Съдържание
278 отношения: IUS, STS-30, STS-34, Third Stone from the Sun, Купести облаци, Кастро (кратер), Карл Сейгън, Карено, Капела (звезда), Кислород, Клеопатра (кратер), Космос 167, Космос 21, Космос 27, Космос 359, Космос 482, Космос 96, Космонавтика, Космонавтика в СССР, Колонизация на Меркурий, Конопницка (кратер), Кетцалкоатъл, Природа, Протон (ракета), Проект Пионер-Венера, Пасаж на Венера, Парников газ, Писма до седемте църкви, Питагор, Пионер (програма), Пионер 5, Плутон (планета джудже), Планета, Планетно ядро, Полярен вихър, Период на въртене, Пентаграм, Орбита, Орбитален период, Овда, Овен (зодия), Окултация, Олкът, Астрофизичен институт „Фесенков“, Астробиология, Астрономически обект, Афуа (кратер), Ацтекска митология, Ацтеки, Арабска митология, ... Разширете индекс (228 Повече ▼) »
IUS
IUS Описание Предназначение ускорителен блок Статус неактивен Националност САЩ Оператор 22п USAF Производител Боинг Технически данни Тяга 185 kN Маса 2380 кг.
STS-30
STS-30 e двадесет и деветата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и четвърти полет на совалката Атлантис.
STS-34
STS-34 e тридесет и първата мисия на НАСА по програмата Спейс шатъл и пети полет на совалката Атлантис.
Third Stone from the Sun
Third Stone From the Sun е в огромната си част инструментална песен на The Jimi Hendrix Experience, издадена в албума "Are You Experienced?".
Виж Венера (планета) и Third Stone from the Sun
Купести облаци
Купести области, погледнати от отгоре. ''Cumulus mediocris''. ''Cumulus congestus''. Купести облаци над Бретан. Купестите облаци (cumulus) са облаци, които на пръв поглед имат плоска основа и често са описвани като „пухкави“, „памучни“ или „меки“ наглед.
Виж Венера (планета) и Купести облаци
Кастро (кратер)
Кастро (Castro) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Кастро (кратер)
Карл Сейгън
Карл Едуард Сейгън (Carl Edward Sagan) e американски астроном, астробиолог и популяризатор на науката.
Виж Венера (планета) и Карл Сейгън
Карено
Карено (Carreno) е ударен кратер на планетата Венера.
Капела (звезда)
Капела (α Aurigae; Алфа от Колар) е най-ярката звезда от съзвездието Колар.
Виж Венера (планета) и Капела (звезда)
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
Виж Венера (планета) и Кислород
Клеопатра (кратер)
Клеопатра (Cleopatra) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Клеопатра (кратер)
Космос 167
Космос 96 (1В (В-67) № 311) е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да кацне на повърхността на планетата.
Виж Венера (планета) и Космос 167
Космос 21
Космос 21 (също Венера 3МV-1 № 1) е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да кацне на повърхността и на 11 ноември 1963 г.
Виж Венера (планета) и Космос 21
Космос 27
Космос 27 (също Венера 3МV-1 № 3) е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да кацне на повърхността и на 28 март 1963 г.
Виж Венера (планета) и Космос 27
Космос 359
Космос 359 е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да кацне на повърхността.
Виж Венера (планета) и Космос 359
Космос 482
Космос 482 (3В (В-72) № 671) е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да кацне на повърхността на планетата.
Виж Венера (планета) и Космос 482
Космос 96
Космос 96 (3МВ-4 № 6) е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да прелети в близост до планетата.
Виж Венера (планета) и Космос 96
Космонавтика
Космонавтиката (κόσμος – космос, вселена, и ναυτική – мореплаване), също астронавтика, е процесът по изследване на космическото пространство с помощта на автоматични и пилотирани космически апарати.
Виж Венера (планета) и Космонавтика
Космонавтика в СССР
Началото на усвояването на космоса е на 4 октомври 1957 г.
Виж Венера (планета) и Космонавтика в СССР
Колонизация на Меркурий
Меркурий Меркурий се предлага като една основна цел на космическата колонизация на вътрешната Слънчева система, заедно с Марс, Венера, Луната и астероидния пояс.
Виж Венера (планета) и Колонизация на Меркурий
Конопницка (кратер)
Конопницка (Konopnicka) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Конопницка (кратер)
Кетцалкоатъл
Кетцалко́атъл (Quetzalcohuātl,, „перната змия“) е мезоамериканско божество.
Виж Венера (планета) и Кетцалкоатъл
Природа
Природата в най-широкия смисъл на понятието обхваща цялата Вселена – естествения, физически или материален свят.
Виж Венера (планета) и Природа
Протон (ракета)
Протон (официално означение УР-500) е съветска (по-късно руска) ракета носител, използвана за извеждане на различни товари в космоса.
Виж Венера (планета) и Протон (ракета)
Проект Пионер-Венера
Мисията Пионер до Венера се състои от два компонента, изстреляни поотделно.
Виж Венера (планета) и Проект Пионер-Венера
Пасаж на Венера
Пасажът на Венера е астрономическо явление, при което планетата Венера преминава между Слънцето и Земята (или друга точка на наблюдение), при което става видима върху слънчевия диск.
Виж Венера (планета) и Пасаж на Венера
Парников газ
Парниковият ефект, причинен от парниковите газове – те улавят част от топлината, която се получава, когато слънчевата светлина нагрява земната повърхност Парниковите газове са газовете в атмосферата, които абсорбират и излъчват радиация в инфрачервения спектър.
Виж Венера (планета) и Парников газ
Писма до седемте църкви
Писма до седемте църкви, също известен като Седемте църкви от Азия или Седемте църкви от Апокалипсиса e библейският текст от Откровение на Йоан, който е продиктуван на Йоан от Исус Христос като обръщение към ангелите на различни ранно-християнски общини.
Виж Венера (планета) и Писма до седемте църкви
Питагор
Питагор (на гръцки Πυθαγόρας) е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейството.
Виж Венера (планета) и Питагор
Пионер (програма)
Плутон. Програмата Пионер (Pioneer program) е американска космическа програма за изследване на планетите в Слънчевата система от безпилотни космически апарати.
Виж Венера (планета) и Пионер (програма)
Пионер 5
Пионер 5 (също познат като 1960 Алфа 1, Пионер V, Пионер Р-2 и Тор Ейбъл 4) е стабилизирана космическа сонда на НАСА от програмата Пионер използвана за изследване на междупланетното пространство между орбитите на Земята и Венера.
