Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Бурятия

Index Бурятия

Република Бурятия (Буряад Улас, Республика Бурятия) е един от субектите в състава на Руската федерация.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 125 отношения: Acroloxus arachleicus, Acroloxus kolhymensis, Acroloxus orientalis, Anisus centrifugus, Anisus stroemi, Baicalancylus kobelti, Baicalancylus njurgonicus, Baicalia jentteriana, Baicalia korotnevi, Baicalia nana, Baicalia wrzeniowskii, Baicalia zachwatkini, Benedictia kotyensis, Benedictia limnaeoides, Benedictia nana, Choanomphalus maacki, Hippeutis complanatus, Pisidium obtusale, Radix balthica, Sibirenauta pictus, Sphaerium baicalense, UTC+9, Кяхта, Курултай, Китойски Голци, Киренга, Ока (приток на Ангара), Аймак, Александър Аверкин, Александър Болонкин, Александра Потанина, Ангара, Андрей Румянцев, Население на Русия, Русия, Руснаци в Русия, Раждаемост в Русия, Република Бурятия, Републики в Руската федерация, РБ, Съживяване на език, Сухе Батор (град), Станова планинска земя, Саяни, Сибирски федерален окръг, Списък на субектите на Руската федерация по население, Списък на субектите на Руската федерация по площ, Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа, Списък на териториите, невключени в списъка на страните, Списък на градовете в Русия, ... Разширете индекс (75 Повече ▼) »

Acroloxus arachleicus

Acroloxus arachleicus е вид коремоного от семейство Acroloxidae.

Виж Бурятия и Acroloxus arachleicus

Acroloxus kolhymensis

Acroloxus kolhymensis е вид охлюв от семейство Acroloxidae.

Виж Бурятия и Acroloxus kolhymensis

Acroloxus orientalis

Acroloxus orientalis е вид охлюв от семейство Acroloxidae.

Виж Бурятия и Acroloxus orientalis

Anisus centrifugus

Anisus centrifugus е вид коремоного от семейство Planorbidae.

Виж Бурятия и Anisus centrifugus

Anisus stroemi

Anisus stroemi е вид охлюв от семейство Planorbidae.

Виж Бурятия и Anisus stroemi

Baicalancylus kobelti

Baicalancylus kobelti е вид коремоного от семейство Acroloxidae.

Виж Бурятия и Baicalancylus kobelti

Baicalancylus njurgonicus

Baicalancylus njurgonicus е вид коремоного от семейство Acroloxidae.

Виж Бурятия и Baicalancylus njurgonicus

Baicalia jentteriana

Baicalia jentteriana е вид коремоного от семейство Baicaliidae.

Виж Бурятия и Baicalia jentteriana

Baicalia korotnevi

Baicalia korotnevi е вид охлюв от семейство Amnicolidae.

Виж Бурятия и Baicalia korotnevi

Baicalia nana

Baicalia nana е вид коремоного от семейство Baicaliidae.

Виж Бурятия и Baicalia nana

Baicalia wrzeniowskii

Baicalia wrzeniowskii е вид коремоного от семейство Baicaliidae.

Виж Бурятия и Baicalia wrzeniowskii

Baicalia zachwatkini

Baicalia zachwatkini е вид коремоного от семейство Baicaliidae.

Виж Бурятия и Baicalia zachwatkini

Benedictia kotyensis

Benedictia kotyensis е вид коремоного от семейство Lithoglyphidae.

Виж Бурятия и Benedictia kotyensis

Benedictia limnaeoides

Benedictia limnaeoides е вид коремоного от семейство Lithoglyphidae.

Виж Бурятия и Benedictia limnaeoides

Benedictia nana

Benedictia nana е вид коремоного от семейство Lithoglyphidae.

Виж Бурятия и Benedictia nana

Choanomphalus maacki

Choanomphalus maacki е вид коремоного от семейство Planorbidae.

Виж Бурятия и Choanomphalus maacki

Hippeutis complanatus

Hippeutis complanatus е вид коремоного от семейство Planorbidae.

