Отваряне в Google MapsСъдържание
802 отношения: Boheme, Catascopia terebra, Кърконоше, Кьонигсбергски дворец, Курфюрство Майнц, Култура на Австрия, Кунигунда фон Хоенщауфен, Кунигунда Ростиславна, Кралски дворец в Торино, Краловохрадецки край, Кристиан I (Анхалт-Бернбург), Кристиан Август фон Валдек-Пирмонт, Кристиан Вилхелм фон Бранденбург, Кристоф фон Траутмансдорф (епископ), Кронланд, Каспар Давид Фридрих, Катарина Саксонска (1468–1524), Катарина от Горица, Катерина Подебрадска, Карл I (Австро-Унгария), Карл I фон Ортенбург, Карл I фон Мюнстерберг-Оелс, Карл I фон Лихтенщайн, Карл II (Мюнстерберг-Оелс), Карл II (ерцхерцог на Австрия), Карл III (пояснение), Карл IV (Свещена Римска империя), Карл фон Ауершперг, Карл фон Харах, Карл фон Цьоринг-Цернхаузен, Карл фон Изенбург-Бюдинген-Бирщайн, Карл фон Бургау, Карл фон Лайнинген, Карл фон Ламберг, Карл VI, Карл VII (Свещена Римска империя), Карл Краус, Карл Август фон Хоенлое-Кирхберг, Карл Алойс фон Фюрстенберг, Карл Александер фон Турн и Таксис, Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор, Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг, Карл Хайнрих фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг, Карл Мария Раймунд (Аренберг), Карл Млади, Карл Вилхелм II фон Ауершперг, Карл Густав Вилхелм фон Хоенлое-Лангенбург, Карл Евгений фон Ербах-Шьонберг, Карл Егон III фон Фюрстенберг, Карл Йозеф (Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг), ... Разширете индекс (752 Повече ▼) »
Boheme
Boheme е вторият студиен албум на френското ню ейдж дуо Дийп Форест, издаден е в повече от 35 държави и е носител на награда Грами в категорията Най-добър уърлд албум.
Виж Бохемия и Boheme
Catascopia terebra
Catascopia terebra е вид коремоного от семейство Lymnaeidae.
Виж Бохемия и Catascopia terebra
Кърконоше
Кърконоше, Карконо̀ше или Исполински планини (Karkonosze; Riesengebirge; на силезийски диалект: Riesageberge) е планински масив, простиращ се на територията на Чехия и Полша, явяващ се най-високата част на Судетите (максимална височина връхСнежка – 1602 m).
Кьонигсбергски дворец
Изглед от вътрешния двор на замъка орденът „Черен орел“ Кьонигсбергският замък (Königsberger Schloß) е резиденцията на Тевтонския орден в Кьонигсберг, днешен Калининград.
Виж Бохемия и Кьонигсбергски дворец
Курфюрство Майнц
Курфюрство Майнц или Курмайнц (Kurfürstentum Mainz или Kurmainz; Electoratus Moguntinus) е през Средновековието територия на Свещената Римска империя от 780 до 1803 г.
Виж Бохемия и Курфюрство Майнц
Култура на Австрия
Йозеф Хайдн, портрет от Томас Харди, 1791 Заради своето богато културно минало и настояще Австрия е ценена по целия свят.
Виж Бохемия и Култура на Австрия
Кунигунда фон Хоенщауфен
Кунигунда фон Хоенщауфен (Kunigunde von Staufen, Kunigunde von Schwaben; Kunhuta Štaufská, Kunhuta Švábská) е германска принцеса и чешка кралица (1230 – 1248) – съпруга на чешкия крал Венцеслав I.
Виж Бохемия и Кунигунда фон Хоенщауфен
Кунигунда Ростиславна
Кунигунда Ростиславна е руска княгиня и чешка кралица – втора съпруга на чешкия крал Пршемисъл Отокар II, която управлява Бохемия като регент на сина си Вацлав II от 1278 до смъртта си.
Виж Бохемия и Кунигунда Ростиславна
Кралски дворец в Торино
Кралският дворец в Торино е дворец и музей в град Торино, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Бохемия и Кралски дворец в Торино
Краловохрадецки край
Краловохрадецкият край (или Královéhradecko) е един от 14-те краеве на Чешката република.
Виж Бохемия и Краловохрадецки край
Кристиан I (Анхалт-Бернбург)
Кристиан I фон Анхалт-Бернбург (Christian I von Anhalt-Bernburg, * 11 май 1568 в Бернбург на Зале, † 17 април 1630 в Бернбург) от династията Аскани е княз на Анхалт-Бернбург (1606-1630) и от 1595 г.
Виж Бохемия и Кристиан I (Анхалт-Бернбург)
Кристиан Август фон Валдек-Пирмонт
Кристиан Август фон Валдек-Пирмонт (Christian August von Waldeck-Pyrmont; * 6 декември 1744, Аролзен; † 24 септември 1798, дворец Синтра до Лисабон, Португалия) е принц на Валдек-Пирмонт, генерал на австрийска служба и накрая главнокомандващ и фелдмаршал на войската на Португалия.
Виж Бохемия и Кристиан Август фон Валдек-Пирмонт
Кристиан Вилхелм фон Бранденбург
Кристиан Вилхелм фон Бранденбург, Христиан, (Christian Wilhelm von Brandenburg; * 28 август 1587, Волмирщет; † 1 януари 1665, манастир Цина, Бранденбург) е маркграф на Бранденбург и от 1598 до 1631 г.
Виж Бохемия и Кристиан Вилхелм фон Бранденбург
Кристоф фон Траутмансдорф (епископ)
Кристоф фон Траутмансдорф (Christoph de Trautmannsdorf; * ок. 1435; † 16 ноември 1480, Зегауберг при Лайбниц, Щирия) е като Кристоф I епископ на Зекау (1477 – 1480) в Щирия, Австрия.
Виж Бохемия и Кристоф фон Траутмансдорф (епископ)
Кронланд
Коронна земя или земя на Короната (Kronland – кронланд, мн.ч.: Kronländer – кронлендер) е термин за съставните части на Хабсбургската монархия, в наследилите я Австрийска империя (1804 – 1867 г.
Каспар Давид Фридрих
Каспар Давид Фридрих(Caspar David Friedrich) е германски художник, един от най-изявените представители на романтизма.
Виж Бохемия и Каспар Давид Фридрих
Катарина Саксонска (1468–1524)
Катарина Саксонска (Katharina von Sachsen; * 24 юли 1468, Грима, Саксония; † 10 февруари 1524, Каленберг) от рода на Албертинските Ветини, е принцеса от Саксония и чрез женитби ерцхерцогиня на Австрия, регентка на Тирол и княгиня на Каленберг-Гьотинген.
Виж Бохемия и Катарина Саксонска (1468–1524)
Катарина от Горица
Катарина от Горица (Katharina von Görz; † 1391) от род Майнхардини, е графиня от Горица и чрез женитба херцогиня на Херцогство Бавария-Мюнхен.
Виж Бохемия и Катарина от Горица
Катерина Подебрадска
Катерина Подебрадска (Kateřina z Poděbrad, Kunhuta; * 11 ноември 1449, Подебради; † 8 март 1464, Буда) е кралица на Унгария и Бохемия от 1462 до смъртта си.
Виж Бохемия и Катерина Подебрадска
Карл I (Австро-Унгария)
Карл I, пълно име Карл I Франц Йозеф (Karl I Franz Josef; * 17 август 1887; † 21 април 1922) е австрийски император (1916 – 1918), крал на Бохемия (1916 – 1918) като Карл III (Karel III) и крал на Унгария (1916 – 1918, де юре 1916 – 1920) като Карой IV (IV.).
Виж Бохемия и Карл I (Австро-Унгария)
Карл I фон Ортенбург
Карл I фон Ортенбург (Karl I von Ortenburg; * октомври 1502, † 15 ноември 1552 в Зьолденау) е граф на имперското графство Ортенбург-Нойортенбург.
Виж Бохемия и Карл I фон Ортенбург
Карл I фон Мюнстерберг-Оелс
Карл I Албрехт фон Мюнстерберг (Karl I von Münsterberg; Karl I von Podiebrad,; * 2/4 май 1476, Глац; † 31 май 1536, Франкенщайн) от династията Подебради, е херцог на Мюнстерберг и Оелс (Олешница) в Силезия, също граф на Клодзко (Глац).
Виж Бохемия и Карл I фон Мюнстерберг-Оелс
Карл I фон Лихтенщайн
Карл I фон Лихтенщайн (Karl I von Liechtenstein, (* 1569 вер. във Фелдсберг, † 12 февруари 1627 в Прага) е първият княз на Лихтенщайн през 1608 – 1627 г. и херцог на (Тропау-) Йегерндорф (в Силезия) от 1623 до 1627 г.
Виж Бохемия и Карл I фон Лихтенщайн
Карл II (Мюнстерберг-Оелс)
Карл II фон Мюнстерберг-Оелс (Karl II von Münsterberg-Oels; Karl II.; Karel II.; * 15/25 април 1545, Оелс; † 28 януари 1617, Олешница/Оелс) от бохемския род Подебради, е от 1548 г.
Виж Бохемия и Карл II (Мюнстерберг-Оелс)
Карл II (ерцхерцог на Австрия)
Карл II Франц Австрийски (Karl II Franz von Innerösterreich; * 3 юни 1540, Виена; † 10 юли 1590, Грац) е от 1564 г.
Виж Бохемия и Карл II (ерцхерцог на Австрия)
Карл III (пояснение)
Карл III, Шарл III, Чарлз III и Карлос III (Karl, Charles, Carlos, Karel) може да се отнася за.
Виж Бохемия и Карл III (пояснение)
Карл IV (Свещена Римска империя)
Карл IV (Karl IV.; Karel IV.; * 1316, † 1378) е римско-немски крал (от 1346 г.), крал на Бохемия (от 1347 г.) и император на Свещената Римска империя (от 1355 г.). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от Късното Средновековие.
Виж Бохемия и Карл IV (Свещена Римска империя)
Карл фон Ауершперг
Карл/Карлос Вилхелм Филип фон Ауершперг (Karl Wilhelm Philipp, 8.Fürst von Auersperg, Herzog von Gotschee; Carlos 8.Fürst von Auersperg; Karel Vilém Auersperg) е бохемски и австрийски благородник, от 1827 г.
Виж Бохемия и Карл фон Ауершперг
Карл фон Харах
Карл Франц/Бернхард фон Харах(Karl Franz von Harrach; Karl I Bernhard von Harrach) от род фон Харахе от 1627 г.
Карл фон Цьоринг-Цернхаузен
Карл фон Цьоринг – Цернхаузен е историограф и статистик от Австро-Унгария.
Виж Бохемия и Карл фон Цьоринг-Цернхаузен
Карл фон Изенбург-Бюдинген-Бирщайн
Карл (II) Виктор Амадей Волфганг Казимир Адолф Бодо фон Изенбург-Бюдинген-Бирщайн (Karl II, Fürst zu zu Isenburg; Karl Viktor Amadeus Wolfgang Kasimir Adolf Bodo Fürst zu Isenburg und Büdingen in Birstein; * 29 юли 1838 в Бирщайн; † 4 април 1889 в Шлакенверт при Карлсбад, Бохемия) е 5.
Виж Бохемия и Карл фон Изенбург-Бюдинген-Бирщайн
Карл фон Бургау
Карл фон Бургау (Karl, Markgraf von Burgau, * 22 ноември 1560, дворец Пюрглитц, Бохемия, † 30 октомври 1618, Юберлинген) от фамилията Хабсбург, е маркграф на Бургау.
Карл фон Лайнинген
Карл ФридрихВилхелм Емихфон Лайнинген (Karl Friedrich Wilhelm Emich Fürst zu Leiningen; * 12 септември 1804, Аморбах, Бавария; † 13 ноември 1856, дворец Валдлайнинген при Аморбах) от род Лайнинген-Дагсбург-Хартенбург, е 3.
Виж Бохемия и Карл фон Лайнинген
Карл фон Ламберг
Карл фон Ламберг (Karl von Lamberg; Karel z Lamberka; * 1570, Щирия; † 18 септември 1612, манастир Осек) е фрайхер на Ламберг и княз-архиепископ на Прага (1607 – 1612), също 26.
Виж Бохемия и Карл фон Ламберг
Карл VI
Карл VI (Karl VI.; * 1 октомври 1685, † 20 октомври 1740) е император на Свещената Римска империя, крал на Бохемия (като Карел II), Унгария и Хърватия от 1711 до 1740 г.
Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл VII Албрехт (Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г.
Виж Бохемия и Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл Краус
Карл Краус (Karl Kraus) е значим австрийски писател, публицист, сатирик, поет, афорист, драматург, есеист, журналист и критик на съвременната му култура и преса.
Карл Август фон Хоенлое-Кирхберг
Карл Август фон Хоенлое-Кирхберг (Karl August von Hohenlohe-Kirchberg; * 6 април 1707 в Кирхберг ан дер Ягст, Щутгарт; † 17 май 1767 в Кирхберг ан дер Ягст, Щутгарт) е граф (1737 – 1767), от 1764 до 1767 г.
Виж Бохемия и Карл Август фон Хоенлое-Кирхберг
Карл Алойс фон Фюрстенберг
Карл Алойс фон Фюрстенберг (Karl Aloys zu Fürstenberg; * 26 юни 1760, Прага; † 25 март 1799, Липтинген) е генерал, австрийски императорски фелдмаршал-лейтенант, който се бие в революционна Франция.
Виж Бохемия и Карл Алойс фон Фюрстенберг
Карл Александер фон Турн и Таксис
Герб на Турн и Таксис Карл Александер фон Турн и Таксис, ок. 1810 Карл Александер фон Турн и Таксис Карл Александер фон Турн и Таксис (Karl Alexander von Thurn und Taxis; * 22 февруари 1770 в Регенсбург; † 15 юли 1827 в дворец Таксис, Дишинген, Баден-Вюртемберг) е 5.
Виж Бохемия и Карл Александер фон Турн и Таксис
Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (Karl Thomas zu Löwenstein-Wertheim-Rochefort; * 7 март 1714, Аугсбург; † 6 юни 1789, Клайнхойбах) от странична линия на Вителсбахите, е от 1735 до 1789 г.
Виж Бохемия и Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг
Карл Томас Албрехт Лудвиг Йозеф Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг (Karl Thomas Albrecht Ludwig Joseph Constantin Fürst zu Löwenstein-Wertheim-Rosenberg; * 18 юли 1783, Бартенщайн, Швебиш Хал; † 3 ноември 1849, Хайделберг) е 5.
Виж Бохемия и Карл Томас фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг
Карл Хайнрих фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг
Карл ХайнрихЕрнст Франц фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг (Karl Heinrich Ernst Franz 6.Fürst zu Löwenstein-Wertheim-Rosenberg; * 21 май 1834, Бор (Хайд), Бохемия, Австрийска империя; † 8 ноември 1921, Кьолн) е 6.
Виж Бохемия и Карл Хайнрих фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг
Карл Мария Раймунд (Аренберг)
Карл Мария Раймунд фон Аренберг (Charles Marie Raymond d'Arenberg; Karl Maria Raimund Herzog von Arenberg; * 1 април 1721, дворец Анген, Белгия; † 17 август 1778, Анген) от род Лин/Аренберги, е 5.
Виж Бохемия и Карл Мария Раймунд (Аренберг)
Карл Млади
Карл Млади (* 772/773, † 4 декември 811) е през 788 г.
Карл Вилхелм II фон Ауершперг
Карл Вилхелм II Филип Виктор фон Ауершперг-Готшее (Wilhelm II 7.Fürst von Auersperg; Karl Wilhelm Philipp Viktor, 7.Fürst von Auersperg, Herzog von Gotschee) е 7.
Виж Бохемия и Карл Вилхелм II фон Ауершперг
Карл Густав Вилхелм фон Хоенлое-Лангенбург
Карл Густав Вилхелм фон Хоенлое-Лангенбург (Karl Gustav Wilhelm (Karl Johann Wilhelm) Prinz zu Hohenlohe-Langenburg; * 29 август 1777, Леуварден, Нидерландия; † 26 юни 1866, Брюн (Бърно, Чехия), Германия) е принц от Хоенлое-Лангенбург.
Виж Бохемия и Карл Густав Вилхелм фон Хоенлое-Лангенбург
Карл Евгений фон Ербах-Шьонберг
Карл I Евгений фон Ербах-Шьонберг (Karl I (Carl) Eugen Graf von Erbach-Schönberg; * 10 февруари 1732, дворец Шьонберг; † 29 юли 1816, дворец Шьонберг, Оденвалд) е граф на Ербах-Шьонберг 1799 г., господар на Бройберг, имперски генерал фелдмаршал-лейтенант и императорски генерал-фелдцойгмайстер 1799 г.
Виж Бохемия и Карл Евгений фон Ербах-Шьонберг
Карл Егон III фон Фюрстенберг
Карл Егон III Леополд Мария Вилхелм Макс фон Фюрстенберг (Karl Egon III KIII Leopold Maria Wilhelm Max Fürst zu Fürstenberg; * 4 март 1820, дворец Донауешинген; † 15 март 1892, Париж) е княз (1854 – 1892), принц на Фюрстенберг.
Виж Бохемия и Карл Егон III фон Фюрстенберг
Карл Йозеф (Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг)
Карл Албрехт Филип Йозеф фон Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг (Karl Albrecht Philipp Joseph von Hohenlohe-Bartenstein-Jagstberg; * 12 декември 1766, Бартенщайн; † 6 юли 1838, Халтенбергщетен) е от 1803 г.
Виж Бохемия и Карл Йозеф (Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг)
Карл Йозеф Антон фон Ауершперг
Карл Йозеф Антон фон Ауершперг (Karl Josef Anton von Auersperg) е 5.
Виж Бохемия и Карл Йозеф Антон фон Ауершперг
Карловарски край
Окръзи Карловарският край (или Karlovarsko) е един от краевете на Чешката република.
Виж Бохемия и Карловарски край
Карнунт
Карнунтум, общ план Остатъци от термите на Карнунт Карнунт (Carnuntum; на гръцки: Καρνοιις в Птолемей) е главният град на римската провинция Горна Панония и се намира на 40 км източно от Виена на южния бряг на Дунав в Долна Австрия.
Каролина Августа Баварска
Каролина-Шарлота Августа Вителсбахе принцеса на Бавария и императрица на Австрийската империя, съпруга на император Франц II.
Виж Бохемия и Каролина Августа Баварска
Каролина Бурбон-Пармска
Каролина Мария Терезия Йозефина Бурбон-Пармска (Carolina Maria Teresa Giuseppa di Borbone-Parma; * 22 ноември 1770, Парма; † 1 март 1804, Дрезден) от фамилията на Пармските Бурбони, е принцеса от Херцогство Парма и чрез женитба принцеса на Кралство Саксония, майка на двама саксонски крале.
Виж Бохемия и Каролина Бурбон-Пармска
Карел Хавличек Боровски
Карел Хавличек Боровски (Karel Havlíček Borovský) (1821 – 1856) е чешки политически деец, журналист, писател-сатирик и литературен критик.
Виж Бохемия и Карел Хавличек Боровски
Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1920
Олимпийско лого Класирането по медали от Летните олимпийски игри 1920 в Антверпен показва броя на победите на националните Олимпийски комитети по време на олимпийските състезания.
Виж Бохемия и Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1920
Клавдия де Медичи
Клавдия де Мèдичи (Claudia de' Medici; * 4 юни 1604, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 25 декември 1648, Инсбрук, Австрийско херцогство, Свещена римска империя) е принцеса от род Медичи и чрез бракове херцогиня на Урбино и ерцхерцогиня на Предна Австрия, и графиня на Тирол (1632 – 1646), регентка (1632 – 1646) на нейния син Фердинанд Карл.
Виж Бохемия и Клавдия де Медичи
Клингентал
Клингентал (Klingenthal) е град в Германия, разположен в окръг Фогтланд, провинция Саксония.
Косовска битка (1448)
Косовската битка (17 – 20 октомври 1448) е сражение между войските на унгарския управител Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.
Виж Бохемия и Косовска битка (1448)
Козимо III де Медичи
Кòзимо III де Мèдичи (Cosimo III., * 14 август 1642 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 31 октомври 1723 пак там) от фамилията Медичи е от 1670 до 1723 г.
Виж Бохемия и Козимо III де Медичи
Козма Пражки
50 px Козма от Прага (ок. 1045 – 1125 г.) е бохемски свещеник, писател и историк, роден в благородническо семейство в Чехия.
Комунизъм
Комунизъм (commùnis, „общ“, „обществен“) е социално и политическо движение, поставящо си за цел създаването на безкласово общество, основано на общата собственост на средствата за производство, свободен достъп до предметите за потребление, премахване на наемния труд и на държавата.
Константин фон Щолберг-Вернигероде
Константин фон Щолберг-Вернигероде (Konstantin Graf zu Stolberg-Wernigerode in Janowitz; * 25 септември 1779, Вернигероде; † 19 август 1817, Карлсбад/Карлови Вари, Бохемия) от фамилията Щолберг е граф на Щолберг-Вернигероде в Яновитц (Janowice Wielkie), Силезия.
Виж Бохемия и Константин фон Щолберг-Вернигероде
Константин фон Залм-Залм
Константин Александер Йозеф Йохан Непомук фон Залм-Залм (Constantin Alexander Joseph Johann Nepomuk, Fürst zu Salm-Salm; * 22 ноември 1762, Хогстратен; † 25 февруари 1828, Карлсруе) е 3.
Виж Бохемия и Константин фон Залм-Залм
Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг
Константин Йозеф Николаус Алфред Венцеслаус фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг (Constantin Joseph Nikolaus Alfred Wenzeslaus Erbprinz zu Löwenstein-Wertheim-Rosenberg; * 28 септември 1802, Клайнхойбах; † 27 декември 1838, Клайнхойбахблизо до Милтенберг) е наследствен принц на Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг и публицист.
Виж Бохемия и Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг
Констанция Австрийска
Констанция Австрийска (Constantia (Konstanze); * 6 май 1212, † пр. 5 юни 1243) e дъщеря на херцог Леополд VI Бабенберг и на Теодора Ангелина, дъщеря на византийски император Исаак II и Маргарита Унгарска, дъщеря на унгарския крал Бела III.
Виж Бохемия и Констанция Австрийска
Конрад I (Фрайбург)
Конрад I фон Фрайбург (Konrad I von Freiburg; * ок. 1226; † 1271) е 2.
Виж Бохемия и Конрад I (Фрайбург)
Конрад I (Бохемия)
Конрад I Бърненски (Konrád I. Brněnský; * ок. 1035, † 1092) е херцог на Бохемия в продължение на осем месеца през 1092 г.
Виж Бохемия и Конрад I (Бохемия)
Конрад II (Бохемия)
Конрад II Ото (чешки: Konrád II. Ota) (1136/41 - 1191) е херцог на Бохемия от династията Пршемисловци.
Виж Бохемия и Конрад II (Бохемия)
Конрад IV фон Тан
Конрад IV фон Тан (Konrad IV von Tann; von Thann, von Tanne, von Dahn; † 24 декември 1236, Шпайер) е от 1233 до 1236 г.
Виж Бохемия и Конрад IV фон Тан
Конрад фон Вайнсберг
Конрад фон Вайнсберг (Konrad II von Weinsberg; * ок. 1340; † 19 октомври 1396, Майнц) е от 1390 до 1396 г.
Виж Бохемия и Конрад фон Вайнсберг
Конрад фон Даун
Конрад фон Даун (Erzbischof Konrad von Mainz; Konrad III von Dhaun; Konrad von Stein Erzbischof von Mainz; * ок. 1380; † 10 юни 1434, Елтвиле) от фамилията на вилд- и Рейнграфовете на Даун-Щайн-Кирбург, е като Конрад III курфюрст и архиепископ на Майнц (1419 – 1434).
Кефернбург (род)
Герб на Кефернбургите Възпоменателна табела за ''граф Зицо III фон Кефернбург'' в манастир Георгентал Модел на замък Кефернбург при Арнщат Графовете фон Кефернбург (Kevernburg, Keverburc, Keverenberc, Keverenberg, Käfernburg) произлизат от Зицоните.
Виж Бохемия и Кефернбург (род)
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Бохемия и Първа световна война
Първа силезийска война
Първа силезийска война (Erster Schlesischer Krieg) се нарича конфликт между Кралство Прусия и Хабсбургската монархия (условно наречена Австрия), продължил от 1740 до 1742 г.
Виж Бохемия и Първа силезийска война
Първа чехословашка република
Първата Чехословашка република (první Československá republika; prvá Československá republika или просто Prvá republika) е първото чехословашко държавно образувание, съществувало от 1918 до 1938 г.
Виж Бохемия и Първа чехословашка република
Първи кръстоносен поход
Първият кръстоносен поход (1096 – 1099) е първият от поредица военни експедиции, подкрепяни и понякога инициирани от Римокатолическата църква през Средновековието.
Виж Бохемия и Първи кръстоносен поход
Пршемисъл от Моравия
Пршемисъл от Моравия (Přemysl, * 1209; † 16 октомври 1239) от род Пршемисловци, е маркграф на Моравия.
Виж Бохемия и Пршемисъл от Моравия
Пршемисловци
Пршемисловци (Přemyslovci) – средновековна чешка владетелска династия, чиито представители управляват Чехия от IX в.
Пражка крепост
Пражкият замък, или Пражка крепост, е крепост в центъра на Прага, в която днес е официалната резиденция на президента на Чехия.
Пражки кръг
Пражки кръг (Prager Kreis) е група немскоезични писатели в Прага от края на XIX в.
Проспер Фердинанд фон Фюрстенберг-Щюлинген
Проспер Фердинанд Филип Мария Карл Франц фон Фюрстенберг-Щюлинген (Prosper Ferdinand Philipp Maria Karl Franz cu Fürstenberg-Stühlingen; * 12 септември 1662, Щюлинген, Фрайбург; † 21 ноември 1704, Ландау) е ландграф на Фюрстенберг, господар на Щюлинген в Баден-Вюртемберг.
Виж Бохемия и Проспер Фердинанд фон Фюрстенберг-Щюлинген
Протце фон Кверфурт
Протце фон Кверфурт (Protze von Querfur; Protze III von Querfurt-Naumburg; * 1369/1370; † 16 юни 1426, Усти над Лабе, Бохемия) от фамилията на графовете Кверфурти на род Мансфелд, е господар на Кверфурт-Наумбург.
Виж Бохемия и Протце фон Кверфурт
Прокоп от Моравия
Прокоп Моравски (Prokop, Prokop von Mähren; * ок. 1355; † 24 септември 1405, Брюн) от династията Люксембурги, е от 1375 до 1405 г.
Виж Бохемия и Прокоп от Моравия
Прокоп Велики
Андреас Прокоп, наричан Остригания, а по-късно и Прокоп Велики (Prokop Holý, Prokop Veliký) (ок. 1380 – 1434) е чешки хуситски хетман.
Премахване на крепостничеството
худ. Борис Кустодиев – „Освобождаване на селяните (прочитането на манифеста)“. Картина от 1907 г. Премахването на крепостничеството или Отмяната на крепостничеството в Руската империя е най-съществената от великите реформи на император Александър II, за което той се сдобива с името „Освободител“.
Виж Бохемия и Премахване на крепостничеството
Пардубицки край
Пардубицкият край (или Pardubicko) е един от краевете на Чешката република.
Пардубице
Зелената кула Катедрала „Св. Вартоломей“ Замъкът край града Пардубице (Pardubice) е град в Източна Бохемия, Чехия на река Лабе, на 104 км източно от Прага, административен център на Пардубицки край.
Пан (обръщение)
Пан е учтива форма на обръщение в мъжки род използвана в някои славянски езици: полски, украински, беларуски, чешки и словашки.
Пикарди
Пикардите са секта от нео-адамити през 16 век и по-рано, във Фламандска Холандия и Бохемия.
Пилзнер
Пилзнер (Pivo plzeňského typu; от пилзнер, пилзенер, Pilsner – Пилзенски), е светла бира, тип лагер.
Пилзен
Пилзен или Пълзен (Pilsen) е град в Западна Бохемия в Чехия, център на Пилзенски край.
Виж Бохемия и Пилзен
Пилзенски край
Пилзенският край (или Plzeňsko) е един от краевете на Чешката република.
Подебради (род)
Герб на господарите на Кунщат през 14 век Дворец Подебради Подебради (páni z Poděbrad, Páni z Kunštátu a Poděbrad) е благороднически род от Бохемия.
Покръстване на Чехия
Покръстването на чехите е исторически процес, който се отнася до разпространението на християнската религия в земите на средновековна Бохемия.
Виж Бохемия и Покръстване на Чехия
Пол Дезмънд
Пол Дезмънд (Paul Desmond) е американски алто саксофонист и композитор.
Политика на умиротворяване
чешките гранични зони Политика на умиротворяване или политика на отстъпки е дипломатическа политика на политически, материални или териториални отстъпки с цел избягване на конфликт с агресивна сила.
Виж Бохемия и Политика на умиротворяване
Полка
Полката е чешки танц и жанр на танцовата музика, известен из Европа и Америките.
Виж Бохемия и Полка
Попо Тюрингски
Попо II Тюрингски (Poppo II von Thüringen; † сл. 906) е от 878/880 до 906 г.
Петър Ебен
Петър Ѐбен (на чешки Petr Eben) е изтъкнат чешки композитор.
Петер фон Аспелт
Петер фон Аспелт (Peter von Aspelt; Peter von Aichspelt, Peter von Basel, Peter von Mainz; * ок. 1245 в Аспелт в Люксембург; † 5 юни 1320 вер. в Майнц) е епископ на Базел (1297 – 1306) и от 1306 г.
Виж Бохемия и Петер фон Аспелт
Петер Дебай
Дебай позира за скулптора Типке Висер през 1937 г. с любимата си цигара в ръка Петер Йозеф Вилхелм Дебай (Peter Joseph Wilhelm Debye, роден Petrus Josephus Wilhelmus Debije) е нидерландско-американски физик и физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия (1936).
Петер Ернст II фон Мансфелд
Петер Ернст II фон Мансфелд (Peter Ernst II von Mansfeld, „Ernst von Mansfeld“, „Ernest comte de Mansfelt“; * 1580, Люксембург, † 29 ноември 1626, Раковица, Босна (област) при Сараево) е граф от Дом Мансфелд, значим наемник-генерал и военачалник през Тридесетгодишната война.
Виж Бохемия и Петер Ернст II фон Мансфелд
Отгар (Айхщет)
Отгар (Otgar, † 6 юли 880 ?) е княз-епископ на Айхщет от 847 (?) до 880 (?) г.
Ото I (Бавария)
Ото I фон Вителсбах„Червената глава“ (Otto von Wittelsbach; Otto I der Rotkopf; * ок. 1117, Келхайм; † 11 юли 1183, Пфулендорф) от род Вителсбахи, е от 1180 г.
Ото I фон Брена
Ото I фон Брена (Otto I von Brehna; † 23 декември 1203 в Брена) от род Ветини е граф на Брена, Гомерн и Йесен (1182 – 1203).
Ото III (Швабия)
Ото фон Швайнфурт Мъдрия (Otto von Schweinfurt, der Weiße; (* 995, † 28 септември 1057) от род Швайнфурти, e маркграф на Нордгау (1024 – 1031) и от 1048 г. херцог на Швабия.
Виж Бохемия и Ото III (Швабия)
Ото III (Бранденбург)
Пощенска картичка от 1903: ляво: Йохан I и Ото V Ото V, Благочестиви (Otto III, der Fromme, * 1215, † 9 октомври 1267 в Бранденбург (Хавел) от род Аскани е маркграф на Бранденбург заедно с брат му Йохан I от 1220 до неговата смърт 1266 г.
