ИзходящIncoming

🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!

Съдържание

1. 798 отношения: XXVI обикновено народно събрание, Кърджалийски отряд (български), Кунка Баева, Кръстан Кръстанов, Крум Колев, Крум Лекарски, Красимир Георгиев, Криволак, Карекин Нъждех, Кавалерийска дивизия (България), Казимир Ернрот, Каймакчалан, Калин Пехливански, Калин Врачански, Калоян, Кирил Кирилов (генерал-майор), Кирил Косев, Кирил Станчев (офицер), Кирил Янчулев, Кирил Жечев, Кирил Ботев, Кирил Видински (партизанин), Кирил Граменов, Кимон Георгиев, Климент Кръстев, Климент Бояджиев, Климент Джеров, Коста Николов (офицер), Костадин Халачев, Косовска битка (пояснение), Кочан, Комисар, Комисия по антарктическите наименования, Комисия по досиетата, Константин Кюркчиев, Константин Кирков (офицер), Константин Панов, Константин Попатанасов, Константин Попов (полковник), Константин Никифоров, Константин Станчов, Константин Стоянов (офицер), Константин Соларов, Константин Марков (пехотен офицер), Константин Митов, Константин Жостов, Константин Бонев, Константин Григоров, Константин Гладичев, Константин Йотов, ... Разширете индекс (748 Повече ▼) » « Свиване индекс

XXVI обикновено народно събрание

Двадесет и шестото обикновено народно събрание е българско народно събрание, заседавало в сградата на Народното събрание в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г.

Виж Българска армия и XXVI обикновено народно събрание

Кърджалийски отряд (български)

Кърджалийският отряд е българско военно формирование, формирано и действало по време на Балканската война (1912-1913).

Виж Българска армия и Кърджалийски отряд (български)

Кунка Баева

Кунка Кочева Баева е българска актриса.

Виж Българска армия и Кунка Баева

Кръстан Кръстанов

Кръстан Тодоров Кръстанов е български партизанин, офицер, генерал-майор.

Виж Българска армия и Кръстан Кръстанов

Крум Колев

Крум Недев Колев е български офицер (генерал-майор), един от ръководителите на Военния съюз, той участва в организирането на Деветнадесетомайския преврат през 1934 г., след който става началник на Военното училище, а през 1935 г.

Виж Българска армия и Крум Колев

Крум Лекарски

Крум Георгиев Лекарски е български офицер (генерал-лейтенант), политически и спортен деец, заслужил майстор на спорта (1955).

Виж Българска армия и Крум Лекарски

Красимир Георгиев

Красимир Георгиев е български бизнесмен и футболен деец.

Виж Българска армия и Красимир Георгиев

Криволак

Крѝволак (Криволак) е село в Северна Македония, в община Неготино.

Виж Българска армия и Криволак

Карекин Нъждех

Карекин или Гарегин Егишевич Тер Харутюнян, известен като Нъждех, (Գարեգին Նժդեհ) е арменски революционер, военен, политически мислител, член на партията Дашнакцутюн, командир на арменската рота в Македоно-одринското опълчение в Балканската война.

Виж Българска армия и Карекин Нъждех

Кавалерийска дивизия (България)

Кавалерийска дивизия е българска военна част, формирана през 1891 година действала по време на Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Кавалерийска дивизия (България)

Казимир Ернрот

Йохан Казимир Ернрот (Johan Casimir Ehrnrooth) е финландски офицер (генерал-лейтенант) и администратор на служба в Руската империя.

Виж Българска армия и Казимир Ернрот

Каймакчалан

Каймакчалан (Кајмакчалан; Καϊμάκτσαλάν, Каймакцалан) е най-високият връхна планината Нидже (Ворас) с височина 2524 m. Намира се на границата между Северна Македония и Гърция.

Виж Българска армия и Каймакчалан

Калин Пехливански

Калин Пехливански е бивш футболист, нападател.

Виж Българска армия и Калин Пехливански

Калин Врачански

Калин Петков Врачански е български актьор.

Виж Българска армия и Калин Врачански

Калоян

Калоя̀н (Йоа̀ница, Йоан II, Ioan II, Kalojan Asen, Kaloioannes, Caloiohannes, Johannitzes, Ioannica, гр.: Kaloiōannēs, Iōannēs) – „Ромеоубиеца“ (* ок. 1170; † 1207) е цар на България от 1197 до 1207 г.

Виж Българска армия и Калоян

Кирил Кирилов (генерал-майор)

Кирил Неделчев Кирилов е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на дружина от 43-ти пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1916) и на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1917) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Кирил Кирилов (генерал-майор)

Кирил Косев

Кирил Димов Косев (Гошо) е участник в Съпротивителното движение в България през Втората световна война.

Виж Българска армия и Кирил Косев

Кирил Станчев (офицер)

Кирил Николов Станчев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 2-ра армия по време на Втората световна война (1944 – 1946).

Виж Българска армия и Кирил Станчев (офицер)

Кирил Янчулев

Кирил Димитров Янчулев е български офицер (генерал-майор), началник на Щаба на войската (6 септември 1944 – 13 септември 1944).

Виж Българска армия и Кирил Янчулев

Кирил Жечев

Киро (Кирил) Жечев Жечев е български офицер (генерал-лейтенант).

Виж Българска армия и Кирил Жечев

Кирил Ботев

Братя Ботеви: Христо (отгоре), Стефан, Боян и Кирил (отдолу, от ляво надясно), 1876 г. Домът на Иванка Ботева и сина ѝ Кирил на ул. „Шипка“ в София Паметната плоча на дома му в София Кирил Ботев Петков е български офицер (генерал-лейтенант) и държавен деец.

Виж Българска армия и Кирил Ботев

Кирил Видински (партизанин)

Кирил Рангелов Видински (бай Марко, Мустакатия, Христо) е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, командир на Търговищкия партизански отряд.

Виж Българска армия и Кирил Видински (партизанин)

Кирил Граменов

Кирил Костадинов Граменов е български партизанин и офицер от Българската народна армия, Решение № 218 от.

Виж Българска армия и Кирил Граменов

Кимон Георгиев

Кимон Георгиев Стоянов е български офицер и политик.

Виж Българска армия и Кимон Георгиев

Климент Кръстев

Климент Кръстев Кръстев е български офицер (полковник), командир на 4-та дружина от 43-ти пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Климент Кръстев

Климент Бояджиев

Климент Евтимов Бояджиев е български офицер (генерал-лейтенант).

Виж Българска армия и Климент Бояджиев

Климент Джеров

Климент Иванов Джеров е български офицер, генерал-майор (посмъртно).

Виж Българска армия и Климент Джеров

Коста Николов (офицер)

Константин (Коста) Николов Николов е български офицер (генерал-майор) и политик, началник-щаб на отбраната на София през септември 1918 година.

Виж Българска армия и Коста Николов (офицер)

Костадин Халачев

Трън Костадин (Костантин) Григоров Халачев е опълченец-поборник, български офицер, подпоручик, командир на XIII – а рота от V- и пехотен Дунавски полк през Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Костадин Халачев

Косовска битка (пояснение)

Косовска битка може да се отнася за.

Виж Българска армия и Косовска битка (пояснение)

Кочан

Ко̀чан (старо паралелно име: Ко̀чен) е село в Югозападна България.

Виж Българска армия и Кочан

Комисар

Комисар (commissārius – упълномощен) е наместник, натоварен с власт представител на централна власт.

Виж Българска армия и Комисар

Комисия по антарктическите наименования

Н.Св. Бенедикт XVI се запознава с българската карта на о. Ливингстън от 2005 Полева работа за Комисията Топографски знак одобрен от Комисията Марка отбелязваща десетгодишнината на българската антарктическа картография в служба на Комисията Церемония по наименуването на парка „Антарктида“ в Килифарево, извършена от доайена на българската антарктическа програма Христо Пимпирев (вляво) и кмета на града Димитър Събев Комисията по антарктическите наименования е учредена от Българския антарктически институт през 1994 г., а от 2001 г.

Виж Българска армия и Комисия по антарктическите наименования

Комисия по досиетата

Комисия по досиетата (официално име Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия – КРДОПБГДСРСБНА) е независим държавен орган, създаден със специален закон в края на 2006 г.

Виж Българска армия и Комисия по досиетата

Константин Кюркчиев

Константин Митов Кюркчиев или Кюркчийски е български подофицер и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Константин Кюркчиев

Константин Кирков (офицер)

Константин Христов Кирков е български офицер, генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство, началник на Флота и на Видинската крепост.

Виж Българска армия и Константин Кирков (офицер)

Константин Панов

Константин Георгиев Панов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник разузнавателна секция от Партизански отряд на Единадесета пехотна македонска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Константин Панов

Константин Попатанасов

Константин Попатанасов Попгеоргиев е български офицер (летец), революционер и дипломат, войвода на Вътрешната македонска революционна организация, секретар на генерал Александър Протогеров.

Виж Българска армия и Константин Попатанасов

Константин Попов (полковник)

Константин Димитров Попов е български офицер, полковник от пехотата, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на дружина от 4-ти пехотен плевенски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 33-ти пехотен свищовски полк и командир на 1-ва бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Константин Попов (полковник)

Константин Никифоров

Константин Никифоров Попконстантинов е български офицер от артилерията, майор, първият българин военен министър (1885 – 1886).

Виж Българска армия и Константин Никифоров

Константин Станчов

Константин Константинов Станчов (понякога Станчев) е български офицер (генерал-майор), служил като началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия, първи началник на Военната академия и началник на Варненския укрепен пункт.

Виж Българска армия и Константин Станчов

Константин Стоянов (офицер)

Константин Биберов Стоянов е български офицер (генерал-майор), командир на 10-а родопска дивизия, 1-ва пехотна софийска дивизия и на 5-а армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Константин Стоянов (офицер)

Константин Соларов

Константин Константинов Соларов е български офицер (генерал от пехотата), командир на 5-а пехотна дивизия (1922 – 1923), 3-та армия (1927 – 1931) и на 1-ва армия (1931 – 1934).

Виж Българска армия и Константин Соларов

Константин Марков (пехотен офицер)

Константин Димитров Марков е български офицер (генерал-майор), помощник-началник на Главното интендантство след Първата световна война.

Виж Българска армия и Константин Марков (пехотен офицер)

Константин Митов

Константин Николов Митов е български офицер, полковник, командир на 4-ти ескадрон от 3-ти конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на командир на дивизион в 8-и конен полк (1915 – 1916), командир на 3-ти конен полк (1916 – 1917), на 1-ви конен полк (1917), на 11-и конен полк (1917 – 1918) и на 6-а конна бригада (1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Константин Митов

Константин Жостов

Константин Антонов Жостов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб на Трета армия през Балканската война (1912 – 1913) и началник на Щаба на войската през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Константин Жостов

Константин Бонев

Константин Борисов Бонев е български лекар, участник в Руско-турската война (1877-1878), опълченец в Българското опълчение.

Виж Българска армия и Константин Бонев

Константин Григоров

Константин Григоров Григоров е български офицер, генерал-майор и юрист, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), председател на полевия военен съд на 4-та пехотна преславска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Константин Григоров

Константин Гладичев

Константин Христов Гладичев е български офицер, полковник, участник Сръбско-българската (1885), командир на 1-ва дружина от 39-и пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 36-и пехотен козлодуйски полк (1915 – 1917) и на 3-та бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Константин Гладичев

Константин Йотов

Константин Иванов Йотов е български офицер, полковник от военноинженерното ведомство, военен инженер за поръчки при щаба на Македоно-одринското опълчение през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 11-а пионерна дружина и едновременно с това началник на инженерните войски в 11-а пехотна макеоднска дивизия, началник на инженерните войски при 11-а германска армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Константин Йотов

Кестен (село)

Изглед от Кестен, 1930 г. Изглед от Кестен, 1930 г. Кестен е село в Южна България, област Смолян, община Девин.

Виж Българска армия и Кестен (село)

Първа родопска бригада „Георги Димитров“

Първа родопска бригада „Георги Димитров“ е подразделение на Втора Пловдивска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941 – 1944).

Виж Българска армия и Първа родопска бригада „Георги Димитров“

Първа армия

Първа армия е българска военна част формирана за действие основно в западно направление, Поморавския военен театър и защита при нападение от Сърбия.

Виж Българска армия и Първа армия

Първа българска армия

Първа българска армия е българска военна част, формирана за участие във втората фаза от участието на България във войната срещу Третия райх.

Виж Българска армия и Първа българска армия

Първа гвардейска пехотна дивизия

Първа гвардейска пехотна дивизия (още Първа гвардейска народоосвободителна дивизия) е съединение на Българската армия, което участва в първата фаза на войната срещу Германия (1944 – 1945).

Виж Българска армия и Първа гвардейска пехотна дивизия

Първа изтребителна авиобаза

Първа изтребителна авиобаза е бивше военно формирование на Военновъздушните сили на Българската армия.

Виж Българска армия и Първа изтребителна авиобаза

Първа конна дивизия

I конна дивизия е българска кавалерийска военна част, действала по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Първа конна дивизия

Първа пехотна софийска дивизия

Първи полк по време на Първата световна война, 1915 г. Първа пехотна софийска дивизия, наричана още и Желязната Софийска дивизия или Шопската дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Първа пехотна софийска дивизия

Първан Първанов

Първан Михайлов Първанов е български генерал-майор, командвал артилерийски формирования от Българската армия в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, участвал в Освобождението на Южна Добруджа.

Виж Българска армия и Първан Първанов

Първи пехотен софийски полк

Първи пехотен софийски на Негово Височество Княз Александър I полк е български пехотен полк, част от Първа пехотна софийска дивизия.

Виж Българска армия и Първи пехотен софийски полк

Пьотър Паренсов

Пьотър Дмитриевич Паренсов (Пётр Дмитриевич Паренсов) е руски офицер, генерал от пехотата.

Виж Българска армия и Пьотър Паренсов

Президент

Президент е термин от обществено-политическата сфера, означаващ председател, ръководител на организация, както и държавен глава.

Виж Българска армия и Президент

Президент на България

Сградата на Президентството Президентът на България е държавният глава на Република България.

Виж Българска армия и Президент на България

ПФК „Левски“ (София)

ПФК „Левски“ София е български професионален футболен отбор от София, основан на 24 май 1914 г.

Виж Българска армия и ПФК „Левски“ (София)

Паско Янев

Паско Петров Янев е български политик от Българската комунистическа партия, участник в комунистическата съпротива през Втората световна война, офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Паско Янев

Паша дере

Залив в Паша дере Най-южната част на местността Паша дере е местност в България, област Варна, община Варна, в близост до варненския квартал „Галата“.

Виж Българска армия и Паша дере

Партизански формирования на МОО

Партизанските формирования на Македоно-одринското опълчение са български военни части, участвали в Балканската и Междусъюзническата война в 1912 – 1913 година.

Виж Българска армия и Партизански формирования на МОО

Павел Панов (полковник)

Павел Миков Панов е български офицер (полковник).

Виж Българска армия и Павел Панов (полковник)

Павел Христов (офицер)

Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).

Виж Българска армия и Павел Христов (офицер)

Павел Шойлеков

Павел Петков Шойлеков е български офицер, генерал-майор от артилерийско-инженерното ведомство, началник на артилерията в Шуменския укрепен пункт през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и командир на 12-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Павел Шойлеков

Пантелей Киселов

Ген. Киселов в Разград, 1916 г. Паметник на Пантелей Киселов в Тутракан. Пантелей Георгиев Киселов (още известен като победителят край Тутракан) е български офицер, генерал от пехотата, герой от отбраната на Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885), от сраженията при Гечкинли и Селиолу в Балканската война (1912 – 1913), и от добруджанската кампания (1916), командир на 4-та пехотна дивизия (1914 – 1918).

Виж Българска армия и Пантелей Киселов

Пантелей Ценов

Пантелей Ценов Ценов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията.

Виж Българска армия и Пантелей Ценов

Панчо Константинов

Пантелей (Панчо, Пано) Константинов е български офицер (подпоручик) и революционер, велешки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Панчо Константинов

Панайот Сантурджиев

Панайот Христов Сантурджиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на 1-ва бригада от 7-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Панайот Сантурджиев

Панайот Бърнев

Панайот Вичев Бърнев е български офицер (генерал-лейтенант), началник на 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война.

Виж Българска армия и Панайот Бърнев

Панайот Дворянов

Панайот Дворянов е български офицер, участник във войните за национално обединение, известен с успешната защита на Белоградчик от сърбите през 1885 година.

Виж Българска армия и Панайот Дворянов

Пламен Стоилов

Пламен Стоилов е български военен и политик, кмет на Община Русе (от ноември 2011 до октомври 2019 г).

Виж Българска армия и Пламен Стоилов

План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.

Планът за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г. е основен документ за създаването и развитието на способностите на Въоръжените сили на Република България.

Виж Българска армия и План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г.

Планинска дивизия (България)

Планинска дивизия (1-ва планинска дивизия) е българска военна част, действала през Първата световна война.

Виж Българска армия и Планинска дивизия (България)

Помощник-командирски институт

Помощник-командирският институт в българската армия е учреден с Министерска заповед № 352 на военния министър Дамян Велчев от 22 септември 1944 година.

Виж Българска армия и Помощник-командирски институт

Пею Старибратов

Пею Ганчев Старибратов е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, участник в Първата световна война (1915 – 1918), инспектор на инженерните войски през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Пею Старибратов

Петър Крушев

Петър Георгиев Крушев е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Петър Крушев

Петър Каров

Петър Димитров Каров е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на рота от 82 пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1920), командир на 10 пехотна дивизия (1941 – 1945) и инспектор на пехотата (1941 – 1945) през Втората световна война (1941 – 1946).

Виж Българска армия и Петър Каров

Петър Коларов

Петър Василев Коларов е политик от БКП, интербригадист, военен лекар, майор от Червената армия и санитарен генерал-майор от Българската народна армия.

Виж Българска армия и Петър Коларов

Петър Коледаров

Петър Стоянов Коледаров е български историк, картограф и етнограф.

Виж Българска армия и Петър Коледаров

Петър Панчевски

Петър Павлов Панчевски е съветски и български офицер.

Виж Българска армия и Петър Панчевски

Петър Пенев

Петър Георгиев Пенев е български офицер, генерал-майор, командир на 7-а пехотна рилска дивизия (1938) и на 1-ва бърза дивизия (1939), инспектор на конницата (1942).

Виж Българска армия и Петър Пенев

Петър Радев

Петър Величков Радев, наречен Пашата и с псевдоним Албански, е български военен и революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Петър Радев

Петър Стоянов (генерал, 1921)

Петър Рангелов Стоянов (Карата) е български партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Петър Стоянов (генерал, 1921)

Петър Стоянов (офицер от флота)

Петър Стоянов Стоянов е български офицер, капитан II ранг, командир на миноносец „Строги“ през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Дунавската част и интендант на флота през Първата световна война (1915 – 1918), кмет на Варна (1923 – 1927 и през 1944 година).

Виж Българска армия и Петър Стоянов (офицер от флота)

Петър Салабашев

Петър Стойков Салабашев е български кавалерийски офицер, генерал-майор.

Виж Българска армия и Петър Салабашев

Петър Слабаков

Петър Петров Слабаков (1923 – 2009) е български актьор и природозащитник.

Виж Българска армия и Петър Слабаков

Петър Тантилов

Петър Марков Тантилов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, заемал редица длъжности в българската войска.

Виж Българска армия и Петър Тантилов

Петър Тодоров Атанасов

Петър Тодоров Атанасов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 10-и пехотен родопски полк (1915 – 1916) и на 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия (1916 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Петър Тодоров Атанасов

Петър Хаджииванов

Мемориална плоча в Шумен Петър Димитров Хаджииванов е български офицер (генерал-майор посмъртно), участник във Втората световна война като началник на щаба на Четвърта българска армия (1944) и на Първа българска армия (1944 – 1945).

Виж Българска армия и Петър Хаджииванов

Петър Вариклечков

Петър Иванов Вариклечков е български офицер (полковник), участник Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Петър Вариклечков

Петър Георгиев (офицер)

Петър Тошев (Тодоров) Георгиев е български офицер (полковник), командир на 3-ти планински артилерийски полк по време на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Петър Георгиев (офицер)

Петрички инцидент

Петричкият инцидент (Επεισόδιο τουΠετριτσίου) е граничен конфликт между България и Гърция от 1925 година.

Виж Българска армия и Петрички инцидент

Пета армия

Пета армия е българска военна част формирана като резервна на командването армия.

Виж Българска армия и Пета армия

Пета изтребителна авиобаза

Емблема на пета изтребителна авиобаза Авиобаза Равнец е поделение на Военновъздушните сили на България край село Равнец, област Бургас.