Виж Венера (планета) и Пионер 5
Плутон (планета джудже)
Плутон е планета джудже, обикаляща около Слънцето за приблизително 248 години, така че от откриването си тя не е изминала дори половината от пътя по орбитата си.
Виж Венера (планета) и Плутон (планета джудже)
Планета
Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.
Виж Венера (планета) и Планета
Планетно ядро
Планетарното ядро съставлява най-вътрешния слой (слоеве) на една планета.
Виж Венера (планета) и Планетно ядро
Полярен вихър
Полярният вихър е област с ниско налягане, намираща се близо до един от земните полюси.
Виж Венера (планета) и Полярен вихър
Период на въртене
В астрономията период на въртене е времето, за което един астрономически обект прави пълно завъртане около своята ос на въртене.
Виж Венера (планета) и Период на въртене
Пентаграм
Пентаграм Пентаграм или пентаграма е символ, представляващ петолъчна звезда, начертана с пет прави линии.
Виж Венера (планета) и Пентаграм
Орбита
Във физиката, орбита е траекторията, която описва обект в движението си около друг обект под действието на консервативни сили като гравитацията и електромагнетизма.
Орбитален период
Орбиталният период е времето, необходимо на дадено небесно тяло да извърши пълно завъртане по своята орбита.
Виж Венера (планета) и Орбитален период
Овда
Овда (Ovda Regio), е равнина в екваториалната част на Венера, с диаетър 5280 km.
Овен (зодия)
Овен е първият от зодиакалните знаци в астрологията, свързан с едноименното съзвездие – Овен.
Виж Венера (планета) и Овен (зодия)
Окултация
Окултация на звезда от Луната. Окултация (покритие) е явление, при което отдалечен астрономически обект бива изцяло или частично закрит от друг, по-близък до наблюдателя.
Виж Венера (планета) и Окултация
Олкът
Олкът (Alcott) е ударен кратер разположен на планетата Венера с диаметър 66 km.; кръстен на Луиза Мей Олкът – американска писателка.
Астрофизичен институт „Фесенков“
Астрофизичният институт „Василий Фесенков“ (АФИФ) е водеща научна организация за фундаментални изследвания в областта на астрономията и астрофизиката в Казахстан.Той е дъщерно дружество на Националния център за космически изследвания и технологии към Аерокосмическия комитет на Република Казахстан.
Виж Венера (планета) и Астрофизичен институт „Фесенков“
Астробиология
Астробиологията представлява мултидисциплинарна наука.
Виж Венера (планета) и Астробиология
Астрономически обект
Астрономически обект или небесен обект е естествено физическо тяло, асоциация или структура, която съществува в наблюдаваната вселена.
Виж Венера (планета) и Астрономически обект
Афуа (кратер)
Афуа (Afua) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Афуа (кратер)
Ацтекска митология
гр. Мексико Ацтекска митология се нарича комплексът от митологични представи и вярвания на ацтеките, населявали територията на днешно Мексико.
Виж Венера (планета) и Ацтекска митология
Ацтеки
Ацтеките са етническа група, населявала териториите на днешно Мексико и създала своя цивилизация през 14 – 16 век.
Арабска митология
Арабската митология включва древните предислямски вярвания на арабите.
Виж Венера (планета) и Арабска митология
Абигаил (кратер)
Абигаил (Abigail) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Абигаил (кратер)
Абика
Абика (Abika) е ударен кратер на планетата Венера.
Абингтон
Абингтон (Abington) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Абингтон
Аврелия
Аврелия (Aurelia) е име на.
Виж Венера (планета) и Аврелия
Аврелия (кратер)
Аврелия (Aurelia) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Аврелия (кратер)
Аглаоника (кратер)
Аглаоника (Aglaonice) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Аглаоника (кратер)
Агния Барто
А̀гния Барто̀ е съветска поетеса и писателка, авторка на произведения в жанра детска литература.
Виж Венера (планета) и Агния Барто
Адамс (кратер)
Адамс (Addams) е ударен кратер разположени на планетата Венера с диаметър 87 km., кръстен на Джейн Адамс – американска общественичка и пацифистка.
Виж Венера (планета) и Адамс (кратер)
Адивар
Адивар (Adivar) е ударен кратер на планетата Венера.
Аз съм вратата
„Аз съм вратата“ (I Am the Doorway) е разказ от Стивън Кинг, публикуван за първи път през 1971 г.
Виж Венера (планета) и Аз съм вратата
Акико
Акико (Akiko) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Аллат
Аллат (Al-Lāt; اللات; още ал-Лат, Алила̀т, Лат, Ила̀т) е богиня в арабската митология.
Алма (кратер)
Алма (Alma) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Алма (кратер)
Антарес
Антарес (α Scorpii, Алфа от Скорпион) е червен свръхгигант и най-ярката звезда в съзвездието Скорпион и петнадесетата най-ярка звезда на нощното небе (понякога се посочва като петнадесета, ако двете най-ярки компоненти на четворната звезда Капела се броят за една звезда).
Виж Венера (планета) и Антарес
Анаксимен
Анаксимен (на гръцки: Άναξιμένης) от Милет е древногръцки философ, досократик от втората половина на 5 век пр.н.е., вероятно по-млад съвременник на Анаксимандър, смятан за негов учител или приятел.
Виж Венера (планета) и Анаксимен
Апсида (астрономия)
В астрономията, апсидата на дадено тяло е точката от елиптичната орбита на дадено тяло, имаща най-голямо или най-малко разстояние до барицентъра на системата.
Виж Венера (планета) и Апсида (астрономия)
Аполо
Аполо (Apollo; Аполон) е третата американска програма за пилотирани космически полети и първата в света програма за изпращане на хора на Луната и връщането им обратно.
Н-1
Ракетно-космически комплекс H-1 (Ракетно-космический комплекс Н1; разг. „царь-ракета“; индекс ГУКОС – 11А52, накратко Н-1 или Н1) е съветска ракета носител от свръхтежък клас.
Нощ
Звездна нощ в Танзания. делтата му през нощта. Токио през нощта. Нощ се нарича тази част от денонощието, през която е тъмно, т.е.
Норман Тагард
Норман Ърл Тагард (Norman Earl Thagard) е американски учен и бивш астронавт на НАСА.
Виж Венера (планета) и Норман Тагард
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Радка (кратер)
Радка (Radka Crater) е ударен кратер разположени на планетата Венера с диаметър 10,5 km., кръстен на българското име Радка.
