Съдържание
62 отношения: Крал на Румъния, Кронланд, Караманкьой, Каранасуф, Княжество България, Коце Григориев, Константин Стоилов, Константин Михайлов, Пчински окръг, Правителство на Климент 1, Правителство на Константин Стоилов 3, Правителство на Петко Каравелов 1, Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3, Правителство на Стефан Стамболов, Правителство на Тодор Бурмов, Правителство на Драган Цанков 1, Правителство на Леонид Соболев, Петър Шишков (Пирот), Петър Йосифов (инженер), Органически устав на Източна Румелия, Обявяване на независимостта на България, Окупационен дълг на България към Русия, Адакале, Александър I Български, Нишавска епархия, Рудолф Кевенхюлер-Меч, Румънска война за независимост, Съединистка акция (1880), Съединение на Източна Румелия с Княжество България, Стара Сърбия, Стефан Стамболов, Сръбско-българска война, Садулах бей, Силен, Симо Соколов, Спас Тричков, Спиро Мицев, Учредително събрание, Уилям Артър Уайт, Франц Конрад фон Хьотцендорф, Фердинанд I Български, Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, Четворна конвенция (1883), Методий Кусев, Източна Румелия, Източни железници, Железопътен транспорт в България, Българска криза, Българо-турски протокол (1909), Българо-руски протокол (1909), ... Разширете индекс (12 Повече ▼) »
Крал на Румъния
Кралският герб от 1922 г. Последният крал на Румъния Михай I Крал на Румъния (Regele României) или крал на румънците (Regele Românilor) е титлата на монарха на Кралство Румъния от 1881 до 1947 г., когато Румънската работническа партия провъзгласява Народна република Румъния след принудителната абдикация на Михай I.
Виж Берлинския договор и Крал на Румъния
Кронланд
Коронна земя или земя на Короната (Kronland – кронланд, мн.ч.: Kronländer – кронлендер) е термин за съставните части на Хабсбургската монархия, в наследилите я Австрийска империя (1804 – 1867 г.
Виж Берлинския договор и Кронланд
Караманкьой
Караманкьой (Sălcioara) е село в Румъния, част от община Журиловка в окръг Тулча, Северна Добруджа.
Виж Берлинския договор и Караманкьой
Каранасуф
Каранасуф (Istria, старо Caranasuf) е село в Румъния, център на община в окръг Кюстенджа (Констанца), Северна Добруджа.
Виж Берлинския договор и Каранасуф
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Виж Берлинския договор и Княжество България
Коце Григориев
Коце или Коста С.
Виж Берлинския договор и Коце Григориев
Константин Стоилов
Константин Стоилов Константинов е български държавник.
Виж Берлинския договор и Константин Стоилов
Константин Михайлов
Константин Михайлов Михайлов е български офицер, генерал-майор от кавалерията, участник в Сръбско-българската (1885), командир на 9-и конен полк през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 1-ви конен полк и на 1-ва конна бригада през Първата световна война (1915 – 1918).
Виж Берлинския договор и Константин Михайлов
Пчински окръг
Пчински окръг, или Вранско, (Пчињски округ) е разположен в най-южната част на Сърбия, между България, Северна Македония и Косово. Административен център е град Враня. Населението му е 227 690 души, а площта е 3520 km².
Виж Берлинския договор и Пчински окръг
Правителство на Климент 1
Правителството на епископ Климент Браницки е второ по ред правителство на Княжество България, назначено с Указ № 334 от 24 ноември 1879 г.
Виж Берлинския договор и Правителство на Климент 1
Правителство на Константин Стоилов 3
Третото правителство на Константин Стоилов е седемнадесето правителство на Княжество България, назначено с Указ № 14 от 9 декември 1894 г.
Виж Берлинския договор и Правителство на Константин Стоилов 3
Правителство на Петко Каравелов 1
Първото правителство на Петко Каравелов е второ поред правителство на Либералната партия и четвърто начело на Княжество България.
Виж Берлинския договор и Правителство на Петко Каравелов 1
Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Първото, второто и третото правителство на Стоян Данев са двадесет и трето, двадестет и четвъртото и двадесет и петото правителство на Княжество България, назначени с Укази № 16, № 9 и № 3 от 22 декември 1901 г.
Виж Берлинския договор и Правителство на Стоян Данев 1, 2 и 3
Правителство на Стефан Стамболов
Правителството на Стефан Стамболов е петнадесетото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 6 от 20 август 1887 г.
Виж Берлинския договор и Правителство на Стефан Стамболов
Правителство на Тодор Бурмов
Правителството на Тодор Бурмов е първото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 1 от 5 юли 1879 г.
Виж Берлинския договор и Правителство на Тодор Бурмов
Правителство на Драган Цанков 1
Първото правителство на Драган Цанков е първо правителство на Либералната партия и третото начело на Княжество България.
Виж Берлинския договор и Правителство на Драган Цанков 1
Правителство на Леонид Соболев
Правителството на Леонид Соболев е седмото правителство на Княжество България, назначено с Указ № 466 от 23 юни 1882 г.