Виж Българска армия и Пета изтребителна авиобаза

Пета пехотна дунавска дивизия

Пета пехотна дунавска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Пета пехотна дунавска дивизия

Петдесет и седми пехотен драмски полк

Петдесет и седми пехотен драмски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Петдесет и седми пехотен драмски полк

Петдесет и шести пехотен велешки полк

Петдесет и шести пехотен велешки полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Петдесет и шести пехотен велешки полк

Петдесет и трети пехотен осоговски полк

Петдесет и трети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Петдесет и трети пехотен осоговски полк

Петдесет и четвърти пехотен битолски полк

Петдесет и четвърти пехотен битолски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Петдесет и четвърти пехотен битолски полк

Петдесет и втори пехотен моравски полк

Петдесет и втори пехотен моравски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Петдесет и втори пехотен моравски полк

Петдесет и девети пехотен пирински полк

Петдесет и девети пехотен пирински полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Петдесет и девети пехотен пирински полк

Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк

Маркови кули, 1916 г. Офицери от 58-и пехотен полк. Македония, 1916 – 1918 г. Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк

Петдесет и първи пехотен вардарски полк

Петдесет и първи пехотен вардарски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Петдесет и първи пехотен вардарски полк

Петдесет и пети пехотен охридски полк

Петдесет и пети пехотен охридски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Петдесет и пети пехотен охридски полк

Петдесети пехотен нишавски полк

Петдесети пехотен нишавски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Петдесети пехотен нишавски полк

Пети пехотен дунавски полк

Трън Паметник на мл. подофицер Иван Табаков под връхЯребична, Македония Пети пехотен дунавски полк е български пехотен полк формиран през 1884 година, като част от първите 8 полка от българската войска и взел участие във войните по време на Третото българско царство.

Виж Българска армия и Пети пехотен дунавски полк

Петнадесета пехотна охридска дивизия

Петнадесета пехотна охридска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Петнадесета пехотна охридска дивизия

Пеню Шиваров

Пеню или Пеньо Шиваров е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Пеню Шиваров

Осма пехотна тунджанска дивизия

Осма пехотна тунджанска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Осма пехотна тунджанска дивизия

Осми пехотен приморски полк

Курс за офицери и подофицери от Осми пехотен Приморски на нейно царско височество княгиня Мария Луиза полк – Варна за изучаване на новата картечница, 1908 г. Снимка на военния оркестър на 8-и Приморски полк пред Морското казино, 1921 г.

Виж Българска армия и Осми пехотен приморски полк

Осемдесет и седми пехотен полк

Осемдесет и седми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и седми пехотен полк

Осемдесет и шести пехотен полк

Осемдесет и шести пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и шести пехотен полк

Осемдесет и трети пехотен полк

Осемдесет и трети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и трети пехотен полк

Осемдесет и четвърти пехотен полк

Осемдесет и четвърти пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и четвърти пехотен полк

Осемдесет и втори пехотен полк

Осемдесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и втори пехотен полк

Осемдесет и осми пехотен полк

Осемдесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и осми пехотен полк

Осемдесет и първи пехотен полк

Осемдесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и първи пехотен полк

Осемдесет и пети пехотен полк

Осемдесет и пети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесет и пети пехотен полк

Осемдесети пехотен полк

Осемдесети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1917 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Осемдесети пехотен полк

Оръжие и техника на Сухопътните войски на България

Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия към 2010 г.

Виж Българска армия и Оръжие и техника на Сухопътните войски на България

Организация за съдействие на отбраната

Организацията за съдействие на отбраната (ОСО) е организация за военно-приложни спортове в НРБ, съществувала под различни имена в периодите 1947 – 1968 г.

Виж Българска армия и Организация за съдействие на отбраната

ОТР-21

ОТР-21 Точка (натовско наименование SS-21 Scarab, по номенклатурата на ГРАУ 9К79) е съветска тактическа квазибалистична/балистична ракета с малък обсег.

Виж Българска армия и ОТР-21

Олимпий Панов

Олимпий Спиридонов Панов е български революционер и офицер (майор), командващ артилерията по време на Сръбско-българската война (1885), военен министър във временното правителство на Петко Каравелов след преврата срещу княз Александър Батенберг.

Виж Българска армия и Олимпий Панов

Омуртаг (град)

Омурта̀г е град в област Търговище, Североизточна България.

Виж Българска армия и Омуртаг (град)

Опит за преврат в България (1965)

Опитът за преврат от 1965 година, наричан често и Заговор на Горуня, е подготвян военен преврат в България, целящ смяната на висшето ръководство на тоталитарния комунистически режим в страната, водено от Тодор Живков.

Виж Българска армия и Опит за преврат в България (1965)

Операция „Рьоселшпрунг“

Операция Рьоселшпрунг (Operation Rösselsprung; на сърбохърватски: Десант на Дрвар/Desant na Drvar); на български: Ход (скок) с/на коня (от шахмата)), известна също от югославската историография като Седмата офанзива срещу Титовите партизани е оперативно-тактическа операция на Вермахта, в която се включват части на НХД и сръбските четници.

Виж Българска армия и Операция „Рьоселшпрунг“

Асен Красновски

Асен Петров Красновски е български офицер от артилерията, генерал-лейтенант, командир на батарея от Сборния артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), началник на военните фабрики (1942 – 1943) и инспектор на артилерията (1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Асен Красновски

Асен Каров

Асен Стоев Каров е български офицер (генерал-майор), дипломат и юрист.

Виж Българска армия и Асен Каров

Асен Пападопов

Асен Василев Пападопов е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Асен Пападопов

Асен Агов (авиатор)

Асен Йорданов Агов е български офицер, майор, командир на българското въздухоплаване след Първата световна война по време на правителството на Александър Стамболийски.

Виж Българска армия и Асен Агов (авиатор)

Асен Стоичков

Асен Стоилов Стоичков е български офицер, полковник.

Виж Българска армия и Асен Стоичков

Асен Сираков

Асен Николов Сираков е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Асен Сираков

Асен Божков

Асен Стоименов Божков е български офицер (полковник), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Асен Божков

Асен Георгиев (преводач)

Асен Георгиев Георгиев е български преводач от немски и английски език.

Виж Българска армия и Асен Георгиев (преводач)

Атанас Каишев

Атанас Петков Каишев е български военен деец и педагог, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник на оперативното отделение на 1-ва армия, командир на 54-ти пехотен полк и началник на Военното училище по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Атанас Каишев

Атанас Назлъмов

Атанас Григориев Назлъмов е български офицер (генерал-лейтенант) и началник на Щаба на войската (1907 – 1910).

Виж Българска армия и Атанас Назлъмов

Атанас Русев

Атанас Апостолов Русев е български офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Атанас Русев

Атанас Тодоров

Атанас Тодоров Минчев е български офицер (генерал-майор), бригаден командир по време на Първата и Втората Балкански войни.

Виж Българска армия и Атанас Тодоров

Атанас Узунов (майор)

Атанас Маринов Узунов е български революционер и офицер, участник в борбите за освобождение от турско иго през 1875 – 1878, защитник на Видин през Сръбско-българската война от 1885 и водач на Русенския бунт през 1887 година.

Виж Българска армия и Атанас Узунов (майор)

Атанас Вапцаров

Атанас Стефанов Вапцаров е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 15-и пехотен ломски полк (1915), на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия (1915 – 1917) и на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Атанас Вапцаров

Атанас Гарвалов

Атанас Гарвалов е първият българин, кмет на Русе (15 февруари 1878 – 1 януари 1879).

Виж Българска армия и Атанас Гарвалов

Атанас Дуков

Атанас Илиев Дуков е български опълченец, военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Атанас Дуков

Атанас Драгиев

Атанас Драгиев Атанасов е български офицер, генерал-майор от пехотата и политик от политически кръг Звено.

Виж Българска армия и Атанас Драгиев

Атанас Добрев

Атанас Добрев Добрев е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 7-и пехотен преславски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Атанас Добрев

Арсенал (предприятие)

„Арсенал“ АД е българско предприятие от военната промишленост със седалище и основни производствени мощности в град Казанлък.

Виж Българска армия и Арсенал (предприятие)

Армия (пояснение)

Армия е многозначен термин, използван главно във военното дело.

Виж Българска армия и Армия (пояснение)

Армия на България

#виж Българска армия.

Виж Българска армия и Армия на България

Арменци в България

Арменски клуб „Ереван“ в Бургас По данни от преброяването на Националния статистически институт на България от 2011 г., в България живеят 5615 души с майчин език арменски.

Виж Българска армия и Арменци в България

Аврам Аврамов

Аврам Николов Аврамов е български офицер (полковник), интендант на Македоно-одринското опълчение по време на Балканската война в периода от октомври 1912 до 1913, когато опълчението е изтеглено в София и разпуснато.

Виж Българска армия и Аврам Аврамов

Аврам Гуджев

Аврам Иванов Гуджев е опълченец-поборник, български офицер, майор.

Виж Българска армия и Аврам Гуджев

Александър Каулбарс

Александър Василевич Каулбарс (Александр Васильевич Каульбарс) е руски барон, офицер, генерал от кавалерията.

Виж Българска армия и Александър Каулбарс

Александър Кисьов

Александър Николов Кисьов е български офицер (генерал от кавалерията).

Виж Българска армия и Александър Кисьов

Александър Панайотов

Александър Панайотов е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.

Виж Българска армия и Александър Панайотов

Александър Атанасов

Александър Николов Атанасов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски.

Виж Българска армия и Александър Атанасов

Александър Симов

Александър Симов Симов е български офицер, полковник от генералния щаб, командир на батарея във 2-ри планински артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на Планинската пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Александър Симов

Александър Танев (офицер)

Александър Андреев Танев е български офицер, генерал-лейтенант от кавалерията, инспектор на конницата (1913 – 1915), командир на кавалерийската дивизия (октомври-ноември 1915), началник на 1-ва дивизионна област до 1916 година.

Виж Българска армия и Александър Танев (офицер)

Александър Цветанов

Александър Цветанов е български офицер (полковник) от инженерните войски, участник във войните за обединение на нацията.

Виж Българска армия и Александър Цветанов

Александър Манолов

Александър Манолов Манолов е български офицер, полковник, помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1-ва армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 11-а пехотна македонска дивизия и началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Александър Манолов

Александър Бърнев

Александър Вълчев Бърнев е български офицер (полковник).

Виж Българска армия и Александър Бърнев

Александър Балтаджиев

Александър Атанасов Балтаджиев е български офицер (подполковник), военен деец от Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Александър Балтаджиев

Александър Давидов (офицер)

Александър Ковачевски Давидов е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Александър Давидов (офицер)

Александър Димитров (офицер)

Александър Димитров Димитров е български офицер (генерал-майор), преподавател във Военната академия, началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918), началник на канцеларията на Министерството на войната и инспектор на пограничната стража.

Виж Българска армия и Александър Димитров (офицер)

Алекси Попов

Алекси Георгиев Попов е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.

Виж Българска армия и Алекси Попов

Алекси Стоянов

Алекси Стоянов Стоянов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), флигел-адютант на Н.

Виж Българска армия и Алекси Стоянов

Аню Ангелов

Аню Запрянов Ангелов е български генерал и политик, министър на отбраната на Република България в първото правителство на Бойко Борисов.

Виж Българска армия и Аню Ангелов

Антон Пчеларов

Антон Илиев Пчеларов е български офицер (полковник), командир на 2-ра гранична опълченска дружина през Сръбско-българска война (1885) и на 2-ра бригада от Македоно-одринското опълчение през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Антон Пчеларов

Антон Петров

Антон Валентинов Петров е български военнослужещ, загинал при отбраната на база „Индия“ на 27 декември 2003 г.

Виж Българска армия и Антон Петров

Антон Бузуков

Антон Славов Бузуков или Бозуков е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Българска армия и Антон Бузуков

Анастас Ноев

Анастас Георгиев Ноев е български офицер, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), интендант на 2-ра отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Анастас Ноев

Ангел Христов (офицер)

Ангел Христов Христов е български офицер, участник в Сръбско-българската война (1885), завежда железниците на новите земи по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Военните пощи и телефони през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Ангел Христов (офицер)

Андрей Букурещлиев (офицер)

Андрей Атанасов Букурещлиев е български офицер (подполковник).

Виж Българска армия и Андрей Букурещлиев (офицер)

Андон Калчев

Андон Христов Калчев (Αντον Κάλτσεφ) е български икономист, офицер и общественик.

Виж Българска армия и Андон Калчев

Андон Шопов

Андон Иванов Шопов (Рачо) е български комунистически деец, партизанин, офицер, генерал-майор.

Виж Българска армия и Андон Шопов

Нягул Цветков

Нягул Цветков Цветков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Нягул Цветков

Научна експедиция в Македония и Поморавието

Научната експедиция в Македония и Поморавието е проект на Главния щаб на Българската армия.

Виж Българска армия и Научна експедиция в Македония и Поморавието

Национално знаме на България

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Виж Българска армия и Национално знаме на България

Национален военен университет

Националният военен университет „Васил Левски“ е военно висше училище с 2 факултета в градовете Велико Търново и Шумен, България.

Виж Българска армия и Национален военен университет

Народна република България

Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г.

Виж Българска армия и Народна република България

Наборна военна служба в България

Наборната военна служба в България, наричана още редовна военна служба, казарма, военна повинност или военна тегоба, е вид военна служба, съществувала от 1881 г.

Виж Българска армия и Наборна военна служба в България

Найчо Петров

Найчо Илиев Петров е български актьор.

Виж Българска армия и Найчо Петров

Никифор Никифоров

Никифор Петров Никифоров е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 6-и пехотен полк през Сръбско-българската война, военен министър в периода (1911 – 1913), включително по време на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Никифор Никифоров

Никифор Никифоров (генерал-майор)

Никифор Йорданов Никифоров (среща се и като Юрданов) е български офицер, генерал-майор и юрист, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота и адютант на 16-и пехотен ловчански полк през Първата световна война (1915 – 1918) и началник на Военносъдебната служба (1934 – 1943).

Виж Българска армия и Никифор Никифоров (генерал-майор)

Никола Кметов

Никола Венков Кметов е български офицер, полковник от кавалерията, командир на дивизион от 1-ви конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви конен полк (1913 – 1917) и на 4-та конна бригада (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Кметов

Никола Колев

Никола Иванов Колев е български офицер, началник на Генералния щаб на Българската армия в периода 2002 – 2006 г.

Виж Българска армия и Никола Колев

Никола Николов (офицер)

Никола Матеев Николов е български офицер, полковник от кавалерията, служил в 10-и конен полк и 3-та конна бригада по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Никола Николов (офицер)

Никола Недев

Никола Димитров Недев е български офицер, генерал-майор, военен историк и политик.

Виж Българска армия и Никола Недев

Никола Рясков

Никола Марков Рясков е български военен деец, генерал-майор, известен като създател на българската артилерия.

Виж Българска армия и Никола Рясков

Никола Рибаров

Никола Илиев Рибаров е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, началник 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война, български военачалник, участвал в сраженията и в планирането на операциите на Македонския фронт по време на Първата световна война (1914 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Рибаров

Никола Стайчев

Никола Дунев Стайчев е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 33-ти пехотен свищовски полк и командир на дружина от 7-и пехотен преславски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Стайчев

Никола Станимиров

Никола Рачев Станимиров е български офицер (генерал-майор), командир на Лейбгвардейския конен полк (1922 – 1923).

Виж Българска армия и Никола Станимиров

Никола Сарафов (офицер)

Никола Стефанов Сарафов е български офицер, подполковник, военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Никола Сарафов (офицер)

Никола Спасов (офицер)

Никола Спасов Спасов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), временен командир на дружина от 9-а пехотен пловдивски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Спасов (офицер)

Никола Топалджиков

Никола Тодоров Топалджиков е български офицер (генерал-майор), командир на 7-а дивизия през 1920 г.

Виж Българска армия и Никола Топалджиков

Никола Фурнаджиев (капитан II ранг)

Никола Захариев Фурнаджиев е български офицер от флота, капитан II ранг, комендант на пристанище Дедеагач през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Беломорската част през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Фурнаджиев (капитан II ранг)

Никола Христов (генерал-майор)

Никола Рангелов Христов е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 14-и пехотен македонски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 11-и пехотен сливенски полк (1915 – 1918) и командир на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Христов (генерал-майор)

Никола Хаджипетков

Никола Петков Хаджипетков е български офицер (генерал-лейтенант), началник на щаба на войската в периода (10 декември 1938 – 11 август 1941).

Виж Българска армия и Никола Хаджипетков

Никола Янакиев

Никола Димитров Янакиев е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, началник на щаба на 1-ва бригада от 4-та пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия (1915 – 1917) и командир на 1-ва бригада в 8-а пехотна тунджанска дивизия (1917 – 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Янакиев

Никола Мутафчиев (офицер)

Никола Радославов Мутафчиев е български офицер, майор, а по-късно организатор на въоръжени групи, действащи срещу тоталитарния комунистически режим в страната.

Виж Българска армия и Никола Мутафчиев (офицер)

Никола Иванов (полковник, р. 1858)

Никола Христов Иванов (някъде се среща като Христозов) е български военен деец, полковник, командир на 9-а рота от 3-ти пехотен бдински полк по време на Сръбско-българската война (1885) и на 3-та бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия по време на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Никола Иванов (полковник, р. 1858)

Никола Жеков

Никола Тодоров Жеков (1865 – 1949) е министър на войната на България (1915).

Виж Българска армия и Никола Жеков

Никола Желявски

Никола Петров Желявски е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 1-ва пехотна дивизия през Междусъюзническата война (1913), началник на тиловото управление на 3-та армия и на 3-та дивизионна област през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Желявски

Никола Бакърджиев

Никола Петков Бакърджиев е български офицер (генерал от пехотата), началник-щаб на армията (26 май 1926 – 11 януари 1929) и (31 януари 1931 – 16 май 1934), министър на войната (11 януари 1929 – 31 януари 1931).

Виж Българска армия и Никола Бакърджиев

Никола Бакърджиев (генерал-майор)

Никола (Николай) Савов Бакърджиев е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на 6-и артилерийски полк.

Виж Българска армия и Никола Бакърджиев (генерал-майор)

Никола Бочев

Никола Димов Бочев е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Никола Бочев

Никола Бонев (офицер)

Никола Богданов Бонев е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877 – 1878), Сръбско-българската (1885) и Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Никола Бонев (офицер)

Никола Грозданов

Никола Иванов Грозданов е български офицер, генерал-майор.

Виж Българска армия и Никола Грозданов

Никола Генчев

Никола Костадинов Генчев e български офицер, генерал-лейтенант, взводен командир в 9-и пехотен пловдивски полк през Първата световна война (1915 – 1918) и командир на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Никола Генчев

Никола Дръжков

Никола Вълков Дръжков е български офицер, полковник, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ва бригада от 12-а пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Дръжков

Никола Дренски

Никола Христов Дренски е български офицер, полковник, комендант на Охрид и командир на 55-и пети пехотен охридски полк по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Никола Дренски

Никола Дагарадинов

Никола Михайлов Дагарадинов е български офицер, полковник от пехотата, участник в Сръбско-българска (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ри пехотен македонски полк и началник на 19-о полково военно окръжие през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Дагарадинов

Никола Димитров (офицер)

Никола Паскалев Димитров е български партизанин и офицер от Българската народна армия, Решение № 218 от.

Виж Българска армия и Никола Димитров (офицер)

Никола Димов

Никола Димов Димов е български офицер (полковник), участник в Сръбско-турската (1876), Руско-турската (1877 – 1878), Сръбско-българската, Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Никола Димов

Никола Лефтеров

Никола (Кольо) Лефтеров Павлов е български офицер (капитан) и революционер, поройски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и командир на рота в Македоно-одринското опълчение.

Виж Българска армия и Никола Лефтеров

Николай Кюркчиев

Николай Атанасов Кюркчиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир рота и на дружина от 35-и пехотен врачански полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Николай Кюркчиев

Николай Цонев

Николай Георгиев Цонев е офицер от Българската армия, предприемач, политик, лидер на политическа партия „Нова алтернатива“ (2012-2022г.) и бивш министър на отбраната през периода 2008 – 2009 г.

Виж Българска армия и Николай Цонев

Новото гробище над Сливница

Паметникът на незнайния войн в София, България с текста от стихотворението „Новото гробище над Сливница“ (известно също като „Покойници“) е стихотворение на класическия български писател Иван Вазов.