Виж Бурятия и Hippeutis complanatus

Pisidium obtusale

Pisidium obtusale е вид мида от семейство Sphaeriidae.

Виж Бурятия и Pisidium obtusale

Radix balthica

Radix balthica е вид охлюв от семейство Lymnaeidae.

Виж Бурятия и Radix balthica

Sibirenauta pictus

Sibirenauta pictus е вид охлюв от семейство Physidae.

Виж Бурятия и Sibirenauta pictus

Sphaerium baicalense

Sphaerium baicalense е вид мида от семейство Sphaeriidae.

Виж Бурятия и Sphaerium baicalense

UTC+9

UTC+9 е часово отместване използвано.

Виж Бурятия и UTC+9

Кяхта

Кяхта (Кя́хта; Хяагта; Хиагт) е град в Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Кяхта

Курултай

Курултáй е политическо и военно събрание на тюркски и монголски ханове.

Виж Бурятия и Курултай

Китойски Голци

Кито̀йските Голцѝ (Китойские Гольцы) е планински хребет в планината Източни Саяни, разположен в западната част на Република Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Китойски Голци

Киренга

Карта на водосборния басейн на река Лена Кѝренга е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област, десен приток на Лена.

Виж Бурятия и Киренга

Ока (приток на Ангара)

Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал Ока̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Република Бурятия и Иркутска област ляв приток на река Ангара (влива се в Окинския залив на Братското водохранилище).

Виж Бурятия и Ока (приток на Ангара)

Аймак

Аймаците в Монголия Аймак (на монголски аймаг, мн. ч. аймаци) е названието на най-голямата административно-териториална единица в Монголия.

Виж Бурятия и Аймак

Александър Аверкин

Александър Петрович Аверкин (на руски: Александър Петрович Аверкин; р. 10 февруари 1935 в Шафторка, Рязанска област, п. 1 август 1995 в Москва)Ныне — Сасовский район, Рязанская область, Россия.

Виж Бурятия и Александър Аверкин

Александър Болонкин

Александър Александрович Болонкин (Александр Александрович Болонкин) е руски учен, инженер-конструктор и математик.

Виж Бурятия и Александър Болонкин

Александра Потанина

Александра Викторова Потанина (Александра Викторовна Потанина) е руска пътешественичка и изследователка на Централна Азия, първата жена член на Руското географско дружество.

Виж Бурятия и Александра Потанина

Ангара

Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей.

Виж Бурятия и Ангара

Андрей Румянцев

Андрей Григориевич Румянцев е съветски и руски поет, писател и журналист.

Виж Бурятия и Андрей Румянцев

Население на Русия

Динамика на населението (след 1950 година) Към 1 януари 2014 година населението на Руската федерация е 143 666 931 души.

Виж Бурятия и Население на Русия

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Виж Бурятия и Русия

Руснаци в Русия

под 20% 95—100 % Руснаците са основна етническа група в Русия.

Виж Бурятия и Руснаци в Русия

Раждаемост в Русия

Според данни на Федералната статистическа служба броят на живородените в Русия през 2015 година е 1 944 136, и има 13.27 ‰ коефициент на раждаемост.

Виж Бурятия и Раждаемост в Русия

Република Бурятия

#виж Бурятия.

Виж Бурятия и Република Бурятия

Републики в Руската федерация

Според Конституцията Руската Федерация се състои от 85 субекта, 22 от които имат статут република: 600px.

Виж Бурятия и Републики в Руската федерация

РБ

Съкращението РБ може да се отнася за.

Виж Бурятия и РБ

Съживяване на език

Съживяването на език в лингвистиката е опитът да се спре или възстанови упадъкът на език или да се съживи изчезнал език.

Виж Бурятия и Съживяване на език

Сухе Батор (град)

Сухе Батор (Сүхбаатар) е град в Монголия, административен център на аймак Селенге.

Виж Бурятия и Сухе Батор (град)

Станова планинска земя

Становата планинска земя (Становое нагорье) е обширна планинска система в Източен Сибир, разположена в северните части на Бурятия и Забайкалски край и източната част на Иркутска област в Русия.

