Съдържание
72 отношения: Късно средновековие, Кастра Мартис, Княжество Влахия, Котян, Константин II, Константин II Асен, Констанцки събор, Петка Българска, Орден на Дракона, Архитектура на католическите храмове в България, Административно деление на Османската империя, Анка Басараб, Анна Басараб, Анна-Неда, Никодим Тисмански, Раду I, Старобългарски ръкописи, Столица, Стефан Урош III, Срацимировци, Сокоград, Сокол баня, Списък на българските знамена, Търновска патриаршия, Турция, Тимошко, Тодор Светослав, Теодора Басараб, Флорентин, Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341–1396), Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Шишман I, Шишмановци, Михаил III Шишман Асен, История на евреите по българските земи, История на Българската православна църква, История на България, История на Видин, Иван Александър, Иван Срацимир, Иван Шишман, Българо-влашка война (1384 – 1386), Българо-османски войни, Брашовска грамота, Баязид I, Баба Новак, Баба Вида, Багренородни, Бдински сборник, Битка при Никопол, ... Разширете индекс (22 Повече ▼) »
Късно средновековие
Европа през 1430 година Късното средновековие е период от човешката история, който е преход от Развитото средновековие към Ренесанса и Новото време.
Виж Видинско царство и Късно средновековие
Кастра Мартис
Кастра Мартис (Castra Martis, в превод Марсови крепости) е късноримска крепост, чиито останки се намират в днешния град Кула в Северозападна България.
Виж Видинско царство и Кастра Мартис
Княжество Влахия
Княжество Влахия или Влашкото княжество (църковносл. Землѧ̀ Ѹ҆гровлахі́йска, на старорумънски език: Цѣ́ра Рȣмѫнѣ́скъ (Ця́ра Румъня́скъ)) е самостоятелно, сравнително и относително административно образувание на/във Влашко просъществувало в периода 1330 – 1861, т.е.
Виж Видинско царство и Княжество Влахия
Котян
Котян (Köten, Kutan, Kuthen, Kuthens, Kotyan, Kotjan, Koteny, Kötöny, Kuethan, Zayhan, Jonas), Котян Сутоевич Тертероба, е кумански хан от династията Тертероба.
Константин II
Константин II може да се отнася до.
Виж Видинско царство и Константин II
Константин II Асен
Константѝн II Асѐн, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър.
Виж Видинско царство и Константин II Асен
Констанцки събор
Заседание на Катедралния събор в Констанц Констанцкият събор е XVI Вселенски събор, състоял се в град Констанц, Свещена Римска империя по настояване на император Сигизмунд фон Люксембург.
Виж Видинско царство и Констанцки събор
Петка Българска
Параскева Епиватска (Παρασκευή η Επιβατινή), известна в България повече като Параскева или Петка Българска (Търновска), е източноправославна светица (преподобна), живяла през Х – ХІ век.
Виж Видинско царство и Петка Българска
Орден на Дракона
Крал Сигизмунд фон Люксембург, Основател на Ордена на Дракона и Главнокомандващ на Никополския кръстоносен поход за спасяване и освобождение на България, Видинското царство, Унгария, Влахия, Византийската империя и Константинопол от турците Кралица Барбара фон Цили, съоснователка на Ордена на Дракона Ордена Дракон Уроборос замъка на Хунияди Орденът на Дракона (Societas Draconica, Societas Draconistrarum; Drachen Orden) е европейски военен духовно-рицарски орден основан на 12 декември 1408 г.
Виж Видинско царство и Орден на Дракона
Архитектура на католическите храмове в България
Архитектурата на сградите на католическите храмове и на другите католически институции по българските земи е под влиянието на еволюцията на църковното и гражданското строителство в Европа и въздействието на строителството на източноправославни храмове.
Виж Видинско царство и Архитектура на католическите храмове в България
Административно деление на Османската империя
Административното деление на Османската империя е организирано според държавното устройство на Османската империя, основаващо се на военното администриране, но и с участие на цивилното управление.
Виж Видинско царство и Административно деление на Османската империя
Анка Басараб
Анка Басараб, както и Анна Анка, е влашка принцеса и царица на Душановото царство, съпруга на цар Стефан Урош.
Виж Видинско царство и Анка Басараб
Анна Басараб
Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.
Виж Видинско царство и Анна Басараб
Анна-Неда
Анна-Неда, известна като Доминика в Неаполитанското кралство, и с монашеското си име Елена Дечанска в Сърбия, е българска царица (1323 – 1324) и регентка (1330 – 1331), първата съпруга на видинския деспот и търновски цар Михаил III Шишман Асен и майка на българския цар Иван Стефан.
Виж Видинско царство и Анна-Неда
Никодим Тисмански
Никодим Тисмански, наричан понякога и Никодим Вратненски или Никодим Видински, e български светец и духовник.
