Съдържание
124 отношения: Кратово, Кремиковски манастир, Крепча, Каранвърбовски манастир, Кавхан, Калоян, Килифарево, Клокотница, Козма презвитер, Константин Асен, Константин Месопотамит, Копривец, Провадия, Произход на албанците, Паристрион, Попина, Перпера, Обсада на Константинопол (1235), Опака, Аспра, Алексий Врана, Антибогомилски църковен събор, Анна Палеологина Кантакузина, Априлово (Софийска област), Нацовци, Никифор Фока, Никейска империя, Ногай, Руска хералдика, Руец, Рилска грамота, Регионален исторически музей (Шумен), Регионален исторически музей (Враца), Столник, Стефан Владислав, Стефан Душан, Стеврек, Средновековна българска флота, Средновековна българска армия, Сава Сръбски, Скални манастири по Шуменското плато, Смоляновци, София, Софийска епархия, Соколарство, Сеславски манастир, Севастократор, Северна Македония, Теофания (императрица), Теодора Ангелина Комнина, ... Разширете индекс (74 Повече ▼) »
Кратово
Кра̀тово (Кратово) е град в североизточната част на Северна Македония.
Виж Второ българско царство и Кратово
Кремиковски манастир
Кремиковският манастир „Свети Георги Победоносец“ е български православен манастир над София, част от Софийската епархия на Българската православна църква.
Виж Второ българско царство и Кремиковски манастир
Крепча
Крепча е село в Североизточна България.
Виж Второ българско царство и Крепча
Каранвърбовски манастир
Каранвърбовският манастир „Света Марина“ е действащ манастир на Българската православна църква, част от Русенска епархия.
Виж Второ българско царство и Каранвърбовски манастир
Кавхан
Кавха̀н (според някои изследователи титлата трябва да се чете капхан, във византийски източници е отбелязана като καυκάνος, καπχάνης, κoπχάνων) е едно от най-важните длъжностни лица в Първата българска държава.
Виж Второ българско царство и Кавхан
Калоян
Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.
Виж Второ българско царство и Калоян
Килифарево
Килифарево е град в Северна България, област Велико Търново, община Велико Търново.
Виж Второ българско царство и Килифарево
Клокотница
Клоко̀тница е село в Южна България.
Виж Второ българско царство и Клокотница
Козма презвитер
Магазин за хранителни стоки Козма презвитер, погрешно наричано Презвитер Козма, е село в Североизточна България.
Виж Второ българско царство и Козма презвитер
Константин Асен
Константѝн Тих – Асѐн е български цар, управлявал Втората българска държава от 1257 до 1277 г.
Виж Второ българско царство и Константин Асен
Константин Месопотамит
Константин Месопотамит (Κωνσταντῖνος Μεσοποταμίτης) е висш византийски чиновник, de facto пръв министър при императорите Исак II Ангел и Алексий III Ангел от 1193 до 1197 година.
Виж Второ българско царство и Константин Месопотамит
Копривец
Копрѝвец е село в Северна България (община Бяла, област Русе).
Виж Второ българско царство и Копривец
Провадия
Прова̀дия е град в област Варна, Североизточна България.
Виж Второ българско царство и Провадия
Произход на албанците
Иречековата езикова линия разделя геги и тоски Произходът на албанците е предмет на спор между историците.
Виж Второ българско царство и Произход на албанците
Паристрион
Тема Паристрион е тема (военноадминистративна единица) в България по време на византийската власт.
Виж Второ българско царство и Паристрион
Попина
Попина е село в североизточна България.
Виж Второ българско царство и Попина
Перпера
Перпера на Мануил I Комнин Перпера (грц. ὑπέρπυρον) е златна монета във Византия (XI-XIV век) и средновековна България през XIII-XIV век Българите я наричали още „златица“.
Виж Второ българско царство и Перпера
Обсада на Константинопол (1235)
Обсадата на Константинопол от 1235 г.
Виж Второ българско царство и Обсада на Константинопол (1235)
Опака
Опака̀ е град в Североизточна България.
