Бунтът на ямаците (помагачите) води до детронирането на султан Селим III и ликвидирането на проведените реформи низам-и Джедид по време на управлението му, целящи според вдъхновителите им да модернизират по западен образец Османската империя, а според бунтарите да ликвидират традиционните османски институции, оцелели във времето и доказали своята ефективност – включително и най-вече старата османска армия.