Виж Бурятия и Станова планинска земя

Саяни

Саяни или Саянски планини (Саяны, Саянские горы; Саян), рядко Саян, е голяма планинска система и общо наименование за съставящите я 2 планински системи (Западни Саяни и Източни Саяни) в Южен Сибир, основно в Русия и частично в северните гранични райони на Монголия.

Виж Бурятия и Саяни

Сибирски федерален окръг

преброяването на населението през 2010 г., по градски и селски поселения. Сибирският федерален окръг е административно формирование в сибирската част на Русия.

Виж Бурятия и Сибирски федерален окръг

Списък на субектите на Руската федерация по население

Списък на субектите на Руската федерация, сортирани по численост на населението според преброяването от 2002 г.(отчетени са промените в Административно-териториалното деление на Русия до 1 януари 2008 г.).

Виж Бурятия и Списък на субектите на Руската федерация по население

Списък на субектите на Руската федерация по площ

Това е списък на субектите на Руската федерация, сортирани по площ.

Виж Бурятия и Списък на субектите на Руската федерация по площ

Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа

Това е неизчерпателен списък на обектите от световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа.

Виж Бурятия и Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО в Европа

Списък на териториите, невключени в списъка на страните

Тази статия изброява териториалните единици, които следва да не бъдат включени в списъка на страните.

Виж Бурятия и Списък на териториите, невключени в списъка на страните

Списък на градовете в Русия

Гъстота на населението в Русия. Москва Санкт Петербург Новосибирск Екатеринбург Нижни Новгород Самара Омск Казан Челябинск Ростов на Дон Уфа Волгоград Перм Красноярск Воронеж.

Виж Бурятия и Списък на градовете в Русия

Северобайкалска планинска земя

Северобайкалската планинска земя (Северо-Байкальское нагарье) е планинска земя в Южен Сибир, разположена в северната част на Република Бурятия и североизточната част на Иркутска област в Русия.

Виж Бурятия и Северобайкалска планинска земя

Северомуйски хребет

Северому̀йският хребет (Северо-Муйский хребет) е планински хребет в Северното Забайкалие, разположен в североизточната част на Република Бурятия и частично в Иркутска област в Русия.

Виж Бурятия и Северомуйски хребет

Северен сеносъбирач

Северен още сибирски сеносъбирач (Ochotona hyperborea) е вид бозайник от семейство Пики (Ochotonidae).

Виж Бурятия и Северен сеносъбирач

Селско стопанство на Русия

Селското стопанство е отрасъл на икономиката на Русия.

Виж Бурятия и Селско стопанство на Русия

Селенга

Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.

Виж Бурятия и Селенга

Тункинска котловина

Тункинската котловина (Тункинска котловина) е по-високо разположена част от Байкалската рифтова зона, към която спадат езерата Байкал и Хьовсгьол.

Виж Бурятия и Тункинска котловина

Тункински Голци

Тункѝнските Голцѝ (Тункинские Гольцы; на бурятски: Түнхэнэй һарьдаг мундарганууд) е планински хребет в планината Източни Саяни, разположен в западната част на Република Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Тункински Голци

Тибетски будизъм

Тибетският будизъм е целостта на будистката религиозна доктрина и съответните ѝ институции, характерни за Тибет и някои региони на Хималаите, включително Монголия и Русия, северната част на Непал, Бутан и Индия (особено в Аруначал Прадеш, Ладак, Дарамсала, Лахаул и Спити в Химачал Прадеш и Сиким).

Виж Бурятия и Тибетски будизъм

Тензин Гяцо

14-ият Далай Лама (религиозно име: Тензин Гяцо, съкратено от Джетсун Джампел Нгаванг Лобсанг Йеше Тензин Гяцо) e духовен водач на северния будизъм, почитан от будистите в Тибет, Монголия, Калмикия, Бурятия, Тува и други будистки региони.

Виж Бурятия и Тензин Гяцо

Улус

Улу́с (улс; ұлыс) е израз от монголо-алтайски произход със сложна социална семантика, който може да се употреби за държава, хора, племе, народ, както и за територията, която заема или обитава.  Може да означава орда, военна дружина и оттук – част или област от империята на Чингис хан.

