Съдържание
455 отношения: Dornier Do 11, Къща музей „Георги Бенковски“, Къща на Стефан Тасев, Кюлевча, Куртово Конаре, Кубрат Сакскобургготски, Кръстьо Кръстев (физик), Кръстьо Пастухов, Крушето, Крайна десница в България, Катя Филипова, Катина Андреева, Католицизъм в България, Католическа семинария (Пловдив), Кардам Сакскобургготски, Карл I (Австро-Унгария), Карл Шведски, Казичене, Калистрат Рилски, Калина Сакскобургготска, Каменица (община Цариброд), Кирил Преславски, Кирил Сакскобургготски, Кирил Тодоров, Кирил Василев (художник), Кимон Георгиев, Княгиня, Княз на България, Коронация на българския монарх, Колю Лисичев, Константин Станишев (лекар), Константин Стоилов, Константин Батолов, Констанца Ляпчева, Копривщенци, Първан Драганов, Първи върховен състав на Народния съд, Първомай, Правителство на Кимон Георгиев 1, Правителство на Константин Стоилов 3, Правителство на Пенчо Златев, Правителство на Александър Стамболийски 1, Правителство на Александър Стамболийски 2, Правителство на Александър Цанков 1, Правителство на Александър Цанков 2, Правителство на Александър Малинов 5, Правителство на Андрей Тошев, Правителство на Андрей Ляпчев 1, Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3, Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3, ... Разширете индекс (405 Повече ▼) »
Dornier Do 11
Dornier Do 11 (Дорние До-11) е германски двумоторен бомбардировач, конструиран от Клод Дорние в началото на 1930 г.
Къща музей „Георги Бенковски“
Къщата на Георги Бенковски е архитектурен паметник от първата половина ХІХ век.
Виж Борис III и Къща музей „Георги Бенковски“
Къща на Стефан Тасев
Къщата на Стефан Тасев се намира на ул.
Виж Борис III и Къща на Стефан Тасев
Кюлевча
В село Кюлевча има чудесен обект за спортен риболов.
Куртово Конаре
Куртово Конаре е село в Южна България.
Виж Борис III и Куртово Конаре
Кубрат Сакскобургготски
Д-р Кубрат Сакскобургготски или Кубрат Панагюрски (Kubrat de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kubrat de Bulgaria) е български княз и испански лекар хирург, трети син на цар Симеон II и съпругата му царица Маргарита.
Виж Борис III и Кубрат Сакскобургготски
Кръстьо Кръстев (физик)
Кръстьо Кръстев (Christjo Christofv) е български физик и натурализиран американски гражданин.
Виж Борис III и Кръстьо Кръстев (физик)
Кръстьо Пастухов
Кръстьо Иванов Пастухов (роден на 27 октомври 1874 г. в Севлиево, починал на 25 август 1949 г. в Сливен) е български политик, един от водачите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) (БРСДП (ш.с.)) Той е министър на вътрешните работи и народното здраве през 1919 г.
Виж Борис III и Кръстьо Пастухов
Крушето
Крушето е село в Северна България.
Крайна десница в България
Крайната десница в България включва множество български групи и организации, следващи или силно повлияни от крайнодесни идеологии, като краен национализъм, фашизъм, националсоциализъм, неофашизъм и неонацизъм.
Виж Борис III и Крайна десница в България
Катя Филипова
Катя Филипова е българска поп певица.
Катина Андреева
Катина (Тина) Кузманова Андреева с псевдоним Цвета е българка от Егейска Македония, гръцка комунистическа деятелка и партизанка.
Виж Борис III и Катина Андреева
Католицизъм в България
Изглед от интериора на катедралата „Свети Павел от Кръста“ в Русе Католицизмът е четвъртото по численост (38 709) вероизповедание в България след православното християнство (4 091 780), исляма (638 708) и протестантството (евангелското християнство – 69 852).
Виж Борис III и Католицизъм в България
Католическа семинария (Пловдив)
Католическата семинария, наричана също Серафическа семинария, в Пловдив е духовно (средно) училище, съществувало през втората половина на XIX и в началото на XX век.
Виж Борис III и Католическа семинария (Пловдив)
Кардам Сакскобургготски
Кардам Сакскобургготски или Кардам Търновски (Kardam de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kardam de Bulgaria) е български княз и испански икономист, първороден син на цар Симеон II и царица Маргарита.
Виж Борис III и Кардам Сакскобургготски
Карл I (Австро-Унгария)
Карл I, пълно име Карл I Франц Йозеф (Karl I Franz Josef; * 17 август 1887; † 21 април 1922) е австрийски император (1916 – 1918), крал на Бохемия (1916 – 1918) като Карл III (Karel III) и крал на Унгария (1916 – 1918, де юре 1916 – 1920) като Карой IV (IV.).
Виж Борис III и Карл I (Австро-Унгария)
Карл Шведски
Принц Карл Шведски, херцог Вестергьотландски (Carl av Sverige, hertig av Västergötland; 27 февруари 1861 — 24 октомври 1951), роден като Оскар Карл Вилхелм (на шведски и Oscar Carl Wilhelm av Sverige och Norge), е шведски и норвежки принц от династията Бернадот, трети син на краля на Швеция и Норвегия Оскар II и брат на краля на Швеция Густав V.
Казичене
Казѝчене е село в Западна България.
Калистрат Рилски
Калистрат, със светско име Никола Васев Наков е български духовник, игумен на Рилския манастир (20 ноември 1944 – 29 юли 1948).
Виж Борис III и Калистрат Рилски
Калина Сакскобургготска
Калина Сакскобургготска (Kalina de Sajonia-Coburgo-Gotha y Gómez-Acebo, Kalina de Bulgaria) е българска княгиня, пето дете и единствена дъщеря на последния български цар (1943 – 1946) и министър-председател (2001 – 2005) на България Симеон II и царица Маргарита.
Виж Борис III и Калина Сакскобургготска
Каменица (община Цариброд)
Каменица (Kamenica) е село в Западните покрайнини, община Цариброд, Пиротски окръг, Сърбия.
Виж Борис III и Каменица (община Цариброд)
Кирил Преславски
Кирил (Кирил ХайнрихФранц Лудвиг Антон Карл Филип), официално – Негово Царско Височество Кирил, ''княз'' Преславски, княз Български, принц Сакс-Кобург и Гота и херцог Саксонски (17 ноември 1895 – 2 февруари 1945 г.), е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда.
Виж Борис III и Кирил Преславски
Кирил Сакскобургготски
Кирил Сакскобургготски или Кирил Преславски (Kyril de Sajonia-Coburgo, Kyril de Bulgaria; Kyril Saxe-Coburg) е български княз и испано-британски финансист и икономист, втори син на последния български цар (1943 – 1946) и министър-председател на България (2001 – 2005) Симеон II и на царица Маргарита.
Виж Борис III и Кирил Сакскобургготски
Кирил Тодоров
Кирил Тодоров е български художник и скулптор.
Кирил Василев (художник)
Кирил Петров Василев е български художник.
Виж Борис III и Кирил Василев (художник)
Кимон Георгиев
Кимон Георгиев Стоянов е български офицер и политик.
Виж Борис III и Кимон Георгиев
Княгиня
Княгиня е аристократична титла.
Княз на България
Княз на България е титлата на държавния глава на Княжество България според Санстефанския и Берлинския договор.
Виж Борис III и Княз на България
Коронация на българския монарх
Българските монарси са използвали титлите: канасубиги, хан, княз (княз) и цар (равно на император).
Виж Борис III и Коронация на българския монарх
Колю Лисичев
Колю Стефанов Лисичев е виден старозагорски общественик, специалист в областта на лозарството, овощарството и озеленяването.
Константин Станишев (лекар)
Меморандум на Националния комитет на Македонските емигрантски организации до сър Ерик Дръмънд, генерален секретар на Обществото на народите в Женева, 9 май 1928 година, подписан от председателя Станишев и секретаря Велко Думев Константин Димитров Станишев е български лекар интернист, политик, общественик и масон.
Виж Борис III и Константин Станишев (лекар)
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Борис III и Константин Стоилов
Константин Батолов
Константин Добрев Батолов е български политик и дипломат.
Виж Борис III и Константин Батолов
Констанца Ляпчева
Констанца Георгиева Ляпчева е българска общественичка.
Виж Борис III и Констанца Ляпчева
Копривщенци
Копривщенци (единствено число: копривщенец, копривщенка, копривщенче) са жителите на град Копривщица, България.
Първан Драганов
Първан Драганов Драганов е български офицер, дипломат и политик.
Виж Борис III и Първан Драганов
Първи върховен състав на Народния съд
Присъда на Първи състав на Народния съд в София на регентите, царските съветници и министрите от кабинетите на Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов и Константин Муравиев.
Виж Борис III и Първи върховен състав на Народния съд
Първомай
Цариградско шосе (Е80) при входа на Първомай в квартал Дебър Цариградско шосе (Е80) при центъра на кв. Дебър Първома̀й е град в Южна България, област Пловдив.
Правителство на Кимон Георгиев 1
Първото правителство на Кимон Георгиев е петдесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 2 от 19 май 1934 г.
Виж Борис III и Правителство на Кимон Георгиев 1
Правителство на Константин Стоилов 3
Третото правителство на Константин Стоилов е седемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г.
Виж Борис III и Правителство на Константин Стоилов 3
Правителство на Пенчо Златев
Правителство на Пенчо Златев е петдесет и второто правителство на Царство България, назначено с Указ № 21 от 22 януари 1935 г.
Виж Борис III и Правителство на Пенчо Златев
Правителство на Александър Стамболийски 1
Първото правителство на Александър Стамболийски е четиридесето правителство на Царство България, назначено с Указ № 12 от 6 октомври 1919 г.
Виж Борис III и Правителство на Александър Стамболийски 1
Правителство на Александър Стамболийски 2
Второто правителство на Александър Стамболийски е четиридесет и първо правителство на Царство България, назначено с Указ № 4 от 9 февруари 1923 г.
Виж Борис III и Правителство на Александър Стамболийски 2
Правителство на Александър Цанков 1
Първото правителство на Александър Цанков е четиридесет и второ правителство на Царство България, назначено с Указ № 2 от 9 юни 1923 г.
Виж Борис III и Правителство на Александър Цанков 1
Правителство на Александър Цанков 2
Второто правителство на Александър Цанков е четиридесет и трето правителство на Царство България, назначено с Указ № 9 от 22 септември 1923 г.
Виж Борис III и Правителство на Александър Цанков 2
Правителство на Александър Малинов 5
Петото правителство на Александър Малинов е четиридесет и седмо правителство на Царство България, назначено с Указ № 11 от 29 юни 1931 г.
Виж Борис III и Правителство на Александър Малинов 5
Правителство на Андрей Тошев
Правителство на Андрей Тошев е петдесет и третото правителство на Царство България, назначено с Указ № 119 от 21 април 1935 г.
Виж Борис III и Правителство на Андрей Тошев
Правителство на Андрей Ляпчев 1
Първото правителство на Андрей Ляпчев е четиридесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 3 от 4 януари 1926 г.
Виж Борис III и Правителство на Андрей Ляпчев 1
Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3
Второто и третото правителство на Андрей Ляпчев са четиридесет и пето и четиридесет и шесто правителство на Царство България, назначени с Укази № 10 и № 5 от 12 септември 1928 г.
Виж Борис III и Правителство на Андрей Ляпчев 2 и 3
Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3
Първото, второто и третото правителство на Никола Мушанов са четиридесет и осмо, четиридесет и девето и петдесето правителство на Царство България, назначени с Укази № 7, № 3 и № 3 от 7 септември 1931 г.
Виж Борис III и Правителство на Никола Мушанов 1, 2 и 3
Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2
Първото и второто правителство на Теодор Теодоров са тридесет и осмо и тридесет и девето правителство на Царство България, назначени с Укази № 14 и № 8 от 28 ноември 1918 г.
