Съдържание
57 отношения: Касапкьой, Княжество България, Призренска лига, Пиротски окръг, Османски дълг, Отношения между Германия и Русия, Араб табия (Силистра), Арменски национализъм, Али паша Гусински, Александър Давидов (дипломат), Алексей Церетели, Антигръцки вълнения в България, Никозия, Никола Драгулев, Румънци, Сърбомани, Съединистка акция (1880), Стара скупщина (Сърбия), Стою Торолинко, Стефан Стамболов, Стевча Михайлович, Сръбските земи под османско владичество, Троен съюз (1882), Тако Пеев, Тесалийско поле, Феликс Каниц, Херцеговинско-босненско въстание (1882), Цариградска българска архиепархия, Шуми Марица, Михаил Белградски, Милан Обренович, Милойко Веселинович, История на Кюстендил, История на Нови пазар, Иван Аксаков, Източна Румелия, Жабляк (крепост), Железопътна линия 9 (България), За храброст, Западна Армения, Битка за Улцин, Битка за Горен Лим, Босненска арабица, Берлински договор, Външна политика на Австро-Унгария, Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация, Граници на Албания, Граници на Гърция, Гимнастически дружества (Източна Румелия), Дюла Андраши, ... Разширете индекс (7 Повече ▼) »
Касапкьой
Касапкьой (Sinoie, Синое, старо Casapchioi) е село в Румъния, община Саръюрт (Михай Витязу), окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Виж Берлинския конгрес и Касапкьой
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Виж Берлинския конгрес и Княжество България
Призренска лига
4 османски вилаета (Шкодренски, Янински, Битолски и Косовски), предложени от Призренската лига да бъдат включени в Албанския вилает Призренската лига (Besëlidhja e Prizrenit), наричана официално Лига за защита на правата на албанската нация (Lidhja për mbrojtjen e të drejtave te kombit Shqiptar), е организация, съществувала през 1878-1881 година, определяна като първата представителна институция на албанската нация.
Виж Берлинския конгрес и Призренска лига
Пиротски окръг
Писмо до Сава Груич за намерението на Австро-Унгария да осигури българска подкрепа за Велика Албания срещу Пиротския окръг, 26 юли 1911 г. Пиротският окръг (Pirotski okrug) е териториална единица в състава на провинция Централна Сърбия.
Виж Берлинския конгрес и Пиротски окръг
Османски дълг
Османският дълг е външен дълг който в продължение на век е инструмент за дипломатически натиск на европейските сили върху Османската империя и впоследствие и върху Турция.
Виж Берлинския конгрес и Османски дълг
Отношения между Германия и Русия
Отношенията между Германия и Русия имат дълга и променлива история, започвайки от сътрудничество и съюз и стигайки до напрежение и дори война.
Виж Берлинския конгрес и Отношения между Германия и Русия
Араб табия (Силистра)
Силистренската крепостна система (Араб табия е в центъра) Обсадата на Силистра, 1854 (Араб табия е долу в центъра) Араб табия е крепост в Румъния, Окръг Кюстенджа, община Остров.
Виж Берлинския конгрес и Араб табия (Силистра)
Арменски национализъм
Арменската революционна федерация като ярък пример за арменски национализъм. Арменски национализъм в съвременно време има своите корени в романтичния национализъм на Микаел Чамчян (1738 – 1823) и обикновено се определя като създаването на свободна, независима и обединена Армения, формулирана като арменската кауза.
Виж Берлинския конгрес и Арменски национализъм
Али паша Гусински
Али паша Гусински (известен също като Али паша Шабанагич) е османски паша на Гусине през 19 век.
Виж Берлинския конгрес и Али паша Гусински
Александър Давидов (дипломат)
Александър Петрович Давидов (Александр Петрович Давыдов) е руски дипломат, посланик, първият руски (и чуждестранен) дипломатически агент и генерален консул в Княжество България.
Виж Берлинския конгрес и Александър Давидов (дипломат)
Алексей Церетели
Княз Алексей Николаевич Церетелев (Церетели) (ალექსი ნიკოლოზის-ძე წერეთელი – Алекси Николозис дзе Церетели) е наследствен грузински княз, дипломат от Русия.
Виж Берлинския конгрес и Алексей Церетели
Антигръцки вълнения в България
Антигръцките вълнения в България от началото на XX век са предизвикани от водената гръцка политика и въоръжена пропаганда в Македония.
Виж Берлинския конгрес и Антигръцки вълнения в България
Никозия
Никозия (Λευκωσία, Лефкосия; Lefkoşa, Лефкоша) е най-големият град на остров Кипър, столицата на Република Кипър и на частично признатата Севернокипърска турска република.
Виж Берлинския конгрес и Никозия
Никола Драгулев
Никола Диков Драгулев е български революционер и адвокат, публицист, пръв председател на варненско дружество Отечество, един от създателите на дружество Странджа.