Виж Българска армия и Новото гробище над Сливница

Ной Ноев

Ной Тодоров Ноев или Ной Георгиев Ноев е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Виж Българска армия и Ной Ноев

Ноемвриана

Ноемвриана (Νοεμβριανά) или Ноемврийските събития, останали още с наименованието Гръцка вечерня (по аналогия със Сицилианската вечерня) е гръцки политически конфликт довел до въоръжен сблъсък в Атина между роялисткото правителството на Гърция и силите на съюзниците от Антантата - за неутралитета, или не, на Гърция по време на Първата световна война.

Виж Българска армия и Ноемвриана

Недялко Тодоров

Недялко Тодоров Барзов е български офицер, генерал-майор от кавалерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на ремонтно етапно конско депо през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Недялко Тодоров

Руси Русев (министър на войната)

Руси Христов Русев е български офицер (генерал от артилерията), убит на 1 февруари 1945 г.

Виж Българска армия и Руси Русев (министър на войната)

Руси Лудогоров

Полковник Руси Лудогоров е виден български офицер, военен инженер и теоретик, командващ Военноморския флот в Балканската война.

Виж Българска армия и Руси Лудогоров

Руговска клисура

Руговската клисура е 25 км дълга и средно 300 метра дълбока.

Виж Българска армия и Руговска клисура

Рашко Атанасов

Рашко Атанасов Атанасов е български военен деец, генерал-майор, вътрешен министър през 1935 г.

Виж Българска армия и Рашко Атанасов

Рашо Михнев

Рашо Михайлов Михнев е български военен деец, полковник, началник на щаба на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия, след което командир на 72-ри пехотен полк по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Рашо Михнев

Рашо Георгиев

Рашо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор, команидр на 13-а рота от 6-и пехотен търновски полк през Сръбско-българската война (1885), командир на 34-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Рашо Георгиев

Рафаил Жечев

Рафаил Жечев Кънев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1934 – 1935), флигел-адютант на Цар Борис III (1935 – 1943) и на Цар Симеон II (1943 – 1944), генерал-адютант на Цар Симеон II (1944 – 1945).

Виж Българска армия и Рафаил Жечев

Рачо Петров

Рачо Петров Стоянов (род. Радуш Петров Стоянов) е български офицер (генерал от пехотата) и политик.

Виж Българска армия и Рачо Петров

Рачо Славейков

Рачо Петков Славейков е български военен деец, публицист и преводач.

Виж Българска армия и Рачо Славейков

Рачо Хаджиев

Рачо Минчев Хаджиев (роден като Рачо Хаджи Мичев) е български офицер, полковник.

Виж Българска армия и Рачо Хаджиев

Радослав Каменов

Радослав Петров Каменов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 6-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 9-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Радослав Каменов

Радой Сираков

Радой Ичов Сираков е български офицер (генерал-майор), началник на 9-а пехотна плевенска дивизия.

Виж Българска армия и Радой Сираков

Радомирски отряд

Радомирският отряд (известен също като Брезнишки отряд и Отряд на капитан Кисов) е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Радомирски отряд

Рихард фон Мах

lang.

Виж Българска армия и Рихард фон Мах

Родопски отряд

Родопският отряд е българско военно формирование, формирано за участие в Балканската война.

Виж Българска армия и Родопски отряд

Романтика (къмпинг)

Изглед към широката плажна ивица на къмпинга Романтика е курорт с къмпинг, който се намира в община Аврен, Варненска област в близост до курорта Камчия, река Камчия и с.

Виж Българска армия и Романтика (къмпинг)

Регистрационен номер на МПС (България)

Регистрационен номер на МПС в България е система за идентификация на моторните превозни средства (МПС), администрирана от органите на полицията.

Виж Българска армия и Регистрационен номер на МПС (България)

Редник

Редник (във флота: матрос) е най-ниското воѝнско звание.

Виж Българска армия и Редник

Съюзна контролна комисия

Съюзната контролна комисия (СКК) е контролен орган, създаден да следи за изпълнението на условията на Московското примирие, сключено на 28 октомври 1944 г.

Виж Българска армия и Съюзна контролна комисия

Сърбия по време на Втората световна война

Недичева Сърбия е марионетна прогерманска държава под ръководството на генерал Милан Недич, създадена след разгрома на Кралска Югославия във Втората световна война.

Виж Българска армия и Сърбия по време на Втората световна война

Съвместно командване на специалните операции

Съвместно командване на специалните операции (бивша 68 бригада специални сили) е съединение на Командването сили за специални операции (КССО) на Сухопътните войски на Българската армия до 2004 г.

Виж Българска армия и Съвместно командване на специалните операции

Сухопътни войски на България

Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия.

Виж Българска армия и Сухопътни войски на България

Субашкьой

Субашкьой (Νέο Σούλι, Нео Сули, катаревуса: Νέον Σούλιον, Неон Сулион, до 1927 година Σουμπάσκιοϊ, Субаскьой,Subaşköy, Субашкьой) е село в Гърция, дем Довища.

Виж Българска армия и Субашкьой

Струмска операция

Струмска операция е настъпателна операция на българската армия през Първата световна война.

Виж Българска армия и Струмска операция

Струмишка българска община

Струмишката българска община е гражданско-църковно сдружение на българите екзархисти в Струмица, Османската империя, съществувало от края на 60-те години на XIX век до 1912 година, когато е закрита след овладяването на Струмица от българските войски по време на Балканската война.

Виж Българска армия и Струмишка българска община

Струмишки революционен окръг

Струмишкият революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация бил част от структурите на революционната мрежа и обхващал района на град Струмица.

Виж Българска армия и Струмишки революционен окръг

Страшимир Кушев

Страшимир Анастасов Кушев е български офицер, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918), пръв ректор на Телеграфопощенското и железопътно училище (1922 – 1923).

Виж Българска армия и Страшимир Кушев

Страшимир Велчев

Страшимир Христов Велчев е български офицер (полковник).

Виж Българска армия и Страшимир Велчев

Страцин (община Кратово)

Документ на Страцинската община от 16 май 1918 г. по време на българското управление през Първата световна война Стра̀цин (Страцин) е село в източната част на Северна Македония, община Кратово.

Виж Българска армия и Страцин (община Кратово)

Старшина

Старшина (във флота: мичман) е четвъртото поред звание сред сержантския (старшинския) състав в Българската армия.

Виж Българска армия и Старшина

Стамат Икономов

Стамат Георгиев Икономов е български революционер и военен, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Стамат Икономов

Станчо Димитриев

Станчо Димитров Димитриев е български офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на Крайцера „Надежда“ и командир на Военноморския флот на България.

Виж Българска армия и Станчо Димитриев

Станислав Сивриев

Станислав Стефанов Сивриев е български писател.

Виж Българска армия и Станислав Сивриев

Станислав Големинов

Станислав Захариев Големинов е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската (1885), Междусъюзническата (1913) и Балканската войни (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Станислав Големинов

Стилиян Ковачев

Булаир. Стилиян Георгиев Ковачев е български офицер (генерал от пехотата).

Виж Българска армия и Стилиян Ковачев

Сто двадесет и трети пехотен полк

Сто двадесет и трети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1941 година и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Сто двадесет и трети пехотен полк

Сто и трети пехотен полк

Сто и трети пехотен полк е български полк взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Сто и трети пехотен полк

Стою Брадистилов

Стою Петков Брадистилов е български офицер (генерал-лейтенант).

Виж Българска армия и Стою Брадистилов

Стоян Калоянов (офицер)

Стоян Христов Калоянов е български офицер (полковник), участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стоян Калоянов (офицер)

Стоян Пушкаров

Стоян Петков Пушкаров е български офицер (генерал-майор), началник на артилерията във 2-ра армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стоян Пушкаров

Стоян Стоев

Стоян Стоев Вълков е български актьор.

Виж Българска армия и Стоян Стоев

Стоян Тороманов

Стоян Иванов Тороманов е български офицер, полковник от пехотата, командир на дружина от 34-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 58-и пехотен резервен полк (1915 – 1917) и командир на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стоян Тороманов

Стоян Топузов (офицер)

Стоян Димитров (понякога Димитриев)Топузов е български офицер (полковник), командир 3-та рота от 2-ри пехотен струмски полк по време на Сръбско-българската (1885) и командир на 10-и пехотен родопски полк през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Стоян Топузов (офицер)

Стоян Филипов (офицер)

Стоян Филипов е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Стоян Филипов (офицер)

Стоян Загорски

Стоян Ганев Загорски е български офицер, генерал-лейтенант от военноинженерно ведомство, участник в Сръбско-българската война (1885), началник на обсадната артилерия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на инженерните войски по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стоян Загорски

Стоян Заимов (офицер)

Стоян Владимиров Заимов (25 януари 1916, София – 1995, София) е български офицер (генерал-майор), участник във Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Стоян Заимов (офицер)

Стоян Гърков

Стоян Георгиев Гърков е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Стоян Гърков

Стойчо Мазгалов

Стойчо Тодоров Мазгалов е български актьор.

Виж Българска армия и Стойчо Мазгалов

Стойчо Гаруфалов

Стойчо Димитров Гаруфалов е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Стойчо Гаруфалов

Стойно Бачийски

Стойно (Стойне) Цветков Спасов е български офицер и революционер, горянин, борец срещу комунистическата власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат.

Виж Българска армия и Стойно Бачийски

Стефан Паприков

Стефан Георгиев Паприков е български военен деец, генерал-лейтенант, дипломат и политик от Демократическата партия, почетен флигел-адютант на Княза.

Виж Българска армия и Стефан Паприков

Стефан Азманов

Стефан Тодоров Азманов е български офицер (генерал-майор), началник-щаб на 3-та армия по време на Първата световна война (1917 – 1918), началник на Оперативния отдел в Щаба на армията в началото на Първата световна война (1915 – 1918), а по-късно, също по време на войната е началник-щаб на 1-ва армия, след което на 4-та армия.

Виж Българска армия и Стефан Азманов

Стефан Николов (генерал-майор)

Стефан Николов Николов е български офицер, генерал-майор от кавалерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), заместник-инспектор на кавалерията през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стефан Николов (генерал-майор)

Стефан Николов Калфата

Стефан Николов, наричан Калфата, е български революционер, войвода в Беломорска Тракия на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Стефан Николов Калфата

Стефан Нерезов

Стефан Михайлов Нерезов е български офицер (генерал от пехотата), заемал редица висши ръководни длъжности в българската армия.

Виж Българска армия и Стефан Нерезов

Стефан Ненов

Стефан Ненов Ненов е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 4-ти пехотен плевенски полк по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), интендант на 2-ра отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стефан Ненов

Стефан Рачев

Стефан Рачев Рачев е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1-ва бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 27-и пехотен чепински полк (1915 – 1917) командир на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стефан Рачев

Стефан Стайчев

Стефан Димитров Стайчев е български офицер, полковник от артилерията, началник на отделение в 5-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5-и артилерийски полк и на 4-та артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стефан Стайчев

Стефан Салабашев (офицер)

Стефан Петров Салабашев е български кавалерийски офицер, полковник, участник в Сръбско-българската война.

Виж Българска армия и Стефан Салабашев (офицер)

Стефан Славчев

Стефан Стефанов Славчев е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Стефан Славчев

Стефан Тошев

Стефан Тошев Тошев е български офицер, генерал от пехотата, герой от Първата световна война.

Виж Българска армия и Стефан Тошев

Стефан Тодоров (офицер)

Стефан Тодоров Тодоров е български офицер, подполковник от Генералния щаб, помощник-началник на разузнавателна секция през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия (1915 – 1917) и началник-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стефан Тодоров (офицер)

Стефан Цанев (офицер)

Стефан Цанев Цанев е български офицер (генерал-лейтенант), военен министър в периода от 21 април до 23 ноември 1935 г.

Виж Българска армия и Стефан Цанев (офицер)

Стефан Ильев

Стефан Лазаров Ильев (среща се и като Ильов) е български офицер (генерал-майор), началник на Щаба на армията в периода 18 февруари 1900 – 1904 г.

Виж Българска армия и Стефан Ильев

Стефан Бояджиев (генерал)

Стефан Христов Бояджиев е български офицер, генерал-майор, адютант на 8-и артилерийска бригада и командир на взвод от 8-и артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918), главен интендант на войската през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Стефан Бояджиев (генерал)

Стефан Богданов

Стефан Никифоров Богданов е български офицер (генерал-лейтенант).

Виж Българска армия и Стефан Богданов

Стефан Йосифов

Стефан Йосифов Йосифов е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885), дружинен командир в 41-ви пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 32-ри пехотен загорски полк (1915 – 1917) и на 3-та бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Стефан Йосифов

Сръбската армия до навечерието на Сръбско-българската война

Сръбската армия до навечерието на Сръбско-българската война е Действуващата армия на Кралство Сърбия усилена с резервисти.

Виж Българска армия и Сръбската армия до навечерието на Сръбско-българската война

Сръбско-българска война

Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.

Виж Българска армия и Сръбско-българска война

Средновековна българска флота

Кораб изобразен на фреска в средновековната Боянска църква в София За по-голямата част от Средновековието няма сведения България да поддържа военноморски сили.

Виж Българска армия и Средновековна българска флота

Средновековна българска армия

Средновековната българска армия е основно бойно тяло на Първото и Второто българско царство.

Виж Българска армия и Средновековна българска армия

Сава Савов

Ген. Сава Савов Сава Панайотов Савов е български офицер (генерал от пехотата) и политик, военен министър в края на Първата световна война.

Виж Българска армия и Сава Савов

Сава Мъдров

Сава Колчев Мъдров е български офицер, полковник, старши адютант в 8-а пехотна тунджанска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 26-и пехотен пернишки полк (1915 – 1916), началник на щаба на 3-та пехотна балканска дивизия и командир на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Сава Мъдров

Сборна дивизия

Сборна дивизия е българска военна част, действала през Първата световна война.

Виж Българска армия и Сборна дивизия

Свързочни войски

Свързочна техника от Втората световна война. Свързочни войски са специални войски, чието предназначение е установяване и поддържане на устойчива връзка за непрекъснатото управление на войските.

Виж Българска армия и Свързочни войски

Свобода или смърт (филм)

„Свобода или смърт“ е български игрален филм от 1969 година на режисьора Никола Корабов, по сценарий на Васил Попов.

Виж Българска армия и Свобода или смърт (филм)

Светозар Милетич (офицер)

Светозар Георгиев Милетич е български офицер, майор, участник в Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Светозар Милетич (офицер)

Сирко Станчев

Сирко Станчев Петков (Петров) е български военен, адютант на цар Борис III, народен представител.

Виж Българска армия и Сирко Станчев

Силите за сигурност на Бъгария

#виж Българска армия.

Виж Българска армия и Силите за сигурност на Бъгария

Симеон Янков

Симеон Янков Янков е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Симеон Янков

Симеон Молеров (революционер)

Симеон Вишанов Молеров, известен като Пръчко капитан, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.

Виж Българска армия и Симеон Молеров (революционер)

Симеон Ванков

Симеон Николов Ванков е български и руски офицер, майор от българската и генерал-майор от Руската армия, учен и общественик.

Виж Българска армия и Симеон Ванков

Симеон Добревски

Симеон Манев Добревски е български военен инженер, генерал, и военен историк.

Виж Българска армия и Симеон Добревски

Скопски революционен окръг

Скопският революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация бил част от структурите на революционната мрежа и обхващал района на град Скопие.

Виж Българска армия и Скопски революционен окръг

Скопие

Скопие (Скопје; Shkupi, Шкуп или Шкупи; Skoplje; Üsküb, Юскюб) е столицата и най-населеният град на Северна Македония.

Виж Българска армия и Скопие

Славчо Радомирски

Славчо Петров Бочев, наречен Радомирски или Васо, е български държавен и военен деец, офицер (генерал-майор), политик от Българската комунистическа партия (БКП).

Виж Българска армия и Славчо Радомирски

Смърт на Борис III

Смъртният акт на цар Борис III, подписан от министър-председателя Богдан Филов, пазителя на държавния печат д-р Константин Партов и лекарите Стоян Киркович, Стефан Даскалов и Драгомир Александров, 28 август 1943 г.

Виж Българска армия и Смърт на Борис III

Сотир Майноловски

Сотир Стоянов Майноловски е български актьор.

Виж Българска армия и Сотир Майноловски

Софроний Стоянов

Софроний Стоянов Станчев Целенков или Цоленков с псевдоними Хаджи Асенов и Цобе е български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Софроний Стоянов

Солунски фронт

Солунският фронт, наричан понякога Македонски фронт, също и Южен фронт за България, е сред театрите на бойните действия по време на Първата световна война.

Виж Българска армия и Солунски фронт

Солунски революционен окръг

Печат на Солунския окръжен революционен комитет Печат на Воденско - Берска чета Солунският революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация е част от структурите на революционната мрежа и обхваща част от Солунския вилает на Османската империя.

Виж Българска армия и Солунски революционен окръг

Спас Жостов

Спас Андонов Жостов е български военен деец, полковник.

Виж Българска армия и Спас Жостов

Сергей Бирюзов

Сергѐй Семьонович Бирюзо̀в (Сергѐй Семёнович Бирюзо̀в) е съветски военачалник, маршал на СССР (1955 г.), началник на Генералния щаб на Въоръжените сили на Съветския съюз (1963 – 1964).

Виж Българска армия и Сергей Бирюзов

Северен отряд

Северният отряд е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885) с основно предназначение отбраната на Северозападна България с Видинската крепост.

Виж Българска армия и Северен отряд

Седма пехотна рилска дивизия

Седма пехотна рилска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Седма пехотна рилска дивизия

Седемдесет и шести пехотен полк

Седемдесет и шести пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1942 година и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Седемдесет и шести пехотен полк

Седемдесет и трети пехотен полк

Седемдесет и трети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1916 година и взел участие в Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Седемдесет и трети пехотен полк

Седемдесет и втори пехотен полк

Седемдесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Седемдесет и втори пехотен полк

Седемдесет и първи пехотен полк

Седемдесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Седемдесет и първи пехотен полк

Седемдесет и пети пехотен полк

Седемдесет и пети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1942 година и взел участие във Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Седемдесет и пети пехотен полк

Седемдесети пехотен полк

Седемдесети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Седемдесети пехотен полк

Седемнадесета пехотна щипска дивизия

Седемнадесета пехотна щипска дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Седемнадесета пехотна щипска дивизия

Седемнадесети пехотен доростолски полк

Освещаване на бойните знамена при Чаталджанските позиции. Офицери и войници от полка. Офицери и войници от полка. На заден план е лагерът им. Празнуващи офицери и войници от полка Офицери и войници от полка.

Виж Българска армия и Седемнадесети пехотен доростолски полк

Търговищенци

Търговищенци (или личности от Търговище) са личности, които са родени или починали в Търговище, или свързани с града.

Виж Българска армия и Търговищенци

Търнава (област Враца)

Търна̀ва е село в Северозападна България.

Виж Българска армия и Търнава (област Враца)

Търново-Сейменски отряд

Търново-Сейменският отряд е българско военно формирование, взело участие в Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Търново-Сейменски отряд

Туран (танк)

„Туран“ (40M Turán) е унгарски среден танк от времето на Втората световна война.

Виж Българска армия и Туран (танк)

Тръстеник (област Русе)

Тръстенѝк е село в Северна България.

Виж Българска армия и Тръстеник (област Русе)

Триъгълник на смъртта (България)

Триъгълникът на смъртта е широко разпространен жаргонен термин, разпространен сред военнослужещите в Българската народна армия от началото на 1960-те до края на 1990-те години.

Виж Българска армия и Триъгълник на смъртта (България)

Трифон Трифонов (офицер)

Трифон Йорданов Трифонов е български офицер (генерал-майор), началник Щаба на войската на българската армия в периода 11 май 1944 – 6 септември 1944 г.

Виж Българска армия и Трифон Трифонов (офицер)

Триград

Тригра́д е село в Южна България.

Виж Българска армия и Триград

Тридесет и седми пехотен пирински полк

Тридесет и седми пехотен пирински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Тридесет и седми пехотен пирински полк

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк

Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк

Тридесет и трети пехотен свищовски полк

Тридесет и трети пехотен свищовски полк е български пехотен полк, през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Тридесет и трети пехотен свищовски полк

Тридесет и четвърти пехотен троянски полк

Тридесет и четвърти пехотен троянски полк е български пехотен полк, формиран през 1904 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Тридесет и четвърти пехотен троянски полк

Тридесет и втори пехотен загорски полк

Тридесет и втори пехотен загорски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Тридесет и втори пехотен загорски полк

Тридесет и девети пехотен солунски полк

Тридесет и девети солунски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Тридесет и девети пехотен солунски полк

Тридесет и осми пехотен полк

Тридесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Тридесет и осми пехотен полк

Тридесет и първи пехотен варненски полк

Тридесет и първи пехотен силистренски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Тридесет и първи пехотен варненски полк

Тридесет и пети пехотен врачански полк

Тридесет и пети пехотен врачански полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Тридесет и пети пехотен врачански полк

Тримата от запаса

„Тримата от запаса“ е български игрален филм (комедия, военна драма) от 1971 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов.