Виж Борис III и Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2
Правителство на Богдан Филов 1
Първото правителство на Богдан Филов е петдесет и осмо правителство на Царство България, назначено с Указ № 9 от 15 февруари 1940 г.
Виж Борис III и Правителство на Богдан Филов 1
Правителство на Богдан Филов 2
Второто правителство на Богдан Филов е петдесет и девето правителство на Царство България, назначено с Указ № 8 от 11 април 1942 г.
Виж Борис III и Правителство на Богдан Филов 2
Правителство на Георги Кьосеиванов 1
Първото правителство на Георги Кьосеиванов е петдесет и четвърто правителство на Царство България, назначено с Указ № 473 от 23 ноември 1935 г.
Виж Борис III и Правителство на Георги Кьосеиванов 1
Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4
Второто, третото и четвъртото правителство на Георги Кьосеиванов са петдесет и пето, петдесет и шесто и петдесет и седмо правителство на Царство България, назначени с Укази № 282, № 169 и № 178 от 4 юли 1936 г.
Виж Борис III и Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4
Правителство на Добри Божилов
Правителството на Добри Божилов е шестдесетото правителство на Царство България, назначено с Указ № 23 от 14 септември 1943 г.
Виж Борис III и Правителство на Добри Божилов
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“
Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“ е гимназия във Велико Търново една от най-реномираните и с най-богата история в областта и северна България.
Виж Борис III и Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“
Преображение Господне (Боровец)
„Преображение Господне“ е дървена църква в курорта Боровец.
Виж Борис III и Преображение Господне (Боровец)
ПФК „Ботев“ (Пловдив)
„Ботев“ е професионален футболен клуб от България.
Виж Борис III и ПФК „Ботев“ (Пловдив)
Партизанско движение в България
Партизанското движение в България е част от съпротивата срещу силите на Оста.
Виж Борис III и Партизанско движение в България
Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989
Партийно-правителствените резиденции, използвани от властта в Царство България в периода след 9 септември 1944 г.
Виж Борис III и Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989
Парчевич (квартал)
Парчевич е бивше село и най-западният и най-малкият от кварталите на българския град Раковски.
Виж Борис III и Парчевич (квартал)
Парламентарни избори в България (1938)
Парламентарните избори се провеждат между 6 и 27 март 1938 г.
Виж Борис III и Парламентарни избори в България (1938)
Парламентарни избори в България (1939)
Парламентарните избори се провеждат на 24 декември 1939 г.
Виж Борис III и Парламентарни избори в България (1939)
Павел Старозагорски
Павел е български духовник, старозагорски митрополит на Българската екзархия от 1923 до 1940 година.
Виж Борис III и Павел Старозагорски
Павел Груев
Павел Симеонов Груев е юрист, сътрудник на царете Фердинанд I и Борис III.
Паисий Пастирев
Паисий е православен духовник, архимандрит на Българската екзархия, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Виж Борис III и Паисий Пастирев
Паметник на свободата (Шипка)
alt.
Виж Борис III и Паметник на свободата (Шипка)
Паметник на Незнайния войн (Хасково)
Паметникът на Незнайния войн в Хасково се намира на централния градски площад „Свобода“.
Виж Борис III и Паметник на Незнайния войн (Хасково)
Паметник на първи и шести пехотен полк
Военноисторическия музей, Софияhttps://www.24chasa.bg/bulgaria/article/6382098 Паметникът на входа на Военноисторическия музей, София Мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк от Първа пехотна софийска дивизия, наричана „Желязната“ или „Шопската“, е открит на 28 октомври 1934 г.
Виж Борис III и Паметник на първи и шести пехотен полк
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
По дирята на безследно изчезналите (филм)
„По дирята на безследно изчезналите“ е български 4-сериен телевизионен игрален филм (историческа драма) от 1978 година на режисьора Маргарит Николов, по сценарий на Николай Христозов (по едноименната му книга).
Виж Борис III и По дирята на безследно изчезналите (филм)
Подводник № 18
„Подводник № 18“, оригинално име „UB-I-8“ (или само „UB-8“), е подводница от времето на Първата световна война (първоначално германска, после българска), първата подводница в историята на българския военноморски флот.
Виж Борис III и Подводник № 18
Петър Петров (изобретател)
Петър Димитров Петров (Peter Petroff) (1919 – 2003) е български инженер, завършил в Германия.
Виж Борис III и Петър Петров (изобретател)
Петър Бочев
Петър Ангелов Бочев е български военен летец, който е един от 2-мата въздушни асове наред със Стоян Стоянов, като само те двамата имат по 5 свалени вражески самолета.
Петър Габровски
Петър Димитров Габровски е български политик, министър на вътрешните работи през 1940 – 1943 г.
Виж Борис III и Петър Габровски
Петър Дойчинов
Петър Дойчинов Петков е български скулптор.
Виж Борис III и Петър Дойчинов
Петко Сиреков
Петко Сиреков е български гимназиален учител, общественик и дарител.
Перикли Чилев
Перикли Томов Чилев е български учител и етнограф, деец на късното Българско възраждане в Македония.
Пенчо Семов
Фабрика за аби, шалове, гайтани, пояси и др. на Семов & Георгиев в Габрово, 1912 г. Източник: ДА „Архиви“ Пенчо Иванов Семов е известен габровски индустриалец от началото до средата на XX век, известен с благотворителната си дейност по подпомагането на много обществени начинания.
Осой (община Дебър)
Осой (Осој) е село в Северна Македония, в община Дебър.
Виж Борис III и Осой (община Дебър)
Ото фон Хабсбург
Ото фон Хабсбург е бивш глава на рода на Хабсбург-Лотарингите (Habsburg-Lothringen), най-голям син на последния монархна Австро-Унгария (австрийски император Карл I и унгарски крал Карой IV) и Цита Бурбон-Пармска.
Виж Борис III и Ото фон Хабсбург
Орта мезар (баня)
Баня Орта мезар (ени хамам), известна също и като еврейската баня, е бивша турска баня от XV в.
Виж Борис III и Орта мезар (баня)
Орнитология
Орнитологията (от гр.: ὄρνιθος /орнитос/ — птица) е дял от зоологията, който изучава птиците – тяхната анатомия, физиология, поведение, систематика и прочее.
Обнова
Обно̀ва е село в Северна България, община Левски, област Плевен.
Олга Николаевна (1895 – 1918)
Олга Николаевна Романова (Ольга Николаевна Романова) е велика руска княгиня, дъщеря на Николай II Романов – императора на Русия, и императрица Александра Фьодоровна (тяхно първо дете).
Виж Борис III и Олга Николаевна (1895 – 1918)
Опълченско поборническо дружество „Шипка“
Опълченско поборническо дружество „Шипка“ е благотворителна организация на поборниците и опълченците, съществувала в периода 1897 – 1947 г.
Виж Борис III и Опълченско поборническо дружество „Шипка“
Опит за преврат в България (1935)
Опитът за преврат в България през есента на 1935 година е заговор за смяна на властта чрез проюгославски преврат от група действащи и запасни офицери, начело с Дамян Велчев.
Виж Борис III и Опит за преврат в България (1935)
Операция „Приливна вълна“
Операция „Приливна вълна“ е битка през Втората световна война.
Виж Борис III и Операция „Приливна вълна“
Асизи
Асѝзи (Assisi) е град и община в Централна Италия.
Асен Арнаудов
Асен Георгиев Арнаудов е български музикант, цигулар, арфист, композитор и музикален педагог.
Асеновград (железопътна гара)
мини Железопътна гара Асеновград е се намира в град Асеновград, на около 18 км от гр.
Виж Борис III и Асеновград (железопътна гара)
Атанас Пантев
Атанас Атанасов Пантев е български офицер (полковник) и юрист.
Атентат срещу Борис III в Арабаконак
Пушката на цар Борис III, която е носел по време на Атентата при Арабаконак, 14 април 1925 г. Национален исторически музей, София. Атентатът срещу цар Борис III е извършен на 14 април 1925 г.
Виж Борис III и Атентат срещу Борис III в Арабаконак
Атентат в църквата „Света Неделя“
Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-големият терористичен акт в историята на България.
Виж Борис III и Атентат в църквата „Света Неделя“
Ахинора Куманова
Ахинора Константинова Куманова е българска и немска поп певица.
Виж Борис III и Ахинора Куманова
Аргира Жечкова
Аргира Димитрова Жечкова е българска просветна деятелка, общественичка и благодетелка.
Виж Борис III и Аргира Жечкова
Адолф Шуман
Адолф Шуман (Adolf Schumann) е австрийски зоолог.
Александър Кисьов
Александър Николов Кисьов е български офицер (генерал от кавалерията).
Виж Борис III и Александър Кисьов
Александър Андреев (скулптор)
Александър Андреев Берхатлиев е български скулптор.
Виж Борис III и Александър Андреев (скулптор)
Александър Стамболийски
Александър Стоименов Стамболийски (1 март 1879 – 14 юни 1923) е български политик, водач на Българския земеделски народен съюз (БЗНС).
Виж Борис III и Александър Стамболийски
Александър Теодоров-Балан
Александър Стоянов Теодоров-Балан е български езиковед, литературен историк и библиограф, действителен член на Българската академия на науките.
Виж Борис III и Александър Теодоров-Балан
Александър Цанков
Александър Цолов Цанко̀в е професор в Софийския университет, академик, български икономист, юрист и политик, водач на партия Демократически сговор, а по-късно на Народно социално движение.
Виж Борис III и Александър Цанков
Александър Балабанов
Александър Михайлов Балабанов е виден български литературовед, преводач и критик, дългогодишен преподавател в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и член на Македонския научен институт.
Виж Борис III и Александър Балабанов
Александър Бегажев
Александър Георгиев Бегажев е български журналист, преводач, доктор по философия.
Виж Борис III и Александър Бегажев
Антон Прудкин
Антон Макарович Прудкин (Антон Макарович Прудкин) е български морски капитан, авантюрист, анархист, революционер, шпионин, контрабандист, писател и художник.
Антон Разсуканов
Антон Спиридонов Разсуканов е български офицер, полковник.
Виж Борис III и Антон Разсуканов
Анастас Дудулов
Анастас Периклиев Дудулов е български скулптор.
Виж Борис III и Анастас Дудулов
Анархо-комунизъм
С понятието анархо-комунизъм е направление в комунизма и анархизма, а също и школа в политическата философия, стремяща се към комунистическо общество, в което не присъстват централизиращи институции.
Виж Борис III и Анархо-комунизъм
Андрей Ляпчев
Андрей Тасев Ляпчев е български политик от Македония.
Ньойски договор
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори).
Виж Борис III и Ньойски договор
Националсоциалистическа асоциация на юристите
Националсоциалистическата асоциация на юристите (Nationalsozialistische Rechtswahrerbund – NSRB) е професионалната организация на юристите по времето на Третия Райх(1936-1945).
Виж Борис III и Националсоциалистическа асоциация на юристите
Национална спортна академия
Националната Спортна Академия „Васил Левски“ (съкратено НСА) е специализирано държавно висше училище в София, България.
Виж Борис III и Национална спортна академия
Национален военен университет
Националният военен университет „Васил Левски“ е военно висше училище с 2 факултета в градовете Велико Търново и Шумен, България.
Виж Борис III и Национален военен университет
Нацко Сотиров
Нацко Сотиров Костов е главен готвач в кухнята на царското семейство в периода 1937 – 1945 г.
Наградна система на Българската православна църква
Наградната орденна система на Българската православна църква (БПЦ) закъснява спрямо останалите православни църкви със 73 години, заради схизмата, наложена през септември 1872 г.
Виж Борис III и Наградна система на Българската православна църква
Надежда (княгиня)
Княгиня Надежда Българска, херцогиня Саксонска (Надежда Клементина Мария Пия Мажелла) (30 януари 1899 – 15 февруари 1958) е последното дете на княз (цар) Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, която починала при раждането ѝ.
