Отваряне в Google MapsСъдържание
419 отношения: Къз кая, Ксанти, Кьошдере, Кумруджа, Кръстоносен поход, Круша (планинска верига), Крушевска река, Крумовица, Красота, Крайцери проект 1134, Крамбуса, Крива река (приток на Марица), Кримска война, Кременска река, Каялийка, Кара Танас войвода, Карамандере (приток на Бързей), Карелия, Каварджиклийска река, Калаващица, Каламица, Калирахи (Тасос), Калница, Кале чифлик, Канина (река), Кинира (остров), Клокотница, Кнемис, Кочанска река (България), Коджадере (Бяло море), Конска река, Копривен, Кесебир, Керамоти, Път от варягите към персите, Пътепис (Евлия Челеби), Първа световна война, Първенецка река, Пясъчник (река), Пьотър Пахтусов, Пресиян, Паралия Аясматос, Пагаситийски залив, Паламуд, Паметник на Бузлуджа, Питос, Пирин, Пирея, Пигес (дем Места), Пикла, ... Разширете индекс (369 Повече ▼) »
Къз кая
„Скално-култовият комплекс Къза кая“ (Момин камък) се намира на 2.5 km източно от землището на село Изворово, Област Пловдив.
Ксанти
Традиционна архитектура от старата част на града Изгледи от България – град Ксанти (пощенска картичка, 1941 г.) Квартал Самоков c река Върба (Скечанска) и над тяхпланината Руен Катедралната църква на Ксанти.
Кьошдере
Кьошдере е река в Южна България, област Кърджали, общини Ардино и Кърджали, десен приток на Арда.
Кумруджа
Кумруджа (още Кумурджа и Суха река) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Кръстоносен поход
Кръстоносните походи са мащабни военни и религиозно-доктринални кампании през Средновековието, инициирани, подкрепяни и понякога ръководени от Римокатолическата църква.
Виж Бяло море и Кръстоносен поход
Круша (планинска верига)
Круша, известна още като Карадаг, е ниска планинска верига в Гърция, разположена в централната част на Егейска Македония.
Виж Бяло море и Круша (планинска верига)
Крушевска река
Крушевска река (старо име Кошудере) е река в Южна България, област Ямбол, община Болярово, десен приток на Поповска река.
Виж Бяло море и Крушевска река
Крумовица
Крумовица (до 1942 г. Бургасдере) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград, десен приток на Арда.
Красота
Идеал за мъжка красота, Давид, статуя на Микеланджело Красотата (за синоними могат да се използват хубост, прелест или миловидност) е абстрактна характеристика, абстрактна категория, която отразява хармоничното съчетание на отделните черти и елементи в даден обект, така че да се получи усещане за съвършенство, удовлетворение, наслада и удоволствие както за очите, така и за ума.
Крайцери проект 1134
Ракетни крайцери проект 1134 (шифър „Беркут“, главен кораб на проекта – „Адмирал Зозуля“, обозначение на НАТО: „Kresta I class“) са тип ракетни крайцери на Военноморския флот на СССР.
Виж Бяло море и Крайцери проект 1134
Крамбуса
Крамбу̀са (Κραμπούσα) или Грамвуса (Γραμβούσα) е малък остров в северната част на Бяло море, близо до югоизточното крайбрежие на остров Тасос, Гърция.
Крива река (приток на Марица)
Крива река е река в Южна България – Област Пазарджик, община Белово, десен приток на Марица.
Виж Бяло море и Крива река (приток на Марица)
Кримска война
Кримската война (октомври 1853 – февруари 1856) е военен конфликт между Русия и съюз между Османската империя, Франция, Британската империя и Сардинското кралство.
Кременска река
Кремѐнската река̀, известна и като Лъкинската река, е река в Северен Пирин, област Благоевград, община Банско, десен приток на Места.
Виж Бяло море и Кременска река
Каялийка
Каялийка (Скаличица, Черешка) е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Първомай и област Хасково, община Димитровград, десен приток на река Марица.
Кара Танас войвода
Кара Танас (около 1770 – 1856) е български хайдушки войвода.
Виж Бяло море и Кара Танас войвода
Карамандере (приток на Бързей)
Карамандере (Коджадере) е река в Южна България – област Кърджали, община Кърджали и област Хасково, община Хасково.
Виж Бяло море и Карамандере (приток на Бързей)
Карелия
Карелия (на карелски, фински и естонски: Karjala; Карелия; Karelen) е историко-географска област в Северна Европа, традиционно населена с карели.
Каварджиклийска река
Каварджиклийска река е река в Южна България — Област Пловдив, общини Хисаря и Калояново, десен приток на Стряма.
Виж Бяло море и Каварджиклийска река
Калаващица
Калаващица е река в Южна България – Област Пазарджик, община Стрелча и Област Пловдив, община Хисаря, десен приток на Пясъчник (влива се в язовир „Пясъчник“).
Каламица
Каламица е река в Южна България – Област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица.
Калирахи (Тасос)
Калирахи (Καλλιράχη, в превод Красив хребет) е крайбрежно курортно село на остров Тасос с 1282 жители (2011) – 651 в самото село и 631 в пристанищния му квартал Скала Калирахис (Σκάλα Καλλιράχης).
Виж Бяло море и Калирахи (Тасос)
Калница
Калница (до 29 юни 1942 г. Азмака) е река в Южна България, област Сливен, община Нова Загора, област Ямбол, общини Тунджа и Елхово и област Хасково, община Тополовград, ляв приток на Синаповска река от басейна на Тунджа.
Кале чифлик
Кале чифлик (Νέα Πέραμος, Неа Перамос, до 1925 година Καλιά Τσιφλίκ, Каля чифлик) е село в Гърция, дем Кушница, област Източна Македония и Тракия.
Канина (река)
Мост над реката в близост до с. Ковачевица Канина (или Канина река) е река в Южна България, област Благоевград, община Гърмен, ляв приток на река Места.
Кинира (остров)
Кѝнира (Κοίνυρα) е малък остров в северната част на Бяло море, близо до югоизточното крайбрежие на остров Тасос, Гърция.
Виж Бяло море и Кинира (остров)
Клокотница
Клоко̀тница е село в Южна България.
Кнемис
Кнемѝс или Книмѝс, Κνημίς, по-старо Кнемида, Κνημίδα, е малка планина в южна Фтиотида, Гърция с най-голяма височина 945 m.
Кочанска река (България)
Кочанската река или Жижевската, Жижовската река е река в Югозападна България, област Благоевград, Община Сатовча, десен приток на река Доспат.
Виж Бяло море и Кочанска река (България)
Коджадере (Бяло море)
Коджадере (Βύθισμα, старо Κοτζά Ντερέ) е река в Егейска Македония, Гърция.
Виж Бяло море и Коджадере (Бяло море)
Конска река
Конска река е река в Южна България, област Перник, общини Брезник и Перник, десен приток на река Струма.
Копривен
Копривен е река в Западна България, област Кюстендил, общини Невестино и Кочериново, десен приток на река Струма.
Кесебир
Кесебир (ново неофициално име Вировица) е река в Южна България, област Кърджали, общини Кирково и Крумовград, ляв приток на река Крумовица, от басейна на Арда.
Керамоти
Керамоти (Κεραμωτή) е село, част от дем Нестос (Места), Източна Македония и Тракия, Гърция.
Път от варягите към персите
Основните водни пътища на варягите: Път от варягите към персите по Волга (в червено), Път от варягите към гърците по Днепър (в синьо), стар търговски път от Скандинавия до Новгород (в лилаво), други търговски пътища от VIII—XI век (в оранжево) Сергей Иванов, „Продажба на роби-сакалиби от варягите на хазарите“, съгласно сведенията на ибн Фадлан Иля Репин, „Бурлаци на Волга“, шедьовър на руското изкуство Пътят от варягите към персите, известен по-късно и като пътя от немците към хазарите, е северен воден път в Източна Европа, свързващ Скандинавия и северногерманското крайбрежие през Балтика, Нева, Волхов, Ладога, Илмен, Ловат и по течението на Волга с Каспийския басейн и Голям Иран.
Виж Бяло море и Път от варягите към персите
Пътепис (Евлия Челеби)
Евлия Челеби – автор на „Пътепис“, който представлява и неговата автобиография „Пътепис“ (سياحت نامه; Seyahatnâme, на персийски език означава „Книга на пътуванията“) е творба, съставена през XVII в.
Виж Бяло море и Пътепис (Евлия Челеби)
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Бяло море и Първа световна война
Първенецка река
Първенецка (Тъмръшка) река е река в Южна България – Област Пловдив, общини Родопи и Пловдив, десен приток на река Марица.
Виж Бяло море и Първенецка река
Пясъчник (река)
Пясъчник е река в Южна България – Област Пловдив, общини Хисаря, Съединение, Марица и Пловдив, ляв приток на река Марица.
Виж Бяло море и Пясъчник (река)
Пьотър Пахтусов
Пьотър Кузмич Пахтусов (Пётр Кузьмич Пахтусов) е руски мореплавател, полярен изследовател.
Виж Бяло море и Пьотър Пахтусов
Пресиян
Хан Пресия̀н I или Персиан/Персиян е български владетел от Крумовата династия, управлявал Първата българска държава от 836 до 852 г.
Паралия Аясматос
Паралия Аясматос (Παραλία Αγιάσματος) е крайбрежно село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
Виж Бяло море и Паралия Аясматос
Пагаситийски залив
Пагаситийският залив (Παγασητικός κόλπος) е залив на Бяло море, на източния бряг на Гърция.
Виж Бяло море и Пагаситийски залив
Паламуд
Паламудът (Sarda sarda) е риба от семейство Скумриеви.
Паметник на Бузлуджа
Паметникът на Бузлуджа (официално име Дом паметник на БКП) е популярното име на най-големия идеологически монумент на комунистическия режим в България.
Виж Бяло море и Паметник на Бузлуджа
Питос
Питос, 7 век пр.н.е., о. Крит Питос (πίθος, мн.) е голям древногръцки съд (може да е с размерите на човек и повече) за съхранение на продукти – зърно, вино, масло, мед, солена риба и др.
Пирин
Пѝрин, още Пирѝн и Перѝн, е планина в Югозападна България, част от Рило-Родопския планински масив, с най-висок връхВихрен (2914,3 м).
Пирея
Пирея (Πειραίας, Пиреас) е град в Централна Гърция, административен център на едноименния ном в областта Атика.
Пигес (дем Места)
Пигес или Пиге (Πηγές, Πηγαί, до 1926 година Σουρσούκιοϊ, Сурсукьой) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
Виж Бяло море и Пигес (дем Места)
Пикла
Пикла, известна и с евфемистичното име Тикла, е река в Южна България, в област Пловдив, ляв приток на река Пясъчник.
Пленникът от Трикери
„Пленникът от Трикери“ е драма в три действия от Константин Мутафов.
Виж Бяло море и Пленникът от Трикери
Потока (река)
Потока е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Стрелча и Пазарджик и Област Пловдив, общини Съединение и Марица, ляв приток на река Марица.