Виж Венера (планета) и Радка (кратер)
Райли (кратер)
Райли (Riley) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Райли (кратер)
Раки (кратер)
Раки (Raki) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Раки (кратер)
Риби (зодия)
Рибите (Pisces) са дванадесетият (последният) астрологичен знак на зодиака, който произхожда от съзвездието Риби.
Виж Венера (планета) и Риби (зодия)
Романская
Романская (Romanskaya Crater) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Романская
Регул (звезда)
Регул (α Leonis; Алфа от Лъв) е най-яркият обект в съзвездието Лъв и една от най-ярките звезди в нощното небе.
Виж Венера (планета) и Регул (звезда)
Съобщение от Аресибо
Това е съобщението с добавен цвят за да се различават по-добре отделните части. Двоичното съобщение всъщност не носи никаква информация за цвят. Съобщението от Аресибо е радиосъобщение, изпратено в Космоса по време на церемонията по случай ремонтирането на радиотелескопа Аресибо на 16 ноември 1974 г.
Виж Венера (планета) и Съобщение от Аресибо
Стивън Кейн
Стивън Кейн е доцент по астрономия и планетарна астрофизика в Калифорнийския университет, Ривърсайд, който е специализиран в екзопланетарните науки.
Виж Венера (планета) и Стивън Кейн
Стерлитамак (метеорит)
Стерлитамак (Стәрлетамаҡ) е голям железен метеорит, паднал в 23:20 ч.
Виж Венера (планета) и Стерлитамак (метеорит)
Саския
Саския (Saskia) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Сатурн (планета)
Сатурн е шестата планета от Слънчевата система.
Виж Венера (планета) и Сатурн (планета)
Сатана
Сатана (שָׂטָן; σατᾶν, от собственото име Σατανάς, Сáтанас; שִׂטְנָא – Śaṭanâ; شيطان – Шейтан) е термин в авраамическите религии, използван за означаване на ангел, демон или второстепенен бог в различни религии.
Сапас
Сапас Монс (Sapas Mons), е щитовиден вулкан на Венера с височина 1500 m над околния терен и диаметър около 217 km.
Свръхземя
Нептун. Свръхземята е екзопланета с маса, която е по-голяма от тази на Земята, но значително по-малка от тази на ледените гиганти в Слънчевата система (Уран и Нептун), които са съответно с 14,5 и 17 пъти по-голяма маса от земната.
Виж Венера (планета) и Свръхземя
Сириус
Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.
Син (митология)
Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най-вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма.
Виж Венера (планета) и Син (митология)
Скорпион (зодия)
Скорпион (Scorpius) е осмият от дванадесетте зодиакални знаци в астрологията, свързан с едноименното съзвездие – Скорпион.
Виж Венера (планета) и Скорпион (зодия)
Слънчев вятър
Плазмата в слънчевия вятър среща хелиопаузата Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда.
Виж Венера (планета) и Слънчев вятър
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Виж Венера (планета) и Слънчева система
Славянски божества
Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини.
Виж Венера (планета) и Славянски божества
Союз-ФГ
Союз-ФГ е ракета носител, подобрена версия на ракета Союз-У от ракетното семейство на Р-7. Проектирана е от ЦСКБ-Прогрес и конструирана в град Самара. Първият ѝ полет е на 20 май 2000 г., когато носи космически кораб Прогрес до Международната космическа станция (МКС).
Виж Венера (планета) и Союз-ФГ
Спускаем модул
Изпробване на въздушните възглавници на Марс Патфайндър. Спускаемият модул е космически апарат, който се спуска и достига повърхността на даден астрономически обект.
Виж Венера (планета) и Спускаем модул
Спутник (програма)
Съветска марка изобразяваща Спутник 1. Надписът гласи: Първият в света съветски изкуствен спътник на Земята Програма Спутник е съветска космическа програма, състояща се от поредица от автоматични космически апарати изстреляни от СССР.
Виж Венера (планета) и Спутник (програма)
Спутник 19
Спутник 19 (също Венера 2МV-1 № 1, Спутник 11, Спутник 23) е първият съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да се превърне в първия кацнал на планетата апарат на 25 август 1962 г.
Виж Венера (планета) и Спутник 19
Спутник 20
Спутник 20 (също Венера 2МV-1 № 2, Спутник 12, Спутник 24) е вторият съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да се превърне в първия кацнал на планетата апарат на 1 септември 1962 г.
Виж Венера (планета) и Спутник 20
Спутник 21
Спутник 21 (също Венера 2МV-2 № 1, Спутник 13, Спутник 25) е третият съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да се превърне в първия орбитален апарат около планетата на 12 септември 1962 г.
Виж Венера (планета) и Спутник 21
Спутник-7
Спутник 7 (също Тяжелый спутник и Венера 1VA № 1) е първият съветски опит за изстрелване на сонда за изстрелване на сонда за изследване на Венера на 4 февруари 1961 г.
Виж Венера (планета) и Спутник-7
Спутник-8
Спутник 8 (също Тяжелый спутник 5 и Венера 1VA № 2) е първият успешен съветски опит за изстрелване на сонда за изследване на Венера, осъществен на 12 февруари 1961 г.
Виж Венера (планета) и Спутник-8
Списък на спътници Космос (251-500)
Под названието „Космос“ се изстрелват комуникационни, научни и военни спътници, прототипи на космически кораби, а също така името „Космос“ получават и останали заради авария на околоземна орбита междупланетни и лунни сонди.
Виж Венера (планета) и Списък на спътници Космос (251-500)
Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита
По-долу е представен списък на обекти в хелиоцентрична орбита.
Виж Венера (планета) и Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита
Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности
ровър на Марс Лунар Роувър от мисия Аполо 15, изоставен на лунната повърхност Титан 75px Списък на обекти с човешки произход на Венера 75px Списък на обекти с човешки произход на Луната 75px Списък на обекти с човешки произход на Марс.
Виж Венера (планета) и Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности
Списък на обекти с човешки произход на Венера
Списък на обекти с човешки произход на Венера.
Виж Венера (планета) и Списък на обекти с човешки произход на Венера
Списък на обектите в Слънчевата система
Списък на обектите в Слънчевата система с диаметър от поне 500 km.
Виж Венера (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система
Списък на обектите в Слънчевата система по радиус
Списък на обектите в Слънчевата система по радиуса в намаляващ размер.
Виж Венера (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по радиус
Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето
Списък на разстоянието на основните обекти в Слънчевата система до Слънцето.
Виж Венера (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето
Списък на обектите в Слънчевата система по маса
Списък на обектите в Слънчевата система по маса в намаляващ ред.