Виж Борис III и Надежда (княгиня)
Надежда Станчова
Надежда Димитрова Станчова е български дипломат и британска благородничка.
Виж Борис III и Надежда Станчова
Никулицел
Никулица (Никулицел) (Niculiţel) с предишни имена Николица и Манастир (Nicolitza, Monaster) е село, център на едноименната община, с площ 93,67 кв.
Никола Куртоклиев
Снимка от откриване на заседание на 14 Обикновено Народното събрание. Тронно слово на цар Фердинанд I Български. От дясно на царя е капитан Никола Куртоклиев, 1909 г. Никола Ганчев Куртоклиев е български генерал и висш служител, достигнал до ръководител на администрацията в Двореца на българския цар Борис III в периода 1919 – 1934 година.
Виж Борис III и Никола Куртоклиев
Никола Петков
Никола Димитров Петков е български политик, лидер на БЗНС и обединената демократична опозиция, убит от комунистическия режим.
Никола Недев
Никола Димитров Недев е български офицер, генерал-майор, военен историк и политик.
Никола Сакаров
Сакаров (на средния ред, вторият отляво) с други членове на ръководството на Българското икономическо дружество Никола Илиев Сакаров е български икономист и общественик.
Виж Борис III и Никола Сакаров
Никола Тодоровски (кмет)
Никола Иванов Тодоровски е български политик, кмет на Орхание в периода 1920 – 1923 г.
Виж Борис III и Никола Тодоровски (кмет)
Никола Марковски
Никола Трифонов Марковски, наричан Коле Бабчорчето или Коле Бапчорски, е български революционер и теософ, деец на македоно-одринското освободително движение, костурски войвода.
Виж Борис III и Никола Марковски
Никола Михов
Снимка на министъра на войната ген. Никола Михов с Адолф Хитлер и фелдмаршал Вилхелм Кайтел, по време на посещение в Германия, 9 януари 1943 г. Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията.
Никола Богданов (художник)
Никола Петров Богданов е български художник и скулптор.
Виж Борис III и Никола Богданов (художник)
Никола Вапцаров
Съюза на българските писатели, издадена посмъртно Никола Йонков Вапцаров (1909 – 1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика.
Виж Борис III и Никола Вапцаров
Никола Гешев
Никола Христов Гешев е български полицай от периода между двете световни войни.
Никола Йотов
Никола Костадинов Йотов е български юрист и политик.
Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител
„Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител“ е български документален филм от 1943 г.
Виж Борис III и Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител
Недадените
„Недадените“ е български 12-сериен телевизионен игрален филм на режисьорите Вито Бонев и Иван Митов по сценарий на Емил Бонев.
Ненчо Илиев (писател)
Ненчо Илиев, известен с псевдонима Сириус, е български писател, журналист, военен кореспондент, преводач, висш държавен служител, близък до царското семейство.
Виж Борис III и Ненчо Илиев (писател)
Непорочно зачатие Богородично (Раковски)
„Непорочно Зачатие Богородично“ (Immaculata Conceptio Beatae Virginis Mariae) е християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква.
Виж Борис III и Непорочно зачатие Богородично (Раковски)
Рашково
Рашково е село в Западна България.
Рафаил Попов (археолог)
Рафаил Петров Попов (Троянски) е български историк, археолог, палеонтолог, спелеолог и музеен деятел.
Виж Борис III и Рафаил Попов (археолог)
Рафаил Алексиев
Рафаил Алексиев e български ставрофорен свещеноиконом, протойерей.
Виж Борис III и Рафаил Алексиев
Рафаил Жечев
Рафаил Жечев Кънев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 1-ва пехотна софийска дивизия (1934 – 1935), флигел-адютант на Цар Борис III (1935 – 1943) и на Цар Симеон II (1943 – 1944), генерал-адютант на Цар Симеон II (1944 – 1945).
Рачо Петров
Рачо Петров Стоянов (род. Радуш Петров Стоянов) е български офицер (генерал от пехотата) и политик.
Радунци
Радунци е село в Южна България.
Радио
Съвременен Радиоприемник Радио (от лат. radius – лъч) е технология, позволяваща преноса на сигнали чрез модулиране на радиовълни.
Разсолкови къщи
Разсолковите къщи са две жилищно-търговски сгради на улица „Солунска“ №25–37 в София, създадени за известната фамилия Разсолкови.
Виж Борис III и Разсолкови къщи
Раковски (град)
Раковски е град в Южна България, Област Пловдив, административен център на община Раковски.
Виж Борис III и Раковски (град)
Рилски манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е български ставропигиален манастир, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Виж Борис III и Рилски манастир
Римски стадион (площад в Пловдив)
Площад „Римски стадион“ в Пловдив е известен с името „Джумаята“, което никога не е било негово официално наименование.
Виж Борис III и Римски стадион (площад в Пловдив)
Роберто I Бурбон-Пармски
Роберто I Бурбон-Пармски, с рождено име Роберто Карло Луиджи Мария де Бурбон (Roberto I Carlo Luigi Maria; * 9 юли 1848, † 16 ноември 1907) е последният суверен херцог на Парма и Пиаченца от 1854 до 1859, когато херцогството е анексирано от Италия.
Виж Борис III и Роберто I Бурбон-Пармски
Регионален археологически музей, Пловдив
Регионалният археологически музей – Пловдив (съкратено РАМ – Пловдив) е специализиран музей за археология и история в Пловдив.
Виж Борис III и Регионален археологически музей, Пловдив
Регенти на България
В историята на монархията в България регенти на български владетели управляват страната от името на недееспособен монархпоради малолетието му или до избирането на нов монарх.
Виж Борис III и Регенти на България
Резидентен град
Резидентен град е градски център, който е седалище (резиденция) на монархили княз.
Виж Борис III и Резидентен град
Съ нами Богъ (филм)
Съ нами Богъ е български документален сериал от 2019 г.
Виж Борис III и Съ нами Богъ (филм)
Съюз на българските национални легиони
Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ; до 1935 г. – Съюз на младежките национални легиони) е ултранационалистическа, профашистка и пронацистка организация в България, активна през 1932 – 1944 година и определяна като най-мощното фашистко движение в българската история.
Виж Борис III и Съюз на българските национални легиони
Сухопътни войски на България
Сухопътните войски на Република България са основният вид въоръжени сили в Българската армия.
Виж Борис III и Сухопътни войски на България
Струмишко-Скопска епархия
Епископ Киро Стоянов Успение на Пресвета Богородица в Струмица – Скопие (Успение на Пресвета Богородица во Струмица – Скопје; Eparchia Beatae Mariae Virginis in Caelum Assumptae Strummnitzensis-Scopiensis) е единствената епархия на Източнокатолическата (униатска) църква в Северна Македония.
Виж Борис III и Струмишко-Скопска епархия
Станислав Балан
Станислав Александров Балан е български юрист, дипломат и личен секретар на цар Борис III.
Виж Борис III и Станислав Балан
Станимир Станимиров
Станимир Попстефанов Станимиров е най-изявеният и най-известен представител на габровския род Станимирови.
Виж Борис III и Станимир Станимиров
Стилове на декорация на католическите храмове в България
Стиловете на декорация на католическите храмове в България са типове украса на католическите църкви по българските земи между XIX и XXI век.
Виж Борис III и Стилове на декорация на католическите храмове в България
Стою Шишков
Къщата на Стою Шишков в Чепеларе, 1900 г. Заедно с чиновници, учители, пощенски служители, митнически началник и други от Чепеларе, 1897 г. На събора на Рожен, 1901 г. Заедно с близки и роднини, ок.
Стоян Стоянов (психиатър)
Стоян Тодоров Стоянов е български учен, лекар-психиатър.
Виж Борис III и Стоян Стоянов (психиатър)
Стоян Тевекелиев
Стоян Стойков Тевекелиев е български търговец и индустриалец.
Виж Борис III и Стоян Тевекелиев
Стоил Стоилов (режисьор)
Стоил Стефанов Стоилов е български драматичен и оперетен режисьор, актьор и театрален деец.
Виж Борис III и Стоил Стоилов (режисьор)
Стойчо Раданов
Стойчо Раданов е български съдебен лекар, професор.
Виж Борис III и Стойчо Раданов
Стопанска академия
Стопанска академия „Д.
Виж Борис III и Стопанска академия
Стефан Каракостов
Стефан Любомиров Каракостов е български театрален и литературен критик и публицист, характеризиран от Георги Марков като „идеологически полковник“.
Виж Борис III и Стефан Каракостов
Стефан Клечков
Д-р Стефан Рачев Клечков е виден български общественик, юрист и държавен администратор от времето на Цар Борис III.
Виж Борис III и Стефан Клечков
Стефан Недев
Стефан Савов Недев е български офицер, полковник.
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Борис III и Стефан Стамболов
Стефан Грънчаров
Портрет Стефан П. Грънчаров със семейството си мини Стефан Пенчов Грънчаров е български ботаник и учител.
Виж Борис III и Стефан Грънчаров
Стефан Груев
Стефан Павлов Груев е български писател и общественик, дългогодишен журналист във френското списание „Пари Мач“, а също работил и в радио „Свободна Европа“, и в българската секция на Би Би Си.
Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)
Копривщенското училище в началото на ХХ век Средно училище „Любен Каравелов“ е средно училище в град Копривщица, приемственик на Първото класно училище в България „Св.
Виж Борис III и Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица)
Саръгьол
Саръгьол, от турското sarıgöl, превеждано на български като жълто езеро, може да се отнася за.
Саръгьол (дворец)
Дворецът „Саръгьол“ е обширна дървена сграда, използвана като ловна хижа от царете на Третото българско царство.
Виж Борис III и Саръгьол (дворец)
Савойска династия
280x280пкс Савойската династия или Дом Савоя е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия.
Виж Борис III и Савойска династия
Сакскобургготски
Сакскобургготски e български владетелски род от Третото българско царство.
Виж Борис III и Сакскобургготски
Сами сред вълци
„Сами сред вълци“ е български 5-сериен телевизионен игрален филм (драма, приключенски) от 1979 година на режисьора Зако Хеския, по сценарий на Павел Вежинов.
Виж Борис III и Сами сред вълци
Св. св. Кирил и Методий (орден)
„Св.
Виж Борис III и Св. св. Кирил и Методий (орден)
Свети цар Борис (Краево)
„Свети цар Борис–Михаил“ е православна църква в село Краево, община Ботевград, част от Ловчанската епархия на Българската православна църква.
Виж Борис III и Свети цар Борис (Краево)
Свети Архангел Михаил (Раковски)
„Свети Архангел Михаил“ е християнска църква в град Раковски, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква.
Виж Борис III и Свети Архангел Михаил (Раковски)
Свети Августин (колеж в Пловдив)
Колежът „Свети Августин“, наричан Френският колеж, е мъжко католическо (средно) училище, съществувало в края на XIX и първата половина на XX век в Пловдив.
Виж Борис III и Свети Августин (колеж в Пловдив)
Свети Дух (Пловдив)
„Свети Дух“ е християнска църква в Пловдив, България, част от Софийско-пловдивската епархия на Римокатолическата църква.
Виж Борис III и Свети Дух (Пловдив)
Свети Лудвиг (Пловдив)
„Свети Лудвиг“ е римокатолически църковен храм в гр.
Виж Борис III и Свети Лудвиг (Пловдив)
Сирак Скитник
Сирак Скитник е артистичният псевдоним на българския писател и художник Панайот Тодоров Христов.
Сирко Станчев
Сирко Станчев Петков (Петров) е български военен, адютант на цар Борис III, народен представител.
Симеон Сакскобургготски
Симеон Борисов Сакскобургготски (докато е цар, с официална титла Негово Величество Симеон II, цар на българите, или накратко Симеон Втори) е цар на българите в периода 1943 – 1946 г.
Виж Борис III и Симеон Сакскобургготски
Симеоновец
Главната улица в Симеоновец Симеоновец е село в Южна България.