Виж Българска армия и Тримата от запаса

Тринадесета пехотна дивизия

Тринадесета пехотна дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Тринадесета пехотна дивизия

Тринадесети вертолетен авиополк

Тринадесети вертолетен авиополк бойни вертолети (13 ВАП БВ) е военно формирование на Българската армия.

Виж Българска армия и Тринадесети вертолетен авиополк

Трета армия

Трета армия е българска военна част, формирана принципно за действие в североизточно направление, Добруджанския военен театър и защита при нападение от Румъния, но взима активно участие и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.

Виж Българска армия и Трета армия

Трета пехотна балканска дивизия

Трета пехотна балканска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Трета пехотна балканска дивизия

Трендафил Думбалаков

Трендафил Атанасов Думбалаков е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Трендафил Думбалаков

Тодор Кабакчиев (офицер)

Тодор Павлов Кабакчиев е български офицер (полковник), военен деец от Сръбско-българската война (1885), командвал Конвоя на негово височество (1885 – 1886) и 10-и конен полк (1901 – 1902).

Виж Българска армия и Тодор Кабакчиев (офицер)

Тодор Кантарджиев

Тодор Димитров Кантарджиев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на Сборната дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Тодор Кантарджиев

Тодор Комсиев

Тодор Христов Комсиев е български офицер, генерал-майор, дружинен командир през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 14-и пехотен македонски полк (1915 – 1917) и на 2-ра бригада от Сборната пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Тодор Комсиев

Тодор Петров (офицер)

Тодор Петров Петров е български военен деец, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война, през която командва новосформирания 88-и пехотен полк.

Виж Българска армия и Тодор Петров (офицер)

Тодор Александров

Тодор Александров Попорушев е български революционер, член на Централния комитет и лидер на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Българска армия и Тодор Александров

Тодор Радев

Тодор Димитров Радев е български военен деец, генерал-майор и политик.

Виж Българска армия и Тодор Радев

Тодор Саев

Тодор Христов Саев е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Тодор Саев

Тодор Тошев

Тодор Стефанов Тошев е български офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Тодор Тошев

Тодор Матров

Тодор Георгиев Матров е български офицер (капитан) и революционер, участник Сръбско-българска война (1885), деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Тодор Матров

Тодор Марков

Българското търговско агентство в Солун ротмистър Тодор Марков за превозването на войски в района в периода 16 юни – 31 декември 1904 година, 13 март 1905 година Тодор Марков Марков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство.

Виж Българска армия и Тодор Марков

Тодор Мицев (офицер)

Тодор Константинов Мицев е български военен деец, полковник, командир на 3-та дружина от Седми пехотен преславски полк по време на Сръбско-българската война (1885), на 23-ти пехотен шипченски полк (1889 – 1890) и на 21-ви пехотен балкански полк (1890 – 1897).

Виж Българска армия и Тодор Мицев (офицер)

Тодор Златев

Тодор Иванов Златев е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на дружина от 11-и пехотен сливенски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Тодор Златев

Тодор Георгиев

Тодор Георгиев Сребров е български офицер (генерал-лейтенант), началник на щаба на армията (1934 – 1936).

Виж Българска армия и Тодор Георгиев

Тома Прендов

Тома Иванов Прендов е български офицер (полковник), командир последователно на 15-а дивизионна инженерно-свързочна дружина и 3-ти армейски свързочен полк по време на Втората световна война (1941 – 1945) и член на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Българска армия и Тома Прендов

ТИМ

ТИМ е неформалното название на варненската икономическа група около дружествата „Холдинг Варна АД“ и „Химимпорт АД“.

Виж Българска армия и ТИМ

Ултраспорт

Ултраспорт е българско седмично спортно предаване.

Виж Българска армия и Ултраспорт

Фердинандова чешма

Фердинандовата чешма, Извор „Цар Фердинанд“ или Фердинанка, е чешма и български военен паметник в близост до разрушения град Дойран, край днешните села Стар Дойран и Нов Дойран в Северна Македония.

Виж Българска армия и Фердинандова чешма

Христо Коджейков

Христо Драганов Коджейков е български комунист и офицер, подполковник от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Септемврийското въстание (1923).

Виж Българска армия и Христо Коджейков

Христо Петрунов

Христо Николов Петрунов е български офицер (генерал-майор), командир на 1-ви конен полк по време на Сръбско-българската война (1885), заместник-инспектор на кавалерията по време на Балканската война (1912 – 1913), началник на Македонската полева подвижна конница през Междусъюзническата война (1913) и началник на 3-та дивизионна област по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Христо Петрунов

Христо Саракинов

Христо Саракинов с псевдоним Петко Марашлиев е български военен, капитан и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Христо Саракинов

Христо Татарчев

Христо Николов Татарчев с псевдоним А.

Виж Българска армия и Христо Татарчев

Христо Христов (генерал-майор)

Христо Константинов Христов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 1-ва и 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Христо Христов (генерал-майор)

Христо Чаракчиев

Христо Петров Чаракчиев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, началник-щаб 10-а пехотна дивизия през Балканската, 6-а пехотна дивизия Междусъюзническата, командир на 2-ра бр.

Виж Българска армия и Христо Чаракчиев

Христо Чернопеев

Черньо Пеев, наричан Христо Чернопеев и Черния, е капитан от българската армия и деец на националноосвободителното движение в Македония и Одринско, ръководител на Струмишкия окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Христо Чернопеев

Христо Юрданов

Христо Юрданов Юрданов е български офицер (полковник), участник във войните за обединение на нацията, командир на 7-и пехотен преславски полк през Балканската война (1912 – 1913) и на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия през Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Христо Юрданов

Христо Илиев (летец)

Христо Вълев Илиев е български офицер, военен летец, майор.

Виж Българска армия и Христо Илиев (летец)

Христо Бърдаров (капитан)

Христо Лазаров Бърдаров е български офицер, загинал в Първата световна война за свободата на Македония.

Виж Българска армия и Христо Бърдаров (капитан)

Христо Бърдаров (полковник)

Христо Стоянов Бърдаров е български офицер (полковник) и адютант на царското семейство.

Виж Българска армия и Христо Бърдаров (полковник)

Христо Бояджиев (офицер)

Христо Стефанов Бояджиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 12–и пехотен балкански полк (1915 – 1916), на 3–а бригада от 7–а пехотна рилска дивизия (1917 – 1918) и на 3–а бригада от 4–а пехотна преславска дивизия (юни 1918) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Христо Бояджиев (офицер)

Христо Велчев

Христо Иванов Велчев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на батарея от 5-и артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Христо Велчев

Христо Герджиков

Христо Иванов Герджиков е български офицер, генерал-майор и дипломат, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 1-ва бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918), директор на Въздухоплаването (1928 – 1929).

Виж Българска армия и Христо Герджиков

Христо Данчев

Христо Иванов Данчев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота и на дружина от 1-ви пехотен софийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Христо Данчев

Христофор Каракановски

Христофор Маринов Каракановски е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Христофор Каракановски

Хасковски отряд

Хасковският отряд е българско военно формирование, формирано и действала по време на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Хасковски отряд

Хараламби Кметов

Хараламби (Харалампи) Стефанов Кметов е български офицер от пехотата, генерал-майор, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на 3-та дружина от 22-ри пехотен тракийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), комендант на Драма, командир на 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия и командир на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Хараламби Кметов

Хари Улрих

Хари УлрихІІІ (Henry G. „Harry“ Ulrich III) е американски морски офицер, адмирал, командващ Обединените сили на НАТО в Неапол, Италия, и ВМС на САЩ в Европа от 23 май 2003 до 30 ноември 2007 година.

Виж Българска армия и Хари Улрих

Цар Крум

Паметна плоча на дома на полковник Антон Кръстев на булевард „Христо Ботев“ в София Къщата на полковник Антон Кръстев и Петър Дървингов „Цар Крум“ е българска конспиративна военна организация, създадена през 1945 година.

Виж Българска армия и Цар Крум

Царски дворец (София)

Бившият Княжески/царски дворец и настоящ комплекс от национални музеи в София се намира на площад „Княз Александър I“ № 1 в центъра на столицата на България.

Виж Българска армия и Царски дворец (София)

Царева ливада

ЖП гара Царева ливада, началото на XX век. Ца̀рева лива̀да е село в Северна България.

Виж Българска армия и Царева ливада

Цанко Бозов

Цанко Павлов Бозов е български офицер, полковник от инженерните войски, завеждащ преправите в Инженерните войски през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на инженерните войски във Варненския укрепен пункт през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Цанко Бозов

Цвятко Попов

Цвятко Аврамов Попов (също така Цветко, до 1945 г. Цвѣтко) е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на отделение от 1-ви артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Цвятко Попов

Цветко Караджов

Цветко Кралев Караджов е деец на Българската комунистическа партия.

Виж Българска армия и Цветко Караджов

Цоцо Цоцов

Цоцо Николов Цоцов (Камен) е български партизанин, офицер, генерал-полковник.

Виж Българска армия и Цоцо Цоцов

Четвърта армия

Булаир. Четвърта отделна армия е българска военна част, формирана основно за Тракийския военен театър, със задачи за действие в югоизточно направление и защита при нападение от Турция.

Виж Българска армия и Четвърта армия

Четвърта изтребителна авиобаза

Четвърта изтребителна авиобаза е бивша военна база на българската армия.

Виж Българска армия и Четвърта изтребителна авиобаза

Четвърта пехотна преславска дивизия

Четвърта пехотна преславска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Четвърта пехотна преславска дивизия

Четиридесет и седми пехотен ардински полк

Четиридесет и седми пехотен ардински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Четиридесет и седми пехотен ардински полк

Четиридесет и шести пехотен добрички полк

Четиридесет и шести пехотен добрички полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Четиридесет и шести пехотен добрички полк

Четиридесет и трети пехотен полк

Четиридесет и трети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.

Виж Българска армия и Четиридесет и трети пехотен полк

Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк

Тържественото посрещане в Крумовград на 44-ти пехотен Тунджански полк при завръщането си от фронта, юни 1945 г. Тържественото посрещане на полка в Крумовград, юни 1945 г. Фронтовашко хоро на площада в Крумовград по случай завръщането на полка от фронта, юни 1945 г.

Виж Българска армия и Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк

Четиридесет и втори пехотен полк

Четиридесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Четиридесет и втори пехотен полк

Четиридесет и девети пехотен калимански полк

Четиридесет и девети пехотен калимански полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Четиридесет и девети пехотен калимански полк

Четиридесет и осми пехотен дойрански полк

Четиридесет и осми пехотен дойрански полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Четиридесет и осми пехотен дойрански полк

Четиридесет и първи пехотен полк

Четиридесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Четиридесет и първи пехотен полк

Четиридесет и пети пехотен чегански полк

Четиридесет и пети пехотен чегански полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Виж Българска армия и Четиридесет и пети пехотен чегански полк

Четиридесети пехотен беломорски полк

Четиридесети пехотен беломорски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Четиридесети пехотен беломорски полк

Четиринадесета пехотна вардарска дивизия

Четиринадесета пехотна вардарска дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Четиринадесета пехотна вардарска дивизия

Четиринадесети пехотен македонски полк

Четиринадесети пехотен македонски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Четиринадесети пехотен македонски полк

Школа за запасни офицери

Школата за запасни офицери е вид военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса (резерв) на въоръжените сили на държавата.

Виж Българска армия и Школа за запасни офицери

Шеста пехотна бдинска дивизия

Шеста пехотна бдинска дивизия е българска военна част, просъществувала от 1892 до 1918 година.

Виж Българска армия и Шеста пехотна бдинска дивизия

Шестдесет и седми пехотен полк

Шестдесет и седми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и седми пехотен полк

Шестдесет и шести пехотен полк

Шестдесет и шести пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и шести пехотен полк

Шестдесет и трети пехотен полк

Шестдесет и трети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата, Първата (1915 – 1018) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и трети пехотен полк

Шестдесет и четвърти пехотен полк

Шестдесет и четвърти пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората (1941 – 1945) световна война.

Виж Българска армия и Шестдесет и четвърти пехотен полк

Шестдесет и втори пехотен полк

Шестдесет и втори пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и втори пехотен полк

Шестдесет и девети пехотен полк

Шестдесет и девети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и девети пехотен полк

Шестдесет и осми пехотен полк

Шестдесет и осми пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и осми пехотен полк

Шестдесет и първи пехотен полк

Шестдесет и първи пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и първи пехотен полк

Шестдесет и пети пехотен полк

Шестдесет и пети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестдесет и пети пехотен полк

Шестдесети пехотен полк

Шестдесети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1913 година и взел участие в Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Шестдесети пехотен полк

Шестнадесета пехотна дивизия

Шестнадесета пехотна дивизия е българска военна част формирана под името Щаб на Беломорския отряд на територията на Беломорска Тракия и Егейска Македония и взела участие във Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Шестнадесета пехотна дивизия

Шестнадесети пехотен ловчански полк

Струнният оркестър при полка, 1910 г. Източник: Исторически музей Ботевград Офицерите от полка след маневри в Орхание, 1906 г. Източник: Исторически музей Ботевград Шестнадесети пехотен ловчански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.

Виж Българска армия и Шестнадесети пехотен ловчански полк

Щерю Атанасов

Щерю (Щерьо) Атанасов Георгиев с псевдоним Виктор е български политически и военен деец, участник в комунистическото съпротивителното движение по време на Втората световна война, офицер от Българската народна армия (генерал-лейтенант), автор на исторически съчинения.

Виж Българска армия и Щерю Атанасов

Щерю Божинов

Щерю Христов Божинов е български офицер (капитан) и деец на македонската емиграция в България.

Виж Българска армия и Щерю Божинов

Юрдан Аврамов

Юрдан Аврамов Аврамов е български офицер (полковник), командир на 3-та бригада от 4–а пехотна преславска дивизия и на 3–а бригада от Сборната дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Юрдан Аврамов

Юрдан Стоянов

Юрдан Стоянов Трифонов, наречен Разлогов, е български военен, капитан, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Юрдан Стоянов

Юрдан Георгиев

Юрдан Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор от пехотата, командир на дружина от 31-ви пехотен варненски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 20-и пехотен добруджански полк (1915 – 1917) и на 1-ва бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия (от 1917) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Юрдан Георгиев

Ягодина

Ягодина е село в Южна България.

Виж Българска армия и Ягодина

Яков Петкович

Яков Димитров Петкович е български военен лекар, санитарен полковник, участник в Черногорското въстание (1876), Руско-турската война (1877 – 1878) и Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Яков Петкович

Ямболски отряд

Ямболският отряд е българско военно формирование, взело участие в Сръбско-българската война (1885) в състава на Източния корпус.

Виж Българска армия и Ямболски отряд

Янчо Костов

Янчо Костов Янчев е български комунистически партизанин, офицер (генерал-майор), началник на военна академия.

Виж Българска армия и Янчо Костов

Янаки Щерьов

Янаки Щерьов е български революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Янаки Щерьов

Янко Бойчев

Янко Тодоров Бойчев е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Янко Бойчев

Мъклен

Мъклен или Муклен или Моклен или Мъглен е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Довища (Емануил Папас), област Централна Македония.

Виж Българска армия и Мъклен

Мустафа Хаджи

Мустафа Алиш Хаджи е главен мюфтия на България.

Виж Българска армия и Мустафа Хаджи

Мурска операция

Мурската операция е настъпателна операция на българската армия по време на участието на България във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи линията Кишбайом – Надкорпад – Нагятад – Хересне северно от река Драва.

Виж Българска армия и Мурска операция

Машиностроене

Първата поточна производствена линия в завода на Хенри Форд, 1913 г. Завод на автомобилната компания АвтоВАЗ в Толиати. Машиностроенето е класическа инженерна наука, която не се ограничава само до чистото изграждане на машини, мотори, скоростни кутии и пр.

Виж Българска армия и Машиностроене

Матей Златоустов

Подпоручик Матей Златоустов с трите си сестри и майка си Матей Христов Златоустов е български офицер, генерал-майор от квалерията, участник в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945), командир на Лейбгвардейски конен полк (1935 – 1936) и началник на 2-ра бърза дивизия.

Виж Българска армия и Матей Златоустов

Марш маньовър на Българската армия през 1885 г.

Марш маньовър на Българската армия през 1885 г. е марш-маньовър на Западния корпус и Източния корпус от Армията на Княжество България по време на Сръбско-българската война.

Виж Българска армия и Марш маньовър на Българската армия през 1885 г.

Мартин Карбовски

Мартин Кирилов Богданов, по-известен под псевдонима Мартин Карбовски, е български журналист, телевизионен водещ, писател и поет.

Виж Българска армия и Мартин Карбовски

Марчо Марчев

Марчо (Марко) Йорданов Марчев е български офицер (генерал-майор), командир на 6-а пехотна бдинска дивизия (1944), инспектор на пехотата (1944 – 1945), инспектор по мобилизацията (1945) и директор на Военноиздателския фонд (1946 – 1948).

Виж Българска армия и Марчо Марчев

Марин Маринов (офицер)

Марин Янакиев Маринов е български офицер (капитан), флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, герой от Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Марин Маринов (офицер)

Марко Колев

Марко Атанасов Колев е български офицер, генерал-лейтенант от пехотата, командир на взвод от 34-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на взвод от 9-и конен полк през Първата световна война (1915 – 1918), инспектор на конницата (1944) и началник на българската военна мисия при щаба на 3-ти украински фронт (1945) през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Марко Колев

Македоно-одринско опълчение

Македоно-одринското опълчение е специална българска военна част, действала по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Македоно-одринско опълчение

Мицо Гетовски

Мицо Иванов Гетовски е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин.

Виж Българска армия и Мицо Гетовски

Михаил Кремен

Михаил Кремен е псевдоним на Михаил Иванов Икономов-Грозев – български писател, белетрист и мемоарист, известен най-вече като автор на мемоарно-документалната книга „Романът на Яворов“.

Виж Българска армия и Михаил Кремен

Михаил Каридов

Михаил Янков Каридов е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, старши адютант в щаба на 7-а пехотна рилска дивизия и началник на Оперативната секция на същата дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 5-а пехотна дунавска дивизия и началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Михаил Каридов

Михаил Кантакузин

Михаил Александрович Кантакузин (Михаил Александрович Кантакузин) е наследствен княз.

Виж Българска армия и Михаил Кантакузин

Михаил Попстаматов

Михаил Попстаматов Танчев е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Българска армия и Михаил Попстаматов

Михаил Пешня

Михаил Алексеевич Пешня (Михаил Алексеевич Пешня) е руски офицер, генерал-майор, участвал в Първата световна (1914–1918) и в Гражданската война (1917–1922).

Виж Българска армия и Михаил Пешня

Михаил Апостолов

Михаил Апостолов Райнов, наричан Михал Постолов, Попето и Черкез Михаил, е подофицер от българската армия и деец на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешна македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Михаил Апостолов

Михаил Савов

Михаил Попов Савов е български офицер (генерал-лейтенант), два пъти е военен министър (1891 – 1894 и 1903 – 1907), помощник-главнокомандващ по време на Балканските войни.

Виж Българска армия и Михаил Савов

Михаил Сапунаров

Михаил Стефанов Сапунаров е български офицер (генерал-майор), началник 3-та пехотна балканска дивизия в периода 1918 – 1919 г.

Виж Българска армия и Михаил Сапунаров

Михаил Сионидис

Михаил Сионидис или Съюнидис или Сонидис (Μιχαήλ Σιωνίδης или Μιχάλης Σιωνίδης или Σωνίδης) e гъркомански капитан на гръцка андартска чета в Македония.

Виж Българска армия и Михаил Сионидис

Михаил Филипов

Михаил Филипов Филипов е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на секция от интендантството през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Михаил Филипов

Михаил Чаков

Михаил Чаков, наречен Анджелията, е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Михаил Чаков

Михаил Шишков

Михаил Николов Шишков е български офицер, полковник, служил в Ученическия легион през Сръбско-българската война (1885), командир на 9-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 9-а артилерийска бригада (1915 – 1916) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Михаил Шишков

Михаил Шекерджиев

Михаил Колев Шекерджиев е български поет, автор на музиката на химна на Българската армия „Велик е нашият войник“.