Виж Берлинския конгрес и Никола Драгулев
Румънци
Румънците (в по-старата литература понякога ромънци или румъни/ромъни, români, исторически също rumâni) са народ, чийто основен език е румънският, индоевропейски език от романската група.
Виж Берлинския конгрес и Румънци
Сърбомани
Санджак почти няма сърби. Карта на сръбските земи от 1853 година от проф. Константин Дежарден издадена в Белград. Дежарден изготвя първата карта за употреба в Сърбия. Според тогавашните сръбски виждания в днешните Косово, Северна Македония и Източна Сърбия почти няма сърби.
Виж Берлинския конгрес и Сърбомани
Съединистка акция (1880)
Берлинския конгрес Съединистката акция от 1880 година е опит за обединение на Източна Румелия и Княжество България, осуетен от Русия и Великобритания.
Виж Берлинския конгрес и Съединистка акция (1880)
Стара скупщина (Сърбия)
Сградата на Старата скупщина Старата скупщина на Сърбия се намира в Крагуевац - нейната стара столица в Шумадия, до 1841 г.
Виж Берлинския конгрес и Стара скупщина (Сърбия)
Стою Торолинко
Стойо (Стою) Торолинков, известен като Торолинко, е български хайдутин и революционер, участник в Кресненско-Разложкото въстание в 1878 - 1879 година.
Виж Берлинския конгрес и Стою Торолинко
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Берлинския конгрес и Стефан Стамболов
Стевча Михайлович
Стевча Михайлович е сръбски политик, министър-председател на Сърбия по време на Източната криза от 1875-1878 година.
Виж Берлинския конгрес и Стевча Михайлович
Сръбските земи под османско владичество
Сръбските земи в Османската империя са обединени в Босненски еялет (1609) Османски Белград. Османската власт над сръбските земи продължава фактически за период от около пет века (1389–1912).
Виж Берлинския конгрес и Сръбските земи под османско владичество
Троен съюз (1882)
Тройният съюз към 1913 г. Тройният съюз е военно-политически блок между Германската империя, Австро-Унгария и Кралство Италия, оформен през 1879 – 1882 г., който слага начало на разделението на Европа на два противостоящи лагера и изиграва важна роля в подготовката и избухването на Първата световна война (1914 – 1918), когато прераства в коалицията Централни сили.
Виж Берлинския конгрес и Троен съюз (1882)
Тако Пеев
Тако Пеев е български просветен и обществен деец.
Виж Берлинския конгрес и Тако Пеев
Тесалийско поле
Тесалия е подарена de jure от великите сили на Гърция на Берлинския конгрес. Берлинския договор от 1878 г. С червено е указана линията, до която е предвидено да бъдат анексирани османски територии от Кралство Гърция.
Виж Берлинския конгрес и Тесалийско поле
Феликс Каниц
Феликс Филип Емануел Каниц (Felix Philipp Emanuel Kanitz) е австрийски и австро-унгарски учен (археолог, етнограф, географ) и художник.
Виж Берлинския конгрес и Феликс Каниц
Херцеговинско-босненско въстание (1882)
Херцеговинско-босненското въстание от 1882 година е въоръжен бунт на мюсюлмани и сърби срещу австро-унгарската окупация, наложена на Босна и Херцеговина с решенията на Берлинския конгрес.
Виж Берлинския конгрес и Херцеговинско-босненско въстание (1882)
Цариградска българска архиепархия
Цариградска българска архиепархия (Archidioecesis Constantinopolitanus Bulgarorum.) е апостолическа архиепархия на Църквата на съединените с Рим българи, съществувала със седалище в Цариград в Османската империя между 1883 г.
Виж Берлинския конгрес и Цариградска българска архиепархия
Шуми Марица
„Шуми Марица“ е национален химн на България от 1886 до 1944 (официално до 1947) г.
Виж Берлинския конгрес и Шуми Марица
Михаил Белградски
Михаил (Михаило) е сръбски духовник, белградски митрополит и ръководител на Сръбската православна църква в периода 1859 – 1881 и 1889 – 1898 година.
Виж Берлинския конгрес и Михаил Белградски
Милан Обренович
Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).
Виж Берлинския конгрес и Милан Обренович
Милойко Веселинович
Карта на сръбското етническо землище от Милойко Веселинович Милойко В.
Виж Берлинския конгрес и Милойко Веселинович
История на Кюстендил
Крепостта Хисарлъка Историята на Кюстендил като градско селище има близо двехилядолетна давност и осемхилядна история на поселищния живот в години.
Виж Берлинския конгрес и История на Кюстендил
История на Нови пазар
музея „Рас“ в Нови Пазар, издържана във възрожденски стил Историята на Нови Пазар обхваща времето от праисторическата епоха до наши дни.
Виж Берлинския конгрес и История на Нови пазар
Иван Аксаков
Иван Сергеевич Аксаков е руски публицист, обществен деец, славянофил.
