Съдържание
70 отношения: Киликийска порта, Константин (син на Василий I), Константин Склир, Константин-Кирил Философ, Прохирон, Паракимомен, Парици, Павликянство, Петър (дипломат), Орсо I Партечипацио, Ашот I, Агиос Василиос (дем Лъгадина), Адриан II, Адрианополско евангелие, Азбучна синтагма, Айвасилска кула, Александър (Византийска империя), Анастасий Библиотекар, Ангеларий Охридски, Анийско царство, Никифор II Фока, Никифор Фока, Новела (указ), Римски и византийски императрици, Рецепция на римското право, Събор на св. архангел Гавриил, Стилиан Зауца, Стефан I Константинополски, Сакалиби, Света София (Константинопол), Света Богородица Скрипу, Свети Апостоли (Константинопол), Символ на вярата, Списък на римските консули, Списък на римските консули 803 г. - 887 г., Теофан Продължител, Теофания (императрица), Теодора II, Формоза (папа), Фока (византийска фамилия), Четвърти константинополски събор, Музей на македонската борба (Хромио), Матей Властар, Македонска династия, Македония (тема), Михаил III (Византия), Игнатий I Константинополски, Император на Византия, Здеслав, Златни врата (Константинопол), ... Разширете индекс (20 Повече ▼) »
Киликийска порта
Виадукт по жп линията в Тавър Автомагистралата през прохода Подвозът за османските армии в Месопотамия и Леванта преминава през прохода по време на Първата световна война – снимка от Германския държавен архив, 1916 г.
Виж Василий I Македонец и Киликийска порта
Константин (син на Василий I)
Константин (Konstantin, Constantine; * ок. 859, † 3 септември 879) е съимператор (symbasileus) на Източната римска империя (Византия) от 868 г.
Виж Василий I Македонец и Константин (син на Василий I)
Константин Склир
Константин Склир (Constantin Skleros, Konstantin Skleros,; * 920; † сл. 989 г.) е византийски аристократ от X век, притежавал титлата патрикий.
Виж Василий I Македонец и Константин Склир
Константин-Кирил Философ
Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.
Виж Василий I Македонец и Константин-Кирил Философ
Прохирон
Прохирон (на гръцки Πρόχειρον или Πρόχειρος νόμος, Прохирос номос) е сборник от норми на византийското гражданско, военно, съдебно и църковно право.
Виж Василий I Македонец и Прохирон
Паракимомен
Паракимоменът (παρακοιμώμενος, в превод „този, който спи до императора“) е дворцова длъжност във Византийската империя, предоставяна на личния служител и охранител на владетеля.
Виж Василий I Македонец и Паракимомен
Парици
Парици (от гръцки език: παροικος „живеещ при“) - прослойка от зависими граждани в селската община във Византийската империя, а по-късно и в Първата българска държава (9 век), Втората българска държава и др.
Виж Василий I Македонец и Парици
Павликянство
Избиване на павликяни при императрица Теодора II, миниатюра от XII/XIII век Павликянството е религиозно движение, появило се през VII век в Голяма Армения и Горна Месопотамия, в контактната зона между Източната Римска империя и Арабския халифат.
Виж Василий I Македонец и Павликянство
Петър (дипломат)
Петър е родственик на княз (кан) Борис I, ръководил дипломатически мисии във връзка с покръстването на българите.
Виж Василий I Македонец и Петър (дипломат)
Орсо I Партечипацио
Орсо I Партечипацио (Ursus Particiacus, Orso I Partecipazio), известен още като Orso I Badoer, е четиринадесети дож на Венецианската република.
Виж Василий I Македонец и Орсо I Партечипацио
Ашот I
Ашот I Багратиди, известен също като Ашот Велики (820 – 891), е цар на Армения от династията Багратиди (885 – 891), носител на титлата „Принцът на Принцовете“.
Виж Василий I Македонец и Ашот I
Агиос Василиос (дем Лъгадина)
Агиос Василиос или Айвасил или Свети Васил (Άγιος Βασίλειος) е село в Гърция, част от дем Лъгадина (Лангадас) в област Централна Македония с 1275 жители (2001).