Виж Българска армия и Михаил Шекерджиев

Михаил Вълков

Михаил Иванов Вълков е български офицер, генерал-майор, губернатор на Македонско военно губернаторство през Балканската война (1912 – 1913), командир на Самоковския отряд през Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Михаил Вълков

Михаил Войников

Михаил Николов Войников е български офицер, полковник от кавалерията, участник в Сръбско-българската война (1885), командир на допълващ ескадрон в 5-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион в 1-ви конен полк и на 6-и конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Михаил Войников

Михаил Ганчев

Михаил Милев Ганчев е български военен деец, капитан и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Михаил Ганчев

Михаил Георгиев

Михаил Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Военно-съдебната част на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Михаил Георгиев

Михаил Думбалаков

Михаил Атанасов Думбалаков е български журналист, деец на Върховния македоно-одрински комитет и участник в Илинденско-Преображенското въстание.

Виж Българска армия и Михаил Думбалаков

Михаил Лазаров

Михаил Лазаров е български подофицер и революционер, Кочански войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Михаил Лазаров

Михайло Апостолски

Михайло Апостолски (Михајло Апостолски, понякога Михаило Апостолски) е комунист от Вардарска Македония, югославски генерал, политик и историк.

Виж Българска армия и Михайло Апостолски

Милан Атанасов

Милан Атанасов Атанасов (среща се и като Михаил) е български офицер, полковник, помощник-началник на Цензурната секция през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Милан Атанасов

Милко Железов

Милко Железов Железов (още Милтиад Желязов Желязов) български офицер, полковник, командир на бреговата охрана на Варна (1912 – 1918).

Виж Българска армия и Милко Железов

Минчо Банковски

Минчо Иванов Банковски е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Минчо Банковски

Министерство на отбраната на България

Министерството на отбраната е държавна институция в България с ранг на министерство, която осъществява правителствената политика във военната област и политическото ръководство на Българската армия.

Виж Българска армия и Министерство на отбраната на България

Младши сержант

Младши сержант е военно звание във въоръжените сили на някои страни, по ранг по-низш от сержант и по-висш от ефрейтор.

Виж Българска армия и Младши сержант

Мостин Дейвис

Мостин Люелън Дейвис (Mostyn Llewellyn Davies) е британски офицер, майор.

Виж Българска армия и Мостин Дейвис

Мотострелкови войски

Моторизираната пехота наричана в някои армии през Втората световна война Мотострелкови войски, а след нея в целия свят така са род войски от състава на сухопътните войски.

Виж Българска армия и Мотострелкови войски

Медал за участие в Балканските войни (1912-1913)

Медал за участие в Балканските войни 1912 – 1913 е специален възпоменателен медал на Царство България, посветен на участието в Балканските войни.

Виж Българска армия и Медал за участие в Балканските войни (1912-1913)

Медал за участие в Европейската война (1915-1918)

Медал за участие в Европейската война 1915 – 1918 е специален възпоменателен медал на Царство България, посветен на участието в Първата световна война.

Виж Българска армия и Медал за участие в Европейската война (1915-1918)

Междусъюзническа контролна комисия

Междусъюзническата контролна или военноконтролна комисия е временен административен орган, създаден с Ньойския договор от 1919 година с цел да контролира неговото изпълнение от страна на България.

Виж Българска армия и Междусъюзническа контролна комисия

История на радиолюбителството в България

Иван Джаков през 1938 г. като LZ1ID Историята на радиолюбителството в България започва на 5 юни 1926 г. Тогава 38 души – електроинженери, радиотехници, кадрови военни, търговец и директор на строително дружество, учредяват първия „Български радиоклуб“ на събрание в салона на Софийското градско казино.

Виж Българска армия и История на радиолюбителството в България

Ичко Димитров

Христо (Ичко) Димитров Комитов, известен като Гюпчето, Гюпчев или Паячкият лъв, e български офицер и революционер, ръководител на Солунския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Ичко Димитров

Иван Калоянов

Иван Костов Калоянов е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Иван Калоянов

Иван Кирпиков

Иван Димитров Кирпиков е български офицер, полковник от генералния щаб, старши адютант в 11-а пехотна сборна дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 20-и пехотен добруджански полк и началник-щаб на Сборната пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Кирпиков

Иван Пройнов

Иван Филипов Пройнов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 3-та артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Пройнов

Иван Паспалеев

Иван Димитров Паспалеев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ва дружина от 22-ри пехотен тракийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Паспалеев

Иван Пожарлиев (офицер)

Иван Петров Пожарлиев е български офицер и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и полковник от Българската армия.

Виж Българска армия и Иван Пожарлиев (офицер)

Иван Попов (революционер)

Иван Попконстантинов Попов е български офицер и революционер, костурски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Иван Попов (революционер)

Иван Попов (генерал-лейтенант)

Иван Константинов Попов е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, взводен командир в 49-и пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918), офицер от Щаба на войската, командир на 1-ви корпус и офицер от Пехотната инспекция през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Иван Попов (генерал-лейтенант)

Иван Петров (офицер)

Иван Ангелов Петров е български офицер, генерал-майор от пехотата, офицер от Сръбско-българската война (1885), командир на 2-ри пехотен искърски полк през Балканската война (1912 – 1913), началник на 10-а пехотна беломорска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Петров (офицер)

Иван Петров (полковник, р. 1863)

Иван Петров Петров е български офицер, полковник, един от героите на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Иван Петров (полковник, р. 1863)

Иван Аржентински

Иван Иванов Василев или Иван Аржентински, Иван Босяков е български офицер, белетрист и драматург.

Виж Българска армия и Иван Аржентински

Иван Русев (офицер)

Иван Атанасов Русев е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство и политик от Демократическия сговор.

Виж Българска армия и Иван Русев (офицер)

Иван Стойков

Иван Великов Стойков е български генералщабен офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Конната дивизия през Първата световна война.

Виж Българска армия и Иван Стойков

Иван Симеонов

Иван Симеонов Симеонов (Иван Симеонов Кушинов) е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Виж Българска армия и Иван Симеонов

Иван Семерджиев (офицер)

Иван Игнатов Семерджиев (среща се и като Самарджиев) е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на артилерийско отделение от Военното училище през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Семерджиев (офицер)

Иван Табаков (офицер)

Иван Тодоров Табаков е български офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на 5-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5-и конен полк, 4-та конна бригада, 2-ра конна бригада и 2-ра конна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918) и инспектор на кавалерията до 1920 година.

Виж Българска армия и Иван Табаков (офицер)

Иван Тодоров (генерал)

Иван Тодоров Иванов е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия и началник на секция в Щаба на действащата армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Тодоров (генерал)

Иван Фичев

Иван Иванов Фичев е български офицер (генерал-лейтенант), началник на Щаба на армията (1910 – 1914), военен министър (1914 – 1915), военен историк и академик.

Виж Българска армия и Иван Фичев

Иван Хаджиберов

Иван Хаджибулов Иванов или Иван Хаджиберов е български търговец, индустриалец, дарител и общественик.

Виж Българска армия и Иван Хаджиберов

Иван Хаджиенов

Иван Николов Хаджиенов е български предприемач, прекарал голяма част от живота си в Румъния.

Виж Българска армия и Иван Хаджиенов

Иван Халачев (офицер)

Иван Стефанов Халачев е български офицер, генерал-майор от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), офицер за поръчки в щаба на 11-а пехотна македонска дивизия и командир на батарея от 6-и артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Халачев (офицер)

Иван Цончев

Иван Стефанов Цончев е български опълченец, офицер, генерал-майор, герой от Сръбско българската война, революционер, водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.

Виж Българска армия и Иван Цончев

Иван Цеков (генерал)

Иван Цеков Цеков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на етапите и транспортите в Тиловото управление на 2-ра армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Цеков (генерал)

Иван Червенаков

Иван Георгиев Червенаков е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската, Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 6-а пехотен търновски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Червенаков

Иван Маринов (офицер)

Иван Кръстев Маринов е български офицер (генерал-лейтенант), министър на войната в периода от 2 септември 1944 до 9 септември 1944 година, участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 година и главнокомандващ на Българската армия от 9 септември 1944 година до 2 юли 1945 година.

Виж Българска армия и Иван Маринов (офицер)

Иван Марков (генерал-майор)

Иван Павлов Марков е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), в която командва 13-и артилерийски полк.

Виж Българска армия и Иван Марков (генерал-майор)

Иван Ибришимов

Иван Николов Ибришимов е български журналист и автор на публицистични книги.

Виж Българска армия и Иван Ибришимов

Иван Жабински

Иван Жабински (Иван Николов Жабински) е български офицер (полковник), участник в Балканската война (1912 – 1913), впоследствие командир на 51-ви пехотен полк.

Виж Българска армия и Иван Жабински

Иван Златанов (офицер)

Иван Иванов Златанов е български офицер, генерал-майор, завеждащ хозяйството на Видинския гарнизон и командир на доброволческата дружина от Северния отряд през Сръбско-българската война (1885), командир на Одринската бригада през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Златанов (офицер)

Иван Златев (офицер)

Иван Атанасов Златев е български военен деец, капитан, командир на 3-та дружина от 8-и приморски полк през Сръбско-българската война (1885), убит в боя при Цариброд (11 – 12 ноември).

Виж Българска армия и Иван Златев (офицер)

Иван Бангеев

Иван Христов Бангеев е български офицер, генерал-лейтенант, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 32-ри пехотен загорски полк през Първата световна война (1915 – 1918), началник на 2-ра пехотна тракийска дивизия (1927 – 1930) и на 2-ра военноинспекционна област (1930 – 1932).

Виж Българска армия и Иван Бангеев

Иван Бобев

Иван Желязков Бобев е български офицер (подпоручик), герой от Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Иван Бобев

Иван Бончев

Иван Бончев Бончев е български офицер, генерал-майор, командир на 18-и пехотен етърски полк през Балканските войни (1912 – 1913), на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и 5-а пехотна дунавска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Бончев

Иван Вълков

Иван Вълков Вълков е български офицер (генерал от пехотата) и политик.

Виж Българска армия и Иван Вълков

Иван Ватев

Иван Ветев Ватев е български офицер, генерал-майор от артилерията, командир на обсадния отдел от Софийския крепостен батальон през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 8-и артилерийски полк и 8-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Ватев

Иван Винаров

Иван Цолов Винаров е съветски и български офицер (полковник от Червената армия и по-късно генерал-лейтенант от Българската народна армия), а също и политик, член на Българската комунистическа партия.

Виж Българска армия и Иван Винаров

Иван Веймарн

Иван Иванович Веймарн (Иван Иванович Веймарн) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Иван Веймарн

Иван Джангозов

Иван Димитров Джангозов е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Иван Джангозов

Иван Добрев (адмирал)

Иван Добрев Стоянов е участник в комунистическото съпротивително движение по време на Втората световна война.

Виж Българска армия и Иван Добрев (адмирал)

Иван Додов

Иван Б.

Виж Българска армия и Иван Додов

Иван Донков (генерал)

Иван Савов Донков е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 8-и артилерийски с. с. полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 7-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Иван Донков (генерал)

Игнат Криворов

Игнат Ангелов Криворов е български полковник, историк и доцент, дългогодишен изследовател на военната история.

Виж Българска армия и Игнат Криворов

Източнорумелийска милиция

Заповед за провеждане на учение на източнорумелийското опълчение през 1883 година. Източнорумелийската милиция е войската на автономната област Източна Румелия.

Виж Българска армия и Източнорумелийска милиция

Източен корпус

Източен корпус е българска военна част формирана по време на Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Източен корпус

Иларион Танев

Иларион Танев Танев е български военен деец, полковник, участник Сръбско-българска война (1885) и командир на 6-и конен полк през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Иларион Танев

Илия Кушев

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Кушев (25-и в първата колона). Илия Банов Кушев е български офицер и революционер, войвода на чета на Вътрешната македонска революционна организация, член на Македонското студентско дружество „Вардар“.

Виж Българска армия и Илия Кушев

Илия Карабиберов

Илия Карабиберов е български подофицер и революционер, деец на Върховния македонски комитет.

Виж Българска армия и Илия Карабиберов

Илия Попов (вицеадмирал)

Илия Иванов Попов е български морски офицер, вицеадмирал.

Виж Българска армия и Илия Попов (вицеадмирал)

Илия Атанасов

Илия Цветанов Атанасов е български офицер, генерал-лейтенант, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), командир на дружина през Първата световна война (1915 – 1918) и началник на 4-та военноинспекционна област (1931), деец на Българските акционни комитети.

Виж Българска армия и Илия Атанасов

Илия Раев (офицер)

Илия Петров Раев е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на дружина от 27-и пехотен чепински полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 28-а пехотен стремски полк (1915 – 1917) и началник на 2-ри бригаден окупационен район от Моравската областна военна инспекция през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Илия Раев (офицер)

Илия Темков

Илия Темков е български диригент, музиколог, композитор, публицист и обществен деец.

Виж Българска армия и Илия Темков

Илия Балтов (ВМОК)

Илия Петров Балтов е български военен, полковник, и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Илия Балтов (ВМОК)

Илия Бенчев

Илия Матеев Бенчев е български санитарен офицер, полковник, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на ветеринарно-ремонтен отдел в Главното тилово управление през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Илия Бенчев

Инцидент в поделение 18 250 край София (2008)

Инцидентът в поделение 18 250 е поредица от експлозии, започнала на 3 юли 2008 г., на територията на поделението, намиращо се между квартал Челопечене и село Чепинци край София.

Виж Българска армия и Инцидент в поделение 18 250 край София (2008)

Жеко Велчев

Жеко Велчев Велчев е български офицер (полковник) от инженерните войски, взел участие в Сръбско-българската война и заемал редица ръководни длъжности в българската армия.

Виж Българска армия и Жеко Велчев

Жени Заимова

Евгения (Жени) Ангелова Заимова е българска емигрантка и българска поетеса, авторка на повече от десет стихосбирки, издадени в САЩ и България.

Виж Българска армия и Жени Заимова

За военна заслуга

„За военна заслуга“ заедно с ордените „За гражданска заслуга“ и „Мадарски конник“ е третият по старшинство в наградната система на Република България.

Виж Българска армия и За военна заслуга

Зафир Чобанов

Зафир Христов Чобанов е български офицер, полковник, служил в Ученическия легион през Сръбско-българската война (1885), командир на отделение в 1-ви артилерийски с. с. полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви артилерийски полк, 8-а артилерийска бригада и 13-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Зафир Чобанов

Западен корпус

Западният корпус е българска военна част формирана по време на Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Западен корпус

Здравко Георгиев (генерал-майор)

Здравко Стоичков Георгиев е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 2-ра бригада от 2-ра пехотна тракийска дивизия и командир на дружина от 44-ти пехотен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Здравко Георгиев (генерал-майор)

Зиновий Рожественски

Зиновий Петрович Рожественски (Зиновий Петрович Рожественский) е руски и български офицер – вицеадмирал, генерал-адютант, и руски дипломат.

Виж Българска армия и Зиновий Рожественски

Златан Стойков

Златан Кирилов Стойков е български офицер, генерал, бивш началник на Генералния щаб на Българската армия (2006 – 2009), началник на отбраната (2009).

Виж Българска армия и Златан Стойков

Зенитно-ракетни войски

Зенитно – ракетни войски (ЗРВ) са род войски, чието предназначение е за отразяване на средствата за въздушно нападение на противника.

Виж Българска армия и Зенитно-ракетни войски

Българска армия (пояснение)

Българска армия може да се отнася за.

Виж Българска армия и Българска армия (пояснение)

Българска войска

#виж Българска армия.

Виж Българска армия и Българска войска

Българска народна армия

#виж Българска армия.

Виж Българска армия и Българска народна армия

Българската армия

#виж Българска армия.

Виж Българска армия и Българската армия

Българската войска

#пренасочване Българска армия.

Виж Българска армия и Българската войска

Български културен клуб – Скопие

Българският културен клуб – Скопие (Бугарски културен клуб – Скопје) е неправителствена организация в град Скопие, Северна Македония.

Виж Българска армия и Български културен клуб – Скопие

Българско опълчение

Българското опълчение е българско военно съединение в състава на Действащата руска армия на Балканския полуостров в Руско-турската война от 1877 – 1878 г. Съставът му включва български доброволци – войници, българи – офицери от Руската армия, и редовни руски военнослужещи – офицери, унтерофицери и войници.

Виж Българска армия и Българско опълчение

България

Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.

Виж Българска армия и България

България във войната срещу Третия Райх

Участието на България във войната срещу Третия Райх, наричано в миналото по съветски образец - Отечествена война, е етап от Втората световна война, при който Българската армия се включва във военните действия срещу Германия, поставена под съветско командване като част от Трети украински фронт.

Виж Българска армия и България във войната срещу Третия Райх

Българо-руска военна конвенция (1883)

Българо-руската военна конвенция от 10 ноември 1883 година регламентира помощта на Русия за изграждането на въоръжените сили на Княжество България.

Виж Българска армия и Българо-руска военна конвенция (1883)

Бургаски отряд

Бургаският отряд е българско военно формирование, формирано по време на Сръбско-българската война (1885) в състава на Източния корпус.

Виж Българска армия и Бургаски отряд

Брод (община Новаци)

Брод (Брод; Μπροντ) е село в южната част на Северна Македония, община Новаци.

Виж Българска армия и Брод (община Новаци)

БНА

#виж Българска армия.

Виж Българска армия и БНА

Ба

Ба може да се отнася за.

Виж Българска армия и Ба

Барутин

Горната махала Ба̀рутин е село в Южна България.

Виж Българска армия и Барутин

Балканската война 1912-1913 (филм)

„Балканската война 1912 – 1913“ е български документален филм, съставен от пет части, сниман по време на Балканската война.

Виж Българска армия и Балканската война 1912-1913 (филм)

Бане Андреев

Бане Андреев Ронков, наричан Ронката (Бане Андреев – Ронката), е македонски и югославски комунистически партизанин и политик.

Виж Българска армия и Бане Андреев

Битка при Червената стена

Битката при Червената стена (Bataille de Monastir, Bataille de la cote 1248, Bataille de Pelister) е битка между българските войски и тези на Антантата, проведена между 12 март – 18 май 1917 година на Южния фронт по време на Първата световна война.

Виж Българска армия и Битка при Червената стена

Битка при завоя на Черна

Картечната рота на поручик Владимир Шкендеров от 21-ви пехотен полк при завоя на Черна Битката при завоя на Черна е битка между българските войски и тези на Антантата, проведена през октомври-ноември 1916 г.

Виж Българска армия и Битка при завоя на Черна

Боян Урумов

Боян Георгиев Урумов е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Боян Урумов

Боян Българанов

Боян Петков Българанов, с псевдоними Богдан и Бай Иван, е български генерал и политик от БКП.

Виж Българска армия и Боян Българанов

Борис Станчев

Борис Енчев Станчев е български офицер, подполковник.

Виж Българска армия и Борис Станчев

Борис Сирманов

Борис Савов Сирманов е български офицер, генерал-майор от генералния щаб, военен аташе в Санкт Петербург през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 7-а пехотна рилска дивизия (1915 – 1917) и началник-щаб на 2-ра армия (от 1917) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Борис Сирманов

Борис Тодоров

Борис Стефанов Тодоров е български офицер, генерал-полковник.

Виж Българска армия и Борис Тодоров

Борис Харизанов

Борис Митев Харизанов е български офицер (генерал-майор), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945), през която служи като военен аташе в Берлин, началник на отдели в Щаба на войската, командващ 10-а пехотна родопска дивизия и 8-а пехотна тунджанска дивизия.

Виж Българска армия и Борис Харизанов

Борис Маркус

Борис Сергеевич Маркус е руски архитект и съветски офицер от Втората световна война.

Виж Българска армия и Борис Маркус

Борис Белчов

Борис Генчев Белчов е български офицер (полковник), военен деец от Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Борис Белчов

Борис Дрангов

Борис Стоянов Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.

Виж Българска армия и Борис Дрангов

Богдан Белковски

Богдан Илиев Белковски е български военен инженер, изобретател и полковник.

Виж Българска армия и Богдан Белковски

Богомил Симеонов

Богомил Първанов Симеонов е български актьор.

Виж Българска армия и Богомил Симеонов

Божица

Божѝца (Božica) е село в община Сурдулица, Западните покрайнини, Сърбия.

Виж Българска армия и Божица

Божко Икономов

Божко Димитров Икономов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), началник-щаб на 4-та пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913), участник в Междусъюзническата война (1913), началник на Беломорската отбрана през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Божко Икономов

Бой при Трън

Боят при Трън е бой през Сръбско-българската война (1885), който се провежда на 3 ноември 1885 г.

