Отваряне в Google MapsСъдържание
101 отношения: Кулич, Кралево, Княжество България, Косово поле, Келтско нашествие на Балканите, Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх, Първи български окупационен корпус, Правителство на Васил Радославов 3, Преходни говори, Парачин, Паневропейски транспортен коридор 7, Планини в Сърбия, Пожаревац, Поморавие, Острови в Сърбия, Агриани, Ниш, Нишава, Рудник (планина), Ресава, Ресава (област), Ресава (пояснение), Сърбия, Стефан Младенов, Сава (река), Смедеревска крепост, Смедеревски санджак, Смедеревско-вършацки говор, Смедерево, Списък на реките в Косово, Списък на реките в Сърбия, Списък на реките в Северна Македония, Списък на реките в България по водосборни басейни, Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан), Траки, Трибали, Тайна българо-германска спогодба, Тимошко, Топлица (река), Територии под българска окупация в Недичева Сърбия (1942 – 1944), Темнич, Хронология на българо-османските войни, Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341–1396), Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878), Църнолева, Цигани, Чуприя, Четвърта гранична бригада, Шумадийски планини, ... Разширете индекс (51 Повече ▼) »
Кулич
Кулич (с етимология от кула) е ранносредновековно (късноантично) укрепление при устието на река Велика Морава (Морава) в Дунав.
Кралево
---- Кралево (на сръбски) е град в Сърбия.
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Виж Велика Морава и Княжество България
Косово поле
Косово поле (Косово поље / Kosovo polje, Fushë Kosovë) е междупланинска котловина, на която е наречена областта Косово поле и по-късно държавата Косово.
Виж Велика Морава и Косово поле
Келтско нашествие на Балканите
Тракийските племена на Балканите, III век пр.н.е. Келтското нашествие на Балканите се състои от серия походи на келтски племена през IV и III век пр.н.е.
Виж Велика Морава и Келтско нашествие на Балканите
Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх
Първата фаза от участието на България във войната срещу Германия обхваща времето от септември до края на ноември 1944 година.
Виж Велика Морава и Първа фаза от участието на България във войната срещу Третия райх
Първи български окупационен корпус
Първи български окупационен корпус е българско военновременно формирование през Втората световна война на територията на Сърбия, Моравско и Македония.
Виж Велика Морава и Първи български окупационен корпус
Правителство на Васил Радославов 3
Третото правителство на Васил Радославов е тридесет и пето правителство на Царство България, назначено с Указ № 26 от 23 декември 1913 г.
Виж Велика Морава и Правителство на Васил Радославов 3
Преходни говори
Преходните у-говори или само преходни говори, класифицирани понякога не съвсем точно като торлашки диалекти или торлашки диалект (Torlački dijalekt) е общо наименование, използвано от езиковедите и диалектолозите за обозначение на диалекти в Източна Сърбия, някои части на Косово, североизточната част на Северна Македония (Крива паланка, Кратово, Куманово), Северозападна и Западна България (Белоградчик, Годеч, Драгоман, Трън, Брезник), както и на говора на малките общности на карашовените в Румъния и гораните в Косово и Албания (вижте нашински).
Виж Велика Морава и Преходни говори
Парачин
Изглед от центъра на града Парачин (Параћин или Paraćin) е град в Поморавски окръг, Сърбия, административен център на едноименната община Парачин.
Паневропейски транспортен коридор 7
Паневропейски транспортен коридор VII е един от десетте паневропейски транспортни коридори, който свързва Северно море с Черно море чрез речния канал Рейн – Майн – Дунав.
Виж Велика Морава и Паневропейски транспортен коридор 7
Планини в Сърбия
Карпатските планини в Сърбия с № 8 Сърбия е страна с преобладаващ планински релеф.
Виж Велика Морава и Планини в Сърбия
Пожаревац
Пожаревац (Požarevac) е град в източна Сърбия, на около 60 km югоизточно от Белград.
Поморавие
Водосборни басейни в Сърбия: в центъра са басейните на Велика Морава и на нейните притоци Западна Морава и Южна Морава Поморавието на картата на Сърбия Поморавието (Pomoravlje), също Моравско и по-рядко Моравия, е историко-географска област, заедно с Тимошко, съставляваща Източна Сърбия.
Острови в Сърбия
Списък на езерните острови в Сърбия.
Виж Велика Морава и Острови в Сърбия
Агриани
Агрианите (Αγριάνες) са били войнствено тракийско племе, населяващо горното течение на река Струма и територията на Пернишката котловина.
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Нишава
Нишава (Nišava) е река в България (Софийска област – община Годеч и община Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг и Нишавски окръг), десен приток на река Южна Морава (Българска Морава).
