Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Вернер Хайзенберг

Index Вернер Хайзенберг

Вернер Карл Хайзенберг (Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Съдържание

  1. 50 отношения: Квант, Квантова теория на полето, Квантова хромодинамика, Квантова механика, Пит Хейн, Пиер-Симон Лаплас, Платон, Пол Дирак, Ото Хан, Опенхаймер (филм), Атом, Атомна теория, Арнолд Зомерфелд, Натан Розен, Нобелова награда за физика, Съвременник, Съотношение на неопределеност на Хайзенберг, Списък на нобеловите лауреати, Списък на нобеловите лауреати по държави, Седрик Вилани, Теория на цветовете, Уравнение на Дирак, Уолтър Уайт, Фондация „Александър фон Хумболт“, Ферми-течност, Феликс Блох, Хайзенберг, Ханс Гайгер, Ърнест Лорънс, Ядрено оръжие, Мюнхен, Мюнхенска почетна културна награда, Мюнхенски университет, Маркус Ортс, Манфред Айген, История на физиката, Изидор Раби, Зигмунд Фройд (награда), Вюрцбург, Валтер Тил, Гьотинген, Група на Хайзенберг, Габриеле Куби, Германия, Ернест Солвей, Енрико Ферми, Енергетично ниво, 1 февруари, 1901, 5 декември.

Квант

Квант (мн.ч. кванти) във физиката е минималната стойност на промяната на някоя физическа величина.

Виж Вернер Хайзенберг и Квант

Квантова теория на полето

Квантова теория на полето е раздел на физиката, изучаващ поведението на квантовите системи с безброй много степени на свобода.

Виж Вернер Хайзенберг и Квантова теория на полето

Квантова хромодинамика

Квантова хромодинамика (КХД) в теоретичната физика е теорията на силното ядрено взаимодействие между кварки и глуони, фундаменталните частици, съставящи адрони като протони, неутрони и пиони.

Виж Вернер Хайзенберг и Квантова хромодинамика

Квантова механика

Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.

Виж Вернер Хайзенберг и Квантова механика

Пит Хейн

Пит Хейн (Piet Hein) е датски поет, дизайнер, изобретател и математик.

Виж Вернер Хайзенберг и Пит Хейн

Пиер-Симон Лаплас

Пиер-Симон Лаплас (Pierre-Simon Laplace) е френски математик, астроном и физик, с основни приноси в областта на диференциалните уравнения (уравнение на Лаплас), на теорията на вероятностите (трансформация на Лаплас) и небесната механика (устойчивост на Слънчевата система).

Виж Вернер Хайзенберг и Пиер-Симон Лаплас

Платон

Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.

Виж Вернер Хайзенберг и Платон

Пол Дирак

Пол Ейдриън Морис Дирак (Paul Adrien Maurice Dirac) е английски физик, Нобелов лауреат по физика за 1933, който за първи път теоретически обосновава съществуването на античастица, която има същата маса и спин като електрона, както и електрически заряд, равен по абсолютна стойност на този на електрона, но с обратен знак.

Виж Вернер Хайзенберг и Пол Дирак

Ото Хан

Ото Хан (Otto Hahn) е германски химик, един от основоположниците на радиационната химия.

Виж Вернер Хайзенберг и Ото Хан

Опенхаймер (филм)

„Опенхаймер“ (Oppenheimer) е американски биографичен филм от 2023 г.

Виж Вернер Хайзенберг и Опенхаймер (филм)

Атом

хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.

Виж Вернер Хайзенберг и Атом

Атомна теория

Атомна теория или Теория на атома във физиката и химията е теория за състава на материята и по-точно на веществото, според която то е съставено отделни единици — атоми, а не се поддава на безкрайно делене.

Виж Вернер Хайзенберг и Атомна теория

Арнолд Зомерфелд

Арнолд Йоханес Вилхелм Зомерфелд (Arnold Sommerfeld; 5 декември 1868, Кьонигсберг – 26 април 1951, Мюнхен) е германски физик, известен с работата си в областта на атомната и квантовата физика, както и с големия брой талантливи ученици.

Виж Вернер Хайзенберг и Арнолд Зомерфелд

Натан Розен

Натан Розен (22 март 1909 – 18 декември 1995) е американски физик–теоретик от еврейски произход, известен с изследванията си върху строежа на атома на водорода, работата си с Албърт Айнщайн и Борис Подолски върху вълновите функции на квантовото заплитане и Парадокса на Айнщайн-Подолски-Розен.