Скаутско движение в България
Скаутското движение в България се заражда още в началото на XX век, само няколко години след появата на скаутството в родината му Англия.
Виж Борис III и Скаутско движение в България
Скопски народен театър
Скопски народен театър е български драматичен театър, съществувал в администрирания от България Скопие по време на Втората световна война от 1941 до 1944 година.
Виж Борис III и Скопски народен театър
Славяново (област Търговище)
Славя̀ново е село в Североизточна България.
Виж Борис III и Славяново (област Търговище)
Славчо Петров
Славчо Петров е български майстор-сладкар в кухнята на царското семейство в периода 1940 – 1946 г.
Славчо Бабаджанов
Позив“, 22 декември 1900 година Славчо Г.
Виж Борис III и Славчо Бабаджанов
Сливница
Слѝвница е град в Западна България.
Смърт на Борис III
Смъртният акт на цар Борис III, подписан от министър-председателя Богдан Филов, пазителя на държавния печат д-р Константин Партов и лекарите Стоян Киркович, Стефан Даскалов и Драгомир Александров, 28 август 1943 г.
Виж Борис III и Смърт на Борис III
Смядовска луканка
Смядовска луканка е традиционен български сурово-сушен пресован месен продукт.
Виж Борис III и Смядовска луканка
Софийска фондова борса
Софийска фондова борса е историческа фондова борса в Царство България, съществувала в периода 1914 – 1947 година.
Виж Борис III и Софийска фондова борса
Соболева акция
Соболевата акция е пропагандна акция на Българската комунистическа партия (БРП (к)) в края на 1940 г.
Виж Борис III и Соболева акция
Солунски български клуб
Солунският български клуб (Βουλγαρική Λέσχη Θεσσαλονίκης) е културно-просветна организация на българите в Егейска Македония, съществувала в окупирания от германски войски град Солун, Гърция, по време на Втората световна война.
Виж Борис III и Солунски български клуб
Спасяване на евреите в България
Паметна плоча за спасяването на бургаските евреи Паметникът във Варна Паметникът във Видин Спасяването на евреите в България по време на Втората световна война е предотвратяването на депортацията в нацистки концлагери на евреите от довоенните граници на България.
Виж Борис III и Спасяване на евреите в България
Списък на терористични атаки
Следва списък с някои по-известни терористични атаки в световната история.
Виж Борис III и Списък на терористични атаки
Списък на ректорите на Софийския университет
Това е списък на ректорите на Софийския университет от създаването на Висшия педагогически курс на 1 октомври 1888 г.
Виж Борис III и Списък на ректорите на Софийския университет
Списък на генералите в Третото българско царство
Това е списък на 491 офицери с висши офицерски звания (генералите и адмиралите) в Третото българско царство, подредени в азбучен ред на фамилните им имена с техните последни военни звания и годината на получаването им 3 март 1878 – 15 септември 1946 г.
Виж Борис III и Списък на генералите в Третото българско царство
Спиро Василев
Спиро Василев Мореов, наричан Загоричанин, е български общественик, председател на Костурското благотворително братство, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година
„Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година“ е албум с фотографии и репродукции, издаден от Централното поборническо-опълченско дружество в София през 1928 година в чест на 50-годишнината от края на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Борис III и Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година
Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство
Специализираният музей за резбарско и зографско изкуство обединява 10 музейни обекта в Трявна.
Виж Борис III и Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство
Секирово
Секирово е бивше село и средният от кварталите на българския град Раковски.
Трявна
Тря̀вна (правопис до 1945 г. Трѣвна) е град в област Габрово, Централна Северна България.
Трайчо Чундев
Трайчо (Трайко, Трайче) Чундев е български революционер, член на Вътрешната македонска революционна организация.
Тракийски български апостолически викариат
Тракийски български апостолически викариат (Vicariatus Apostolicus Thraciae Bulgarorum) е апостолически викариат, една от двете епархии на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала с център в Одрин в Османската империя между 1883 г.
Виж Борис III и Тракийски български апостолически викариат
Трета българска държава
Герб на България (1927 – 1946) Третата българска държава е термин в историческата наука, с който се отбелязва третият етап на българската държавност.
Виж Борис III и Трета българска държава
Трети артилерийски полк
Трети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Борис III и Трети артилерийски полк
Тодор Кожухаров
Тодор Павлов Кожухаров (с псевдоними Щабскапитан Копейкин, Федя Чорни) е български журналист, писател и политик.
Виж Борис III и Тодор Кожухаров
Тодор Ангелов
Тодор Ангелов Дзаков (Théodore Angheloff) с прякор Божаната е български революционер, живял дълго време в Белгия.
Тодор и Десьо Голомяхови
Десьо Голомяхов е скромен, неук балканджия, безпартиен, родом от град Копривщица.
Виж Борис III и Тодор и Десьо Голомяхови
Тома Кленков
Тома Петков Кленков е български общественик и революционер, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941), деец на Българските акционни комитети в Македония.
Тома Фиданчев
Тома Николов Фиданчев или Тома Фиданчевич (Тома Фиданчевић) е лекар и политик, кмет на Струмица от 1927 до 1931 година и народен представител от Струмишкия срез от 1931 до 1935 година.
Тома Бакрачев
Тома Кузманов Бакрачев с псевдоним Леонид Голщайн е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Теснолинейка Септември – Добринище
Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище или линия № 16 от Националната железопътна мрежа на България е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm, известно още като босненски тип междурелсие.
Виж Борис III и Теснолинейка Септември – Добринище
Теофил Груев
Теофил Христов Груев е един от най-добрите български лекари в средата на XX в.
Теодора Ноева
Теодора Ноева е сред първите защитнички на женските права в България.
ТЕЦ „Курило“
ТЕЦ „Курило“ е топлоелектрическа централа, разположена в село Курило, днес част от град Нови Искър.
Успение Богородично (Шишманци)
„Успение на Пресвета Богородица“ е православен храм в село Шишманци, част от Пловдивската епархия на Българската православна църква.
Виж Борис III и Успение Богородично (Шишманци)
Училище-паметник „Тодор Генчов Влайков“
Училището-паметник „Тодор Генчов Влайков“ е начално училище, открито в град Пирдоп.
Виж Борис III и Училище-паметник „Тодор Генчов Влайков“
Уинстън Чърчил
Сър Уинстън Ленърд Спенсър-Чърчил (Sir Winston Leonard Spencer-Churchill, 30 ноември 1874 г. – 24 януари 1965 г.) е британски политик и държавник, известен с дългата си политическа кариера и особено с ключовата си роля във Втората световна война.
Виж Борис III и Уинстън Чърчил
Умберто II Савойски
Умберто II Савойски, роден Умберто Никола Томазо Джовани Мария Савойски (Umberto Nicola Tommaso Giovanni Maria di Savoia; * 15 септември 1904, Кралски замък Ракониджи, Кралство Италия; † 18 март 1983, Женева, Швейцария) е принц на Пиемонт (1904 – 1946), генерален наместник на Кралство Италия (5 юни 1944 – 9 май 1946) и последен крал на Италия (9 май – 18 юни 1946 г.), брат на българската царица Йоанна.
Виж Борис III и Умберто II Савойски
Университет за национално и световно стопанство
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) е най-големият бизнес университет в Република България и Югоизточна Европа.
Виж Борис III и Университет за национално и световно стопанство
Франц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд)
Франц Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд (Franz Josias von Sachsen-Coburg-Saalfeld; * 25 септември 1697, Заалфелд; † 16 септември 1764, Родах) от рода на Ернестинските Ветини, е от 1729 до 1764 г.
Виж Борис III и Франц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд)
Фридрихсхафен
Фридрихсхафен (Friedrichshafen) е град в Южна Германия, провинция Баден-Вюртемберг.
ФК Владислав
Владислав е български футболен отбор от Варна, съществувал до 1945 г.
Факултет по дентална медицина (Медицински университет – София)
Факултетът по дентална медицина на Медицинския университет в София провежда обучение по дентална медицина и лицево-челюстна хирургия.
Виж Борис III и Факултет по дентална медицина (Медицински университет – София)
Филателия
Филателия означава систематично събиране и изследване на пощенски марки и документи.
Филип Търновски
Филип е епископ на Българската православна църква, митрополит Търновски.
Виж Борис III и Филип Търновски
Филипийска базилика B
Филипийската базилика B (Βασιλική Β Φιλλίπων) е археологически обект в античния македонски град Филипи, Гърция.
Виж Борис III и Филипийска базилика B
Флигел-адютант
Флигел-адютантът (Flügeladjutant) е висш, щабен офицер, който е пръв адютант на монарх(главнокомандващ).
Виж Борис III и Флигел-адютант
Фердинанд I Български
Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.
Виж Борис III и Фердинанд I Български
Фердинанд Козовски
Фердинанд Тодоров Козовски е български комунист, политически и военен деец, офицер, генерал-лейтенант.
Виж Борис III и Фердинанд Козовски
Христо Калфов
Христо Димов Калфов е български офицер и политик.
Христо Николов Луков
Христо Николов (Колев) Луков е български офицер (генерал-лейтенант), преподавател по военно дело и политик.
Виж Борис III и Христо Николов Луков
Христо Бърдаров
Христо Бърдаров може да се отнася за.
Виж Борис III и Христо Бърдаров
Христо Бърдаров (полковник)
Христо Стоянов Бърдаров е български офицер (полковник) и адютант на царското семейство.
Виж Борис III и Христо Бърдаров (полковник)
Холокост в България
Холокостът в България обхваща дейностите на българските власти, съдействащи на Холокоста, политиката на Германия за ликвидиране на евреите (т.нар. „окончателно решение на еврейския въпрос“) в Европа по време на Втората световна война.
Виж Борис III и Холокост в България
Хенри Левенсон
Хенри УлрихЛевенсон е български писател, преводач, журналист и дипломат от еврейски произход.
Виж Борис III и Хенри Левенсон
Цар
Цар е монархическа титла, използвана предимно от българските, сръбските и руските монарси в периода ІХ-ХХ век.
Виж Борис III и Цар
Цар Освободител (паметник)
Паметникът на Царя Освободител Паметникът на Царя Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е сред най-внушителните паметници в София.
Виж Борис III и Цар Освободител (паметник)
Цар и генерал
„Цар и генерал“ е български игрален филм (драма) от 1966 година на режисьора Въло Радев, по сценарий на Любен Станев.
Цар Борис III
#виж Борис III.
Цар Борис ІІІ (мост)
„Цар Борис ІІІ“ е каменен мост над река Янтра във Велико Търново, построен в края на 1935 г., именуван в чест на българския цар Борис III.
Виж Борис III и Цар Борис ІІІ (мост)
Царство България
Царство България е официалното наименование на българската държава от 5 октомври 1908 до 15 септември 1946 г.
Виж Борис III и Царство България
Царска чешма (Разлог)
Царската чешма е историческа постройка в град Разлог, България.
Виж Борис III и Царска чешма (Разлог)
Царска купа
Купа на Н.В.
Царска Бистрица
„Царска Бистрица“ е дворец на владетелите от Третото българско царство.
Виж Борис III и Царска Бистрица
Царски дворец (София)
Бившият Княжески/царски дворец и настоящ комплекс от национални музеи в София се намира на площад „Княз Александър I“ № 1 в центъра на столицата на България.
Виж Борис III и Царски дворец (София)
Царица
Елена Българска – царица на сърби и гърци Царица е титла, носена от законната съпруга на владетеля на държава, притежаващ титлата „цар“, а такива държави-царства са Първата българска държава (от Симеон Велики насетне), Втората българска държава, Царство България, Душановото царство, Руското царство и Руската империя.
Царица на България
Царица на България е българска владетелска титла, давана на съпругата на държавния глава на Първото и Второто българско царство, или отразяваща реално управляваща жена на трона, което обаче не се е случвало дори веднъж в българската история.
Виж Борис III и Царица на България
Царево
Ца̀рево е град в Югоизточна България, област Бургас.