Виж Второ българско царство и Опака
Аспра
Аспра на Алексий I Комнин. Аспра (грц. άσπρή, άσπρα νομιςμάτα — буквално означава бяла) е византийска сребърна монета.
Виж Второ българско царство и Аспра
Алексий Врана
Алѐксий Вра̀на (на гръцки: Ἀλέξιος Βρανᾶς) е византийски благородник и военачалник от края на 12 век.
Виж Второ българско царство и Алексий Врана
Антибогомилски църковен събор
Първият търновски църковен събор е поместен събор на БПЦ, провел се в столицата на възстановената Българска държава в началото на 13 век.
Виж Второ българско царство и Антибогомилски църковен събор
Анна Палеологина Кантакузина
Анна Палеологина Кантакузина (Άννα Κομνηνή Καντακουζηνή Παλαιολογίνα) е византийска аристократка – племенница на император Михаил VIII Палеолог и съпруга на епирския деспот Никифор I Комнин.
Виж Второ българско царство и Анна Палеологина Кантакузина
Априлово (Софийска област)
Априлово е село в Западна България, община Горна Малина, Софийска област.
Виж Второ българско царство и Априлово (Софийска област)
Нацовци
Нацовци е село в Северна България.
Виж Второ българско царство и Нацовци
Никифор Фока
Никифо̀р Фо̀ка Стари (Νικηφόρος Φωκάς), * ок.
Виж Второ българско царство и Никифор Фока
Никейска империя
Балканите и Анатолия ок.1214 г. Никейската империя (Βασίλειον τῆς Νίκαιας; İznik İmparatorluğu) е историческа държава (1204 – 1261) в Северозападна Мала Азия със столица град Никея.
Виж Второ българско царство и Никейска империя
Ногай
Нога̀й (роден ок. 1230, починал 1299 г.), наричан още Иса Ногай, е темник, предводител и де факто управник на Златната орда, както и праправнук на Чингис хан.
Виж Второ българско царство и Ногай
Руска хералдика
Двуглавият орел на горната фасада на Кремъл. руския военноморски флот на 20 век. Руската хералдическа традиция датира от времето на Иван III, който бил в династичен брак със София Палеологина.
Виж Второ българско царство и Руска хералдика
Руец
4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Парад на участниците в събора по ул. Княз Борис І. На преден план са представителите на община Руец.
Виж Второ българско царство и Руец
Рилска грамота
Рилската грамота е хрисовул, издаден от канцеларията на цар Иван Шишман (1371 – 1393) на Рилския манастир.
Виж Второ българско царство и Рилска грамота
Регионален исторически музей (Шумен)
Регионалният исторически музей в Шумен е сред най-старите и големи музеи в България.
Виж Второ българско царство и Регионален исторически музей (Шумен)
Регионален исторически музей (Враца)
Регионалният исторически музей във Враца съществува от 1953 г.
Виж Второ българско царство и Регионален исторически музей (Враца)
Столник
Столник е село в Западна България.
Виж Второ българско царство и Столник
Стефан Владислав
Стефан Владислав е сръбски крал, наследил на престола брат си Стефан Радослав и управлявал Сърбия в периода 1234 – 1243 г.
Виж Второ българско царство и Стефан Владислав
Стефан Душан
Елена, съпругата на Стефан Душан Стефан Урош IV Душан (Цар Душан/ Стефан Урош IV Душан Немањић/ Стефан Душан/ Душан Силни) е средновековен сръбски цар от 8 септември 1331 до 20 декември 1355 г., създател на Душановото царство през 1346 г.
Виж Второ българско царство и Стефан Душан
Стеврек
Стеврèк е село в Североизточна България, община Антоново, област Търговище.
Виж Второ българско царство и Стеврек
Средновековна българска флота
Кораб изобразен на фреска в средновековната Боянска църква в София За по-голямата част от Средновековието няма сведения България да поддържа военноморски сили.
Виж Второ българско царство и Средновековна българска флота
Средновековна българска армия
Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.