Виж Бохемия и Ото III (Бранденбург)
Ото III (Бавария)
Ото III (Otto III.; * 11 февруари 1261, Бургхаузен; † 9 септември 1312, Ландсхут) от фамилията Вителсбахи, е през 1290 – 1312 г.
Виж Бохемия и Ото III (Бавария)
Ото IV (Австрия)
Ото IV Веселия (Otto IV der Fröhliche, der Kühne, Jucundus, Audax; * 23 юли 1301, Виена; † 17 февруари 1339, Нойберг) e херцог на Австрия (1330 – 1339), Щирия и Каринтия (1335 – 1339).
Виж Бохемия и Ото IV (Австрия)
Ото IV (Бранденбург)
Паметник на Ото IV в Берлин Ото IV „със стрелата“ (Otto IV, „mit dem Pfeil“, * ок. 1238, † 27 ноември 1308 или 1309) от род Аскани е маркграф на Бранденбург като сърегент от 1266 г.
Виж Бохемия и Ото IV (Бранденбург)
Ото V (Бранденбург)
Ото V Дългия (Otto V von Brandenburg, „der Lange“, Longus, * 1246; † 1298) от род Аскани е като маркграф сърегент на неговия братовчед Ото IV в Маркграфство Бранденбург.
Виж Бохемия и Ото V (Бранденбург)
Ото Карл Фридрих фон Шьонбург-Валденбург
Ото Карл Фридрихфон Шьонбург-Валденбург (Otto Carl Friedrich Fürst v.Schönburg-Waldenburg; Otto I Fürst von Schönburg-Waldenburg; * 2 февруари 1758, Валденбург, Саксония; † 29 януари 1800, дворец Лихтенщайн) е граф и господар на Шьонбург, от 1790 г.
Виж Бохемия и Ото Карл Фридрих фон Шьонбург-Валденбург
Ото Виктор I фон Шьонбург
Ото Виктор I фон Шьонбург (Otto Viktor I Fürst von Schönburg; Victor Otto Fürst von Schönburg-Waldenburg; * 1 март 1785, Валденбург, Саксония; † 16 февруари 1859, Лайпциг) е от 1800 г.
Виж Бохемия и Ото Виктор I фон Шьонбург
Отокар I (Бохемия)
Отокар I (Přemysl I. Otakar) е крал на Бохемия през периода 1203 – 1230 г.
Виж Бохемия и Отокар I (Бохемия)
Орден на Дракона
Крал Сигизмунд фон Люксембург, Основател на Ордена на Дракона и Главнокомандващ на Никополския кръстоносен поход за спасяване и освобождение на България, Видинското царство, Унгария, Влахия, Византийската империя и Константинопол от турците Кралица Барбара фон Цили, съоснователка на Ордена на Дракона Ордена Дракон Уроборос замъка на Хунияди Орденът на Дракона (Societas Draconica, Societas Draconistrarum; Drachen Orden) е европейски военен духовно-рицарски орден основан на 12 декември 1408 г.
Виж Бохемия и Орден на Дракона
Оребити
Оребитите (Orebité) представляват умерно-радикално крило на хуситите в Източна Бохемия през XV век.
Обсада на Прага (1757)
Обсадата на Прага е неуспешен опит на пруската армия, начело с ФридрихВелики за завладяване на австрийския град Прага по време на Седемгодишната война.
Виж Бохемия и Обсада на Прага (1757)
Обсада на Виена
Обсадата на Виена през септември-октомври 1529 г.
Одорико
Одорико (Odorico da Pordenone) е италиански монах, пътешественик-изследовател.
Ойген Зенгер
Ойген Зенгер ( 22 септември 1905 г. – 10 февруари 1964 г.) е австрийски учен, физик в областта на ракетната техника, ръководител на проекта Silbervogel (Сребърна птица).
Олбрам от Шкворец
Олбрам от Шкворец (Olbram ze Škvorce, Volfram, Wolfram von Škvorec, Wolfram de Skworecz, † 1 май 1402, вероятно в Прага) е архиепископ на Прага от 1396 до 1402 г.
Виж Бохемия и Олбрам от Шкворец
Арн (Вюрцбург)
Арн фон Вюрцбург (Arn von Würzburg; * пр. 855; † 13 юли 892) е епископ на Вюрцбург от 855 до 892 г.
Арнулф I (Бавария)
Арнулф I Лошия (Arnulf I. der Böse; † 14 юли 937, Регенсбург) е херцог на Бавария от 907 г.
Виж Бохемия и Арнулф I (Бавария)
Австрия-Есте
Ерцхерцог на Австрия-Есте (arciduca d'Austria-Este) и Хабсбург-Есте (Asburgo-Este) са титла и фамилно име, използвано от няколко младши клона на дома Хабсбург-Лотаринги, за да обозначат връзката си с изчезналото италианско княжеско семейство Есте и управляваното от него Херцогство Модена.
Австрийска бира
Австрийска бира – в Австрийските Алпи Австрийската бира се произвежда в голямо разнообразие от стилове от множество пивоварни, разпръснати в цялата страна, макар че пазара се доминира основно от няколко големи пивоварни компании.
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Бохемия и Австрийска империя
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Август фон Щолберг
Август ФридрихБото Кристиан фон Щолберг-Росла (August Friedrich Botho Christian zu Stolberg-Rossla; * 25 септември 1768, Ортенберг, Хесен; † 8 декември 1846, Росла) от фамилията Щолбер е граф на Щолберг-Росла.
Виж Бохемия и Август фон Щолберг
Август Фердинанд Пруски
Фердинанд Пруски Август Фердинанд Пруски (August Ferdinand von Preußen; * 23 май 1730 в градския дворец в Берлин; † 2 май 1813 в Берлин) от династията Хоенцолерн е пруски принц, генерал на инфантерията и „херенмайстер“ на „Йоанитския орден“.
Виж Бохемия и Август Фердинанд Пруски
Август Георг Симперт фон Баден-Баден
Август Георг Симперт фон Баден-Баден (August Georg Simpert von Baden; * 14 януари 1706, Ращат; † 21 октомври 1771, Ращат) е от 1761 до 1771 г.
Виж Бохемия и Август Георг Симперт фон Баден-Баден
Августа София фон Пфалц-Зулцбах
Августа София фон Пфалц-Зулцбах(Augusta Sophie von Pfalz-Sulzbach; * 22 януари 1624, Зулцбах; † 30 май 1682, Нюрнберг) от фамилията на Вителсбахите, е пфалцграфиня от Пфалц-Зулцбахи чрез женитба княгиня фон Лобковиц.
Виж Бохемия и Августа София фон Пфалц-Зулцбах
Агнес фон Труендинген-Фюрстенберг
Агнес фон Труендинген (Agnes von Truhendingen; † сл. 20 септември/6 декември 1294) е графиня от Труендинген и чрез женитба създател на благородническия род на графофете от Фюрстенберг.
Виж Бохемия и Агнес фон Труендинген-Фюрстенберг
Агнес фон Хоенлое-Лангенбург
Агнес фон Хоенлое-Лангенбург; Мария Агнес Хенриета (Agnes, Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg; Marie Agnes Henriette Prinzessin zu Hohenlohe-Langenburg; * 5 декември 1804, дворец Лангенбург; † 9 септември 1835, Бор (Хайд), Бохемия, Австрийска империя) е принцеса от Хоенлое-Лангенбург и чрез женитба наследствена принцеса на Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг.
Виж Бохемия и Агнес фон Хоенлое-Лангенбург
Агнес фон Вайблинген
Агнес фон Вайблинген (Agnes von Waiblingen; * края на 1072, † 24 септември 1143, манастир Клостернойбург) от фамилията на Салиите, е херцогиня на Швабия и маркграфиня на Австрия.
Виж Бохемия и Агнес фон Вайблинген
Агнес Антиохийска
Агнес Антиохийска (Agnès d'Antioche), също Агнес дьо Шатийон (Agnès de Châtillon; * 1153; † 1184) е антиохийска принцеса от рода Шатийон и чрез жентитба кралица на Унгария от 1172 до 1184 г.
Виж Бохемия и Агнес Антиохийска
Агнеса Унгарска
Агнеса Унгарска (Agnes von Ungarn) или Агнес фон Хабсбург и Агнес Австрийска (Habsburg Ágnes, Agneza Habsburška; * ок. 1281; † 11 юни 1364, Кьонигсфелден при Виндиш, кантон Ааргау, Швейцария) от династията на Хабсбургите, е втората съпруга на крал Андраш III от Унгария и така кралица на Унгария от 1296 до 1301 г.
Адалберт III фон Боген
Адалберт III (IV) фон Боген или Алберт III (IV) фон Боген (Adalbert III von Bogen; Albert III von Bogen; Albrecht III, Albert IV/Adalbert IV) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1197), също фогт на манастирите Прюфенинг, Обералтайхи Виндберг.
Виж Бохемия и Адалберт III фон Боген
Адалберт III Бохемски
Адалберт III Бохемски, Адалберт III фон Залцбург (Adalbert III von Böhmen; Adalbertus III Archiepiscopus Salzburgenzis; Vojtěch III.; * 1145 като Войтех; † 8 април 1200, Залцбург) е архиепископ на Залцбург (1168 – 1177 и 1183 – 1200).
Виж Бохемия и Адалберт III Бохемски
Адалберт Пражки
Адалберт Пражки (Adalbertus Pragensis.), известен и като Войтехили Войцех(Vojtěch; Wojciech; * 956, Либице над Цидлиноу, Чехия, † 23 април 997, Източна Прусия (днес в Калининградска област на Русия)) е епископ на Прага (983 – 988, 993 – 995) и католически светец.
Адалберт Победител
Адалберт I Победител (Adalbert der Siegreiche; * 985; † 26 май 1055, Мелк) от род Бабенберги, е 3-ти маркграф на Остаричи (Маркграфство Австрия, Marcha orientalis) от 1018 до 1055 година.
Виж Бохемия и Адалберт Победител
Адалберт Щифтер
Адалберт Щифтер (Adalbert Stifter) е австрийски белетрист, поет, художник и педагог.
Адам фон Валдщайн
Адам фон Валдщайн Млади (Adam „mladší“ z Valdštejna; Adam „der Jüngere“ von Waldstein; * 8 юни 1570; † 24 август 1638 в Прага, Бохемия) е чешки благородник, първият имперски граф на Валдщайн в Бохемия, Чехия, висш чиновник на император Фердинанд II.
Виж Бохемия и Адам фон Валдщайн
Адам Франц Карл (Шварценберг)
Адам Франц Карл Евсебий фон Шварценберг (Adam Franz Karl Eusebius zu Schwarzenberg; Adam František Karel Euseb kníže ze Schwarzenbergu; * 25 септември 1680 в Линц; † 11 юни 1732 при Брандайз на Елба) е немско-бохемски благородник, 3.
Виж Бохемия и Адам Франц Карл (Шварценберг)
Адам Матиас фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Адам Матиас фон Траутмансдорф-Вайнсберг (Adam Matthias Graf von Trauttmansdorff-Weinsberg) е имперски граф на Траутмансдорф-Вайнсберг в Австрия, маршал и кралски щатхалтер в Бохемия.
Виж Бохемия и Адам Матиас фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Адолф фон Ауершперг
Адолф Вилхелм Карл Даниел фон Ауершперг (Adolf Wilhelm Daniel Prinz von Auersperg) е бохемски и австрийски княз на Ауершперг, министър-президент на Цислейтания в Австро-Унгария (1871 – 1879) при император Франц Йозеф I, носител на орден на Златното руно 1878 г.
Виж Бохемия и Адолф фон Ауершперг
Аделхайд фон Майсен
Аделхайд фон Майсен е германска принцеса от рода Ветини и чешка кралица – първа съпруга на чешкия крал Отокар I.
Виж Бохемия и Аделхайд фон Майсен
Аделхайд фон Брауншвайг-Грубенхаген
Аделхайд фон Брауншвайг-Грубенхаген (Adelheid Prinzessin von Braunschweig, Adléta Brunšvická; * 1285, † 18 август 1320) е втората съпруга на крал ХайнрихVI от Каринтия.
Виж Бохемия и Аделхайд фон Брауншвайг-Грубенхаген
Аделгунда Баварска
Аделгунда Баварска, с пълното име Аделгунда Августа Шарлота Каролина Елизабет Амалия Мария София Луиза Баварска (Adelgunde von Bayern; Adelgunde Auguste Charlotte Caroline Elisabeth Amalie Marie Sophie Luise von Bayern; * 19 март 1823, Вюрцбург; † 28 октомври 1914, Мюнхен) от династията Вителсбахи, е принцеса от Бавария и чрез женитба австрийска ерцхерцогиня и херцогиня на Модена (1842 – 11 юни 1859).
Виж Бохемия и Аделгунда Баварска
Алфред Виндишгрец
Княз Алфред цу Виндишгрец (Alfred zu Windisch-Graetz) е австрийски фелдмаршал, един от водачите на реакцията срещу революциите в Хабсбургската монархия от 1848 – 1849 година.
Виж Бохемия и Алфред Виндишгрец
Алфред Вебер
Алфред Вебер (Alfred Weber) е германски икономист, социолог и културен философ.
Алфонс Муха
Алфонс Мария Му̀ха (Alfons Maria Mucha, Alphonse) (24 юли 1860 – 14 юли 1939) е виден чешки живописец, плакатист, декоратор, приложник, един от най-видните представители на ар нуво.
Албрехт I (Мюнстерберг-Оелс)
Албрехт I фон Мюнстерберг-Оелс (Albrecht I von Münsterberg-Oels, Albrecht von Podiebrad; Albrecht z Minstrberka; Albrecht z Poděbrad; * 3 август 1468, замък Кунетицка Гора; † 12 юли 1511, Про́сниц, Чехия) от династията Подебради, е от 1498 г.
Виж Бохемия и Албрехт I (Мюнстерберг-Оелс)
Албрехт I (Майсен)
Албрехт I Горди (Albrecht I, der Stolze; * 1158; † 24 юни 1195, Круменхенерсдорф) от род Ветини, е маркграф на Майсен от 1190 до 1195 г.
Виж Бохемия и Албрехт I (Майсен)
Албрехт I (Германия)
Албрехт I Хабсбургски (Albrecht, * юли 1255, Райнфелден; † 1 май 1308 при Бруг, Кьонигсфелден) е като Албрехт V граф на Хабсбург, от 1282 г.
Виж Бохемия и Албрехт I (Германия)
Албрехт I фон Бранденбург
Албрехт I или Албрехт Мечката (Albrecht I. von Brandenburg, Albrecht der Bär, Albrecht von Ballenstedt; Adelbert; * 1100, † 18 ноември 1170) от фамилията Аскани, е маркграф на Северната марка (1134 – 1157), основател на Маркграфство Бранденбург и първият маркграф от 1157 до 1170 г.
Виж Бохемия и Албрехт I фон Бранденбург
Албрехт I Баварски
Албрехт I Баварски (Albrecht I. von Bayern; * 25 юли 1336, Мюнхен; † 16 декември 1404, Хага) от династията Вителсбахи, е херцог на Щраубинг-Холандия, граф на графство Холандия, Зеландия и Хенегау също господар на Фризия.
Виж Бохемия и Албрехт I Баварски
Албрехт II (Бранденбург)
Албрехт II (Albrecht II; * ок. 1150; † 25 февруари 1220) от род Аскани, е маркграф на Бранденбург (1205 – 1220).
Виж Бохемия и Албрехт II (Бранденбург)
Албрехт III (Австрия)
Албрехт III с плитката (Albrecht III, Albrecht mit dem Zopf, Graf von Habsburg Albrecht VII, * 1349/1350 във Виена, † 29 август 1395 в дворец Лаксенбург в Долна Австрия) от фамилията Хабсбурги е херцог на Австрия от 1365 до 1395 г.
Виж Бохемия и Албрехт III (Австрия)
Албрехт III (Саксония)
Албрехт Храбри (Albrecht der Beherzte, „Animosus“; * 31 юли 1443, дворец Грима; † 12 септември 1500, Емден), от род Ветини, е херцог на Саксония (1464 – 1500), губернатор на Фризия, съ-ландграф на Тюрингия (1482 – 1485) и маркграф на Майсен (1464 – 1500, като Албрехт III).
Виж Бохемия и Албрехт III (Саксония)
Албрехт III (Бавария)
Албрехт III (Albrecht III.; * 27 март 1401, Мюнхен; † 29 февруари 1460, Мюнхен, погребан в манастирската църква в Андекс) от фамилията Вителсбахи, e от 1438 г.
Виж Бохемия и Албрехт III (Бавария)
Албрехт IV (Австрия)
Албрехт IV Търпеливия (Albrecht, II.; * 19 или 20 септември 1377, Виена; † 25 август 1404) от фамилията на албертинските Хабсбурги, е херцог на Австрия (1395 – 1404).
Виж Бохемия и Албрехт IV (Австрия)
Албрехт IV фон Кверфурт
Албрехт (III) IV фон Кверфурт (Albrecht (Albertus) III (IV) von Querfurt; † 12 март 1403, замък Гибихенщайн, Хале) от фамилията на графовете Кверфурти на род Мансфелд, е архиепископ на Магдебург (1383 – 1403).
Виж Бохемия и Албрехт IV фон Кверфурт
Албрехт фон Саксония-Вайсенфелс
Албрехт (Алберт) фон Саксония-Вайсенфелс (Albrecht (Albert) von Sachsen-Weißenfels; * 14 април 1659, Хале; † 9 май 1692, Лайпциг) е принц и (титулар-)херцог на Саксония-Вайсенфелс.
Виж Бохемия и Албрехт фон Саксония-Вайсенфелс
Албрехт фон Брауншвайг-Волфенбютел
Албрехт фон Брауншвайг-Волфенбютел (Albrecht von Braunschweig-Wolfenbüttel, * 4 май 1725 в Брауншвайг, † 30 септември 1745 при Соор, Бохемия) от фамилията Велфи (Нов Дом Брауншвайг) е принц на Брауншвайг и Люнебург и пруски генерал-майор.
Виж Бохемия и Албрехт фон Брауншвайг-Волфенбютел
Албрехт фон Валенщайн
Албрехт Еузебиус Венцел фон Валенщайн (Albrecht Eusebius Wenzel von Wallenstein), херцог на Фридланд и на Мекленбург, е чешко-германски военачалник, участник в Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.) на страната на католическите сили: Австрия, Испания и Бавария.
Виж Бохемия и Албрехт фон Валенщайн
Албрехт V (Бавария)
Албрехт V (Albrecht V, „der Großmütige“; * 29 февруари 1528, Мюнхен; † 24 октомври 1579, Мюнхен) от фамилията Вителсбахи, е херцог на Бавария от 1550 до 1579 г.
Виж Бохемия и Албрехт V (Бавария)
Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг
Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг (Albrecht XV Nothafft zu Wernberg; * ок. 1401; † 15 октомври 1468, Кьоцтинг, Каринтия, Австрия) е благородник от род Нотхафт-Вернберг, господар на Вернберг в Бавария.
Виж Бохемия и Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг
Албрехт Кристиан Ернст фон Шьонбург
Албрехт/Алберт Кристиан Ернст фон Шьонбург (Albrecht/Albert Christian Ernst Graf und Herr von Schönburg zu Hinterglauchau.) е граф и господар на Шьонбург-Хинтерглаухау в Курфюрство Саксония.
Виж Бохемия и Албрехт Кристиан Ернст фон Шьонбург
Алберт II фон Боген
Алберт II фон Боген/Адалберт II фон Боген (Albert II von Bogen; Adalbert II von Bogen; † 13 януари 1146) от род Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1100 – 1146), граф в Донаугау, фогт на Регенсбург и Прюфенинг.
Виж Бохемия и Алберт II фон Боген
Албертини (Хабсбурги)
Албертиниката линия (Albertinische Linie) са линия, клон на фамилията Хабсбурги.
Виж Бохемия и Албертини (Хабсбурги)
Алоиз Зенефелдер
Алоиз Зенефелдер (Johann Alois Senefelder) (6 ноември 1771, Прага - 26 февруари 1834, Мюнхен) - изобретател.
Виж Бохемия и Алоиз Зенефелдер
Александер княз фон Шьонбург-Хартенщайн
Йозеф Александер ХайнрихОто Паул Фридрихфон Шьонбург-Хартенщайн (Josef Alexander Heinrich Otto Paul Friedrich von Schönburg-Hartenstein; * 5 март 1826 във Виена; † 1 октомври 1896 във Виена) е 3.
Виж Бохемия и Александер княз фон Шьонбург-Хартенщайн
Антон Рафаел Менгс
Антон Рафаел Менгс (Anton Raphael Mengs) е най-големият германски живописец от епохата на класицизма.
Виж Бохемия и Антон Рафаел Менгс
Антон Тайнер
Антон Тайнер (Anton Tajner) е сред най-известните чешки диригенти, работили в България.
Антон Дреер
Антон Дреер е прочут австрийски пивовар, който през 1840 г.
Антонин Колар
Вацлав Ко̀лар или Антонин Ко̀лар или Адолф Вацлав Ко̀лар (Václav Kolář) е чешки архитект, създател на първия градоустройствен план на София след Освобождението.
Андреас фон Гунделфинген
Андреас фон Гунделфинген-Хеленщайн (Andreas von Gundelfingen-Hellenstein; † 14 декември 1313, Вюрцбург) е епископ на Вюрцбург (1303 – 1313).
Виж Бохемия и Андреас фон Гунделфинген
Андреас Австрийски
Андреас Аватрийски (Andreas von Österreich; * 15 юни 1558, замък Брезниц, Бржезнице, Бохемия; † 12 ноември 1600, Рим) от фамилията Хабсбург, е кардинал и епископ на Констанц (1589 – 1600) и Бриксен (1591 – 1600).
Виж Бохемия и Андреас Австрийски
Анна Кристина фон Саксония-Вайсенфелс
Анна Кристина фон Саксония-Вайсенфелс (Anna Christine von Sachsen-Weißenfels; * 27 юли 1690, Вертхайм; † 5 март 1763, Виена) от рода на Албертинските Ветини, е принцеса от Саксония-Вайсенфелс.
Виж Бохемия и Анна Кристина фон Саксония-Вайсенфелс
Анна Катарина фон Зайн-Витгенщайн
Герб на Зайн-Витгенщайн Герб на графовете на Валдек Анна Катарина фон Сайн-Витгенщайн (Anna Katharina von Sayn-Wittgenstein; * 27 юли 1610 в Зимерн; † 3 септември 1690 в Клайнерн, близо до Вилдунген) от рода Зайн-Витгенщайн е графиня от Зайн-Витгенщайн-Витгенщайн и чрез женитба графиня от 1645 до 1660 г.
Виж Бохемия и Анна Катарина фон Зайн-Витгенщайн
Анна Пфалцска
Анна Пфалцска (Anna von der Pfalz; Anna Falcká, * 26 септември 1329, † 2 февруари 1353, Прага) от династията Вителсбахи, е втората съпруга на император Карл IV и кралица на Бохемия (1349 – 1353) и германска кралица (1349 – 1353).
Анна Пршемисловна
Анна Пршемисловна (Anna Přemyslovna) е кралица на Бохемия, съпруга на крал Хайнрихот Каринтия.
Виж Бохемия и Анна Пршемисловна
Анна Тиролска
Анна Австрийска-Тиролска (Anna von Österreich-Tirol, * 4 октомври 1585, Тирол, † 15 декември 1618, Виена) от фамилията Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя от 1612 до 1618 г.
Анна Швайдницка
Анна Швайдницка (Anna von Schweidnitz, Anna Svídnická, Anna świdnicka; * 1339; † 11 юли 1362, Прага) е по рождение принцеса на Швидница-Явор от рода на Пястите.
Анна Ягелонина
Анна Ягелонина (Anna Jagiello von Böhmen und Ungarn) е съпруга Фердинанд I, който по-късно става император на Свещената Римска империя, и кралица по право на Унгария и Бохемия.
Анна Мария фон Баден-Баден
Анна Мария фон Баден (Anna Marie von Baden; Anna Marie Bádenská; * 22 май 1562; † 25 април 1583, Витингау, Чехия) е принцеса от Баден-Баден и чрез женитба бургграфиня на Бохемия.
Виж Бохемия и Анна Мария фон Баден-Баден
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург (Anna Maria Franziska von Sachsen-Lauenburg; * 13 юни 1672, Нойхауз на Елба; † 15 октомври 1741, Райхщат) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитби пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург и велика херцогиня на Тоскана (1723 – 1737).
Виж Бохемия и Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург
Анна Люксембургска
Анна Люксембургска (Anna von Luxemburg; Anna von Böhmen; * 1319, † 3 септември 1338) от род Люксембурги, е принцеса от Бохемия и чрез женитба херцогиня на Херцогство Австрия.
Виж Бохемия и Анна Люксембургска
Население на Чехия
Динамика на населението (1993-2003) 350п Населението на Чехия е 10 693 393 души към 1 януари 2020 г.
Виж Бохемия и Население на Чехия
Национално знаме на Чехия
Националното знаме на Чехия е официален държавен символ на Чешката република и е идентично със знамето на бивша Чехословакия.
Виж Бохемия и Национално знаме на Чехия
Национално знаме на Чехословакия
Знамето на Чехословакия е прието на 28 октомври 1918 г.
Виж Бохемия и Национално знаме на Чехословакия
Нариски
Германите през 50 г. Нариските или Вариските (Narisker; Naristen, Narister, Varisker; лат.:Naristi; Varistae, Varisti) са древно племе населявало територията на Европа.
Народен кръстоносен поход
Народен кръстоносен поход известен и като Поход на бедняците или Поход на простолюдието, е първото от няколко средновековни народни масови движения, продължило около половин година, от април до октомври 1096 година.
Виж Бохемия и Народен кръстоносен поход
Навечерие на Втората световна война в Европа
Събитията, предхождащи Втората световна война в Европа са тясно свързани с разпространението на фашизма, нацизма и комунизма, най-вече в Нацистка Германия (нацизъм) и в Съветския съюз (комунизъм).
Виж Бохемия и Навечерие на Втората световна война в Европа
Никола Шубич Зрински
Никола Шубич Зрински или Миклош Зрински (Nikola Šubić Zrinski или Nikola IV.; Zrínyi Miklós; 1508 – 7 септември 1566) е хърватски благородник, представител на старинния аристократичен род Зрински и бан на Хърватия (1543 – 1556).
Виж Бохемия и Никола Шубич Зрински
Николаус Люксембургски
Николаус Люксембургски (Nikolaus von Luxemburg; Nicola di Lussemburgo, * 1322, Прага; † 30 юли 1358, Белуно) е патриархна Аквилея от 1350 до 1358 г.
Виж Бохемия и Николаус Люксембургски
Нов музей (Берлин)
Новият музей (Neues Museum) е една от забележителностите на Берлин, част от комплекса Музеен остров на Шпрееинзел.
Виж Бохемия и Нов музей (Берлин)
Нова Руда
Но̀ва Ру̀да (Nowa Ruda; Neurode; Nová Ruda) е град в Югозападна Полша, Долносилезко войводство, Клодзки окръг.
Нойберг (род)
Герб на род Нойберг Остатъци от замък Подхради Нойберг (Neuberg) е фогтайски благороднически род от Майсен и Бохемия.
Рудолф II
Рудолф II (Rudolf II; * 18 юли 1552, Виена; † 20 януари 1612, Прага, Бохемия) е император на Свещената Римска империя от 1576 до неговото абдикиране през 1611 г., крал на Бохемия (6 септември 1575 – 23 май 1611), крал на Унгария (25 септември 1572 – 25 юни 1608).
Рудолф II (Австрия)
Рудолф II Австрийски (Rudolf II; * юли 1271, † 10 май 1290) от род Хабсбурги, като граф на Хабсбург Рудолф V, e херцог на Швабия, Елзас и Ааргау (1273 – 1290), херцог в Австрия и Щирия (1282 – 1283 заедно с Албрехт I), от 1283 г.
Виж Бохемия и Рудолф II (Австрия)
Рудолф II фон Хелфенщайн-Визенщайг
Рудолф II фон Хелфенщайн-Визенщайг (Rudolf II von Helfenstein-Wiesensteig; * 24 март 1560; † 18 февруари 1601) е граф на Хелфенщайн-Визенщайг в Баден-Вюртемберг.
Виж Бохемия и Рудолф II фон Хелфенщайн-Визенщайг
Рудолф III (Саксония-Витенберг)
Рудолф III (Rudolf III., Herzog von Sachsen-Wittenberg; * 1367, Витенберг; † 11 юни 1419, Бохемия) от род Аскани, е курфюрст на Курфюрство Саксония в Свещената Римска империя през 1388 – 1419 г.
Виж Бохемия и Рудолф III (Саксония-Витенберг)
Рудолф Австрийски
Рудолф Австрийски (Rudolf von Österreich-Ungarn), кронпринц на Австрия, Унгария и Бохемия, е единственият син на австроунгарския император Франц-Йосиф и на принцеса Елизабет Баварска (Сиси).
Виж Бохемия и Рудолф Австрийски
Рупрехт VI (Насау)
Рупрехт VI фон Насау (Ruprecht VI (V) von Nassau; * пр. 1280, † 2 ноември 1304) е граф на Насау от валрамската линия на Дом Насау.
Виж Бохемия и Рупрехт VI (Насау)
Руперхт Пфалцски
Принц Руперхт (Руперт) Пфалцски (Ruprecht von der Pfalz; Rupert the Cavalier; * 17 декември 1619, Прага; † 29 ноември 1682, Лондон) „Кавалерът“ от род Вителсбахи, е херцог на Къмбърланд (Duke of Cumberland), Earl of Holderness, генералисимус на всички английски войски и английски командир като първи адмирал (Lord High Admiral) на кралската фота.
Виж Бохемия и Руперхт Пфалцски
Райхщатско споразумение
Замъкът Райхщат, литография от 1853 г. Райхщатското споразумение (Рейхштадтское соглашение; Konvention von Reichstadt) е дипломатическо и стратегическо споразумение между Русия и Австро-Унгария, част от подготовката на Руско-турската война (1877 – 1878) На 26 юни (н.
Виж Бохемия и Райхщатско споразумение
Рапото I (Ортенбург)
Рапото I (Rapoto I, † 26 август 1186) от род Спанхайми и прародител на страничния клон на имперските графове на Ортенбург в Бавария.
Виж Бохемия и Рапото I (Ортенбург)
Рапото II (Ортенбург)
Рапото II (Rapoto II, † 19 март 1231) e граф на Ортенбург и на Графство Крайбург (1186 – 1231), пфалцграф на Бавария (1208 – 1231).
Виж Бохемия и Рапото II (Ортенбург)
Ростислав Михайлович
Ростислав Михайлович е руски владетел от династията на Рюриковичите.
Виж Бохемия и Ростислав Михайлович
Робство
мрежа, е приготвян за продажба, 1905 г. Робски окови Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.
Рожемберк
Замъкът Рожемберк (Рожемберк над Вълтавоу) (Hrad Rožmberk nad Vltavou) е средновековен замък в Южночешкия край на Чешката република, близо до едноименния град.
Розенбург
Розенбург (Schloss Rosenburg) е замък в окръг Хорн, Долна Австрия.
Реформация
95-те тезиса на Мартин Лутер, обявени през 1517 година, обикновено се разглеждат като начало на Реформацията Реформацията е обществено-религиозно движение в Западна Европа, което довежда до обособяването на протестантството като отделно направление на християнството.