Виж Видинско царство и Никодим Тисмански
Раду I
Раду I (Radu I) срещан още като Радул Войвода, е четвъртия владетел на Влашко между 1377 и 1383 г.
Старобългарски ръкописи
Всички ръкописи в таблицата принадлежат към категорията Старобългарска литература.
Виж Видинско царство и Старобългарски ръкописи
Столица
Столицата е главният град на една държава.
Виж Видинско царство и Столица
Стефан Урош III
Стефан Урош III Дечански (ок. 1285 – 11 ноември 1331) е сръбски крал (1321 – 1331) от династията на Неманичите.
Виж Видинско царство и Стефан Урош III
Срацимировци
Срацимировците са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).
Виж Видинско царство и Срацимировци
Сокоград
Крепостта Соколец Соколбанската крепост (Соко-град или Соко Град / Soko Grad), известна също с името Соколец (Соколац), е средновековна крепост в Източна Сърбия, Зайчарски окръг, на 2 километра от град Сокол баня.
Виж Видинско царство и Сокоград
Сокол баня
Останките от средновековната крепост Соколец (Сокол град) Сокол баня (Sokobanja e град в Източна Сърбия, Поморавието, Зайчарски окръг, административен център на Община Сокол баня.
Виж Видинско царство и Сокол баня
Списък на българските знамена
Следното е списък на знамената на България.
Виж Видинско царство и Списък на българските знамена
Търновска патриаршия
Търновската патриаршия е название на независимата Българска православна църква през периода 1235 -1416 г.
Виж Видинско царство и Търновска патриаршия
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Виж Видинско царство и Тимошко
Тодор Светослав
Теодор Светосла̀в Тѐртер е цар на България от 1300 до 1321 г.
Виж Видинско царство и Тодор Светослав
Теодора Басараб
Теодора Бесараб е българска царица, първа съпруга на цар Иван Александър и дъщеря на влашкия войвода Иванко I Басараб.
Виж Видинско царство и Теодора Басараб
Флорентин
Флорентѝн е село в Северозападна България.
Виж Видинско царство и Флорентин
Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341–1396)
* 1341 – през юли по нареждане на Йоан Кантакузин, велик доместик и един от императорските регенти, ромейската армия започва да се готви за поход в България, а флотата на Умур бег, владетел на тюркското емирство Айдън е изпратена към устието на р.
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Виж Видинско царство и Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
Шишман I
Шишман I е деспот на Видин, по-късно обявил се за независим цар.
Виж Видинско царство и Шишман I
Шишмановци
Герб на стражата на цар Иван Шишман, нарисуван от анонимен арабски пътешественик Шишмановците са средновековна българска династия от времето на Второто българско царство, чиито представители управляват от Търново в периода 1323 – 1393 г.
Виж Видинско царство и Шишмановци
Михаил III Шишман Асен
Михаѝл III Шишма̀н Асѐн (по-правилно: Михаил-Асен III Шишман) е български цар от 1323 до 1330 г., първият такъв от династията Шишмановци – последната на Втората българска държава.
Виж Видинско царство и Михаил III Шишман Асен
История на евреите по българските земи
Историята на евреите по българските земи започва още през II век, когато след втората юдейско-римска война евреи се заселват по българските земи, като вероятно са били разселени от римляните на Балканите от района на Близкия изток.
Виж Видинско царство и История на евреите по българските земи
История на Българската православна църква
Историята на Българската православна църква обхваща историята на всички просъществували православни религиозни институции, обединяваща православните българи в страната и извън нея от покръстването до наши дни.
Виж Видинско царство и История на Българската православна църква
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Видинско царство и История на България
История на Видин
Видин е град с 23-вековна история.
Виж Видинско царство и История на Видин
Иван Александър
Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.
Виж Видинско царство и Иван Александър
Иван Срацимир
Иван Срацимир (на старобългарски език:; в Бдински сборник: їѡанна срацимира), срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.
Виж Видинско царство и Иван Срацимир
Иван Шишман
Ива̀н Шишма̀н (на среднобългарски:; * ок. 1350, Търново, Втора българска държава; † 3 юни 1395, Никопол, Втора българска държава) е цар на България от 1371 до 1395 г.
Виж Видинско царство и Иван Шишман
Българо-влашка война (1384 – 1386)
Българо-влашката война (1384 – 1386) е военен конфликт между Търновското Царство и Княжество Влахия по време на османското нашествие в Балканите.
Виж Видинско царство и Българо-влашка война (1384 – 1386)
Българо-османски войни
Българо-османските войни са войни, водени от различни български държави или българския народ срещу Османската империя между 1340 и 1923 г.
Виж Видинско царство и Българо-османски войни
Брашовска грамота
Брашовската грамота или Брашовската грамота-писмо е документ, издаден от канцеларията на видинския владетел цар Иван Срацимир.
Виж Видинско царство и Брашовска грамота
Баязид I
Баязид I (بايزيد الأول), по прозвище Йълдъръм (ییلدیرم, „Светкавица“), е султан, управлявал от 15 юни 1389 до 28 юли 1402 година.