Виж Василий I Македонец и Агиос Василиос (дем Лъгадина)
Адриан II
Адриан II е римски папа от 867 до 872 г.
Виж Василий I Македонец и Адриан II
Адрианополско евангелие
Адрианополско евангелие (Ադրիանուպոլսի Ավետարան) е илюстрирано арменско четвероевангелие.
Виж Василий I Македонец и Адрианополско евангелие
Азбучна синтагма
„Сборникът по азбучен ред на всички въпроси, съдържащи се в свещените и божествени канони“, известен под името „Азбучна синтагма“ (Σύνταγμα κατὰ στοιχεῖον; Syntagma alphabeticum) е средногръцки речник на църковното право, съставен от византийския канонист Матей Властар в 1335 година в Солун, Византийската империя.
Виж Василий I Македонец и Азбучна синтагма
Айвасилска кула
Айвасилската кула (Πύργος τουΑγίουΒασιλείου) е византийска кула в село Агиос Василиос (Ай Васил), Егейска Македония, Гърция.
Виж Василий I Македонец и Айвасилска кула
Александър (Византийска империя)
Александър или Александър III (Αλέξανδρος, „защитник на мъжете“, Alexander III), ок.
Виж Василий I Македонец и Александър (Византийска империя)
Анастасий Библиотекар
Анастасий Библиотекар (Anastasius Bibliothecarius; р. ок. 800 – поч. 878 или 879 г.) е бил църковен писател в Рим, през 855 г.
Виж Василий I Македонец и Анастасий Библиотекар
Ангеларий Охридски
Ангеларий Охридски е средновековен книжовник, почитан като светец от Българската православна църква, един от светите седмочисленици.
Виж Василий I Македонец и Ангеларий Охридски
Анийско царство
Анийско царство (или Багратидска Армения, Арменско царство на Багратидите:"Ашот АЗ ВЕЛИКИЯ. Основател на арменското кралство на Багратидите (884 – 1045). Коронацията на Ашот като цар през 884 г.
Виж Василий I Македонец и Анийско царство
Никифор II Фока
Никифор II Фока (Νικηφόρος Β΄ Φωκάς; * 912; † 969) е византийски император в периода 963 – 969.
Виж Василий I Македонец и Никифор II Фока
Никифор Фока
Никифо̀р Фо̀ка Стари (Νικηφόρος Φωκάς), * ок.
Виж Василий I Македонец и Никифор Фока
Новела (указ)
Новелата във византийското право е указ или декрет, издаван от византийските императори.
Виж Василий I Македонец и Новела (указ)
Римски и византийски императрици
Това е списък на жените, които са били римски императрици, т.е.
Виж Василий I Македонец и Римски и византийски императрици
Рецепция на римското право
Рецепцията на римското право е използване постиженията на римското право и мисъл, включително и най-вече юриспруденцията, в последващи края на римския период общества и държави, включително и в съвременните правни системи.
Виж Василий I Македонец и Рецепция на римското право
Събор на св. архангел Гавриил
Събор на св.
Виж Василий I Македонец и Събор на св. архангел Гавриил
Стилиан Зауца
Стилиан Зауца или Зауцес (Στυλιανὸς Ζαούτζης) е византийски служител с арменски произход.
Виж Василий I Македонец и Стилиан Зауца
Стефан I Константинополски
Стефан I (Στέφανος Α΄) (867 – 893) е Константинополски патриархот 886 до 893 година.
Виж Василий I Македонец и Стефан I Константинополски
Сакалиби
Сакалиба (صقالبة) е общо наименование на народите в Източна Европа - славяни, тюрки или угри, използвано в средновековната ислямска литература.
Виж Василий I Македонец и Сакалиби
Света София (Константинопол)
„Света София“ (Ἁγία Σοφία; Sancta Sophia; Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ и официално - Голямата Джамия „Света София“(на турски: Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi) е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция.
Виж Василий I Македонец и Света София (Константинопол)
Света Богородица Скрипу
„Света Богородица Скрипу“ (Παναγία η Σκριπού) е православен манастир в Орхоменос, Беотия, Гърция.