Виж Венера (планета) и Списък на обектите в Слънчевата система по маса
Спиридон Гопчевич
Спиридон Гопчевич (Spiridon Gopčević), известен и с псевдонима си Лео Бренер, е австрийски журналист, астроном, етнограф от сръбски произход, както и сръбски дипломат.
Виж Венера (планета) и Спиридон Гопчевич
Спика
Спика (α Virginis, α Vir, Алфа от Дева) е най-ярката звезда в съзвездието Дева и една от 20-те най-ярки звезди в нощното небе.
Сененмут
Сененмут (Сенемут, Сенмут) (буквално „брат на майката“) е древноегипетски архитект, астроном и политик, един от най-могъщите, високопоставени и известни служители по време на ХVІІІ династия.
Виж Венера (планета) и Сененмут
Троянски астероиди
Троянските астероиди са малки небесни тела, които гравитират в динамично равновесие около точките на Лагранж L4 и L5 по орбитите на някои планети от Слънчевата система.
Виж Венера (планета) и Троянски астероиди
Титан (спътник)
Титан е най-големият спътник на Сатурн и втори по големина в Слънчевата система след Юпитеровия Ганимед.
Виж Венера (планета) и Титан (спътник)
Тихо Брахе
Тихо Брахе (Tycho Brahe) е известен датски астроном и алхимик.
Виж Венера (планета) и Тихо Брахе
Тибетски календар
Тибетският календар е лунен календар, според който тибетската година се състои от дванадесет или тринадесет лунни месеца, всеки от които започва и свършва при новолуние.
Виж Венера (планета) и Тибетски календар
Тегло
Теглото се дефинира от физиката като силата на тежестта (гравитационната сила съгласно закона за всеобщото привличане), упражнявана върху тяло с маса m намиращо се в дадено гравитационно поле.
Тежък междупланетен кораб
Тежък междупланетен кораб (Тяжёлый межпланетный корабль или съкр. ТМК) е космически кораб, разработен от ОКБ – 1 (Опитно Конструкторско Бюро – 1) с ръководител Сергей Корольов, предназначен за пилотиран полет до Марс от 8 юни 1971 до 10 юли 1974 г.
Виж Венера (планета) и Тежък междупланетен кораб
Тектоника на плочите
Карта на тектонските плочи Възникването на теорията за тектоника на плочите е научна революция в геологията.
Виж Венера (планета) и Тектоника на плочите
Телец (зодия)
Телец (Taurus) е вторият от дванадесетте зодиакални знака в астрологията, земен знак, който се свързва със земната стихия и съзвездието Бик.
Виж Венера (планета) и Телец (зодия)
Уалинка (кратер)
Уалинка (Ualinka) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Уалинка (кратер)
Уан Джъни
Уан Джъни е учена и астрономка от династията Цин.
Виж Венера (планета) и Уан Джъни
Уитни (кратер)
Уитни (Whitney) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Уитни (кратер)
Улпу (кратер)
Улпу (Ulpu) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Улпу (кратер)
Фредегунда (кратер)
Фредегунда (Fredegonde) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Фредегунда (кратер)
Фазу (кратер)
Фазу (Fazu) е ударен кратер на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Фазу (кратер)
Флагстад
Флагстад (Flagstad) е ударен кратер, разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Флагстад
Фобос (програма)
Програма Фобос е безпилотна космическа мисия, която включва изстрелването на два автоматични космически апарата от СССР за изследване на Марс и неговите естествени спътници Фобос и Деймос.
Виж Венера (планета) и Фобос (програма)
Фернандо Магелан
Фернандо Магелан (Fernão de Magalhães,; Fernando de Magallanes) е португалско-испанскиЛанге П.
Виж Венера (планета) и Фернандо Магелан
Федерална космическа агенция
Федералната космическа агенция на Русия (Федеральное космическое агентство России, Роскосмос) е федерален орган на изпълнителната власт на Русия, осъществяващ функции по оказване на държавни услуги, управление на държавно имущество и изследване, използване на космическото пространство за мирни цели, международно сътрудничество при реализация на съвместни проекти и програми в областта на космическата дейност.
Виж Венера (планета) и Федерална космическа агенция
Хафт пейкар
„Хафт пейкар“ (هفت پیکر) или „Бахрамнаме“ (بهرامنامه – „Книга за Бахрам“) е стихотворен епос на персийски средновековен поет Низами Ганджеви.
Виж Венера (планета) и Хафт пейкар
Халеева армада
Халеевата армада е група от космически апарати, изпратени да изследват Халеевата комета при преминаването ѝ във вътрешната Слънчева система през 1986 г.
Виж Венера (планета) и Халеева армада
Химия
Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.
Цивилизация на маите
Цивилизацията на маите е мезоамериканска цивилизация, създадена от народа на маите, и известна със своята идеографска писменост – единствената известна напълно развита писмена система в предколумбова Америка, както и със своето изкуство, архитектура, математика, календар и астрономична система.
Виж Венера (планета) и Цивилизация на маите
Церера (планета джудже)
Церѐра (означение като малка планета 1 Ceres, символ) е най-малката позната планета джудже в Слънчевата система и единствената, която се намира в астероидния пояс.
Виж Венера (планета) и Церера (планета джудже)
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Шарл Мари дьо ла Кондамин
Шарл Мари дьо ла Кондамин (Charles Marie de la Condamine) е френски астроном, геодезист и пътешественик-изследовател.
Виж Венера (планета) и Шарл Мари дьо ла Кондамин
Щайн (кратер)
Щайн (Stein) е група на три ударени кратери разположени на планетата Венера с диаметър 14, 11 и 9 km., кръстен на Гертруд Стайн – американска писателка и поетеса.
Виж Венера (планета) и Щайн (кратер)
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Виж Венера (планета) и Юпитер (планета)
Японски календар
Японският календар е система за отчитане на времето, която произлиза основно от китайския календар, но притежава и много особености, произлизащи от японската история и традиции.
Виж Венера (планета) и Японски календар
Мълния (ракета)
Рисунка на ракетата Молния (в превод: „мълния“) (Индекс ГРАУ – 8К78) е четиристепенен вариант на ракетата Р-7 за полет към Марс, Венера, Луна и високоелиптичните орбити на ИСЗ Молния.
Виж Венера (планета) и Мълния (ракета)
Маса
Масата е скаларна физична величина, една от основните във физиката.