Регинар III
Регинар III (Reginar III., † между 971 и 997) от фамилията Регинариди, е граф на Хенегау от 931/932 до 957 г.
Регинар IV
Регинар IV (Régnier IV de Mons; Reginar IV, * след 947, † 1013) от фамилията Регинариди, е граф на Монс през 998 – 1013 г.
Резидентен град
Резидентен град е градски център, който е седалище (резиденция) на монархили княз.
Рей Крок
Рей Крок (Ray Kroc, Raymond Albert Kroc, „the Hamburger King“, * 5 октомври 1902 в Оук Парк, Илинойс, † 14 януари 1984 в Сан Диего, Калифорния) е американски бизнесмен, който развива „Макдоналдс“ като франчайз, собственик на бейзболен отбор и филантроп.
Сърце
Модел на човешко сърце Сърцето (cor; καρδία) представлява кухмускулест орган с възрастови, полови и индивидуални характеристики, който играе ролята на помпа в сърдечно-съдовата система и по този начин поддържа кръвообращението.
Виж Бохемия и Сърце
Судетска област
Судетска област (Судетенланд, Sudetenland; Sudety или pohraniční území, Kraj Sudetów) е название, използвано от 1938 – 1945 за регион, населяван предимно от судетски немци (Sudetendeutsche; sudetští Němci; Niemcy Sudeccy) в различни части на Чехия (Бохемия, Моравия и част от Силезия).
Страховски манастир
Страховският манастир (Strahovský klášter) е манастир в чешката столица Прага, разположен в Храдчани - един от четирите исторически района на града.
Виж Бохемия и Страховски манастир
Странник над море от мъгла
Странник над море от мълга (Der Wanderer über dem Nebelmeer) е маслена живопис (ок. 1818 г.) от немския художник, представител на Романтизма, Каспар Давид Фридрих.
Виж Бохемия и Странник над море от мъгла
Статуя на св. Ян Непомуцки в Дивина
Статуята в с.
Виж Бохемия и Статуя на св. Ян Непомуцки в Дивина
Стилбит
Стилбит-Са, щат Махаращра, Индия Стилбит-Са, намерен в Ню Джърси, САЩ Бял стилбит върху базалт от Мадагаскар Рядък зелен стилбит-Са, щат Махаращра, Индия Стилбит от Ню Джърси, САЩ Стилбит с апофилит от Индия, щат Махаращра Стилбитът (десмин) (Stilbite, Desmine) е минерал от стилбитовата група, клас силикати, с химична формула (NaCa2)Al2Si7O18.7H2O.
Столцит
Столцит Столцитът е оловно-волфрамов минерал, с обща формула PbWO4.
Средночешки край
Окръзи Среднобохемският край (Středočeský kraj или Střední Čechy) е един от краевете на Чешката република.
Виж Бохемия и Средночешки край
Сабина фон Пфалц-Зулцбах
Сабина фон Пфалц-Зулцбах(Sabine von Pfalz-Sulzbach; * 25 февруари 1589, Зулцбах; † 1 септември 1645, Касел) от фамилията Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Зулцбахи чрез женитба фрайин/баронеса на Вартенберг в Бохемия.
Виж Бохемия и Сабина фон Пфалц-Зулцбах
Сазава
Сазава (Sázava; Sasau) е река в централна Чехия с дължина 225,9 km, десен приток на Вълтава.
Виж Бохемия и Сазава
Святополк (Бохемия)
Святополк, известен като Святополк Лъва, е херцог на Бохемия от династията на Пршемисловциte в продължение на две години до насилствената му смърт на 21 септември 1109 г.
Виж Бохемия и Святополк (Бохемия)
Свитави (окръг)
Окръг Свитави (Okres Svitavy) е един от 4-те окръга на Пардубицкия край на Чехия.
Свети Казимир
Свети Казимир или Свети Кажимеж (на латвийски: Šventasis Kazimieras, Święty Kazimierz; * 3 октомври 1458, Краков; † 4 март 1483, Гродно, тогава в Литва, погребан във Вилнюс) от род Ягелони, е Светия и закрилник на Полша и Литва.
Свети Йоан Непомуцки (църква)
Поклонническата Църква Свети Йоан Непомуцки (Poutní kostel svatého Jana Nepomuckého) в Зелена хора (Grünberg – Зелени хълм) е църковен храм близо до Ждяр на Сазава, Чехия, на историческата граница между Моравия и Бохемия.
Виж Бохемия и Свети Йоан Непомуцки (църква)
Светослава-Сватава
Светослава, известна и като Сватава (Świętosława; Svatava), е полска принцеса от рода на Пястите и първа чешка кралица – трета съпруга на крал Вратислав II.
Виж Бохемия и Светослава-Сватава
Световно първенство по борба
Световното първенство по борба е световно първенство по класическа и свободна борба организирано от United World Wrestling (UWW).
Виж Бохемия и Световно първенство по борба
Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (1557 – 1627)
Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (Sibylle (Sibille, Sibylla) von Jülich-Kleve-Berg; * 26 август 1557, Клеве; † 1628, Гюнцбург) е принцеса от Юлих-Клеве-Берг и чрез женитба маркграфиня на Бургау в Бохемия.
Виж Бохемия и Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (1557 – 1627)
Сигизмунд Люксембургски
Сигизмунд Люксембургски (Sigismund von Luxembourg, Sigismundus; Zsigmond; Zikmund; * 15 февруари 1368, † 9 декември 1437), Сигизмунд фон Люксембург от династията Люксембурги, е курфюрст на Бранденбург, крал на Унгария и Хърватия, германски крал от 20 септември 1410 г., крал на Бохемия, император на Свещената Римска империя (1433 – 1437).
Виж Бохемия и Сигизмунд Люксембургски
Сидония Катарина фон Саксония-Лауенбург
Сидония Катарина фон Саксония-Лауенбург (Sidonie Katharina von Sachsen-Lauenburg; ок. 1550; † юни 1594) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитба херцогиня на бохемското херцогство Тешин в Силезия (1567 – 1579).
Виж Бохемия и Сидония Катарина фон Саксония-Лауенбург
Силезия
Силезия (Śląsk (Шльонск); Schlesien; Slezsko) е исторически регион в Централна Европа.
Силезийско княжество
Херцогство Силезия или Княжество Силезия (Księstwo śląskie; Herzogtum Schlesien; Slezská knížectví) е среновековно княжесто в историческата територия Силезия.
Виж Бохемия и Силезийско княжество
Скандал в Бохемия
„Скандал в Бохемия“ (A Scandal in Bohemia) е разказ на писателя Артър Конан Дойл за известния детектив Шерлок Холмс.
Виж Бохемия и Скандал в Бохемия
Славянски божества
Езическите славяни били политеисти – почитали са много богове и богини.
Виж Бохемия и Славянски божества
Словакия
Словакия (Slovensko), официално име Словашка република (Slovenská republika) е република в Централна Европа.
София фон Бранденбург (1541 – 1564)
София фон Бранденбург (Sophie von Brandenburg; Žofie Braniborská z Hohenzollernu, * 14 декември 1541 в Кьолн, Берлин, † 27 юни 1564 в Крумау), от род Хоенцолерн е маркграфиня от Бранденбург и чрез женитба бургграфиня на Бохемия.
Виж Бохемия и София фон Бранденбург (1541 – 1564)
София фон Винценбург
София фон Винценбург (Sophie von Winzenburg, * 1105 във Винценбург при Хановер, † 6/7 юли 1160 в Бранденбург) от фамилията Винценбурги е чрез женитба първата маркграфиня на Бранденбург.
Виж Бохемия и София фон Винценбург
София Хановерска
София Доротея фон дер Пфалц или София Хановерска (Sophie Dorothea von der Pfalz; Sophie von Hannover; * 13 октомври 1630, Хага; † 8 юни 1714, Херенхаузен) от династията Вителсбахи, е принцеса от Пфалц и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг и Люнебург (1679 – 1698) и курфюрстиня на Брауншвайг-Люнебург (Хановер) (1692 – 1698).
Виж Бохемия и София Хановерска
София Хотек
Херцогиня София Хохенберг, родена Софи Мария Йозефина Албина Хотек, графиня Шоткова и Войнина (Žofie Marie Josefína Albína hraběnka Chotková z Chotkova a Vojnína; Sophie Maria Josephine Albina Gräfin Chotek von Chotkow und Wognin) е чешка аристократка и морганатична съпруга на ерцхерцог Франц Фердинанд, престолонаследник на Австро-Унгарската империя, убита заедно с него при атентата в Сараево на 28 юни 1914 от сръбски младежи националисти терористи, което се превръща в непосредствена причина за започването на Първата световна война.
София Шарлота Хановерска
София Шарлота Хановерска (Sophie Charlotte von Hannover; * 12 октомври 1668, дворец Ибург, Хановер, Долна Саксония, Германия; † 21 януари 1705, Хановер) от рода Велфи, е принцеса от Хановер и чрез женитба курфюрстиня на Бранденбург и от 1701 г.
Виж Бохемия и София Шарлота Хановерска
София Ягелонка
София Ягелонка (Sofia Jagiellonica, Zofia Jagiellonka; * 6 май 1464, Краков, Полша; † 5 октомври 1512, Ансбах) е полска и латвийска принцеса от фамилията Ягелони и Хабсбург и чрез женитба маркграфиня на Бранденбург-Кулмбахи Бранденбург-Ансбах.
София Мария Маргарета фон Золмс-Барут-Вилденфелс
София Мария Маргарета фон Золмс-Барут-Вилденфелс (Sophie Maria Margarethe zu Solms-Baruth-Wildenfels, * 5 март 1626 в Зоневалде; † 6 април 1688 в Кулмбах) е графиня от Золмс в Барут и Вилденфелс и чрез женитби маркграфиня на Шьонбург-Лихтенщайн и неуправляваща маркграфиня на княжество Бранденбург-Байройт-Кулмбах.
Виж Бохемия и София Мария Маргарета фон Золмс-Барут-Вилденфелс
София Баварска (1376 – 1425)
София Баварска (* 1376, † 26 септември 1425, Пресбург) от династията Вителсбахи, е баварска принцеса и втората съпруга на краля на Бохемия Вацлав IV от 1389 до 1419 г.
Виж Бохемия и София Баварска (1376 – 1425)
София Доротея Вилхелмина Фридерика фон Хесен-Хомбург
София Мария Фридерика Шарлота фон Хесен-Хомбург (Sophia Maria Friderica Charlotte Landgraefin von Hessen-Homburg; * 18 февруари 1714, Оберзонтхайм, Щутгарт; † 2 май 1777, Унтергрьонинген, Щутгарт, Баден-Вюртемберг) е ландграфиня от Хесен-Хомбург, графиня на Лимпург, и чрез женитба графиня, от 1744 г.
Виж Бохемия и София Доротея Вилхелмина Фридерика фон Хесен-Хомбург
Собеслав I (Бохемия)
Собеслав I (Soběslav I.) (965 – 1037) е херцог на Бохемия от 1125 до 1140 г.
Виж Бохемия и Собеслав I (Бохемия)
Собеслав II (Бохемия)
Собеслав II (Soběslav II.; * 1128, † 1180) за пет години е херцог на Бохемия от династията Пршемисловци.
Виж Бохемия и Собеслав II (Бохемия)
Списък на владетелите на Тирол
Герб на ''Покняжено Графство Тирол'' Това е Списък на владетелите на Тирол. Тиролското графство е територия от княжествата на Свещената Римска империя, образувани през средата на 11 век и просъществували до 1806 г.
Виж Бохемия и Списък на владетелите на Тирол
Списък на владетелите на Чехия
Герб на Чехия легендарните чешки владетели Болеслав I Страшни убива брат си Вацлав I Свети ''средновековна миниатюра'' Това е списък на владетелите на владетелите на Бохемия, Моравия, Силезия и Лужица.
Виж Бохемия и Списък на владетелите на Чехия
Списък на войните и битките през 14 и 15 век
Списък на войните и битките през 14 и 15 век.
Виж Бохемия и Списък на войните и битките през 14 и 15 век
Списък на ерцхерцозите на Австрия
Герб на Австрия (1512) Списък на ерцхерцозите на Австрия (Erzherzöge im Erzherzogtum Österreich), на владетелите с титлата ерцхерцог, въведена през 1453 г.
Виж Бохемия и Списък на ерцхерцозите на Австрия
Спитигнев
Спитигнев (Spytihněv I.; * ок. 875; † 915) е вторият исторически известен чешки (бохемски) владетел, управлявал между 894 и 915 г., избран от чешката племенна аристокрация след двугодишно пряко управление на страната от великоморавския владетел, последвало смъртта на първия чешки владетел Борживой I.
Спитигнев II (Бохемия)
Спитигнев II (1031 – 28 януари 1061) e херцог на Бохемия от март 1055 до смъртта си през 1061.
Виж Бохемия и Спитигнев II (Бохемия)
Седемгодишна война
Седемгодишната война (1756 – 1763 г.) се води между коалициите на: Австрия, Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция срещу Прусия, Великобритания (в лична уния с Хановерското курфюрство) и Португалия.
Виж Бохемия и Седемгодишна война
Сенжерменски договор
Сен-Жерменският договор е договор между Австрия и победителите в Първата световна война.
Виж Бохемия и Сенжерменски договор
Тридесетгодишна война
Тридесетгодишната война (Dreißigjähriger Krieg) обхваща времето от 23 май 1618 до 24 окт.
Виж Бохемия и Тридесетгодишна война
Таборити
Чашата, символ на всички хусити Сиротни таборити Таборитите (Táborité) представляват радикално крило на хуситите в Бохемия през XV век.
Тавриски
301x301пкс Тавриските (които според Плиний Стари съответстват на самите норики), са древно население от келтски произход, което мигрира в Северен Норик (съответстващ на днешна Източна Бавария, северната част на провинция Залцбург, Горна и Долна Австрия) около 350 г.
Тешинска Силезия
Теши́нска Силе́зия или Чеши́нска Силе́зия (Śląsk Cieszyński; Těšínské Slezsko или Těšínsko; Teschener Schlesien) е исторически регион в югоизточна Силезия, разположен между реките Висла и Одра.
Виж Бохемия и Тешинска Силезия
Тереза Кунегунда Собиеска
Тереза Кунегунда Каролина Собиеска (Teresa Kunegunda Sobieska, Therese Kunigunde Karoline Sobieska; * 4 март 1676, Варшава; † 10 март 1730, Венеция) е принцеса от Полша и чрез женитба курфюрстиня на Курфюрство Бавария (1695 – 1726), регентка на курфюрството (1704 – 1705).
Виж Бохемия и Тереза Кунегунда Собиеска
Устецки край
Устецкият край (или Ústecko) е един от краевете на Чешката република.
Урсула фон Бранденбург
Урсула фон Бранденбург (Ursula von Brandenburg; * 25 септември 1450; † 25 ноември 1508, Бреслау) от род Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитба херцогиня на Мюнстерберг и Оелс (Олешница) и графиня на Глац (Клодзко).
Виж Бохемия и Урсула фон Бранденбург
Удалрих II (Моравия)
УдалрихII (Oldřich; Udalrich II, Ulrich; Oldericus, dei gratia Morauorum dux, * 1134, † 18 октомври 1177) е от 1152 г.
Виж Бохемия и Удалрих II (Моравия)
Удалрих фон Харах
Удалрих(Улрих) фон Харах(Udalrich (Ulrich) von Harrach; † 1401) е благородник от бохемския и австрийски род Харахв Австрия и господар на Отен.
Виж Бохемия и Удалрих фон Харах
Улрих II (Лойхтенберг)
УлрихII фон Лойхтенберг (Ulrich II zu Leuchtenberg; * ок. 1326 или 1328; † между 27 май 1377 и 5 ноември 1378) е ландграф на Лойхтенберг (1334 – 1378), Пфраймд, Щайн и Щирберг, и 1376 г.
Виж Бохемия и Улрих II (Лойхтенберг)
Улрих II фон Розенберг
УлрихII фон Розенберг (Oldřich II z Rožmberka; Ulrich II von Rosenberg; * 13 януари 1403; † 28 април 1462, Крумау/Чески Крумлов) е благородник от род Розенберг в Бохемия.
Виж Бохемия и Улрих II фон Розенберг
Улрих фон Йотинген
Останки от замък Флохберг в Шлосберг Улрихфон Йотинген (Ulrich von Oettingen; * пр. 1415 в Йотинген; † 28 май 1477) е граф на Йотинген в Швабия, Бавария и на замък Флохберг в Шлосберг в Бопфинген, Баден-Вюртемберг.
Виж Бохемия и Улрих фон Йотинген
Унгарски поход (1527 – 1528)
Унгарският поход е опит на Хабсбургите за завладяване на територията на бившето кралство Унгария, след злополучната за унгарците битка при Мохач (1526).
Виж Бохемия и Унгарски поход (1527 – 1528)
Фюрстенберги
Герб на Фюрстенберг Дворецът-резиденция „Донауешинген“ Фюрстенбергите (Haus Fürstenberg) са швабски княжески род, който до 1918 г.
Франц
Франц (Franz) е мъжко име, германска форма на Franciscus и родственa форма на собственото име Франсис.
Виж Бохемия и Франц
Франц фон Глайхен и Хатцфелд
Франц фон Глайхен и Хатцфелд (Franz zu Gleichen und Hatzfeld Herr zu Wildenberg; * 16 април 1676; † 27 март 1738, Бреслау) от род Хатцфелд в Хесен, е граф на Глайхен и Хатцфелд, господар на Вилденберг в Рейнланд-Пфалц.
Виж Бохемия и Франц фон Глайхен и Хатцфелд
Франц фон Дитрихщайн
Франц Сераф фон Дитрихщайн (František z Ditrichštejna; Franz Seraph Fürst von Dietrichstein, Cardinal, Bischof von Olmütz; *) е австрийски благородник от род Дитрихщайн, кардинал, епископ на Оломоуц (1599 – 1636) в Моравия, Чехия, от 1624 г.
Виж Бохемия и Франц фон Дитрихщайн
Франц V (Модена)
Франц V Фердинанд Геминиан (Francesco V d'Asburgo-Este; Franz V Ferdinand Geminian, * 1 юни 1819, Модена, † 20 ноември 1875, Виена) е ерцхерцог на Австрия от линията Австрия-Есте, странична линия на род Хабсбург-Лотаринги, и от 1846 до 1859 г.
Виж Бохемия и Франц V (Модена)
Франц Александер (Насау-Хадамар)
Франц Александер фон Насау-Хадамар (Franz Alexander von Nassau-Hadamar; * 27 януари 1674, Хадамар; † 27 май 1711, Хадамар) е от 1679 до 1711 г.
Виж Бохемия и Франц Александер (Насау-Хадамар)
Франц Антон фон Ламберг
Франц Антон фон Ламберг (Franz Anton von Lamberg) е от 1712 г.
Виж Бохемия и Франц Антон фон Ламберг
Франц Набъл
Франц Набъл (Franz Nabl) е австрийски драматург и белетрист.
Франц Фюман
Франц Фюман (Franz Fühmann), пълно име Франц Антония Йозеф Рудолф Мария Фюман, е германски писател, сред най-значимите литературни творци от Източна Германия, член на Германската академия на изкуствата (в ГДР).
Франц Еберхард (XV) граф фон Ербах-Ербах
Франц Еберхард (XV) Карл ФридрихЛудвиг Вилхелм фон Ербах-Ербах(Franz Eberhard (XV) Carl Friedrich Ludwig Wilhelm Graf von Erbach-Erbach; * 27 ноември 1818, Ербах; † 8 юни 1884, Ербах) е управляващ граф на Ербах-Ербахи Вартенберг-Рот, господар на Бройберг.
Виж Бохемия и Франц Еберхард (XV) граф фон Ербах-Ербах
Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф I (Franz Joseph I; Ferenc József I) е император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916.
Виж Бохемия и Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йозеф Чернин
Франц Йозеф Чернин (Franz Josef Czernin) е австрийски поет, есеист и афорист, роден на 7 януари 1952 г.
Виж Бохемия и Франц Йозеф Чернин
Франциска Сибила Августа фон Саксония-Лауенбург
Франциска Сибила Августа фон Саксония-Лауенбург (Franziska Sibylla Augusta von Sachsen-Lauenburg; * 21 януари 1675, дворец Ратцебург; † 10 юли 1733, Етлинген) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитба маркграфиня на Баден-Баден (1690 – 1707) и регентка на Баден-Баден (1707 – 1727).
Виж Бохемия и Франциска Сибила Августа фон Саксония-Лауенбург
Фридрих (Анхалт-Харцгероде)
Фридрихфон Анхалт-Бернбург-Харцгероде (Friedrich von Anhalt-Bernburg-Harzgerode; * 16 ноември 1613 в Енсдорф, Горен Пфалц; † 30 юни 1670 в Пльотцкау) от династията Аскани е първият княз на Анхалт-Харцгероде (1635–1670).
Виж Бохемия и Фридрих (Анхалт-Харцгероде)
Фридрих I (Прага)
ФридрихV фон Путелендорф (Friedrich V von Putelendorf; * ок. 1117; † 31 януари 1179) от фамилията Гозек от род Бурхардинги, е граф на Путелендорф и пфалцграф на Саксония, епископ на Прага (1169 – 1179).
Виж Бохемия и Фридрих I (Прага)
Фридрих I (Баден)
ФридрихI Бадски (* 1249, Алланд, Австрия; † 29 октомври 1268, Неапол, Италия) е маркграф на Баден и Верона от 4 октомври 1250 до смъртта си.
Виж Бохемия и Фридрих I (Баден)
Фридрих I фон Труендинген
ФридрихI (V) фон Труендинген (Friedrich I (V) von Truhendingen; * пр 1223; † 30 август 1274) е граф във Франкония.
Виж Бохемия и Фридрих I фон Труендинген
Фридрих I фон Брена
Герб на графство Брена ФридрихI фон Брена (Friedrich I von Brehna; * ок. 1126; † 4 януари 1182) от фамилията Ветини е граф на Брена в Саксония-Анхалт.
Виж Бохемия и Фридрих I фон Брена
Фридрих II (Саксония)
ФридрихII „Кроткия“ (Friedrich II der Sanftmütige; * 22 август 1412, Лайпциг; † 7 септември 1464, Лайпциг) от род Ветини, е от 1428 до 1464 г.
Виж Бохемия и Фридрих II (Саксония)
Фридрих II (Свещена Римска империя)
ФридрихII Хоенщауфен (Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.).
Виж Бохемия и Фридрих II (Свещена Римска империя)
Фридрих II (Майсен)
ФридрихII „Сериозния“ (Friedrich II, der Ernsthafte; der Magere, * 30 ноември 1310 в Гота, † 18 ноември 1349 в замък Вартбург), от род Ветини е от 1323 г.
Виж Бохемия и Фридрих II (Майсен)
Фридрих II (Бранденбург)
ФридрихII „Железния“ или „Железен зъб“ (Friedrich II von Brandenburg, „der Eiserne“, „Eisenzahn“, * 19 ноември 1413 в Тангермюнде, † 10 февруари 1471 в Нойщат на Айш) от род Хоенцолерн е маркграф и курфюрст (1440 - 1470) на Бранденбург.
Виж Бохемия и Фридрих II (Бранденбург)
Фридрих II фон Брена и Ветин
Герб на Брена Герб на Ветин ФридрихII фон Брена и Ветин (Friedrich II.; † 16 октомври 1221 в Акон) от род Ветини е от 1217 г.
Виж Бохемия и Фридрих II фон Брена и Ветин
Фридрих II Бабенберг
ФридрихII, известен като Свадливия или Войнствения (Friedrich der Streitbare; * 25 април 1211, † 15 юни 1246), е средновековен германски благородник от династията Бабенберги, херцог на Австрия и Щирия през периода 1230 – 1246.
Виж Бохемия и Фридрих II Бабенберг
Фридрих III (Нюрнберг)
ФридрихIII фон Нюрнберг (Friedrich III von Nürnberg, „der Erber“) от род Хоенцолерн е бургграф на Нюрнберг от ок.
Виж Бохемия и Фридрих III (Нюрнберг)
Фридрих III (Свещена Римска империя)
ФридрихIII Хабсбургски (Friedrich III.; * 21 септември 1415, † 19 август 1493) е ерцхерцог на Австрия (под името ФридрихV) от 1424 г., германски крал (под името ФридрихIV) от 1440 г.
Виж Бохемия и Фридрих III (Свещена Римска империя)
Фридрих III фон Регенсбург
ФридрихIII фон Регенсбург също ФридрихII фон Боген (Friedrich III Domvogt von Regensburg; Friedrich II von Bogen; † 29 октомври 1120) е граф на Боген и катедрален (дом) фогт на Регенсбург.
Виж Бохемия и Фридрих III фон Регенсбург
Фридрих IV (Нюрнберг)
ФридрихIV фон Цолерн-Нюрнберг (Friedrich IV, Burggraf von Nürnberg; * 1287; † 19 май 1332) от рода Хоенцолерн е бургграф на Нюрнберг от 1300 до 1332 г.
Виж Бохемия и Фридрих IV (Нюрнберг)
Фридрих IV (Хесен-Хомбург)
ФридрихIV Карл Лудвиг Вилхелм фон Хесен-Хомбург (Friedrich IV Karl Ludwig Wilhelm von Hessen-Homburg, * 15 април 1724, дворец Браунфелс, † 7 февруари 1751, Хомбург) от род Дом Хесен, е ландграф на Хесен-Хомбург (1746 – 1751).
Виж Бохемия и Фридрих IV (Хесен-Хомбург)
Фридрих IV фон Труендинген
ФридрихIV фон Труендинген (Friedrich IV von Truhendingen; † 1253) е граф на Труендинген във Франкония, Бавария.
Виж Бохемия и Фридрих IV фон Труендинген
Фридрих фон Флерсхайм
Фридрихфон Флерсхайм (Friedrich von Flersheim; * 1383; † 1473) е немски благородник и рицар от род Флерсхайм в Курпфалц, днес Рейнланд-Пфалц.
Виж Бохемия и Фридрих фон Флерсхайм
Фридрих V (Пфалц)
ФридрихV Пфалцки (Friedrich V von der Pfalz, Winterkönig, Fridrich Falcký, Zimní král; * 26 август 1596, ловен дворец Дайншванг, Ноймаркт близо до Амберг; † 29 ноември 1632, Майнц) от династията Вителсбахи, е курфюрст на Пфалц (1610 – 1623) и като ФридрихI крал на Бохемия (1619 – 1620).
Виж Бохемия и Фридрих V (Пфалц)
Фридрих VIII фон Шьонбург-Пуршенщайн
ФридрихVIII (V) фон Шьонбург-Пуршенщайн „Млади“ (Friedrich VIII von Schönburg-Purschenstein-Neu-Schönburg; † сл. 1379) от род Шьонбург-Глаухау, е господар на Пуршенщайн в Курфюрство Саксония и Ной-Шьонбург (в Чехия).
Виж Бохемия и Фридрих VIII фон Шьонбург-Пуршенщайн
Фридрих XIV фон Байхлинген
ФридрихXIV фон Байхлинген (Friedrich XIV von Beichlingen; * ок. 1350; † 12 юни/15 юни 1426, Усти над Лабе (Аусиг), Бохемия) е граф на Байхлинген-Вие.
Виж Бохемия и Фридрих XIV фон Байхлинген
Фридрих XV фон Байхлинген
ФридрихXV фон Байхлинген (Friedrich XV von Beichlingen; * ок. 1375; † 12 юни 1426, Аусиг, Бохемия) е граф на Байхлинген.
Виж Бохемия и Фридрих XV фон Байхлинген
Фридрих Карл фон Кастел-Кастел
ФридрихКарл фон Кастел-Кастел (Friedrich Carl Fürst zu Castell-Castell) от род Кастел е граф и господар на графството Кастел-Кастел от 1901 г.
Виж Бохемия и Фридрих Карл фон Кастел-Кастел
Фридрих Карл Лудвиг фон Хоенлое-Кирхберг
ФридрихКарл Лудвиг фон Хоенлое-Кирхберг (Friedrich Carl Ludwig Prinz zu Hohenlohe-Kirchberg; * 19 ноември 1751, Кирхберг ан дер Ягст, Щутгарт; † 12 септември 1791, Вайкерсхайм) е принц от Хоенлое-Кирхберг и главен полковник.
Виж Бохемия и Фридрих Карл Лудвиг фон Хоенлое-Кирхберг
Фридрих Август фон Харах-Рорау
ФридрихАвгуст Гервазиус Протазиус фон Харах-Рорау-Танхаузен (Friedrich August Gervasius Protasius Graf von Harrach zu Rohrau und Thannhausen) е граф на Харах-Рорау и Танхаузен, дипломат на Хабсбургите, щатхалтер и губернатор на Австрийска Нидерландия (1741 – 1744), на края маршал на Долна Австрия.
Виж Бохемия и Фридрих Август фон Харах-Рорау
Фридрих Август Кекуле
ФридрихАвгуст Кекуле фон Страдониц (Friedrich August Kekulé von Stradonitz) е германски химик, един от основателите на теорията за строежа на органичните съединения.
Виж Бохемия и Фридрих Август Кекуле
Фридрих Рудолф фон Фюрстенберг
ФридрихРудолф фон Фюрстенберг (Friedrich Rudolf von Fürstenberg; * 23 април 1602; † 25 октомври 1655 в Дачице, Моравия) е граф на Фюрстенберг, от 1639 г.
Виж Бохемия и Фридрих Рудолф фон Фюрстенберг
Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген
ФридрихФранц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген (Friedrich Franz Xaver von Hohenzollern-Hechingen; * 31 май 1757, дворец Геуле при Маастрихт; † 6 април 1844, Виена) е принц на Хоенцолерн-Хехинген, бургграф на Нюрнберг, граф на Зигмаринген, австрийски генерал, имперски и кралски фелдмаршал, рицар на златното руно, също таен съветник и кемерер.
Виж Бохемия и Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген
Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген
ФридрихФранц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген (Friedrich Franz Anton von Hohenzollern-Hechingen; * 3 ноември 1790, Раковник, Бохемия; † 14 декември 1847, Пиещяни, Словакия) е граф на Хоенцолерн-Хехинген.
Виж Бохемия и Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген
Фридрих от Саксония-Алтенбург (1599 – 1625)
Фридрихот Саксония-Алтенбург (Friedrich von Sachsen-Altenburg; * 12 февруари 1599, Торгау; † 24 октомври 1625, Зеелце, убит) от рода на Ернестинските Ветини, е херцог на Саксония-Алтенбург и Юлих-Клеве-Берг.
Виж Бохемия и Фридрих от Саксония-Алтенбург (1599 – 1625)
Фридрих Малкия
ФридрихКлем, наричан също ФридрихМалкия или Фридрихфон Дрезден (Friedrich Clem, „Friedrich der Kleine“, „Friedrich von Dresden“, * 1273 в Дрезден, † 25 април 1316 в Дрезден) от род Ветини управлява господството Дрезден.
Фридрих Вилхелм I (Хесен-Касел)
ФридрихВилхелм I фон Хесен-Касел (Friedrich Wilhelm I von Hessen-Kassel) е ландграф и последният курфюрст на Хесен-Касел (1847 – 1866).
Виж Бохемия и Фридрих Вилхелм I (Хесен-Касел)
Фридрих Вилхелм III
ФридрихВилхелм III (Friedrich Wilhelm III) е крал на Прусия (1797 – 1840) от династията Хоенцолерн.
Виж Бохемия и Фридрих Вилхелм III
Фридрих Ернст фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
ФридрихЕрнст фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (Friedrich Ernst Graf zu Sayn-Wittgenstein; * 5 юни 1837, дворец Занерц, Хесен; † 16 април 1915, Меран, Италия) е граф от Зайн-Витгенщайн-Берлебург, капитан в австрийската войска.
