Съдържание
19 отношения: SOIUSA, Кицбюелски Алпи, Пастерце, Айзенхут, Алпи, Нисък Тауерн, Цилерталски Алпи, Централни Източни Алпи, Юлиус фон Пайер, Мура (река), Мармолада, Изарко, Залцах, Балтазар Акке, Вилдшпице, Гуркталски Алпи, Гросвенедигер, Гросглокнер, География на Австрия.
SOIUSA
Схема на алпийските дялове, определени от SOIUSA SOIUSA е система за определяне на дялове и поддялове в Алпите по географски и топографски признак.
Кицбюелски Алпи
Панорама от Кицбюлските Алпи с езерото Вилдзее. Кицбюелски Алпи (на немски: Kitzbüheler Alpen) се нарича планинска верига в Тирол, Австрия, част от Централните източни Алпи.
Виж Висок Тауерн и Кицбюелски Алпи
Пастерце
Пастерце в наши дни Пастерце (Pasterze) се нарича най-големият ледник в Австрия (провинция Каринтия) и изобщо в Източните Алпи.
Айзенхут
Айзенхут (на немски Eisenhut) е най-високият връхна Гуркталските Алпи в Австрия.
Алпи
Алпи (Alpi; Alpen; Alpes; Aups/Alps; Alpe) е една от големите планински вериги в Европа, простираща се от Австрия и Словения на изток през Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Германия до Франция и Монако на запад.
Нисък Тауерн
голи скалисти върхове са типичната панорама за Нисък Тауерн Нисък Тауерн (на немски Niedere Tauern) е планинска верига в Австрия (провинции Залцбург и Щирия), считана за продължение на Висок Тауерн.
Виж Висок Тауерн и Нисък Тауерн
Цилерталски Алпи
Панорама от Цилерталските Алпи Карта на Цилерталските Алпи (не включва Тукските Алпи). Цилерталските Алпи (на немски Zillertaler Alpen, на италиански Alpi Aurine) са дял на Алпите, част от Централните източни Алпи, на границата между Австрия и Италия (съответно провинции Тирол и Южен Тирол).
Виж Висок Тауерн и Цилерталски Алпи
Централни Източни Алпи
Централни Източни Алпи (на немски език Zentrale Ostalpen) или също Австрийски Източни Алпи, се нарича планинска верига, която заема централно положение в Източните Алпи.
Виж Висок Тауерн и Централни Източни Алпи
Юлиус фон Пайер
Юлиус Йохан Лудвиг фон Пайер (Julius Johannes Ludovicus von Payer) е австрийски и австро-унгарски военен топограф и изследовател на Арктика, също художник и алпинист.
Виж Висок Тауерн и Юлиус фон Пайер
Мура (река)
Мура или Мур (на словенски, хърватски и унгарски: Mura; Mur) е река в Австрия (провинции Залцбург и Щирия), Словения (Помурски регион), Хърватия (жупании Междумурска и Копривнишко-крижевска) и Унгария (области Зала и Шомод), ляв приток на река Драва (десен приток на Дунав).
Виж Висок Тауерн и Мура (река)
Мармолада
Мармолада (Marmolada) е най-високият връхна Доломитовите Алпи (3343 м).
Изарко
Изарко (на италиански Isarco) е река в Алпите, северна Италия, ляв приток на Адидже.
Залцах
Залцах(Salzach) е река в Австрия (провинции Залцбург и Горна Австрия) и Германия (провинция Бавария), десен приток на Ин (десен приток на Дунав).
Балтазар Акке
Балтазар Акке (Balthasar Hacquet, рождено име: Belsazar de la Motte Hacquet) е австрийски лекар, геолог и географ от френски произход.
Виж Висок Тауерн и Балтазар Акке
Вилдшпице
Вилдшпице (Wildspitze) е най-високият връхна Йоцталските Алпи, втори по височина в Австрия след Гросглокнер във Висок Тауерн (отстъпва от него с 28 метра).
Гуркталски Алпи
Панорама от Гуркталските Алпи Гуркталските Алпи (на немски Gurktaler Alpen) са планински масив в Централните Източни Алпи, на територията на Австрия (провинции Щирия, Каринтия и Залцбург).
Виж Висок Тауерн и Гуркталски Алпи
Гросвенедигер
Гросвенедигер през зимата, гледан от Кицбюелските Алпи, тоест от север. Карта на масива Венедигер Гросвенедигер (на немски Großvenediger) е връхв Алпите на територията на Австрия (на границата на провинции Тирол и Залцбург).
Виж Висок Тауерн и Гросвенедигер
Гросглокнер
Гросглокнер (на немски Grossglockner), наричан „царят на източните Алпи“, е връхв Алпите, който със своите 3798 m, е най-висок както на хребета Висок Тауерн, така и в цяла Австрия.
Виж Висок Тауерн и Гросглокнер
География на Австрия
Полезни изкопаеми на Австрия. Mg – магнезит, Fe – желязна руда, PM – полиметални руди (Cu, Zn, Pb), Sb – антимон. C – каменни въглища, L – кафяви въглища, G – природен газ, P – нефт.