Виж Второ българско царство и Средновековна българска армия
Сава Сръбски
Свети Сава, роден Растко Неманич, е сръбски духовник, просветен деец и дипломат.
Виж Второ българско царство и Сава Сръбски
Скални манастири по Шуменското плато
Манастирът Диреклията Стълбата към Костадиновия манастир Окото В Ханкрумския манастир В църквата на Ханкрумския манастир Калугерска пещера Скалните манастири по Шуменското плато представляват комплекс от разпръснати средновековни скални манастири, църкви и монашески килии обитавани от монаси исихасти през XII – XIV в.
Виж Второ българско царство и Скални манастири по Шуменското плато
Смоляновци
Смоля̀новци е село в Северозападна България.
Виж Второ българско царство и Смоляновци
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Второ българско царство и София
Софийска епархия
Софийската епархия на Българската православна църква е със седалище в град София и архиерейски наместничества в Самоков, Ихтиман, Дупница, Радомир, Кюстендил, Трън и Годеч.
Виж Второ българско царство и Софийска епархия
Соколарство
Лов със соколи, Манески кодекс (ок. 1300) Соколарството е древно ловно изкуство, датиращо от преди близо 10 – 12 000 години (т.е. 100 – 120 века).
Виж Второ българско царство и Соколарство
Сеславски манастир
Сеславският манастир „Свети Николай“ е недействащ български православен манастир.
Виж Второ българско царство и Сеславски манастир
Севастократор
Боянската църква от 1259 година Севастократор (σεβαστοκράτωρ) е византийска титла, използвана също така в България по време на Второто българско царство и в Сърбия – при единствените двама сръбски царе Стефан Душан и Стефан Урош.
Виж Второ българско царство и Севастократор
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Второ българско царство и Северна Македония
Теофания (императрица)
Теофания, или още Теофано (Θεοφανώ), е византийска императрица, първа съпруга на император Лъв VI.
Виж Второ българско царство и Теофания (императрица)
Теодора Ангелина Комнина
Теодора Ангелина Комнина е византийска принцеса, омъжена последователно за двама български боляри Иванко (ок. 1197 – 1200 г.) и Добромир Хриз (1185 – 1201 г.), отцепили се като сепаративни владетели, независими от България и от Византия.
Виж Второ българско царство и Теодора Ангелина Комнина
Фалшифициране на историята
Фалшифициране или пренаписване на исто́рията е съзнателно изкривяване на историческите събития.
Виж Второ българско царство и Фалшифициране на историята
Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341–1396)
* 1341 – през юли по нареждане на Йоан Кантакузин, велик доместик и един от императорските регенти, ромейската армия започва да се готви за поход в България, а флотата на Умур бег, владетел на тюркското емирство Айдън е изпратена към устието на р.
Хронология на борбите против османското владичество (1396 – 1878)
Хронологията на борбите за възстановяване на българската държавност от падането на Второто българско царство под османска власт през 1396 г.
Виж Второ българско царство и Хронология на борбите против османското владичество (1396 – 1878)
Царевец
Царевец е хълм във Велико Търново, както и едноименна крепост в средновековния Търновград.
Виж Второ българско царство и Царевец
Шуменско плато (природен парк)
„Шуменско плато“ е природен парк в България.
Виж Второ българско царство и Шуменско плато (природен парк)
Шишман I
Шишман I е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.
Виж Второ българско царство и Шишман I
Шишман II
Шишман II е втория син на цар Михаил III Шишман Асен и сръбската принцеса Анна Неда Неманич, претендент за българския престол в изгнание.
Виж Второ българско царство и Шишман II
Мусачево (област Стара Загора)
Мусачево е село в Южна България.
Виж Второ българско царство и Мусачево (област Стара Загора)
Мрачка грамота
Мрачката грамота, известна още и като Оряховска грамота, е дарствен хрисовул, издаден на 1 декември 1347 г.
Виж Второ българско царство и Мрачка грамота
Мануил Камица
Мануѝл Камѝца (на гръцки: Μανουήλ Καμύτζης) е византийски военен от края на 12 век.