Виж Бохемия и Фридрих Ернст фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
Фридрих Лудвиг фон Кастел-Рюденхаузен
ФридрихЛудвиг Карл Христиан фон Кастел-Рюденхаузен (Friedrich Ludwig Karl Christian von Castell-Rüdenhausen) от род Кастел е граф на Кастел-Рюденхаузен (1749 – 1803).
Виж Бохемия и Фридрих Лудвиг фон Кастел-Рюденхаузен
Фредерик (Бохемия)
Фредерик (Bedřich, Бедржих; 1141/2 - 1189) е херцог на Бохемия от династията Пршемисловци.
Виж Бохемия и Фредерик (Бохемия)
Филип фон Спанхайм
Филип фон Спанхайм (Philipp von Spanheim, Philipp von Sponheim, † 22 юли 1279, Кремс) от род Спанхайми, е елект (избран архиепископ) на Залцбург (1247 – 1256), патриархна Аквилея (1269 – 1272), граф на Лебенау (1254 – 1279) и номинално (1276 – 1279) херцог на Каринтия.
Виж Бохемия и Филип фон Спанхайм
Филип VII (Валдек-Вилдунген)
Филип VII (VI) фон Валдек-Вилдунген (Philipp VII (VI) von Waldeck-Wildungen; * 25 ноември 1613 в Алт-Вилдунген; † 24 февруари 1645 в Табор, Бохемия) е граф на Валдек-Вилдунген.
Виж Бохемия и Филип VII (Валдек-Вилдунген)
Филип Вилхелм Август фон дер Пфалц
Филип Вилхелм Аугуст фон Пфалц (Philipp Wilhelm August von der Pfalz; * 19 ноември 1668, Нойбург на Дунав; † 5 април 1693, Райхщат, Бохемия) е принц и пфалцграф на Нойбург.
Виж Бохемия и Филип Вилхелм Август фон дер Пфалц
Филип Дитрих фон Мандершайд-Кайл
Филип Дитрихфон Мандершайд-Кайл (Philipp Dietrich, Graf von Manderscheid in Kail; * 30 март 1596; † 25 май 1653) е граф на Мандершайд и Бланкенхайм, господар в Кайл (1613 – 1653) в Рейнланд-Пфалц.
Виж Бохемия и Филип Дитрих фон Мандершайд-Кайл
Филип Еразмус фон Лихтенщайн
Филип Еразмус фон Лихтенщайн (Philipp Erasmus von Liechtenstein; * 11 септември 1664, Вилферсдорф, Долна Австрия; † 15 януари 1704, близо до Кастелнуово, Ломбардия) е принц на Лихтенщайн, херцог на Тропау и Ягерндорф и имперски генерал.
Виж Бохемия и Филип Еразмус фон Лихтенщайн
Филипо Сколари
Филипо Сколари или Пипо Спано (Pipo Ozorai; 1369 – 1426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е италиански благородник на служба при унгарския император Сигизмунд.
Фердинанд (Шварценберг)
Талер 1696, Фердинанд и Мария Анна фон Зулц Фердинанд Вилхелм Евсебий фон Шварценберг (Ferdinand Wilhelm Eusebius zu Schwarzenberg; * 23 май 1652 в Брюксел; † 22 октомври 1703 във Виена) е немско-бохемски благородник, 2.
Виж Бохемия и Фердинанд (Шварценберг)
Фердинанд I (Неапол)
Фердинанд I, наричан Феранте, (Ferdinando d'Aragona, Ferrante I, Don Ferrando, Don Ferrante; * 2 юни 1424, Валенсия; † 25 януари 1494, Неапол) е крал на Неапол от 1458 г.
Виж Бохемия и Фердинанд I (Неапол)
Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Фердинанд I (Ferdinand I; * 10 март 1503, † 25 юли 1564) е монархот династията на Хабсбургите.
Виж Бохемия и Фердинанд I (Свещена Римска империя)
Фердинанд II (Свещена Римска империя)
Фердинанд II Хабсбург (9 юли 1578 – 15 февруари 1637), император на Свещената Римска империя от 1619 до 1637 г.
Виж Бохемия и Фердинанд II (Свещена Римска империя)
Фердинанд II (Тирол)
Фердинанд II (Ferdinand II; * 14 юни 1529, Линц; † 24 януари 1595) от фамилията Хабсбург, е ерцхерцог на Австрия и княжески граф на Тирол от 1564 г., щатхалтер на Бохемия (1547 – 1567).
Виж Бохемия и Фердинанд II (Тирол)
Фердинанд III
Фердинанд III е император на Свещената Римска империя в периода 15 февруари 1637 – 1657 година, крал на Унгария от 1625 година, крал на Бохемия от 1627 г., и наследява баща си като Римско-немски крал през 1636 г., и оттам и като император на Свещената римска империя 1637 г.
Фердинанд IV Хабсбург
Фердинанд IV (Ferdinand IV, Ferdinand Franz; * 8 септември 1633, Виена; † 9 юли 1654, Виена) от династията Хабсбург, е ерцхерцог на Австрия, от 1653 до 1654 г.
Виж Бохемия и Фердинанд IV Хабсбург
Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Франц Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг (Franz Ferdinand Reichsfürst von und zu Trauttmansdorff-Weinsberg) е 1.
Виж Бохемия и Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Фердинанд Карл фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Фердинанд Карл фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (Ferdinand Karl von Löwenstein-Wertheim-Rochefort; * 1616, Рошфор, Белгия; † 1672, Вертхайм) от странична линия на Вителсбахите, е граф на Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (1644 – 1672).
Виж Бохемия и Фердинанд Карл фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Фердинанд Раймунд
Фердинанд Раймунд (Ferdinand Raimund) е австрийски актьор, режисьор и драматург.
Виж Бохемия и Фердинанд Раймунд
Фердинанд Манлихер
Фердинанд Манлихер (Ferdinand Karl Adolf Josef, Ritter von Mannlicher) е австрийски инженер, конструктор на автоматичен пистолет и винтовка.
Виж Бохемия и Фердинанд Манлихер
Фердинанд Бонавентура II фон Харах
Фердинанд Бонавентура II Антон фон Харах-Рорау-Танхаузен (Ferdinand Bonaventura II Anton Graf von Harrach zu Rohrau und Thannhausen) е граф на Харах-Рорау-Танхаузен, австрийски държавник, дипломат, индустриалец, губернатор на Долна Австрия и президент на съда.
Виж Бохемия и Фердинанд Бонавентура II фон Харах
Ференц II Ракоци
Катедрала Св. Елизабета Унгарска Ференц II Ракоци е последен претендент за трансилвански владетел и унгарски герой за независимост.
Виж Бохемия и Ференц II Ракоци
Феликс Шварценберг
Княз Феликс цу Шварценберг (Felix Prinz zu Schwarzenberg) е австрийски държавник, министър-председател от 1848 до 1852 година.
Виж Бохемия и Феликс Шварценберг
Хюбърт Драйфус
Хюбърт Ледерър Драйфус (Hubert Lederer Dreyfus) е американски философ, професор в Калифорнийския университет в Бъркли.
Хуситство
Хуситството е религиозно движение на хуситите, възникнало в хода на Реформацията през XV век в Бохемия.
Хуситски войни
Хуситските войни, известни още като Бохемски войни или Кръстоносен поход срещу хуситите, обхващат периода от 1420 до 1434 г.
Храдчани
300 п Храдчани (Hradčany; Hradschin.) е един от четирите исторически района на чешката столица Прага, който до 1784 г.
Хабсбургска монархия
Хабсбургските владения в Централна Европа от 1282 до 1918 г. Владения на австрийските (в жълто) и испанските (в червено) Хабсбурги, 1700 г. Хабсбургска монархия (Habsburgermonarchie), също Хабсбургска империя (Habsburgerreich, Habsburgisches Reich) или само Хабсбурги (Habsburger), наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г.
Виж Бохемия и Хабсбургска монархия
Хабазит
Хабазитът е силикатен минерал от групата на зеолитите, с формула (Ca,Na2,K2)Al2Si4O12·6H2O.
Хайнрих I (Ортенбург)
ХайнрихI фон Ортенбург (Heinrich I von Ortenburg; † 15 февруари 1241) e граф на Ортенбург от 1186 до 1241 г.
Виж Бохемия и Хайнрих I (Ортенбург)
Хайнрих I (Мюнстерберг-Оелс)
ХайнрихI фон Мюнстерберг Стари (Heinrich der Ältere von Münsterberg, Heinrich I von Münsterberg, Heinrich I von Oels; Jindřich starší z Minstrberka, Jindřich starší z Poděbrad; * 1448; † 1498, Глац) от династията Подебради, е имперски граф и граф на Глац и херцог на Мюнстерберг-Оелс в Силезия, също през 1465 – 1472 г.
Виж Бохемия и Хайнрих I (Мюнстерберг-Оелс)
Хайнрих I фон Лихтенщайн
ХайнрихI фон Лихтенщайн (Heinrich I von Liechtenstein; * 1216; † между 11 май 1265 и 21 април 1266) е благородниик от род Лихтенщайн в Долна Австрия, господар на Николсбург, замък Лихтенщайн и Петронел, и 1260 г.
Виж Бохемия и Хайнрих I фон Лихтенщайн
Хайнрих II (Ортенбург)
ХайнрихII фон Ортенбург (Heinrich II von Ortenburg, der Schenker, † 4 февруари 1257) e граф на Ортенбург от 1241 до 1257 г.
Виж Бохемия и Хайнрих II (Ортенбург)
Хайнрих II (Свещена Римска империя)
ХайнрихII, познат като Свети Хайнрих(Heinrich II der Heilige), е единственият германски император на Свещената Римска империя, канонизиран за светец от Католическата църква.
Виж Бохемия и Хайнрих II (Свещена Римска империя)
Хайнрих II (Мюнстерберг-Оелс)
ХайнрихII фон Мюнстерберг (Heinrich II von Münsterberg-Öls; Heinrich II von Podiebrad; Jindřich II Minstrbersko-Olešnický; * 29 март 1507; † 2 август 1548, Берутов/Бернщат) от бохемския род Подебради, е херцог на Мюнстерберг, Оелс (1536 – 1542) в Силезия и Бернщат (1542 – 1548).
Виж Бохемия и Хайнрих II (Мюнстерберг-Оелс)
Хайнрих II (Майнхеринги)
ХайнрихII фон Майсен (Heinrich II von Meissen; * пр. 1423; † 15 юни 1426 при Усти над Лабем/Аусиг) е бургграф на Майсен, последният Майнхеринг от линията Хартенщайн на род Майнхеринги.
Виж Бохемия и Хайнрих II (Майнхеринги)
Хайнрих II фон Щернберг (епископ)
ХайнрихII фон Щернберг (Heinrich II von Sternberg; Jindřich II.; † 1 април 1328) е княжески епископ на Бамберг (1324 – 1328).
Виж Бохемия и Хайнрих II фон Щернберг (епископ)
Хайнрих II фон Баден-Хахберг
ХайнрихII фон Баден-Хахберг (Heinrich II von Baden-Hachberg; * пр. 1231, † ок. 1297/1298) е от 1231 до 1289 г.
Виж Бохемия и Хайнрих II фон Баден-Хахберг
Хайнрих II Язомиргот
ХайнрихII (Heinrich II, Jasomirgott; * 1107; † 13 януари 1177, Виена), известен като ХайнрихЯзомиргот от династията Бабенберги, е пфалцграф при Рейн през периода 1140 – 1141, маркграф на Австрия (1141 – 1156), а като ХайнрихXI също херцог на Бавария (1141 – 1156) и 1-ви херцог на Австрия (1156 – 1177).
Виж Бохемия и Хайнрих II Язомиргот
Хайнрих III (Мюнстерберг-Оелс)
ХайнрихIII фон Мюнстерберг-Оелс (Heinrich III von Münsterberg-Oels; Heinrich III.; Jindřich III Minstrbersko-Olešnický; * 29 април 1542, Олешница/Оелс; † 10 април 1587, Оелс) от бохемския род Подебради, е от 1548 г.
Виж Бохемия и Хайнрих III (Мюнстерберг-Оелс)
Хайнрих III фон Розенберг
ХайнрихIII фон Розенберг (Heinrich III.; Jindřich III.; * 1361; † 28 юли 1412) е благородник от род Розенберг, главен бургграф на Бохемия.
Виж Бохемия и Хайнрих III фон Розенберг
Хайнрих IV (Саксония)
ХайнрихБлагочестиви (Heinrich der Fromme) от род Албертини е херцог на Саксония и херцог на Саган от 1539 до 1541 г.
Виж Бохемия и Хайнрих IV (Саксония)
Хайнрих IV фон Плауен (бургграф на Майсен)
ХайнрихIV фон Плауен (Heinrich IV von Plauen; * 1510 вероятно на 24 август в замък Хартенщайн; † 19 май 1554 в Щатщайнахпри обсадата на Пласенбург) е бургграф на Майсен и господар на Плауен, Гера, Грайц, Шлайц и Лобенщайн, господар на Тойзинг, Нойхартенщайн, Енгелсбург и Лудиц, оберстканцлер на кралство Бохемия.
Виж Бохемия и Хайнрих IV фон Плауен (бургграф на Майсен)
Хайнрих фон Валбек
Хайнрихфон Валбек (Heinrich von Walbeck; * 973; † 25 ноември 1002 или сл. септември 1004) е граф на Валбек.
Виж Бохемия и Хайнрих фон Валбек
Хайнрих фон Гройч
Хайнрихфон Гройч (Heinrich von Groitzsch; * ок. 1090; † 31 декември 1135, Майнц) е маркграф на Гройч, маркграф на Саксонската източна марка и от 1131 до 1135, като ХайнрихIII, маркграф на Лужица.
Виж Бохемия и Хайнрих фон Гройч
Хайнрих V фон Плауен (бургграф на Майсен)
ХайнрихV фон Плауен (Heinrich V von Plauen; * 9 октомври 1533 в Енгелхауз (Andělská Hora) в Чехия; † 24 декември 1568 в Хоф) е бургграф на Майсен и господар на Плауен, Гера, Лобенщайн и Фойгтсберг.
Виж Бохемия и Хайнрих V фон Плауен (бургграф на Майсен)
Хайнрих VII фон Розенберг
Герб на Розенбергите Чески Крумлов ХайнрихVII фон Розенберг (Heinrich VII von Rosenberg; Jindřich VII z Rožmberka; * 15 януари 1496; † 18 август 1526 в Цветл, Австрия) е бохемски благородник от род Розенберг (Páni z Rožmberka, Rožmberkové).
Виж Бохемия и Хайнрих VII фон Розенберг
Хайнрих VIII (Ортенбург)
ХайнрихVIII (X) фон Ортенбург (Heinrich VIII (X) von Ortenburg; * 19 август 1594, замък Валдек при Кемнат; † 19 август 1622, Фльорюс, Белгия) от Имперското графство Ортенбург е обрист на охранителния полк в пфалцската войска през Тридесетгодишната война.
Виж Бохемия и Хайнрих VIII (Ортенбург)
Хайнрих XI (Глогов)
ХайнрихXI фон Глогов (Henryk XI Głogowski; Heinrich XI von Glogau; * ок. 1429 до 1435; † 22 февруари 1476) от силезийските Пясти, е от 1469 до 1476 г.
Виж Бохемия и Хайнрих XI (Глогов)
Хайнрих XIV (Бавария)
ХайнрихXIV (Heinrich XIV, Heinrich II; * 29 септември 1305; † 1 септември 1339, Ландсхут) от фамилията Вителсбахи, е херцог на Долна Бавария като ХайнрихII през 1310 – 1339 г., до 1312 г.
Виж Бохемия и Хайнрих XIV (Бавария)
Хайнрих Австрийски
ХайнрихАвстрийски Бабенберг Жестоки (Heinrich von Österreich (Babenberger), „der Grausame“, „der Gottlose“; * 1208, † 29 ноември 1227/1228) е (наследствен)-херцог на Австрия.
Виж Бохемия и Хайнрих Австрийски
Хайнрих Нотафт цу Вернберг
ХайнрихНотхафт цу Вернберг (Heinrich Nothafft zu Wernberg; † сл. 1491) е благородник от древната баварска фамилия Нотхафт цу Вернберг (замък над Вернберг-Кьоблиц).
Виж Бохемия и Хайнрих Нотафт цу Вернберг
Хайнрих от Аквилея
Хайнрихот Аквилея/Хайнрихфон Бибург (Heinrich von Aquileia; Enrico di Biburgo; † 28 март 1084) е патриархна Аквилея (1077 – 1084) по времето на Борбата за инвеститура след събитията от Каноса (януари 1077).
Виж Бохемия и Хайнрих от Аквилея
Хайнрих Млади (Мюнстерберг)
ХайнрихМлади фон Мюнстерберг (Heinrich der Jüngere von Münsterberg; Heinrich d. J. von Podiebrad; Hynek z Poděbrad; Hynek Minsterberský; * 18 май 1452, Прага; † 1 юли 1492, Подебради) от род Подебради, е от 1459 г.
Виж Бохемия и Хайнрих Млади (Мюнстерберг)
Хайнрих Вилхелм фон Райхенбах
ХайнрихВилхелм фон Райхенбах(Heinrich Wilhelm Graf von Reichenbach; * 19 април 1733, Виршковице или в Бернсдорф, Дрезден; † 9 януари 1819, Виршковице) е граф на Райхенбах-Гошюц-Нойшлос в Силезия.
Виж Бохемия и Хайнрих Вилхелм фон Райхенбах
Хайнрих Едуард фон Шьонбург-Хартенщайн
Дворец Хартенщайн (Саксония), 1837 ХайнрихЕдуард фон Шьонбург-Хартенщайн (Heinrich Eduard, 2.; * 11 октомври 1787 във Валденбург; † 16 ноември 1872 във Виена) е 2.
Виж Бохемия и Хайнрих Едуард фон Шьонбург-Хартенщайн
Хайнрих Леополд фон Райхенбах-Гошюц
ХайнрихЛеополд фон Райхенбах-Гошюц (Heinrich Leopold Graf von Reichenbach-Goschütz; * 19 март 1705, Клайн-Петервиц, Силезия, Полша; † 9 април 1775, Гошюц, Долносилезко войводство, Полша) е граф на Райхенбах, свободен и племенен господар на Гошюц, „генерален наследствен пощенски-майстер“ на Силезия, и рицар на Ордена на черния орел.
Виж Бохемия и Хайнрих Леополд фон Райхенбах-Гошюц
Хайнрих Йозеф фон Ауершперг
ХайнрихЙозеф Йохан фон Ауершперг (Heinrich Josef Johann 4.Fürst von Auersperg) е от 1713 г.
Виж Бохемия и Хайнрих Йозеф фон Ауершперг
Ханс V фон Розенберг
Ханс V фон Розенберг (Hans V von Rosenberg; † сл. 1456) е благородник от род от франкския род „Розенберг“ в Розенберг в Баден-Вюртемберг.
Виж Бохемия и Ханс V фон Розенберг
Ханс Хайнрих IV фон Хохберг
Дворец Фюрстенщайн Ханс ХайнрихIV фон Хохберг (Hans Heinrich IV Graf von Hochberg, Freiherr zu Fürstenstein; * 30 септември 1705; † 7 април 1758) е граф на Хохберг, фрайхер на Фюрстенщайн в Бавария.
Виж Бохемия и Ханс Хайнрих IV фон Хохберг
Ханс Цибулка
Ханс Цибулка (Hanns Cibulka) е германски поет и прозаик, роден в Йегерндорф, дн.
Хиронимус фон Мансфелд
Хиронимус Фердинанд Рудолф фон Мансфелд (Hieronymus (VII) Ferdinand Rudolf von Mannsfeld; * 20 юли 1842 в Пшемишъл, Полша; † 29 юли 1881 в Бланкенберг в Белгия) е граф на Мансфелд и политик в Бохемия и в Австро-Унгария.
Виж Бохемия и Хиронимус фон Мансфелд
Хилдеок
Хилдеок (Алдихок), (Hildeoc, Aldihoc), e крал на лангобардите от 470 до 478 г., след баща си Летук в област Среден Дунав – Норик, Бохемия, Моравия и Долна Австрия.
Хонорий III
Хонорий III е римски папа със силно религиозен характер и прагматичен ум, продължител на политиката на предшественика му Инокентий III за утвърждаване на папската курия като водеща политическа сила в Европа.
Хоенберг (австрийски род)
Герб на херцозите и князете фон Хоенберг, 1917 г. Хоенберг (Hohenberg) е австрийска фамилия на херцозите и князете до 1919 г.
Виж Бохемия и Хоенберг (австрийски род)
Херцогство
Херцогство (ducatus; Herzogtum) e племенно или териториално служебно и владетелско владение на един херцог.
Херцогство Каринтия
Херцогство Каринтия (Herzogtum Kärnten) e средновековно херцогство на Източно франкското кралство от 976 до 1335 г.
Виж Бохемия и Херцогство Каринтия
Херцогство Мюнстерберг
Херцогството Мюнстерберг (Herzogtum Münsterberg), Księstwo Ziębickie; Minstrberské knížectví; Ducatus Monsterbergensis) е силезийско херцогство от 1321 до 1791 г.
Виж Бохемия и Херцогство Мюнстерберг
Херцогство Бавария
Херцогство Бавария (Herzogtum Bayern) е едно от петте племенни херцогства, съществували през Средновековието в Югоизточна Германия на територията на съвременна Бавария.
Виж Бохемия и Херцогство Бавария
Херцогски замък на Алие
Херцогският замък на Алие (Castello Ducale di Agliè, на пиемонтски: ël Castel d'Ajè) е Савойски дворец, намиращ се в градчето Алие, регион Пиемонт, Северна Италия.
Виж Бохемия и Херцогски замък на Алие
Херанд III фон Траутмансдорф
Херанд III фон Траутмансдорф (Herrand III von Trauttmannsdorff; † 1467) е господар на замък Траутмансдорф близо до град Мерано.
Виж Бохемия и Херанд III фон Траутмансдорф
Херман III фон Баден
Херман III Велики (Hermann III von Baden, der Große) е маркграф на Верона (1151 – 1160) и Баден (1130 – 1160).
Виж Бохемия и Херман III фон Баден
Хевели
Славянските територии ок. 1150 Хевелите (Hevelli, Hevelliani, Stodorani; Heveller, Stodoranen; Hawelanie, Oblanie, Stodoranie; Havolané, Stodorané) са славянско племе на средното течение на река Хафел.
Виж Бохемия и Хевели
Хедвига фон Бранденбург
Хедвига фон Бранденбург (Hedwig von Brandenburg, Hedwig von Ballenstedt; * 1140, † края на март 1203) от род Аскани, е чрез женитба маркграфиня на Майсен (1156 – 1190).
Виж Бохемия и Хедвига фон Бранденбург
Цар на Видин
Цар на Видин е царска титла, съществувала предполагаемо от края на XIII до началото на XV век с 2 прекъсвания в 3 периода: 1280 – 1330, 1331 – 1336, 1356 – 1422 г.
Цислейтания
Цислейтания (Cisleithanien) се нарича австрийската част от Австро-Унгария, дуалистична монархия, образувана през 1867 и просъществувала до 1918.
Цита Бурбон-Пармска
Цита Бурбон-Пармска е пармска принцеса, последна императрица на Австрия и последна кралица на Бохемия и Унгария, съпруга на последния австроунгарски император Карл I.
Виж Бохемия и Цита Бурбон-Пармска
Чески Крумлов
Чески Крумлов (Český Krumlov; Krummau an der Moldau или Böhmisch Krummau;Crumlaw) е градче в Южнобохемски край на Чехия, разположен на река Вълтава.
Чешки език
Чешкият език е един от западнославянските езици.
Чешко традиционно облекло
Традиционно облекло, което се носи по време на фестивала „Ездата на краля“, който се провежда ежегодно в село Влъчнов в Моравска Словакия. Валашко, началото на XX в.
Виж Бохемия и Чешко традиционно облекло
Чешко висше техническо училище в Прага
Учредителният указ от 1707 г. Чешкото висше техническо училище (České vysoké učení technické, съкр. ČVUT) в Прага е сред най-големите и най-старите висши училища в Чехия, а и в Централна Европа.
Виж Бохемия и Чешко висше техническо училище в Прага
Чешко-пфалцки период на Тридесетгодишната война
Чешко-пфалцкият период на Тридесетгодишната война (1618 – 1623) е първият период на този важен европейски конфликт.
Виж Бохемия и Чешко-пфалцки период на Тридесетгодишната война
Чехи
Чехите (Češi) са западнославянски народ от Централна Европа, населяващ предимно Чешката република, където представляват около 94% (включително моравците: 3,7% и силезците: 0,1%) от населението на страната.
Виж Бохемия и Чехи
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Бохемия и Чехия
Чехословакия
Чехословакия (Československo; Česko-Slovensko и (преди 1990) Československo) е бивша държава в Централна Европа.
Черна Мадона
Черната Мадона е статуя или изображение на Дева Мария, на които тя е потъмняла и изглежда с черна кожа.
Шьонбург (род)
Герб Замък Шьонбург на Заале Шьонбург (Schönburg, Schumburg; ze Šumburka) е висш благороднически род от Саксония-Тюрингия, който известно време е и в Чехия.
Шьонборни
Гербът на род фон Шьонборн Гербът на род фон Шьонборн в Прага Шьонборн (Рейн-Лан), първата резиденция Дворец Хойзенщам, в област Офенбах), строен от 1661 за Филип Ервайн фон Шьонборн Шьонборн (Schönborn; Grafen von Schönborn; Schönbornové) е благородническа фамилия от род ''Шьонборн'' от Рейнгау от Шьонборн, близо до Лимбург на Лан.
Шумава
Шумава (Böhmerwald) е планински масив, разположен в Югозападна Чехия, Югоизточна Германия и Северна Австрия и се явявя югозападна „ограда“ на обширния Чешки масив.
Виж Бохемия и Шумава
Шарл Валоа
Шарл Валоа́ (Charles comte de Valois; * 12 март 1270, † 16 декември 1325) е граф на Валоа от 1286 г., граф дьо Алансон, граф дьо Шартър, граф на Анжу от 1290 г., граф дьо Мен (под име Шарл III) от 1290 г., титулярен император на Латинската империя, титулярен крал на Арагон.
Шарлота фон Шаумбург-Липе
Шарлота Мария Ида Луиза Хермина Матилда фон Шаумбург-Липе (Charlotte Marie Ida Luise Hermine Mathilde Prinzessin zu Schaumburg-Lippe; * 10 октомври 1864 в дворец Ратибориц, Бохемия; † 16 юли 1946 в замък Бебенхаузен, Вюртемберг) е принцеса от Шаумбург-Липе и чрез женитба кралица на Вюртемберг от 1891 до 1918 г.
Виж Бохемия и Шарлота фон Шаумбург-Липе
Шварценберги
Герб на князете Шварценберг Шварценберг (Schwarzenberg; Švarcenberk) е висша благородническа франкска и бохемска фамилия, включваща редица известни имперски князе, графове и херцози на Крумлов.
Швайнфурти
Герб на град Швайнфурт от 1773 г. Швайнфуртите (Haus Schweinfurt са стар немски благороднически род. Първият маркграф Бертхолд е вероятно син или внук на Арнулф I († 14 юли 937 в Регенсбург, от 907 г.
Щернберг (род)
Герб на Щернбергите Щернбергите (Sternberg) или Щернберки (Šternberkové, ze Šternberku) са значим род от Бохемия.
Юхан Банер
Ю̀хан Банѐр (Johan Banér, 23 юни 1596 — 10 май 1641) — шведски пълководец по време на Тридесетгодишната война.
Юдит Тюрингска
Юдит Тюрингска (Юта) (Judith von Thüringen; Judita Durynská) от рода Лудовинги е кралица на Бохемия от 1158 до 1172 г.
Юдита Пршемисловна
Юдита Пршемисловна също Юдита Чешка (Česká, Judita Přemyslovna, Judita Přemyslovna; Judith (Jutta) von Böhmen; * ок. 1202; † 2 юни 1230) от династията на Пршемисловците, е принцеса от Бохемия и чрез женитба херцогиня на Каринтия.
Виж Бохемия и Юдита Пршемисловна
Южночешки край
Южночешкият край (или Jižní Čechy) е един от краевете на Чешката република.
Южноморавски край
Южноморавският край (Jihomoravský kraj или Jižní Morava, до 30 май 2001 г. – Бърненски край, Brněnský kraj) е един от краевете на Чешката република.
Виж Бохемия и Южноморавски край
Юлий Франц (Саксония-Лауенбург)
Юлий Франц (Julius Franz von Sachsen-Lauenburg; * 16 септември 1641, Прага, † 30 септември 1689, Райхщат, Чехия) от род Аскани, е от 1666 до 1689 г.
Виж Бохемия и Юлий Франц (Саксония-Лауенбург)
Юлий Хайнрих (Саксония-Лауенбург)
Юлий Хайнрихфон Саксония-Лауенбург (Julius Heinrich von Sachsen-Lauenburg; * 9 април 1586, Волфенбютел; † 20 ноември 1665, Прага) от род Аскани, е от 1656 до 1665 г.
Виж Бохемия и Юлий Хайнрих (Саксония-Лауенбург)
Ясногурски манастир
Ясногурският манастир Икона на Дева Мария Ченстоховска, царица на Полша Ясногурският манастир (Jasna Góra – „Светла планина“) е полски манастир на паулините в град Ченстохова.
Виж Бохемия и Ясногурски манастир
Яспер Улрих Зетцен
Яспер УлрихЗетцен (Ulrich Jasper Seetzen) е германски лекар, учен естественик, пътешественик и изследовател на земите от Близкия и Средния изток.
Виж Бохемия и Яспер Улрих Зетцен
Ярослав Връхлицки
Ярослав Връхлицки (Jaroslav Vrchlický, 17 февруари 1853 г. в Лоуни, Чехия – 9 септември 1912 г. в Домажлице) е един от най-великите чешки лирични поети, номиниран за Нобелова награда за литература осем пъти.
Виж Бохемия и Ярослав Връхлицки
Яромир (Бохемия)
Яромир (Jaromír) е княз на Бохемия.
Виж Бохемия и Яромир (Бохемия)
Ядвига Ягелонка
Ядвига Ягелонка (Хедвига) (Hedwig Jagiellonica, Hedwig von Burghausen, Jadwiga Jagiellonka, Jadvyga Jogailaitė; * 21 септември 1457, Краков; † 18 февруари 1502, Бургхаузен, Бавария) от династията Ягелони, е от 1479 до 1502 г.
Якуб Арбес
Статуя на Якуб Арбес в Смихов, Прага Якуб Арбес (Jakub Arbes) e чешки писател и журналист.
Ян Пуркине
Ян Евангелиста Пуркине (записван и като Johann Evangelist Purkinje) е чешки анатом, физиолог и един от най-известните учени на своето време, като кореспонденцията до него била адресирана просто „Европа, за Пуркине“.
Ян Рогач Дубски
Ян Рогач Дубски (Jan Roháč z Dubé) (ок. 1380 – 1437) е чешки хетман и предводител на хуситите-таборити.
Ян Рокицана
Ян от Рокицани (Jan Rokycana, Jan z Rokycana, Jan z Rokycan) (* 1396 – †1471) е чешки теолог-реформатор и последовател на Ян Хус.
Ян Хус
Ян Хус (Jan Hus) е национален герой на чешкия народ, проповедник, философ и идеолог на чешката Реформация.