Виж Василий I Македонец и Света Богородица Скрипу
Свети Апостоли (Константинопол)
Църква „Свети Апостоли“ (Άγιοι Απόστολοι, Агии Апостоли) е бивша православна църква, построена във византийската столица Константинопол (днешен Истанбул) през 550 година.
Виж Василий I Македонец и Свети Апостоли (Константинопол)
Символ на вярата
Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам, на латински Credo) е древен текст, с който християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и лични молитви.
Виж Василий I Македонец и Символ на вярата
Списък на римските консули
Списъкът на римските консули (fasti consulares) е образувал основата на римската история и на датирването на модерната римска археология, понеже по името на консулите са наричали годините.
Виж Василий I Македонец и Списък на римските консули
Списък на римските консули 803 г. - 887 г.
Списък на римските консули 803 г.
Виж Василий I Македонец и Списък на римските консули 803 г. - 887 г.
Теофан Продължител
Теофа̀н Продължѝтел (на гръцки: συνεχισταί Θεοφάνους или Οἱ μετὰ Θεοφάνην, „тези след Теофан“) е латинското название (Continuatus) на съвкупност от писания, целящи да продължат летописите на Теофан Изповедник, чиято хроника спира през 813 г.
Виж Василий I Македонец и Теофан Продължител
Теофания (императрица)
Теофания, или още Теофано (Θεοφανώ), е византийска императрица, първа съпруга на император Лъв VI.
Виж Василий I Македонец и Теофания (императрица)
Теодора II
Теодора (815 – 867) е византийка императрица, съпруга на императора иконоборец Теофил и майка на император Михаил III, от чието име управлява като регент от 842 до 856, след което е отстранена от политическия живот и се замонашава.
Виж Василий I Македонец и Теодора II
Формоза (папа)
Формоз Портуенски (Formosus Portvenus, формата Формоза е историческа грешка.) е глава на Римокатолическата църква, 111-ият папа в традиционното броене от 6 октомври 891 г.
Виж Василий I Македонец и Формоза (папа)
Фока (византийска фамилия)
Император Никифор II Фока Фамилията Фока (Phocas; Foca) e знатен род от Кападокия в Мала Азия.
Виж Василий I Македонец и Фока (византийска фамилия)
Четвърти константинополски събор
Cesare Nebbia (1536 – 1614): Четвърти константинополски събор Четвърти константинополски събор е название на 2 вселенски събора на християнската църква през 9 век.
Виж Василий I Македонец и Четвърти константинополски събор
Музей на македонската борба (Хромио)
Музеят на македонската борба (Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα) в Хромио (Сфилци), Гърция е посветен на революционните борби на гърците в областта Македония от периода на Османското владичество до присъединяването на Егейска Македония към Гърция след Междусъюзническата война.
Виж Василий I Македонец и Музей на македонската борба (Хромио)
Матей Властар
Матей Властар (Ματθαίος Βλάσταρις) е виден византийски духовник, учен богослов и химнограф.
Виж Василий I Македонец и Матей Властар
Македонска династия
Македонска династия е византийска династия, управлявала Византия от 867 година до 1056 г., когато настъпва и културният Византийски ренесанс.
Виж Василий I Македонец и Македонска династия
Македония (тема)
Тема Македония (θέμα Μακεδονίας) е военноадминистративна област във Византия, която обхваща Северозападна и част от Източна ТракияОстрогорски, Г.
Виж Василий I Македонец и Македония (тема)
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
Виж Василий I Македонец и Михаил III (Византия)
Игнатий I Константинополски
Игнатий I Константинополски е константинополски патриархот 847 до 858 година и от 867 до 877 година.
Виж Василий I Македонец и Игнатий I Константинополски
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Виж Василий I Македонец и Император на Византия
Здеслав
Здеслав е хърватски княз, управлявал Приморска Хърватия от 878 до началото на май 879 г., представител на династията Търпимировичи.
Виж Василий I Македонец и Здеслав
Златни врата (Константинопол)
Златни врата е една от портите на средновековните крепостни стени на Константинопол, изградена като своеобразна триумфална арка.