Виж Вернер Хайзенберг и Натан Розен

Нобелова награда за физика

Нобеловата награда за физика е награда присъждана ежегодно от Кралската шведска академия на науките.

Виж Вернер Хайзенберг и Нобелова награда за физика

Съвременник

„Съвременник“ е списание за българска и преводна литература и изкуство.

Виж Вернер Хайзенберг и Съвременник

Съотношение на неопределеност на Хайзенберг

Съотношение на неопределеност на Хайзенберг е принцип в квантовата физика, според който мястото и импулсът на дадена частица не могат да бъдат точно определени едновременно.

Виж Вернер Хайзенберг и Съотношение на неопределеност на Хайзенберг

Списък на нобеловите лауреати

  шведски крони (приблизително 1 милион щатски долара или 0,95 милиона евро). Нобеловите лауреати за 2012 г. – Алвин Рот, Брайън Кобилка, Робърт Лефковиц, Дейвид Уайнленд и Серж Арош – по време на церемонията Нобеловите награди се присъждат ежегодно от Шведската кралска академия на науките, Шведската академия, Каролинския институт и Норвежкия Нобелов комитет на лица и организации, които имат изключителен принос в областта на химията, физиката, литературата, мира и физиологията или медицината.

Виж Вернер Хайзенберг и Списък на нобеловите лауреати

Списък на нобеловите лауреати по държави

Колонна диаграма отразяваща броя Нобелови награди по държава на раждане и категория Колонна диаграма отразяваща броя Нобелови награди по държава на смърт и категория Това е списък на лауреатите на Нобелова награда по държави.

Виж Вернер Хайзенберг и Списък на нобеловите лауреати по държави

Седрик Вилани

Седрик Вилани (Cédric Villani) е френски учен математик и политик, автор на произведения в жанра научна и научно-популярна литература, биография и мемоари.

Виж Вернер Хайзенберг и Седрик Вилани

Теория на цветовете

Теория на цветовете (Zur Farbenlehre) е написана от Йохан Волфганг фон Гьоте през 1810 г.

Виж Вернер Хайзенберг и Теория на цветовете

Уравнение на Дирак

Във физиката, уравнението на Дирак е релативистично квантово механично вълново уравнение, формулирано от британския физик Пол Дирак през 1928 г., което описва елементарните частици със спин ½, като електрона.

Виж Вернер Хайзенберг и Уравнение на Дирак

Уолтър Уайт

Уолтър Хартуел Уайт-старши, известен също с псевдонима си на наркобос Хайзенберг, е главният герой на американския криминален драматичен телевизионен сериал „Breaking Bad“ („В обувките на Сатаната“), изигран от Брайън Кранстън.

Виж Вернер Хайзенберг и Уолтър Уайт

Фондация „Александър фон Хумболт“

Фондация „Александър фон Хумболт“ (Alexander von Humboldt-Stiftung) е правителствена фондация на Федерална република Германия, насърчаваща международното академично сътрудничество между водещи учени и изследователи от Германия и света.

Виж Вернер Хайзенберг и Фондация „Александър фон Хумболт“

Ферми-течност

Теорията на Ферми-течността (известна още като теория на Ландау-Ферми) е теоретичен модел на взаимодействащи фермиони, който описва нормалното състояние на повечето метали при достатъчно ниски температури.

Виж Вернер Хайзенберг и Ферми-течност

Феликс Блох

Феликс Блох(Felix Bloch) е швейцарски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1952 година.

Виж Вернер Хайзенберг и Феликс Блох

Хайзенберг

#виж Вернер Хайзенберг.

Виж Вернер Хайзенберг и Хайзенберг

Ханс Гайгер

Ханс Гайгер (Johannes (Hans) Wilhelm Geiger) е германски физик с експериментаторска дарба – един от плеядата германски учени, допринесли за развитието на ядрената физика.

Виж Вернер Хайзенберг и Ханс Гайгер

Ърнест Лорънс

Ърнест Орландо Лорънс (Ernest Orlando Lawrence) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1939 година „за изобретението и създаването на циклотрона, за достигнатите с негова помощ резултати, особено получаването на изкуствени радиоактивни елементи“.