Виж Второ българско царство и Мануил Камица
Мицо Асен
Мѝцо Асен е български владетел, цар на Второто българско царство в периода 1256 – 1257 г., а номинално – докъм 1263 г.
Виж Второ българско царство и Мицо Асен
Михаил I Комнин
250 п Михаѝл I Ко̀мнин Ду̀ка А̀нгел (на византийски гръцки: Μιχαήλ Α΄ Κομνηνός Δούκας), понякога неправилно наричан „Михаил Ангел“ (име, което самият той никога не е използвал), е основателят и първият владетел на Епирското деспотство.
Виж Второ българско царство и Михаил I Комнин
Михаил II Комнин
Михаѝл II Ко̀мнин Ду̀ка (Μιχαήλ Β΄ Κομνηνός Δούκας) е владетел на Епирското деспотство от 1230 г.
Виж Второ българско царство и Михаил II Комнин
История на Пловдив
Историята на Пловдив води началото си от неолита през VI хилядолетие пр.н.е., а съвременния град съществува без прекъсване от IV хилядолетие пр.н.е.
Виж Второ българско царство и История на Пловдив
История на Румъния
Император Траян.
Виж Второ българско царство и История на Румъния
История на София
Историята на София, столица и най-голям град на България, обхваща няколко хилядолетия от Античността до наши дни, през голяма част от които градът е стопански, културен и политически център на своя регион в центъра на Балканския полуостров.
Виж Второ българско царство и История на София
История на Юридическия факултет на Белградския университет
Корените на сръбските юридическа мисъл и образование трябва да се търсят в XIII в.
Виж Второ българско царство и История на Юридическия факултет на Белградския университет
История на Българската православна църква
Историята на Българската православна църква обхваща историята на всички просъществували православни религиозни институции, обединяваща православните българи в страната и извън нея от покръстването до наши дни.
Виж Второ българско царство и История на Българската православна църква
Исак II Ангел
Исак II Ангел (Ισαάκιος Β’ Άγγελος, Isaakios II Angelos; * септември 1156 – † януари 1204) е византийски император от 1185 до 1195 г., когато е детрониран и управлява отново от 1203 до 1204 г.
Виж Второ българско царство и Исак II Ангел
Иван Асен I
Ива̀н Асѐн I, наричан също Белгу̀н, в историографията срещан и като Иван I Асен, Иван Асен или само Асен, рядко Йоан Асен I или Йоан I Асен, е цар на България от 1190 до 1195 г.
Виж Второ българско царство и Иван Асен I
Иван Билярски
Иван Александров Билярски е професор в Института за исторически изследвания при БАН.
Виж Второ българско царство и Иван Билярски
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Второ българско царство и България
Българо-сръбски войни (Средновековие)
Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др.
Виж Второ българско царство и Българо-сръбски войни (Средновековие)
Българо-латински войни
Българо-латинските войни са серия от конфликти между Втората българска държава и Латинската империя, която е създадена по време на Четвъртия кръстоносен поход през 1204 година.
Виж Второ българско царство и Българо-латински войни
Българо-османски войни
Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.
Виж Второ българско царство и Българо-османски войни
Буджак
Буджак е остаряло наименование за южната част на историческата област Бесарабия в Украйна и Молдова.
Виж Второ българско царство и Буджак
Бродници
Бродниците (Бродники; Brodnici) е население с неясна етническа принадлежност, населявало Източна Европа през XII – XIII век.
Виж Второ българско царство и Бродници
Брезник
Брѐзник е град в Западна България.
Виж Второ българско царство и Брезник
Багренородни
Багренородни (Πορφυρογέννητος) или още Порфирогенит е прозвище към името на византийски императори.
Виж Второ българско царство и Багренородни
Битка в Тревненския проход
Битката при Тревненския проход се провежда през пролетта на 1190 г.
Виж Второ българско царство и Битка в Тревненския проход
Битка при Одрин (1205)
Битката при Адрианопол от 14 април 1205 г.
Виж Второ българско царство и Битка при Одрин (1205)
Битка при Одрин (1331)
Битка при Одрин (1331) е битка, състояла се край град Одрин през 1331 г.