Виж Бурятия и Улус

Улан Уде

Улан Уде (Улан-Удэ, Улаан Үдэ – „Червена река“) е град (от 1775 г.) в Източен Сибир, столица на руската република Бурятия.

Виж Бурятия и Улан Уде

Улан-Бургаси

Хребетът Улан-Бургаси (хребет Улан-Бургасы; Улаан бургааhан, „улаан“ — червен, "бургааһан" — малка бреза, брезово храстче) е планински хребет в Забайкалието, разположен в централната част на Република Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Улан-Бургаси

Фьодор Емеляненко

Фьодор Емеляненко (Фёдор Влади́мирович Емелья́ненко) е боец в тежка категория по смесени бойни изкуства (MMA), самбист и джудист, настоящ спортен функционер и регионален политик от Русия.

Виж Бурятия и Фьодор Емеляненко

Хамар-Дабан

Хама̀р-Даба̀н (Хама̀р-Даба̀н; Һамар дабаан, хамар — «нос» или hамар — «орех», дабаан — «проход, хребет») е планински хребет в Прибайкалието, разположен в западната част на Република Бурятия и най-южната част на Иркутска област в Русия.

Виж Бурятия и Хамар-Дабан

Хамбо лама

Хамбо лама е титлата на главата на регионалните организации на будистите в Бурятия след 18 век, в Тува и Алтай, а в периода 1949 – 2011 г.

Виж Бурятия и Хамбо лама

Хилок

Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия.

Виж Бурятия и Хилок

Цахиагийн Елбегдорж

Цахиагийн Елбегдорж (.

Виж Бурятия и Цахиагийн Елбегдорж

Цаган-Хуртей

Физикогеографска карта на Забайкалски край Цага̀н-Хуртѐй или Цаган-Хунтей (Цага̀н-Хуртэ̀й, Цаган-Хунтей; на бурятски: Сагаан Хүртэй дабаан) е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и в западната част на Забайкалски край, Русия.

Виж Бурятия и Цаган-Хуртей

Цаган-Дабан

Цага̀н-Даба̀н или Кижингински хребет (Цаган-Дабан, Кижинги́нский хребе́т; на бурятски: Сагаан дабаан — «бял проход, хребет») е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и частично в западната част на Забайкалски край, Русия.

Виж Бурятия и Цаган-Дабан

Ципа (река)

Карта на водосборния басейн на река Витим Ципа е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, ляв приток на Витим.

Виж Бурятия и Ципа (река)

Чуя

Карта на водосборния басейн на река Лена Чуя (Голяма Чуя) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия и Иркутска област, десен приток на Лена.

Виж Бурятия и Чуя

Чикой

Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга.

Виж Бурятия и Чикой

ЧВК „Вагнер“

Частна военна компания „Вагнер“, съкратено ЧВК „Вагнер“ (Частная военная компания «Вагнер») е руска паравоенна организация (група).

Виж Бурятия и ЧВК „Вагнер“

Южномуйски хребет

Южному̀йският хребет (Южно-Муйский хребет) е планински хребет в Северното Забайкалие, разположен в североизточната част на Република Бурятия в Русия.

Виж Бурятия и Южномуйски хребет

Яблонов хребет

Физикогеографска карта на Забайкалски край Я̀блоновият хребет (Яблоновый хребет; на бурятски: Яаблан дабаан, от глагола ябаха – „вървя“, в значение „проходим превал“) е нископланински хребет в Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и малък участък в югоизточната част на Бурятия в Русия.

Виж Бурятия и Яблонов хребет

Муякански хребет

Муяканският хребет (Муяканский хребет) е планински хребет в Северното Забайкалие, разположен в североизточната част на Република Бурятия в Русия.

Виж Бурятия и Муякански хребет

Муйско-Куандинска котловина

Муйско-Куандинската котловина (Муйско-Куандинская котловина) е междупланинска котловина в северната част на Забайкалието разположена в крайната североизточна част на Бурятия и крайната северозападна част на Забайкалски край в Русия.

