Съдържание
22 отношения: Косовско деспотство, Косово, Анна Якшич, Никола Радоня, Станиша Кастриоти, Стефан Бранкович, Средновековна сръбска аристокрация, Сава Бранкович, Света Богородица Заум, Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878), Милица Хребелянович, История на Косово, Ирина Кантакузина, Бранко Младенович, Бранкови, Бранковичи, Гъргур Голубич, Гьон Кастриоти, Григорий Деволски, Георги Топия, Джордже Бранкович, Йован Бранкович.
Косовско деспотство
Косовското деспотство (1371 – 1412), известно и срещано в сръбската историография и като Вукова земя (Vukova zemlja) или Областта на Бранкович (Oblast Brankovića) е самостоятелно владение получило се след края на Душановото царство в края на 1371 г.
Виж Бранкович и Косовско деспотство
Косово
Република Косово (Kosovë; Kosovo i Metohija) със столица Прищина е частично призната държава на Балканския полуостров и Европа.
Анна Якшич
Анна Якшич, по мъж Глинска (Анна Глинска), е съпруга на княз Василий Глински и майка на Елена Глинска.
Никола Радоня
Никола Радоня (Никола Радоња) (? - 3 декември 1399 г.) от рода Бранковичи е сръбски властел от XIV век.
Станиша Кастриоти
Станиша Кастриоти (Stanisha Kastrioti) е албански феодал, представител на рода Кастриоти.
Виж Бранкович и Станиша Кастриоти
Стефан Бранкович
Стефан III Бранкович (Стефан Бранковић; Стефан Слепи, * ок. 1417 в Белград, † 9 октомври 1476 в замък Белградо ди Вармо, близо до Удине, погребан в Купиново) от династията Бранкович е деспот на Смедеревското деспотство от 19 януари 1458 до 21 март 1459 г.
Виж Бранкович и Стефан Бранкович
Средновековна сръбска аристокрация
В сръбската аристокрация, съставена от т.нар.
Виж Бранкович и Средновековна сръбска аристокрация
Сава Бранкович
Сава Бранкович е в периодите (1656 – 1660; 1662 – 1680) православен митрополит на Трансилвания с център Белград.
Виж Бранкович и Сава Бранкович
Света Богородица Заум
„Света Богородица Захумска“ или Заумска или Заум („Света Богородица Захумска“) е средновековна православна църква в село Търпейца, на брега на Охридското езеро, Северна Македония.
Виж Бранкович и Света Богородица Заум
Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
* 1399 – Татарите разгромяват обединените сили на поляци и литовци, Несебърската анонимна хроника дори отнася и покоряването на Варна към 2 февруари 1399 г.
Виж Бранкович и Хронология на борбите за възстановяване на българската държавност (1396-1878)
Милица Хребелянович
Принцеса Милица Хребелянович, родена под името Неманич (· 1335 – 11 ноември 1405), известна също като княгиня (Царица) Милица, е съпруга на сръбския княз Лазар.
Виж Бранкович и Милица Хребелянович
История на Косово
Карта на Балканите през 1849 г. Косово е историческа област.
Виж Бранкович и История на Косово
Ирина Кантакузина
Ирина Кантакузина, срещана също и като Ирина Палеологина, по мъж Бранкович, е деспина на Смедеревското деспотство и втора съпруга на деспот Георги Бранкович.
Виж Бранкович и Ирина Кантакузина
Бранко Младенович
Бранко Младенович (Branko Mladenović) е родоначалник на династията Бранковичи и властел при Стефан Душан.
Виж Бранкович и Бранко Младенович
Бранкови
#пренасочване Бранкович.
Бранковичи
#виж Бранкович.
Гъргур Голубич
Надписът от „Света Богородица Заум“ с името на кесар Гъргур, 1389/1390 г. Гъргур Голубич (Гргур Голубић) (преди 1327 – †преди 16 юли 1398) е сръбски болярин от рода Бранковичи на служба при Стефан Душан (ок.
Виж Бранкович и Гъргур Голубич
Гьон Кастриоти
Гьон Кастриоти (Gjon Kastrioti), познат също и като Иван Кастриоти, е албански феодал, представител на рода Кастриоти и баща на албанския национален герой Скендербег.
Виж Бранкович и Гьон Кастриоти
Григорий Деволски
Надписът от „Света Богородица Заум“ с името на епископ Григорий Деволски, 1389/1390 г. Григорий е висш православен духовник, деволски епископ на Охридската архиепископия през XIV век.
Виж Бранкович и Григорий Деволски
Георги Топия
Георги Топия (Gjergj Topia, Giorgio Topia) († 1392 г.) е средновековен албански благородник, владетел на Драч между 1388 и 1392 г.
Джордже Бранкович
Джордже Бранкович е трансилвански граф и самообявил се за последния за историята известен далечен потомък на династията Бранкович.
Виж Бранкович и Джордже Бранкович
Йован Бранкович
Йован Бранкович (Јован Бранковић) е сръбски деспот по наследство от дедите си (той е син на Стефан Бранкович).
Виж Бранкович и Йован Бранкович