Порто Лагос
Пристанището през Втората световна война по време на възвръщането на Беломорската област на България. Порто Лагос (Λάγος, Лагос, Karaağaç) е село беломорско пристанище на Бистонското езеро (Буругьол) в Западна Тракия, Република Гърция, дем Абдера.
Порос
Порос (Πόρος) е малък остров на около 48 km (32 мили) южно от Пирея разделен от полуостров Пелопонес посредством 200-метров морски канал.
Подвис (област Бургас)
Христо Вакарелски. Подвис е село в Югоизточна България.
Виж Бяло море и Подвис (област Бургас)
Поповска река
Поповска река е река в Южна България, област Ямбол, общини Болярово и Елхово ляв приток на Тунджа.
Петково (област Смолян)
Петково е село в Южна България.
Виж Бяло море и Петково (област Смолян)
Перистера (крепост)
Крепостта Перистера се намира на север от град Пещера.
Виж Бяло море и Перистера (крепост)
Перперек (река)
Перперек е река в Южна България, област Кърджали, общини Черноочене и Кърджали, ляв приток на Арда (влива се в язовир „Студен кладенец“).
Виж Бяло море и Перперек (река)
Пеней
Река Пеней на картата на Гърция. Пеней или Пиниос (Πηνειός, Пиниос, старогръцко произношение Пенейос) е река в Гърция, най-голямата в историко-гографската област Тесалия с дължина 216 km.
Островен еялет
Джезаир или още Еялет на Архипелага (ایالت جزایر بحر سفید, Eyālet-i Cezāyir-i Baḥr-i Sefīd, „Еялет на островите на Бяло море“) е османска провинция първо ниво /Еялет/ (до 1590 година се използва терминът бейлербейство).
Виж Бяло море и Островен еялет
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Бяло море и Османска империя
Осеновска река
Осеновска река (в горното течение Раковица) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли, десен приток на Градевска река, от басейна на Струма.
Виж Бяло море и Осеновска река
Очушница
Очушница е река в Южна България— Софийска област, община Костенец, ляв приток на Марица.
Оряхово (село)
Оряхово е село в Южна България.
Виж Бяло море и Оряхово (село)
Орфанска река
Орфанската река (Ορφανόλακκος, Орфанолакос, в превод Орфанска река) е река в Правищко, Южна Македония, Гърция.
Оролачка река
Оролачка река е река в Южна България, област Кюстендил, община Кюстендил и Област Перник, общини Радомир и Ковачевци, ляв приток на река Струма.
Оберто II ди Биандрате
Граф Оберто II ди Биандрате (Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II) e италиански участник в Четвъртия кръстоносен поход и временно регент на Кралство Солун през 1207 – 1209 година.
Виж Бяло море и Оберто II ди Биандрате
Овчарица
Овчарица е река в Южна България – Област Сливен, община Нова Загора, област Ямбол, община Тунджа и Област Стара Загора, общини Раднево и Гълъбово, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Овчарица (рид)
Овчарица или Чобан (Τσοπάν, Цопан) e нeвисока и сравнително необширна планина в Беломорска Тракия западно от делтата на река Марица, в най-южните ниски възвишения на Родопите.
Виж Бяло море и Овчарица (рид)
Одриско царство
Одриската държава през 4 век пр.н.е. Одриски златен накит, Национален исторически музей в София Одриско въоръжение, Национален исторически музей, София Одриското царство (Odrysian kingdom) е държавно обединение на тракийски племена, обединени от одрисите, възникнало в началото на V век пр.н.е.
Виж Бяло море и Одриско царство
Одрин
О̀дрин (наричан в исторически контекст Адрианопол, Edirne, Едирне, Αδριανούπολη, Адриануполи, катаревуса: Αδριανούπολις, Адриануполис), е град в турската част на Тракия, близо до границите с България и Гърция.
Одрински революционен окръг
Разписка за дарение, издадена от Одрински революционен окръг. Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич Ръководителите на Преображенското въстание в Одринския революционен окръг.
Виж Бяло море и Одрински революционен окръг
Омуровска река
Омуровска река (по старото име на село Партизанин – Омурово) е река в Южна България – Област Стара Загора, община Братя Даскалови и Област Пловдив, община Първомай, ляв приток на река Марица.
Виж Бяло море и Омуровска река
Асос
Асос, известен също като Бехрамкале или накратко Бехрам, е малък град с богато историческо наследство в околия Айваджък във вилает Чанаккале, Турция.
Виж Бяло море и Асос
Асеница
Асèница (по-рано: Чàя до 29 юни 1942 г., Асèновица до 27 април 1945 г., Чепелàрска река до 25 юли 1989 г.) е река в Южна България – област Смолян (община Чепеларе) и област Пловдив (общини Асеновград, Родопи и Садово), десен приток на река Марица.
Асеновска река
Асеновска река, Асеновица или Коруча е река в Южна България, област Сливен, община Сливен, ляв приток на Тунджа.
Виж Бяло море и Асеновска река
Аясма (дем Места)
Аясма (Αγίασμα, до 1926 година Κουρί, Кури) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
Виж Бяло море и Аясма (дем Места)
Аязмото
Обозначителна табела Аязмото през 30-те години на XX век, Източник ДАА Парк „Митрополит Методий Кусев“ (по-често наричан Аязмото) е парк в Стара Загора.
Атал I
Атал I Сотер (Ἄτταλος Σωτὴρ; * 269 пр.н.е., † 197 пр.н.е.) e цар на Пергам от династията на Аталидите, управлявал Пергамското царство от 241 до 197 пр.н.е.
Атеренска река
Атеренска река (или Армира) е река в Южна България, област Хасково, община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, дем Орестиада, десен приток на Арда.
Виж Бяло море и Атеренска река
Араплийска река
Изглед към долината на р. Араплийска Араплийска река (по старото име на село Чернозем – Араплии) е река в Южна България, област Ямбол, община Елхово, ляв приток на Поповска река.
Виж Бяло море и Араплийска река
Арбанашко плато
Арбанашкото плато е платовидна област в Северна България, Средния Предбалкан, област Велико Търново, част от Търновските височини.
Виж Бяло море и Арбанашко плато
Арда
Арда (антично име – Артеск (ос), средновековно име – Flum d'Arte – ст.фр. редакция), е река в Южна България, област Смолян, област Кърджали и област Хасково и Североизточна Гърция (под името Άρδας), десен приток на река Марица.
Виж Бяло море и Арда
Арката
Арката е река в Южна България, Софийска област, община Самоков и Област Перник, община Радомир, ляв приток на река Струма.
Арпадере
Арпадере е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Опан и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Абрам Архипов
Абрам Ефимович Архипов, роден като Абрам Ефимович Пириков, е руски художник, представител на живописните традиции на реализма и късния импресионизъм, с доминиращ интерес към селския битов жанр.
Агар-агар
Агар-агар на прах. Агар-агар (от малайското агар-агар за червени водорасли, но означава и желе) е продукт (смес на полизахаридите агароза и агаропектин), получен по пътя на екстракцията от червени (филофора) и кафяви водорасли (Gracilaria, Gelidium, Ceramium и др.), растящи в Бяло море и Тихия океан.
Ада (приток на Тунджа)
Ада (или Овчи кладенец, до 1934 г. Коюнбунар) е река в Южна България, област Ямбол, община Тунджа ляв приток на Тунджа.
Виж Бяло море и Ада (приток на Тунджа)
Азмака (приток на Сазлийка)
Азмака е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Азмака (приток на Сазлийка)
Айдън (вилает)
Айдън (Aydın) е вилает в Югозападна Турция.
Виж Бяло море и Айдън (вилает)
Александър Толмачов
Александър Инокентиевич Толмачов (Александр Иннокентьевич Толмачёв) е руски ботаник, специалист в систематиката на растенията, изследовател на Арктика, университетски преподавател.
Виж Бяло море и Александър Толмачов
Александър Можайски
Можайски на пощенска марка от 1963 г. Александър Фьодорович Можайски (Алекса́ндр Фёдорович Можа́йский) е руски военноморски деец – контраадмирал, изобретател – пионер в авиацията.
Виж Бяло море и Александър Можайски
Александър Иностранцев
Александър Александрович Иностранцев (Александр Александрович Иностранцев) е руски геолог, изследовател, член-кореспондент на Руската академия на науките.
Виж Бяло море и Александър Иностранцев
Андроник Дука (генерал при Лъв VI)
Андроник Дука (Άνδρόνικος Δούκας/Δούξ, починал около 910 г.) е византийски генерал и бунтовник по време на управлението на император Лъв VI Мъдри (управлявал 886 – 912 г.).
Виж Бяло море и Андроник Дука (генерал при Лъв VI)
Научна експедиция в Македония и Поморавието
Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия.
Виж Бяло море и Научна експедиция в Македония и Поморавието
Нива (река)
мини Нива е река в Мурманска област, Русия.
Никола Кожухаров
Никола Атанасов Кожухаров е български живописец и сценограф.
Виж Бяло море и Никола Кожухаров
Нов манастир (Хиос)
Новият манастир (Νέα Μονή), Неа Мони, е православен манастир на остров Хиос в Гърция, основан през първата половина на XI век.
Виж Бяло море и Нов манастир (Хиос)
Новоселска река (приток на Омуровска река)
Новоселска река (Суха река) е река в Южна България — Област Стара Загора, община Братя Даскалови, ляв приток на Омуровска река, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Новоселска река (приток на Омуровска река)
Новоселска река (приток на Струма)
Новоселска река е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Новоселска река (приток на Струма)
Неа Кария
Неа Кария (Νέα Καρυά, до 1926 година Μπιλάλ Αγά, Билал ага или Καρά Μπέη, Кара бей) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
Неделинска река
Неделинска река (старо име Узундере) е река в Южна България, област Смолян, общини Мадан, Неделино и Златоград и област Кърджали, община Кирково, ляв приток на Върбица.
Виж Бяло море и Неделинска река
Ненчо Ослеков
Ненчо Николов Ослеков е български абаджия, търговец и революционер.
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Руско-турска война (1806 – 1812)
Руско-турската война от 1806 – 1812 започва през декември 1806 г., когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.
Виж Бяло море и Руско-турска война (1806 – 1812)
Русе
Ру̀се е най-големият български град по поречието на река Дунав и петият по големина град в страната, след София, Пловдив, Варна и Бургас.
Виж Бяло море и Русе
Рудолф Самойлович
Рудолф (Рувим) Лазаревич Самойлович (Рудольф Лазаревич Самойлович) е руски полярен изследовател, професор (1928), доктор на географските науки (1934).
Виж Бяло море и Рудолф Самойлович
Расник
Раснѝк е село в Западна България.
Равногорска река
Равногорска река е река в Южна България – Област Пазарджик, община Брацигово, десен приток на Стара (Пещерска) река.
Виж Бяло море и Равногорска река
Радова река
Радова река (в средното течение Лява река) е река в Южна България, област Габрово, община Трявна и област Стара Загора, общини Гурково и Николаево, ляв приток на Тунджа (влива се в язовир „Жребчево").