Виж Бурятия и Муйско-Куандинска котловина

Мунку Сардък

Мунку Сардък (Мунку-Сардык; Мүнхэ Һарьдаг – „вечно гол“) е висикопланински масив в Южен Сибир в планината Източни Саяни, издигащ се на границата между Русия (западната част на Бурятия) и Монголия.

Виж Бурятия и Мунку Сардък

Махаяна

Махаяна (санскрит: महायान, „голяма колесница“ или широк път) е вторият голям дял или колесница (яна) в будизма.

Виж Бурятия и Махаяна

Малхански хребет

Физикогеографска карта на Забайкалски край Малха̀нският хребет (Даурский хребет) е нископланински хребет в южната част на Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и югоизточната част на Бурятия в Русия.

Виж Бурятия и Малхански хребет

Монголска революция (1921)

Монголската революция от 1921 г.

Виж Бурятия и Монголска революция (1921)

Монголска писменост

Монголската писменост е общо название за няколкото писмени системи с различен произход, с които през вековете се е записвал и предавал монголския език.

Виж Бурятия и Монголска писменост

Иркутска губерния

Иркутска губерния (Иркутская губерния) е губерния на Руската империя и Съветска Русия, съществувала от 1764 до 1926 година.

Виж Бурятия и Иркутска губерния

Иволгински дацан

Иволгинский дацан (на руски:Иволги́нский даца́н «Хамбы́н Хурэ́», на тибетски: དགའ་ལྡན་བཀྲ་ཤིས་ཆོས་འཁོར་གླིང) e будистки манастир-дацан в Бурятия, Русия Постановлението на Съвета на народните комисари на Бурят-Монголската автономна съветска социалистическа република от 2 май 1945 г.

Виж Бурятия и Иволгински дацан

Източни Саяни

Източните Саяни (Восточный Саян), е планинска система в Южен Сибир, в пределите на Русия (южната част на Красноярски край, североизточната част на Тува, западната част на Бурятия и южната част на Иркутска област) и северната част на Монголия, част от голямата планинска система Саяни.

Виж Бурятия и Източни Саяни

Икатски хребет

Ика̀тския хребет (Икатский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в северната част на Република Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Икатски хребет

Жад

Жад е декоративна скала, известна най-вече заради зелените си разновидности, използвани предимно в азиатското изкуство и в Русия.

Виж Бурятия и Жад

Загански хребет

Зага̀нският хребет (Заганский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в южната част на Република Бурятия и частично в западната част на Забайкалски край, Русия.

Виж Бурятия и Загански хребет

Задбайкалие

Изглед към Чита, най-големия град в Задбайкалието Задбайка̀лието или Забайкалие (Забайкалье) е планинска, географска област в Южен Сибир, Русия.

Виж Бурятия и Задбайкалие

Знамена на субектите на Руската федерация

Крим) с техните знамена. Това е списък на знамената на федералните субекти на Русия.

Виж Бурятия и Знамена на субектите на Руската федерация

Българи в Русия

0,15% Българите в Русия са етническа група, която представлява малцинство в страната.

Виж Бурятия и Българи в Русия

Бямбин Ринчен

Еншьообю овогт Бямбин Ринчен (Еншөөбү овогт Бямбын Ринчен) е монголски писател и учен, първият академик в страната, лауреат на Държавната награда на Монголия.

Виж Бурятия и Бямбин Ринчен

Бурят-Монголия

Бурят-Монголия (Буряад-Монгол улас) е държава на бурятите в Азия, възникнала след разпадането на Руската империя и съществувала 4 години по време на Гражданската война в Русия.

Виж Бурятия и Бурят-Монголия

Бурятска автономна съветска социалистическа република

Бурятската автономна съветска социалистическа република (бурятски: Буряадай Автономито Совет Социалис Республика; Бурятская Автономная Советская Социалистическая Республика) е автономна съветска социалистическа република в бившия Съветски съюз.

Виж Бурятия и Бурятска автономна съветска социалистическа република

Бурятски език

Бурятският език е монголски език, който се говори от малобройно население в автономната руска република Бурятия.