Виж Видинско царство и Баязид I
Баба Новак
Баба̀ Новак (Baba Novac), наричан още Дебел Новак или Стари Новак (Старина Новак), е военачалник на влашкия войвода Михаил Храбри от български произход.
Виж Видинско царство и Баба Новак
Баба Вида
Макет на крепостта (изглед от юг-югоизток, откъм река Дунав) Замъкът с рова между градските стени, ок. 1930 г. Входната кула с моста отпред и Срацимировата кула отдясно Отляво надясно: Австрийска кула, бастион с бартизан, Срацимирова кула, Входна кула „Баба Вида“, наричана и „Бабини Видини кули“, е средновековна крепост във Видин.
Виж Видинско царство и Баба Вида
Багренородни
Багренородни (Πορφυρογέννητος) или още Порфирогенит е прозвище към името на византийски императори.
Виж Видинско царство и Багренородни
Бдински сборник
Бдински сборник е среднобългарски хартиен ръкопис, съхраняван в Университетската библиотека на град Гент, Белгия.
Виж Видинско царство и Бдински сборник
Битка при Никопол
Битката при Никопол се състои на 25 септември 1396 г.
Виж Видинско царство и Битка при Никопол
Битка при Дерманци
Битката при Дерманци или битката при река Вит, състояла се през есента на 1336 г.
Виж Видинско царство и Битка при Дерманци
Болван
Болван (в буквален превод от старобългарски: скулптура) или Бован е българска средновековна крепост в Поморавието, находяща се на 9 km източно от град Алексинац до едноименното село Болван.
Бела IV
Бела IV (IV.) е крал на Унгария и Хърватия (1214 – 1270), херцог на Щирия (1254 – 1258).
Виж Видинско царство и Бела IV
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Видинско царство и Белград
Белоградчик
Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България.
Виж Видинско царство и Белоградчик
Вълко Добруджански
Крал Вълко (Вълкан) Добруджански е легендарен, предполагаем последен владетел на Добруджанското княжество от края на XIV и началото на XV в. преди окончателното му превземане от османските турци.
Виж Видинско царство и Вълко Добруджански
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Видинско царство и Втора българска държава
Второ търновско въстание
Второто търновско въстание е българско въстание против османската власт през 1686 г., предвождано от търновския болярин Ростислав Стратимирович.
Виж Видинско царство и Второ търновско въстание
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Видин (област)
Релефна карта Област Видин (също и Видинска област) е област в България.
Виж Видинско царство и Видин (област)
Видинска книжовна школа
Видинската книжовна школа от втората половина на XIV век се развива с обособяването и укрепването на Видинското царство със столица Видин при цар Иван Срацимир.
Виж Видинско царство и Видинска книжовна школа
Видински санджак
Съкратеният Видински санджак (най-северно) във Видинския еялет според ''The Chronicles of a Virgin Fortress'', 1870 г.http://www.flickr.com/photos/britishlibrary/tags/sysnum001658362 Карти от ''The Chronicles of a Virgin Fortress'' (1896, F.W.
Виж Видинско царство и Видински санджак
Видински владетели
Видинското царство е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България в края на 13 век.
Виж Видинско царство и Видински владетели
Видинско деспотство
#пренасочване Видинско царство.
Виж Видинско царство и Видинско деспотство
Видинско евангелие
Видинското четвероевангелие е среднобългарски ръкопис, създаден в Бдин (днес Видин) при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство.
Виж Видинско царство и Видинско евангелие
Владислав I
Владислав I (Vladislav I), наричан още Влайку Войвода (Вода) (Vlaicu Vodă), е владетел на Влашко между 1364 и 1377 г.
Виж Видинско царство и Владислав I
Военноукрепително дело в българските земи
Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.
Виж Видинско царство и Военноукрепително дело в българските земи
Дърман и Куделин
Сръбският крал Стефан II Милутин след победата си срещу татарите Владения на Дърман и Куделин Дърман и Куделин са български боляри от владели съвместно Браничевската област в края на XIII век.
Виж Видинско царство и Дърман и Куделин
Доротея Българска
Доротея Срацимир или Дорослава е българска принцеса, баниса и кралица на Босна, съпруга на първия общосръбски крал и бан на Босна Стефан Твърдко I Котроманич.
Виж Видинско царство и Доротея Българска
Добруджанско деспотство
Карта на България по времето на цар Иван Александър (1331 – 1371) Крепост Калиакра Добруджанското деспотство (наричано още Добруджанско княжество, Добруджански архонат, а също неправилно Карвунско деспотство, Карвунско княжество) е българска държава на територията на съвременна Добруджа, съществувала през 14 век – началото на 15 век.
Виж Видинско царство и Добруджанско деспотство
Еница
Еница е село в Северна България.
14 век
14 век започва на 1 януари 1301 г.
Известен като Видинското царство.