Рилска река
Рилската река е река в Западна България, област Кюстендил, общини Рила и Кочериново, ляв приток на река Струма.
Ретиже
Ретиже е река в Южна България, област Благоевград, община Банско, десен приток на река Места.
Рендина (река)
Рендѝна или понякога Рентѝна (Ρήχιος, старо Ρεντίνα, Рендина) е река в Егейска Македония, Гърция.
Виж Бяло море и Рендина (река)
Съюз на тракийските дружества в България
Никола Долапчиев и Димитър Попниколов. Крайният вдясно е Димитър Костов, а останалите са селяни от село Карахадър. Делегати на първия конгрес на Тракийската организация, Одрин 1919 година: Епископ Иларион (седнал в средата), от дясната му страна са Димитър Попниколов и П.
Виж Бяло море и Съюз на тракийските дружества в България
Сърнена река
Сърнена река (до 18 декември 1942 г. Караджадере) е река в България, област Пазарджик, община Батак и област Смолян, община Доспат, ляв приток на река Доспат от басейна на Места.
Сярско поле
Сярското поле (Ο κάμπος των Σερρών) е равнина в Егейска Македония, Гърция.
Сушица (река)
Сушица (Мостовска Сушица) е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Лъки, десен приток на Юговска река.
Сушичка река
Сушичка река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли, десен приток на река Струма.
Сухопътни войски на България
Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия.
Виж Бяло море и Сухопътни войски на България
Стряма
Стряма е река в Южна България – област Пловдив, общини Карлово, Калояново, Раковски и Марица, ляв приток на река Марица.
Струма
Струма (Στρυμόνας, Стримонас, катаревуса: Στρυμών, Стримон) е река в Югозападна България, области Перник, Кюстендил и Благоевград и Северна Гърция, област Централна Македония, извираща от Витоша и вливаща се в Орфанския залив на Бяло море.
Струмичани
Струмичани (единствено число струмичанец/струмичанка, струмичани, струмичанец, струмичанка) са жителите на град Струмица, Северна Македония.
Струмешница
Струмешница или Струмица (Струмица, Küçük Karasu, Кючук Карасу) е река в Северна Македония, общини Радовиш, Василево, Струмица и Ново село и Югозападна България, община Петрич.
Странджа (природен парк)
„Странджа“ е най-големият природен парк в България.
Виж Бяло море и Странджа (природен парк)
Стрелчанска Луда Яна
Стрелчанска Луда Яна е река в Южна България – Софийска област, община Копривщица и Област Пазарджик, общини Стрелча и Панагюрище, ляв приток на Луда Яна.
Виж Бяло море и Стрелчанска Луда Яна
Стара река (среден приток на Марица)
Стара (Пещерска) река е река в Южна България — Област Пазарджик, общини Батак, Пещера и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим и Стамболийски, десен приток на река Марица.
Виж Бяло море и Стара река (среден приток на Марица)
Стара река (горен приток на Марица)
Стара река (Чавча, Костенецка река) е река в Южна България— Софийска област, община Костенец и Област Пазарджик, община Белово, десен приток на Марица.
Виж Бяло море и Стара река (горен приток на Марица)
Стара река (приток на Стряма)
Стара река е река в Южна България – Област Пловдив, община Карлово, ляв приток на Стряма.
Виж Бяло море и Стара река (приток на Стряма)
Стара река (приток на Струма)
Стара река (или Вранещица) е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Симитли и Благоевград, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Стара река (приток на Струма)
Старата река
Старата река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Стариградско поле
Стариградското поле (Starogradsko polje) е равнина, разположена на хърватския остров Хвар в близост до Стари град.
Виж Бяло море и Стариградско поле
Старобългарско укрепено селище при Балчик
Старобългарското укрепено селище северно от авиобаза Балчик е основано през VІІ в.
Виж Бяло море и Старобългарско укрепено селище при Балчик
Сребра
Сребра е река в Южна България, разположена в Северозападната част на Сърнена Средна гора.
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Виж Бяло море и Средиземно море
Средец (област Смолян)
Средец е село в Южна България.
Виж Бяло море и Средец (област Смолян)
Саръшабанско поле
Саръшабанското поле (πεδιάδα της Χρυσουπόλεως) е плодородна равнина около долното поречие на Места до устието ѝ в Бяло море.
Виж Бяло море и Саръшабанско поле
Садовик
Садовик е село в Западна България.
Сазлийка
Сазлийка, официално Ракитница (до 29 юни 1942 г. Сазлийка, Съзлийка, Сазлийска, Сютлийка, до 5 януари 1946 г. Ракитница, до 1 февруари 1989 г. Сазлийка) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора, Раднево и Гълъбово и област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Марица.
Самотраки
Самотраки (Σαμοθράκη) е остров в Гърция в североизточната част на Бяло море.
Свиленград
Свѝленград е град в Южна България, административен център на община Свиленград, област Хасково.
Светилище Поповото езеро
Мегалитното светилище в циркуса на Поповото езеро (Централен Пирин) е едно от най-високо разположените култови места в пределите на Древна Тракия – 2200 m надморска височина.
Виж Бяло море и Светилище Поповото езеро
Светля (река)
Светля е река в Южна България, област Перник, общини Брезник, Земен и Ковачевци, десен приток на река Струма (влива се в язовир „Пчелина“).
Светлен (област Търговище)
Свѐтлен е село в Североизточна България.
Виж Бяло море и Светлен (област Търговище)
Светогорски залив
Светогорският или Атонският залив (Κόλπος ΆγιουΌρου; Σιγγιτικός κόλπος) е залив на Бяло море, разположен покрай югоизточното крайбрежие на Халкидическия полуостров, край северните брегове на Гърция.
Виж Бяло море и Светогорски залив
Свеженска река
Свеженска река е река в Южна България – Област Пловдив, общини Брезово и Карлово, ляв приток на Бяла река от басейна на Стряма.
Виж Бяло море и Свеженска река
Синаповска река
Синаповска река (старо име Явуздере) е река в Южна България, област Хасково, община Тополовград десен приток на Тунджа.
Виж Бяло море и Синаповска река
Скала Марион
Скала Марион (Σκάλα Μαριών) е селище на остров Тасос в Северна Гърция, разположено амфитеатрално над Бяло море и покрай трите малки заливчета, оформени на това място.
Скирос
Скирос (гръцки: Σκύρος) е най-южният и най-големият (209 km²) остров от архипелага Северни Споради – гръцки архипелаг в Бяло море.
Сливен
Слѝвен е град в Югоизточна България.
Соколица (река)
Соколица (до 29 юни 1942 г. носи името Дуван дере) е река в Южна България – Област Хасково, община Тополовград и Област Стара Загора, община Гълъбово, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Соколица (река)
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
Солунски вилает
Солунският вилает (ولايت سلانيك; Vilâyet-i Selânik) е вилает в Османската империя от 1867 до 1913 година с център град Солун (преди реформата от 1867 година се нарича Солунски еялет).
Виж Бяло море и Солунски вилает
Солунско пристанище
Солунското пристанище (Λιμάνι της Θεσσαλονίκης) е едно от най-големите гръцки пристанища, разположено в големия македонски град Солун, Гърция.
Виж Бяло море и Солунско пристанище
Спарадок
Спарадок (Σπαράδοκος; Sparatocos) е одриски цар управлявал в периода (около 448 – 444 пр.н.е.). Син е на Терес I, брат на Ситалк и баща на Севт I. Известни са монетни емисии с името му (изложени в Национален археологически музей София).
Списък с български хайдути
Това е непълен списък на български хайдути със сравнително малко биографични данни от много краища на Балканския полуостров, населявани с българи.
Виж Бяло море и Списък с български хайдути
Списък на реките в България
В този списък по азбучен ред са изброени всичките 325 реки в България с дължина над 20 km.
Виж Бяло море и Списък на реките в България
Списък на реките в България по водосборни басейни
Карта на отточните области в България с главния вододел Цялата територия на България от 111 хил.
Виж Бяло море и Списък на реките в България по водосборни басейни
Списък на реките в България по дължина
В списъка на реките в България по дължина са включени всичките 96 реки протичащи по територията на страната, от които 33 над 100 км и 63 реки с дължина между 50 и 99 км.
Виж Бяло море и Списък на реките в България по дължина
Списък на реките в Гърция
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я ----.
Виж Бяло море и Списък на реките в Гърция
Сперхей
Вермахтът преминава през река Сперхей на 23 април 1941 г. Сперхей (Σπερχειός; Spercheus) или Аламана е река в Централна Гърция.
Северни Споради
Карта на островните архипелази в Егейско море. Северните Споради горе вляво. Карта на архипелага Северни Споради Северните Споради или често наричани само Споради и Спорадски острови (Βόρειες Σποράδες, Вореис Спорадес) са един от островните архипелази на Гърция.
Виж Бяло море и Северни Споради
Северноанадолски разлом
Северноанадолският разлом (на турски) е активен десен страничен свличащ разлом в Северна Мала Азия и е трансформиращата граница между евразийската плоча и анадолската плоча.
Виж Бяло море и Северноанадолски разлом
Северозападен федерален окръг
преброяването на населението през 2010 г., по градски и селски поселения. Северозападният федерален окръг е един от седемте федерални окръзи на Руската федерация.
Виж Бяло море и Северозападен федерален окръг
Северен флот (Русия)
Северният флот на Русия е оперативна тактическа група на ВМФ, най-младият от всички флотове на Русия.
Виж Бяло море и Северен флот (Русия)
Тъжа (река)
Тъжа е река в Южна България, област Стара Загора, Павел баня, ляв приток на Тунджа.
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Турийска река
Турийска река е река в Южна България, област Стара Загора, община Павел баня, десен приток на Тунджа.
Тунджа
Тунджа (в древността Тонзос, Тонзус) е река в Южна България, области Пловдив, Стара Загора, Сливен, Ямбол и Хасково и Турция, вилает Одрин.
Трявна
Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България.
Траки
Траките (Θρᾷκες; Thraci) са етно-културна общност (етнос) от индоевропейски племена, населявали в периода от средата на II хил.
Тракийски въпрос
Областта '''Тракия''' в пределите на България, Гърция и Турция Етнографска карта на Одринския вилает към 1912 г. на Любомир Милетич Мидия – Енос по Лондонския мирен договор Тракийски въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Тракия, и в частност в Източна и Западна Тракия по време и след разпадането на Османската империя в края на 19 век и началото на 20 век.
Виж Бяло море и Тракийски въпрос
Тракийско море
#пренасочване Бяло море.
Виж Бяло море и Тракийско море
Транспорт
Автобус във Филипините Транспортът (trans, „през“, и portare, „нося“) е придвижването на хора и стоки от едно място на друго.
Транспорт в Русия
Транспортната мрежа на Русия е една от най-развитите в света.