Цветан Даскалов
Цветан Даскалов е български актьор и режисьор.
Виж Борис III и Цветан Даскалов
Цита Бурбон-Пармска
Цита Бурбон-Пармска е пармска принцеса, последна императрица на Австрия и последна кралица на Бохемия и Унгария, съпруга на последния австроунгарски император Карл I.
Виж Борис III и Цита Бурбон-Пармска
Чалъкови
Чалъкови е село в Южна България.
Чирпанско земетресение
Чирпанското земетресение е поредица от сеизмични трусове между 14 и 25 април 1928 г.
Виж Борис III и Чирпанско земетресение
Четвърти конен полк
Четвърти конен полк (4-ти конен на Н.Ц.В. Борис, Княз Търновски полк) е български кавалерийски полк, формиран през 1889 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Борис III и Четвърти конен полк
Четници на Коста Пекянец
Прокламацията на Коста Пекянец с която призовава на борба с партизаните. Четническото крило на Коста Пекянец се официализира символично в столицата на Шумадия – Крагуевац на 28 юни 1941 г.
Виж Борис III и Четници на Коста Пекянец
Шишманци
Шишманци е село в Южна България.
Юрий Захарчук
Юрий Порфириевич Захарчук (1890 – 1944) е руски дворянин и офицер, емигрирал в България, оглавил и издигнал противопожарната служба на София до една от най-добрите в Европа.
Мургаш (Софийска област)
Мургаш е село в Западна България.
Виж Борис III и Мургаш (Софийска област)
Мафалда Савойска (1902 – 1944)
Мафалда Мария Савойска, родена Мафалда Мария Елизабета Анна Романа Савойска (* 19 ноември 1902, Рим, Кралство Италия; † 28 август 1944, Концетрационен лагер Бухенвалд, Германска империя), е принцеса на Савоя, принцеса на Етиопия, принцеса на Албания и чрез брак титулярна ландграфиня на Хесен–Касел (1940 – 1944), сестра на българската царица Йоанна.
Виж Борис III и Мафалда Савойска (1902 – 1944)
Маршал
Маршал е висше военно звание.
Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии
Мария Пия дела Грация Бурбон-Двете Сицилии (Maria Pia della Grazia di Borbone; * 2 август 1849, Гаета; † 29 септември 1882, Биариц, Франция), e принцеса на Двете Сицилии и титулярна херцогиня на Парма и Пиаченца от 1869 до 1882 г., баба по майчина линия на цар Борис III.
Виж Борис III и Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии
Мария Анунциата Бурбон-Двете Сицилии
Мария Анунциата Бурбон-Двете Сицилии (Maria Annunziata Isabella Filomena Sabasia, Principessa di Borbone delle Due Sicilie.; наричана: „Ciolla“; Maria Annunziata von Neapel-Sizilien; * 24 март 1843, Казерта; † 4 май 1871, Виена) е принцеса от Двете Сицилии, по съпруг – ерцхерцогиня на Австрия.
Виж Борис III и Мария Анунциата Бурбон-Двете Сицилии
Мария Румънска
Мария Румънска (* 6 януари 1900, Гота, Германия; † 22 юни 1961, Лондон, Великобритания) е румънска принцеса и кралица на Югославия, съпруга на крал Александър I.
Виж Борис III и Мария Румънска
Мария Франческа Савойска
Мария Франческа Савойска, родена Мария Франческа Анна Романа Савойска (* 26 декември 1914, Рим, Кралство Италия; † 4 декември 2001, Манделийо ла Напул, Франция), е принцеса на Италия, принцеса на Етиопия, принцеса на Албания и чрез брак принцеса на Парма, Пиаченца и Гуастала, сестра на царицата на българите Йоанна.
Виж Борис III и Мария Франческа Савойска
Мария Луиза
Мария Луиза може да се отнася за.
Мария Луиза Българска
Княгиня Мария Луиза или Мария Луиза Борисова Сакскобургготска (* 13 януари 1933, София, Царство България) е българска княгиня и княгиня фон Кохари.
Виж Борис III и Мария Луиза Българска
Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Мария Луиза Бурбон-Пармска, родена Мария Луиза Пия Тереза Анна Фердинанда Франциска Антоанета Маргарита Жозефина Каролина Бианка Лукия Аполония Бурбон-Пармска (Maria Luisa Pia Teresa Anna Ferdinanda Francesca Antonietta Margherita Giuseppina Carolina Bianca Lucia Apollonia di Borbone-Parma; * 17 януари 1870, Рим, Кралство Италия; † 31 януари 1899, София, Княжество България), e принцеса на Парма и Пиаченца, първа съпруга на княз Фердинанд I и българска княгиня.
Виж Борис III и Мария-Луиза Бурбон-Пармска
Маринка
Параклис „Света Марина“ Изглед към селото през зимата Марѝнка е село в Югоизточна България, община Бургас, област Бургас.
Мавзолей на Антим I
Мозаечният портрет над входа Освещаването на мавзолея Мавзолеят на Антим I е гробницата във Видин на Антим I – първия екзархна самостоятелната Българска екзархия, видински митрополит, председател на Учредителното народно събрание и на Първото велико народно събрание, положил основния камък в изграждането на Шипченския паметник, завещал цялото си състояние за изграждането на катедралния храм „Свети Димитър“.
Виж Борис III и Мавзолей на Антим I
Манифест за абдикация на цар Фердинанд
„Манифест към българския народ“ е документ за абдикация на цар Фердинанд I Български, подписан на 3 октомври 1918 г.
Виж Борис III и Манифест за абдикация на цар Фердинанд
Милан Генов
Милан и Катерина Генови Милан Арсов Генов е български фармацевт, станал жертва на сръбския режим във Вардарска Македония.
Моят чичо Осуалд
„Моят чичо Осуалд“ (My Uncle Oswald) е роман за възрастни от Роалд Дал.
Виж Борис III и Моят чичо Осуалд
История на Юридическия факултет на Софийския университет
Часовникът на камбанарията на Болонския университет. Под него е анатомичният театър и параклиса. Историята на Юридическия факултет на Софийския университет „Св.
Виж Борис III и История на Юридическия факултет на Софийския университет
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Борис III и История на България
История.бг
„История.bg“ е българско телевизионно пряко предаване.
Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)
Италианската окупационна зона на Балканите (1941 – 1943) по време на Втората световна война е определена на преговори между Фашистка Италия и Третия райхвъв Виена през април 1941 г., като демаркационната линия определяща границите ѝ става известна като „Виенска линия“.
Виж Борис III и Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943)
Италианско-гръцка война
Итало-гръцката война (Ελληνοϊταλικός πόλεμος, Гръко-италианската война Guerra di Grecia, Гръцката война) е въоръжен конфликт между Фашистка Италия на Мусолини и кралска Гърция на диктатора Метаксас.
Виж Борис III и Италианско-гръцка война
Иван Карамихайлов
Иван Карамихайлов (1866 – 1961) е български лекар, хирург, един от създателите на хирургията в България.
Виж Борис III и Иван Карамихайлов
Иван Каломенов
Иван Михайлов Каломенов е български опълченец и печатар в Следосвобожденска България.
Виж Борис III и Иван Каломенов
Иван Пастухов
Иван Стефанов Пастухов е виден български историк, публицист, общественик и политически деец.
Иван Тантилов
Иван Иванов Тантилов е български офицер, генерал-майор от Генералщабното ведомство, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), флигел-адютант на цар Борис III и военен пълномощник при австро-унгарския император през Първата световна война (1915 – 1918).
Иван Михайлов
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение.
Иван Иванов (кмет)
Иван Николов Иванов е български инженер, политик и учен, член-кореспондент на Българска академия на науките.
Виж Борис III и Иван Иванов (кмет)
Иван Буреш
Иван Йосифов Буреш (27 декември 1885 – 8 август 1980) е български зоолог, ентомолог, академик и дългогодишен директор на Института по зоология към БАН.
Иван Батаклиев
Иван Атанасов Батаклиев е виден български географ, историк и геополитик.
Виж Борис III и Иван Батаклиев
Иван Багрянов
Иван Иванов Багрянов е български политик, министър-председател на България в 60-о правителство (1944).
Иван Вълков
Иван Вълков Вълков е български офицер (генерал от пехотата) и политик.
Иван Вариклечков
Иван Петров Вариклечков е български офицер от флота, контраадмирал.
Виж Борис III и Иван Вариклечков
Иван Вазов
Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български поет, писател и драматург, наричан често „Патриархна българската литература“.
Иван Георгов
Иван Андреев Георгов е български учен философ-идеалист, педагог, академик на Българската академия на науките, председател и член-учредител на Македонския научен институт.
Иван Димов (скулптор)
Иван Димов Колев е един от изтъкнатите представители на българската скулптура от средата и края на 20 век.
Виж Борис III и Иван Димов (скулптор)
Избори в България
Избори в България са всички избори в България, на които чрез пряко гласуване на национално ниво се избират: парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент.
Виж Борис III и Избори в България
Илия Кожухаров
Илия Иванов Кожухаров е български юрист и политик.
Виж Борис III и Илия Кожухаров
Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България
Институтът на дипломираните експерт-счетоводители осигурява упражняването на независимата одиторска професия на регистрираните одитори в интерес на обществото.
Виж Борис III и Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България
Жребият
„Жребият“ е български 7-сериен телевизионен игрален филм (драма) от 1993 година на режисьора Иванка Гръбчева, по сценарий на Свобода Бъчварова и Иванка Гръбчева.
Жабокрекска акция
Жабокрекската акция е бойна операция на Рило-пиринския партизански отряд по време на Партизанското движение в България (1941 – 1944).
Виж Борис III и Жабокрекска акция
Железопътна линия Царева ливада – Габрово
Железопътна линия 42 е електрифицирана и неудвоена железопътна линия в централна България, свързваща Габрово с жп линия 4 (Подкова, общ. Кирково, обл. Кърджали – Русе) в Царева ливада.
Виж Борис III и Железопътна линия Царева ливада – Габрово
За храброст
Геоглиф на ордена за „За храброст“ с мечове „За храброст“ е висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България.
За заслуга
„За заслуга“ е висш български орден, учреден на 5 април 1883 година от княз Александър I Батенберг по случай рождения му ден.
Звено
Политически кръг „Звено“ е крайнодясна обществено-политическа организация, съществувала в България от 1927 до 1949 г.
Зджислав Зембжуски
Зджѝслав Зембжу̀ски (Zdzisław Zembrzuski) е български обществен деец от полски произход.
Виж Борис III и Зджислав Зембжуски
Златен фонд на Българското национално радио
Златният фонд на Българското национално радио е колекция на Българското национално радио, съхраняваща над 14 000 архивни единици музика и интервюта с български и чуждестранни писатели, поети, актьори, режисьори, композитори, певци, инструменталисти, художници, общественици, политици.
Виж Борис III и Златен фонд на Българското национално радио
Змийски остров
Змийският остров или Свети Тома е остров на България в Черно море.
Виж Борис III и Змийски остров
Зографски манастир
„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.
Виж Борис III и Зографски манастир
Зоология
Зоологията е наука за животните.
Зелин
Зелин е местност край Ботевград.
Българска ела
Цар-Борисова ела в Пирин, край Банско Разпространение на ели на Балканите (районите с Цар-Борисова ела са в синьо) Българската ела, наричана също Цар-Борисова ела (Abies borisii-regis), както и Македонска ела, е самостоятелен вид от род ела, разпространен в планините на Балканския полуостров в България, Северна Гърция, Северна Македония, Албания и Сърбия.
Български теософски преглед
„Български теософски преглед“ е първото българско теософско списание, официален орган на българския клон към френската секция на Теософското общество.
Виж Борис III и Български теософски преглед
Български акционни комитети
Българските акционни комитети са патриотични организации на българите в Македония, съществували през 1941 година и подготвили анексията на по-голямата част от областта от България след разгрома на Кралство Югославия и Гърция от Германия по време на Втората световна война.