Виж Второ българско царство и Битка при Одрин (1331)
Битка при Одрин (1341)
Битка при Одрин (1331) е битка, състояла се край град Одрин през 1331.
Виж Второ българско царство и Битка при Одрин (1341)
Битка при Никопол
Битката при Никопол се състои на 25 септември 1396 г.
Виж Второ българско царство и Битка при Никопол
Битка при Русион
Битката при Русион се провежда през зимата на 1206 година близо до крепостта Русион (Кешан,днешна Турция) между армиите на Българското царство и Латинската империя, при което сражение българите побеждават.
Виж Второ българско царство и Битка при Русион
Битка при София (1349)
Битката при София (1349) е сражение между войските на княз Иван Асен IV и Сюлейман паша Гази около София, което завършва с временното отблъскване на османците.
Виж Второ българско царство и Битка при София (1349)
Битка при Ихтиман (1355)
Битката при Ихтиман се провежда през 1355 г.
Виж Второ българско царство и Битка при Ихтиман (1355)
Битка при Дерманци
Битката при Дерманци или битката при река Вит, състояла се през есента на 1336 г.
Виж Второ българско царство и Битка при Дерманци
Боянска църква
Боянската църква „Св.
Виж Второ българско царство и Боянска църква
Борил
Борѝл е цар на България от 1207 до 1218 г.
Виж Второ българско царство и Борил
Борилов синодик
Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век.
Виж Второ българско царство и Борилов синодик
Богомилово
Богомилово е село в Южна България.
Виж Второ българско царство и Богомилово
Берат
Средновековната българска крепост Православен манастир Бера́т (от старобългарското Бѣлградъ, Berati) е град в Южна Албания, административен център на област Берат и окръг Берат.
Виж Второ българско царство и Берат
Белчин
Белчин е село в Западна България.
Виж Второ българско царство и Белчин
Беласишка битка
Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχη τουΚλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г.
Виж Второ българско царство и Беласишка битка
Въстание на Асен и Петър
Въстанието на Асен и Петър е освободително движение на българите в днешна Северна България по време на Византийското владичество над българските земи.
Виж Второ българско царство и Въстание на Асен и Петър
Въстание на Ивайло
Въстанието на Ивайло (също така Селската война) е българско въстание срещу цар Константин Асен и аристокрацията му.
Виж Второ българско царство и Въстание на Ивайло
Вълко Добруджански
Крал Вълко (Вълкан) Добруджански е легендарен, предполагаем последен владетел на Добруджанското княжество от края на XIV и началото на XV в. преди окончателното му превземане от османските турци.
Виж Второ българско царство и Вълко Добруджански
Ватопедска грамота
Ватопедската грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Асен II на манастира „Св. Богородица Ватопедска“ в Атон.
Виж Второ българско царство и Ватопедска грамота
Варненски археологически музей
Регионалният исторически музей е историческият и археологически музей на град Варна.
Виж Второ българско царство и Варненски археологически музей
Витошка грамота
Витошката грамота е дарствен хрисовул, издаден от цар Иван Шишман на Драгалевския манастир „Света Богородица Витошка“ между 1371 и 1382 г.
Виж Второ българско царство и Витошка грамота
Византийско владичество над българските земи
Византийско владичество 1018 – 1185 Византийско владичество 1018 – 1185 Грамотите на император Василий II за диоцеза и правата на Охридската архиепископия(карта на Димитър Ризов, 1917 г.''Българите в техните исторически, етнографически и политически граници'', http://www.promacedonia.org/en/dr/dr_10-19_bg.htm#11.
Виж Второ българско царство и Византийско владичество над българските земи
Византийско-османски войни
Византийско-османските войни са серия военни конфликти между османските турци и византийците за период от два века (от средата на 13 до средата на 15 век), които в крайна сметка водят чрез превземането на Константинопол от Мехмед Завоевателя до окончателното унищожаване на Византийската империя, последвано от възход на Османската империя през следващите два века и половина (до края на 17 век с т.нар.