Виж Бяло море и Транспорт в Русия
Трикери
Остров Трикери, най-големият от островите в залив Пегаситиокос. Вдясно – п-в Пелион Трикери (Τρίκερι) е малък гръцки остров в Пагасетийския залив (Волоския залив) на Егейско море.
Треклянска река
Треклянска река (или Раянска река) е река в Южна България, област Перник, общини Трън и Земен и област Кюстендил, община Трекляно, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Треклянска река
Тасос
Лимен О-в Тасос с днешните имена на селищата Горски масиви, обработваеми земи и горски пожари Женска носия от Тасос в 1930 г. Миниатюра на Николас Сперлинг Та̀сос (Θάσος; Taşöz) е остров в северната част на Бяло море, близо до брега на географската област Македония, при устието на река Места.
Тисеон
Тисеон (Τισαίον), още Тисео (Τισαίο) е планинско възвишение в южната част на полуостров Магнезия в Гърция.
Тополница
Тополница е река в Южна България – Софийска област, общини Копривщица, Антон, Пирдоп, Златица, Чавдар и Ихтиман и област Пазарджик, общини Панагюрище, Лесичово и Пазарджик, ляв приток на река Марица.
Тополница (приток на Джубрена)
Тополница е река в Западна България, Софийска област, община Самоков и Област Кюстендил, община Дупница, десен приток на река Джубрена от басейна на Струма.
Виж Бяло море и Тополница (приток на Джубрена)
Теснолинейка
Централна гара София: теснолинейни локомотив Henschel – Cassel и вагон, обслужвали главната българска теснопътна жп линия Радомир – Валовища по долината на река Струма и нейните клонове (Струмски район) към Бяло мореЛокомотивът е произведен в Германия в заводите Henschel – Cassel, с фабричен номер 16012/1918 г.
Теснолинейки в България
Строежът на първата теснопътна 600 мм.
Виж Бяло море и Теснолинейки в България
Текирска река
Текирска река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Пловдив, община Първомай, ляв приток на река Марица.
Теофан Изповедник
Теофан Изповедник (Θεοφάνης, Теофанис) е византийски духовник и летописец, ревностен защитник на иконопочитанието.
Виж Бяло море и Теофан Изповедник
Теофилакт Рангаве
Теофилакт Рангаве (Theophylaktos Rhangabe, fl. 780) е византийски патриций и адмирал.
Виж Бяло море и Теофилакт Рангаве
Узунджовска река
Узунджовска река е река в Южна България – Област Хасково, община Хасково, ляв приток на Харманлийска река, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Узунджовска река
Узунджово
Узунджово е село в Южна България.
Фьодор Литке
Фьодор Петрович Литке (Фёдор Петрович Литке) е руски мореплавател, географ, изследовател на Арктика, адмирал (1855), граф (1866).
Франческо Гатилузио
Франческо Гатилузио или Франческо Гатилузи (Francesco I Gattilusio; * ок. 1326 в Генуа, Генуезка република † 6 август 1384 на о-в Лесбос, in Dizionario biografico degli italiani, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana.) е генуезки пират и наемник, владетел на остров Лесбос като Франческо I Гатилузио и родоначалник на династията Гатилузио/ Гатилузи.
Виж Бяло море и Франческо Гатилузио
Фокея
Фокея на картата на Мала Азия Руините на античния театър във Фокея Фоке́я (Φώκαια; Phocaea) е един от 12-те йонийски полиса по крайбрежието на Мала Азия, откъм Егейско море.
Христо Силянов
Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, като документира дейността ѝ в най-известния си труд „Освободителните борби на Македония“ (2 тома, 1934 и 1943).
Виж Бяло море и Христо Силянов
Христо Батанджиев
Христо Иванов Батанджиев е български революционер, деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско.
Виж Бяло море и Христо Батанджиев
Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
|| Иран |- | style.
Виж Бяло море и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)
Хасковска река
Хасковска река е река в Южна България – Област Хасково, общини Минерални бани и Хасково, ляв приток на Харманлийска река, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Хасковска река
Хасково
Ха̀сково е град в централна Южна България.
Харманлийска река
Реката и Гърбавия мост в Харманли, 1930 г. Харманлийска река (до 1942 г. Олудере, до 1945 г. Величка) е река в Южна България – област Кърджали, община Черноочене и област Хасково, общини Минерални бани, Хасково и Харманли, десен приток на река Марица.
Виж Бяло море и Харманлийска река
Хаврияс
Хаврияс (Χαβρίας) е река в Егейска Македония, Гърция, част от водосборния басейн на Бяло море.
Хайдевто
Хайдевто (Χαϊδευτό, на катаревуса: Χαϊδευτόν, Хайдевтон, до 1926 година Χατζή Εμίν Αγά, Хадзи Емин Ага) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
Хегелох (адмирал)
Хегелох(Ήγέλοχος, Hegelochos; † 331 г. пр. Хр.) е македонски командир на флот (наварх, nauarchos) на Александър Велики, против когото планувал заговор.
Виж Бяло море и Хегелох (адмирал)
Хемпшир (броненосен крайцер, 1903)
Хемпшир (HMS Hampshire, Кораб на Негово Величество „Хемпшир“) е броненосен крайцер, един от шестте крайцера от типа „Девоншир“, построени за Кралския флот на Великобритания през първото десетилетие на 20 век.
Виж Бяло море и Хемпшир (броненосен крайцер, 1903)
Църнолева
Църнолева е планина в Централно Косово разделяща Косово поле от Метохия.
Царство България
Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
Виж Бяло море и Царство България
Цапаревска река
Цапаревска река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Струмяни, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Цапаревска река
Чаирдере
Чаирдере е река в Южна България – Област Смолян, община Девин, дясна съставяща на река Въча.
Чанаккале (вилает)
Вилает Чанаккале е вилает в северозападна Турция, с обща площ от 9817 квадратни километра.
Виж Бяло море и Чанаккале (вилает)
Чинар
Чина̀р или платан или яблан (Platanus) е род покритосеменни растения – широколистни дървета от семейство Чинарови (Platanaceae).
Чинар дере
Чинар дере (Ασπρόχώμα, Аспрохома, до 1969 година Τσινὰρ Ντερὲ, Цинар дере) е река в планината Урвил (Леканис Ори), Южна Македония, Гърция.
Чинардере
Чинардере (Яворица) е река в Южна България – област Пловдив, общини Асеновград и Първомай, ляв приток на река Мечка от басейна на Марица.
Чорбаджийска река
Чорбаджийска река (старо име Къзълач) е река в Южна България, област Кърджали, община Кирково, десен приток на Върбица.
Виж Бяло море и Чорбаджийска река
Червената църква
Червената църква „Света Богородица“ или Червената черква е християнски храм в руини, функционирал от IV до ХIV век, разположен край град Перущица.
Виж Бяло море и Червената църква
Черковска река
Черковска река (по старото име на село Братя Кунчеви – Черково) е река в Южна България – Област Стара Загора, община Стара Загора и Област Сливен, община Нова Загора, десен приток на река Блатница, от басейна на Сазлийка.
Виж Бяло море и Черковска река
Черкезица
Черкезица е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Садово, десен приток на река Марица.
Черна (приток на Арда)
Река Черна е река в Южна България, област Смолян, общини Смолян и Мадан, ляв приток на Арда.
Виж Бяло море и Черна (приток на Арда)
Черна Места
Черна Места е река в Южна България, област Благоевград, община Якоруда, лява съставяща на река Места.
Ченгенедере
Ченгенедере е река в Южна България, област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица.
Чепинска река
Чепинска река (до 29 юни 1942 г. Елидере) е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Велинград, Ракитово и Септември, десен приток на река Марица.
Шатрово (Пирин)
Шатрово или Шаторо е местност в Пирин, бивше село в Югозападна България, разположена на територията на община Сандански, област Благоевград.
Виж Бяло море и Шатрово (Пирин)
Широколъшка река
Широколъшка река е река в Южна България – Област Смолян, общини Смолян и Девин, десен приток на река Въча.
Виж Бяло море и Широколъшка река
Шегава
Шегава е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, ляв приток на река Струма.
Юговска река
Юговска река (в горното течение Манастирска река (Имарет дере)) е река в Южна България – Област Смолян, община Смолян и област Пловдив, община Лъки, десен приток на Чепеларска река.
Южен централен район за планиране
Южният централен район за планиране е един от шестте района за планиране в България, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково.
Виж Бяло море и Южен централен район за планиране
Явор (река)
Явор (или Пенкьовска река) е река в Южна България, област Перник, общини Трън и Земен, ляв приток на Треклянска река от басейна на Струма.
Яденица
Яденица е река в Южна България – Област Пазарджик, община Белово, десен приток на река Марица.
Яков Янков (Радоеща)
Яков (Яковче) Алексиев (Алексов) Янков е български адвокат, просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Бяло море и Яков Янков (Радоеща)
Мътивир
Мътивир е река в Южна България – Софийска област, община Ихтиман, десен приток на Тополница (влива се в язовир „Тополница“).
Мътница (приток на Чепинска река)
Мътница е река в Южна България – Област Пазарджик, общини Ракитово и Велинград, десен приток на Чепинска река.
Виж Бяло море и Мътница (приток на Чепинска река)
Мътница (приток на Места)
Мътница е река в Южна България, област Благоевград, община Хаджидимово, десен приток на река Места.
Виж Бяло море и Мътница (приток на Места)
Мътеница (река)
Мътеница или Седрулска река, Садруле (до 25 юли 1989 г. Матан дере, Матан) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Банско, ляв приток на Места.
Виж Бяло море и Мътеница (река)
Мъглижка река
Мъглижка река (или Селченска река) е река в Южна България, област Стара Загора, община Мъглиж, ляв приток на Тунджа.
Мустанова река
Мустанова река е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора, Опан и Гълъбово, ляв приток на река Еледжик, от басейна на Сазлийка.
Виж Бяло море и Мустанова река
Мусала
Мусала̀ (от 14 март 1950 до 19 януари 1962 г. Сталин) е най-високият планински връхв България и на целия Балкански полуостров.
Мурманчици
Мурманчици (Мурманска бойна група) е наименование за полските военни формирования, воювали против болшевиките в областта на Мурманск и Архангелск, Северна Русия през 1918 – 1919 г.
Мугленска река
Мугленска река (или Тенесдере) е река в Южна България – Област Смолян, общини Смолян и Девин, десен приток на река Чаирдере, от басейна на Въча.
Виж Бяло море и Мугленска река
Матей Преображенски
Отец Матей Преображенски – Миткалото, роден като Моно Петров Сеизмонов, наричан от народа Очматей или Очката, е български монахи възрожденец (просветител и националреволюционер).
Виж Бяло море и Матей Преображенски
Мартинка (река)
Мартинка (Голяма река) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Чирпан и Стара Загора и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Виж Бяло море и Мартинка (река)
Мараш (река)
Мараш е река в Южна България, област Сливен, община Котел и област Ямбол, община Стралджа, десен приток на Мочурица от басейна на Тунджа.