Виж Бурятия и Бурятски език

Буряти

Бурятите (буряад), са народ от монголски произход, говорeщ на бурятски език.

Виж Бурятия и Буряти

Булагати

Булагатите (булагадууд) са монголска етническа група в Русия.

Виж Бурятия и Булагати

Баргузинска котловина

Баргузинската котловина (Баргузинская котловина) е междупланинска котловина в Забайкалието, в северозападната част на Република Бурятия, разположена между Баргузинския хребет на запад и Икатския хребет на изток.

Виж Бурятия и Баргузинска котловина

Баргузински хребет

Баргузѝнският хребет (Баргузинский хребет) е планински хребет в Забайкалието, разположен в северозападната част на Република Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Баргузински хребет

Байкал

Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.

Виж Бурятия и Байкал

Байкалска геосинклинална област

Типични байкалиди. Хребета Хамар-Дабан в Бурятия. Геосинклиналните (нагънати) пояси на Земята Байкалската геосинклинална област или Байкалско нагъване, Байкалска орогенеза е геоложка орогенеза, проявила се в края на докамбрия и предшестваща каледонската тектонска епоха от ранния палеозой.

Виж Бурятия и Байкалска геосинклинална област

Байкалски шлемник

Байкалският шлемник (Scutellaria baicalensis) е вид тревисто поликарпично растение от семейство Устноцветни (Lamiaceae).

Виж Бурятия и Байкалски шлемник

Байкалски хребет

Байка̀лският хребет (Байкальский хребет; Байгалай дабаан) е планински хребет в Южен Сибир, разположен на територията на Иркутска област и Република Бурятия, Русия, простиращ се покрай северозападния бряг на езерото Байкал.

Виж Бурятия и Байкалски хребет

Боксит

Боксит Боксит от Арканзас, САЩ Бокситът е твърда, подобна на камък, слабо уплътнена скална порода, обикновено състояща се от един или повече хидроксиди на алуминия и желязото, понякога примесени с глинести минерали.

Виж Бурятия и Боксит

Ваджраяна

Ваджраяна (букв. на санскрит Диамантена колесница, девангари: वज्रयान; ория: ବଜ୍ରଯାନ, тибетски: རྡོ་རྗེ་ཐེག་པ་, до рдже тег па; монголски: Очирт хөлгөн) е известен и още като Тантрически будизъм, Тантраяна, Мантраяна, Тайна мантра, Езотеричен будизъм.

Виж Бурятия и Ваджраяна

Витим

Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.

Виж Бурятия и Витим

Витимско плато

Физикогеографска карта на Забайкалски край Витимското плато (Витимское плоскогорье) е обширно плоскогорие в Забайкалието, в горното течение на река Витим (десен приток на Лена), в източната част на Република Бурятия и западната част на Забайкалски край на Русия.

Виж Бурятия и Витимско плато

Виктор Яшин

Виктор Николаевич Яшин е съветски авиатор, офицер (майор), носител на званието „Герой на Съветския съюз“ (1944).

Виж Бурятия и Виктор Яшин

Гусиноозьорска котловина

Гусиноозьо̀рската котловина (Гусиноозëрская котловина) е котловина, разположена в южната част на Република Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Гусиноозьорска котловина

Гарга

Гарга може да се отнася за.

Виж Бурятия и Гарга

Горноангарска котловина

Горноангарската котловина (Верхнеангарскаь котловина) е котловина, разположена в крайната северна част на Република Бурятия, Русия.

Виж Бурятия и Горноангарска котловина

Горноангарски хребет

Горноангарският хребет (Верхнеангарский хребет) е планински хребет в Южен Сибир, разположен на територията на Република Бурятия и Иркутска област в Русия.

Виж Бурятия и Горноангарски хребет

Далекоизточна република

Далекоизточната република (Дальневосточная республика, ДВР) е формално независима държава, разположена на изток от езерото Байкал в Сибир и Руския Далечен изток.