Виж Борис III и Български акционни комитети
Български беломорски флот
Кавала, пристанището – базата на Беломорската флотилия, жълтата сграда над него е българската комендатура. Българският беломорски флот се състои от военноморските сили и средства, и бреговата охрана, разположени по крайбрежието на Бяло море по времето, когато Беломорска Тракия и източна Беломорска Македония влизат в държавните граници на България.
Виж Борис III и Български беломорски флот
Български католически книжовен архив „Абагар“
Българският католически книжовен архив „Абагар“ е богата колекция на български книги и други предмети в България, свързани с българската духовност, събирани в Рим през 1980-те години.
Виж Борис III и Български католически книжовен архив „Абагар“
Български общ народен студентски съюз
Българският общ народен студентски съюз (БОНСС) е организация на българското студентство, свързана с БКП.
Виж Борис III и Български общ народен студентски съюз
Българско ботаническо дружество
Българското ботаническо дружество е основано на 7 ноември 1923 г.
Виж Борис III и Българско ботаническо дружество
Българско национално радио
Симфоничният оркестър на БНР с диригент Емил Табаков Студио 1 на Българското национално радио Българското национално радио (БНР) е национален обществен доставчик на радио услуги според Закона за радиото и телевизията.
Виж Борис III и Българско национално радио
Българско национално правителство в изгнание
Хотел „Империал“ във Виена – седалището на Българско национално правителство в изгнание. Българското национално правителство в изгнание, самоназоваващо се Българско национално правителство, е самопровъзгласило се колаборационистко правителство на България, сътрудничило с Нацистка Германия през 1944 – 1945 година.
Виж Борис III и Българско национално правителство в изгнание
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
България в Първата световна война
Безспорната и спорната български зони в Македония по българо-сръбския договор от 29 февруари 1912 г. ''България с нас!'' Пощенска картичка, отбелязваща влизането на България във войната на страната на Централните сили България – военни граници през Първата световна война България – административно деление с новоосвободените земи през Първата световна война Участието на България в Първата световна война включва бойните действия на Царство България в Първата световна война.
Виж Борис III и България в Първата световна война
България във Втората световна война
Анексирани и администрирани от Царство България територии по време на Втората световна война Административни области и околии в Царство България 1941 – 1944 г. Историята на България по време на Втората световна война включва първоначален период на неутралитет до 1 март 1941 г., период на съюзяване със Страните от Оста до 9 септември 1944 г.
Виж Борис III и България във Втората световна война
Бронирана бригада
Бронираната бригада се формира на 1 октомври 1943 г., съгласно министерска заповед № 375 от 29 септември 1943 г.
Виж Борис III и Бронирана бригада
Брест (област Плевен)
Брест е село, намиращо се в Северна България, община Гулянци, област Плевен.
Виж Борис III и Брест (област Плевен)
Баховица
Ба̀ховица е село в Северна България.
Балчишки дворец
Архитектурно-парковият комплекс „Дворецът“ се намира на около 2 км югозападно от центъра на град Балчик, област Добрич.
Виж Борис III и Балчишки дворец
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Борис III и Балкански полуостров
Баня (град)
Ба̀ня е град в Южна България, община Карлово, област Пловдив.
Благоевград (железопътна гара)
Гара Благоевград е железопътна гара в Благоевград.
Виж Борис III и Благоевград (железопътна гара)
Босилеград
Босѝлеград е град в Западните покрайнини, Сърбия, в близост до границата с България.
Борис
Борис може да се отнася за.
Борис Сакскобургготски
Борис Сакскобургготски или Борис Търновски (Boris Sajonia-Coburgo-Gotha – статия на сайта „www.elmundo.es“ от 12 април 2015 г.) е български княз, първороден син на княз Кардам и внук на цар Симеон II.
Виж Борис III и Борис Сакскобургготски
Борис Светиев
Борис Тодоров Светиев е български общественик и революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация.
Борис Христов
Борис Кирилов Христов е български певец (бас), работил през голяма част от живота си в Италия.
Борис Иванов (ботаник)
Борис Иванов е български общественик и ботаник, специалист по микология.
Виж Борис III и Борис Иванов (ботаник)
Борис Велчев (политик)
Борис Лазаров Велчев е български държавник и политик от Българската комунистическа партия.
Виж Борис III и Борис Велчев (политик)
Борис ІІІ
#виж Борис III.
Борисова градина
Борисовата градина е най-големият парк в София.
Виж Борис III и Борисова градина
Борисово (област Ямбол)
Борисово е село в Югоизточна България.
Виж Борис III и Борисово (област Ямбол)
Борисово подрумиче
Борисовото подрумиче, Царборисово подрумиче или Пясъчно подрумиче (Anthemis regis-borisii) е многогодишно тревисто растение от семейство Сложноцветни.
Виж Борис III и Борисово подрумиче
Богдан Филов
Богдан Димитров Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик.
Богдан Илиев
Богдан Йорданов Илиев е български летец-изтребител, офицер, подполковник, кавалер на Орден „За храброст“ и на Орден „Александър Невски“.
Божидар Карастоянов
Димитър и Райна Карастоянови и тримата им синове в 1910 г. Божидар Димитров Карастоянов е български фотограф и художник.
Виж Борис III и Божидар Карастоянов
Берковски
Берко̀вски е село в Североизточна България.
Вътрешна македонска революционна организация
Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО) е националноосвободителна организация на българите в Македония.
Виж Борис III и Вътрешна македонска революционна организация
Врана (дворец)
Дворецът „Врана“ (наричан през времето на социализма Враня) е царски дворец с парк в покрайнините на София, където Царското семейство е прекарвало по-голямата част от дните си.
Виж Борис III и Врана (дворец)
Васил Карагьозов
Васил Николов Карагьозов (14 юни 1856 – 31 март 1938), известен в последните си години като схимонахВениамин, e български фабрикант, политик (народен представител), почетен вицеконсул на Германия в Габрово, учител, схимонахв Зографския манастир, изтъкнат общественик и дарител.
Виж Борис III и Васил Карагьозов
Васил Петев
Васил Петров Петев е български офицер, генерал-майор.
Васил Икономов
Васил Бончев Икономов е български анархист, един от най-изявените деятели на това движение.
Виж Борис III и Васил Икономов
Васил Димитров
Проф.
Виж Борис III и Васил Димитров
Василий Доростолски и Червенски
Василий Доростолски и Червенски (светско име Васил Михайлов; май 1847, Цариград - 24 януари 1927, Русе) е български духовник, митрополит Доростоло-Червенски от 1899 до 1927.
Виж Борис III и Василий Доростолски и Червенски
Варна (железопътна гара)
Железопътна гара Варна е сред първите железопътни гари в България.
Виж Борис III и Варна (железопътна гара)
Висше строително училище
Висшето строително училище „Любен Каравелов“ в София е гражданско висше училище, което е наследник на Висшето военно инженерно строително училище „Любен Каравелов“, създадено за нуждите на бившите Строителни войски (наричани по-рано Трудови войски и Трудова повинност).
Виж Борис III и Висше строително училище
Висше военноморско училище (Варна)
Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (ВВМУ) се намира във Варна.
Виж Борис III и Висше военноморско училище (Варна)
Виктор Емануил III Савойски
Виктор Емануил III Савойски (Vittorio Emanuele III di Savoia), роден Виктор Емануил Фердинанд Мария Януарий Савойски (на италиански: Vittorio Emanuele Ferdinando Maria Gennaro di Savoia; * 11 ноември 1869, Неапол, Кралство Италия; † 28 декември 1947, Александрия, Египет), е крал на Италия (1900 – 1946), император на Етиопия (1936 – 1943), пръв маршал на Империята заедно с Мусолини (от 4 април 1938) и крал на Албания (1939 – 1943).
Виж Борис III и Виктор Емануил III Савойски
Виктор Емануил Савойски (1937)
Виктор Емануил Савойски, роден Виктор Емануил Алберт Карл Теодор Хумберт Бонифаций Амадей Дамян Бернардин Януарий Мария Савойски (Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser XIV.
Виж Борис III и Виктор Емануил Савойски (1937)
Владимир Стойчев
Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.
Виж Борис III и Владимир Стойчев
Владимир Сис
Владимир Сис (Vladimír Sís) е чешки журналист, военен кореспондент, писател, славянофил, страстен защитник на българската национална кауза.
Владимир Заимов
Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал от артилерията, военен деец.
Виж Борис III и Владимир Заимов
Волфсшанце
„Волфшанце“ (Wolfsschanze, „Вълчата бърлога“ или „Вълчото леговище“) е команден пункт за Източния фронт на германското командване по време на Втората световна война.
Военновъздушни сили на България
Български МиГ-29 от Трета авиобаза (Граф Игнатиево) мини Военновъздушните сили на България са военновъздушните сили на Република България.
Виж Борис III и Военновъздушни сили на България
Военен съюз (България)
Военният съюз, наричан също Военна лига, е организация на действащи и запасни офицери в Царство България, която играе важна роля в политическия живот между двете световни войни.
Виж Борис III и Военен съюз (България)
Велчо Велчев
Велчо Тодоров Велчев е български журналист, публицист, редактор и политик.
Велизар Пеев (фабрика)
---- Български царски шоколадови бонбони Пеев – Виенски тип 1941 г. Шоколадова фабрика „Велизар Пеев“ в София е първата българска шоколадова фабрика и първата на Балканския полуостров.
Виж Борис III и Велизар Пеев (фабрика)
Великите българи
„Великите българи“ е кампания на БНТ, целяща да покаже гледната точка на днешните българи към величието.
Виж Борис III и Великите българи
ВЕЦ „Левски“
Левски е деривационна водноелектрическа централа на Стара река, на южния склон на Стара планина.
Г. М. Димитров
Д-р Георги Михов Димитров (Г. М. Димитров, наричан Гемето) е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“.
Виж Борис III и Г. М. Димитров
Гусла (хор)
Хор „Гусла“ е български мъжки хор, основан през 1924 г.
Гражданска защита (държавно учреждение)
Емблемата на „Гражданска защита“ Гражданска защита е държавна служба за защита на цивилното население, материалните и културните ценности на България при бедствия, аварии, терористични атаки и военни нападения срещу страната, съществувала под различни наименования през периода 18 юли 1936 – 1 януари 2011 г.
Виж Борис III и Гражданска защита (държавно учреждение)
Григорий Попдимитров
Григорий Попдимитров Лазаров е български духовник, деец на късното Българско възраждане в края на XIX – началото на XX век, един от водачите на българското просветно и църковно дело в Македония и Одринска Тракия.
Виж Борис III и Григорий Попдимитров
Гимназия общ тип (Босилеград)
Гимназия е средно училище в град Босилеград, разположено на ул.
Виж Борис III и Гимназия общ тип (Босилеград)
Горна баня
Горна баня е квартал на София и част от административния район Овча купел на Столична община.
Гецово
Гѐцово е село в Североизточна България.
Герман
Герман е село в Западна България.
Германци в България
Германци в България или немци в България са малцинствена етническа група в България.
Виж Борис III и Германци в България
Генерал
Генерал (във флота: адмирал) е най-висшето генералско военно звание в Република България.
Георги Кьосеиванов
Георги Иванов Кьосеиванов е български дипломат и политик.
Виж Борис III и Георги Кьосеиванов
Георги Караславов
Георги Славов Караславов е български писател, белетрист и драматург, академик.
Виж Борис III и Георги Караславов
Георги Киселинчев
Георги Трендафилов (Търпов) Киселинчев е български скулптор и каменоделец.
Виж Борис III и Георги Киселинчев
Георги Овчаров
Георги Радев Овчаров (р. 20 април 1889 в Силистра – п. 15 октомври 1953, Силистра) е български архитект от междувоенния период, чието творчество е повлияно от неокласицизма.
Виж Борис III и Георги Овчаров
Георги Николов (издател)
Георги Иванов Николов е български издател.