Мараш (дем Орестиада)
Мараш (Μαράσια, Марасия, Maraş) е село в Беломорска Тракия, днес част от околия Тригоно (Триъгълник - „Тригоно“), в дем Орестиада, Гърция недалеч от днешната граница с България.
Виж Бяло море и Мараш (дем Орестиада)
Маришки чал
Маришкият чал или Маришкият връхе връх, висок 2765 m, който се издига в Източна Рила.
Марица
Маричините езера в Рила Река Марица при Радуил Пролетно пълноводие на река Марица при Харманли Река Марица при Одрин Марѝца (гр. Έβρος, новогръцко произношение Еврос, старогръцко Хеброс, тур.
Маринизъм
„Бредерод напуска Хелевутслоус“ на Симон де Влигер е класически пример за маринизъм в изобразителното изкуство Маринизъм е форма на изобразително изкуство (тоест живопис, рисунка, щампа и скулптура), която изобразява или черпи основното си вдъхновение от морето в различните му състояния или от морски сцени и кораби.
Марония
Църквата „Св. Йоан“, където се е черкувал Капитан Петко войвода Интериор на църквата Св. Йоан където се е черкувал Капитан Петко войвода Чешмата на Капитан Петко войвода Марония или Мароня (Μαρώνεια, Мароня, Maronya, Мароня) e градче в Северна Гърция, дем Марония-Шапчи.
Мавровуни (планина в Тесалия)
Мавровуни, Μαυροβούνι е ниска планина в Тесалия, Гърция.
Виж Бяло море и Мавровуни (планина в Тесалия)
Мавронери
Мавронери или Есонас (Μαυρονέρι или Αίσωνας) е река в Егейска Македония, Гърция.
Макри
Мраморен лъв от времето на цар Симеон Велики открит в 1916 г. при Макри Село Макри, българска пощенска картичка от 1914 г. Макри (Μάκρη) е неголямо селище в Беломорска Тракия в община Дедеагач в източната част на най-южните полегати възвишения на планината Овчарица, където тя се среща с Бяло море.
Малиакски залив
Фтиотида на картата на Гърция Малиакският залив (Μαλιακός Κόλπος) се намира на Бяло море в района на Фтиотида в източната част на Централна Гърция.
Виж Бяло море и Малиакски залив
Малка Арда (река)
Малка Арда е река в Южна България, област Смолян, общини Смолян и Баните, ляв приток на Арда.
Виж Бяло море и Малка Арда (река)
Михаил Рейнеке
Михаил Францевич Рейнеке (Михаи́л Фра́нцевич Ре́йнеке) е руски хидрограф, вицеадмирал.
Виж Бяло море и Михаил Рейнеке
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Виж Бяло море и Миланско херцогство
Мимнерм
Мимнерм (от старогръцки – Μίμνερμος, лат. – Mimnermus) е древногръцки поет и музикант, родом от Колофон или Смирна в Мала Азия, съвременник на Солон.
Московска компания
Московската компания (Muscovy Company; Московская компания), наричана още Руска компания или Московска търговска компания, е английска търговска компания, създадена за търговия с Русия през 1551 година.
Виж Бяло море и Московска компания
Морска битка при Аморгос
Морската битка при Аморгос е проведена през лятото 322 пр.н.е. при егейския остров Аморгос, между македонците и Атина, която решава Ламийската война и прекратява морската сила на Атина.
Виж Бяло море и Морска битка при Аморгос
Моруна
Моруната (Huso huso) е най-голямата риба срещаща се в Дунав, има сведения за екземпляри, надхвърлящи два тона тегло и 6 метра дължина.
Море
Черно море при Каваците Изглед от Черно море край Севастопол Морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа.
Виж Бяло море и Море
Момков проход
Момков проход е планински проход (седловина) в Южна България и Северна Гърция, в най-южната част на планинския рид Жълти дял на Източните Родопи и е един от трите прохода свързващи България с Беломорска Тракия, съответно долината на река Върбица (десен приток на Арда) с долината на река Куру (ляв приток на Сушица, на гръцки Компсатос), вливаща се в Бяло море.
Монастираки (дем Места)
Монастираки със старо име Решит бей (Μοναστηράκι, на катаревуса: Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1928 година Ρεσήτ Βέη, Ресит Вей) е село в Гърция, дем Места (Нестос), административна област Източна Македония и Тракия.
Виж Бяло море и Монастираки (дем Места)
Монашеска република Света гора
Монашеската република Света гора е международноправния статут който има Света гора по силата на международни актове и конституцията на Гърция.
Виж Бяло море и Монашеска република Света гора
Места
Места (Νέστος, Нестос) е река в Южна България, област Благоевград и Северна Гърция, област Източна Македония и Тракия.
Месемврия (Бяло море)
Егейска Месембрия (Μεσημβρία-Ζώνη, Месимбрия – Зони) е античен град, чиито останки са открити недалеч от Дедеагач, на брега на Бяло море, на 3 км западно от село Месимврия (Μεσημβρία), което брои 149 жители.
Виж Бяло море и Месемврия (Бяло море)
Мечкулска река
Мечкулска река (или Сенокоска река) е река в Северен Пирин, България.
Виж Бяло море и Мечкулска река
Мечка (река)
Мечка е река в Южна България – Област Пловдив, общини Асеновград и Първомай, десен приток на река Марица.
Меричлерска река
Меричлерска река е река в Южна България – Област Стара Загора, община Чирпан и Област Хасково, община Димитровград, ляв приток на река Марица.
Виж Бяло море и Меричлерска река
Мелнишка река
Мелнишка река е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Сандански и Петрич, ляв приток на река Струма.
Исбул
Кавха̀н Исбу̀л е български кавхан с изключителни заслуги в развитието на държавата по време на хановете Омуртаг (814 – 831), Маламир (831 – 836) и Пресиан (836 – 852).
Ираклио (пояснение)
Ираклио, по-рано Ираклион (Ηράκλειο – Ираклио, катаревуса: Ηράκλειον – Ираклион), може да се отнася за.
Виж Бяло море и Ираклио (пояснение)
Ибър (приток на Марица)
Ибър е река в Южна България— Софийска област, община Самоков, десен приток на Марица.
Виж Бяло море и Ибър (приток на Марица)
Иван IV
Иван IV Василиевич Грозни (Иван IV Васильевич Грозный) е велик княз на Великото московско княжество (1533 – 1547 г.) и първи цар на Русия (1547 – 1584 г.). Той е основател на Руското царство и най-дълго управлявалият владетел на Русия, като по време на управлението му е завладяно Поволжието, започва завладяването на Сибир и са създадени много основни държавни институции, просъществували до 18 век.
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
Иван Табаков (офицер)
Иван Тодоров Табаков е български офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на 5-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5-и конен полк, 4-та конна бригада, 2-ра конна бригада и 2-ра конна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918) и инспектор на кавалерията до 1920 година.
Виж Бяло море и Иван Табаков (офицер)
Иван Батаклиев
Иван Атанасов Батаклиев е виден български географ, историк и геополитик.
Виж Бяло море и Иван Батаклиев
Източна Тракия
Източна Тракия (Doğu Trakya; Ανατολική Θράκη, Анатоликѝ Тра̀ки) е част от Тракия, отговаряща приблизително на територията на Европейска Турция или турските вилаети Лозенград (Къркларели), Родосто (Текирдаг) и Одрин (Едирне), както и европейските части от вилаетите Истанбул и Чанаккале.
Виж Бяло море и Източна Тракия
Илийна река
Илийна река е река в Западна България, област Кюстендил, община Рила, ляв приток на Рилска река от басейна на Струма.
Инцидент с южнокорейски Боинг (1983)
Предполагаема траектория на Боинга над въздушното пространство на Съветския съюз Инцидентът с южнокорейския „Боинг“ е граничен инцидент във въздушното пространство на СССР на 1 септември 1983 г.
Виж Бяло море и Инцидент с южнокорейски Боинг (1983)
Инициатива „Три морета“
Инициатива „Три морета“ (съкратено TSI), известна още като Инициатива за Балтийско, Адриатическо, Черно море (BABS) или просто като „Трите морета“, е организация на тринадесет държави в Европейския съюз.
Виж Бяло море и Инициатива „Три морета“
Железопътна линия 4 (България)
Железопътна линия № 4 Русе – Полски Тръмбеш – Горна Оряховица – Велико Търново – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Меричлери – Димитровград – Кърджали – Подкова от железопътната мрежа на България е единична (с изключение на удвоената Дъбово – Тулово 8 км, Стара Загора – Михайлово 23 км), електрифицирана (с изключение на отсечката Димитровград - Подкова 119 км) с междурелсие 1435 mm.
Виж Бяло море и Железопътна линия 4 (България)
Железопътна линия 8 (България)
Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на 142 km в отсечките Пловдив – Филипово, Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
Виж Бяло море и Железопътна линия 8 (България)
Западна Тракия
Беломорска Тракия – сателитна снимка. В жълто са държавните граници Западна Тракия или Беломорие, Беломорска Тракия (Θράκη, Траки или Δυτική Θράκη, Дитики Траки или Ελληνική Θράκη, Елиники Траки, Batı Trakya, Батъ Тракя или Yunanistan Trakyası, Юнанистан Тракясъ) е историко-географска област понастоящем в Гърция, разположена между реките Места и Марица, в североизточната част на страната.
Виж Бяло море и Западна Тракия
Зиляна
Зиляна (Ζηλιάνα, като се срещат и формите Ζυλιάνα и Ζιλιάνα) е река в Източен Олимп, Гърция.
Златарица (река)
Златарица е река в Южна България, област Благоевград, общини Белица и Разлог, ляв приток на река Места.
Виж Бяло море и Златарица (река)
Бързей (река)
Бързей (старо име Юрукдере) е река в Южна България: област Кърджали – община Кърджали и област Хасково – общини Стамболово и Хасково; десен приток на Харманлийска река, от басейна на Марица.
Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия
Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Егейска Македония, Беломорска Тракия и Одринска Тракия, използвани от българското население в тези области и на техните съвременни официални гръцки и турски съответствия, предвид извършената смяна на топоними в Гърция.
Виж Бяло море и Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия
Български беломорски флот
Кавала, пристанището – базата на Беломорската флотилия, жълтата сграда над него е българската комендатура. Българският беломорски флот се състои от военноморските сили и средства, и бреговата охрана, разположени по крайбрежието на Бяло море по времето, когато Беломорска Тракия и източна Беломорска Македония влизат в държавните граници на България.
Виж Бяло море и Български беломорски флот
Българските земи под османско владичество
Българските земи в средата на 14 век в навечерието на Османското нашествие Османското владичество или още османска власт и османско господство, назовавано също, предимно в българската възрожденска литература, като османско робство, османско иго или турско робство, е периодът от края на XIV до края на XIX век, през който не съществува независима българска държава, а населените с българи земи са под управлението на Османската империя.
Виж Бяло море и Българските земи под османско владичество
България във Втората световна война
Анексирани и администрирани от Царство България територии по време на Втората световна война Административни области и околии в Царство България 1941 – 1944 г. Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г.