Маринър
Изстрелване на Маринър 1 Маринър 1 и 2 в Космоса Маринър 3 и 4 Маринър 5 Маринър 9 Маринър 10 Програмата Маринър (Mariner program) е програма ръководена от американската космическа агенция НАСА за изстрелване на серия от автоматични космически сонди за изследване на планетите Марс, Венера и Меркурий.
Виж Венера (планета) и Маринър
Маринър 1
Изстрелване на Маринър 1 Маринър 1 (Mariner 1) е първият космически апарат от програмата Маринър.
Виж Венера (планета) и Маринър 1
Маринър 10
Маринър 10 е американски непилотиран космически апарат, изстрелян на 3 ноември 1973 г.
Виж Венера (планета) и Маринър 10
Маринър 2
Маринър 2 (Маринър-Венера 1962)-американска автоматична космическа сонда към Венера.
Виж Венера (планета) и Маринър 2
Маринър 5
Маринър 5 (Маринър Венера '67) е космически апарат на НАСА от програма Маринър.
Виж Венера (планета) и Маринър 5
Магелан (космически апарат)
Магелан е космически апарат, изпратен по програма на НАСА към Венера с цел изследване на планетата.
Виж Венера (планета) и Магелан (космически апарат)
Малка планета
Малка планета е термин, отнасящ се за астероиди и транснептунови обекти в Слънчевата система на орбита около Слънцето, но значително по-малки от планетите.
Виж Венера (планета) и Малка планета
Михаил Ломоносов
Михаил Василиевич Ломоносов (Михаи́л Васи́льевич Ломоно́сов) е руски учен, енциклопедист, учен и писател, представител на класицизма.
Виж Венера (планета) и Михаил Ломоносов
Мид
Мид (Mead) е най-големият ударен кратер разположен на планетата Венера.
Мона Лиза (кратер)
Мона Лиза (Mona Lisa) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Мона Лиза (кратер)
Меркурий (планета)
Меркурий е най-малката планета в Слънчевата система и най-близката до Слънцето, около което прави по една обиколка на всеки 87,969 земни денонощия.
Виж Венера (планета) и Меркурий (планета)
Международна година на астрономията
За Международна година на астрономията, с решение на Общото събрание на ООН, е обявена 2009.
Виж Венера (планета) и Международна година на астрономията
Международна космическа станция
Международната космическа станция (МКС) (International Space Station, ISS, Междунаро́дная косми́ческая ста́нция; МКС) е съвместен проект на пет космически агенции.
Виж Венера (планета) и Международна космическа станция
МЕСИНДЖЪР
МЕСИНДЖЪР (MErcury Surface, Space ENvironment, GEochemistry and Ranging (MESSENGER)) е сонда на НАСА, изстреляна на 3 август 2004 г., за да изучава физичните характеристики на Меркурий от орбита.
Виж Венера (планета) и МЕСИНДЖЪР
История на Австралия
История на Австралия е термин, който се отнася до историята на областта и народа на днешния Австралийския съюз и предходните местни и колониални общества, населявали едноименния континент.
Виж Венера (планета) и История на Австралия
История на астрономията
Астрономията като наука за движението и свойствата на небесните тела е една от най-древните естествени науки.
Виж Венера (планета) и История на астрономията
Ищар
Ищар-Инана Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин.
Изследване на Меркурий
На изследването на Меркурий като цяло се отделя по-малко внимание в сравнение с други планети от Слънчевата система.
Виж Венера (планета) и Изследване на Меркурий
Изабела д’Есте
266x266пкс Изабела д’Есте (Isabella d’Este, * 17 май 1474 във Ферара, Херцогство Ферара, Модена и Реджо, † 13 февруари 1539 в Мантуа, Херцогство Мантуа) от Дом Есте е чрез женитба маркграфиня на Мантуа (1519 – 1521).
Виж Венера (планета) и Изабела д’Есте
Извънземен живот
Снимка на НЛО Извънземен живот се нарича живот, който е възможно да се е зародил извън пределите на Земята.
Виж Венера (планета) и Извънземен живот
Императрицата (карта таро)
колодата таро на Райдър-Уейт Императрицата (III) е третият коз или карта от Главната аркана в традиционните колоди Таро.
Виж Венера (планета) и Императрицата (карта таро)
Инана
Инана (Inanna, също Нинана, вероятна етимология – „владетелка на ветровете“) е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера.
Индекс на подобие на Земята
Индексът на подобие на Земята (Earth Similarity Index, съкратено ESI) е индекс, показващ годността на дадена планета или луна за живот.
Виж Венера (планета) и Индекс на подобие на Земята
Жан (кратер)
Жан (Jeanne) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Жан (кратер)
Закон на Тициус-Боде
Законът на Тициус-Боде е хипотеза, базираща се на емпиричното правило за разстоянията на планетите до Слънцето, което е доказано от Йохан Тициус през 1772 г.
Виж Венера (планета) и Закон на Тициус-Боде
Замудио
Замудио (Zamudio) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Замудио
Зверева
Зверева (Zvereva) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Зверева
Здравка (кратер)
Здравка (Zdravka) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Здравка (кратер)
Зора
Зора в обсерватория Ла Сила, Чилиhttp://www.eso.org/public/images/potw1507a/ "New Dawn at La Silla". ESO Picture of the Week. European Southern Observatory Зората е първата светлина преди изгрев слънце.
Зори
Зори (Зари, Зарии) в славянската митология е сборното название на богини, дъщери на Даждбог.
Зорница
Зорнѝца може да се отнася за.
Виж Венера (планета) и Зорница
Зорница (област Смолян)
Зорница е село в Южна България.
Виж Венера (планета) и Зорница (област Смолян)
Зонд
Космически кораб Зонд Л1 „Зонд" (на руски език означава „сонда“) е името на съветска космическа програма от 1964 до 1970 г.
Зонд 1
Зонд 1 (3МВ-1, № 4) е съветска сонда, част от програма Зонд за изследване на планетите от Слънчевата система.
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Земно ускорение
Градиент на гравитационното поле на АнтарктидаЗемно ускорение (наречено още гравитационно ускорение или ускорение при свободно падане и означавано с буквата g) се отнася до гравитационната сила на привличане, която изпитват всички тела в близост до земната повърхност.
Виж Венера (планета) и Земно ускорение
Земеподобна планета
Земеподобна планета е планета, изградена предимно от силикатни скали.
Виж Венера (планета) и Земеподобна планета
Български народни мерки
Под български народни мерки се разбират начините и понятията за измерване, използвани в България преди въвеждането на международната измервателна система СИ.
Виж Венера (планета) и Български народни мерки
Базалт
Базалт Базалт в Рейнисфяра, Исландия Базалтът спада към ефузивните вулканични скали.