Виж Берлинския договор и Правителство на Леонид Соболев
Петър Шишков (Пирот)
Петър Шишков е възрожденски български свещеник и общественик.
Виж Берлинския договор и Петър Шишков (Пирот)
Петър Йосифов (инженер)
Петър Йосифов е български инженер и представител на пиротската емиграция в България.
Виж Берлинския договор и Петър Йосифов (инженер)
Органически устав на Източна Румелия
Органическият устав на Източна Румелия е основният закон, който регламентира политическия и обществения живот в областта и нейната автономия в рамките на Османската империя.
Виж Берлинския договор и Органически устав на Източна Румелия
Обявяване на независимостта на България
Независимостта на България е провъзгласена на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година в Търново.
Виж Берлинския договор и Обявяване на независимостта на България
Окупационен дълг на България към Русия
Окупационният дълг на България към Русия е задължение на българската държава да компенсира руската хазна за издръжката на окупационните войски и администрацията от периода на Временното руско управление.
Виж Берлинския договор и Окупационен дълг на България към Русия
Адакале
Адакале (Ada Kaleh; Adakale) е изчезнал остров в река Дунав, част от територията на Румъния до 1970 година, когато е залят от водите на язовира при Железни врата.
Виж Берлинския договор и Адакале
Александър I Български
Алекса̀ндър I Български (Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg), известен и като Алекса̀ндър Ба̀тенберг, е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Виж Берлинския договор и Александър I Български
Нишавска епархия
Нишавската епархия е бивша епархия на Вселенската патриаршия и Българската екзархия, съществувала от 1761 година до 1878 година с център Пирот.
Виж Берлинския договор и Нишавска епархия
Рудолф Кевенхюлер-Меч
Рудолф фон Кевенхюлер-Меч (Rudolf von Khevenhüller-Metsch) е австроунгарски аристократ, граф, дипломат.
Виж Берлинския договор и Рудолф Кевенхюлер-Меч
Румънска война за независимост
Филм за независимостта на Румъния, 1912 г. Румънската война за независимост е война през 1877 г.
Виж Берлинския договор и Румънска война за независимост
Съединистка акция (1880)
Берлинския конгрес Съединистката акция от 1880 година е опит за обединение на Източна Румелия и Княжество България, осуетен от Русия и Великобритания.
Виж Берлинския договор и Съединистка акция (1880)
Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Съединението е актът, с който на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, противно на решенията на Великите сили на Берлинския конгрес.
Виж Берлинския договор и Съединение на Източна Румелия с Княжество България
Стара Сърбия
Карта на Стара Сърбия в книга на Йован Цвиич от началото на XX век Стара Сърбия (Стара Србија) е понятие, използвано в Сърбия от XIX век за средновековните сръбски територии, останали извън границите на възстановилата самостоятелността си сръбска държава.
Виж Берлинския договор и Стара Сърбия
Стефан Стамболов
Стѐфан Нико̀лов Стамболо̀в е бележит български държавник и революционер, както и журналист и поет.
Виж Берлинския договор и Стефан Стамболов
Сръбско-българска война
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.
Виж Берлинския договор и Сръбско-българска война
Садулах бей
Садуллахбей с пълно име Али СадуллахГуней (1838, Ерзурум – 1891, Виена) е османски паша и дипломат.
Виж Берлинския договор и Садулах бей
Силен
Силен е село в Южна България.
Виж Берлинския договор и Силен
Симо Соколов
Симо Соколов във Военната академия в Белград, 1879 г. Източник: ДА „Архиви“ Симо Соколов (Войвода Симо, Капитан Симо Грознатовски) е български революционер и офицер от сръбската армия.
Виж Берлинския договор и Симо Соколов
Спас Тричков
Спас Тричков е български икономист и представител на пиротската емиграция в България.
Виж Берлинския договор и Спас Тричков
Спиро Мицев
Спиро Мицев е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание.
Виж Берлинския договор и Спиро Мицев
Учредително събрание
Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) е първото Народно събрание на България след Освобождението на страната от османско владичество през 1878 година, вследствие на Руско-турската война от 1877 – 1878 година.
Виж Берлинския договор и Учредително събрание
Уилям Артър Уайт
Уилям Артър Уайт (William Arthur White) е британски дипломат, посланик в Османската империя от 1885 до 1891 година.
Виж Берлинския договор и Уилям Артър Уайт
Франц Конрад фон Хьотцендорф
Франц Конрад фон Хьотцендорф (Franz Conrad von Hötzendorf) е австро-унгарски военачалник, фактически командващ войските на Двойната монархия по време на Първата световна война.
Виж Берлинския договор и Франц Конрад фон Хьотцендорф
Фердинанд I Български
Фѐрдинанд I, роден като Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски (Ferdinand Maximilian Karl Leopold Maria von Sachsen-Coburg und Gotha), е княз на България – от 7 юли 1887 до 22 септември 1908 г., когато е обявена Независимостта на България, и цар на България – от 22 септември 1908 до абдикирането му на 3 октомври 1918 година.