Виж Василий I Македонец и Златни врата (Константинопол)
Базилики
Basilicorum libri LX. Ed. G. E. Heimbach, C. G. Heimbach. Lipsiae, 1846 Базиликите или Василиките (τὰ Βασιλικά) са средновековен свод на византийското право навлязъл във всеобщата юриспруденция от 11 век, който навлязъл и в българската юриспруденция и средновековно право от края на Първата българска държава и с византийското владичество.
Виж Василий I Македонец и Базилики
Битка на Киликийските порти
Битката на Киликийските порти е тежко поражение на арабските сили, командвани от Абдула ибн Рашид, от войските на византийския император Василий I през 878 г.
Виж Василий I Македонец и Битка на Киликийските порти
Богородица
Пресвета Богородица (Virgo Maria, Deipara; Μαρία, Θεοτόκος, Θεομήτωρ; מירים; مريم) според християнската традиция се нарича Мария (Мириам), майката на Иисус Христос и съпруга на дърводелеца Йосиф.
Виж Василий I Македонец и Богородица
Василий
Василий може да се отнася за.
Виж Василий I Македонец и Василий
Василий (име)
Василий (basíleios) е мъжко име, означава „царски“, „царствен“ Василий има имен ден на 1 януари – Васильовден.
Виж Василий I Македонец и Василий (име)
Василий I
Василий I може да се отнася за.
Виж Василий I Македонец и Василий I
Варда
Варда Мамиконян (Bardas Mamikonian; † 21 април 866 г.) е регент от 856 г.
Виж Василий I Македонец и Варда
Византийска медицина
Хипократ, византийски стенопис. Византийската медицина включва общата медицинска практика на Византийската империя от около 400 г.
Виж Василий I Македонец и Византийска медицина
Византийски монетни дворове
Това е списък на монетните дворове във Византия (подредбата е по азбучен ред на византийските имена на градовете).
Виж Василий I Македонец и Византийски монетни дворове
Георги Преславски
Архиепископ Георги най-вероятно е вторият по ред църковен глава на учредената през 870 г.
Виж Василий I Македонец и Георги Преславски
Далмация (тема)
Далмация (θέμα Δαλματίας/Δελματίας) е тема на Източната Римска империя, съществувала през IX-XI век и включваща намиращите се под неин контрол пристанища по източния бряг на Адриатическо море.
Виж Василий I Македонец и Далмация (тема)
Евдокия Ингерина
Евдокия Ингерина (Ευδοκία Ιγγερίνα) е византийска императрица, съпруга на византийския император Василий I Македонец и майка на императорите Лъв VI Философ и Александър, както и на константинополския патриархСтефан I.
Виж Василий I Македонец и Евдокия Ингерина
Лъв V Арменец
Лъв V Арменец (Λέων Ε' ο Αρμένιος) е византийски император от 813 до смъртта си през 820.
Виж Василий I Македонец и Лъв V Арменец
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
Виж Василий I Македонец и Лъв VI Философ
Йосиф (български архиепископ)
Йосиф или Стефан е първият църковен глава на основаната през 870 г.
Виж Василий I Македонец и Йосиф (български архиепископ)
Йосиф Генезий
Йосиф Генезий (Ἰωσὴφ Γενέσιος, Genesios, Josephus Genesius, Josephus Byzantinus) е византийски историк и хронист от първата половина на 10 век.
Виж Василий I Македонец и Йосиф Генезий
Йерисос
Йерисо̀с или Йерисо̀ или понякога без йотация Ерисо̀ и със стара форма Ерисово (Ιερισσός) е малък град в Гърция, център на дем Аристотел, област Централна Македония с 3046 жители (2001).
Виж Василий I Македонец и Йерисос
23 септември
23 септември е 266-ият ден в годината според григорианския календар (267-и през високосна).
Виж Василий I Македонец и 23 септември
29 август
29 август е 241-вият ден в годината според григорианския календар (242-ри през високосна).
Виж Василий I Македонец и 29 август
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Виж Василий I Македонец и 9 век