Виж Бяло море и България във Втората световна война
Бъндерица (река)
Река Бъндерица в местността ''Равнако'' Бъндерица е река в Южна България, област Благоевград, община Банско, лява съставяща на река Глазне от басейна на Места.
Виж Бяло море и Бъндерица (река)
Бяла река (приток на Стряма)
Бяла река е река в Южна България – област Пловдив, община Карлово, ляв приток на Стряма.
Виж Бяло море и Бяла река (приток на Стряма)
Бяла река (приток на Тунджа)
Бяла река (или Белинска река) е река в Южна България, област Сливен, общини Сливен и Твърдица, ляв приток на Тунджа.
Виж Бяло море и Бяла река (приток на Тунджа)
Бяла река (приток на Луда река)
Бял град Бяла река в близост до село Меден бук Бяла река (до 1942: Акче хисар) е река в Южна България, област Кърджали, община Крумовград и област Хасково, община Ивайловград, ляв приток на Луда река от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Бяла река (приток на Луда река)
Бяло море (Южна Европа)
#пренасочване Бяло море.
Виж Бяло море и Бяло море (Южна Европа)
Бяло море (пояснение)
Бяло море може да се отнася за.
Виж Бяло море и Бяло море (пояснение)
Буругьол
Буругьол (Бистонско езеро, Βιστωνίδα, Вистонис, катаревуса: Бистонида) е голямо солено езеро – лагуна край селището Порто Лагос (Караагач), Беломорскаа Тракия, днес в границите на Гърция.
Буровица
Буровица е река в Южна България, в планината Славянка (Алиботуш), Благоевград, община Хаджидимово, част от водосборния басейн на река Места.
Буновска река
Буновска река е река в Южна България – Софийска област, общини Мирково и Златица, десен приток на Тополница.
Британска империя
Британската империя (British Empire) е историческо образувание, съставено от доминионите, колониите, протекторатите и други зависими територии, управлявани или администрирани от Обединеното кралство.
Виж Бяло море и Британска империя
Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“
Едгар Кюне (Edgar Quinet) са серията последни и най-съвършени броненосни крайцери на ВМС на Франция.
Виж Бяло море и Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“
Брежанска река
Брежанска река (известна още като Ржана) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли.
Виж Бяло море и Брежанска река
Брезнишка река
Брезнишка река (или Туфча) е река в Южна България, област Благоевград, община Гоце Делчев, десен приток на река Места.
Виж Бяло море и Брезнишка река
Брезовска река
Брезовска река (старо име Гюлдере, до 25 юли 1989 г. Рахманлийска река по старото име на село Розовец – Рахманлии) е река в Южна България – Област Пловдив, община Брезово и Област Стара Загора, община Братя Даскалови, ляв приток на река Марица.
Виж Бяло море и Брезовска река
Бакърдере
Бакърдере е река в Южна България – Област Хасково, общини Харманли и Любимец, ляв приток на река Марица.
Банска река
Банска река (също известна като Добричка река) е река в Южна България – Област Пловдив, община Първомай и област Хасково, общини Минерални бани, Хасково и Димитровград, десен приток на река Марица.
Банщица
Банщица (или Банска река, Глогошка река) е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Бистрица (Пиринска)
Бистрица (известна като Пиринска Бистрица) е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Сандански и Петрич и Гърция, Област Централна Македония, ном Сяр, ляв приток на река Струма.
Виж Бяло море и Бистрица (Пиринска)
Бистрица (Санданска)
Бистрица (известна още като Санданска Бистрица, старо име Светиврачка Бистрица) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Сандански, ляв приток на река Струма.
Виж Бяло море и Бистрица (Санданска)
Бистрица (Соволянска)
Бистрица в Осоговска планина Бистрица (известна още като Соволянска Бистрица, Гърлянска Бистрица или Соволщица) е река в Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Бистрица (Соволянска)
Бистрица (Чечка)
Бистрица или Чечка Бистрица, Плетска река, Плетенска река е река в Южна България, област Благоевград, минаваща през общините Гърмен, Сатовча и Хаджидимово, ляв приток на река Места.
Виж Бяло море и Бистрица (Чечка)
Бистрица (Благоевградска)
Бистрица (или Благоевградска Бистрица, старо име Горноджумайска Бистрица) е река в Югозападна България, област Благоевград, община Благоевград, ляв приток на река Струма.
Виж Бяло море и Бистрица (Благоевградска)
Бистрица (Дупнишка)
Бистрица (или Дупнишка Бистрица) е река в Западна България, област Кюстендил, община Дупница, ляв приток на река Джерман.
Виж Бяло море и Бистрица (Дупнишка)
Бисерска река
Бисерска река (в средното течение Голямата река) е река в Южна България – Област Хасково, общини Стамболово, Харманли и Любимец, десен приток на река Марица.
Битка за Мурманск
Битката за Мурманск е част от сраженията на Източния фронт по време на Втората световна война.
Виж Бяло море и Битка за Мурманск
Блягорница
Блягорница (или Благорница) е река в Южна България, област Сливен, община Твърдица, десен приток на Бяла река от басейна на Тунджа.
Блатница (река)
Блатница (до 29 юни 1942 година носи името Азмак) е река в Южна България – Област Сливен, общини Сливен и Нова Загора и Област Стара Загора, община Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Блатница (река)
Боялъшка река
Боялъшка река (или Лалковска река) е река в Южна България, област Ямбол, общини Болярово и Елхово, десен приток на Араплийска река от басейна на Тунджа.
Борис Рогев
Борис Рогев (21.09.1898 – 21.02.1976) е български капитан I ранг, сред 3-та български морски офицери с почетното званието кавалер на Орден на Почетния легион.
Боровица (река)
Боровица (до 29 юни 1942 г. Чам дере) е река в Южна България, област Смолян, община Баните, област Пловдив, община Асеновград и област Кърджали, общини Черноочене и Кърджали, ляв приток на Арда (влива се в язовир „Кърджали“).
Виж Бяло море и Боровица (река)
Боадере
Боадере (или Боа и Геренска река) е река в Южна България, област Ямбол, общини Стралджа и Тунджа ляв приток на Тунджа.
Бодрум
Бо́друм или Подру̀м (Bodrum, стари имена – Будрум, Петрониум, Халикарнас) е курортен град в Югозападна Турция, вилает Мугла.
Бодрумски полуостров
Бодрумският полуостров (Bodrum Yarımadası) е полуостров в Югозападната част на Мала Азия.
Виж Бяло море и Бодрумски полуостров
Боздаг
Боздаг или Драмски Боздаг, понякога Мраморица (Φαλακρό, Фалакро) е планина в Егейска Македония, Гърция и България.
Бедечка
Бедечка е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Безбожка река
Безбо̀жката рѐка е река в Северен Пирин, която извира от Безбожкото езеро.
Бела Места
Бела Места е река в Южна България, област Благоевград, община Якоруда, дясна съставяща на река Места.
Белград (пояснение)
Белград (от старобългарското Бѣлградъ) може да се отнася за някой от следните топоними.
Виж Бяло море и Белград (пояснение)
Белишка река (приток на Юговска река)
Белишка река е река в Южна България – Област Пловдив, община Лъки, десен приток на Юговска река.
Виж Бяло море и Белишка река (приток на Юговска река)
Белишка река (приток на Места)
Белишка река е река в Южна България, област Благоевград, община Белица, десен приток на река Места.
Виж Бяло море и Белишка река (приток на Места)
Бело море
#виж Бяло море.
Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Правилник на организацията Правилник на четите на ТМОРО Наредба за районните и селските ръководни тела на ТМОРО Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя.
Виж Бяло море и Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Въча
меандрите на река Буйновска Въча (до 1945 г. Вѫча) е река в Южна България – Област Смолян, общини Борино и Девин, област Пазарджик, общини Батак и Брацигово и област Пловдив, общини Кричим, Стамболийски и Родопи, десен приток на река Марица.
Виж Бяло море и Въча
Върбица (река)
Върбица (до 29 юни 1942 г. Сютлийка) е река в Южна България - област Смолян (община Златоград) и област Кърджали (общини Кирково, Момчилград, Джебел и Кърджали), десен приток на Арда.
Виж Бяло море и Върбица (река)
Вълчан войвода
Паметна плоча на руските и българските освободители и защитници на Созопол в 1829 г. Вълчан войвода е легендарна личност, приема се че е действал първоначално в Странджа планина, а след събиране на голяма постоянна дружина от 70 души започва да действа на територията на цяла България от Тимок до Тулча и от Македония до Цариград.
Виж Бяло море и Вълчан войвода
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Бяло море и Втора българска държава
Вардарец
Вардарец (Βαρδάρης, Вардарис, Вардарец) е хладен и сухсеверозападен вятър, който прониква на юг по долините на реките в Солунското поле.
Витоша
Витоша е планина в Западна България.
Вищерица
Вищерица е река в Южна България, област Благоевград, общини Банско и Гърмен, десен приток на река Канина, от басейна на Места.
Виа Аристотелис
Виа Аристотелис (Задбалкански път, Via Aristotelis, Аристотелов път) e главен маршрут на миграция на птиците от Европа към Африка минаващ през Западна България и вторият по численост на мигриращите птици след Виа Понтика.
Виж Бяло море и Виа Аристотелис
Влахина река
Влахинската река, също и Влахина река (до 14 юли 1988 г. Къркийца), е река в Югозападна България, област Благоевград, община Кресна, ляв приток на река Струма.
Владимир Сис
Владимир Сис (Vladimír Sís) е чешки журналист, военен кореспондент, писател, славянофил, страстен защитник на българската национална кауза.
Военноукрепително дело в българските земи
Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.
Виж Бяло море и Военноукрепително дело в българските земи
Военноморски сили на Турция
Военнноморските сили на Турция (на турски:Türk Deniz Kuvvetleri), или турски флот (на турски: Türk Donanması) е военноморската служба на турските въоръжени сили.
Виж Бяло море и Военноморски сили на Турция
Военноморски сили на България
Флаг на командващия на Българските военноморски сили Военноморски сили на България са един от трите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия, наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.
Виж Бяло море и Военноморски сили на България
Военноморски флот на Русия
Андреевският кръст, преди да стане опознавателен знак на руския военноморски флот, е изобразяван върху санбенитото – жълтата дреха на разкаянието за покаялите се еретици Паметникът на Петър Велики в Кронщат Морският събор в Кронщат е в архитектурния неовизантийски стил на софийския Храм-паметник „Свети Александър Невски“ Сградата на адмиралтейството в Санкт Петербург, 1810 г.
Виж Бяло море и Военноморски флот на Русия
Ветренска река
Ветренска река (в средното течение Борущенска река и Поповска река) е река в Южна България, област Габрово, община Трявна и област Стара Загора, община Мъглиж, ляв приток на Тунджа.
Виж Бяло море и Ветренска река
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Велинград
Вѐлинград е град в Южна България, област Пазарджик и е втори по големина в областта след областния град Пазарджик с население 34 518 души по настоящ адрес (15 март 2016).