Виж Берлинския конгрес и Иван Аксаков
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Берлинския конгрес и Източна Румелия
Жабляк (крепост)
Жабляк или Жабляк Църноевича (Жабљак Црнојевића / Žabljak Crnojevića) е средновековен град-крепост в Зета, разположена на устието на река Морача в Шкодренското езеро.
Виж Берлинския конгрес и Жабляк (крепост)
Железопътна линия 9 (България)
Пристигането на първия влак на БДЖ във Варна, 1888 г. Железопътна линия 9 Русе – Варна от националната железопътна мрежа на България е единична, електрифицирана и с междурелсие 1435 mm.
Виж Берлинския конгрес и Железопътна линия 9 (България)
За храброст
Геоглиф на ордена за „За храброст“ с мечове „За храброст“ е висш български орден, даван в Княжество България, Царство България и Република България.
Виж Берлинския конгрес и За храброст
Западна Армения
Западна Армения (Արեւմտեան Հայաստան) e западната част на историческа Армения.
Виж Берлинския конгрес и Западна Армения
Битка за Улцин
Битката за Улцин е между османските сили на Дервиш паша, от една страна, и албански доброволци от Призренската лига – от друга.
Виж Берлинския конгрес и Битка за Улцин
Битка за Горен Лим
Битката за Горен Лим, наричана също Битка за Плав и Гусине, е въоръжен конфликт между Княжество Черна гора и османски доброволци от Призренската лига, подкрепяни от бошняци.
Виж Берлинския конгрес и Битка за Горен Лим
Босненска арабица
Арабицата (на босненски: arebica, arabica) или още и Босненската арабица е босненска версия на персийското писмо (въпреки името си, понеже персийското писмо е модифицирана заемка на арабското), т.е.
Виж Берлинския конгрес и Босненска арабица
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Виж Берлинския конгрес и Берлински договор
Външна политика на Австро-Унгария
Етноси на територията на Австро-Унгария (1910 г.) Външната политика на Австро-Унгария е изцяло насочена и обладана от желание за експанзия с териториално разширение на Балканите, поради липса на алтернатива.
Виж Берлинския конгрес и Външна политика на Австро-Унгария
Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация
Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация (1896–1908) е книга която представя монография на авторката, изследовател-архивист и полиглот с исторически уклон.
Виж Берлинския конгрес и Влиянието на Австро-Унгария за създаването на албанската нация
Граници на Албания
Другите два проекта за албански граници – на конгреса във Вльора и френско-руското предложение. Албанска гранична карта. Границите на Албания са определени по силата на Лондонския мирен договор и по споразумение между посланиците на шестте велики сили по онова време (Великобритания, Франция, Германия, Австро-Унгария, Русия и Италия).
Виж Берлинския конгрес и Граници на Албания
Граници на Гърция
Териториални разширения на Гърция между 1832 и 1947 г. Границите на Гърция от лондонския протокол от 22 март 1829 г. до присъединяването на Додеканезите са изменяни девет пъти, а териториалните ѝ разширения са седем.
Виж Берлинския конгрес и Граници на Гърция
Гимнастически дружества (Източна Румелия)
Гимнастическите дружества са българска военизирана организация, създадена в Южна България непосредствено след Руско-турската война и Берлинския конгрес през 1878 и просъществувала до 1880 година с основна цел да предотврати връщането на турските войски и превръщането на областта в османски вилает.
Виж Берлинския конгрес и Гимнастически дружества (Източна Румелия)
Дюла Андраши
Граф Дюла Андраши (Andrássy Gyula) е унгарски и австро-унгарски политик, който е сред основоположниците на съвременна Унгария.
Виж Берлинския конгрес и Дюла Андраши
Димитър Матевски
Димитър Матевски е български революционер и просветител.
Виж Берлинския конгрес и Димитър Матевски
Дойран
Улица в Дойран в началото на 20 век Дойран (варианти Дорян, Догрян, паралелно име Полин, Поленин, Полянин, Дојран; Δοϊράνη, Дойрани, Doyran) е бивш град в Македония, разположен на югозападния бряг на Дойранското езеро, разрушен напълно през Първата световна война.
Виж Берлинския конгрес и Дойран
Дебърски санджак
Дебърският санджак (Debre Sancağı; Sanxhaku i Dibrës; Дебарски санџак) е санджак в Османската империя с главен град Дебър, Македония.
Виж Берлинския конгрес и Дебърски санджак
Луиджи Корти
Граф Луиджи (Лодовико) Корти (Luigi (Lodovico) Corti) е италиански дипломат и политик.
Виж Берлинския конгрес и Луиджи Корти
Лим
Река Лим в района на Приеполе Лим (Лим) е река в Черна гора, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина, десен приток на Дрина (десен приток на Сава).
Йован Ристич
Йован Ристич (Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век.
Виж Берлинския конгрес и Йован Ристич
Йозеф Мария фон Радовиц
Йозеф Мария фон Радовиц е кариерен дипломат на Кралство Прусия и на Германската империя.
Виж Берлинския конгрес и Йозеф Мария фон Радовиц