4 отношения: Републикански път III-205, Силистра (област), ФК „Белица“, Царацар.
Републикански път III-205
Републикански път IIІ-205 е третокласен път, част от републиканската пътна мрежа на България, преминаващ по територията на области Разград и Силистра.
New!!: Белица (Област Силистра) и Републикански път III-205 · Виж повече »
Силистра (област)
Релефна карта Област Силистра (също и Силистренска област) е една от 28-те области на България.
New!!: Белица (Област Силистра) и Силистра (област) · Виж повече »
ФК „Белица“
ФК „Белица“ е футболен отбор от село Белица, Община Тутракан, област Силистра.
New!!: Белица (Област Силистра) и ФК „Белица“ · Виж повече »
Царацар
Царацар (Карапанча / Чернодланица, до 29 юни 1942 г. Демир баба, след това Крапинец. Националният институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките използва името Царацар)) е река в Североизточна България, област Разград – общини Самуил, Исперихи Завет и област Силистра – общини Главиница и Тутракан, десен приток на Дунав (влива се в него като суходолие). Дължината ѝ е 108 km, която ѝ отрежда 25-о място сред реките на България. Река Царацар води началото си под името Карапанча от извор-чешма (на 382 m н.в.), разположена в югозападната част на село Хърсово, община Самуил, в северната част на Самуиловските височини. Тече в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптски варовици, най-напред на север до ловно стопанство „Ирихисар", след това на североизток до град Главиница, завива на запад до шосето Кубрат – Тутракан и отново на север – до устието си. След село Стефан Караджа, община Главиница пресъхва и от там нататък продължава като суходолие. Влива се отдясно в река Дунав (на 435-и км), на 11 m н.в., западно от Тутракан, срещу българският остров Радецки. Реката изцяло протича на територията на историко-географската област Лудогорие. Площта на водосборния басейн на река Царацар е 1062,2 km2, което представлява 0,1% от водосборния басейн на Дунав. В нея отляво се вливат два основни притока: Во̀йна (Лудня) и Чаирлък (Текедере). Царацар е с основно дъждовно-снежно подхранване, но се подхранва и от множество карстови извори, които са частично каптирани, и които допринасят за разлика от останалите реки в Лудогорието и Добруджа, тя да има вода в коритото си много по-надолу от останалите. Въпреки всичко средният годишен отток при село Малък Поровец е много малък – едва 0,063 m3/s. По течението на реката са разположени 9 села.