Рудник (планина)
Рудник е ниска планина в Сърбия.
Виж Велика Морава и Рудник (планина)
Ресава
Ресава е река в Източна Сърбия, най-големия десен приток на Велика Морава.
Ресава (област)
Ресава е историко-географски район в Поморавието, който се простира на разстояние от около 60 км на дължина и около 30 км ширина по поречието на едноименната река.
Виж Велика Морава и Ресава (област)
Ресава (пояснение)
Ресава може да се отнася за.
Виж Велика Морава и Ресава (пояснение)
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Велика Морава и Стефан Младенов
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Велика Морава и Сава (река)
Смедеревска крепост
Смедеревската крепост Смедеревската крепост е изградена на брега на река Дунав и един от ръкавите на Велика Морава през 20-те и 30-те години на 15 век.
Виж Велика Морава и Смедеревска крепост
Смедеревски санджак
Смедеревският санджак, добил още популярност и като Белградски пашалък /макар това да не е коректното османско наименование/, е историко-географска област, където избухва Първото сръбско въстание.
Виж Велика Морава и Смедеревски санджак
Смедеревско-вършацки говор
Щокавицата в бивша Югославия – в светлосиньо е Смедеревско-вършецкия говор 7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Смедеревско-вършецкия говор както показва и названието му заема част от Северна Централна Сърбия, най-вече в триъгълника Белград – Крагуевац – устието на Велика Морава и югозападната част на Банат.
Виж Велика Морава и Смедеревско-вършацки говор
Смедерево
Сме́дерево (Smederevo), както ѝ Семендрия е град с община в северната част на Централна Сърбия, административен център на Подунавски окръг.
Списък на реките в Косово
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я ----.
Виж Велика Морава и Списък на реките в Косово
Списък на реките в Сърбия
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я ----.
Виж Велика Морава и Списък на реките в Сърбия
Списък на реките в Северна Македония
Карта на реките и езерата в Северна Македония. В Република Северна Македония има над 360 реки с дължена над 10 km.
Виж Велика Морава и Списък на реките в Северна Македония
Списък на реките в България по водосборни басейни
Карта на отточните области в България с главния вододел Цялата територия на България от 111 хил.
Виж Велика Морава и Списък на реките в България по водосборни басейни
Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
Карта на основните водосборни байсейни в Европа В списъка са описани всички реки над 200 km във водосборния басейн на Атлантическия океан, попадащ на територията на Европа.
Виж Велика Морава и Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Трибали
Трибалски поселения Територията на трибалите Трибалите (Triballi/Triballoi) са една от тракийските племенни общности, населявали земите между Стара планина и реките Велика Морава, Дунав и Искър.
Тайна българо-германска спогодба
Тайната българо-германска спогодба е международен договор, сключен на 24 август / 6 септември 1915 година в София между България и Германия, който фиксира териториалното разширение на България при евентуална намеса на България на страната на Централните сили в Първата световна война.
Виж Велика Морава и Тайна българо-германска спогодба
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Топлица (река)
Топлица е река в Поморавието, най-големия ляв приток на Южна Морава.
Виж Велика Морава и Топлица (река)
Територии под българска окупация в Недичева Сърбия (1942 – 1944)
Райони под контрола на Българската армия в Сърбия по време на ВСВ. Териториите под българска окупация в Недичева Сърбия (1942 – 1944) са завзети от България през 1942 и 1943 година.
Виж Велика Морава и Територии под българска окупация в Недичева Сърбия (1942 – 1944)
Темнич
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Темнич Темнич (от старобългарски: Тѣмнъ/Тѣмнѝ) е географски регион/област в Поморавието между Велика Морава, планината Ухор и Западна Морава (Сръбска Морава).
Хронология на българо-османските войни
В статията са изведени датите на събитията, които се отнасят към средновековните българо-османски войни.
Виж Велика Морава и Хронология на българо-османските войни
Хронология на българо-османските войни за запазване на българската държава (1341–1396)
* 1341 – през юли по нареждане на Йоан Кантакузин, велик доместик и един от императорските регенти, ромейската армия започва да се готви за поход в България, а флотата на Умур бег, владетел на тюркското емирство Айдън е изпратена към устието на р.
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Виж Велика Морава и Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Херцеговинско-босненското въстание от 1875 – 1878 представлява поредица от бунтове на християнското население на Херцеговина и части от Босна срещу национално-религиозния и социално-икономическия гнет в Османската империя.
Виж Велика Морава и Херцеговинско-босненско въстание (1875 – 1878)
Църнолева
Църнолева е планина в Централно Косово разделяща Косово поле от Метохия.
Цигани
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.