Виж Бохемия и Ян Хус
Ян Хевелий
Азимуталният квадрант на Петер Крюгер, довършен от Ян Хевелий Карта на Луната, изработена от Хевелий Ян Хевелий (Johannes Hevelius; Johannes Hewel, Johann Hewelke или Johannes Höwelcke; Jan Heweliusz) е полски астроном, конструктор на телескопи, протестантски градски съветник и кмет на Данциг (днешен Гданск), Жечпосполита.
Ян Жижка
Ян Жижка (Jan Žižka z Trocnova а Kalicha) (ок. 1360 – 1424) е чешки военачалник и водач на хуситите, последовател на Ян Хус, роден в Троцнов (сега част от Боровани) в южна Бохемия.
Ян Дисмас Зеленка
Ян Дисмас Зеленка (Jan Dismas Zelenka) е чешки композитор от епохата на Барока.
Виж Бохемия и Ян Дисмас Зеленка
Ян Люксембургски
Ян Люксембургски Слепия (Jan Lucemburský, Jang de Blannen, Johann von Böhmen, Johann der Blinde von Luxemburg, Jean de Luxembourg, Jean l’Aveugle; 10 август 1296 – 26 август 1346) е граф на Люксембург (1313 – 1346), маркграф на Моравия (1311 – 1333), крал на Бохемия (1310 – 1346) и титулуван крал на Полша (1310 – 1335).
Виж Бохемия и Ян Люксембургски
Матяш Корвин
Матяш Корвин, Матиаш Корвин или Матиаш Хуняди (Hunyadi Mátyás; Matyáš Korvín; Matthias Corvinus; * 1443, † 1490) е крал на Унгария и Хърватия, ''Антикрал'' на Бохемия и претендент за Австрийското ерцхерцогство.
Матиас (Свещена Римска империя)
Матиас (или Матиас II, Matthias) е император на Свещената Римска империя (1612 – 1619), от 1608 – крал на Унгария (като Матиас II.) и Хърватия (Matija II.), и от 1611 крал на Бохемия; ерцхерцог на Австрия.
Виж Бохемия и Матиас (Свещена Римска империя)
Матилда фон Майсен
Матилда фон Майсен (Mathilde von Meißen; * ок. 997; † 2 февруари ок. 1030) от род Екехардини е маркграфиня от Майсен и чрез женитба маркграфиня на Лужица.
Виж Бохемия и Матилда фон Майсен
Мартин Бехайм
Мартин Бехайм (Martin Behaim; Martinho da Boémia) е германски учен и мореплавател, дълго време на португалска служба.
Марамуреш
Марамуреш (Maramureş; Máramaros; Мармарощина или Марамарощина; Marmaroš) е историко-географска област в Румъния и Украйна.
Маргарита Унгарска
Маргарита (Margit, 1175 – 1223) е унгарска принцеса, императрица на Византия (1185 – 1193, 1203 – 1204) и кралица на Солун (1205 – 1207).
Виж Бохемия и Маргарита Унгарска
Маргарита Люксембургска
Маргарита Люксембургска (Margarete von Luxemburg; * 8 юни 1313, Прага; † 11 юли 1341, Прага) от род Люксембурги, е принцеса от Бохемия и чрез женитба херцогиня на Херцогство Долна Бавария от 1328 до 1339 г.
Виж Бохемия и Маргарита Люксембургска
Маргарета фон Мюнстерберг
Маргарета фон Мюнстерберг (Margarethe von Münsterberg * 25 август 1473 в Бреслау, † 28 юни 1530 в Десау) е силезийска принцеса от Мюнстерберг и чрез женитба с княз Ернст от Анхалт (1474–1516) княгиня на Анхалт.
Виж Бохемия и Маргарета фон Мюнстерберг
Маргарета Анна фон Йотинген-Балдерн
Герб на фамилята фон Йотинген Палат Тун-Хоенщайн, Прага (Малá Страна) Маргарета Анна фон Йотинген-Балдерн (Margaretha Anna* ок. 1618; † 19 юни 1684 в Прага) е графиня от Йотинген-Балдерн и чрез женитба графиня на Тун-Хоенщайн в Тирол.
Виж Бохемия и Маргарета Анна фон Йотинген-Балдерн
Маргарета Тиролска
Маргарета Тиролска-Горицска, „Маулташ“ (Margarete von Tirol-Görz, от 1366 също: Margarete Maultasch; * 1318, Тирол; † 3 октомври 1369, Виена) е принцеса от Бохемия, графиня на Тирол и Горица, чрез женитби графиня на Люксембург и херцогиня на Херцогство Горна Бавария и маркграфиня на маркграфство Бранденбург.
Виж Бохемия и Маргарета Тиролска
Мария (пояснение)
Мария може да се отнася за.
Виж Бохемия и Мария (пояснение)
Мария фон Хабсбург
Мария фон Хабсбург, известна още като Мария Унгарска, Мария Кастилска, Мария Австрийска и Мария Бургундска, е кастилска инфанта, австрийска ерцхерцогиня, кралица на Унгария и Бохемия като съпруга на крал Лайош II, а по-късно и губернатор на Нидерландия от името на брат си император Карл V.
Виж Бохемия и Мария фон Хабсбург
Мария фон Хесен-Касел (1814−1895)
Мария Луиза Шарлота фон Хесен-Касел (Marie Luise Charlotte Prinzessin von Hessen-Kassel; * 9 май 1814, Копенхаген; † 28 юли 1895, дворец Хоенбург, Ленгрис, Кралство Бавария) е ландграфиня от Хесен-Касел-Румпенхайм и чрез женитба принцеса на Анхалт-Десау.
Виж Бохемия и Мария фон Хесен-Касел (1814−1895)
Мария Арпад
Мария Арпад (1257 – 25 март 1323) е унгарска принцеса и кралица на Неапол.
Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804)
Мария Амалия Йозефа Йохана Антония Австрийска (Maria Amalia von Österreich, Maria Amalia Josepha Johanna Antonia; * 26 февруари 1746, Виена; † 18 юни 1804, Прага) от династията Хабсбург-Лотаринги, е ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Бохемия, Унгария и на Тоскана и чрез женитба херцогиня на Парма.
Виж Бохемия и Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804)
Мария Анна фон Шварценберг
Мария Анна фон Шварценберг (Maria Anna von Schwarzenberg; * 25 декември 1706, Виена; † 12 януари 1755, Ращат) е принцеса от Шварценберг и чрез женитба маркграфиня на Баден-Баден (1721 – 1755).
Виж Бохемия и Мария Анна фон Шварценберг
Мария Анна Нойбургска (1693 – 1751)
Мария Анна Каролина фон Пфалц (Maria Anna Karoline von der Pfalz; * 30 януари 1693, Райхщат, Бохемия; † 12 септември 1751, Ахауз) от династията Вителсбахи, е баварска принцеса от Пфалц-Нойбург и чрез женитба принцеса от Курфюрство Бавария.
Виж Бохемия и Мария Анна Нойбургска (1693 – 1751)
Мария Анна Савойска
Мария Анна Каролина Пия Савойска (* 19 септември 1803, Рим, Папска държава; † 4 май 1884, Прага, Австро-Унгария) е италианска принцеса и чрез брака си с Фердинанд I императрица на Австрия, кралица на Бохемия и апостолическа кралица на Унгария.
Виж Бохемия и Мария Анна Савойска
Мария Анна Баварска (1551 – 1608)
Мария Ана Баварска (Maria Anna von Bayern; * 21 март 1551, Мюнхен; † 29 април 1608, Грац) от фамилията Вителсбахи, е чрез женитба ерцхерцогиня на Вътрешна Австрия-Щирия.
Виж Бохемия и Мария Анна Баварска (1551 – 1608)
Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден
Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден(Marie Anna Wilhelmine von Baden-Baden; * 8 септември 1655, Баден-Баден; † 22 август 1701, Егер, Унгария) е маркграфиня от Маркграфство Баден-Баден и чрез женитба княгиня на Лобковиц и херцогиня на Саган.
Виж Бохемия и Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден
Мария Требен
Мария Требен (Maria Treben née Günzel) е австрийска писателка и билкарка, добила популярност с няколко свои книги за билкарството през 80-те години на 20 век.
Мария Фердинанда Саксонска (1796 – 1865)
Мария Фердинанда Саксонска, с рождено име Мария Фердинанда Амалия Ксаверия Терезия Йозефа Анна Непомукена Алойзия Йохана Винкентия Игнатия Доминика Франциска де Паула Франциска де Шантал Саксонска (Maria Ferdinanda Amalia Xaveria Theresia Josepha Anna Nepomucena Aloysia Johanna Vincentia Ignatia Dominica Franziska de Paula Franziska de Chantal von Sachsen; * 27 април 1796, Дрезден; † 3 януари 1865, дворец Брандайз, Бохемия) е принцеса от Кралство Саксония и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1821 – 1824).
Виж Бохемия и Мария Фердинанда Саксонска (1796 – 1865)
Мария Брабантска (Франция)
Мария Брабантска (Marie de Brabant, Maria van Brabant; * ок. 1254/1260 или 1256, Льовен, Брабант; † 10 януари 1321, Ле Мюро при Meulan-en-Yvelines) от род Регинариди, е като втора съпруга на Филип III Смелия от 1275 до 1285 г.
Виж Бохемия и Мария Брабантска (Франция)
Мария Елеонора фон Хесен-Ротенбург
Мария Елеонора фон Хесен-Ротенбург (Marie Eleonore von Hessen-Rotenburg; * 25 септември 1675, Рейнфелс; † 27 януари 1720, Зулцбах) е ландграфиня от Хесен-Ротенбург и чрез женитба херцогиня на Пфалц-Зулцбах.
Виж Бохемия и Мария Елеонора фон Хесен-Ротенбург
Мария Елеонора фон Бранденбург (1607–1675)
Мария Елеонора фон Бранденбург (Marie Eleonore von Brandenburg; * 1 април 1607, Кьолн на Шпрее (Берлин); † 18 февруари 1675, Кройцнах) е принцеса от фамилията Хоенцолерн от Бранденбург и чрез женитба пфалцграфиня на Пфалц-Зимерн.
Виж Бохемия и Мария Елеонора фон Бранденбург (1607–1675)
Мария Лешчинска
Мария-Катерина-София-Фелисите Лешчинска (Maria Karolina Zofia Felicja Leszczyńska – Маря Каролина Зофя Фелиця Лешчинска) е полска принцеса и кралица на Франция (1725 – 1768).
Мария Леополдина Тиролска
Мария Леополдина Тиролска (Maria Leopoldine von Österreich-Tirol) от тиролската линия на фамилията Хабсбург е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (от 2 юли 1648 до 7 август 1649), също кралица на Бохемия и Унгария.
Виж Бохемия и Мария Леополдина Тиролска
Мария Йозефа фон Харах
Мария Йозефа фон Харах-Рорау-Танхаузен (Maria Josepha Gräfin von Harrach zu Rohrau und Thannhausen; * 20 ноември 1727, Виена; † 15 февруари 1788, Роуднице над Лабем, Чехия) е графиня от Харах-Рорау-Танхаузен и чрез женитби княгиня на Лихтенщайн (1745 – 1748) и на Лобковиц в Бохемия (Чехия) (1752 – 1788).
Виж Бохемия и Мария Йозефа фон Харах
Мария-Каролина Австрийска
Мария-Каролина Хабсбург-Австрийска (Maria Karolina von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Неапол и Сицилия – съпруга на крал Фердинанд IV Неаполитански и III Сицилиански.
Виж Бохемия и Мария-Каролина Австрийска
Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Мария Амалия Йозефа Хабсбург-Австрийска (Maria Amalie Josefa Anna von Österreich) е австрийска ерцхерцогиня, баварска херцогиня, курфюрстиня на Бавария (1726 – 1745), кралица на Бохемия (1741 – 1743) и свещена римска императрица (1742 – 1745) – съпруга на чешкия крал и свещен римски император Карл VII Албрехт.
Виж Бохемия и Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска
Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мария Тереза Каролина Бурбон-Неаполитанска е неаполитанска и сицилианска принцеса, последна императрица на Свещената Римска империя и първата императрица на Австрийската империя, съпруга на император Франц II.
Виж Бохемия и Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска
Мариана Австрийска
Мариана Хабсбург-Австрийска, известна още и като Мариана или Мария-Анна Австрийска, е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Испания, втора съпруга на крал Филип IV, който ѝ е вуйчо.
Виж Бохемия и Мариана Австрийска
Марка Крайна
Марка Крайна или Маркграфство Крайна (Marca Carniola; Kranjska krajina; Mark Krain) е територия на Свещената Римска империя, предшественик на Херцогство Крайна в днешна Словения.
Майнхард II
Майнхарт II (Meinhard II, * 1238, † 1 ноември 1295 в Грайфенбург) от род Майнхардини е граф (като Майнхарт IV) на Горица (1258 – 1271) и Тирол (1258 – 1295), херцог на Каринтия (1286 – 1295), също господар на Херцогство Крайна (1286 – 1295) и на Словенска марка (Марка Виндиш).
Майнхардини
Герб на Майнхардините (Горицка династия) 1890 г. Майнхардините или Горицката династия (Meinhardiner, Görzer; Conti di Gorizia, Mainardini, Гьорц) са благороднически род от баварски произход в Австрия.
Максимилиан I
Максимилиан I (Maximilian I, „der letzte Ritter“, * 22 март 1459, † 12 януари 1519, Велс, Горна Австрия) е от 1477 г.
Максимилиан II (Свещена Римска империя)
Максимилиан II (* 31 юли 1527, Виена, † 12 октомври 1576, Регенсбург) е крал на Бохемия, крал на Унгария, Хърватия и император на Свещената Римска империя (1564 – 1576) от династията на Хабсбургите.
Виж Бохемия и Максимилиан II (Свещена Римска империя)
Максимилиан II фон Лихтенщайн
Максимилиан II Якоб Мориц фон Лихтенщайн (Maximilian II Jacob Moritz von und zu Liechtenstein; * 25 юли 1641; † 21 април 1709, Крумау, Бохемия) е княз на Лихтенщайн (1686 – 1709).
Виж Бохемия и Максимилиан II фон Лихтенщайн
Максимилиан фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Йохан Максимилиан фон Траутмансдорф-Вайнсберг (Johann Maximilian von Trauttmansdorff-Weinsberg) е имперски граф (1623), граф на Бохемия (1625), фрайхер фон Глайхенберг, и рицар на ордена на Златното руно, императорски таен съветник, кемерер и оберст-дворцов майстер, австрийски политик на Хабсбургската монархия по времето на Тридесетгодишната война.
Виж Бохемия и Максимилиан фон Траутмансдорф-Вайнсберг
Максимилиан фон Залм-Залм
ФридрихЕрнст Максимилиан фон Залм-Залм (Friedrich Ernst Maximilian Wild-und Rheingraf zu Salm-Salm, Herzog von Hoogstraeten; * 28 ноември 1732, Анхолт; † 14 септември 1773, Антверпен) е вилд- и Рейнграф, херцог на Хогстратен (при Антверпен, Белгия), губернатор на Люксембург.
Виж Бохемия и Максимилиан фон Залм-Залм
Максимилиан фон Дитрихщайн
Максимилиан фон Дитрихщайн (Maximilian Fürst on Dietrichstein zu Nikolsburg) е австрийски благородник, дипломат, 1.
Виж Бохемия и Максимилиан фон Дитрихщайн
Максимилиан фон Лихтенщайн
Замъкът Лихтенщайн, Долна Австрия Дворец Рабенсбург, Долна Австрия Максимилиан фон Лихтенщайн (Maximilian von Liechtenstein; * 6 ноември 1578; † 29 април 1645 в Рааб) е от 1623 г.
Виж Бохемия и Максимилиан фон Лихтенщайн
Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис
Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис (Maximilian Joseph Prinz von Thurn und Taxis; Maximilian Alexander Carl Joseph Ludwig Friedrich Joachim Meinrad Johann von Nepomuk Franz de Paula Franz Xaver Aloys Gonzaga von Thurn und Taxis; * 9 май 1769, Регенсбург; † 15 май 1831, Прага) е принц на Турн и Таксис, генерал-майор на Курфюрство Бавария и по-късно императорски генерал-майор.
Виж Бохемия и Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис
Манески кодекс
Манеският кодекс (Codex Manesse), срещан също като Манески песенник (Manessische Liederhandschrift), Манески ръкопис (Manessische Handschrift), Голям Хайделбергски песенник (Große Heidelberger Liederhandschrift), Хайделбергски ръкопис (Heidelberger Handschrift), Парижки ръкопис (Pariser Handschrift), е най-големият и най-известен средновековен светски поетичен песенник на немски език.
Михаел (Регенсбург)
Михаел (Michael, † 23 септември 972) е 12.
Виж Бохемия и Михаел (Регенсбург)
Миколаш Алеш
Миколаш Алеш е чешки художник, роден на 18 ноември 1852 година и починал на 10 юли 1913 година.
Миланска катедрала
Миланската катедрала или Дуòмо„Дуомо“ е общ термин на италиански, означаващ „катедрала“, което технически се отнася до църква, която е официалното седалище на архиепископ.
Виж Бохемия и Миланска катедрала
Мило фон Аменслебен
Мило фон Аменслебен (Milo (II) von Ammensleben; * ок. 1095; † 18 февруари 1126 при Кулм в Чехия) е граф на Аменслебен (днес в Нидере Бьорде) и фогт на манастир Хилерслебен (днес част от Вестхайде).
Виж Бохемия и Мило фон Аменслебен
Млатило
Млатило за зърно. Вършитба с млатила в Норвегия. Млатилото е земеделски инструмент, използван при вършитба – процесът на отделяне на зърното от обвивката му.
Мофети
Мофети в резервата Соос, Чехия Мофети в Лахер Зе, Рейнланд-Пфалц, Германия Мофетите (от mephitis, mofeta; mofette Речник на чуждите думи в българския език/Издателство на БАН/1992/стр.
Виж Бохемия и Мофети
Моравски Крумлов
Моравски Крумлов (Mährisch Kromau) е град в южна Чехия, в окръг Зноймо на Южноморавския край.
Виж Бохемия и Моравски Крумлов
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
Моржински дворец
Моржинският дворец или Дворец (на) Моржин (Morzinský palác; Palais Morzin) е бароков дворец в Прага, квартал Мала Страна, на улица Нерудова 5.
Виж Бохемия и Моржински дворец
Моймир
Моймир, фреска от ротондата в Зноймо Моймир (Moimarus, Moymarus, на чешки и Mojmír I., около 795 – 846) е първият исторически достоверен княз на Моравското княжество, първият княз на Великоморавия (833 – 846) и основател на Моймировата династия.
Виж Бохемия и Моймир
Моймир II
Моймир II (?-906 г.) е последния княз на Великоморавия.
Методий
Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.
Мериндолско клане
Мериндолското клане е масово избиване на валденси, живеещи във и около град Мериндол, Южна Франция.
Виж Бохемия и Мериндолско клане
Мегинвард фон Фрайзинг
Мегинвард фон Фрайзинг (Meginward von Freising, Meinward, Megenhard; † 28 април 1098) е 20.
Виж Бохемия и Мегинвард фон Фрайзинг
Мегингоц фон Гелдерн
Мегингоц фон Гелдерн (Megingoz (IV) von Geldern, „the Brown“; * ок. 920; † 998/1001, замък Гелдерн) е благородник, граф на Гелдерн и основател на манастир.
Виж Бохемия и Мегингоц фон Гелдерн
Международна готика
ханзейския град Торун, Полша. 270x270пкс Международната готика (нем. Die Internationale Gotik; фр. gothicité universelle) е фаза в готическото изкуство, която се развива в Бургундия, Бохемия, Франция и Северна Италия в края на 14 и началото на 15 век.
Виж Бохемия и Международна готика
История на Нова Зеландия
Историята на Нова Зеландия е период, водещ началото си от преди най-малко 700 години, когато островите са открити и заселени от полинезийците, които развиват специфична маорска култура, съсредоточена около родовите връзки и земята.
Виж Бохемия и История на Нова Зеландия
История на Сърбия
Славянската прародина на сърбите, известна като Бела Сърбия или Бойка, се е намирала в Бохемия или Галиция.
Виж Бохемия и История на Сърбия
История на Тюрингия
Европа до и след завоюването на Тюрингия от франките Тюрингия (Thüringen, Thuringia) e историческа област в централната част на съвременна Германия.
Виж Бохемия и История на Тюрингия
История на Унгария
358x358px Унгария в модерните си (след 1946 г.) граници приблизително съответства на Великата унгарска равнина (Карпатски басейн).
Виж Бохемия и История на Унгария
История на Чехия
Етническа карта на Австро-Унгарската империя (1911) Историческа Чехия заема област в Централна Европа, лежаща между Силезия, Саксония, Бавария, Австрия и Моравия, в междуречието на Одер и Дунав, североизточно от Алпите.
Виж Бохемия и История на Чехия
История на Мюнхен
Историята на град Мюнхен започва през 1158 г., когато селището е основано като Munichen от ХайнрихЛъв, херцог на Херцогство Бавария и Саксония.
Виж Бохемия и История на Мюнхен
История на евреите в Турция
Ямболската синагога, построена във Византия Турски евреин, рисунка от 1779 г. Историята на евреите в земите на днешна Турция и по-точно в Анатолия бележи началото си още от античността.
Виж Бохемия и История на евреите в Турция
История на Германия
Въпреки липсата на германска нация до 1871 г., историята на Германия започва далеч в ерата на германските племена.
Виж Бохемия и История на Германия
Ихлава
Част от градската стена на Ихлава Ихлава (Jihlava; Iglau) е град в Централна Чехия (на древната граница между Моравия и Бохемия) на река Ихлава, административен център на Височински край.
Виж Бохемия и Ихлава
Иван Пулюй
Иван Пулюй (2 февруари 1845 – 31 януари 1918 г.) е украински физик и изобретател, приеман за ранен разработчик на използването на рентгенови лъчи за медицински изображения.
Ида Австрийска
Ида Австрийска (Ida von Österreich, Itha; * 1060, † вер. 1101 при Хераклея) е графиня от Форнбах-Рателнберг и чрез женитба маркграфиня на Австрия.
Имперски окръг
10-те имперски окръзи в началото на 16 век. Максимилиан I при разделянето на имперските окръзи (Tromsdorff, ''Geographie von ganz Teutschland'', 1711) Имперски окръг (Reichskreise) са териториални единици на Свещената Римска империя.
Император на Свещената Римска империя
Тази страница е списък на императорите на Свещената Римска империя от основаването ѝ от Карл Велики през 800 г.
Виж Бохемия и Император на Свещената Римска империя
Индржих IV от Храдец
Герб на фамилията Нойхауз (Храдце) ХайнрихIV фон Нойхауз или от Храдце (Heinrich IV von Neuhaus, Heinrich IV von Hradec; Jindřich IV z Hradce, * 13 април 1442; † 17 януари 1507) е през 1485–1503 г.
Виж Бохемия и Индржих IV от Храдец
Индржих Корутански (Бохемия)
Хайнрихот Каринтия (Heinrich von Kärnten; Jindřich Korutanský; Henryk Karyncki) е херцог на Каринтия и Крайна (1310 – 1335), граф на Тирол (1310 – 1335), крал на Бохемия (1307 – 1310) и маркграф на Моравия (1307 – 1310) и титулуван крал на Полша, след като наследява Вацлав III в качеството си на съпруг на сестра му Анна Пршемисловна.
Виж Бохемия и Индржих Корутански (Бохемия)
Индржихув Храдец (окръг)
Окръг Индржихув Храдец (Okres Jindřichův Hradec) е един от 7-те окръга на Южночешкия край на Чехия.
Виж Бохемия и Индржихув Храдец (окръг)
Жан Фроасар
Жан Фроаса́р (фр. Jean Froissart, род. в 1333 или в 1337 г. във Валансиен, † ок. 1405 г.) е френски писател от XIV век, автор на знаменитите „Хроники“ – най-важният източник по история за началния етап на Стогодишната война.
Жила (геология)
Джървис, Южна Австралия Врязана жила Жилата е геоложко тяло, образувано в резултат от запълване на скални пукнатини с минерално вещество (запълваща жила) или в резултат на метасоматично заместване на скалата по протежение на пукнатина (заместваща жила).
Жозефина Брунсвик
Графиня Жозефина Брунсвик де Коромпа (Brunszvik Jozefina.) е унгарска аристократка и може би най-важната жена в живота на Лудвиг ван Бетховен.
Виж Бохемия и Жозефина Брунсвик
Закупи
Герб Дворец Закупи Закупи (Zákupy; бивш Райхщат; Reichstadt; Reichstadium) е град в окръг Ческа Липа, Бохемия, Северна Чехия с 2810 жители (1 януари 2015).
Виж Бохемия и Закупи
Закарпатска област
Закарпатска област или Рутения (Закарпатська область, или Закарпаття; Kárpátalja) е една от 24-те области на Украйна.
Виж Бохемия и Закарпатска област
Зигибото I (Мангфал)
Зигибото I (Sigiboto I; † сл. 1068/сл. 1084) е граф на Вайарн (1078 – 1084) и на река Мангфал (1067 – 1068) в Бавария и фогт на манастир Тегернзе (1048 – 1068).
Виж Бохемия и Зигибото I (Мангфал)
Зигизмунд фон Ламберг
Зигизмунд фон Ламберг(Sigismund von Lamberg-Orteneck-Ottenstein) е австрийски благородник от благородническата фамилия Ламберг от Каринтия и Крайна, фрайхер и господар на Ламберг-Ортенег-Отенщайн.
Виж Бохемия и Зигизмунд фон Ламберг
Зигер фон Кефернбург
Зигер фон Кефернбург (Siger von Käfernburg; * вер. между 890 и 950, Кефернбург, Арнщат; † сл. 1000/ок. 1012, Кефернбург, Тюрингия) е първият известен граф на Кефернбург в Тюрингия.
Виж Бохемия и Зигер фон Кефернбург
Зимна приказка
„Зимна приказка“ (The Winter's Tale) е пиеса от английския драматург Уилям Шекспир.
Земи на Чешката корона
Земи на Чешката корона (Země Koruny České), синоним – Земи на Световацлавската корона (Země Svatováclavské Koruny), се нарича исторически конгломерат от територии в ленна зависимост от краля на Чехия.
Виж Бохемия и Земи на Чешката корона
Зенфтенберг
Зенфтенберг (Senftenberg, на сорбски Zły Komorow) е град в южен Бранденбург, Германия с 24 987 жители (към 31 декември 2013 г.). Намира се на река Шварце Елстер в граничния район към Саксония, на 40 km югозападно от Котбус и около 60 km северно от Дрезден.
Зеолити
Гранули от зеолитов минерал, ползвани като молекулярно сито Гранули от синтетичен зеолит от типа NaX Структура на зеолитов минерал Структура на фожасит Зеолитите са голяма група минерали, които представляват водни алумосиликати предимно на натрия и калция и по-рядко на калия или бария.
Бруно I (Брауншвайг)
Бруно I (Brun I von Braunschweig, * 960 – 980; † 1014) от род Брунони е граф на Брауншвайг, който основава, и граф в Дерлингау и Нордтюринггау.
Виж Бохемия и Бруно I (Брауншвайг)
Бруно фон Шауенбург
Бруно фон Шауенбург (Bruno von Schauenburg, Bruno von Holstein, Bruno von Olmütz, Bruno von Schaumburg; Bruno ze Schauenburku; * ок. 1205 вер. в замък Шаумбург; † 17 февруари 1281 в Кремзир/Кромержиж, Чехия) е епископ на Олмюц в Моравия (1245 – 1281), също съветник и дипломат на бохемския крал Пршемисъл Отакар II, през 1262 – 1269 г.
Виж Бохемия и Бруно фон Шауенбург
Братислава
Бра̀тислава (Bratislava,; Pozsony; Preßburg) е столицата и най-големият град на Словакия, административен център на Братиславски край.
Бржетислав I (Бохемия)
Бржетислав I (Břetislav I.; * 1002/1005, † 1055), известен като Бохемският Ахил, от династията на Пршемисловци, е херцог на Бохемия от 1034 г.
Виж Бохемия и Бржетислав I (Бохемия)
Бржетислав II
Бржетислав II (Břetislav II.; † 22 декември 1100) е чешки княз от рода на Пршемисловците, управлявал Чехия от 1092 г.
Бржетислав III (Бохемия)
ИндржихБржетислав III (Jindřich Břetislav) е херцог на Бохемия през периода 1193 – 1197 г., след като от 1182 г.
Виж Бохемия и Бржетислав III (Бохемия)
Бржевновски манастир
Бржевновският манастир (Břevnovský klášter; Stift Breunau) е абатство на бенедиктинския орден в чешката столица Прага, разположен в квартал Бржевнов.
Виж Бохемия и Бржевновски манастир
Баян
Баян I (Baian I) е аварски каган („ Khân des Khâns“, roi des rois) от 562 до смъртта си през 602 г.
Виж Бохемия и Баян
Батурих
Батурих(Baturich, Bathurich, Baturicus, Baturih, † 12 януари 847) е (смятано от 739 г.) петият епископ на Регенсбург от 817 до 847 г.
Батилдис фон Анхалт-Десау
Батилдис Амалгунда фон Анхалт-Десау (Bathildis Amalgunde von Anhalt-Dessau; * 29 декември 1837, Десау; † 10 февруари 1902, дворец Наход, Бохемия, Австро-Унгария) от фамилията Аскани, е принцеса от Анхалт-Десау и чрез женитба принцеса на Шаумбург-Липе.
Виж Бохемия и Батилдис фон Анхалт-Десау
Барбара фон Цили
Барбара фон Цили (Barbara von Cilli; Cillei Borbála; Barbora Cellská; Barbara Celjska; * 1392, † 11 юли 1451, Мелник в Бохемско кралство) от благородническия род Цили (в Словения) е втората съпруга на римско-немския император Сигизмунд Люксембургски, императрица на Свещената Римска империя и кралица на Бохемия от 1420 до 1437 г.
Виж Бохемия и Барбара фон Цили
Барбара фон Бранденбург
Барбара фон Бранденбург (Barbara von Brandenburg; * 30 май 1464, Ансбах; † 4 септември 1515, Ансбах) от род Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург и чрез женитби херцогиня на Глогов и кралица на Бохемия и Унгария (1476 – 1490/1500).
Виж Бохемия и Барбара фон Бранденбург
Баварска война (1459 – 1463)
Баварската война (Bayerische Krieg, Fürstenkrieg) е военен конфликт от 1459 до 1463 г.
Виж Бохемия и Баварска война (1459 – 1463)
Балтазар фон Розенберг
Балтазар фон Розенберг (Balthasar von Rosenberg; * ок. 1512; † 1526/1555) е благородник от Розенберг в Бохемия.
Виж Бохемия и Балтазар фон Розенберг
Битка в Тевтобургската гора
Битката в Тевтобургската гора (Schlacht im Teutoburger Wald, Varusschlacht или Hermannsschlacht) се състои през септември 9 г., когато съюзени германски племена под предводителството на Арминий нападат от засада дълбоко в Тевтобургската гора три римски легиона под предводителството на Публий Квинтилий Вар.
Виж Бохемия и Битка в Тевтобургската гора
Битка във Вишехрад
Битката във Вишехрад се състои от няколко сражения през годината между 1419 и 1420, които водят до пълното овладяване на Прага от Хуситите.
Виж Бохемия и Битка във Вишехрад
Битка на Витков хълм
Битката на Витков хълм се състои през 1420 г.
Виж Бохемия и Битка на Витков хълм
Битка при Кутна Хора
Битка при Ку̀тна Хо̀ра се състои през 1421 г.