Веленци
Панорама към планината Ракиджийницата Римският калдъръмен път Строителен надпис на уста Минчо Богданов Стари от 1869 г. на възрожденската църква „Св. Троица“ в с.
Венера Милоска
Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство.
Виж Бяло море и Венера Милоска
Гърция в Първата световна война
Военни действия на границата на Гърция и Сърбия, 1916 година. Гърция в Първата световна война запазва първоначално неутралитет, но въпреки това гръцки части окупират през октомври 1914 година Северен Епир, откъдето се изтеглят в края на Балканските войни.
Виж Бяло море и Гърция в Първата световна война
Гълъбец (планина)
Гълъбец е напречен планински праг в Средногорско-Подбалканската област в Софийска област, между Камарската и Златишко-Пирдопската котловина.
Виж Бяло море и Гълъбец (планина)
Гюрля
Гюрля (Голямата река) е река в Южна България, област Стара Загора, Община Казанлък, десен приток на Тунджа (влива се в язовир „Копринка“).
Гюмюрджина
Гюмюрджина (Κομοτηνή, Комотини, Gümülcine, Гюмюлджине) е град в Северна Гърция, главен град на дем Гюмюрджина, както и на административната област Източна Македония и Тракия.
Гьобен (линеен крайцер, 1911)
„Гьобен“ (SMS Goeben) е линеен крайцер на Германския императорски военноморски флот от Първата световна война.
Виж Бяло море и Гьобен (линеен крайцер, 1911)
Гръцка война за независимост
Гръцкото въстание за независимост (Ελληνική Επανάσταση του1821), наричано също Гръцка революция и познато в българската историография като Гръцка завера (заради Филики Етерия), е въоръжената борба в еялета на Архипелага за независимост от Османската империя, която започва през 1821 г.
Виж Бяло море и Гръцка война за независимост
Гращица (река)
Гращица (или Гращичка река) е река в Западна България, област Кюстендил, община Невестино, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Гращица (река)
Градешница (река)
Градешница е река в Югозападна България, област Благоевград, община Петрич, ляв приток на река Струмешница.
Виж Бяло море и Градешница (река)
Градевска река
Градевска река (или Еловица) е река в Югозападна България, област Благоевград, общини Разлог и Симитли, ляв приток на река Струма.
Виж Бяло море и Градевска река
ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион
ГКПП Капитан Петко войвода, България ГКПП Ормени, Гърция ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион е разговорно име на 2 гранични контролно-пропускателни пункта на държавната граница между България и Гърция и на района между тях.
Виж Бяло море и ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион
Гашня
Гашня е река в Южна България – Област Пазарджик, община Батак и област Смолян, община Девин, ляв приток на река Въча (влива се в язовир „Цанков камък“).
Габровница (приток на Тунджа)
Габровница (или Акдере) е река в Южна България, област Стара Загора, Павел баня, ляв приток на Тунджа (влива се в язовир „Копринка“).
Виж Бяло море и Габровница (приток на Тунджа)
Гавриил Саричев
Гавриил (Гаврила) Андреевич Саричев (Гавриил Андреевич Сарычев) е руски полярен изследовател и хидрограф, географ и пътешественик, океанограф, адмирал (1829).
Виж Бяло море и Гавриил Саричев
Галик
Мост на Галик през Първата световна война Галик (Γαλλικός, Галикос) е река в Егейска Македония, Гърция, дълга около 70 километра.
Главанска река
Главанска е река в Южна България – Област Стара Загора, община Гълъбово и Област Хасково, община Симеоновград, ляв приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Главанска река
Главен вододел на България
Карта на отточните области в България и главния вододел Главният вододел на България разделя водите на реките, извиращи на територията на Република България между Черноморска отточна област и Беломорска отточна област.
Виж Бяло море и Главен вододел на България
Глазне
Глазне е река в Южна България, област Благоевград, общини Банско и Разлог, десен приток на река Изток от басейна на Места.
Глобус на Неофит Рилски
Копие на глобуса на Неофит Рилски в Националния исторически музей в София Глобусът на Неофит Рилски е първият български глобус.
Виж Бяло море и Глобус на Неофит Рилски
Горещица
Горещица е река в Югозападна България, област Благоевград, община Симитли.
Голям Карабурун
Голям Карабурун или Буюк Карабурун или само Карабурун (Μεγάλο Έμβολο, Мегало Емволо, в превод Голям нос; Karaburnu, в превод Черен нос) е нос в Гърция, най-западната точка на Халкидическия полуостров.
Виж Бяло море и Голям Карабурун
Голяма река (приток на Марица)
Голяма река (Буюклийска река, Канаклийска река) е река в Южна България — Област Хасково, общини Харманли и Свиленград, ляв приток на река Марица.
Виж Бяло море и Голяма река (приток на Марица)
Георги Купов
Георги Петров Купов е български офицер, капитан I ранг, началник-щаб на Флота, преподавател във Военноморското училище и общественик, командир на торпедния миноносец „Дръзки“ спечелил първата голяма победа на съвременния Български Военнморски Флот с поражението, нанесено на турския крайцер „Хамидие“ през 1912 г.
Георги Антонов (офицер)
Георги Ангелов Антонов е командир в Беломорския флот на България и в Черноморския флот, началник на Машинното училище във Варна, комендант на Кюстенджа, преводач и автор на учебници, идеолог на Българския народен морски сговор (БНМС), на популяризирането на тази идея сред българското морячество и обществеността са посветени много от статиите му.
Виж Бяло море и Георги Антонов (офицер)
География на Европа
Европа е оцветена в зелено. Континентът Европа представлява полуостров в западната част на Евразия.
Виж Бяло море и География на Европа
Дундарлия
Дундарлия (Дунда) е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Стара Загора и Раднево, десен приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Драговищица (река)
Драговищица е река в Сърбия, Пчински окръг, общини Сурдулица и Босилеград и Западна България, област Кюстендил, община Кюстендил, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Драговищица (река)
Драмско поле
Драмското поле (Κάμπος της Δράμας) е котловина в североизточната част на Егейска Македония, Гърция, формираща средния басейн на река Драматица, която протича през западната ѝ част.
Древна Гърция
Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.
Дреновска река
Дрено̀вска река е река в Гърция, дем Костур, ляв приток на Рулската река (Ладопотамос), смятана тук за Бистрица (Алиакмонас).
Виж Бяло море и Дреновска река
Давидковска река
Давидковска река е река в Южна България, област Смолян, общини Смолян и Баните и област Кърджали, община Ардино, ляв приток на Арда.
Виж Бяло море и Давидковска река
Джубрена
Джубрена (или Гюбрена) е река в Западна България, Софийска област, община Самоков и Област Кюстендил, общини Сапарева баня и Дупница, десен приток на река Джерман.
Джерман (река)
Джерман е река в Западна България, преминаваща през област Кюстендил, общини Сапарева баня, Дупница и Бобошево, ляв приток на река Струма.
Виж Бяло море и Джерман (река)
Джебелска река
Джебелска река (стари имена Дерменчай и Дермендере) е река в Южна България, област Кърджали, общини Ардино, Джебел и Момчилград ляв приток на Върбица.
Виж Бяло море и Джебелска река
Дисилица (река)
Дисилица или Добринищката река се намира в Южна България, област Благоевград, община Банско, десен приток на река Места, на която е разположен град Добринище.
Виж Бяло море и Дисилица (река)
Димитровград
Димѝтровград е град в Южна България, област Хасково, в близост (на 15 км) до град Хасково.
Диоцез Азия
Диоцез Азия е административна епархия на късната Римска империя, включваща провинциите на географските области Западна Мала Азия и островите в източната част на Егейско море.
Доспат (река)
Водосборен басейн на река Доспат Доспат (Доспатска река, Доспат дере, Рата и Сура) (Δεσπάτης, Деспатис) е река в България, области Пазарджик, Смолян и Благоевград и Гърция, област Източна Македония и Тракия, ляв приток на река Места.
Доротей Схолариос
Доротей (Δωρόθεος, Доротеос) е православен духовник, митрополит на Вселенската патриаршия.
Виж Бяло море и Доротей Схолариос
Додеканезка операция
Додеканезката операция (8 септември – 22 ноември 1943 г.) е военна операция на Вермахта в хода на Втората световна война, след изземването на стратегическата инициатива от Съюзниците в края на 1942 – началото на 1943 г.
Виж Бяло море и Додеканезка операция
Долно Къпиново
Долно Къпиново е село в Южна България.
Виж Бяло море и Долно Къпиново
Долен (област Благоевград)
До̀лен е село в Югозападна България.
Виж Бяло море и Долен (област Благоевград)
Дете Голомеше
Дете Голомеше е герой от българския юнашки епос с необикновена сила и смелост.
Девинска река
Девинска река (до 1942 г. Дамлъдере) е река в Южна България – област Пазарджик, община Батак и област Смолян, общини Борино и Девин, ляв приток на река Въча.
Дедеагач
Дедеагач или Александруполис (Αλεξανδρούπολη, Александруполи, катаревуса: Αλεξανδρούπολις, Александруполис, Dedeağaç, Дедеагач) е град в Беломорска Тракия, североизточната част на Република Гърция.
Делта на Вардар-Колудей-Бистрица
Делтата на Вардар-Колудей-Бистрица (Δέλτα Αξιού — Λουδία — Αλιάκμονα) е обща делта на реките Вардар (Аксиос), Колудей (Караазмак, Лудиас) и Бистрица (Алиакмонас) при вливането им в Солунския залив на Бяло море.
Виж Бяло море и Делта на Вардар-Колудей-Бистрица
Делоски морски съюз
Делоският съюз преди Пелопонеската война през 431 пр.н.е. Делоският морски съюз, наричан още Делоска симахия, Делоска лига, Първи атински съюз или Атинско архе, представлява обединение на древногръцки полиси начело с Древна Атина с.
Виж Бяло море и Делоски морски съюз
Ерик Лаксман
Ерик Густав Лаксман (Eric Laxmann, Erik Laxman, Ericus Laxman, Erich Lachsmann; Erik Gustav Laxman; Эрик (Кирилл) Густавович Лаксман) е финландски химик, ботаник и географ на руска служба.
Евстати Винаров
Капитан-лейтенант Евстати Винаров е виден български флотски офицер и конструктор.
Виж Бяло море и Евстати Винаров
Евлогий Светиев
Борис Търновски в Солун, октомври 1912 година Евлогий е български духовник, архимандрит, деец на българското възраждане в Македония.
Виж Бяло море и Евлогий Светиев
Егейско море
#пренасочване Бяло море.
Елховска река
Елховска река е река в Южна България, област Смолян, Община Рудозем, десен приток на Арда.
Елешница (приток на Струма)
Елешница е река в Западна България, област Кюстендил, общини Кюстендил Невестино, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Елешница (приток на Струма)
Елевтерска река
Елевтерската река (Ελευθερές) е река в Правищко, Южна Македония, Гърция.
Виж Бяло море и Елевтерска река
Еледжик (река)
Еледжик е река в Южна България – Област Стара Загора, общини Опан, Гълъбово и Раднево, десен приток на река Сазлийка, от басейна на Марица.