Виж Борис III и Георги Николов (издател)
Георги Соколов – Соколето
Георги Апостолов Соколов – Соколето е бивш български футболист, нападател.
Виж Борис III и Георги Соколов – Соколето
Георги Духтев
Георги Михайлов Духтев е български ландшафтен архитект, озеленител и градинар.
Георги Димитров
Гео̀рги Димитро̀в Миха̀йлов е български и съветски политик, ръководител на Българската комунистическа партия (БКП) и председател на Коминтерна.
Виж Борис III и Георги Димитров
Държавно ловно стопанство „Кричим“
Държавно ловно стопанство „Кричим“ е основано на 30 ноември 1901 г., като държавната гора Кричим е отстъпена на Интендантството на княз Фердинанд за развъждане на фазани и друг дивеч.
Виж Борис III и Държавно ловно стопанство „Кричим“
Дядо Влайчо
Влайчо Жечев – Дядо Влайчо, както го нарича народът, е български пророк.
Дамян Гюлов
Дамян Гюлов, светско име Петър Гюлов, е доктор по богословие и философия, основател и дългогодишен ръководител на Комитета „Добър печат“, основател и редактор на католическия вестник „Истина“.
Данаил Крапчев
Данаил Василев Крапчев е изтъкнат български журналист, общественик и революционер.
Виж Борис III и Данаил Крапчев
Данаил Николаев
Данаил Цонев Николаев е български офицер, генерал от пехотата.
Виж Борис III и Данаил Николаев
Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Двадесет и пети пехотен драгомански полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство, взела участие във войните за национално обединение 1912 – 1918 г.
Виж Борис III и Двадесет и пети пехотен драгомански полк
Дворец в Баня
Дворецът в Баня, наричан още Дворец „Къщата“ или Царска къща, е лятна царска вила в Баня, Карловско, област Пловдив.
Джак Изкормвача
Джак Изкормвача (Jack the Ripper) е псевдоним на сериен убиец с неустановена самоличност, действал в района на Уайтчапъл и други близки на него бедни райони на Лондон през втората половина на 1888 г.
Виж Борис III и Джак Изкормвача
Джеймс Баучер
Baggotstown House, Бръф – родното място на Баучер Баучер в българска народна носия Паметник пред хотел „Маринела“ region:BG_type:landmark) Джеймс Дейвид Баучер (James David Bourchier) е ирландски журналист, кореспондент на Балканите, застъпник за българската кауза.
Дивчовото
Дивчовото е село в Северна България.
Димитър Карастоянов
Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.
Виж Борис III и Димитър Карастоянов
Димитър Палчев
Димитър (Мито) Янакиев Палчев с псевдоним Азаата е български революционер, лекар, общественик, деец на Костурското братство, член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в България.
Виж Борис III и Димитър Палчев
Димитър Наумов (дипломат)
Димитър Анастасов Наумов е български дипломат.
Виж Борис III и Димитър Наумов (дипломат)
Димитър Станишев (Галичник)
Димитър Минов Станишев е български предприемач от Македония, занимавал се активно с благотворителност.
Виж Борис III и Димитър Станишев (Галичник)
Димитър Багрилов
Димитър Багрилов е един от най-активните и изтъкнати търновци – учител, художник, общественик.
Виж Борис III и Димитър Багрилов
Добруджански въпрос
Разделяне на Добруджа между Румъния и България Румъния след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) през погледа на карикатуриста Добруджански въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Добруджа, и в частност в Северна Добруджа след Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Борис III и Добруджански въпрос
Доктор хонорис кауза на Софийския университет
Диплом за обяваване на цар Борис ІІІ за почетен доктор по природни науки на Софийския университет, 8 декември 1928 г., ДА „Архиви“. Традицията повелява всеки университет да има свои „доктори по заслуги“.
Виж Борис III и Доктор хонорис кауза на Софийския университет
Деветнадесетомайски преврат
Деветнадесетомайският преврат е държавен преврат в Царство България, извършен на 19 май 1934 година от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощта на армията.
Виж Борис III и Деветнадесетомайски преврат
Деветоюнски преврат
Иван Русев (по-късна възстановка).От ляво надясно: Димо Казасов, Кимон Георгиев, Никола Рачев, Янаки Моллов, Иван Вълков, Александър Цанков, Христо Калфов, Иван Русев, Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски.
Виж Борис III и Деветоюнски преврат
Делчо Илчев
Делчо Събев Илчев е български учен ентомолог и учител.
Ден на храбростта и празник на Българската армия
Денят на храбростта и празник на Българската армия е официален празник в Република България – професионален празник на военнослужещите и празник на Военния орден „За храброст“, който по традиция се отбелязва всяка година на Гергьовден – 6 май.
Виж Борис III и Ден на храбростта и празник на Българската армия
Ден на народните будители
Денят на народните будители е български официален празник, на който се чества делото на българските просветители, книжовници и революционери - първоначално на тези от времето на Българското Възраждане, Освобождението и първите десетилетия след него (до 20-те години на ХХ век), по-късно (донякъде в съгласие с изначалната му идея) обсегът му се разширява и върху културни дейци и личности със съществен принос за възхода и запазването на народа въобще, включително и от предходни епохи, както и от по-ново време.
Виж Борис III и Ден на народните будители
Ерих фон Фалкенхайн
ЕрихГеорг Антон Себастиан фон Фалкенхайн е немски военен деец, генерал от пехотата на германската имперска армия и фелдмаршал на османската армия.
Виж Борис III и Ерих фон Фалкенхайн
Евреи
Дял на евреите през 2010 г., по страни. (в проценти) Евреите (יְהוּדִים, йеудим; ייִדן, иден) са народ, наброяващ над 13 милиона души, повечето от които живеят в Израел и САЩ, но в продължителната си история формират широко разпръсната диаспора.
Евдокия Петева-Филова
Евдокия Василева Петева-Филова е българска етнографка и изкуствоведка.
Виж Борис III и Евдокия Петева-Филова
Евдокия Българска
Княгиня Евдокия Българска, херцогиня Саксонска (Евдокия Аугуста Филипина Клементина Мария) е дъщеря на цар Фердинанд I и княгиня Мария-Луиза, сестра на цар Борис III и княз Кирил и зълва на царица Йоанна Савойска.
Виж Борис III и Евдокия Българска
Екатерина Каравелова
Екатерина Великова Пенева–Каравелова е учредителка на Българския женски съюз, председателка на Българската секция към Международната женска лига за мир и свобода, една от създателките на Комитет за защита на евреите, съпруга на Петко Каравелов.
Виж Борис III и Екатерина Каравелова
Елин Пелин
Димитър Иванов Стоянов, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател.
Елена Каваева
Елена Етингер (Ентигер) Каваева е болшевишка и югославска функционерка и доктор по медицински науки от еврейски произход.
Елена Черногорска
Елена Черногорска или Елена Савойска (на италиански: Elena di Savoia), родена Елена Петрович-Негош (на сръбски: Јелена Петровић Његош), принцеса на Черна гора (* 8 януари 1873, Цетине, Княжество Черна гора; † 28 ноември 1952, Монпелие, Франция), е чрез брак кралица на Италия от 29 юли 1900 г.
Виж Борис III и Елена Черногорска
Любомир Лулчев
Любомир Христов Лулчев е български офицер и политик, личен съветник на цар Борис III, езотерик.
Виж Борис III и Любомир Лулчев
Любен Диков
Любен Ангелов Диков е български юрист и общественик, министър на правосъдието през 1935 година.
Луцифер (картина)
„Луцифер“ е картина на немския художник Франц фон Щук (сред основоположниците на Мюнхенския сецесион) от 1890 г.
Виж Борис III и Луцифер (картина)
Луиза Станишева
Луиза Станишева (Luisa Stanisheva) е българска общественичка.
Виж Борис III и Луиза Станишева
Лука Малеев
Лука Малеев Малеев е адютант на главнокомандващия на Действащата българска армия през Първата световна война, генерал Никола Жеков.
Ловеч (железопътна гара)
Железопътна гара Ловеч е основна гара по железопътна линия № 24 – Свищов – Левски – Ловеч –Троян, която е разклонение на железопътна линия № 2 – София – Горна Оряховица – Варна.
Виж Борис III и Ловеч (железопътна гара)
Летище София
Летище „София“ (SOF/LBSF), известно още като Аерогара София (Sofia Airport), е най-голямото и най-натовареното летище в България.
Летище Божурище
Летище Божурище е закрито бивше летище и някогашен главен авиоцентър на България – военно, гражданско и спортно летище, с аеропланно училище и аеропланна фабрика.
Виж Борис III и Летище Божурище
Лев Главинчев
Лев Николов Главинчев е български комунист, офицер (генерал-майор) и политик.
Лейбгвардейски конен полк
Лейбгвардейски конен полк (Лейбгвардейски на Н.В. конен полк) е български кавалерийски полк взел участие в Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Виж Борис III и Лейбгвардейски конен полк
Йохан Келерер
Йохан Келерер (Johann Kellerer) е австрийски и български градинар и ботаник.
Йордан Ковачев
Йордан Методиев Ковачев е поет, преводач и юрист, както и виден български толстоист предан на идеята за по-справедлив и съвършен свят, вегетарианец, въздържател, читалищен и кооперативен деец, есперантист, основател на Лигата за защита на човешките права.
Виж Борис III и Йордан Ковачев
Йордан Севов
Йордан Атанасов Севов е български архитект, съветник на Цар Борис III.
Йоан XXIII
Йоан XXIII (Ioannes PP.), роден като Анджело Джузепе Ронкали (Angelo Giuseppe Roncalli) е 261-вият папа на Римокатолическата църква от 28 октомври 1958 г.
Йоанна Българска
Царица Йоанна или Царицата майка Йоанна, родена Джована Елисавета Антония Романа Мария Савойска (Giovanna Elisabetta Antonia Romana Maria di Savoia; * 13 ноември 1907, Рим, Кралство Италия; † 26 февруари 2000, Ещорил, Португалия), е принцеса на Италия, принцеса на Албания, принцеса на Етиопия и чрез брак царица на българите (1930 – 1943), съпруга на цар Борис III и майка на Мария Луиза Сакскобургготска и на Симеон II Сакскобургготски.
Виж Борис III и Йоанна Българска
Йоланда Маргарита Савойска
Йоланда Маргарита Савойска, родена Йоланда Маргарита Милена Елизабета Романа Мария Савойска (* 1 юни 1901, Рим, Кралство Италия; † 16 октомври 1986, пак там, Италия), е принцеса на Италия, принцеса на Албания и чрез брак графиня на Берголо (1924 – 1977), сестра на Йоанна Българска.
Виж Борис III и Йоланда Маргарита Савойска
Йонко Вапцаров
Иван (Йонко) Николов Проданичин, известен като Вапцаров или Вапцара, както и с псевдонима Белоречки, е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Виж Борис III и Йонко Вапцаров
1 ноември
1 ноември е 305-ият ден в годината според григорианския календар (306-и през високосна).
1-во средно училище „Пенчо Славейков“
Софийското 1-во средно училище „Пенчо Славейков“ е създадено през 1879 година като Софийска класическа гимназия и е втората пълна гимназия в България след Пловдивската мъжка гимназия.
Виж Борис III и 1-во средно училище „Пенчо Славейков“
12 септември
12 септември е 255-ият ден в годината според григорианския календар (256-и през високосна година).
14 август
14 август е 226-ият ден в годината според григорианския календар (227-и през високосна).
14 април
14 април е 104-тият ден в годината според григорианския календар (105-и през високосна година).
16 февруари
16 февруари е 47-ият ден в годината според григорианския календар.
1934
Паметникът на свободата.
Виж Борис III и 1934
1945
Иван Багрянов Димитър Шишманов.
Виж Борис III и 1945
2 февруари
2 февруари е 33-тият ден в годината според григорианския календар.
22 март
22 март е 81-вият ден в годината според григорианския календар (82-ри през високосна година).