Виж Бохемия и Битка при Кутна Хора
Битка при Креси
Битката при Креси между средновековните кралства на Англия и Франция се състои на 26 август 1346 г.
Битка при Колин
Битката при Колин, състояла се на 18 юни 1757 г., води до победа на 44 000 австрийци водени от граф фон Даун над 32 000 пруси под командването на ФридрихВелики по време на Седемгодишната война.
Битка при Прага (1757)
''Битката при Прага в Бохемия'', 6 май 1757, английска медна гравюра от 18 век. В битката при Прага (Bitva u Štěrbohol), водена на 6 май 1757 г.
Виж Бохемия и Битка при Прага (1757)
Битка при Никопол
Битката при Никопол се състои на 25 септември 1396 г.
Виж Бохемия и Битка при Никопол
Битка при Небовиди
Битката при Небовиди се състои през 1422 г.
Виж Бохемия и Битка при Небовиди
Битка при Некмирж
Битката при Некмирж се състои през зимата на 1419 г.
Виж Бохемия и Битка при Некмирж
Битка при Немецки брод
Битката за Немецки брод се състои на 8 и 10 януари 1422 г.
Виж Бохемия и Битка при Немецки брод
Битка при Судомерж
Битката при Судомерж се състои през 1420 г.
Виж Бохемия и Битка при Судомерж
Битка при Търнава
Битката при Нагишомбат (днес Търнава, Словакия) (Nagyszombati csata) се състои през 1430 г.
Виж Бохемия и Битка при Търнава
Битка при Тахов
Битката при Тахов се състои през 1427 г.
Битка при Усти над Лабе
Битката при Аусиг (Schlacht bei Aussig; Bitva u Ústí nad Labem) се състои през 1426 г.
Виж Бохемия и Битка при Усти над Лабе
Битка при Хоржице
Битката при Хоржице се състои през 1422 г.
Виж Бохемия и Битка при Хоржице
Битка при Хомбург на Унструт
Битката при Хомбург на Унструт (Schlacht bei Homburg an der Unstrut) се състои на 9 юни 1075 г.
Виж Бохемия и Битка при Хомбург на Унструт
Битка при Заблати
Битката при Заблати (Záblatí), известна и като битка при Саблат, се състои на 10 юни 1619 г.
Виж Бохемия и Битка при Заблати
Битка при Домажлице
Битката при Домажлице (Bitva u Domažlic; Schlacht bei Taus), известна и като Битка при Таус, се води в днешния Пилзенски край през 1431 г.
Виж Бохемия и Битка при Домажлице
Битка при Лайпциг
Битката при Лайпциг, известна и като Битката на народите (Völkerschlacht bei Leipzig), се състои между 16 и 19 октомври 1813 г.
Виж Бохемия и Битка при Лайпциг
Битка при Липан
Битката при Липа̀нь или Липа̀ни, известна още като Битката на Чешки брод, на 40 км източно от Прага, се води през 1434 г.
Битка при Лехфелд
„Унгарската битка на Лехското поле 955“ Битката при Лехфелд (Schlacht auf dem Lechfeld; Augsburgi csata) на 10 август 955 г.
Виж Бохемия и Битка при Лехфелд
Битка при Легница
Битката при Легница (bitwa pod Legnicą; Schlacht von Liegnitz или също Schlacht von Wahlstatt) е историческо сражение между силите на Монголската империя и християнска коалиция в Кралство Полша на 9 април 1241, състояло се близо до днешна Легница, Силезия.
Виж Бохемия и Битка при Легница
Бланка Валоа
Бланка Маргарета Валоа (Blanca Margarete von Valois; Markéta Blanka z Valois; Blanche Marguerite de Valois; * 1316 или 1317; † 1 август 1348, Прага) от род Валоа, е първата съпруга на бохемския крал и по-късен император Карл IV.
Бохем
Бохем може да се отнася за.
Виж Бохемия и Бохем
Бохемство
„Бохемка“ („Циганка“) от Уилям Адолф Бугеро, 1890 Бохемство (Bohème) и думата бохем се свързват с определен начин на живот, разпространен сред бедната интелигенция, обикновено актьори, художници и музиканти, които имат нестандартни идеи за своето време.
Бохемска марка
Бохемската марка (Böhmische Mark; marchia bohemica) е средновековно маркграфство на Свещената Римска империя в днешна Долна Австрия.
Бохемско кралство
Бохемското кралство или понякога наричано Чешко кралство (České království; Königreich Böhmen; Regnum Bohemiae или Regnum Czechorum) е държава в региона Бохемия в Западна Европа, чиято територия обхваща съвременната Чешка република.
Виж Бохемия и Бохемско кралство
Бохеми
„Бохеми“ (La bohème) е опера в 4 действия, 4 картини, от Джакомо Пучини по италианското либрето на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза. Либретото се базира на новелата на Анри Мюрже „Сцени из живота на бохемите“ („Scènes de la vie de bohème“).
Виж Бохемия и Бохеми
Бохемия и Моравия
Протекторат Бохемия и Моравия (Reichsprotektorat Böhmen und Mähren; Protektorát Čechy a Morava) е зависимо държавно образувание на териториите на Бохемия, Моравия и Чешка Силезия, населени с етнически чехи.
Виж Бохемия и Бохемия и Моравия
Борживой
Борживой I (Bořivoj I.) е първият християнски владетел на Чехия ''(Бохемия)'', за когото има сигурни исторически сведения, и основател на династията на Пршемисловците.
Борживой II (Бохемия)
Борживой II или Боривой II (Bořivoj II.; * 1064, † 1124) носи титлата херцог на Бохемия на два пъти в началото на XII век като представител на Премисловата династия.
Виж Бохемия и Борживой II (Бохемия)
Болко III фон Мюнстерберг
Болко III фон Мюнстерберг (Bolko III von Münsterberg (Bolko II von Münsterberg; Bolko III Ziębicki; Boleslav III Minstrberský; * между 1344 и 1348, Мюнстерберг; † 13 юни 1410) е полски принц от силезските Пясти, от 1358 до 1410 г.
Виж Бохемия и Болко III фон Мюнстерберг
Болеслав I Страшни
Болеслав I Страшни (Boleslav I. Ukrutný; * 915, † 967/972) е чешки владетел, управлявал между 935 и 967/972 г., представител на династията Пршемисловци, син на Вратислав I и княгиня Драхомира.
Виж Бохемия и Болеслав I Страшни
Болеслав I Храбри (Полша)
Болѐслав I Храбри или Болеслав I Велики (Bolesław I Chrobry; Boleslav Chrabrý; 967 – 1025) е княз и крал на Полша в периода 992 – 1025 г., както и княз на Бохемия, под името Болеслав IV между 1003 и 1004 г.
Виж Бохемия и Болеслав I Храбри (Полша)
Болеслав II Благочестиви
Болеслав II Благочестиви (Boleslav II.; * ок. 927 , † 7 февруари 999) е владетел на Бохемия от 967 (или 972) г.
Виж Бохемия и Болеслав II Благочестиви
Болеслав III Рижия
Болеслав III (Boleslav III.; * ок. 965 , † 1037), наречен от Титмар Мерзебургски Рижия (известен и като Слепия), е княз на Бохемия от 999 до 1002 г.
Виж Бохемия и Болеслав III Рижия
Бона Люксембургска (1315 – 1349)
Бона Люксембургска, родена Юта, Гута (Bonne de Luxembourg,; Jutta von Luxemburg, Guta, * 20 май 1315, Прага; † 11 септември 1349, Абатство Мобюисон около Понтуаз, Франция) от род Люксембурги, е принцеса от Бохемия и чрез женитба трон-принцеса на Франция.
Виж Бохемия и Бона Люксембургска (1315 – 1349)
Боемия (бира)
Боемия (Bohemia) е марка мексиканска бира, в стил лагер, която се произвежда от мексиканската пивоварна „Сервесерия Куатемок Моктесума“ (Cervecería Cuauhtémoc Moctezuma), собственост на „Хайнекен“.
Бертхолд фон Швейнфурт
Бертхолд фон Швейнфурт (Berthold von Schweinfurt, Bertoldus, * неизвестно, † 15 януари 980) от род Швайнфурти става през 941 г.
Виж Бохемия и Бертхолд фон Швейнфурт
Бертолд II фон Боген
Бертолд II фон Боген (Berthold II von Bogen; * ок. 1125; † 21 март 1167) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия е граф на Боген и Виндберг (1146 – 1167), фогт на Обералтайх(1154), Прюфенинг (1156) и Виндберг (1158).
Виж Бохемия и Бертолд II фон Боген
Бернхард фон Каменц
Манастирът Мариенщерн Бернхард фон Каменц (Bernhard von Kamenz; Bernhard III) е епископ на Майсен (1293 – 1296).
Виж Бохемия и Бернхард фон Каменц
Бернард Болцано
Бернард Болцано (чешки: Bernard Placidus Johann Nepomuk Bolzano) е бохемски философ, математик и теолог с италиано-немски произход.
Бернабо Висконти
Бернабò Висконти (Bernabò Visconti, * 1321 или 1323, Милано, Синьория Милано; † 19 декември 1385, Трецо сул'Ада, пак там) от рода Висконти, e господар на Бергамо, Бреша, Кремона, Сончино, Лонато и Валкамоника и съгосподар на Милано заедно с братята си Матео II и Галеацо II.
Виж Бохемия и Бернабо Висконти
Беатрис фон Нюрнберг
Беатрис фон Нюрнберг (Beatrix von Hohenzollern, Beatrix fon Nürnberg; * ок. 1362, † 10 юни 1414) от фамилията Хоенцолерн е чрез брак херцогиня на Австрия от 1375 до 1395 г.
Виж Бохемия и Беатрис фон Нюрнберг
Беатрис дьо Бурбон
Беатрис дьо Бурбон (Beatrice Bourbonská; * пр. 1320; † 23 декември 1383 в Данвилер) от Династия Бурбони е кралица на Бохемия (1334 – 1346) и графиня на Люксембург като втора съпруга на крал Ян Люксембургски.
Виж Бохемия и Беатрис дьо Бурбон
Беатрикс Баварска (1403 – 1447)
Беатрикс Баварска (Beatrix von Bayern; * 1403, † 12 март 1447, Ноймаркт, Горен Пфалц) от фамилията Вителсбахи, е принцеса от Бавария-Мюнхен и чрез женитба пфалцграфиня на Пфалц-Ноймаркт и херцогиня в Бавария.
Виж Бохемия и Беатрикс Баварска (1403 – 1447)
Бела II
Бела Слепи е крал на Унгария и Хърватия, въпреки недъга си, от 1131 г.
Бела III
Бела III (III. Béla., Bela II.; Béla III Árpád; * 1148; † 24 април 1196) e крал на Унгария от династията на Арпадите и управлява от 1172 г.
Бела Сърбия
Бела Сърбия (Бела Србија) или Бойка (Бојка) е историческата прародина на сърбите преди тяхното заселване на Балканите.
Бенетице
Бенетице (Benetice; Benetitz) е село в Централна Чехия (на границата между историческите земи на Моравия и Бохемия, във Височински край), административно – част от град Светла над Сазавоу.
Вълшебният стрелец
„Вълшебният стрелец“ (Der Freischütz) е романтична опера от Карл Мария фон Вебер в 3 действия (6 картини).
Виж Бохемия и Вълшебният стрелец
Втора чехословашка република
Втората чехословашка република (на чешки и Česko-Slovenská republika) съществува в продължение на 169 дни, в периода от 30 септември 1938 г.
Виж Бохемия и Втора чехословашка република
Вратислав I
Вратислав I (Vratislav I.) e чешки владетел между 915 и 921, наследява брат си Спитигнев.
Вратислав II (Бохемия)
Вратислав II (Vratislav II.; * 1032/1035, † 14 януари 1092), е първият крал на Бохемия от 15 юни 1085 г.
Виж Бохемия и Вратислав II (Бохемия)
Вацлав I Свети
Вацлав I Свети (Václav I., svatý Václav) e чешки владетел – княз от династията Пршемисловци, управлявал между 921/5 и 935 г., наследил Вратислав I. Въвежда християнството в Чехия.
Вацлав II
Вацлав II (Václav II., Wacław II) е крал на Бохемия в периода 1278 – 1305, княз на Краков в периода 1291 – 1305 и крал на Полша в периода 1300 – 1305.
Вацлав III
Вацлав III (Václav III.; Vencel; Wacław III) е крал на Унгария, крал на Бохемия и титулуван крал на Полша през XIV век.
Вацлав IV
Венцеслав IV или Вацлав IV Мързеливи (Wenzel IV, Václav IV; * 26 февруари 1361, Нюрнберг; † 16 август 1419, замък Венцелсбург, Прага) е крал на Бохемия (1378 – 1419), римско-германски крал (1376 – 1400), курфюрст на Бранденбург (1373 – 1378) и херцог на Люксембург от 1383 г.
Вацлав Моравски
Вацлав Моравски или Владислав Пршемисъл (Vladislav Český; Vladislav von Mähren; * 1227, † 3 януари 1247) от род Пршемисловци, е принц на Бохемия, маркграф на Моравия като Вацлав III (1239 – 1247), и чрез женитба от 1246 до 1247 г.
Валтер I фон Арнщайн
Замъкът Арнщайн ок. 1860 Валтер I фон Арнщайн/Арнщедт (Walther I von Arnstein, Walter I von Arnstedt; † 16 февруари 1126 при Кулм, Бохемия) е господар на Арнщайн при Ашерслебен в Харц.
Виж Бохемия и Валтер I фон Арнщайн
Валтер II фон Арнщайн
Валтер II (I) фон Арнщайн (Walther II von Arnstein, Walter II von Arnstedt; * пр. 1135, † сл. 1152 или пр. 18 април 1176) е господар на Арнщайн при Ашерслебен в Харц.
Виж Бохемия и Валтер II фон Арнщайн
Валтер III фон Арнщайн
Валтер III фон Арнщайн (Walter III von Arnstein; * ок. 1150; † ок. 1196) е господар на Арнщайн при Ашерслебен в Харц и фогт на Барби на Елба.
Виж Бохемия и Валтер III фон Арнщайн
Височински край
Височинският край (или Vysočina) е един от краевете на Чешката република.
Високе Мито
Високе Мито (Vysoké Mýto; Hohenmauth; Alta Muta) е град в Пардубицки край Чехия.
Вилхелм (Тропау)
Вилхелм фон Тропау (Wilhelm von Troppau; Vilém Opavský; * ок. 1410; † 15 август 1452) е от 1433 до 1452 г.
Виж Бохемия и Вилхелм (Тропау)
Вилхелм (Юлих-Гелдерн)
Вилхелм (Wilhelm von Jülich; * 5 март 1364; † 16 февруари 1402, Арнхайм) от Дом Юлих-Хенгебах, е от 1371/1377 г.
Виж Бохемия и Вилхелм (Юлих-Гелдерн)
Вилхелм III (Саксония)
Вилхелм III Смели (Wilhelm III, der Tapfere; * 30 април 1425, Майсен; † 17 септември 1482, Ваймар) от род Ветини, e от 1428 до 1445 г.
Виж Бохемия и Вилхелм III (Саксония)
Вилхелм фон Ауершперг
Вилхелм I Игнациус Кайетанус Фиделис Романус Лауренциус Йозефус фон Ауершперг (Wilhelm I 6.Fürst von Auersperg; Wilhelmus Ignatius Cajetanus Fidelis Romanus Laurentius Josephus Fürst von Auersperg Herzog von Gottschee) е 6.
Виж Бохемия и Вилхелм фон Ауершперг
Вилхелм фон Розенберг
Вилхелм фон Розенберг като млад Вилхелм фон Розенберг (Wilhelm von Rosenberg; Vilém z Rožmberka, * 10 март 1535, † 1592) е главен бургграф на Бохемия.
Виж Бохемия и Вилхелм фон Розенберг
Вилхелм фон Шаумбург-Липе
Герб на Шаумбург-Липе Вилхелм Карл Август фон Шаумбург-Липе (Wilhelm Karl August, Prinz zu Schaumburg-Lippe; * 12 декември 1834 в Бюкебург; † 4 април 1906 в дворец Ратибориц при Наход) е принц на Шаумбург-Липе и австрийски императорски генерал на кавалерията.
Виж Бохемия и Вилхелм фон Шаумбург-Липе
Вилхелм V Баварски
Вилхелм V Благочестиви (Wilhelm V. der Fromme; * 29 септември 1548, Ландсхут; † 7 февруари 1626, Шлайсхайм до Мюнхен) от династията Вителсбахи, е херцог на Бавария от 1579 до 4 февруари 1598 г., когато абдикира в полза на сина си Максимилиан I.
Виж Бохемия и Вилхелм V Баварски
Вилхелм Паул Лудвиг фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг
Вилхелм Паул Лудвиг фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг (Wilhelm Paul Ludwig 4.; * 19 март 1817, Щутгарт; † 10 март 1887, Карлсруе) е от 1861 г.
Виж Бохемия и Вилхелм Паул Лудвиг фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг
Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург (Wilhelmine Amalie von Braunschweig-Lüneburg; * 21 април 1673, Люнебург; † 10 април 1742, Виена) от род Велфи (Нов Дом Люнебург), е принцеса на Брауншвайг-Люнебург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (24 февруари 1699 до 17 април 1711).
Виж Бохемия и Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Вилибирг фон Труендинген
Дворец Дилинген на Дунав Вилибирг фон Труендинген (Willibirg von Truhendingen; † 1246) е графиня от Труендинген и чрез женитба последната графиня на Дилинген.
Виж Бохемия и Вилибирг фон Труендинген
Винцент фон Вартенберг
ВартенбергиВинцент фон Вартенберг (Vinzenz von Wartenberg; Čeněk z Vartemberka) (роден ок. 1379) е чешки шляхтич и предводител на бохемските католически лоялисти срещу хуситите.
Виж Бохемия и Винцент фон Вартенберг
Випрехт III (Гройч)
Випрехт III фон Гройч Млади (Wiprecht III von Groitzsch der Jüngere; * ок. 1088; † 27 януари 1116) е германски благородник.
Виж Бохемия и Випрехт III (Гройч)
Виенски лагер
Bohemia obscura Виенски лагер (Vienna lager) е вид бира, от типа „европейски амбър лагер“ (European Amber Lager).
Владислав I (Бохемия)
Владислав I (1065 – 1125) е дук на Бохемия от Пшемисловата династия.
Виж Бохемия и Владислав I (Бохемия)
Владислав II (Бохемия)
Владислав II (Vladislav II.; 1110 – 1174) е херцог и след 1158 г.
Виж Бохемия и Владислав II (Бохемия)
Владислав III (Бохемия)
Владислав III Индржих(Vladislav Jindřich) е херцог на Бохемия през 1197 г.
Виж Бохемия и Владислав III (Бохемия)
Владивой (Бохемия)
Владивой (Vladivoj, ок. 981 – 1003) e княз на Бохемия за кратко време от 1002 г.
Виж Бохемия и Владивой (Бохемия)
Владетели на Люксембург
Герб на Великото херцогство Люксембург Списък на владетелите на Люксембург Люксембург е до 1795 г.
Виж Бохемия и Владетели на Люксембург
Война за баварското наследство
Войната за баварското наследство (Bayerischer Erbfolgekrieg) е война през периода 1778-1779 г.
Виж Бохемия и Война за баварското наследство
Война за ландсхутското наследство
Войната за ландсхутското наследство или Ландсхутската наследствена война (Landshuter Erbfolgekrieg 1504/05, Bayrische Fehde, bayrisch-pfälzischer Erbfolgekrieg) е конфликт (1503 – 1505) за наследството в Бавария-Ландсхут, когато тамошния последен херцог умира без мъжки наследници.
Виж Бохемия и Война за ландсхутското наследство
Волф III фон Шьонбург-Глаухау
Волф III фон Шьонбург-Глаухау (Wolf III von Schönburg-Glauchau; Wolfgang III, Freiherr von Schönburg-Penig; * 8 септември 1536, Пениг; † 17 август 1612, Пениг) е фрайхер на Шьонбург-Глаухау и господар на Пениг в Средна Саксония (1556 – 1612).
Виж Бохемия и Волф III фон Шьонбург-Глаухау
Волфрамит
Волфрамитът е желязо-манган съдържащ минерал на волфрама, описващ се с химическата формула (Fe, Mn)WO4.
Волфганг фон Кастел-Рюденхаузен
Волфганг Август Кристиан ФридрихКарл Ервайн фон Кастел-Рюденхаузен (Wolfgang August Christian Friedrich Carl Erwein Fürst zu Castell-Rüdenhausen; * 21 април 1830 в Рюденхаузен; † 13 януари 1913 в Рюденхаузен) от род Кастел е граф и господар на графството Кастел-Рюденхаузен от 1901 г.
Виж Бохемия и Волфганг фон Кастел-Рюденхаузен
Вечна класация по медали от олимпийски игри
Вечната класация по медали от олимпийски игри отразява общия брой спечелените медали по държави на всички летни и зимни олимпиади от 1896 г.
Виж Бохемия и Вечна класация по медали от олимпийски игри
Вернер фон Фалкенщайн
Вернер фон Фалкенщайн (Werner von Falkenstein; * ок. 1355 вероятно в замък Фалкенщайн в Пфалц; † 4 октомври 1418 в замък Маус до Велмих) от фамилията Фалкенщайн е като Вернер III от 1388 до 1418 г.
Виж Бохемия и Вернер фон Фалкенщайн
Велика емиграция (Полша)
Великата емиграция (Wielka emigracja) е емиграционна вълна сред полския народ настъпила през първата половина на XIX век.
Виж Бохемия и Велика емиграция (Полша)
Великоморавия
Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.
Велехрад
Велехрад (Velehrad, (N 49° 06' 36" E 17° 23' 30") е село в Моравска Словакия – област на Чехия в моравския край на границата със Словакия, в планините Хржиби, до Ухерске Храдище в окръг Злин.
Венцеслав
Статуя на Св. Вацлав в Оломоуц, Чехия Венцеслав е старо славянско име със значението на „много слава“, съставено от думите „ventie“ (повече, много) и „slav“ (слава).
Венцеслав I (Бохемия)
Венцеслав I (Václav I.), наричан Еднооки, е крал на Бохемия през 1230 – 1253 г.
Виж Бохемия и Венцеслав I (Бохемия)
Венцеслав II (Бохемия)
Венцеслав II (чешки: Václav II., Вацлав II) (1137 - 1192) е за година херцог на Бохемия от династията Пршемисловци.
Виж Бохемия и Венцеслав II (Бохемия)
Венцел I (Саксония-Витенберг)
Венцел (Wenzel I., Herzog von Sachsen-Wittenberg; * 1337; † 15 май 1388, Целе) от рода Аскани, e херцог на Саксония-Витенберг, курфюрст в Свещената Римска империя и фюрст на Люнебург през 1370 – 1388 г.
Виж Бохемия и Венцел I (Саксония-Витенберг)
Венцел I (Люксембург)
Венцел I Люксембургски (Wenzel I; * 25 февруари 1337, Прага; † 8 декември 1383, Люксембург) от Дом Лимбург-Арлон, е първо граф и от 1354 до 1383 г.
Виж Бохемия и Венцел I (Люксембург)
Гьорлиц
Църквата Свети Петър и обновения мост между Гьорлиц и Згожелец Schoenhof – най-старата ренесансова сграда в Гьорлиц Типична сграда в центъра на Гьорлиц Гьорлиц (Görlitz; Zhorjelc; Zhořelec; Zgorzelec) е град в Германия на брега на река Найсе (Ниса), приток на Одер, във федерална провинция Саксония.
Густав II Адолф
Густав II Адолф (Gustav Adolf den store; Gustavus Adolphus Magnus; * 9 декември 1594 (''стар стил''), Швеция; † 6 ноември 1632 (стар стил), Лютцен, Свещена Римска империя), наричан Густав Адолф Велики и Лъвът на Севера, е крал на Швеция от 1611 г.
Гута фон Хабсбург
Гута фон Хабсбург (Юдит, Юта; Guta (Jutta, Judith) von Habsburg) е германска принцеса и кралица на Чехия и Полша като съпруга на крал Вацлав II.
Виж Бохемия и Гута фон Хабсбург
Гунтер (еремит)
Гунтер Еремит (Gunther der Eremit; Günther I „der Eremit“; Gunther von Niederalteich; Gunther von Thüringen; Blahoslavený Vintíř) е гауграф в Кефернбург, Тюрингия, от 1008 г.
Гарибалд I
Гарибалд I (Garibald I.; Garivald; * 500; † 593) е първият познат по име херцог на Бавария.
Главно управление за имперска сигурност
Главно управление за имперска сигурност (Reichssicherheitshauptamt RSHA) (съкращавано РСХА) е ръководещият орган на политическото разузнаване и полицията по сигурността на Третия райх.
Виж Бохемия и Главно управление за имперска сигурност
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Гливице
Гливѝце (Gliwice; Gleiwitz; Glywicy; Glivitium; Glivice) е град в Южна Полша, Силезко войводство.
Горна Лужица
Историческа карта от 1635 г. Горна Лужица (Oberlausitz; Hornja Łužica; Górna Łužyca,; Górne Łużyce или Milsko) е историко-географска област, част от Лужица, и е разположена на територията на германската провинция Саксония и югозападна Полша (Долносилезко войводство).
Годеок
Годеок, Гудехок (Godeoc, Codeoc, Gudehoc, Guedoc; * ок. 425; † ок. 490) e петият крал на лангобардите.
Виж Бохемия и Годеок
Гертруда фон Бабенберг
Гертруда фон Бабенберг (Gertrude von Babenberg; Gertruda Babenberská; * 1120, † 8 април 1150) от род Бабенберги, е маркграфиня от Остаричи (Австрия) и чрез женитба херцогиня на Бохемия (1140 – 1150).
Виж Бохемия и Гертруда фон Бабенберг
Герб на Чехия
Гербът на Чешката република представлява щит разделен на четири равни части.
Герб на Чехословакия
Гербът на Чехословакия се е изменял в периода на съществуването ѝ.
Виж Бохемия и Герб на Чехословакия
Герберга Лотарингска
Герберга Лотарингска фон Юлих(Gerberge von Jülich; Gerberge de Metz; * 925/935; † ок. 995 / пр. 24 май 996) от фамилията Матфриди (Герхардини), е чрез женитба графиня на Гелдерн и господарка на Цутфен, основателка на женски манастир.
Виж Бохемия и Герберга Лотарингска
Гебхард II фон Кверфурт
Замък Кверфурт Гебхард II фон Кверфурт (Gebhard II von Querfurt; † 18 февруари 1126 при Кулм, Северна Бохемия) е господар на Кверфурт.
Виж Бохемия и Гебхард II фон Кверфурт
Гебхардт IV (Лойхтенберг)
Гебхардт IV фон Лойхтенберг (Gebhard von Leuchtenberg; Gebhardus Lantgravius de Lukenberge; * 1210; † 21 август/2 септември 1279) е ландграф на Ландграфство Лойхтенберг (1244 – 1279) и господар на господство Валдек в Горен Пфалц.
Виж Бохемия и Гебхардт IV (Лойхтенберг)
Гебхардт VI (Лойхтенберг)
Гебхард VI фон Лойхтенберг (Gebhard VI von Leuchtenberg; * ок. 1230; † 19 май 1293 в Нюрнберг) е ландграф на Ландграфство Лойхтенберг (1279 – 1293).
Виж Бохемия и Гебхардт VI (Лойхтенберг)
Геза II
Геза II е 12-ият крал на Унгария от рода на Арпадите.
Георг I (Мюнстерберг-Оелс)
Георг I фон Мюнстерберг-Оелс (Georg I von Münsterberg-Oels; Georg I von Podiebrad; Jiří z Minstrberka.; * 1 октомври 1470, замък „Литице“ в Усти над Орлици; † 10 ноември 1502, Олешница) от династията Подебради, е херцог на Мюнстерберг-Оелс/Олешница в Силезия и граф на Глац (Клодзко).
Виж Бохемия и Георг I (Мюнстерберг-Оелс)
Георг I фон Шьонбург-Глаухау
Георг I фон Шьонбург-Глаухау (Georg II von Schoenburg-Glauchau; * 1529 в Глаухау; † 13 септември 1585 в Граслиц (Краслице), Бохемия) е фрайхер, господар на Шьонбург-Глаухау в Саксония.
Виж Бохемия и Георг I фон Шьонбург-Глаухау
Георг II (Мюнстерберг-Оелс)
Георг II фон Мюнстерберг-Оелс (Georg II von Münsterberg „der Jüngere“; Georg II.; Jiří II z Minstrberka; * 30 април 1512, Оелс/Олешница; † 13 януари 1553, Оелс/Олешница) от бохемския род Подебради, е херцог на Мюнстерберг и на Оелс/Олешница в Силезия (1536 – 1542), също има титлата граф фон Глац/Клодзко.
Виж Бохемия и Георг II (Мюнстерберг-Оелс)
Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах (1619 – 1666)
Маркграф Георг Албрехт в Новия дворец в Байройт Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах(Georg Albrecht von Brandenburg-Kulmbach; * 20 март 1619 в Байройт; † 27 септември 1666 в Байройт) е неуправляващ маркграф на франкското княжество Бранденбург-Кулмбахи основател на страничната линия Кулмбах-Бранденбург на фамилията Хоенцолерн.
Виж Бохемия и Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах (1619 – 1666)
Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах (1666–1703)
Дворец Оберкотцау при Хоф Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах(Georg Albrecht von Brandenburg-Kulmbach; * 27 ноември 1666 в замък Пласенбург в Кулмбах; † 14 януари 1703 в Оберкотцау) от страничната линия Кулмбах-Бранденбург на фамилията Хоенцолерн е неуправляващ маркграф на франкското княжество Бранденбург-Кулмбах.
Виж Бохемия и Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах (1666–1703)
Георг Фридрих фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм
Георг Фридрихфон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм (Georg Friedrich von Hohenlohe-Neuenstein-Weikersheim) е граф на Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм и Глайхен, офицер и поет.
Виж Бохемия и Георг Фридрих фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм
Георг Брадати
Георг Брадати (Georg der Bärtige; 27 август 1471, Майсен; † 17 април 1539, Дрезден) от род Албертини, е херцог на Саксония през 1500 – 1539 г.
Георг Виктор (Валдек-Пирмонт)
Георг Виктор фон Валдек-Пирмонт (Georg Viktor zu Waldeck und Pyrmont; * 14 януари 1831, Аролзен; † 12 май 1893, Мариенбад, Бохемия) е княз на Валдек-Пирмонт от 15 май 1845 г.
Виж Бохемия и Георг Виктор (Валдек-Пирмонт)
Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг
Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг-Волау (Georg Wilhelm I von Liegnitz-Brieg-Wohlau; Jiří Vilém Břežsko-Lehnický; Jerzy Wilhelm legnicki; * 29 септември 1660, дворец Олау/ Олава; † 21 ноември 1675, дворец Бриг) от клон Лигница на рода на Силезийските Пясти, е херцог на Лигница, Бриг и Волов/Волау (1672 – 1675).
Виж Бохемия и Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг
Държава на Само
Държавата на Само е краткотрайно ранносредновековно протодържавно обединение, съществувало от 623 – 626 до 658 – 661 г.
Дюла Андраши
Граф Дюла Андраши (Andrássy Gyula) е унгарски и австро-унгарски политик, който е сред основоположниците на съвременна Унгария.
Джакомо Казанова
Джакомо Казанова (Giacomo Casanova) е италиански авантюрист, изявявал се като търговец, дипломат, шпионин, политик, философ, магьосник, писател (автор е на над двадесет книги и няколко пиеси) и преводач.