Балч
Балч (Balch) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Близкоземни астрономически обекти
Траектория на околоземния астероид 2011 MD, преминал на 12000 km от повърхността на Земята на 27 юни 2011 Към близкоземните астрономически обекти се причислява всяко тяло от Слънчевата система (астероид, комета, метеороид), което преминава в диапазона между 0,983 до 1,3 а.е.
Виж Венера (планета) и Близкоземни астрономически обекти
Бликсен
Бликсен (Blixen) е ударен кратер на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Бликсен
Блок Л (ускорителен блок)
Блок Л откъм двигателя. Блок Л — това е четвъртата степен на ракетата-носител „Молния“ (8К78).
Виж Венера (планета) и Блок Л (ускорителен блок)
Ботафого де Футебол е Регаташ
„Ботафого“ е сред най-великите футболни отбори на Рио де Жанейро, щат Рио де Жанейро, Бразилия.
Виж Венера (планета) и Ботафого де Футебол е Регаташ
Божествена комедия
Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.
Виж Венера (планета) и Божествена комедия
Бондажевска
Бондажевска (Badarzewska Crater) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Бондажевска
Бетелгейзе
Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.
Виж Венера (планета) и Бетелгейзе
Въртене
Въртене на сфера около оста ѝ. Въртене или ротация на абсолютно твърдо тяло в математиката и механиката е относително преместване / усукване на това тяло спрямо една определена точка.
Виж Венера (планета) и Въртене
Втора космическа скорост
Втора космическа скорост е физическа величина, която при дадено гравитационно поле и определено положение в него представлява минималната скорост, която трябва да има обект без допълнителна тяга, намиращ се в това положение, за да преодолее полето и да се отдалечи до безкрайност.
Виж Венера (планета) и Втора космическа скорост
Време (метеорология)
Гръмотевична буря над Мадейра Метеорологичното време е съвкупността от метеорологични явления, които се случват в атмосферата на дадено място и в даден момент от времето, и по-конкретно онези, които се случват в хидросферата и тропосферата на Земята.
Виж Венера (планета) и Време (метеорология)
Вака (кратер)
Вака (Vaka Crater) е ударен кратер разположен на планетата Венера с диаметър 11,8 km., кръстен на българското име Вака.
Виж Венера (планета) и Вака (кратер)
Ванда (кратер)
Ванда (Wanda) е ударен кратер разположени на планетата Венера с диаметър 21,6 km., кръстен на полското име Ванда. Този кратер се намира в северната част на планинската верига Акна.
Виж Венера (планета) и Ванда (кратер)
Ванеса (кратер)
Ванеса (Vanessa) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Ванеса (кратер)
Видима звездна величина
Видимата звездна величина (m) на звезда, планета или друго небесно тяло е логаритмична мярка, отразяваща яркостта на наблюдаваното тяло.
Виж Венера (планета) и Видима звездна величина
Вода
Водàта е химично съединение, което при стайна температура представлява прозрачна течност без мирис и цвят.
Вега (програма)
Програмата Вега е съветска космическа програма за едновременно изследване на планетата Венера и на Халеевата комета през 1986 г.
Виж Венера (планета) и Вега (програма)
Везни (зодия)
Везните (Libra) са седмата зодия от зодиака.
Виж Венера (планета) и Везни (зодия)
Венера (програма)
Венера е името на поредица от космически апарати, изстреляни от СССР в периода 1961 до 1984 с цел изследване на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Венера (програма)
Венера (пояснение)
Венера (чрез руски Венера, полски Wenera от латински Venus, Veneris) може да се отнася до.
Виж Венера (планета) и Венера (пояснение)
Венера 1
Венера 1 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 12 февруари 1961 г.
Виж Венера (планета) и Венера 1
Венера 10
„Венера 10“ е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 14 юни 1975 г.
Виж Венера (планета) и Венера 10
Венера 11
Венера 11 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 9 септември 1978 г.
Виж Венера (планета) и Венера 11
Венера 12
Венера 12 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 14 септември 1978 г.
Виж Венера (планета) и Венера 12
Венера 13
Венера 13 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 30 октомври 1981 г.
Виж Венера (планета) и Венера 13
Венера 14
Венера 14 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 4 ноември 1981 г.
Виж Венера (планета) и Венера 14
Венера 15
Венера 15 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 2 юни 1983 г.
Виж Венера (планета) и Венера 15
Венера 16
Венера 16 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 7 юни 1983 г.
Виж Венера (планета) и Венера 16
Венера 1964А
Венера 1964А (също Венера 3МV-1 № 2 или Венера 3МV-1А № 4А) е съветски опит за изстрелване на сонда към Венера, която да кацне на повърхността ѝ.
Виж Венера (планета) и Венера 1964А
Венера 2
Венера 2 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 12 ноември 1965 г.
Виж Венера (планета) и Венера 2
Венера 3
Венера 3 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 16 ноември 1965 г.
Виж Венера (планета) и Венера 3
Венера 4
Венера 4 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 12 юни 1967 г.
Виж Венера (планета) и Венера 4
Венера 5
Венера 5 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 5 януари 1969 г.
Виж Венера (планета) и Венера 5
Венера 6
Венера 6 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 10 януари 1969 г.
Виж Венера (планета) и Венера 6
Венера 7
Венера 7 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 17 август 1970 г.
Виж Венера (планета) и Венера 7
Венера 8
Венера 8 е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 27 март 1972 г.
Виж Венера (планета) и Венера 8
Венера 9
„Венера 9“ е автоматичен космически апарат, изстрелян от СССР на 8 юни 1975 г.
Виж Венера (планета) и Венера 9
Венера Д
Венера Д е космическа сонда разработвана от Федералната космическа агенция на Русия и планирана да бъде изстреляна през 2016 г.
Виж Венера (планета) и Венера Д
Венера Експрес
Венера Експрес е първата мисия до Венера предприета от Европейската космическа агенция (ЕКА).
Виж Венера (планета) и Венера Експрес
Гърти Кори
Гърти Тереза Кори (Gerty Theresa Cori), по баща Радниц (Radnitz), е американска биохимичка, която през 1947 г.
Виж Венера (планета) и Гърти Кори
Гугъл карти
Гугъл карти (Google Maps) е картографска услуга на Google, с която могат да се разглеждат географски карти в произволен уеб браузър.
Виж Венера (планета) и Гугъл карти
Гръмотевична буря
Гръмотевична буря над София Типична пролетна гръмотевична буря над поле Лятна гръмотевична буря в гората Гръмотевичната буря е буря, която се характеризира с наличието на мълнии и придружаващите ги гръмотевици.