Виж Второ българско царство и Византийско-османски войни
Водица (област Търговище)
Водица е село в Североизточна България.
Виж Второ българско царство и Водица (област Търговище)
Велико Търново
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
Виж Второ българско царство и Велико Търново
Венецианска грамота
Венецианската грамота е писмен документ от българския цар Иван Александър, издаден през 1346 – 1347 г.
Виж Второ българско царство и Венецианска грамота
Гурково (Софийска област)
Гурково е село в Западна България.
Виж Второ българско царство и Гурково (Софийска област)
Гела
Гела̀ (до 1900 г. е било към село Широка лъка) е село в Южна България.
Виж Второ българско царство и Гела
Георги II Тертер
Гео̀рги II Тѐртер (или Георги Тертер II) е български цар, управлявал България за кратко време в периода 1322 – 1323 г.
Виж Второ българско царство и Георги II Тертер
Дубровнишка грамота
Дубровнишката грамота е документ от 1230 година, с който българският цар Иван Асен II дава на дубровнишките търговци правото да търгуват свободно в държавата му.
Виж Второ българско царство и Дубровнишка грамота
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
Виж Второ българско царство и Дръстър
Джулюница (област Велико Търново)
Джулю̀ница е село в Северна България.
Виж Второ българско царство и Джулюница (област Велико Търново)
Добруджа
До̀бруджа (на старобългарски: До̀бротица, Dobrogea; произнася се: Доброджя) е историко-географска област, представляваща в голямата си част плато, заемаща площ над 23 000 км2 (9000 мили2).
Виж Второ българско царство и Добруджа
Добруджанско деспотство
Карта на България по времето на цар Иван Александър (1331 – 1371) Крепост Калиакра Добруджанското деспотство (наричано още Добруджанско княжество, Добруджански архонат, а също неправилно Карвунско деспотство, Карвунско княжество) е българска държава на територията на съвременна Добруджа, съществувала през 14 век – началото на 15 век.
Виж Второ българско царство и Добруджанско деспотство
Добрич
До̀брич е град в Североизточна България, административен и стопански център на област Добрич, община Добрич и община Добричка.
Виж Второ българско царство и Добрич
Долна Македония
Долна (Същинска) Македония (Macedonia inferior, Macedonia propria) е част от историко-географската област Македония, която последователно е регион на царство Древна Македония и римска провинция Македония.
Виж Второ българско царство и Долна Македония
Деспот (титла)
Деспот (despotēs, despotes, despot) е титла, въведена през 1163 г.
Виж Второ българско царство и Деспот (титла)
Демир Капия (община)
Демир Капия (Општина Демир Капија) е община, разположена в централната част на Северна Македония със седалище едноименният град Демир Капия.
Виж Второ българско царство и Демир Капия (община)
Дентална медицина
Стоматологична операция Денталната медицина (още зъболечение) е приложна медико-биологична наука.
Виж Второ българско царство и Дентална медицина
Евтимий Български
Св.
Виж Второ българско царство и Евтимий Български
Ласо
Необуздан бик преследван от каубой с ласо на родео в Калифорния Ласо в прерията (от книгата ''Prairie Experiences in Handling Cattle and Sheep'', Major W.Shepherd, 1884) Ласото (наричано още аркан) е въже, завършващо с клуп (примка), създадено за залавяне на животни с хвърляне и действащо със затягане.
Виж Второ българско царство и Ласо
Лазар Евхаитски
Лазар Евхаитски е предполагаем местен феодален владетел на територията на Добруджанското княжество от края на XIV и началото на ХV в. След османските нападения, сложили край на управлението на Иванко в княжеството, той е споменат единствено от Спиридон Габровски в края на ХVІІІ в.
Виж Второ българско царство и Лазар Евхаитски
Лазар Лазаров (художник, 1889)
Лазар Йорданов Лазаров е български художник.
Виж Второ българско царство и Лазар Лазаров (художник, 1889)
15 век
15 век започва на 1 януари 1401 г.
Виж Второ българско царство и 15 век