22-ро средно училище „Георги С. Раковски“
22 средно езиково училище „Георги Стойков Раковски“ се намира в град София, България.
Виж Борис III и 22-ро средно училище „Георги С. Раковски“
23 август
23 август е 235-ият ден в годината според григорианския календар (236-и през високосна).
24 февруари
24 февруари е 55-ият ден в годината според григорианския календар.
24 март
24 март е 83-тият ден в годината според григорианския календар (84-ти през високосна година).
25 януари
25 януари е 25-ият ден в годината според григорианския календар.
25 октомври
25 октомври е 298-ият ден в годината според григорианския календар (299-и през високосна).
26 август
26 август е 238-ият ден в годината според григорианския календар (239-и през високосна година).
28 август
28 август е 240-ият ден в годината според григорианския календар (241-ви през високосна).
3 юни
3 юни е 154-тият ден в годината според григорианския календар (155-и през високосна).
3 октомври
3 октомври е 276-ият ден в годината според григорианския календар (277-и през високосна).
30 януари
30 януари е 30-ият ден в годината според григорианския календар.
4 юни
4 юни е 155-ият ден в годината според григорианския календар (156-и през високосна).
4 април
4 април е 94-тият ден в годината според григорианския календар (95-и през високосна година).
5 септември
5 септември е 248-ият ден в годината според григорианския календар (249-и през високосна година).
61-ва Стрямска механизирана бригада
Емблема на 61 механизирана бригада 61-ва Стрямска механизирана бригада е наследник на бойните традиции на 28-и Стремски полк, 21-ви Средногорски полк и 11-а танкова бригада.
Виж Борис III и 61-ва Стрямска механизирана бригада
, Правителство на Теодор Теодоров 1 и 2, Правителство на Богдан Филов 1, Правителство на Богдан Филов 2, Правителство на Георги Кьосеиванов 1, Правителство на Георги Кьосеиванов 2, 3 и 4, Правителство на Добри Божилов, Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Ангел Попов“, Преображение Господне (Боровец), ПФК „Ботев“ (Пловдив), Партизанско движение в България, Партийно-правителствени резиденции в България 1944 – 1989, Парчевич (квартал), Парламентарни избори в България (1938), Парламентарни избори в България (1939), Павел Старозагорски, Павел Груев, Паисий Пастирев, Паметник на свободата (Шипка), Паметник на Незнайния войн (Хасково), Паметник на първи и шести пехотен полк, Пловдив, По дирята на безследно изчезналите (филм), Подводник № 18, Петър Петров (изобретател), Петър Бочев, Петър Габровски, Петър Дойчинов, Петко Сиреков, Перикли Чилев, Пенчо Семов, Осой (община Дебър), Ото фон Хабсбург, Орта мезар (баня), Орнитология, Обнова, Олга Николаевна (1895 – 1918), Опълченско поборническо дружество „Шипка“, Опит за преврат в България (1935), Операция „Приливна вълна“, Асизи, Асен Арнаудов, Асеновград (железопътна гара), Атанас Пантев, Атентат срещу Борис III в Арабаконак, Атентат в църквата „Света Неделя“, Ахинора Куманова, Аргира Жечкова, Адолф Шуман, Александър Кисьов, Александър Андреев (скулптор), Александър Стамболийски, Александър Теодоров-Балан, Александър Цанков, Александър Балабанов, Александър Бегажев, Антон Прудкин, Антон Разсуканов, Анастас Дудулов, Анархо-комунизъм, Андрей Ляпчев, Ньойски договор, Националсоциалистическа асоциация на юристите, Национална спортна академия, Национален военен университет, Нацко Сотиров, Наградна система на Българската православна църква, Надежда (княгиня), Надежда Станчова, Никулицел, Никола Куртоклиев, Никола Петков, Никола Недев, Никола Сакаров, Никола Тодоровски (кмет), Никола Марковски, Никола Михов, Никола Богданов (художник), Никола Вапцаров, Никола Гешев, Никола Йотов, Негово Величество Цар Борис Трети – Обединител, Недадените, Ненчо Илиев (писател), Непорочно зачатие Богородично (Раковски), Рашково, Рафаил Попов (археолог), Рафаил Алексиев, Рафаил Жечев, Рачо Петров, Радунци, Радио, Разсолкови къщи, Раковски (град), Рилски манастир, Римски стадион (площад в Пловдив), Роберто I Бурбон-Пармски, Регионален археологически музей, Пловдив, Регенти на България, Резидентен град, Съ нами Богъ (филм), Съюз на българските национални легиони, Сухопътни войски на България, Струмишко-Скопска епархия, Станислав Балан, Станимир Станимиров, Стилове на декорация на католическите храмове в България, Стою Шишков, Стоян Стоянов (психиатър), Стоян Тевекелиев, Стоил Стоилов (режисьор), Стойчо Раданов, Стопанска академия, Стефан Каракостов, Стефан Клечков, Стефан Недев, Стефан Стамболов, Стефан Грънчаров, Стефан Груев, Средно училище „Любен Каравелов“ (Копривщица), Саръгьол, Саръгьол (дворец), Савойска династия, Сакскобургготски, Сами сред вълци, Св. св. Кирил и Методий (орден), Свети цар Борис (Краево), Свети Архангел Михаил (Раковски), Свети Августин (колеж в Пловдив), Свети Дух (Пловдив), Свети Лудвиг (Пловдив), Сирак Скитник, Сирко Станчев, Симеон Сакскобургготски, Симеоновец, Скаутско движение в България, Скопски народен театър, Славяново (област Търговище), Славчо Петров, Славчо Бабаджанов, Сливница, Смърт на Борис III, Смядовска луканка, Софийска фондова борса, Соболева акция, Солунски български клуб, Спасяване на евреите в България, Списък на терористични атаки, Списък на ректорите на Софийския университет, Списък на генералите в Третото българско царство, Спиро Василев, Спомен от Освободителната руско-турска война през 1877 – 1878 година, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство, Секирово, Трявна, Трайчо Чундев, Тракийски български апостолически викариат, Трета българска държава, Трети артилерийски полк, Тодор Кожухаров, Тодор Ангелов, Тодор и Десьо Голомяхови, Тома Кленков, Тома Фиданчев, Тома Бакрачев, Теснолинейка Септември – Добринище, Теофил Груев, Теодора Ноева, ТЕЦ „Курило“, Успение Богородично (Шишманци), Училище-паметник „Тодор Генчов Влайков“, Уинстън Чърчил, Умберто II Савойски, Университет за национално и световно стопанство, Франц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд), Фридрихсхафен, ФК Владислав, Факултет по дентална медицина (Медицински университет – София), Филателия, Филип Търновски, Филипийска базилика B, Флигел-адютант, Фердинанд I Български, Фердинанд Козовски, Христо Калфов, Христо Николов Луков, Христо Бърдаров, Христо Бърдаров (полковник), Холокост в България, Хенри Левенсон, Цар, Цар Освободител (паметник), Цар и генерал, Цар Борис III, Цар Борис ІІІ (мост), Царство България, Царска чешма (Разлог), Царска купа, Царска Бистрица, Царски дворец (София), Царица, Царица на България, Царево, Цветан Даскалов, Цита Бурбон-Пармска, Чалъкови, Чирпанско земетресение, Четвърти конен полк, Четници на Коста Пекянец, Шишманци, Юрий Захарчук, Мургаш (Софийска област), Мафалда Савойска (1902 – 1944), Маршал, Мария Пия Бурбон-Двете Сицилии, Мария Анунциата Бурбон-Двете Сицилии, Мария Румънска, Мария Франческа Савойска, Мария Луиза, Мария Луиза Българска, Мария-Луиза Бурбон-Пармска, Маринка, Мавзолей на Антим I, Манифест за абдикация на цар Фердинанд, Милан Генов, Моят чичо Осуалд, История на Юридическия факултет на Софийския университет, История на България, История.бг, Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943), Италианско-гръцка война, Иван Карамихайлов, Иван Каломенов, Иван Пастухов, Иван Тантилов, Иван Михайлов, Иван Иванов (кмет), Иван Буреш, Иван Батаклиев, Иван Багрянов, Иван Вълков, Иван Вариклечков, Иван Вазов, Иван Георгов, Иван Димов (скулптор), Избори в България, Илия Кожухаров, Институт на дипломираните експерт-счетоводители в България, Жребият, Жабокрекска акция, Железопътна линия Царева ливада – Габрово, За храброст, За заслуга, Звено, Зджислав Зембжуски, Златен фонд на Българското национално радио, Змийски остров, Зографски манастир, Зоология, Зелин, Българска ела, Български теософски преглед, Български акционни комитети, Български беломорски флот, Български католически книжовен архив „Абагар“, Български общ народен студентски съюз, Българско ботаническо дружество, Българско национално радио, Българско национално правителство в изгнание, България, България в Първата световна война, България във Втората световна война, Бронирана бригада, Брест (област Плевен), Баховица, Балчишки дворец, Балкански полуостров, Баня (град), Благоевград (железопътна гара), Босилеград, Борис, Борис Сакскобургготски, Борис Светиев, Борис Христов, Борис Иванов (ботаник), Борис Велчев (политик), Борис ІІІ, Борисова градина, Борисово (област Ямбол), Борисово подрумиче, Богдан Филов, Богдан Илиев, Божидар Карастоянов, Берковски, Вътрешна македонска революционна организация, Врана (дворец), Васил Карагьозов, Васил Петев, Васил Икономов, Васил Димитров, Василий Доростолски и Червенски, Варна (железопътна гара), Висше строително училище, Висше военноморско училище (Варна), Виктор Емануил III Савойски, Виктор Емануил Савойски (1937), Владимир Стойчев, Владимир Сис, Владимир Заимов, Волфсшанце, Военновъздушни сили на България, Военен съюз (България), Велчо Велчев, Велизар Пеев (фабрика), Великите българи, ВЕЦ „Левски“, Г. М. Димитров, Гусла (хор), Гражданска защита (държавно учреждение), Григорий Попдимитров, Гимназия общ тип (Босилеград), Горна баня, Гецово, Герман, Германци в България, Генерал, Георги Кьосеиванов, Георги Караславов, Георги Киселинчев, Георги Овчаров, Георги Николов (издател), Георги Соколов – Соколето, Георги Духтев, Георги Димитров, Държавно ловно стопанство „Кричим“, Дядо Влайчо, Дамян Гюлов, Данаил Крапчев, Данаил Николаев, Двадесет и пети пехотен драгомански полк, Дворец в Баня, Джак Изкормвача, Джеймс Баучер, Дивчовото, Димитър Карастоянов, Димитър Палчев, Димитър Наумов (дипломат), Димитър Станишев (Галичник), Димитър Багрилов, Добруджански въпрос, Доктор хонорис кауза на Софийския университет, Деветнадесетомайски преврат, Деветоюнски преврат, Делчо Илчев, Ден на храбростта и празник на Българската армия, Ден на народните будители, Ерих фон Фалкенхайн, Евреи, Евдокия Петева-Филова, Евдокия Българска, Екатерина Каравелова, Елин Пелин, Елена Каваева, Елена Черногорска, Любомир Лулчев, Любен Диков, Луцифер (картина), Луиза Станишева, Лука Малеев, Ловеч (железопътна гара), Летище София, Летище Божурище, Лев Главинчев, Лейбгвардейски конен полк, Йохан Келерер, Йордан Ковачев, Йордан Севов, Йоан XXIII, Йоанна Българска, Йоланда Маргарита Савойска, Йонко Вапцаров, 1 ноември, 1-во средно училище „Пенчо Славейков“, 12 септември, 14 август, 14 април, 16 февруари, 1934, 1945, 2 февруари, 22 март, 22-ро средно училище „Георги С. Раковски“, 23 август, 24 февруари, 24 март, 25 януари, 25 октомври, 26 август, 28 август, 3 юни, 3 октомври, 30 януари, 4 юни, 4 април, 5 септември, 61-ва Стрямска механизирана бригада.