Виж Венера (планета) и Гръмотевична буря
Гавриил Тихов
Гавриил Адрианович Тихов (Гаврии́л Адриа́нович Ти́хов) е руски астроном, астрофизик, професор, доктор по физика и математика, основател на науката астроботаника.
Виж Венера (планета) и Гавриил Тихов
Галилео (космически апарат)
Галилео е автоматичен космически апарат, изпратен по програма на НАСА за изследване на Юпитер.
Виж Венера (планета) и Галилео (космически апарат)
Галилео Галилей
Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.
Виж Венера (планета) и Галилео Галилей
Година
Календар Година е орбиталният период от време на Земята, движеща се около Слънцето.
Гончарова
Гончарова (Goncharova) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Гончарова
Дъжд
Дъждът представлява валеж в течна форма (за разлика от някои други валежи като сняг, суграшица или градушка, които са в твърда форма), образуван чрез кондензацията на капки в някои видове облаци в атмосферата.
Дунгхе (кратер)
Дунгхе (Dunghe) е ударен кратер на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Дунгхе (кратер)
Данута (кратер)
Данута (Danute) е ударен кратер, разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Данута (кратер)
Данилова
Данилова (Danilova) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Данилова
Джеймс Кук
Джеймс Кук (James Cook) е английски мореплавател, пътешественик и изследовател, откривател на множество непознати дотогава за европейците острови и територии, учен, член на Британското кралско научно дружество.
Виж Венера (планета) и Джеймс Кук
Джеймс Брадли
Джеймс Брадли (James Bradley) е английски астроном и свещеник, който служи като кралски астроном от 1742 до 1762 г., наследявайки Едмънд Халей.
Виж Венера (планета) и Джеймс Брадли
Де Лаланд
Де Лаланд (de Lalande) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Де Лаланд
Дева (зодия)
Дева (Virgo) е шестият знак от дванадесетте знаци в астрологията, свързан със съзвездието Дева.
Виж Венера (планета) и Дева (зодия)
Деймос (спътник)
Деймос (Δείμος – „ужас“) е по-малкият и по-отдалечен от двата спътника на Марс.
Виж Венера (планета) и Деймос (спътник)
Ден
Завъртането на Земята в продължение на един ден Карта на дневната светлина на Земята Слънцето и Луната, символизиращи деня и нощта Денят е единица за измерване на време, равна на периода от време, за който дадена част от земното кълбо е огрята от слънцето.
Денница
Денница може да се отнася за.
Виж Венера (планета) и Денница
Есте (династия)
225x225пкс Дом Есте е една от най-дълго просъществувалите европейски династии.
Виж Венера (планета) и Есте (династия)
Ерг (форма на релефа)
Ерг дьо Тенере в Нигер, типичен пример за сахарски ерг Ерг или пясъчно море е обширна, равнинна област, покрита с пясъчни дюни, където липсва растителност.
Виж Венера (планета) и Ерг (форма на релефа)
Ермолова
Ермолова (Ermolova) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Ермолова
Европейска южна обсерватория
Европейската организация за астрономически изследвания в южното полукълбо, накратко Европейска южна обсерватория (European southern observatory, ESO), e междуправителствена организация, основана през 1962 г.
Виж Венера (планета) и Европейска южна обсерватория
Едмънд Халей
Едмънд Халей (Edmond Halley) е английски астроном, физик и математик.
Виж Венера (планета) и Едмънд Халей
Елонгация
Елонгация на вътрешна и външна планета Елонгация като понятие в астрономията е ъгълът, гледан от Земята, заключен между Слънцето, Земята и трето тяло (планета или Луната), т.е., ъгълът Слънце-Земя-планета.
Виж Венера (планета) и Елонгация
Епиталамий
Епиталамий (от древногръцки ἐπιθαλάμιον / Epithalamion) е сватбена песен с обреден характер в античната гръцка поезия.
Виж Венера (планета) и Епиталамий
Луцифер
Падението на Луцифер, Гюстав Доре, илюстрация към „Изгубеният рай“ от Джон Милтън. Луцифер е дума от латински произход, Lucifer, която буквално означава „носител на светлина“, „свет(л)оносец“ и от своя страна е превод от гръцката дума Εωσφόρος или Φώσφορος със същото значение.
Виж Венера (планета) и Луцифер
Лаборатория за реактивно движение
Лабораторията за реактивно движение (известна със съкращението JPL) e изследователски център на НАСА, разположен в градовете Пасадена и Ла Каньяда Флинтридж (La Cañada Flintridge), близо до Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.
Виж Венера (планета) и Лаборатория за реактивно движение
Ли Цинчжао (кратер)
Ли Цинчжао (Li Qingzhao) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Ли Цинчжао (кратер)
Ли Бо
Ли Бо (李白) е китайски поет от епохата на династията Тан.
Йохан Кеплер
Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.
Виж Венера (планета) и Йохан Кеплер
Йохан Енке
Йохан Франц Енке (Johann Franz Encke) е германски астроном, известен с откриването на първата късопериодична комета.
Виж Венера (планета) и Йохан Енке
Йеска (кратер)
Йеска (Yeska) е ударен кратер разположен на планетата Венера.
Виж Венера (планета) и Йеска (кратер)
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
10 януари
10 януари е 10-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж Венера (планета) и 10 януари
10 август
10 август е 222-рият ден в годината според григорианския календар (223-ти през високосна).
Виж Венера (планета) и 10 август
10 октомври
10 октомври е 283-тият ден в годината според григорианския календар (284-ти през високосна).
Виж Венера (планета) и 10 октомври
11 юни
11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна).
11 октомври
11 октомври е 284-тият ден в годината според григорианския календар (285-и през високосна).
Виж Венера (планета) и 11 октомври
12 февруари
12 февруари е 43-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Венера (планета) и 12 февруари
14 юни
14 юни е 165-ият ден в годината според григорианския календар (166-и през високосна).
15 юни
15 юни е 166-ият ден в годината според григорианския календар (167-и през високосна).
15 декември
15 декември е 349-ият ден в годината според григорианския календар (350-и през високосна).
Виж Венера (планета) и 15 декември
16 май
16 май е 136-ият ден в годината според григорианския календар (137-и през високосна).
16 ноември
16 ноември е 320-ият ден в годината според григорианския календар (321-ви през високосна).
Виж Венера (планета) и 16 ноември
17 август
17 август е 229-ият ден в годината според григорианския календар (230-и през високосна).