Виж Българска армия и Бой при Трън

Бойна стрелба

Бойна стрелба е термин употребяван във военното дело за обозначаване на стрелбата с бойно оръжие, провеждана със стандартни боеприпаси.

Виж Българска армия и Бойна стрелба

Бомбардировка на Лесковац на 6 септември 1944 година

На 6 септември 1944 г.

Виж Българска армия и Бомбардировка на Лесковац на 6 септември 1944 година

Бончо Балабанов (генерал-майор)

Бончо Калинов Балабанов е български офицер (генерал-майор), инспектор на артилерията през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Бончо Балабанов (генерал-майор)

Бончо Василев

Бончо Боцев Василев е български военен, капитан, и революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Българска армия и Бончо Василев

Белю Христов

Белю Христов Христов (до 1945 г. Бѣлю, среща се и като Бельо) е български офицер, генерал-майор, командир на дружина от 45-и пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 3-ти пехотен бдински полк и 2-ра бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Белю Христов

Вътрешна македоно-одринска революционна организация

Правилник на организацията Правилник на четите на ТМОРО Наредба за районните и селските ръководни тела на ТМОРО Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО) е националноосвободителна организация на българите в Османската империя.

Виж Българска армия и Вътрешна македоно-одринска революционна организация

Върбан Винаров

Върбан Николов Винаров е български офицер, възпитаник на Роберт колеж и генерал-майор от сухопътните войски на България.

Виж Българска армия и Върбан Винаров

Вълчо Цанков

Вълчо Цанков Ненков (Боян) е български партизанин и офицер.

Виж Българска армия и Вълчо Цанков

Вълко Василев

Вълко Василев Василев е български военен деец, генерал-майор, командвал 19-и пехотен шуменски полк през Балканска война (1912 – 1913), 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия и 7-а пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Вълко Василев

Вълко Велчев

Вълко Стамов Велчев е български офицер (генерал-майор) командвал 2-ра, 4-та, 8-а и 11-а пехотни дивизии.

Виж Българска армия и Вълко Велчев

Въоръжени сили на България

#виж Българска армия.

Виж Българска армия и Въоръжени сили на България

Втора армия

Втора българска армия е българска военна част – полева армия формирана за действие в южно направление, Беломорския военен театър и защита при нападение от Гърция, но участва и в действията на войските ни срещу Турция и Сърбия.

Виж Българска армия и Втора армия

Втора изтребителна авиобаза

Втора изтребителна авиобаза е бивше военно съединение на Военновъздушните сили на българската армия.

Виж Българска армия и Втора изтребителна авиобаза

Втора конна дивизия

Втора конна дивизия е българска кавалерийска военна част, действала по време на Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Втора конна дивизия

Втора призренска лига

Втората призренска лига е организация, основана от водещи албански общественици в Косово през 1943 г., непосредствено след излизането на Кралство Италия от Оста във връзка с променената политическа ситуация на Балканите в хода на Втората световна война, която е следствие от излизането на Кралство Италия от войната.

Виж Българска армия и Втора призренска лига

Втора пехотна тракийска дивизия

Втора пехотна тракийска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Втора пехотна тракийска дивизия

Временно руско управление

Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г.

Виж Българска армия и Временно руско управление

Васил Кутинчев

Васил Иванов Кутинчев е български офицер, генерал от пехотата, заемал редица висши военни длъжности и участвал в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914 – 1918).

Виж Българска армия и Васил Кутинчев

Васил Атанасов (офицер)

Васил Атанасов Атанасов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 6-а пионерна дружина през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Васил Атанасов (офицер)

Васил Ангелов

Васил Томов Ангелов с псевдоним Благодумов е български офицер (майор) и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна органидация.

Виж Българска армия и Васил Ангелов

Васил Силяновски

Васил Константинов Силяновски е български офицер, генерал-майор от военноинженерното ведомство, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Васил Силяновски

Васил Таслаков

Васил Гечев Таслаков е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 35-и пехотен врачански полк (1915 – 1917) и командир на 3-та бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Васил Таслаков

Васил Михайлов

Васил Александров Михайлов е български театрален и филмов актьор.

Виж Българска армия и Васил Михайлов

Васил Зикулов

Васил Савов Зикулов е висш офицер от Българската народна армия (звание генерал-полковник, разузнавач) и политик от Българската комунистическа партия.

Виж Българска армия и Васил Зикулов

Васил Василев (генерал-майор, р. 1884)

Васил Маринов Василев е български офицер (генерал-майор), служил като началник-щаб на 2-ра военноинспекционна област и командир на 6-а пехотна бдинска дивизия.

Виж Българска армия и Васил Василев (генерал-майор, р. 1884)

Васил Данаджиев

Васил Иванов Данаджиев е български офицер (капитан), герой от Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Васил Данаджиев

Васил Делов

Васил Петров Делов е български офицер, генерал-майор.

Виж Българска армия и Васил Делов

Василий Золотарьов

Василий Григориевич Золотарьов (Василий Григорьевич Золотарёв) е руски офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Василий Золотарьов

Варна

Брегът на Морската градина Ва̀рна е най-големият град в Североизточна България, разположен по бреговете на Черно море и Варненското езеро и е административен център на едноименните община и област.

Виж Българска армия и Варна

Валентин Босевски

Валентин Мирчев Босевски е български лекар и политик, министър на околната среда през 1992 – 1995 година.

Виж Българска армия и Валентин Босевски

Владислав Ковачев

Владислав (Славчо) Михайлов Ковачев или Ковачов, известен като De Profundis и Млечното, е български офицер, полковник, и революционер, секретар на Върховния македоно-одрински комитет и един от ръководителите на Македонска федеративна организация.

Виж Българска армия и Владислав Ковачев

Владимир Поптомов

Владимир Поптомов (Томов) Попилиев е български политик от Македония, един от водачите на Българската комунистическа партия и създадената от нея Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Виж Българска армия и Владимир Поптомов

Владимир Ангелов Данев

Владимир Ангелов Данев е български офицер, полковник, участник Сръбско-българската (1885), командир на дружина от 5-и пехотен дунавски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ри пехотен искърски полк (1915 – 1917) и на 2-ра бригада от 3-та пехотна балканска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Владимир Ангелов Данев

Владимир Руменов

Владимир Иванов Руменов е български военен лекар, генерал, политик, общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Владимир Руменов

Владимир Стойчев

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Виж Българска армия и Владимир Стойчев

Владимир Серафимов

Владимир Генов Серафимов е български офицер, полковник, герой от Сръбско-българската война (1885) и Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Владимир Серафимов

Владимир Танинчев

Владимир Христов Танинчев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918) и Инспектор на артилерията (1933).

Виж Българска армия и Владимир Танинчев

Владимир Шчербицки

Владимир Василиевич Шчербицки е украински партиен и държавен деец.

Виж Българска армия и Владимир Шчербицки

Владимир Заимов

Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал от артилерията, военен деец.

Виж Българска армия и Владимир Заимов

Владимир Бакалов

Владимир Павлов Бакалов е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, участник в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война (1915 – 1918) и инспектор на инженерни войски (1930 – 1932).

Виж Българска армия и Владимир Бакалов

Владимир Вазов

Владимир Минчов Вазов е български офицер (генерал-лейтенант).

Виж Българска армия и Владимир Вазов

Владимир Владимиров Вазов

Владимир Владимиров Ва̀зов е български офицер (поручик).

Виж Българска армия и Владимир Владимиров Вазов

Водни пад

Водни пад е малко селище в община Девин, област Смолян.

Виж Българска армия и Водни пад

Войнишки партизански батальон „Васил Петлешков“

Войнишки партизански батальон „Васил Петлешков“ е български партизански отряд, създаден от дезертирали български военнослужещи в Югославия по време на партизанското движение в България (1941 – 1944).

Виж Българска армия и Войнишки партизански батальон „Васил Петлешков“

Военна академия „Георги Раковски“

Военната академия „Георги Стойков Раковски“ в София е първото висше военно училище в България.

Виж Българска армия и Военна академия „Георги Раковски“

Военна болница (Пловдив)

Многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив към ВМА е част от болничната мрежа на Военномедицинска академия.

Виж Българска армия и Военна болница (Пловдив)

Военна история на България

Военната история на България може да бъде условно разделена на 6 големи периода на базата на развитието на българската войска от древността до наши дни: военна история на българските земи от древността до падането под османска власт (1396), въоръжени борби за освобождение (1396 – 1878), военна история от Освобождението до края на Първата световна война (1878 – 1919), военна история на България от края на Първата световна война до края на Втората световна война (1919 – 1945), история на Българската народна армия (1945 – 1989), съвременна история на Българската армия.

Виж Българска армия и Военна история на България

Военни звания на Българската войска в Царство България

Военните звания на Българската войска в Царство България е система от военни звания, съществувала в Българската войска от 1879 до 1944 г.

Виж Българска армия и Военни звания на Българската войска в Царство България

Военно летище Балчик

Летище Балчик се намира край Балчик.

Виж Българска армия и Военно летище Балчик

Военно-географска служба

Военно-географската служба е военно формирование от въоръжените сили извън състава на Българската армия, структура на пряко подчинение на министъра на отбраната.

Виж Българска армия и Военно-географска служба

Военноукрепително дело в българските земи

Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.

Виж Българска армия и Военноукрепително дело в българските земи

Военновъздушни сили на България

Български МиГ-29 от Трета авиобаза (Граф Игнатиево) мини Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България.

Виж Българска армия и Военновъздушни сили на България

Военноморски сили на България

Флаг на командващия на Българските военноморски сили Военноморски сили на България са един от трите вида въоръжени сили в структурата на Българската армия, наред с Военновъздушните сили и Сухопътните войски.

Виж Българска армия и Военноморски сили на България

Весели и в боя

„Весели и в боя“ е боен и церемониален марш на Българската армия.

Виж Българска армия и Весели и в боя

Вечеслав Тунев

Вечеслав Ангелов Тунев е български журналист.

Виж Българска армия и Вечеслав Тунев

Величко Георгиев (генерал)

Величко Георгиев Николов е български комунистически деец, партизанин, офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Величко Георгиев (генерал)

Велизар Лазаров

Велизар Манолов Лазаров е български офицер, генерал от пехотата.

Виж Българска армия и Велизар Лазаров

Велик е нашият войник

„Велик е нашият войник“ е един от най-популярните български маршове и военни песни, някога марш на Двадесет и трети пехотен шипченски полк, понастоящем химн на Българската армия.

Виж Българска армия и Велик е нашият войник

Велико Кърджиев (артилерийски офицер)

Велико Тодоров Кърджиев е български офицер (артилерийски полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Виж Българска армия и Велико Кърджиев (артилерийски офицер)

Гьоврен

Гьоврен е село в Южна България.

Виж Българска армия и Гьоврен

Гръцки квартал (Варна)

Гръцката махала (или Гръцки квартал) е най-старата част на съвременна Варна.

Виж Българска армия и Гръцки квартал (Варна)

Гражданска защита (държавно учреждение)

Емблемата на „Гражданска защита“ Гражданска защита е държавна служба за защита на цивилното население, материалните и културните ценности на България при бедствия, аварии, терористични атаки и военни нападения срещу страната, съществувала под различни наименования през периода 18 юли 1936 – 1 януари 2011 г.

Виж Българска армия и Гражданска защита (държавно учреждение)

Григор Кюркчиев

Григор Петров Кюркчиев е български офицер, генерал-майор от пехотата.

Виж Българска армия и Григор Кюркчиев

Григор Преславски

Григор Иванов Преславски е български офицер, полковник от генералния щаб, помощник-началник на Разузнавателна секция в щаба на 3-та армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), военен аташе в Санкт Петербург, Русия (до 1917) и началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Григор Преславски

Григор Силяновски

Григор Иванов Силяновски е български офицер (полковник), командвал 61-ви пехотен полк по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Григор Силяновски

Григор Загорски

Григор Петров Загорски е български офицер (поручик), герой от Сръбско-българска война (1885).

Виж Българска армия и Григор Загорски

Гаврил Анастасов

Гаврил Анастасов Анастасов е български офицер, генерал-майор, командир на дивизион в 5-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5-и конен полк и 4-та конна бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Гаврил Анастасов

Ганчо Манчев

Ганчо Иванов Манчев (среща се и Ганчо Манчев Иванов) е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Първата световна война (1915 – 1918), командир на Въздушните войски през Втората световна война (1944 – 1946).

Виж Българска армия и Ганчо Манчев

Голям Перелик

Голям Перелик е най-високият връхв Родопите.

Виж Българска армия и Голям Перелик

Герасим Тодоров

Герасим Тодоров Николов е български революционер и горянин, борец срещу комунистическата власт в България, и в частност в Пиринска Македония, след Деветосептемврийския преврат.

Виж Българска армия и Герасим Тодоров

Герасим Младенов

Герасим Теодосиев Младенов е български актьор.

Виж Българска армия и Герасим Младенов

Гергьовден

Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън) в България е комплекс от празници, чествани на 6 май.

Виж Българска армия и Гергьовден

Генерален щаб

Генералният щаб е висшият орган на военното управление, чиято цел е да подпомага командващия въоръжените сили на дадена страна.

Виж Българска армия и Генерален щаб

Георги Кукурешков

Георги Манчов Кукурешков (Кукурѣрешковъ до 1945) е български офицер, полковник, началник на отделение в 8-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви гаубичен полк и 1-ва артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Георги Кукурешков

Георги Кратунков

Георги Илиев Кратунков е български офицер, генерал-майор, участник Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), помощник-завеждащ движение (Оперативно отделение) и началник на транспортно отделение (Управление на началника на железопътните съобщения) през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Георги Кратунков

Георги Капитанов

Георги Петров Капитанов е български офицер, подполковник от генералния щаб, началник-щаб на 2-ра бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 21-ви пехотен средногорски полк, старши адютант в щаба на 3-та пехотна балканска дивизия и началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Георги Капитанов

Георги Ковачев (офицер)

Георги Христов Ковачев е български офицер (генерал-майор), командир на Беломорския отряд (1941) и 4-та пехотна преславска дивизия (1941 – 1944) по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Георги Ковачев (офицер)

Георги Попов (офицер)

Георги Николов Попов е български офицер (генерал от артилерията), генерал-губернатор на Южна Добруджа в периода (11 септември 1940 – 11 август 1941) и командир на 3-та армия през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Георги Попов (офицер)

Георги Атанасов (революционер)

Георги Атанасов Атанасов е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Българска армия и Георги Атанасов (революционер)

Георги Николов (офицер)

Георги Николов Маринов е български офицер, генерал-майор от Генералния щаб, началник-щаб на 1-ва армия по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Георги Николов (офицер)

Георги Русев

Георги Илиев Русев е български театрален и кино актьор.

Виж Българска армия и Георги Русев

Георги Стойнев

Георги Савов Стойнев (среща се и като Стойнов) е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Георги Стойнев

Георги Спанчевски

Георги Йосифов Спанчевски е български революционер, кочански подвойвода на Вътрешната македонска революционна организация.

Виж Българска армия и Георги Спанчевски

Георги Тановски

Георги Атанасов Тановски е български офицер (генерал-майор), командир последователно на 1-ва пехотна софийска дивизия и 8-а пехотна тунджанска дивизия през 1935 г.

Виж Българска армия и Георги Тановски

Георги Тодоров (генерал-майор)

Георги Тодоров Тодоров е български офицер, генерал-майор, командир на отделение в 3-ти артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 5-а артилерийска бригада и на 13-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Георги Тодоров (генерал-майор)

Георги Хайверов

Георги Димитров Хайверов е български военен деец (генерал-майор), командир на 4-ти конен полк (1938) и на 1-ва самостоятелна конна бригада (1943) по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Георги Хайверов

Георги Черкелов

Гробът на Георги Черкелов в Централните софийски гробища. Георги Иванов Черкелов е български актьор.

Виж Българска армия и Георги Черкелов

Георги Янков

Георги Николаев Янков е опълченец – поборник, български офицер, полковник, юрист.

Виж Българска армия и Георги Янков

Георги Манов

Георги Манов Манов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската (1885), командир на 5-и артилерийски полк и началник на артилерия на 4-та пехотна преславска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 4-та артилерийска бригада и началник на артилерията на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Георги Манов

Георги Минев

Георги Минев Николов с псевдоним „Чапай“ е участник в Съпротивителното движение в България по време на Втората световна война.

Виж Българска армия и Георги Минев

Георги Занков (офицер)

Георги Николов Занков е български офицер, полковник, командир на 34-ти пехотен троянски полк по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Георги Занков (офицер)

Георги Бошнаков

Георги Николов Бошнаков е български военен деец, генерал-майор, командир на 35-и пехотен врачански полк по време на Балканската война (1912 – 1913) и командир на 8-а пехотна тунджанска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Георги Бошнаков

Георги Вълков (инженер)

Георги Драгомиров Вълков е български инженер и конструктор.

Виж Българска армия и Георги Вълков (инженер)

Георги Вълков (офицер)

Георги Вълков Вълков е български офицер, генерал-майор от инженерни войски, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 11-а пионерна дружина и командир на Минохвъргачната дружина през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Георги Вълков (офицер)

Георги Вазов

Георги Минчов Вазов е български и руски офицер (генерал-лейтенант), военен министър.

Виж Българска армия и Георги Вазов

Георги Гърчев

Георги Иванов Гърчев е български военен и революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Георги Гърчев

Георги Генев

Георги Николов Генев е български офицер, генерал-майор от кавалерията, командир на Беломорския отряд (1941 – 1944) и инспектор на конницата (1944) през Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Георги Генев

Георги Димчев

Георги Димов Димчев е български офицер, деец на националноосвободително движение на българите в Егейска Македония в годините на Втората световна война.

Виж Българска армия и Георги Димчев

Георги Димитров (ескадрен миноносец)

„Георги Димитров“ е боен кораб, ескадрен миноносец (според новата терминология – разрушител) от българските Военноморски сили, служил в състава на Българския военноморски флот в периода 1950 – 1960 г.

Виж Българска армия и Георги Димитров (ескадрен миноносец)

Георги Дерманчев

Георги Василев Дерманчев е български офицер (полковник), участник в Сръбско-българска война (1885), Балканската (1912 - 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Георги Дерманчев

Държавна агенция „Национална сигурност“

Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) е българска държавна агенция към Министерския съвет, която изпълнява политика по защита на националната сигурност.

Виж Българска армия и Държавна агенция „Национална сигурност“

Държавна институция

Държавната институция (т.е. държавно учреждение) е учреждение, упълномощено от конституцията и законите на страната да изпълнява определени функции на държавата.

Виж Българска армия и Държавна институция

Държавен глава

Държавен глава е общ термин за индивидуална или колективна държавна институция, която е върховен представител на държавата.

Виж Българска армия и Държавен глава

Държавен комитет на отбраната

Държавният комитет на отбраната (ДКО) е държавна институция в България, съществувала от 1952 до 1990 година (с прекъсване през 1953-1957 година).

Виж Българска армия и Държавен комитет на отбраната

Дръзки (миноносец)

„Дръзки“ е български военен кораб, миноносец.

Виж Българска армия и Дръзки (миноносец)

Дряново (Сярско)

Дряново или Дреново (Δράνοβο, Драново, катаревуса Δράνοβον, Драновон) е бивше село в Гърция, разположено на територията на дем Довища, област Централна Македония.

Виж Българска армия и Дряново (Сярско)

Драган Прокопиев

Драган Прокопиев Василев, известен като Драган Прокопиев, е български хоров диригент и музикален педагог.

Виж Българска армия и Драган Прокопиев

Драганица

Драга̀ница е село в Северозападна България.

Виж Българска армия и Драганица

Драго Бояджиев

Драго Димитров Бояджиев е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), помощник-началник на Главното интендантство от Министерството на войната през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Драго Бояджиев

Дачо Георгиев

Дачо (Дако) Георгиев е български военен и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Дачо Георгиев

Данаил Николаев

Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.

Виж Българска армия и Данаил Николаев

Даниел Панов

Даниел Димитров Панов е български политик и инженер от ГЕРБ.

Виж Българска армия и Даниел Панов

Двадесет и седма пехотна дивизия

Двадесет и седма пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и седма пехотна дивизия

Двадесет и седми пехотен чепински полк

Двадесет и седми чепински полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и седми пехотен чепински полк

Двадесет и шеста авиобаза

Двадесет и шеста разузнавателна авиобаза е бивша военновъздушна база на българската армия.

Виж Българска армия и Двадесет и шеста авиобаза

Двадесет и шести пехотен пернишки полк

Булаир по време на Балканската война. Двадесет и шести пехотен пернишки полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Двадесет и шести пехотен пернишки полк

Двадесет и трети пехотен шипченски полк

Двадесет и трети пехотен шипченски полк е военна част в рамките на полковата структура на Българската армия от времето на Третото българско царство.