Виж Бохемия и Джакомо Казанова
Джан Гастоне де Медичи
Джовàни Батѝста Гастòне де Мèдичи (Giovanni Battista Gastone de’ Medici; * 24 или 25 май 1671, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 юли 1737, пак там) е от 1723 до 1737 г.
Виж Бохемия и Джан Гастоне де Медичи
Джан Галеацо Висконти
Джан Галеацо Висконти, нар.
Виж Бохемия и Джан Галеацо Висконти
Джон Дън
Джон Дън (John Donne) (1572 – 31 март 1631) е английски поет и англикански проповедник.
Джон Дий
Джон Дий (John Dee) е бележит английски математик, астроном, астролог, окултист, навигатор, империалист и консултант на кралица Елизабет I. Той посвещава голяма част от живота си на изучаването на алхимията, гадаенето и херметичната философия.
Джеймс Хорнър
Джеймс Рой Хорнър (James Roy Horner; 14 август 1953 – 22 юни 2015) е американски композитор на оркестрова и филмова музика.
Дитрих (Бранденбург)
Дитрихфон Бранденбург (Dietrich von Brandenburg; * пр. 1132/1140; † сл. 5 септември 1183) от фамилията Аскани, е маркграф на Бранденбург и от 1170 г.
Виж Бохемия и Дитрих (Бранденбург)
Дитрих I (Ветини)
ДитрихI или Тидрико (Dietrich I, * ок. 916, † ок. 976) е първият известен от саксонския род Ветини, граф на Лизгау през 10 век.
Виж Бохемия и Дитрих I (Ветини)
Дитрих I (Лужица)
Дитрих(Dietrich, * 990, † 19 ноември 1034) от род Ветини е като ДитрихII в Саксония граф на Ветин, от 1015 г.
Виж Бохемия и Дитрих I (Лужица)
Дитрих II фон Шьонбург-Егерберг
ДитрихII фон Шьонбург-Егерберг (Dietrich (Jetřich) II von Schönburg.; † сл. 1379) от род Шьонбург-Глаухау, е господар на Шьонбург в Егерберг на река Егер (Хомутов, Устецки край, Чехия).
Виж Бохемия и Дитрих II фон Шьонбург-Егерберг
Дитер VIII (Катценелнбоген)
Дитер VIII фон Катценелнбоген (Diether VIII von Katzenelnbogen; * 1340 в Катценелнбоген, Хесен-Насау; † 17 февруари 1402) от Дом Хесен (млада линия) е граф на горното Графство Катценелнбоген, фогт на Ветерау, основател на младата линия на графовете на Катценелнбоген.
Виж Бохемия и Дитер VIII (Катценелнбоген)
Доротея Мария фон Хесен-Филипстал-Бархфелд
Доротея Мария фон Хесен-Филипстал-Бархфелд (de; * 30 декември 1738, Ипер, Фландрия, Белгия; † 26 септември 1799, Вертхайм) от Дом Хесен, е ландграфиня на Хесен-Филипстал-Бархфелд и чрез женитба графиня на Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг.
Виж Бохемия и Доротея Мария фон Хесен-Филипстал-Бархфелд
Долна Силезия
Долна Силезия или Долни Шльонск (Dolny Śląsk; Niederschlesien; Dolní Slezsko; Silesia Inferior) е историческа област в Югозападна Полша и Североизточна Чехия.
Дом Егенберг
Герб на Егенберг Егенберг (Eggenberg) е висш австрийски аристократичен род в Грац, Щирия до 1717 г.
Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор (Dominik (Dominicus) Konstantin zu Löwenstein-Wertheim-Rochefort; * 16 април 1762, Нанси; † 18 април 1814, Франкфурт на Майн) от странична линия на Вителсбахите, е от 1789 г.
Виж Бохемия и Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
Дона (род)
Герб на род Дона Герб на бургграфовете на Дона, 1286 Герб на род Дона, 15 век Замък Дона Дона също Донин (Dohna, Donin, Donyn) е стар графски и бургграфски германски благороднически род.
Дедо I фон Ветин
Дедо I или Деди (Dedo I; * ок. 960; † 13 ноември 1009, Цьорбиг) от род Ветини, е граф на Ветин.
Виж Бохемия и Дедо I фон Ветин
Дела Торе
Дела Торе или Дала Торе (Dalla Torre), или Ториани (Torriani), или на средн. латински Де ла Туре (De la Turre) е ломбардска благородническа фамилия, която господства в Ломбардия и голяма част от Северна Италия между XII и XIV век.
Ервин Щритматер
Ервин Щритматер (Erwin Strittmatter) е сорбско-немски белетрист, пищещ на немски език.
Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)
ЕрихI Стари (Erich I, „der Ältere“; * 16 февруари 1470, дворец Ровенбург, Нойщат ам Рюбенберге; † 30 юли 1540, Хагенау/Елзас)) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг), е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург (1491 – 1540) и от 1495 г.
Виж Бохемия и Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген)
Ернст (Анхалт)
Ернст (Ernst von Anhalt, * 1454, † 12 юни 1516 в Десау) от род Аскани е княз на Анхалт-Десау (1474–1516) Ернст е син на княз Георг I от Анхалт-Цербст (1390–1474) и четвъртата му съпруга Анна († 1513), дъщеря на граф Албрехт VIII фон Линдов-Рупин (1406 – 1460).
Ернст (Нордгау)
Ернст I (Ernst I, † 11 ноември 865) от франкската благородническа фамилия Ернсте, е граничен граф в Нордгау, Бавария, близък довереник на крал Лудвиг Немски, тъст на неговия син Карлман, и след краля най-важният благородник в Бавария.
Ернст (Саксония)
Ернст (Ernst; * 24 март 1441, Майсен; † 26 август 1486, при Колдиц) от род Ветини, е от 1464 г.
Виж Бохемия и Ернст (Саксония)
Ернст Баварски (1500 – 1560)
Ернст Баварски (Ernst Herzog von Bayern; * 13 юни 1500, Мюнхен; † 7 декември 1560, Глац, Полша) от фамилията Вителсбахи, е администратор в епископия Пасау (1516 – 1540) и архиепископство Залцбург (1540 – 1554) и пфандгосподар на Графство Глац.
Виж Бохемия и Ернст Баварски (1500 – 1560)
Еберхард I (граф на Вюртемберг)
Еберхард I фон Вюртемберг Светли (Eberhard I von Württemberg, „der Erlauchte“, * 13 март 1265 в Щутгарт, † 5 юни 1325 също там) е от 1279 до 1325 г.
Виж Бохемия и Еберхард I (граф на Вюртемберг)
Европейско наводнение (2002)
Наводнение в Дрезден Разрушена къща в Прага През август 2002 г.
Виж Бохемия и Европейско наводнение (2002)
Егон Шиле
Егон Шиле (Egon Schiele) е австрийски художник експресионист, един от големите представители на стила модерн (Wiener Moderne).
Егон Максимилиан фон Турн и Таксис
Егон Максимилиан Ламорал фон Турн и Таксис (Egon Maximilian Lamoral Prinz von Thurn und Taxis; * 17 ноември 1832, Регенсбург; † 8 февруари 1892, Виена) е принц на Турн и Таксис и полковник-лейтенант в австрийската войска.
Виж Бохемия и Егон Максимилиан фон Турн и Таксис
Едуард фон дер Пфалц
Едуард фон дер Пфалц (Eduard von der Pfalz; * 5 октомври 1625, Хага; † 13 март 1663, Париж) е пфалцски принц от линията Пфалц-Зимерн на род Вителсбахи.
Виж Бохемия и Едуард фон дер Пфалц
Едуард фон дер Шуленбург-Емден
Едуард Ернст ФридрихКарл фон дер Шуленбург-Емден (Eduard Ernst Friedrich Karl Graf von der Schulenburg; * 9 януари 1792, Емден/Алтенхаузен, Анхалт; † 18 май 1871, Франценсбад (Франтишкови-Лазне), Бохемия/Чехия) е граф от клон „Бялата линия“ на род „фон дер Шуленбург“ и пруски политик в „Пруския Херенхауз“.
Виж Бохемия и Едуард фон дер Шуленбург-Емден
Едуард Тафе
Едуард Франц Йосеф граф фон Тафе, 11-и виконт Тафе (24 февруари 1833 – 29 ноември 1895) е австрийски държавник, служил два мандата като министър-президент на Цислейтания.
Едуард Чех
Едуард Чехе чешки математик.
Екберт I фон Формбах
Екберт I фон Формбах(Ekbert I, Count Quinziggau, Graf von Formbach; † 24 август 1109) е граф в Кюнциггау (1067) и на Формбах(1070).
Виж Бохемия и Екберт I фон Формбах
Елизабет фон Ортенбург
Елизабет фон Ортенбург (Elisabeth von Ortenburg; * ок. 1215; † 1272) е графиня от Ортенбург и чрез женитба ландграфиня на Ландграфство Лойхтенберг.
Виж Бохемия и Елизабет фон Ортенбург
Елизабет фон Бранденбург (1510 – 1558)
Елизабет фон Бранденбург (Elisabeth von Brandenburg) от род Хоенцолерн е принцеса от Бранденбург и чрез женитба херцогиня на Брауншвайг–Каленберг-Гьотинген и от 1546 г.
Виж Бохемия и Елизабет фон Бранденбург (1510 – 1558)
Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел (Elisabeth Christine von Braunschweig-Wolfenbüttel; * 28 август 1691, Брауншвайг; † 21 декември 1750, Виена) от род Велфи (Нов Дом Брауншвайг), е принцеса от Брауншвайг-Волфенбютел и чрез женитба ерцхерцогиня на Австрия, германска кралица и (титулар) императрица на Свещената Римска империя (от 1711 до 20 октомври 1740).
Виж Бохемия и Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел
Елизабет Стюарт (кралица на Чехия)
Елизабет Стюарт (Elizabeth Stuart; * 19 август 1596, Фолклендски дворец, Файф, Шотландия; † 13 февруари 1662, Уестминстър, Лондон) е принцеса от Шотландия и Англия, по съпруг – курфюрстиня на Пфалц (1613 – 1623) и кралица на Бохемия (1619 – 1620).
Виж Бохемия и Елизабет Стюарт (кралица на Чехия)
Елизабет от Гьорлиц
Елизабет фон Гьорлиц (Elisabeth von Görlitz; * ноември 1390, Хоровице, Бохемия; † 3 август 1451, Трир) от Дом Лимбург-Арлон, е от 1411 до 1433 г.
Виж Бохемия и Елизабет от Гьорлиц
Елизабет Баварска (1478 – 1504)
Елизабет Баварска (Elisabeth von Bayern; * 1478, † 15 септември 1504) от род Вителсбахи, е принцеса от Бавария-Ландсхут и чрез женитба пфалцграфиня при Рейн.
Виж Бохемия и Елизабет Баварска (1478 – 1504)
Елизабет Баварска (Сиси)
Нейно имперско и кралско величество, Елизабет Амалия Евгения Вителсбах(24 декември 1837 – 10 септември 1898) – принцеса на Бавария, императрица на Австрия, кралица на Унгария и Бохемия, съпруга на Франц Йосиф – император на Австро-Унгария.
Виж Бохемия и Елизабет Баварска (Сиси)
Елизабет Бохемска (1358 – 1373)
Елизабет Люксембургска-Бохемска (Elisabeth von Luxemburg-Böhmen; * 19 март 1358, Прага; † 4 септември или 19 септември 1373, Виена) от род Люксембурги, е първата съпруга на херцог Албрехт III от Австрия.
Виж Бохемия и Елизабет Бохемска (1358 – 1373)
Елизабет Вителсбах
Елизабет Вителсбах(Elisabeth von Bayern) от династията Вителсбахи, е кралица на Свещената Римска империя (септември 1246 – май 1254), Йерусалим (септември 1246 – май 1254) и Сицилия (1250 – май 1254) като съпруга на император Конрад IV.
Виж Бохемия и Елизабет Вителсбах
Елизабета Хабсбург (1285 – 1352)
Елизабета Австрийска (Elisabeth von Österreich, * 1285, Виена, † 19 май 1353, Нанси) от род Хабсбурги, е чрез женитба херцогиня на Горна Лотарингия.
Виж Бохемия и Елизабета Хабсбург (1285 – 1352)
Елизабета Баварска (1306 – 1330)
Елизабета Баварска (Elisabeth von Bayern; * 1306, † 25 март 1330) от фамилията Вителсбахи, е принцеса на Долна Бавария и чрез женитба херцогиня на Австрия.
Виж Бохемия и Елизабета Баварска (1306 – 1330)
Елеонора фон Лобковиц
Княгиня Елеонора фон Лобковиц Дворец Шварценберг, Виена Елеонора Елизабет Амалия Магдалена фон Лобковиц (Eleonora Elisabeth Amalia Magdalena von Lobkowicz; * 20 юни 1682 в дворец Мелник, или във Виена; † 5 май 1741 в дворец Шварценберг, Виена) е бохемска принцеса от Лобковиц (1682 – 1701) и чрез женитба наследствена принцеса (1701 – 1703), княгиня на Шварценберг и херцогиня на Крумау и графиня фо Зулц (1703 – 1732), и княжеска вдовица на Шварценберг (1732 – 1741).
Виж Бохемия и Елеонора фон Лобковиц
Елеонора Австрийска (1534 – 1594)
Елеонора Австрийска (Eleonore von Österreich; * 2 ноември 1534, Виена; † 5 август 1594, Мантуа) от династията на Хабсбургите, е австрийска ерцхерцогиня и чрез женитба херцогиня на Мантуа, маркграфиня на Монферат и херцогиня на Монферат.
Виж Бохемия и Елеонора Австрийска (1534 – 1594)
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Елеонора Магдалена Тереза фон Пфалц-Нойбург (Eleonore Magdalene Therese von Pfalz-Neuburg) от династията Вителсбахи, е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (1676 – 1705), кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705).
Виж Бохемия и Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Елеонора Мадалена Гонзага-Невер
Елеонора Магдалена Гонзага-Невер, наречена Младата (Eleonora Magdalena Gonzaga-Nevers; * 18 ноември 1630, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 6 декември 1686, Виена, Ерцхерцогство Австрия) от италианско-френския род Гонзага-Невер, е чрез брак императрица на Свещената Римска империя (30 април 1651 – 2 април 1657) и кралица на Бохемия и Унгария.
Виж Бохемия и Елеонора Мадалена Гонзага-Невер
Емил Холуб
Емил Холуб (Голуб) (Emil Holub) е чешки лекар, изследовател, картограф и етнограф на Южна Африка.
Енгелберт фон Шварценбург
Енгелберт фон Шварценбург (Engelbert von Schwarzenburg; † сл. 1125) е граф, господар на замък Шварценбург близо до Рьотц в Горен Пфалц в Бавария.
Виж Бохемия и Енгелберт фон Шварценбург
Лъв (хералдически символ)
Хералдически лъв Лъвът и леопардът са най-предпочитаните животни в хералдиката.
Виж Бохемия и Лъв (хералдически символ)
Лъвове от Розентал
Лъвовете от Розентал (Lev von Rosental или Lev z Rožmitála) е чешки пански род, водещ потеклото си от големия старочешки род Бузич.
Виж Бохемия и Лъвове от Розентал
Людмила
Людмила е славянско женско име.
Людмила Чешка
Света Людмила Чешка, родена в Мелник, Чехия около 860 г., е светица и мъченица на Православната и Римокатолическата църква, покровителка на чехите.
Людмила Бохемска
Людмила Чешка или Бохемска (Ludmilla von Böhmen; Ludmila Přemyslovna; * ок. 1170; † 4 август 1240, Ландсхут) е бохемска принцеса от династията Пршемисловци и чрез женитби графиня на Боген и херцогиня на Бавария.
Виж Бохемия и Людмила Бохемска
Люксембурги
Люксембургите (Haus Luxemburg, Luxemburger, Lützelburger) са немски княжески род, който като Хабсбургите, дава най-много владетели на Свещената Римска империя (1308 – 1313, 1346 – 1400, 1410 – 1437) през Късното Средновековие.
Лутолд (Моравия)
Лутолд или Литолд (Litold znojemský; Lutold von Znaim, Litold, Litolda, Ludolf, Lutolf; Lutoldus Znoyemsis; † 15 март 1112) от династията Пршемисловци, е 1.
Виж Бохемия и Лутолд (Моравия)
Лудвиг I (херцог на Бавария)
Лудвиг I (Ludwig I. der Kelheimer; * 23 декември 1173, Келхайм; † 15 септември 1231, Келхайм) от фамилията Вителсбахи, e херцог на Бавария и пфалцграф при Рейн.
Виж Бохемия и Лудвиг I (херцог на Бавария)
Лудвиг II Строги
Лудвиг II Строги (Ludwig II der Strenge; * 13 април 1229, Хайделберг; † 2 февруари 1294, Хайделберг) от династията Вителсбахи, е херцог на Бавария от 1253 до 1294 и пфалцграф при Рейн.
Виж Бохемия и Лудвиг II Строги
Лудвиг III (Пфалц)
Лудвиг III (Ludwig III fon Pfalz, Ludwig der Bärtige; * 23 януари 1378; † 30 декември 1436, Хайделберг) от фамилията Вителсбахи, е от 1410 до 1436 г.
Виж Бохемия и Лудвиг III (Пфалц)
Лудвиг Албрехт Константин (Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг)
Лудвиг Албрехт Константин фон Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг (Ludwig Albrecht Konstantin, 6.Fürst zu Hohenlohe-Bartenstein-Jagtsberg; * 5 юни 1802, Бартенщайн; † 22 август 1850, Бартенщайн) е 6.
Виж Бохемия и Лудвиг Албрехт Константин (Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг)
Лудвиг Филип (Пфалц-Зимерн)
Лудвиг Филип (Ludwig Philipp; * 23 ноември 1602, Хайделберг; † 8 януари 1655, Кросен, Полша) от род Вителсбахи, е пфалцграф на Зимерн-Кайзерслаутерн в Пфалц (1610 – 1655).
Виж Бохемия и Лудвиг Филип (Пфалц-Зимерн)
Лудвиг Йозеф фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
Лудвиг Йозеф фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (Ludwig Joseph Graf zu Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 10 април 1784, Париж; † 7 юли 1857, Дрезден) е граф на Зайн-Витгенщайн-Берлебург, полковник в пруската войска.
Виж Бохемия и Лудвиг Йозеф фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
Лужица
Лу́жица (Lausitz; Łužica; Łužyca; Łużyce) e историческа област, която обхваща основно части от източните германски провинции Саксония и Бранденбург и малки територии от Югозападна Полша (Долносилезко войводство) и Северна Чехия.
Виж Бохемия и Лужица
Луитполд (маркграф на Бавария)
Луитполд или Леополд (Luitpold, Liutpold, Leopold; † 4 юли 907 при Пресбург) произлиза от могъщия баварски благороднически род Хуоси.
Виж Бохемия и Луитполд (маркграф на Бавария)
Луитполдинги
Луитполдингите (Luitpoldinger) са водещ род от Ранното Средновековие в последната фаза на Източното Каролингско кралство и достигат известно време през 10 век кралска позиция в Племенното херцогство Бавария.
Луиза фон Зондербург-Глюксбург
Луиза Каролина Юлиана фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург (Luise Karloline Juliane Prinzessin von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Glücksburg; * 6 януари 1858, дворец Луизенлунд, Кил, Шлезвиг-Холщайн; † 2 юли 1936, Марбург а.д.
Виж Бохемия и Луиза фон Зондербург-Глюксбург
Луиза Юлиана фон Орания-Насау
Луиза Юлиана фон Орания-Насау (Luise Juliana von Oranien-Nassau; Louise Juliana van Nassau; * 31 март 1576, Делфт; † 15 март 1644, Кьонигсберг, Прусия) е принцеса от Орания-Насау и чрез женитба курфюрстиня на Пфалц (1593 – 1610).
Виж Бохемия и Луиза Юлиана фон Орания-Насау
Луиза Датска (1875–1906)
Луиза Шведска Луиза Каролина Йозефина София Тира Олга Датска (Prinsesse Louise af Danmark; Louise Caroline Josephine Sophie Thyra Olga zu Schleswig-Holstein-Sonderburg-Glücksburg, Prinzessin von Dänemark; * 17 февруари 1875 в дворец Амалиенборг, Копенхаген; † 4 април 1906 в дворец Ратибориц/Ratibořice, Бохемия, Австро-Унгария) от род Дом Олденбург, Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Глюксбург е принцеса от Дания и чрез женитба принцеса на Шаумбург-Липе.
Виж Бохемия и Луиза Датска (1875–1906)
Лагер (бира)
Лагер (Lagerbier; Ležák) е най-разпространеният в света тип бира, която ферментира при ниски температури – около 5-15 °C с използване на пивни дрожди (Saccharomyces uvarum или Saccharomyces carlsbergensis) за ниска ферментация, след което бирата се съхранява продължително време (лагерува) при температура от около 0 °C – през това време тя изсветлява и се насища с въглероден диоксид.
Лиутгард фон Бургхаузен
Лиутгард фон Бургхаузен (Liutgard von Burghausen; † 24 февруари 1195) от странична линия на род Зигхардинги, е графиня от Бургхаузен и чрез женитба графиня на Боген и Виндберг.
Виж Бохемия и Лиутгард фон Бургхаузен
Либерализъм
Български либерали, Севлиево, 1915 Либерализмът (от латинската дума liberalis, означаваща „присъщ на свободата“, „благовъзпитан“, „учтив“, „щедър“) е морална концепция и политическа философия, също идеологическо течение, което се отстоява свободата и равенството като основни човешки ценности.
Либерецки край
Либерецкият край (или Liberecko) е един от краевете на Чешката република.
Лотар III (Свещена Римска империя)
Лотар III фон Суплинбург (Lothar III, Lothar von Süpplingenburg, Lothar von Supplinburg; * пр. 9 юни 1075, † 3 декември 1137 при Брайтенванг, Тирол) е херцог на Саксония (1106), Римско-немски крал на Германия (1125) и император на Свещената римска империя за три години от 1133 до 1137 г.
Виж Бохемия и Лотар III (Свещена Римска империя)
Летни олимпийски игри 1900
Вторите летни олимпийски игри се провеждат в Париж, Франция, от 14 май до 28 октомври 1900 г.
Виж Бохемия и Летни олимпийски игри 1900
Летни олимпийски игри 1908
IV летни олимпийски игри се провеждат от 27 април до 31 октомври 1908 г.
Виж Бохемия и Летни олимпийски игри 1908
Лел (маджарин)
Лел или Лехел, цитиран и като Леел, Лелу, Лельо (? – Регенсбург, 955) е маджарин-авантюрист, потомък на Арпад и един от предводителите на унгарската армия при Аугсбург в битката на Лехското поле.
Лендлер
Лѐндлер (Ländler – (жител или др.) oт област Lande, Западна Австрия) е тиролски народен танц за 2 души в размер 3/4 или 3/8 такт, в темпо на бавен валс.
Леонтий Бенингсен
Леонтий Леонтиевич Бенингсен, по рождение Левин Август Готлийб Теофил фон Бенингзен (Леонтий Леонтьевич Беннигсен; Levin August Gottlieb Theophil, Graff fon Bennigsen, 10 февруари 1741 – 3 октомври 1826) е немски граф, генерал от кавалерията на служба в руската армия.
Виж Бохемия и Леонтий Бенингсен
Леонхард IV фон Харах-Рорау
Леонхард IV фон Харах-Рорау (Leonhard IV Freiherr von Harrach zu Rohrau) от род фон Харахе фрайхер на Харах-Рорау в Долна Австрия и господар на Пюрхенщайн-Либенщайн, от 1577 г.
Виж Бохемия и Леонхард IV фон Харах-Рорау
Леополд (Бавария)
Леополд IV Щедри (Leopold, der Freigiebige; * 1108; † 18 октомври 1141, Нидералтайх, Долна Бавария) от фамилията Бабенберги, е от 1136 г.
Виж Бохемия и Леополд (Бавария)
Леополд I (Свещена Римска империя)
Леополд I (Leopold I, Leopold Ignatius Joseph Balthasar Felician), VI.
Виж Бохемия и Леополд I (Свещена Римска империя)
Леополд II (Австрия)
Леополд II Красиви (Leopold II, „der Schöne“; Liutpold; * 1050; † 12 октомври 1095, вер. в Гарс ам Камп, Долна Австрия) от род Бабенберги, е от 1075 г.
Виж Бохемия и Леополд II (Австрия)
Леополд III (Австрия)
Леополд III Благочестиви, наричан още Святи и Милостиви (Leopold III, der Fromme, der Heilige, der Milde; * 1073, Мелк; † 15 ноември 1136 при Клостернойбург) от род Бабенберги, е от 1095 до 1136 г.
Виж Бохемия и Леополд III (Австрия)
Леополд V (Австрия-Тирол)
Леополд V Фердинанд (Leopold V Ferdinand; * 9 октомври 1586, Грац; † 13 септември 1632, Швац, Тирол) от фамилията Хабсбург, е ерцхерцог на Австрия, епископ на Пасау и Страсбург (до 1625), регент на Тирол.
Виж Бохемия и Леополд V (Австрия-Тирол)
Леополд V Бабенберг
Леополд V (Leopold V, der Tugendhafte/Tugendreiche), наричан Добродетелни, е средновековен германски благородник от династията Бабенберги, херцог на Австрия от 1177 и Щирия от 1192 г.
Виж Бохемия и Леополд V Бабенберг
Леополд Вилхелм фон Баден-Баден
Леополд Вилхелм фон Баден-Баден (Leopold Wilhelm von Baden-Baden; * 16 септември 1626; † 23 февруари 1671, Баден-Баден) е маркграф на Маркграфство Баден-Баден и генерал-маршал на Свещената Римска империя.
Виж Бохемия и Леополд Вилхелм фон Баден-Баден
Йохан (Гьорлиц)
Йохан от Гьорлиц (Johann von Görlitz; Jan Zhořelecký, Jan Zhorelecky, * 22 юни 1370, Прага, † 1 март 1396, манастир Нойцеле, Лужица) от Дом Лимбург-Арлон, е единственият херцог на Гьорлиц.
Йохан I (Саарбрюкен)
Йохан I фон Саарбрюкен (Johann I von Saarbrücken; * ок. 1260; † 23 януари 1342) е от 1308 г.
Виж Бохемия и Йохан I (Саарбрюкен)
Йохан I (Шварценберг)
Дворец Тршебон (Витингау) Йохан I Непомук Антон Йозеф Йоахим Прокоп фон Шварценберг (Johann I Nepomuk Anton Joseph Joachim Prokop zu Schwarzenberg; * 3 юли 1742 в Постолопрти (Постелберг), Бохемия; † 5 ноември 1789 в Хлубока над Влтавоу (Фрауенберг), Бохемия) е немско-бохемски благородник, 5.
Виж Бохемия и Йохан I (Шварценберг)
Йохан I (Бавария)
Йохан I Детето (Johann das Kind; * 29 ноември 1329; † 21 декември 1340, Ландсхут) е след смъртта на баща му от 1339 до 1340 г.
Виж Бохемия и Йохан I (Бавария)
Йохан I (Лойхтенберг)
Йохан I фон Лойхтенберг (Johann I von Leuchtenberg; * ок. 1330/1334; † 2 декември 1407) е ландграф на Лойхтенберг и граф на Халс (днес в Пасау).
Виж Бохемия и Йохан I (Лойхтенберг)
Йохан IV (Анхалт-Цербст)
Йохан IV (II) фон Анхалт-Цербст (Johann IV von Anhalt-Zerbst, * 4 септември 1504 в Десау, † 4 февруари 1551 в Цербст) от династията Аскани е княз на Анхалт-Десау (1516 – 1544) и княз на Анхалт-Цербст (1544 – 1551).
Виж Бохемия и Йохан IV (Анхалт-Цербст)
Йохан V (Бранденбург)
Йохан V (Johann V. „der Erlauchte“, Illustris; * 1302, † 24 март 1317) от род Аскани, е маркграф на Бранденбург от 1308 до смъртта си.
Виж Бохемия и Йохан V (Бранденбург)
Йохан Кристоф фон Прайзинг
Йохан Кристоф фон Прайзинг (Johann (Hans) Christoph Freiherr von Preysing; * 6 декември 1576, дворец Оберндорф при Еберсберг; † 23 ноември 1632, дворец Хоенашау в Ашау им Кимгау) е фрайхер на Прайзинг и баварски държавник.
Виж Бохемия и Йохан Кристоф фон Прайзинг
Йохан Парицида
Йохан Швабски (Johann von Schwaben; * 1290; † вер. на 13 декември 1313, Пиза), наричан Парицида (Parricida – „убиец на баща“ или „роднински убиец“), от род Хабсбурги, е 1290 – 1308 г.
Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург
Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург (Johann Augustvon Sachsen-Gotha; * 17 февруари 1704, Гота; † 8 май 1767, Рода) от рода на Ернестински Ветини, е принц на Саксония-Гота-Алтенбург-Рода и имперски генерал-фелдмаршал.
Виж Бохемия и Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург
Йохан Адам фон Ауершперг
Йохан Адам Йозеф фон Ауершперг (Johann Adam Joseph Fürst von Auersperg; Jan Adam z Auerspergu) е княз на Ауершперг, едър земевладелец, оберст-кемерер и наследствен маршал на Тирол.
Виж Бохемия и Йохан Адам фон Ауершперг
Йохан Адолф фон Шварценберг
Йохан Адолф фон Шварценберг (Johann Adolph von Schwarzenberg; * 1615 във Вермелскирхен; † 23 май 1683 във Виена или 26 май в Люксембург) е от 1641 г.
Виж Бохемия и Йохан Адолф фон Шварценберг
Йохан Албрехт II (Мекленбург)
Йохан Албрехт II фон Мекленбург (Johann Albrecht II zu Mecklenburg; * 5 май 1590, Варен; † 23 април 1636, Гюстров) е от 1608 – 1610 (под опекунство) и от 1621 г.
Виж Бохемия и Йохан Албрехт II (Мекленбург)
Йохан Филип I фон Щадион
Йохан Филип I Йозеф фон Щадион (Johann Philipp Joseph von Stadion; * 6 октомври 1652, Маасмюнстер; † 2 януари 1742, Майнц) от стария благороднически род фон Щадион, е граф на Вартхаузен и Танхаузен в Швабия, Бавария, и обер-дворцов майстер в Курфюрство Майнц.
Виж Бохемия и Йохан Филип I фон Щадион
Йохан Хайнрих (Люксембург)
Йохан Хайнрих(Люксембург) (Johann Heinrich von Luxemburg, Jan Jindřich Lucemburský; * 12 февруари 1322, Мелник до Прага; † 12 ноември 1375, Бърно) от род Люксембурги, е от 1335 до 1341 г.
Виж Бохемия и Йохан Хайнрих (Люксембург)
Йохан Якоб фон Бронкхорст-Батенбург
Йохан Якоб фон Бронкхорст-Батенбург, сл. 1629 Йохан Якоб фон Бронкхорст-Батенбург (Johann Jakob von Bronkhorst-Batenburg; * 1 февруари 1582 в замък Анхолт; † 19 октомври 1630 във Фрайбург) е от 1621 г.
Виж Бохемия и Йохан Якоб фон Бронкхорст-Батенбург
Йохан Мартин II фон Щолберг
Йохан Мартин II фон Щолберг (Johann Martin zu Stolberg; * 6 януари 1728, Росла, Южен Харц; † 8 октомври 1795, Ортенберг, Хесен) от фамилията Щолбер е граф на Щолберг-Росла.