Виж Венера (планета) и 17 август
17 май
17 май е 137-ият ден в годината според григорианския календар (138-и през високосна).
18 октомври
18 октомври е 291-вият ден в годината според григорианския календар (292-ри през високосна година).
Виж Венера (планета) и 18 октомври
19 май
19 май е 139-ият ден в годината според григорианския календар (140-и през високосна година).
1960-те
Строежът на Берлинската стена, 1961 г. 1960-те години започват на 1 януари 1960 г.
Виж Венера (планета) и 1960-те
1М (космически апарат)
Автоматична междупланетна станция 1М 1М е серия от два съветски безпилотни космически апарата за изследване на Марс.
Виж Венера (планета) и 1М (космически апарат)
2007
2007 (MMVII) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
2015
2015 (MMXV) е обикновена година, започваща в четвъртък според григорианския календар.
21 декември
21 декември е 355-ият ден в годината според григорианския календар (356-и през високосна година).
Виж Венера (планета) и 21 декември
25 декември
25 декември е 359-ият ден в годината според григорианския календар (360-и през високосна).
Виж Венера (планета) и 25 декември
2МВ (космически апарат)
2МВ е серия автоматични междупланетни станции за изследване на Венера и Марс.
Виж Венера (планета) и 2МВ (космически апарат)
3753 Круитни
3753 Круитни (3753 Cruithne) е околоземен астероид от групата на атените, обикалящ по елиптична орбита около Слънцето, открит на 10 октомври 1986 г.
Виж Венера (планета) и 3753 Круитни
3МВ (космически апарат)
3МВ е серия автоматични междупланетни станции за изследване на Венера и Марс.
Виж Венера (планета) и 3МВ (космически апарат)
5 март
5 март е 64-тият ден в годината според григорианския календар (65-и през високосна година).
8 юни
8 юни е 159-ият ден в годината според григорианския календар (160-и през високосна година).
, Абигаил (кратер), Абика, Абингтон, Аврелия, Аврелия (кратер), Аглаоника (кратер), Агния Барто, Адамс (кратер), Адивар, Аз съм вратата, Акико, Аллат, Алма (кратер), Антарес, Анаксимен, Апсида (астрономия), Аполо, Н-1, Нощ, Норман Тагард, Русия, Радка (кратер), Райли (кратер), Раки (кратер), Риби (зодия), Романская, Регул (звезда), Съобщение от Аресибо, Стивън Кейн, Стерлитамак (метеорит), Саския, Сатурн (планета), Сатана, Сапас, Свръхземя, Сириус, Син (митология), Скорпион (зодия), Слънчев вятър, Слънчева система, Славянски божества, Союз-ФГ, Спускаем модул, Спутник (програма), Спутник 19, Спутник 20, Спутник 21, Спутник-7, Спутник-8, Списък на спътници Космос (251-500), Списък на изкуствени обекти в хелиоцентрична орбита, Списък на обекти с човешки произход на извънземни повърхности, Списък на обекти с човешки произход на Венера, Списък на обектите в Слънчевата система, Списък на обектите в Слънчевата система по радиус, Списък на обектите в Слънчевата система по разстояние до Слънцето, Списък на обектите в Слънчевата система по маса, Спиридон Гопчевич, Спика, Сененмут, Троянски астероиди, Титан (спътник), Тихо Брахе, Тибетски календар, Тегло, Тежък междупланетен кораб, Тектоника на плочите, Телец (зодия), Уалинка (кратер), Уан Джъни, Уитни (кратер), Улпу (кратер), Фредегунда (кратер), Фазу (кратер), Флагстад, Фобос (програма), Фернандо Магелан, Федерална космическа агенция, Хафт пейкар, Халеева армада, Химия, Цивилизация на маите, Церера (планета джудже), Шумер, Шарл Мари дьо ла Кондамин, Щайн (кратер), Юпитер (планета), Японски календар, Мълния (ракета), Маса, Маринър, Маринър 1, Маринър 10, Маринър 2, Маринър 5, Магелан (космически апарат), Малка планета, Михаил Ломоносов, Мид, Мона Лиза (кратер), Меркурий (планета), Международна година на астрономията, Международна космическа станция, МЕСИНДЖЪР, История на Австралия, История на астрономията, Ищар, Изследване на Меркурий, Изабела д’Есте, Извънземен живот, Императрицата (карта таро), Инана, Индекс на подобие на Земята, Жан (кратер), Закон на Тициус-Боде, Замудио, Зверева, Здравка (кратер), Зора, Зори, Зорница, Зорница (област Смолян), Зонд, Зонд 1, Земя, Земно ускорение, Земеподобна планета, Български народни мерки, Базалт, Балч, Близкоземни астрономически обекти, Бликсен, Блок Л (ускорителен блок), Ботафого де Футебол е Регаташ, Божествена комедия, Бондажевска, Бетелгейзе, Въртене, Втора космическа скорост, Време (метеорология), Вака (кратер), Ванда (кратер), Ванеса (кратер), Видима звездна величина, Вода, Вега (програма), Везни (зодия), Венера (програма), Венера (пояснение), Венера 1, Венера 10, Венера 11, Венера 12, Венера 13, Венера 14, Венера 15, Венера 16, Венера 1964А, Венера 2, Венера 3, Венера 4, Венера 5, Венера 6, Венера 7, Венера 8, Венера 9, Венера Д, Венера Експрес, Гърти Кори, Гугъл карти, Гръмотевична буря, Гавриил Тихов, Галилео (космически апарат), Галилео Галилей, Година, Гончарова, Дъжд, Дунгхе (кратер), Данута (кратер), Данилова, Джеймс Кук, Джеймс Брадли, Де Лаланд, Дева (зодия), Деймос (спътник), Ден, Денница, Есте (династия), Ерг (форма на релефа), Ермолова, Европейска южна обсерватория, Едмънд Халей, Елонгация, Епиталамий, Луцифер, Лаборатория за реактивно движение, Ли Цинчжао (кратер), Ли Бо, Йохан Кеплер, Йохан Енке, Йеска (кратер), 1 март, 10 януари, 10 август, 10 октомври, 11 юни, 11 октомври, 12 февруари, 14 юни, 15 юни, 15 декември, 16 май, 16 ноември, 17 август, 17 май, 18 октомври, 19 май, 1960-те, 1М (космически апарат), 2007, 2015, 21 декември, 25 декември, 2МВ (космически апарат), 3753 Круитни, 3МВ (космически апарат), 5 март, 8 юни.