Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Влахо-български грамоти

Index Влахо-български грамоти

Влахо-българските грамоти и хронологично следващите ги влахо-молдовски грамоти са паметници на българския език и средновековната история от земите на днешна Румъния, създадени най-вече от влашките и молдовските войводи в периода ХIV-ХVII век на влахо-молдовска редакция на старобългарския език.

Съдържание

  1. 7 отношения: Куртя Веке, Кирилица, Анонимна летопис на Молдовската земя, Мирча Стари, Момчил войвода, Българско влияние в румънския език, Въстание на сеймените и домобранците.

Куртя Веке

Руините на Куртя веке, днес музей. Куртя Веке (Curtea Veche — Стар двор) е княжеският дворец в Букурещ на влашките владетели, които са господари на страната.

Виж Влахо-български грамоти и Куртя Веке

Кирилица

Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.

Виж Влахо-български грамоти и Кирилица

Анонимна летопис на Молдовската земя

Анонимната летопис на Молдовската земя е историческа хроника, съставена от молдовския болярин Григоре Уреке и описваща основните исторически събития в княжество Молдова за 235 години между управлението от Драгош I и Арон (1359 – 1594).

Виж Влахо-български грамоти и Анонимна летопис на Молдовската земя

Мирча Стари

Мирчо Стари (Mircea cel Bătrân, Мѝрчя чел Бътръ̀н; 1355 – 1418) е владетел на Влашко от 1386 до 1418 г.

Виж Влахо-български грамоти и Мирча Стари

Момчил войвода

Владенията на Момчил към 1340 г. и столицата им Царево (дн. Ксанти) Балканите и Анатолия през 1340 г. Балканите през 1340 г. Момчилов град – средновековната крепост на Пирот Крепостта Перитеор при Арбаджикьой, до ез.

Виж Влахо-български грамоти и Момчил войвода

Българско влияние в румънския език

Влиянието на среднобългарския език и култура върху обществения и духовен живот във Влашко и Молдова е доминиращо в областта на държавно-политическия живот, православната религия, развитието на манастирската мрежа, и най-вече книжовеността в дунавските княжества поради културно политическата хегемония на България в областта и също така много силно в битовия, земеделски разговорен език поради сериозните маси българско население в нея.

Виж Влахо-български грамоти и Българско влияние в румънския език

Въстание на сеймените и домобранците

Въстанието на сеймените и домобранците (Răscoala seimenilor și dorobanților) е масов народен бунт избухнал на 17 февруари 1655 г.

Виж Влахо-български грамоти и Въстание на сеймените и домобранците