Виж Бяло море и Еледжик (река)
Енинска река
Енинска река (или Стара река) е река в Южна България, област Стара Загора, Казанлък, ляв приток на Тунджа.
Енипеас (Македония)
Енипеас или Енипей или Мавролонгос или Агиос Димитриос (Ενιπέας или Μαυρόλογγος) е река в Източен Олимп, Гърция.
Виж Бяло море и Енипеас (Македония)
Лъв VI Философ
Лъв VI Философ (Мъдри) (Λέων ΣΤ' ο Σοφός; * 19 септември 866; † 11 май 912) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 886 до смъртта си в 912 година.
Виж Бяло море и Лъв VI Философ
Лъджа (река)
Лъджа (Μάρμαρα, Мармара) е река в Правищко, Южна Македония, Гърция.
Лъки (община)
Община Лъки се намира в Южна България и е една от съставните общини област Пловдив.
Лява (река)
Лява река (или Козничка река) е река в Западна България, област Кюстендил, общини Кюстендил, Бобов дол и Невестино, ляв приток на река Струма.
Луда река
Луда река (Ερυθροπόταμος, Еритропотамос, в превод Червена река) е река в Южна България, област Хасково, Община Ивайловград и Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, демове Софлу и Димотика десен приток на Марица.
Луда Яна
Луда Яна е река в Южна България протичаща през област Пазарджик (общини Панагюрище и Пазарджик), ляв приток на река Марица.
Луковица (река)
Луковица (в горното течение Студенецка река) е река в Южна България, област Пловдив, общини Куклен и Асеновград, ляв приток на Чепеларска река.
Виж Бяло море и Луковица (река)
Лазова река
Лазова река (или Гурковска река) е река в Южна България, област Стара Загора, община Гурково, ляв приток на Радова река от басейна на Тунджа.
Логодашка река
Логодашка река на картата на община Благоевград Логодашка река е река в Югозападна България, област Благоевград, община Благоевград, десен приток на река Струма.
Виж Бяло море и Логодашка река
Локвишко дере
Локвишкото дере (Πηγαδούλι, Пигадулиа) е река в Южна Македония, Гърция.
Лебница
Лебница или Лебнишка река е река в Северна Македония, Община Берово и Югозападна България, област Благоевград, общини Петрич, Струмяни и Сандански, десен приток на река Струма.
Левченска река
Левченска река (Левка) е река в Южна България – Област Хасково, община Свиленград, ляв приток на река Марица.
Виж Бяло море и Левченска река
Лемноски език
Лемноският език е език, говорен през 6 век пр.н.е.
Йордан Севов
Йордан Атанасов Севов е български архитект, съветник на Цар Борис III.
Йерисовско земетресение
Йерисовското земетресение става в 19:20 на 26 септември 1932 година с епицентър в градчето Йерисос, Гърция.
Виж Бяло море и Йерисовско земетресение
12-а армия (Вермахт)
Танк Панцер IV, 11-а танкова дивизия, 12-а армия, Югославия, 1941 г. 12-а армия е армия, част от сухопътните войски на Вермахта, сформирана по време на Втората световна война.
Виж Бяло море и 12-а армия (Вермахт)
15 май
15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).
347 г. пр.н.е.
347 (триста четиридесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Бяло море и 347 г. пр.н.е.
, Пленникът от Трикери, Потока (река), Порто Лагос, Порос, Подвис (област Бургас), Поповска река, Петково (област Смолян), Перистера (крепост), Перперек (река), Пеней, Островен еялет, Османска империя, Осеновска река, Очушница, Оряхово (село), Орфанска река, Оролачка река, Оберто II ди Биандрате, Овчарица, Овчарица (рид), Одриско царство, Одрин, Одрински революционен окръг, Омуровска река, Асос, Асеница, Асеновска река, Аясма (дем Места), Аязмото, Атал I, Атеренска река, Араплийска река, Арбанашко плато, Арда, Арката, Арпадере, Абрам Архипов, Агар-агар, Ада (приток на Тунджа), Азмака (приток на Сазлийка), Айдън (вилает), Александър Толмачов, Александър Можайски, Александър Иностранцев, Андроник Дука (генерал при Лъв VI), Научна експедиция в Македония и Поморавието, Нива (река), Никола Кожухаров, Нов манастир (Хиос), Новоселска река (приток на Омуровска река), Новоселска река (приток на Струма), Неа Кария, Неделинска река, Ненчо Ослеков, Русия, Руско-турска война (1806 – 1812), Русе, Рудолф Самойлович, Расник, Равногорска река, Радова река, Рилска река, Ретиже, Рендина (река), Съюз на тракийските дружества в България, Сърнена река, Сярско поле, Сушица (река), Сушичка река, Сухопътни войски на България, Стряма, Струма, Струмичани, Струмешница, Странджа (природен парк), Стрелчанска Луда Яна, Стара река (среден приток на Марица), Стара река (горен приток на Марица), Стара река (приток на Стряма), Стара река (приток на Струма), Старата река, Стариградско поле, Старобългарско укрепено селище при Балчик, Сребра, Средиземно море, Средец (област Смолян), Саръшабанско поле, Садовик, Сазлийка, Самотраки, Свиленград, Светилище Поповото езеро, Светля (река), Светлен (област Търговище), Светогорски залив, Свеженска река, Синаповска река, Скала Марион, Скирос, Сливен, Соколица (река), Солун, Солунски вилает, Солунско пристанище, Спарадок, Списък с български хайдути, Списък на реките в България, Списък на реките в България по водосборни басейни, Списък на реките в България по дължина, Списък на реките в Гърция, Сперхей, Северни Споради, Северноанадолски разлом, Северозападен федерален окръг, Северен флот (Русия), Тъжа (река), Турция, Турийска река, Тунджа, Трявна, Траки, Тракийски въпрос, Тракийско море, Транспорт, Транспорт в Русия, Трикери, Треклянска река, Тасос, Тисеон, Тополница, Тополница (приток на Джубрена), Теснолинейка, Теснолинейки в България, Текирска река, Теофан Изповедник, Теофилакт Рангаве, Узунджовска река, Узунджово, Фьодор Литке, Франческо Гатилузио, Фокея, Христо Силянов, Христо Батанджиев, Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.), Хасковска река, Хасково, Харманлийска река, Хаврияс, Хайдевто, Хегелох (адмирал), Хемпшир (броненосен крайцер, 1903), Църнолева, Царство България, Цапаревска река, Чаирдере, Чанаккале (вилает), Чинар, Чинар дере, Чинардере, Чорбаджийска река, Червената църква, Черковска река, Черкезица, Черна (приток на Арда), Черна Места, Ченгенедере, Чепинска река, Шатрово (Пирин), Широколъшка река, Шегава, Юговска река, Южен централен район за планиране, Явор (река), Яденица, Яков Янков (Радоеща), Мътивир, Мътница (приток на Чепинска река), Мътница (приток на Места), Мътеница (река), Мъглижка река, Мустанова река, Мусала, Мурманчици, Мугленска река, Матей Преображенски, Мартинка (река), Мараш (река), Мараш (дем Орестиада), Маришки чал, Марица, Маринизъм, Марония, Мавровуни (планина в Тесалия), Мавронери, Макри, Малиакски залив, Малка Арда (река), Михаил Рейнеке, Миланско херцогство, Мимнерм, Московска компания, Морска битка при Аморгос, Моруна, Море, Момков проход, Монастираки (дем Места), Монашеска република Света гора, Места, Месемврия (Бяло море), Мечкулска река, Мечка (река), Меричлерска река, Мелнишка река, Исбул, Ираклио (пояснение), Ибър (приток на Марица), Иван IV, Иван Асен II, Иван Табаков (офицер), Иван Батаклиев, Източна Тракия, Илийна река, Инцидент с южнокорейски Боинг (1983), Инициатива „Три морета“, Железопътна линия 4 (България), Железопътна линия 8 (България), Западна Тракия, Зиляна, Златарица (река), Бързей (река), Български топоними в Егейска Македония и Западна Тракия, Български беломорски флот, Българските земи под османско владичество, България във Втората световна война, Бъндерица (река), Бяла река (приток на Стряма), Бяла река (приток на Тунджа), Бяла река (приток на Луда река), Бяло море (Южна Европа), Бяло море (пояснение), Буругьол, Буровица, Буновска река, Британска империя, Броненосни крайцери тип „Едгар Кюне“, Брежанска река, Брезнишка река, Брезовска река, Бакърдере, Банска река, Банщица, Бистрица (Пиринска), Бистрица (Санданска), Бистрица (Соволянска), Бистрица (Чечка), Бистрица (Благоевградска), Бистрица (Дупнишка), Бисерска река, Битка за Мурманск, Блягорница, Блатница (река), Боялъшка река, Борис Рогев, Боровица (река), Боадере, Бодрум, Бодрумски полуостров, Боздаг, Бедечка, Безбожка река, Бела Места, Белград (пояснение), Белишка река (приток на Юговска река), Белишка река (приток на Места), Бело море, Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Въча, Върбица (река), Вълчан войвода, Втора българска държава, Вардарец, Витоша, Вищерица, Виа Аристотелис, Влахина река, Владимир Сис, Военноукрепително дело в българските земи, Военноморски сили на Турция, Военноморски сили на България, Военноморски флот на Русия, Ветренска река, Велика Морава, Велинград, Веленци, Венера Милоска, Гърция в Първата световна война, Гълъбец (планина), Гюрля, Гюмюрджина, Гьобен (линеен крайцер, 1911), Гръцка война за независимост, Гращица (река), Градешница (река), Градевска река, ГКПП Капитан Петко войвода – Орменион, Гашня, Габровница (приток на Тунджа), Гавриил Саричев, Галик, Главанска река, Главен вододел на България, Глазне, Глобус на Неофит Рилски, Горещица, Голям Карабурун, Голяма река (приток на Марица), Георги Купов, Георги Антонов (офицер), География на Европа, Дундарлия, Драговищица (река), Драмско поле, Древна Гърция, Дреновска река, Давидковска река, Джубрена, Джерман (река), Джебелска река, Дисилица (река), Димитровград, Диоцез Азия, Доспат (река), Доротей Схолариос, Додеканезка операция, Долно Къпиново, Долен (област Благоевград), Дете Голомеше, Девинска река, Дедеагач, Делта на Вардар-Колудей-Бистрица, Делоски морски съюз, Ерик Лаксман, Евстати Винаров, Евлогий Светиев, Егейско море, Елховска река, Елешница (приток на Струма), Елевтерска река, Еледжик (река), Енинска река, Енипеас (Македония), Лъв VI Философ, Лъджа (река), Лъки (община), Лява (река), Луда река, Луда Яна, Луковица (река), Лазова река, Логодашка река, Локвишко дере, Лебница, Левченска река, Лемноски език, Йордан Севов, Йерисовско земетресение, 12-а армия (Вермахт), 15 май, 347 г. пр.н.е..