Виж Берлинския договор и Фердинанд I Български
Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст, принц на Ратибор и Корвей (Chlodwig zu Hohenlohe-Schillingsfürst, Prinz von Ratibor und von Corvey, 31 март 1819 – 6 юли 1901) е германски, пруски и баварски държавник.
Виж Берлинския договор и Хлодвиг цу Хоенлое-Шилингсфюрст
Четворна конвенция (1883)
„Четворната конвенция“ (Convention à quatre) е споразумение между Австро-Унгария, Сърбия, България и Османската империя от 27 април (9 май по нов стил) 1883 година за довършване на основните железопътни линии, пресичащи Балканския полуостров.
Виж Берлинския договор и Четворна конвенция (1883)
Методий Кусев
Методий Йовчев Кусев или Кусевич (роден Тодор Йовчев Кусев) е висш български духовник и общественик от Прилеп, един от водачите на движението за църковна независимост и национално обединение със съществен принос за защитата на българската кауза пред Великите сили по време на Източната криза от 1876 – 1878 година.
Виж Берлинския договор и Методий Кусев
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Виж Берлинския договор и Източна Румелия
Източни железници
Барон Хирш Chemins de fer Orientaux (в превод от френски: „Източни железници“) е концесионна компания за построяване и експлоатация на железопътни линии в европейската част на Османската империя, съществувала между 1870 и 1937 г.
Виж Берлинския договор и Източни железници
Железопътен транспорт в България
Железопътният транспорт в България отбелязва началото си преди Освобождението с построяването на първата железопътна линия Русе – Варна през 1866 г.
Виж Берлинския договор и Железопътен транспорт в България
Българска криза
Княжество България и Източна Румелия през 1882 г. Съединението Българската криза е изостряне на международните отношения в средата на 80-те години на XIX век, предизвикано от присъединяването на Източна Румелия към Княжество България и от борбата между Великите сили за влияние над обединената страна и района на Проливите, свързващи Средиземно и Черно море.
Виж Берлинския договор и Българска криза
Българо-турски протокол (1909)
Българо-турският протокол от 6 април 1909 година е споразумение, с което Османската империя признава независимостта на Царство България срещу материални компенсации и гаранции за правата на мюсюлманите на българска територия.
Виж Берлинския договор и Българо-турски протокол (1909)
Българо-руски протокол (1909)
Българо-руският протокол, подписан на 6 април 1909 година, урежда финансовите задължения на България, които произтичат от анулирането на васалния ѝ статут спрямо Османската империя.
Виж Берлинския договор и Българо-руски протокол (1909)
Бреговски инцидент
Бреговският инцидент (Бреговска афера), наричан също Бреговски въпрос или Бреговска криза, е граничен инцидент между Княжество България и Кралство Сърбия от пролетта на 1884 година, довел до рязко влошаване на отношенията между тях.
Виж Берлинския договор и Бреговски инцидент
Борба (1885)
Брой 4 от 18 юни 1885 г. „Борба“ е български вестник, неофициален орган на БТЦРК.
Виж Берлинския договор и Борба (1885)
Божур (село)
Божур е историческо село в Югоизточна България.
Виж Берлинския договор и Божур (село)
Бейдауд
Бейдауд или Бейдаут (Beidaud) е село в Румъния, център на община.
Виж Берлинския договор и Бейдауд
Белокопитово
Белокопитово е село в Североизточна България.
Виж Берлинския договор и Белокопитово
Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Външната политика на Княжество България през 1887–1894 година преследва утвърждаване на националния суверенитет чрез международно признаване на княз Фердинанд, ликвидиране на османските претенции над Южна България, преодоляване на търговските ограничения на Берлинския договор, консолидиране и приобщаване на българската народност в Македония.
Виж Берлинския договор и Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)
Враня
Враня (Vranje) е град в Южна Сърбия, административен център на Пчински окръг и Градска община Враня.
Виж Берлинския договор и Враня
Георги Табаков
Георги Ив.
Виж Берлинския договор и Георги Табаков
Европейска комисия за Източна Румелия
Европейската комисия за Източна Румелия е колективен орган на Великите сили, учреден съгласно член 18 от Берлинския договор със задачата да определи устройството и регламента за самоуправление на новообразуваната османска провинция в Южна България.
Виж Берлинския договор и Европейска комисия за Източна Румелия
Луиджи Корти
Граф Луиджи (Лодовико) Корти (Luigi (Lodovico) Corti) е италиански дипломат и политик.
Виж Берлинския договор и Луиджи Корти
Левочево
Левочево е село в Южна България.
Виж Берлинския договор и Левочево
Йозеф Мария фон Радовиц
Йозеф Мария фон Радовиц е кариерен дипломат на Кралство Прусия и на Германската империя.
Виж Берлинския договор и Йозеф Мария фон Радовиц