Виж Вернер Хайзенберг и Ърнест Лорънс

Ядрено оръжие

Взрив на британско ядрено оръжие с кодово название „Kite“, като част от Операция „Бъфало“, 1956 г. Ядреното оръжие е бомба, която използва освободената енергия или друг вид разрушителни ефекти, причинени от ядрени реакции.

Виж Вернер Хайзенберг и Ядрено оръжие

Мюнхен

Мюнхен (München, произношение, на баварски диалект: Minga, Monacum, Monachium) е център на германската провинция Бавария.

Виж Вернер Хайзенберг и Мюнхен

Мюнхенска почетна културна награда

„Мюнхенската почетна културна награда“ (Kultureller Ehrenpreis der Landeshauptstadt München) се присъжда ежегодно от град Мюнхен след 1958 г.

Виж Вернер Хайзенберг и Мюнхенска почетна културна награда

Мюнхенски университет

Мюнхенски университет „Лудвиг и Максимилиан“ (Ludwig-Maximilians-Universität München, LMU; Uni München) е университет в Мюнхен, столицата на провинция Бавария, Германия.

Виж Вернер Хайзенберг и Мюнхенски университет

Маркус Ортс

Маркус Ортс (Markus Orths) е немски писател и преводач, автор на романи и разкази.

Виж Вернер Хайзенберг и Маркус Ортс

Манфред Айген

Манфред Айген (Manfred Eigen) е германски физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1967 г.

Виж Вернер Хайзенберг и Манфред Айген

История на физиката

Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва Ренесанса.

Виж Вернер Хайзенберг и История на физиката

Изидор Раби

Изидор Раби (Isidor Rabi) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1944 година.

Виж Вернер Хайзенберг и Изидор Раби

Зигмунд Фройд (награда)

Наградата „Зигмунд Фройд“ за научна проза (Sigmund-Freud-Preis für wissenschaftliche Prosa) е немска научна награда, която се присъжда от 1964 г.

Виж Вернер Хайзенберг и Зигмунд Фройд (награда)

Вюрцбург

Вюрцбург (Würzburg) е град в Централна Германия, център на регион Долна Франкония в провинция Бавария.

Виж Вернер Хайзенберг и Вюрцбург

Валтер Тил

Валтер Тил (Walter Thiel) е виден немски инженер-ракетостроител, главен инженер по двигателите и сътрудник на доктор Вернер фон Браун.

Виж Вернер Хайзенберг и Валтер Тил

Гьотинген

Гьотинген (Göttingen) е град в провинция Долна Саксония, Германия.

Виж Вернер Хайзенберг и Гьотинген

Група на Хайзенберг

Групата на Хайзенберг е група, состояща се от квадратни матрици от вида \begin \end, където елементите a, b, c принадлежат на комутативен пръстен с единица.

Виж Вернер Хайзенберг и Група на Хайзенберг

Габриеле Куби

Габриеле Куби (родена през 1944 г. в Констанц, Германия) е германска писателка и преводачка, магистър по социология, авторка на книги по социално-политически въпроси, в които застъпва консервативна християнска гледна точка.

Виж Вернер Хайзенберг и Габриеле Куби

Германия

Герма̀ния (Deutschland), официално име Федерална република Германия (Bundesrepublik Deutschland), ФРГ (BRD), е федерална парламентарна република в Централна Европа.

Виж Вернер Хайзенберг и Германия

Ернест Солвей

Ернест Солвей е белгийски химик, индустриалец и филантроп.

Виж Вернер Хайзенберг и Ернест Солвей

Енрико Ферми

Енрѝко Фѐрми (Enrico Fermi) е изтъкнат италиански и натурализиран американски физик, създател на първия в света ядрен реактор и първата верижна реакция.

Виж Вернер Хайзенберг и Енрико Ферми

Енергетично ниво

Енергийни нива на атома Енергийно (или енергетично) ниво е величина във физиката и химията, характеризираща собствените значения на енергията на квантовите системи, състоящи се от микрочастици (електрони, протони и други елементарни частици) и подчиняващи се на законите на квантовата механика.

Виж Вернер Хайзенберг и Енергетично ниво

1 февруари

1 февруари е 32-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Вернер Хайзенберг и 1 февруари

1901

1901 (MCMI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.

Виж Вернер Хайзенберг и 1901

5 декември

5 декември е 339-ият ден в годината според григорианския календар (340-и през високосна).

Виж Вернер Хайзенберг и 5 декември