Чуприя
Чуприя (Ћуприја или Ćuprija), в българската историография познат като Кюприя, също Равно или Равна (старобългарско наименование Равън) е град в Поморавски окръг, Сърбия, разположен в историко-географската област на Поморавието.
Четвърта гранична бригада
Четвърта гранична бригада е българско гранично военно съединение, съществувало по време на Втората световна война (1941 – 1944).
Виж Велика Морава и Четвърта гранична бригада
Шумадийски планини
Изглед от укреплението Островица в центъра на Шумадия, чийто градеж народните предания свързват с Ирина Кантакузина. Поглед отдолу към Островица. Шумадийските планини са група ниско и средновисоки възвишения между реките Дунав и Сава от север; Западна Морава и Детиня от юг; Велика Морава от изток; Колубара, Лиг и Детиня от запад.
Виж Велика Морава и Шумадийски планини
Юхор
Юхор (ср. Јухор) е планина в Централна Сърбия, която се простира в посока север-юг.
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Южна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Южна Морава или Българска Морава (Južna Morava) е река в Северна Македония, Косово и Сърбия, дясна съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Виж Велика Морава и Южна Морава
Ясеница (регион)
Ясеница е географски регион по поречието на едноименната река Ясеница - най-дългия и пълноводен (ляв) приток на Велика Морава.
Виж Велика Морава и Ясеница (регион)
Ябланица (река)
Ябланица е река в Западна България, Пернишка област, община Трън, десен приток на река Ерма.
Виж Велика Морава и Ябланица (река)
Моравска Сърбия
Моравска Сърбия (Моравска Србија) е средновековна сръбска християнска държава на Балканския полуостров, то е най-голямото княжество, образувало се при окончателното разпадане на Душановата държава в 1371 г.
Виж Велика Морава и Моравска Сърбия
Моравска бановина
Югославските бановини Моравска бановина е административно-териториална единица в рамките на Кралство Югославия.
Виж Велика Морава и Моравска бановина
Моравяни
Моравяните са славянско племе.
Морава
Морава може да се отнася някое от следните понятия.
Морава (река)
#виж Велика Морава.
Виж Велика Морава и Морава (река)
Ибър (река)
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Ибър (Ibar) е река в Черна гора, Сърбия и Косово, десен приток на Западна Морава, от басейна на Дунав.
Виж Велика Морава и Ибър (река)
Източна Сърбия
7. сиво – власи – виж и власи в Сърбия Източна Сърбия е физико-географски дял от Централна Сърбия.
Виж Велика Морава и Източна Сърбия
Железопътна линия Белград - Бар
Морава и Дрина. Изглед от релефа по трасето на железния път. Железопътната линия Белград – Бар е днес международна железопътна линия построена по време на Социалистическа федеративна република Югославия, с дължина 476 км.
Виж Велика Морава и Железопътна линия Белград - Бар
Забърдска река
Забърдска река (Забрдска река) е река в Сърбия, Пиротски окръг, община Цариброд и България, Софийска област, община Годеч, десен приток на река Нишава, от басейна на река Южна Морава (Българска Морава).
Виж Велика Морава и Забърдска река
Западна Сърбия
Западна Сърбия включва т.нар.
Виж Велика Морава и Западна Сърбия
Западна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Западна Морава или Сръбска Морава (Zapadna Morava) е река в Сърбия, лява съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Виж Велика Морава и Западна Морава
Земеделие в Сърбия
Повече от 60% от територията на Сърбия е обработваема земя Земеделието в Сърбия е важна част от сръбската икономика с годишна печалба от износ на стойност 12 млрд.
Виж Велика Морава и Земеделие в Сърбия
Българска гора
Българска гора, или Великата българска гора (лат. Silva Magna Bulgarica или Silvas Bulgarorum) (понякога Български лес), е горска зона, простираща се между Белград и източния край на прохода Траянови врата в началото на Тракийската низина.
Виж Велика Морава и Българска гора
Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
България и земите под българско управление по време на Втората световна война Германска етнографска карта на Югославия от 1940 г. Македонците са показани като отделна общност, претендирана от българи и сърби, но е посочено, че като цяло са причислявани към българите.
Виж Велика Морава и Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 – 1944)
Браницка епархия
Браницката епархия е титулярна епископия на Българската православна църква – Българска патриаршия.
Виж Велика Морава и Браницка епархия
Баточина
Баточина е село в Сърбия, Шумадийски окръг, административен център на община Баточина.
Баграданска клисура
Баграданската клисура е пролом на река Велика Морава.
Виж Велика Морава и Баграданска клисура
Балкански смесени гори
Балканските смесени гори е екорегион в Югоизточна Европа, част от биома на Умерените широколистни и смесени гори и биогеографската област Палеарктика.