Виж Бохемия и Йохан Мартин II фон Щолберг
Йохан Максимилиан фон Ламберг
Йохан Максимилиан Непомук фон Ламберг (Johann Maximilian Nepomuk von Lamberg) е австрийски благородник, граф, от 1636 г.
Виж Бохемия и Йохан Максимилиан фон Ламберг
Йохан Вайкхард фон Ауершперг
Йохан Вайкхард фон Ауершперг (Johann Weikhard Fürst von Auersperg; Johann Weichard von Auersperg; Janez Vajkard Turjaški) е австрийски министър, първият княз фон Ауершперг (1653 – 1677), имперски княз на Тенген и херцог на Мюнстерберг (1654 – 1677).
Виж Бохемия и Йохан Вайкхард фон Ауершперг
Йохан Георг фон Вартенберг
Йохан Георг фон Вартенберг (Graf Johann Georg (III) von Wartenberg; Jan Jiří z Vartemberka; † ок. 16 ноември 1632) от фамилията на графовете фон Валдщайн-Вартенберг, е фрайхер и граф на „Вартенберг и Липа“ в Бохемия през началото на Тридесетгодишната война.
Виж Бохемия и Йохан Георг фон Вартенберг
Йохана (Брабант)
Йохана (Йоана, Жана) от Брабант (Johanna von Brabant; * 24 юни 1322; † 1 ноември 1406, Брюксел) от род Регинариди, е от 1355 до 1406 г.
Виж Бохемия и Йохана (Брабант)
Йохана Австрийска
Йохана Австрийска (Johanna von Österreich, Giovanna d'Austria; * 24 януари 1547, Прага; † 10 април 1578, Флоренция) от род Хабсбурги, е ерцхерцогиня на Австрия и чрез женитба велика херцогиня на Тоскана (1574 – 1578).
Виж Бохемия и Йохана Австрийска
Йохана Баварска (1362 – 1386)
Йохана Баварска (Johanna von Bayern; * 1362, Хага; † 31 декември 1386, Прага) от династията Вителсбахи, е баварска принцеса и чрез женитба кралица на Бохемия от 1378 до 1386 г.
Виж Бохемия и Йохана Баварска (1362 – 1386)
Йохана Елизабет фон Лайнинген-Вестербург
Йохана Елизабет фон Лайнинген-Вестербург (Johanna Elizabeth von Leiningen-Westerburg; * 27 януари 1659; † 27 март 1708, Конигсварт, Бохемия) е графиня от Лайнинген-Вестербург и чрез женитби графиня на Графство Вид и на Метерних-Винебург и Байлщайн над Мозел.
Виж Бохемия и Йохана Елизабет фон Лайнинген-Вестербург
Йоханес Урцидил
Йоханес Урцидил (Johannes Urzidil) е чешки писател и публицист последоватено в Австро-Унгария, Чехословакия и САЩ.
Йоахим (Мюнстерберг-Оелс)
Йоахим фон Мюнстерберг-Оелс (Joachim von Münsterberg; Joachim von Podiebrad; Joachim von Münsterberg-Oels; Jáchym z Minstrberka.; * 18 януари 1503, Олешница/Оелс; † 27 декември 1562, Вроцлав/Бреслау) от бохемския род Подебради, е херцог на Мюнстерберг и на Оелс/Олешница в Силезия (1536 – 1542), също има титлата граф фон Глац/Клодзко.
Виж Бохемия и Йоахим (Мюнстерберг-Оелс)
Йоахим фон Йотинген-Флокберг
Останки от замък Флокберг в Шлосберг Йоахим фон Йотинген-Флокберг (Joachim von Oettingen-Flockburg; * 1470 в замък Флокберг; † 7 юли 1520) e граф на Йотинген в Швабия, Бавария и на замък Флокберг в Шлосберг в Бопфинген, Баден-Вюртемберг.
Виж Бохемия и Йоахим фон Йотинген-Флокберг
Йоан Непомуцки
Свети Йоан Непомуцки () (c. 1345 – 20 март 1393) е национален светец на Бохемия, удавил се във Вълтава по времето на Вацлав IV.
Йоан от Капистрано
Св.
Виж Бохемия и Йоан от Капистрано
Йобст Моравски
Йобст Моравски или Йост (Jobst von Mähren, Jost, Jodok(us) Markgraf von Mähren; Jošt Lucemburský, Jošt Moravský; Josse de Luxembourg; * 1351, † 18 януари 1411, Брюн) от династията Люксембурги, е от 1375 г.
Йозеф I (Свещена Римска империя)
Йозеф I (Joseph I; * 26 юли 1678; † 17 април 1711) е княз от фамилията Хабсбурги и от 1705 до 1711 г.
Виж Бохемия и Йозеф I (Свещена Римска империя)
Йозеф I (Шварценберг)
Йозеф Адам с майка си княгиня Елеонора фон Лобковиц, ок. 1727 Дворец Шварценберг, Виена Йозеф I Адам Йохан Непомук Франц де Паула Йоахим Юдас Тадеус Абрахам фон Шварценберг (Joseph I Adam Johann Nepomuk Franz de Paula Joachim Judas Thaddäus Abraham; * 15 декември 1722 във Виена; † 17 февруари 1782 във Виена) е немско-бохемски благородник, 4.
Виж Бохемия и Йозеф I (Шварценберг)
Йозеф II
Йозеф II (Joseph II) е император на Свещената Римска империя в периода 1765 – 1790, както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария (под име Йожеф II – II.).
Йозеф Кристиан Франц фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн
Йозеф Кристиан Франц фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн (Joseph Christian Franz zu Hohenlohe-Waldenburg-Bartenstein; * 6 ноември 1740, Бартенщайн; † 21 януари 1817, дворец Йоханесберг, Яворник, Бохемия) е принц от Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн и от 1795 до 1817 г.
Виж Бохемия и Йозеф Кристиан Франц фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн
Йозеф Радецки
Йозеф Радецки (Johann Josef Wenzel Graf Radetzky von Radetz; Jan Josef Václav hrabě Radecký z Radče; Тжебнице, Свещена Римска империя, 2 ноември 1766 – 5 януари 1858, Милано, Австрийска империя) е чешки благородник в Кралство Бохемия от Свещената Римска империя (граф), изтъкнат военачалник (фелдмаршал) и администратор от Австрийската империя от първата половина на ХІХ век.
Йозеф Сук
Йозеф Сук (Josef Suk) (4 януари 1874 - 29 май 1935) е чешки композитор и цигулар.
Йозеф Хохола
Йозеф Хохола (Josef Chochola) е първият капелмайстор, живял и работил в България, по народност чех(или словак).
Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг
Княз Йозеф Вилхелм Ернст и първата му съпруга Мария Анна, род. графиня фон Валдщайн Княгиня Мария Анна фон Фюрстенберг, род. графиня фон дер Вал, вдоовица на княз Йозеф Вилхелм Ернст княз фон Фюрстенберг Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг-Щюлинген (Joseph Wilhelm Ernst zu Fürstenberg-Stühlingen; * 13 април 1699 в Аугсбург; † 29 април 1762 във Виена) е от 1744 до 1762 г.
Виж Бохемия и Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг
Йозеф Грол
Йозеф Грол (Josef Groll) е баварски пивовар, станал известен с изобретяването на бирения стил пилзнер.
Йероним Пражки
„Йероним пред католическите клирици“, Венцеслав Черни Йероним от Прага (Jeroným Pražský) (* 1379 – †1416) е чешки проповедник, реформатор и последовател на Ян Хус.
1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (съкратено – СС-ЛАХ, 1st SS Division Leibstandarte SS Adolf Hitler) е основана през септември 1933 г.
Виж Бохемия и 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер
15 март
15 март е 74-тият ден в годината според григорианския календар (75-и през високосна година).
16 март
16 март е 75-ият ден в годината според григорианския календар (76-и през високосна).
19-а танкова дивизия (Вермахт)
19-а танкова дивизия е една от танковите дивизии на Вермахта по време на Втората световна война.
Виж Бохемия и 19-а танкова дивизия (Вермахт)
31 юли
31 юли е 212-ият ден в годината според григорианския календар (213-и през високосна).
Виж Бохемия и 31 юли
6
6 (шеста) година е обикновена година, започваща в петък по юлианския календар.
Виж Бохемия и 6
6 юли
6 юли е 187-ият ден в годината според григорианския календар (188-и през високосна).
Виж Бохемия и 6 юли
6 септември
6 септември е 249-ият ден в годината според григорианския календар (250-и през високосна година).
7-а армия (Вермахт)
7-а армия е полева армия от състава на Вермахта воюваща през Втората световна война.
Виж Бохемия и 7-а армия (Вермахт)
, Карл Йозеф Антон фон Ауершперг, Карловарски край, Карнунт, Каролина Августа Баварска, Каролина Бурбон-Пармска, Карел Хавличек Боровски, Класиране по медали от Летните олимпийски игри 1920, Клавдия де Медичи, Клингентал, Косовска битка (1448), Козимо III де Медичи, Козма Пражки, Комунизъм, Константин фон Щолберг-Вернигероде, Константин фон Залм-Залм, Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Розенберг, Констанция Австрийска, Конрад I (Фрайбург), Конрад I (Бохемия), Конрад II (Бохемия), Конрад IV фон Тан, Конрад фон Вайнсберг, Конрад фон Даун, Кефернбург (род), Първа световна война, Първа силезийска война, Първа чехословашка република, Първи кръстоносен поход, Пршемисъл от Моравия, Пршемисловци, Пражка крепост, Пражки кръг, Проспер Фердинанд фон Фюрстенберг-Щюлинген, Протце фон Кверфурт, Прокоп от Моравия, Прокоп Велики, Премахване на крепостничеството, Пардубицки край, Пардубице, Пан (обръщение), Пикарди, Пилзнер, Пилзен, Пилзенски край, Подебради (род), Покръстване на Чехия, Пол Дезмънд, Политика на умиротворяване, Полка, Попо Тюрингски, Петър Ебен, Петер фон Аспелт, Петер Дебай, Петер Ернст II фон Мансфелд, Отгар (Айхщет), Ото I (Бавария), Ото I фон Брена, Ото III (Швабия), Ото III (Бранденбург), Ото III (Бавария), Ото IV (Австрия), Ото IV (Бранденбург), Ото V (Бранденбург), Ото Карл Фридрих фон Шьонбург-Валденбург, Ото Виктор I фон Шьонбург, Отокар I (Бохемия), Орден на Дракона, Оребити, Обсада на Прага (1757), Обсада на Виена, Одорико, Ойген Зенгер, Олбрам от Шкворец, Арн (Вюрцбург), Арнулф I (Бавария), Австрия-Есте, Австрийска бира, Австрийска империя, Австро-Унгария, Август фон Щолберг, Август Фердинанд Пруски, Август Георг Симперт фон Баден-Баден, Августа София фон Пфалц-Зулцбах, Агнес фон Труендинген-Фюрстенберг, Агнес фон Хоенлое-Лангенбург, Агнес фон Вайблинген, Агнес Антиохийска, Агнеса Унгарска, Адалберт III фон Боген, Адалберт III Бохемски, Адалберт Пражки, Адалберт Победител, Адалберт Щифтер, Адам фон Валдщайн, Адам Франц Карл (Шварценберг), Адам Матиас фон Траутмансдорф-Вайнсберг, Адолф фон Ауершперг, Аделхайд фон Майсен, Аделхайд фон Брауншвайг-Грубенхаген, Аделгунда Баварска, Алфред Виндишгрец, Алфред Вебер, Алфонс Муха, Албрехт I (Мюнстерберг-Оелс), Албрехт I (Майсен), Албрехт I (Германия), Албрехт I фон Бранденбург, Албрехт I Баварски, Албрехт II (Бранденбург), Албрехт III (Австрия), Албрехт III (Саксония), Албрехт III (Бавария), Албрехт IV (Австрия), Албрехт IV фон Кверфурт, Албрехт фон Саксония-Вайсенфелс, Албрехт фон Брауншвайг-Волфенбютел, Албрехт фон Валенщайн, Албрехт V (Бавария), Албрехт XV Нотхафт фон Вернберг, Албрехт Кристиан Ернст фон Шьонбург, Алберт II фон Боген, Албертини (Хабсбурги), Алоиз Зенефелдер, Александер княз фон Шьонбург-Хартенщайн, Антон Рафаел Менгс, Антон Тайнер, Антон Дреер, Антонин Колар, Андреас фон Гунделфинген, Андреас Австрийски, Анна Кристина фон Саксония-Вайсенфелс, Анна Катарина фон Зайн-Витгенщайн, Анна Пфалцска, Анна Пршемисловна, Анна Тиролска, Анна Швайдницка, Анна Ягелонина, Анна Мария фон Баден-Баден, Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург, Анна Люксембургска, Население на Чехия, Национално знаме на Чехия, Национално знаме на Чехословакия, Нариски, Народен кръстоносен поход, Навечерие на Втората световна война в Европа, Никола Шубич Зрински, Николаус Люксембургски, Нов музей (Берлин), Нова Руда, Нойберг (род), Рудолф II, Рудолф II (Австрия), Рудолф II фон Хелфенщайн-Визенщайг, Рудолф III (Саксония-Витенберг), Рудолф Австрийски, Рупрехт VI (Насау), Руперхт Пфалцски, Райхщатско споразумение, Рапото I (Ортенбург), Рапото II (Ортенбург), Ростислав Михайлович, Робство, Рожемберк, Розенбург, Реформация, Регинар III, Регинар IV, Резидентен град, Рей Крок, Сърце, Судетска област, Страховски манастир, Странник над море от мъгла, Статуя на св. Ян Непомуцки в Дивина, Стилбит, Столцит, Средночешки край, Сабина фон Пфалц-Зулцбах, Сазава, Святополк (Бохемия), Свитави (окръг), Свети Казимир, Свети Йоан Непомуцки (църква), Светослава-Сватава, Световно първенство по борба, Сибила фон Юлих-Клеве-Берг (1557 – 1627), Сигизмунд Люксембургски, Сидония Катарина фон Саксония-Лауенбург, Силезия, Силезийско княжество, Скандал в Бохемия, Славянски божества, Словакия, София фон Бранденбург (1541 – 1564), София фон Винценбург, София Хановерска, София Хотек, София Шарлота Хановерска, София Ягелонка, София Мария Маргарета фон Золмс-Барут-Вилденфелс, София Баварска (1376 – 1425), София Доротея Вилхелмина Фридерика фон Хесен-Хомбург, Собеслав I (Бохемия), Собеслав II (Бохемия), Списък на владетелите на Тирол, Списък на владетелите на Чехия, Списък на войните и битките през 14 и 15 век, Списък на ерцхерцозите на Австрия, Спитигнев, Спитигнев II (Бохемия), Седемгодишна война, Сенжерменски договор, Тридесетгодишна война, Таборити, Тавриски, Тешинска Силезия, Тереза Кунегунда Собиеска, Устецки край, Урсула фон Бранденбург, Удалрих II (Моравия), Удалрих фон Харах, Улрих II (Лойхтенберг), Улрих II фон Розенберг, Улрих фон Йотинген, Унгарски поход (1527 – 1528), Фюрстенберги, Франц, Франц фон Глайхен и Хатцфелд, Франц фон Дитрихщайн, Франц V (Модена), Франц Александер (Насау-Хадамар), Франц Антон фон Ламберг, Франц Набъл, Франц Фюман, Франц Еберхард (XV) граф фон Ербах-Ербах, Франц Йосиф (Австрия), Франц Йозеф Чернин, Франциска Сибила Августа фон Саксония-Лауенбург, Фридрих (Анхалт-Харцгероде), Фридрих I (Прага), Фридрих I (Баден), Фридрих I фон Труендинген, Фридрих I фон Брена, Фридрих II (Саксония), Фридрих II (Свещена Римска империя), Фридрих II (Майсен), Фридрих II (Бранденбург), Фридрих II фон Брена и Ветин, Фридрих II Бабенберг, Фридрих III (Нюрнберг), Фридрих III (Свещена Римска империя), Фридрих III фон Регенсбург, Фридрих IV (Нюрнберг), Фридрих IV (Хесен-Хомбург), Фридрих IV фон Труендинген, Фридрих фон Флерсхайм, Фридрих V (Пфалц), Фридрих VIII фон Шьонбург-Пуршенщайн, Фридрих XIV фон Байхлинген, Фридрих XV фон Байхлинген, Фридрих Карл фон Кастел-Кастел, Фридрих Карл Лудвиг фон Хоенлое-Кирхберг, Фридрих Август фон Харах-Рорау, Фридрих Август Кекуле, Фридрих Рудолф фон Фюрстенберг, Фридрих Франц Ксавер фон Хоенцолерн-Хехинген, Фридрих Франц Антон фон Хоенцолерн-Хехинген, Фридрих от Саксония-Алтенбург (1599 – 1625), Фридрих Малкия, Фридрих Вилхелм I (Хесен-Касел), Фридрих Вилхелм III, Фридрих Ернст фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург, Фридрих Лудвиг фон Кастел-Рюденхаузен, Фредерик (Бохемия), Филип фон Спанхайм, Филип VII (Валдек-Вилдунген), Филип Вилхелм Август фон дер Пфалц, Филип Дитрих фон Мандершайд-Кайл, Филип Еразмус фон Лихтенщайн, Филипо Сколари, Фердинанд (Шварценберг), Фердинанд I (Неапол), Фердинанд I (Свещена Римска империя), Фердинанд II (Свещена Римска империя), Фердинанд II (Тирол), Фердинанд III, Фердинанд IV Хабсбург, Фердинанд фон Траутмансдорф-Вайнсберг, Фердинанд Карл фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор, Фердинанд Раймунд, Фердинанд Манлихер, Фердинанд Бонавентура II фон Харах, Ференц II Ракоци, Феликс Шварценберг, Хюбърт Драйфус, Хуситство, Хуситски войни, Храдчани, Хабсбургска монархия, Хабазит, Хайнрих I (Ортенбург), Хайнрих I (Мюнстерберг-Оелс), Хайнрих I фон Лихтенщайн, Хайнрих II (Ортенбург), Хайнрих II (Свещена Римска империя), Хайнрих II (Мюнстерберг-Оелс), Хайнрих II (Майнхеринги), Хайнрих II фон Щернберг (епископ), Хайнрих II фон Баден-Хахберг, Хайнрих II Язомиргот, Хайнрих III (Мюнстерберг-Оелс), Хайнрих III фон Розенберг, Хайнрих IV (Саксония), Хайнрих IV фон Плауен (бургграф на Майсен), Хайнрих фон Валбек, Хайнрих фон Гройч, Хайнрих V фон Плауен (бургграф на Майсен), Хайнрих VII фон Розенберг, Хайнрих VIII (Ортенбург), Хайнрих XI (Глогов), Хайнрих XIV (Бавария), Хайнрих Австрийски, Хайнрих Нотафт цу Вернберг, Хайнрих от Аквилея, Хайнрих Млади (Мюнстерберг), Хайнрих Вилхелм фон Райхенбах, Хайнрих Едуард фон Шьонбург-Хартенщайн, Хайнрих Леополд фон Райхенбах-Гошюц, Хайнрих Йозеф фон Ауершперг, Ханс V фон Розенберг, Ханс Хайнрих IV фон Хохберг, Ханс Цибулка, Хиронимус фон Мансфелд, Хилдеок, Хонорий III, Хоенберг (австрийски род), Херцогство, Херцогство Каринтия, Херцогство Мюнстерберг, Херцогство Бавария, Херцогски замък на Алие, Херанд III фон Траутмансдорф, Херман III фон Баден, Хевели, Хедвига фон Бранденбург, Цар на Видин, Цислейтания, Цита Бурбон-Пармска, Чески Крумлов, Чешки език, Чешко традиционно облекло, Чешко висше техническо училище в Прага, Чешко-пфалцки период на Тридесетгодишната война, Чехи, Чехия, Чехословакия, Черна Мадона, Шьонбург (род), Шьонборни, Шумава, Шарл Валоа, Шарлота фон Шаумбург-Липе, Шварценберги, Швайнфурти, Щернберг (род), Юхан Банер, Юдит Тюрингска, Юдита Пршемисловна, Южночешки край, Южноморавски край, Юлий Франц (Саксония-Лауенбург), Юлий Хайнрих (Саксония-Лауенбург), Ясногурски манастир, Яспер Улрих Зетцен, Ярослав Връхлицки, Яромир (Бохемия), Ядвига Ягелонка, Якуб Арбес, Ян Пуркине, Ян Рогач Дубски, Ян Рокицана, Ян Хус, Ян Хевелий, Ян Жижка, Ян Дисмас Зеленка, Ян Люксембургски, Матяш Корвин, Матиас (Свещена Римска империя), Матилда фон Майсен, Мартин Бехайм, Марамуреш, Маргарита Унгарска, Маргарита Люксембургска, Маргарета фон Мюнстерберг, Маргарета Анна фон Йотинген-Балдерн, Маргарета Тиролска, Мария (пояснение), Мария фон Хабсбург, Мария фон Хесен-Касел (1814−1895), Мария Арпад, Мария Амалия Австрийска (1746 – 1804), Мария Анна фон Шварценберг, Мария Анна Нойбургска (1693 – 1751), Мария Анна Савойска, Мария Анна Баварска (1551 – 1608), Мария Анна Вилхелмина фон Баден-Баден, Мария Требен, Мария Фердинанда Саксонска (1796 – 1865), Мария Брабантска (Франция), Мария Елеонора фон Хесен-Ротенбург, Мария Елеонора фон Бранденбург (1607–1675), Мария Лешчинска, Мария Леополдина Тиролска, Мария Йозефа фон Харах, Мария-Каролина Австрийска, Мария-Амалия Хабсбург-Австрийска, Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска, Мариана Австрийска, Марка Крайна, Майнхард II, Майнхардини, Максимилиан I, Максимилиан II (Свещена Римска империя), Максимилиан II фон Лихтенщайн, Максимилиан фон Траутмансдорф-Вайнсберг, Максимилиан фон Залм-Залм, Максимилиан фон Дитрихщайн, Максимилиан фон Лихтенщайн, Максимилиан Йозеф фон Турн и Таксис, Манески кодекс, Михаел (Регенсбург), Миколаш Алеш, Миланска катедрала, Мило фон Аменслебен, Млатило, Мофети, Моравски Крумлов, Моравия, Моржински дворец, Моймир, Моймир II, Методий, Мериндолско клане, Мегинвард фон Фрайзинг, Мегингоц фон Гелдерн, Международна готика, История на Нова Зеландия, История на Сърбия, История на Тюрингия, История на Унгария, История на Чехия, История на Мюнхен, История на евреите в Турция, История на Германия, Ихлава, Иван Пулюй, Ида Австрийска, Имперски окръг, Император на Свещената Римска империя, Индржих IV от Храдец, Индржих Корутански (Бохемия), Индржихув Храдец (окръг), Жан Фроасар, Жила (геология), Жозефина Брунсвик, Закупи, Закарпатска област, Зигибото I (Мангфал), Зигизмунд фон Ламберг, Зигер фон Кефернбург, Зимна приказка, Земи на Чешката корона, Зенфтенберг, Зеолити, Бруно I (Брауншвайг), Бруно фон Шауенбург, Братислава, Бржетислав I (Бохемия), Бржетислав II, Бржетислав III (Бохемия), Бржевновски манастир, Баян, Батурих, Батилдис фон Анхалт-Десау, Барбара фон Цили, Барбара фон Бранденбург, Баварска война (1459 – 1463), Балтазар фон Розенберг, Битка в Тевтобургската гора, Битка във Вишехрад, Битка на Витков хълм, Битка при Кутна Хора, Битка при Креси, Битка при Колин, Битка при Прага (1757), Битка при Никопол, Битка при Небовиди, Битка при Некмирж, Битка при Немецки брод, Битка при Судомерж, Битка при Търнава, Битка при Тахов, Битка при Усти над Лабе, Битка при Хоржице, Битка при Хомбург на Унструт, Битка при Заблати, Битка при Домажлице, Битка при Лайпциг, Битка при Липан, Битка при Лехфелд, Битка при Легница, Бланка Валоа, Бохем, Бохемство, Бохемска марка, Бохемско кралство, Бохеми, Бохемия и Моравия, Борживой, Борживой II (Бохемия), Болко III фон Мюнстерберг, Болеслав I Страшни, Болеслав I Храбри (Полша), Болеслав II Благочестиви, Болеслав III Рижия, Бона Люксембургска (1315 – 1349), Боемия (бира), Бертхолд фон Швейнфурт, Бертолд II фон Боген, Бернхард фон Каменц, Бернард Болцано, Бернабо Висконти, Беатрис фон Нюрнберг, Беатрис дьо Бурбон, Беатрикс Баварска (1403 – 1447), Бела II, Бела III, Бела Сърбия, Бенетице, Вълшебният стрелец, Втора чехословашка република, Вратислав I, Вратислав II (Бохемия), Вацлав I Свети, Вацлав II, Вацлав III, Вацлав IV, Вацлав Моравски, Валтер I фон Арнщайн, Валтер II фон Арнщайн, Валтер III фон Арнщайн, Височински край, Високе Мито, Вилхелм (Тропау), Вилхелм (Юлих-Гелдерн), Вилхелм III (Саксония), Вилхелм фон Ауершперг, Вилхелм фон Розенберг, Вилхелм фон Шаумбург-Липе, Вилхелм V Баварски, Вилхелм Паул Лудвиг фон Льовенщайн-Вертхайм-Фройденберг, Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург, Вилибирг фон Труендинген, Винцент фон Вартенберг, Випрехт III (Гройч), Виенски лагер, Владислав I (Бохемия), Владислав II (Бохемия), Владислав III (Бохемия), Владивой (Бохемия), Владетели на Люксембург, Война за баварското наследство, Война за ландсхутското наследство, Волф III фон Шьонбург-Глаухау, Волфрамит, Волфганг фон Кастел-Рюденхаузен, Вечна класация по медали от олимпийски игри, Вернер фон Фалкенщайн, Велика емиграция (Полша), Великоморавия, Велехрад, Венцеслав, Венцеслав I (Бохемия), Венцеслав II (Бохемия), Венцел I (Саксония-Витенберг), Венцел I (Люксембург), Гьорлиц, Густав II Адолф, Гута фон Хабсбург, Гунтер (еремит), Гарибалд I, Главно управление за имперска сигурност, Глаголица, Гливице, Горна Лужица, Годеок, Гертруда фон Бабенберг, Герб на Чехия, Герб на Чехословакия, Герберга Лотарингска, Гебхард II фон Кверфурт, Гебхардт IV (Лойхтенберг), Гебхардт VI (Лойхтенберг), Геза II, Георг I (Мюнстерберг-Оелс), Георг I фон Шьонбург-Глаухау, Георг II (Мюнстерберг-Оелс), Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах (1619 – 1666), Георг Албрехт фон Бранденбург-Кулмбах (1666–1703), Георг Фридрих фон Хоенлое-Нойенщайн-Вайкерсхайм, Георг Брадати, Георг Виктор (Валдек-Пирмонт), Георг Вилхелм фон Лигница-Бриг, Държава на Само, Дюла Андраши, Джакомо Казанова, Джан Гастоне де Медичи, Джан Галеацо Висконти, Джон Дън, Джон Дий, Джеймс Хорнър, Дитрих (Бранденбург), Дитрих I (Ветини), Дитрих I (Лужица), Дитрих II фон Шьонбург-Егерберг, Дитер VIII (Катценелнбоген), Доротея Мария фон Хесен-Филипстал-Бархфелд, Долна Силезия, Дом Егенберг, Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор, Дона (род), Дедо I фон Ветин, Дела Торе, Ервин Щритматер, Ерих I (Брауншвайг-Каленберг-Гьотинген), Ернст (Анхалт), Ернст (Нордгау), Ернст (Саксония), Ернст Баварски (1500 – 1560), Еберхард I (граф на Вюртемберг), Европейско наводнение (2002), Егон Шиле, Егон Максимилиан фон Турн и Таксис, Едуард фон дер Пфалц, Едуард фон дер Шуленбург-Емден, Едуард Тафе, Едуард Чех, Екберт I фон Формбах, Елизабет фон Ортенбург, Елизабет фон Бранденбург (1510 – 1558), Елизабет Кристина фон Брауншвайг-Волфенбютел, Елизабет Стюарт (кралица на Чехия), Елизабет от Гьорлиц, Елизабет Баварска (1478 – 1504), Елизабет Баварска (Сиси), Елизабет Бохемска (1358 – 1373), Елизабет Вителсбах, Елизабета Хабсбург (1285 – 1352), Елизабета Баварска (1306 – 1330), Елеонора фон Лобковиц, Елеонора Австрийска (1534 – 1594), Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург, Елеонора Мадалена Гонзага-Невер, Емил Холуб, Енгелберт фон Шварценбург, Лъв (хералдически символ), Лъвове от Розентал, Людмила, Людмила Чешка, Людмила Бохемска, Люксембурги, Лутолд (Моравия), Лудвиг I (херцог на Бавария), Лудвиг II Строги, Лудвиг III (Пфалц), Лудвиг Албрехт Константин (Хоенлое-Бартенщайн-Ягстберг), Лудвиг Филип (Пфалц-Зимерн), Лудвиг Йозеф фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург, Лужица, Луитполд (маркграф на Бавария), Луитполдинги, Луиза фон Зондербург-Глюксбург, Луиза Юлиана фон Орания-Насау, Луиза Датска (1875–1906), Лагер (бира), Лиутгард фон Бургхаузен, Либерализъм, Либерецки край, Лотар III (Свещена Римска империя), Летни олимпийски игри 1900, Летни олимпийски игри 1908, Лел (маджарин), Лендлер, Леонтий Бенингсен, Леонхард IV фон Харах-Рорау, Леополд (Бавария), Леополд I (Свещена Римска империя), Леополд II (Австрия), Леополд III (Австрия), Леополд V (Австрия-Тирол), Леополд V Бабенберг, Леополд Вилхелм фон Баден-Баден, Йохан (Гьорлиц), Йохан I (Саарбрюкен), Йохан I (Шварценберг), Йохан I (Бавария), Йохан I (Лойхтенберг), Йохан IV (Анхалт-Цербст), Йохан V (Бранденбург), Йохан Кристоф фон Прайзинг, Йохан Парицида, Йохан Август фон Саксония-Гота-Алтенбург, Йохан Адам фон Ауершперг, Йохан Адолф фон Шварценберг, Йохан Албрехт II (Мекленбург), Йохан Филип I фон Щадион, Йохан Хайнрих (Люксембург), Йохан Якоб фон Бронкхорст-Батенбург, Йохан Мартин II фон Щолберг, Йохан Максимилиан фон Ламберг, Йохан Вайкхард фон Ауершперг, Йохан Георг фон Вартенберг, Йохана (Брабант), Йохана Австрийска, Йохана Баварска (1362 – 1386), Йохана Елизабет фон Лайнинген-Вестербург, Йоханес Урцидил, Йоахим (Мюнстерберг-Оелс), Йоахим фон Йотинген-Флокберг, Йоан Непомуцки, Йоан от Капистрано, Йобст Моравски, Йозеф I (Свещена Римска империя), Йозеф I (Шварценберг), Йозеф II, Йозеф Кристиан Франц фон Хоенлое-Валденбург-Бартенщайн, Йозеф Радецки, Йозеф Сук, Йозеф Хохола, Йозеф Вилхелм Ернст фон Фюрстенберг, Йозеф Грол, Йероним Пражки, 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер, 15 март, 16 март, 19-а танкова дивизия (Вермахт), 31 юли, 6, 6 юли, 6 септември, 7-а армия (Вермахт).