Виж Българска армия и Двадесет и трети пехотен шипченски полк

Двадесет и четвърта пехотна дивизия

Двадесет и четвърта пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и четвърта пехотна дивизия

Двадесет и втора щурмова авиобаза

Двадесет и втора щурмова авиобаза (22 ЩАБ) е военно формирование на българската армия.

Виж Българска армия и Двадесет и втора щурмова авиобаза

Двадесет и втора пехотна дивизия

Двадесет и втора пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и втора пехотна дивизия

Двадесет и девета пехотна дивизия

Двадесет и девета пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и девета пехотна дивизия

Двадесет и осма пехотна дивизия

Двадесет и осма пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и осма пехотна дивизия

Двадесет и осми пехотен стремски полк

Двадесет и осми пехотен стремски полк е български пехотен полк, формиран през 1900 година и взел участие в Балканската (1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Двадесет и осми пехотен стремски полк

Двадесет и първа пехотна дивизия

Двадесет и първа пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и първа пехотна дивизия

Двадесет и първи пехотен средногорски полк

Двадесет и първи средногорски полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, част от състава на 2 Тракийска пехотна дивизия.

Виж Българска армия и Двадесет и първи пехотен средногорски полк

Двадесет и пета изтребително-бомбардировъчна авиобаза

Двадесет и пета изтребително-бомбардировъчна авиобаза, известна също и като авиобаза Чешнегирово, е военно формирование на Военновъздушните сили на българската армия, базирано в село Чешнегирово намиращо се до град Садово.

Виж Българска армия и Двадесет и пета изтребително-бомбардировъчна авиобаза

Двадесет и пета пехотна дивизия

Двадесет и пета пехотна дивизия е българска военна част, формирана и действала по време на Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Двадесет и пета пехотна дивизия

Двадесет и пети пехотен драгомански полк

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.

Виж Българска армия и Двадесет и пети пехотен драгомански полк

Дванадесета пехотна дивизия

Дванадесета пехотна дивизия е българска военна част, взела участие в Междусъюзническата (1913), Първата световна (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Дванадесета пехотна дивизия

Дванадесети пехотен балкански полк

Дванадесети пехотен балкански на Н.Кр.

Виж Българска армия и Дванадесети пехотен балкански полк

Джоко Росич

Гробът на Джоко Росич през юни 2018 г. в Централните софийски гробища. Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, (Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма.

Виж Българска армия и Джоко Росич

Диаманди Николов

Диаманди (Диаманд) Николов Тръпчев е български офицер от кавалерията, полковник, участвал в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дивизион от 1-ви конен полк, помощник-командир на 2-ри конен полк и командир на 11-и конен полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Диаманди Николов

Димитър Кацаров (офицер)

Димитър Илиев Кацаров е български офицер, генерал-майор от артилерията, командир на 5-и нескорострелен артилерийски полк по време на Балканските войни (1912 – 1913) и инспектор на артилерията след края на Първата световна война.

Виж Българска армия и Димитър Кацаров (офицер)

Димитър Кирков (офицер)

Димитър Кирков Кирков е български военен деец, генерал-майор, началник на 8-а пехотна тунджанска дивизия по време на Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Димитър Кирков (офицер)

Димитър Попов (генерал, р. 1919)

Димитър Димитров Попов е български партизанин и офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Димитър Попов (генерал, р. 1919)

Димитър Попов (полковник, р. 1871)

Димитър Стефанов Попов е български офицер, полковник от пехотата, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на дружина от 5-и пехотен дунавски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Попов (полковник, р. 1871)

Димитър Азманов

Димитър Петров Азманов е български офицер (полковник) и военен историк.

Виж Българска армия и Димитър Азманов

Димитър Русчев

Димитър Русчев Русчев е български военен деец, офицер, генерал-майор от артилерията, командир на 2-ри артилерийски полк по време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), 8-а артилерийска бригада, началник на артилерията на 8-а пехотна тунджанска дивизия, артилерията в 1-ва отделна армия, българската артилерия в 11-a германска армия и комендант на Кюстенджа по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Русчев

Димитър Рашеев

Димитър Кънчев Рашеев е български офицер, генерал-майор от инженерните войски, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на техническата секция в управлението на оперативните железници и командир на 4-та пионерна дружина през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Рашеев

Димитър Станчев (офицер)

Димитър Митров Станчев е български офицер, генерал-майор и артилерийски инженер, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на батарея от 11-о артилерийско нескоростреллно отделение и на батарея от 22-ри артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Станчев (офицер)

Димитър Стоянов (офицер)

Димитър Стоянов Стоянов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), помощник интендант в Главното управление на съединените армии през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Стоянов (офицер)

Димитър Стоенчев

Димитър Стоянов Стоенчев (Стоянчев) е български офицер, генерал-лейтенант от артилерията, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на Техническото отделение от Артилерийската инспекция през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Стоенчев

Димитър Симеонов (футболист)

Димитър Емилов Симеонов е български футболист, вратар, състезател на ФК Сливнишки герой (Сливница).

Виж Българска армия и Димитър Симеонов (футболист)

Димитър Хаджидимиев

Димитър Петров Хаджидимиев е български военен юрист, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), председател на съда на 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Хаджидимиев

Димитър Халачев

Димитър Тодоров Халачев е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Димитър Халачев

Димитър Шивиков

Димитър Атанасов Шивиков е български военен деец, висш офицер от състава на Българската армия със звание бригаден генерал, служил като национален командир на българския контингент в Афганистан.

Виж Българска армия и Димитър Шивиков

Димитър Мустаков

Димитър Михайлов Мустаков е български офицер, генерал-майор от генералщабното ведомство, участник Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Мустаков

Димитър Маринов (полковник, р. 1860)

Димитър Маринов Маринов е български офицер, полковник от пехотата, командир на 1-ва дружина от 3-ти пехотен бдински полк през Сръбско-българската война (1885) и командир на 1-ви пехотен софийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Димитър Маринов (полковник, р. 1860)

Димитър Мосинов

Димитър Николов Мосинов е български офицер (полковник), герой от Сръбско-българска война (1885).

Виж Българска армия и Димитър Мосинов

Димитър Моллов

Димитър Петров Моллов (1846 – 1914) е български лекар-хирург и политик от Прогресивнолибералната, по-късно от Народната партия.

Виж Българска армия и Димитър Моллов

Димитър Икономов (офицер)

Димитър Спасов Икономов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 57-и пехотен полк и 1-ва бригада от 5-а пехотна дунавска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Икономов (офицер)

Димитър Жостов

Димитър Андонов Жостов е български военен деец, генерал-майор и политик.

Виж Българска армия и Димитър Жостов

Димитър Българов

Димитър (Стойко) Бочев Българов е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската война (1885).

Виж Българска армия и Димитър Българов

Димитър Бреянов

Димитър Илиев Бреянов е български офицер, полковник от артилерията, командир на отделение в 8-и артилерийски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на Сборна артилерийска бригада и на 6-а артилерийска бригада през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Бреянов

Димитър Бошнаков

Димитър Иванов Бошнаков е български офицер, полковник от пехотата, адютант на 3-та дружина от 2-ри пехотен струмски полк през Сръбско-българската война (1885), командир на 9-и пехотен пловдивски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ра бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Бошнаков

Димитър Велинов

Димитър Кирилов Велинов („Чотката“) е български комунист, офицер, генерал-майор.

Виж Българска армия и Димитър Велинов

Димитър Гюдженов

Димитър Атанасов Гюдженов е български художник, известен със своите картини на военна и историческа тематика, често използвани за илюстрации в енциклопедии и учебници по българска история.

Виж Българска армия и Димитър Гюдженов

Димитър Гилин

Димитър Ангелов Гилин е участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война, партизанин.

Виж Българска армия и Димитър Гилин

Димитър Думбалаков

Димитър Атанасов Думбалаков е български военен, подполковник, и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Виж Българска армия и Димитър Думбалаков

Димитър Добрев (офицер)

Димитър Добрев Добрев е български морски офицер, капитан I ранг, участник в Сръбско-българската (1885), Руско-японската (1904 – 1905), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913).

Виж Българска армия и Димитър Добрев (офицер)

Димитър Йосифов (офицер)

Димитър Йосифов Йосифов е български офицер, генерал-майор, участник Сръбско-българската война (1885), командир на дружина от 34-ти пехотен троянски полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 2-ра бригада от 10-а пехотна беломорска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Димитър Йосифов (офицер)

Динчо Велев

Динчо Петров Велев (Дупинов) е български партизанин, офицер Българската народна армия (генерал-лейтенант), член на БКП, Решение № 218 от.

Виж Българска армия и Динчо Велев

Дионисий Писинов

Диониси Иванов Писинов е български военен деец, генерал-майор, военен инженер-геодезист, командир на 38-и пехотен полк през Балканската война (1912 – 1913), на 22-ри пехотен полк и на 2-ра бригада от 7-а пехотна рилска дивизия по време на Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Дионисий Писинов

Добруджански въпрос

Разделяне на Добруджа между Румъния и България Румъния след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) през погледа на карикатуриста Добруджански въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Добруджа, и в частност в Северна Добруджа след Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж Българска армия и Добруджански въпрос

Добри Караджов

Добри Александров Караджов e български партизанин и офицер, генерал-лейтенант, командващ ракетните войски и артилерията от 1978 г.

Виж Българска армия и Добри Караджов

Добри Попов

Добри Димитров Попов е български офицер, генерал-майор от артилерията, началник на щаба на 2-ра бригада от 8-а пехотна тунджанска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник-щаб на 9-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Добри Попов

Добрин Добрев (офицер)

Генерал-лейтенант Добрин Димитров Добрев, с фамилно име по рождение Димитров, е заслужил летец на НР България, виден военен деец (заместник-началник на Щаба на ОВС на ОВД, на Генералния щаб на БНА и на Гражданската отбрана), военен летец-инструктор, активен участник в комунистическото движение и във Втората световна война, Почетен гражданин на гр.

Виж Българска армия и Добрин Добрев (офицер)

Добринка Станкова

Добринка Николова Станкова е българска актриса.

Виж Българска армия и Добринка Станкова

Довища

Довѝща (Εμμανουήλ Παππάς, Емануил Папас, до 1933 година Παππάς, Папас, до 1927 година Δοβίστα, Довиста) е село в Гърция, център на дем Довища, област Централна Македония.

Виж Българска армия и Довища

Донка Ушлинова

Донка Богданова, по мъж Ставрева Христова – Ушлинова, наричана Донка Комитката, е българска революционерка и военна деятелка, четник и терористка на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Виж Българска армия и Донка Ушлинова

Доно Кирков

Андон (Доно) Толов Кирков е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и „Охрана“.

Виж Българска армия и Доно Кирков

Десета пехотна беломорска дивизия

Десета пехотна беломорска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Десета пехотна беломорска дивизия

Десети пехотен родопски полк

Десети пехотен родопски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Десети пехотен родопски полк

Дечо Гешев

Дечо Кръстев Гешев (до 1945 г. се изписва Дѣчо) е български офицер, генерал-майор от интендантството, командир на 1-ва рота от 5-и пехотен дунавски полк през Сръбско-българската война (1885), началник на Главното интендантство през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Дечо Гешев

Девин

Девин (до 1934 г. Дьовленъ) е град в Южна България, административен център на община Девин.

Виж Българска армия и Девин

Девета пехотна плевенска дивизия

Девета пехотна плевенска дивизия е българска военна част.

Виж Българска армия и Девета пехотна плевенска дивизия

Деветнадесетомайски преврат

Деветнадесетомайският преврат е държавен преврат в Царство България, извършен на 19 май 1934 година от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията.

Виж Българска армия и Деветнадесетомайски преврат

Делчо Несторов

Делчо Несторов Несторов (до 1945 г. Дѣлчо) е български офицер, генерал-майор и преводач, участник Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на военносъдебната част на 3-та армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Делчо Несторов

Делчо Симов

Делчо Андонов Симов (Горшо) е български комунистически партизанин, деец на БРП (к), офицер, генерал-лейтенант.

Виж Българска армия и Делчо Симов

Ефтим Китанчев

Ефтим Цветков Китанчев е български военен, пръв председател на Българския олимпийски комитет, спортист.

Виж Българска армия и Ефтим Китанчев

Евстати Стратев

Евстати Димитров Стратев е български актьор.

Виж Българска армия и Евстати Стратев

Евтим Рангелов

Евтим Рангелов Веселнов е български партизанин, офицер, полковник.

Виж Българска армия и Евтим Рангелов

Единадесета учебна авиобаза

Единадесета учебна авиобаза (11-а УАБ) в с.

Виж Българска армия и Единадесета учебна авиобаза

Единадесета пехотна дивизия

Единадесета пехотна дивизия е българска военна част, формирана през Балканската война (1912 – 1913).

Виж Българска армия и Единадесета пехотна дивизия

Единадесета пехотна македонска дивизия

Единадесета пехотна македонска дивизия е българска военна част, формирана предимно от българи от Македония и действала в Първата световна война.

Виж Българска армия и Единадесета пехотна македонска дивизия

Единадесети пехотен сливенски полк

Единадесети пехотен сливенски полк е български полк взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втора световна война (1941 – 1945).

Виж Българска армия и Единадесети пехотен сливенски полк

Екатерина Бончева

Екатерина Петкова Бончева-Лисичарова е българска журналистка, в периода 1992 — 2006 г.

Виж Българска армия и Екатерина Бончева

Емил Манов (сценарист)

Емил Радославов Манов е български писател и сценарист.

Виж Българска армия и Емил Манов (сценарист)

Любомир Владикин

Любомир Николов Владикин (р. 3 септември 1891 – п. 22 май 1948) е български юрист, конституционалист и писател, син на Никола Владикин и племенник на митрополит Евстатий Пелагонийски.

Виж Българска армия и Любомир Владикин

Любомир Весов

Любомир Илиев Весов е български революционер, офицер от Българската армия и поет, деец на националноосвободителното движение в Македония, деец на Македонското студентско дружество „Вардар“, окръжен войвода на ВМРО в Западна Македония.

Виж Българска армия и Любомир Весов

Любен Петров

Любен Йорданов Петров е високопоставен офицер от Българската армия и впоследствие влиятелна политическа фигура.

Виж Българска армия и Любен Петров

Любен Гоцев

Любен Стоянов Гоцев е политик от Българската комунистическа партия (БКП) и наследилата я Българска социалистическа партия (БСП) и генерал от Държавна сигурност.

Виж Българска армия и Любен Гоцев

Любен Добрев

Любен Добрев Димитров, известен като Любен Добрев, е висш офицер от Българската народна армия със звание генерал-майор.

Виж Българска армия и Любен Добрев

Луфтвафе на Третия райх

Луфтвафе (Luftwaffe – въздушно оръжие) е името на военновъздушните сили на Нацистка Германия.

Виж Българска армия и Луфтвафе на Третия райх

Лазар Козаров

Лазар Дянков Козаров е български офицер, генерал-майор, участник в Сръбско-българската (1885), Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Лазар Козаров

Лазар Лазаров (офицер)

Лазар Иванов Лазаров е български офицер, генерал-лейтенант, офицер от Бургаската дружина през Сръбско-българската война (1885), командир на дружина в 40-и пехотен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 29-и пехотен ямболски полк и на 2-ра бригада от 12-а пехотна дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Виж Българска армия и Лазар Лазаров (офицер)

Лазарополе

Лазаро̀поле (Лазарополе) е село в западната част на Северна Македония, в община Маврово и Ростуше, без постоянно население.

Виж Българска армия и Лазарополе

Лесидрен

Лѐсидрен е село в Северна България, област Ловеч, Община Угърчин.

Виж Българска армия и Лесидрен

Лев Главинчев

Лев Николов Главинчев е български комунист, офицер (генерал-майор) и политик.

Виж Българска армия и Лев Главинчев

Лейтенант

Лейтенант е офицерско военно звание.

Виж Българска армия и Лейтенант

Йосиф Разсуканов

Йосиф Антонов Разсуканов е български офицер (генерал-майор), преподавател във Военната академия, командир на 21-ви пехотен стедногорски полк по време на Първата световна война (1915 – 1918), началник-щаб на 6-а пехотна бдинска дивизия.

Виж Българска армия и Йосиф Разсуканов

Йосиф Сърчаджиев

Йосиф Стефанов Сърчаджиев е български актьор, син на режисьора Стефан Сърчаджиев.

Виж Българска армия и Йосиф Сърчаджиев

Йордан Венедиков

Йордан Тимотеев Венедиков е български офицер (генерал-майор), историк и публицист.

Виж Българска армия и Йордан Венедиков

Йонко Панов

Йонко Панов Йонов е деец на БРП (к), участник в участник в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война, партизанин от Рило-Пиринския партизански отряд.

Виж Българска армия и Йонко Панов

Йеротей Сирманов

Йеротей Илиев Сирманов е български офицер (генерал-майор).

Виж Българска армия и Йеротей Сирманов

15 май

15 май е 135-ият ден в годината според григорианския календар (136-и през високосна година).

Виж Българска армия и 15 май

16-а авиационна база

Шестнадесета авиационна база (16 АБ) е военно формирование на Военновъздушните сили на българската армия.

Виж Българска армия и 16-а авиационна база

19 юли

19 юли е 200-ият ден в годината според григорианския календар (201-ви през високосна).

Виж Българска армия и 19 юли

19 септември

19 септември е 262-рият ден в годината според григорианския календар (263-ти през високосна).

Виж Българска армия и 19 септември

19 април

19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).

Виж Българска армия и 19 април

19 март

19 март е 78-ият ден в годината според григорианския календар (79-и през високосна година).

Виж Българска армия и 19 март

2 август

2 август е 214-ият ден в годината според григорианския календар (215-и през високосна).

Виж Българска армия и 2 август

22 септември

22 септември е 265-ият ден в годината според григорианския календар (266-и през високосна година).

Виж Българска армия и 22 септември

24 септември

24 септември е 267-ият ден в годината според григорианския календар (268-и през високосна).

Виж Българска армия и 24 септември

24 февруари

24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Българска армия и 24 февруари

24-та авиационна база

Емблема на Транспортната Авиогрупа 1-ва Ескадрила Ми-24 Двадесет и четвърта авиационна база Крумово е военно съединение на военновъздушните сили на Република България.

Виж Българска армия и 24-та авиационна база

25 ноември

25 ноември е 329-ият ден в годината според григорианския календар (330-и през високосна година).

Виж Българска армия и 25 ноември

27 август

27 август е 239-ият ден в годината според григорианския календар (240-и през високосна година).

Виж Българска армия и 27 август

28 ноември

28 ноември е 332-рият ден в годината според григорианския календар (333-ти през високосна).

Виж Българска армия и 28 ноември

3 декември

3 декември е 337-ият ден в годината според григорианския календар (338-и през високосна година).

Виж Българска армия и 3 декември

3-та авиационна база

мини мини Трета авиационна база (известна преди преименуването като 3-та Изтребителна авиационна база (3-та ИАБ) е военно съединение на Военновъздушните сили на България.

Виж Българска армия и 3-та авиационна база

30 август

30 август е 242-рият ден в годината според григорианския календар (243-ти през високосна).

Виж Българска армия и 30 август

31 март

31 март е 90-ият ден в годината според григорианския календар (91-ви през високосна).

Виж Българска армия и 31 март

6 януари

6 януари е 6-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Българска армия и 6 януари

9 януари

9 януари е 9-ият ден в годината според григорианския календар.

Виж Българска армия и 9 януари

Известен като Българската народна армия.