Виж Бурятия и Далекоизточна република

Джида (река)

Карта на водосборния басейн на река Селенга. Джида̀ (на бурятски: Зэдэ) е река в Азиатската част на Русия, Република Бурятия ляв приток на Селенга.

Виж Бурятия и Джида (река)

Джида (пояснение)

Джида може да се отнася за.

Виж Бурятия и Джида (пояснение)

Джидински хребет

Джидинският хребет (Джидинский хребет; Зэдийн нуруу) е планински пограничен хребет в югозападното Задбайкалие, разположен в югозападната част на Република Бурятия, Русия и северната част на Монголия.

Виж Бурятия и Джидински хребет

Демян Многогришни

Демян Многогришни (Демян Игнатович) (Дем'ян Многогрішний) е хетман на Запорожката войска в Левобрежна Украйна в Казашкото хетманство от 1668 до 1672 г.

Виж Бурятия и Демян Многогришни

Евгений Черникин

Евгений Михайлович Черникин (Евге́ний Миха́йлович Черни́кин; Євген Михайлович Черникін) (1928-2009) е руски биолог, прочут руски самуровед и фотограф-анималист.

Виж Бурятия и Евгений Черникин

Евенки

Еве́нките (наричани до 1931 г. тунгуси) са коренно население на Източен Сибир, Русия.

Виж Бурятия и Евенки

Елена Рьорих

Елена Ивановна Рьорих(родена Шапошникова) (Елéна Ивáновна Рéрих; 12 февруари 1879 г. – 5 октомври 1955 г.) е известен руски философ, писател и общественик.

Виж Бурятия и Елена Рьорих

Енисей

Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.

Виж Бурятия и Енисей

Лев Пучков

Лев Пучков е руски писател, автор на произведения в жанровете военен трилър и приключенски роман.

Виж Бурятия и Лев Пучков

Лена

Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.

Виж Бурятия и Лена

Йосиф Кобзон

Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ II степен, 2002 г. Награждаване на Кобзон с орден „За заслуги към отечеството“ I степен, 2012 г. Йосиф Давидович Кобзон (Иосиф Давыдович Кобзон) е съветски и руски поп певец от еврейски произход, често наричан Гласът на СССР и Съветският Франк Синатра, също общественик, политик и педагог.

Виж Бурятия и Йосиф Кобзон

50-и северен паралел

50-ият северен паралел или 50° северна ширина e паралел, който се намира на 50° северно от екваториалната равнина.

Виж Бурятия и 50-и северен паралел

, Северобайкалска планинска земя, Северомуйски хребет, Северен сеносъбирач, Селско стопанство на Русия, Селенга, Тункинска котловина, Тункински Голци, Тибетски будизъм, Тензин Гяцо, Улус, Улан Уде, Улан-Бургаси, Фьодор Емеляненко, Хамар-Дабан, Хамбо лама, Хилок, Цахиагийн Елбегдорж, Цаган-Хуртей, Цаган-Дабан, Ципа (река), Чуя, Чикой, ЧВК „Вагнер“, Южномуйски хребет, Яблонов хребет, Муякански хребет, Муйско-Куандинска котловина, Мунку Сардък, Махаяна, Малхански хребет, Монголска революция (1921), Монголска писменост, Иркутска губерния, Иволгински дацан, Източни Саяни, Икатски хребет, Жад, Загански хребет, Задбайкалие, Знамена на субектите на Руската федерация, Българи в Русия, Бямбин Ринчен, Бурят-Монголия, Бурятска автономна съветска социалистическа република, Бурятски език, Буряти, Булагати, Баргузинска котловина, Баргузински хребет, Байкал, Байкалска геосинклинална област, Байкалски шлемник, Байкалски хребет, Боксит, Ваджраяна, Витим, Витимско плато, Виктор Яшин, Гусиноозьорска котловина, Гарга, Горноангарска котловина, Горноангарски хребет, Далекоизточна република, Джида (река), Джида (пояснение), Джидински хребет, Демян Многогришни, Евгений Черникин, Евенки, Елена Рьорих, Енисей, Лев Пучков, Лена, Йосиф Кобзон, 50-и северен паралел.