Виж Велика Морава и Балкански смесени гори
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Велика Морава и Балкански полуостров
Битка при Крушевац
Битката при Крушевац се провежда през 1454 г., когато османците предприемат огромно нашествие срещу владението на деспот Георги под предводителството на султана Мехмед II.
Виж Велика Морава и Битка при Крушевац
Битка при Скопие
Битката при Скопие през 1003 г.
Виж Велика Морава и Битка при Скопие
Бела III
Бела III (III. Béla., Bela II.; Béla III Árpád; * 1148; † 24 април 1196) e крал на Унгария от династията на Арпадите и управлява от 1172 г.
Белградска област
Раковски на Калемегдан. Жърнов – скица от Феликс Каниц. Белградската област е съставна част от Първата и Втората българска държава.
Виж Велика Морава и Белградска област
Белица (река в Поморавието)
Белица е река в Поморавието, ляв приток на Велика Морава.
Виж Велика Морава и Белица (река в Поморавието)
Белица (Поморавие)
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Белица Белица (изписване до 1945 година: Бѣлъ/Бѣлѝ) е регион на/в Поморавието по долината на река Белица.
Виж Велика Морава и Белица (Поморавие)
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
Височица
Височица (Visočica) е река в Западна България (Софийска област, община Годеч) и Сърбия (Пиротски окръг), ляв приток на река Темщица (Темска).
Виа Диагоналис
Късната античност Виа Милитарис (Via militaris) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол.
Виж Велика Морава и Виа Диагоналис
Власина
Власина (Власина) е река в Сърбия, десен приток на река Южна Морава.
Габерска река
Габерска река (Бурелска река) е река в Западна България (Пернишка област – община Брезник и Софийска област – общини Сливница и Драгоман) и Сърбия (Пиротски окръг), ляв приток на река Нишава.
Виж Велика Морава и Габерска река
География на Сърбия
Сърбия е държава, разположена в северната част на Балканския полуостров (в тази статия географията на Сърбия се разглежда отделно от самопровъзгласилата се Република Косово).
Виж Велика Морава и География на Сърбия
География на Северна Македония
Северна Македония е държава разположена в централната част на Балканския полуостров.
Виж Велика Морава и География на Северна Македония
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Дрин
Буна Дрин или Дрим (Drini; Българска литература Дрим; Δρινος), е река в Северна Албания. Дължина 148 km (с дясната съставяща я река Бели Дрин 323 km). Площ на водосборния басейн 12 600 km².
Дрина
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия (водосборният басейн на река Длина е в западната част на страната и е оцветен в светлокафяво) Дрина (Drina; Дрина) е река в Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Сава.
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Виж Велика Морава и Диоклециан
Девин (крепост)
Крепостта Девин Девин (hrad Devín, Devínsky hrad) е крепост в Девин, квартал на Братислава, столицата на Словакия.
Виж Велика Морава и Девин (крепост)
Ерма
Ерма (Jerma, Йерма) е река, която протича през територията на Сърбия (Пчински окръг и Пиротски окръг) и България (Пернишка област – община Трън), ляв приток на река Нишава.
Лугомир
Лугомир е река в Поморавието, 57-километров десен приток на река Велика Морава.
Лазар Хребелянович
Княз Лазар – паметник на героя в Крушевац Владенията на Лазар в навечерието на Косовската битка Лазар Хребелянович (Лазар Хребељановић) е княз на Моравска Сърбия, управлявал от 1371 до 1389 г.
Виж Велика Морава и Лазар Хребелянович
Лапово
Църквата в моравски стил „Света Петка“ в Лапово Лапово (Лапово) е град в Централна Сърбия, Шумадийски окръг, административен център на едноименната община Лапово.
Лим
Река Лим в района на Приеполе Лим (Лим) е река в Черна гора, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина, десен приток на Дрина (десен приток на Сава).
Левач
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Левач Левач или Левоч (от старобългарски: Лѣвъ/Лѣвѝ) е географски регион (област) на/в Поморавието, разположен в Поморавски окръг на Централна Сърбия.
Лепеница
Лепеница e топоним (леп → хубав) и може да се отнася до.
Лепеница (регион)
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Лепеница Лепеница е географски регион в Поморавието - долноморавска котловина, след Баграданската клисура.
Виж Велика Морава и Лепеница (регион)
Лепеница (река в Сърбия)
Лепеница е река в Шумадия и Поморавието (в Долноморавската котловина след Баграданската клисура) – най-дългия, ляв и пълноводен приток на Велика Морава.
Виж Велика Морава и Лепеница (река в Сърбия)