, Кестен (село), Първа родопска бригада „Георги Димитров“, Първа армия, Първа българска армия, Първа гвардейска пехотна дивизия, Първа изтребителна авиобаза, Първа конна дивизия, Първа пехотна софийска дивизия, Първан Първанов, Първи пехотен софийски полк, Пьотър Паренсов, Президент, Президент на България, ПФК „Левски“ (София), Паско Янев, Паша дере, Партизански формирования на МОО, Павел Панов (полковник), Павел Христов (офицер), Павел Шойлеков, Пантелей Киселов, Пантелей Ценов, Панчо Константинов, Панайот Сантурджиев, Панайот Бърнев, Панайот Дворянов, Пламен Стоилов, План за организационно изграждане и модернизация на въоръжените сили до 2015 г., Планинска дивизия (България), Помощник-командирски институт, Пею Старибратов, Петър Крушев, Петър Каров, Петър Коларов, Петър Коледаров, Петър Панчевски, Петър Пенев, Петър Радев, Петър Стоянов (генерал, 1921), Петър Стоянов (офицер от флота), Петър Салабашев, Петър Слабаков, Петър Тантилов, Петър Тодоров Атанасов, Петър Хаджииванов, Петър Вариклечков, Петър Георгиев (офицер), Петрички инцидент, Пета армия, Пета изтребителна авиобаза, Пета пехотна дунавска дивизия, Петдесет и седми пехотен драмски полк, Петдесет и шести пехотен велешки полк, Петдесет и трети пехотен осоговски полк, Петдесет и четвърти пехотен битолски полк, Петдесет и втори пехотен моравски полк, Петдесет и девети пехотен пирински полк, Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк, Петдесет и първи пехотен вардарски полк, Петдесет и пети пехотен охридски полк, Петдесети пехотен нишавски полк, Пети пехотен дунавски полк, Петнадесета пехотна охридска дивизия, Пеню Шиваров, Осма пехотна тунджанска дивизия, Осми пехотен приморски полк, Осемдесет и седми пехотен полк, Осемдесет и шести пехотен полк, Осемдесет и трети пехотен полк, Осемдесет и четвърти пехотен полк, Осемдесет и втори пехотен полк, Осемдесет и осми пехотен полк, Осемдесет и първи пехотен полк, Осемдесет и пети пехотен полк, Осемдесети пехотен полк, Оръжие и техника на Сухопътните войски на България, Организация за съдействие на отбраната, ОТР-21, Олимпий Панов, Омуртаг (град), Опит за преврат в България (1965), Операция „Рьоселшпрунг“, Асен Красновски, Асен Каров, Асен Пападопов, Асен Агов (авиатор), Асен Стоичков, Асен Сираков, Асен Божков, Асен Георгиев (преводач), Атанас Каишев, Атанас Назлъмов, Атанас Русев, Атанас Тодоров, Атанас Узунов (майор), Атанас Вапцаров, Атанас Гарвалов, Атанас Дуков, Атанас Драгиев, Атанас Добрев, Арсенал (предприятие), Армия (пояснение), Армия на България, Арменци в България, Аврам Аврамов, Аврам Гуджев, Александър Каулбарс, Александър Кисьов, Александър Панайотов, Александър Атанасов, Александър Симов, Александър Танев (офицер), Александър Цветанов, Александър Манолов, Александър Бърнев, Александър Балтаджиев, Александър Давидов (офицер), Александър Димитров (офицер), Алекси Попов, Алекси Стоянов, Аню Ангелов, Антон Пчеларов, Антон Петров, Антон Бузуков, Анастас Ноев, Ангел Христов (офицер), Андрей Букурещлиев (офицер), Андон Калчев, Андон Шопов, Нягул Цветков, Научна експедиция в Македония и Поморавието, Национално знаме на България, Национален военен университет, Народна република България, Наборна военна служба в България, Найчо Петров, Никифор Никифоров, Никифор Никифоров (генерал-майор), Никола Кметов, Никола Колев, Никола Николов (офицер), Никола Недев, Никола Рясков, Никола Рибаров, Никола Стайчев, Никола Станимиров, Никола Сарафов (офицер), Никола Спасов (офицер), Никола Топалджиков, Никола Фурнаджиев (капитан II ранг), Никола Христов (генерал-майор), Никола Хаджипетков, Никола Янакиев, Никола Мутафчиев (офицер), Никола Иванов (полковник, р. 1858), Никола Жеков, Никола Желявски, Никола Бакърджиев, Никола Бакърджиев (генерал-майор), Никола Бочев, Никола Бонев (офицер), Никола Грозданов, Никола Генчев, Никола Дръжков, Никола Дренски, Никола Дагарадинов, Никола Димитров (офицер), Никола Димов, Никола Лефтеров, Николай Кюркчиев, Николай Цонев, Новото гробище над Сливница, Ной Ноев, Ноемвриана, Недялко Тодоров, Руси Русев (министър на войната), Руси Лудогоров, Руговска клисура, Рашко Атанасов, Рашо Михнев, Рашо Георгиев, Рафаил Жечев, Рачо Петров, Рачо Славейков, Рачо Хаджиев, Радослав Каменов, Радой Сираков, Радомирски отряд, Рихард фон Мах, Родопски отряд, Романтика (къмпинг), Регистрационен номер на МПС (България), Редник, Съюзна контролна комисия, Сърбия по време на Втората световна война, Съвместно командване на специалните операции, Сухопътни войски на България, Субашкьой, Струмска операция, Струмишка българска община, Струмишки революционен окръг, Страшимир Кушев, Страшимир Велчев, Страцин (община Кратово), Старшина, Стамат Икономов, Станчо Димитриев, Станислав Сивриев, Станислав Големинов, Стилиян Ковачев, Сто двадесет и трети пехотен полк, Сто и трети пехотен полк, Стою Брадистилов, Стоян Калоянов (офицер), Стоян Пушкаров, Стоян Стоев, Стоян Тороманов, Стоян Топузов (офицер), Стоян Филипов (офицер), Стоян Загорски, Стоян Заимов (офицер), Стоян Гърков, Стойчо Мазгалов, Стойчо Гаруфалов, Стойно Бачийски, Стефан Паприков, Стефан Азманов, Стефан Николов (генерал-майор), Стефан Николов Калфата, Стефан Нерезов, Стефан Ненов, Стефан Рачев, Стефан Стайчев, Стефан Салабашев (офицер), Стефан Славчев, Стефан Тошев, Стефан Тодоров (офицер), Стефан Цанев (офицер), Стефан Ильев, Стефан Бояджиев (генерал), Стефан Богданов, Стефан Йосифов, Сръбската армия до навечерието на Сръбско-българската война, Сръбско-българска война, Средновековна българска флота, Средновековна българска армия, Сава Савов, Сава Мъдров, Сборна дивизия, Свързочни войски, Свобода или смърт (филм), Светозар Милетич (офицер), Сирко Станчев, Силите за сигурност на Бъгария, Симеон Янков, Симеон Молеров (революционер), Симеон Ванков, Симеон Добревски, Скопски революционен окръг, Скопие, Славчо Радомирски, Смърт на Борис III, Сотир Майноловски, Софроний Стоянов, Солунски фронт, Солунски революционен окръг, Спас Жостов, Сергей Бирюзов, Северен отряд, Седма пехотна рилска дивизия, Седемдесет и шести пехотен полк, Седемдесет и трети пехотен полк, Седемдесет и втори пехотен полк, Седемдесет и първи пехотен полк, Седемдесет и пети пехотен полк, Седемдесети пехотен полк, Седемнадесета пехотна щипска дивизия, Седемнадесети пехотен доростолски полк, Търговищенци, Търнава (област Враца), Търново-Сейменски отряд, Туран (танк), Тръстеник (област Русе), Триъгълник на смъртта (България), Трифон Трифонов (офицер), Триград, Тридесет и седми пехотен пирински полк, Тридесет и шести пехотен козлодуйски полк, Тридесет и трети пехотен свищовски полк, Тридесет и четвърти пехотен троянски полк, Тридесет и втори пехотен загорски полк, Тридесет и девети пехотен солунски полк, Тридесет и осми пехотен полк, Тридесет и първи пехотен варненски полк, Тридесет и пети пехотен врачански полк, Тримата от запаса, Тринадесета пехотна дивизия, Тринадесети вертолетен авиополк, Трета армия, Трета пехотна балканска дивизия, Трендафил Думбалаков, Тодор Кабакчиев (офицер), Тодор Кантарджиев, Тодор Комсиев, Тодор Петров (офицер), Тодор Александров, Тодор Радев, Тодор Саев, Тодор Тошев, Тодор Матров, Тодор Марков, Тодор Мицев (офицер), Тодор Златев, Тодор Георгиев, Тома Прендов, ТИМ, Ултраспорт, Фердинандова чешма, Христо Коджейков, Христо Петрунов, Христо Саракинов, Христо Татарчев, Христо Христов (генерал-майор), Христо Чаракчиев, Христо Чернопеев, Христо Юрданов, Христо Илиев (летец), Христо Бърдаров (капитан), Христо Бърдаров (полковник), Христо Бояджиев (офицер), Христо Велчев, Христо Герджиков, Христо Данчев, Христофор Каракановски, Хасковски отряд, Хараламби Кметов, Хари Улрих, Цар Крум, Царски дворец (София), Царева ливада, Цанко Бозов, Цвятко Попов, Цветко Караджов, Цоцо Цоцов, Четвърта армия, Четвърта изтребителна авиобаза, Четвърта пехотна преславска дивизия, Четиридесет и седми пехотен ардински полк, Четиридесет и шести пехотен добрички полк, Четиридесет и трети пехотен полк, Четиридесет и четвърти пехотен тунджански полк, Четиридесет и втори пехотен полк, Четиридесет и девети пехотен калимански полк, Четиридесет и осми пехотен дойрански полк, Четиридесет и първи пехотен полк, Четиридесет и пети пехотен чегански полк, Четиридесети пехотен беломорски полк, Четиринадесета пехотна вардарска дивизия, Четиринадесети пехотен македонски полк, Школа за запасни офицери, Шеста пехотна бдинска дивизия, Шестдесет и седми пехотен полк, Шестдесет и шести пехотен полк, Шестдесет и трети пехотен полк, Шестдесет и четвърти пехотен полк, Шестдесет и втори пехотен полк, Шестдесет и девети пехотен полк, Шестдесет и осми пехотен полк, Шестдесет и първи пехотен полк, Шестдесет и пети пехотен полк, Шестдесети пехотен полк, Шестнадесета пехотна дивизия, Шестнадесети пехотен ловчански полк, Щерю Атанасов, Щерю Божинов, Юрдан Аврамов, Юрдан Стоянов, Юрдан Георгиев, Ягодина, Яков Петкович, Ямболски отряд, Янчо Костов, Янаки Щерьов, Янко Бойчев, Мъклен, Мустафа Хаджи, Мурска операция, Машиностроене, Матей Златоустов, Марш маньовър на Българската армия през 1885 г., Мартин Карбовски, Марчо Марчев, Марин Маринов (офицер), Марко Колев, Македоно-одринско опълчение, Мицо Гетовски, Михаил Кремен, Михаил Каридов, Михаил Кантакузин, Михаил Попстаматов, Михаил Пешня, Михаил Апостолов, Михаил Савов, Михаил Сапунаров, Михаил Сионидис, Михаил Филипов, Михаил Чаков, Михаил Шишков, Михаил Шекерджиев, Михаил Вълков, Михаил Войников, Михаил Ганчев, Михаил Георгиев, Михаил Думбалаков, Михаил Лазаров, Михайло Апостолски, Милан Атанасов, Милко Железов, Минчо Банковски, Министерство на отбраната на България, Младши сержант, Мостин Дейвис, Мотострелкови войски, Медал за участие в Балканските войни (1912-1913), Медал за участие в Европейската война (1915-1918), Междусъюзническа контролна комисия, История на радиолюбителството в България, Ичко Димитров, Иван Калоянов, Иван Кирпиков, Иван Пройнов, Иван Паспалеев, Иван Пожарлиев (офицер), Иван Попов (революционер), Иван Попов (генерал-лейтенант), Иван Петров (офицер), Иван Петров (полковник, р. 1863), Иван Аржентински, Иван Русев (офицер), Иван Стойков, Иван Симеонов, Иван Семерджиев (офицер), Иван Табаков (офицер), Иван Тодоров (генерал), Иван Фичев, Иван Хаджиберов, Иван Хаджиенов, Иван Халачев (офицер), Иван Цончев, Иван Цеков (генерал), Иван Червенаков, Иван Маринов (офицер), Иван Марков (генерал-майор), Иван Ибришимов, Иван Жабински, Иван Златанов (офицер), Иван Златев (офицер), Иван Бангеев, Иван Бобев, Иван Бончев, Иван Вълков, Иван Ватев, Иван Винаров, Иван Веймарн, Иван Джангозов, Иван Добрев (адмирал), Иван Додов, Иван Донков (генерал), Игнат Криворов, Източнорумелийска милиция, Източен корпус, Иларион Танев, Илия Кушев, Илия Карабиберов, Илия Попов (вицеадмирал), Илия Атанасов, Илия Раев (офицер), Илия Темков, Илия Балтов (ВМОК), Илия Бенчев, Инцидент в поделение 18 250 край София (2008), Жеко Велчев, Жени Заимова, За военна заслуга, Зафир Чобанов, Западен корпус, Здравко Георгиев (генерал-майор), Зиновий Рожественски, Златан Стойков, Зенитно-ракетни войски, Българска армия (пояснение), Българска войска, Българска народна армия, Българската армия, Българската войска, Български културен клуб – Скопие, Българско опълчение, България, България във войната срещу Третия Райх, Българо-руска военна конвенция (1883), Бургаски отряд, Брод (община Новаци), БНА, Ба, Барутин, Балканската война 1912-1913 (филм), Бане Андреев, Битка при Червената стена, Битка при завоя на Черна, Боян Урумов, Боян Българанов, Борис Станчев, Борис Сирманов, Борис Тодоров, Борис Харизанов, Борис Маркус, Борис Белчов, Борис Дрангов, Богдан Белковски, Богомил Симеонов, Божица, Божко Икономов, Бой при Трън, Бойна стрелба, Бомбардировка на Лесковац на 6 септември 1944 година, Бончо Балабанов (генерал-майор), Бончо Василев, Белю Христов, Вътрешна македоно-одринска революционна организация, Върбан Винаров, Вълчо Цанков, Вълко Василев, Вълко Велчев, Въоръжени сили на България, Втора армия, Втора изтребителна авиобаза, Втора конна дивизия, Втора призренска лига, Втора пехотна тракийска дивизия, Временно руско управление, Васил Кутинчев, Васил Атанасов (офицер), Васил Ангелов, Васил Силяновски, Васил Таслаков, Васил Михайлов, Васил Зикулов, Васил Василев (генерал-майор, р. 1884), Васил Данаджиев, Васил Делов, Василий Золотарьов, Варна, Валентин Босевски, Владислав Ковачев, Владимир Поптомов, Владимир Ангелов Данев, Владимир Руменов, Владимир Стойчев, Владимир Серафимов, Владимир Танинчев, Владимир Шчербицки, Владимир Заимов, Владимир Бакалов, Владимир Вазов, Владимир Владимиров Вазов, Водни пад, Войнишки партизански батальон „Васил Петлешков“, Военна академия „Георги Раковски“, Военна болница (Пловдив), Военна история на България, Военни звания на Българската войска в Царство България, Военно летище Балчик, Военно-географска служба, Военноукрепително дело в българските земи, Военновъздушни сили на България, Военноморски сили на България, Весели и в боя, Вечеслав Тунев, Величко Георгиев (генерал), Велизар Лазаров, Велик е нашият войник, Велико Кърджиев (артилерийски офицер), Гьоврен, Гръцки квартал (Варна), Гражданска защита (държавно учреждение), Григор Кюркчиев, Григор Преславски, Григор Силяновски, Григор Загорски, Гаврил Анастасов, Ганчо Манчев, Голям Перелик, Герасим Тодоров, Герасим Младенов, Гергьовден, Генерален щаб, Георги Кукурешков, Георги Кратунков, Георги Капитанов, Георги Ковачев (офицер), Георги Попов (офицер), Георги Атанасов (революционер), Георги Николов (офицер), Георги Русев, Георги Стойнев, Георги Спанчевски, Георги Тановски, Георги Тодоров (генерал-майор), Георги Хайверов, Георги Черкелов, Георги Янков, Георги Манов, Георги Минев, Георги Занков (офицер), Георги Бошнаков, Георги Вълков (инженер), Георги Вълков (офицер), Георги Вазов, Георги Гърчев, Георги Генев, Георги Димчев, Георги Димитров (ескадрен миноносец), Георги Дерманчев, Държавна агенция „Национална сигурност“, Държавна институция, Държавен глава, Държавен комитет на отбраната, Дръзки (миноносец), Дряново (Сярско), Драган Прокопиев, Драганица, Драго Бояджиев, Дачо Георгиев, Данаил Николаев, Даниел Панов, Двадесет и седма пехотна дивизия, Двадесет и седми пехотен чепински полк, Двадесет и шеста авиобаза, Двадесет и шести пехотен пернишки полк, Двадесет и трети пехотен шипченски полк, Двадесет и четвърта пехотна дивизия, Двадесет и втора щурмова авиобаза, Двадесет и втора пехотна дивизия, Двадесет и девета пехотна дивизия, Двадесет и осма пехотна дивизия, Двадесет и осми пехотен стремски полк, Двадесет и първа пехотна дивизия, Двадесет и първи пехотен средногорски полк, Двадесет и пета изтребително-бомбардировъчна авиобаза, Двадесет и пета пехотна дивизия, Двадесет и пети пехотен драгомански полк, Дванадесета пехотна дивизия, Дванадесети пехотен балкански полк, Джоко Росич, Диаманди Николов, Димитър Кацаров (офицер), Димитър Кирков (офицер), Димитър Попов (генерал, р. 1919), Димитър Попов (полковник, р. 1871), Димитър Азманов, Димитър Русчев, Димитър Рашеев, Димитър Станчев (офицер), Димитър Стоянов (офицер), Димитър Стоенчев, Димитър Симеонов (футболист), Димитър Хаджидимиев, Димитър Халачев, Димитър Шивиков, Димитър Мустаков, Димитър Маринов (полковник, р. 1860), Димитър Мосинов, Димитър Моллов, Димитър Икономов (офицер), Димитър Жостов, Димитър Българов, Димитър Бреянов, Димитър Бошнаков, Димитър Велинов, Димитър Гюдженов, Димитър Гилин, Димитър Думбалаков, Димитър Добрев (офицер), Димитър Йосифов (офицер), Динчо Велев, Дионисий Писинов, Добруджански въпрос, Добри Караджов, Добри Попов, Добрин Добрев (офицер), Добринка Станкова, Довища, Донка Ушлинова, Доно Кирков, Десета пехотна беломорска дивизия, Десети пехотен родопски полк, Дечо Гешев, Девин, Девета пехотна плевенска дивизия, Деветнадесетомайски преврат, Делчо Несторов, Делчо Симов, Ефтим Китанчев, Евстати Стратев, Евтим Рангелов, Единадесета учебна авиобаза, Единадесета пехотна дивизия, Единадесета пехотна македонска дивизия, Единадесети пехотен сливенски полк, Екатерина Бончева, Емил Манов (сценарист), Любомир Владикин, Любомир Весов, Любен Петров, Любен Гоцев, Любен Добрев, Луфтвафе на Третия райх, Лазар Козаров, Лазар Лазаров (офицер), Лазарополе, Лесидрен, Лев Главинчев, Лейтенант, Йосиф Разсуканов, Йосиф Сърчаджиев, Йордан Венедиков, Йонко Панов, Йеротей Сирманов, 15 май, 16-а авиационна база, 19 юли, 19 септември, 19 април, 19 март, 2 август, 22 септември, 24 септември, 24 февруари, 24-та авиационна база, 25 ноември, 27 август, 28 ноември, 3 декември, 3-та авиационна база, 30 август, 31 март, 6 януари, 9 януари.

Юнионпедия е понятие карта или семантична мрежа организирана като една енциклопедия - речника. Тя дава кратко определение на всяка концепция и неговите взаимоотношения.

Това е гигантска онлайн умствена карта, която служи като основа за концептуални схеми. Той е свободен да използва и всяка статия или документ може да бъде изтеглена. Това е инструмент, ресурс или справка за проучване, изследвания, образование, обучение или преподаване, която може да се използва от учители, възпитатели, ученици или студенти; за академичния свят: за училище, основно, средно, средно училище, средно, техническо степен, колеж, университет, студент, магистърска или докторска степен; за документи, доклади, проекти, идеи, документация, изследвания, резюмета, или дисертация. Тук е определение, обяснението, описанието, или значението на всяка значителна, на която имате нужда от информация, както и списък на свързаните с тях понятия като речник. Предлага се в Български, Английски, Испански, Португалски, Японски, Китайски, Френски, Немски, Италиански, Полски, Холандски, Руски, Arabic, Хинди, Шведски, Украински, Унгарски, Каталонски, Чехия, Иврит, Датски, Фински, Индонезийски, Norwegian, Румънският, Турски, Виетнамски, Корейски, Thai, Гръцки, Хърватският, Словашки, Литовски, Филипински, Латвийски, Естонски и Словенски Още езици.

Информацията се основава на статии от Уикипедия и други проекти на Уикимедия и е достъпна съгласно лиценза Creative Commons Признание - Споделяне на споделеното.

Юнионпедия не е одобрена от или свързана с Фондация Wikimedia.

Google Play, Android и логото на Google Play са запазени марки на Google Inc.

Декларация за поверителност