Съдържание
23 отношения: Княжество Сърбия, Костолац, Австро-турска война (1716 – 1718), Административно деление на Османската империя, Сръбски владетели, Сръбско-турски войни, Тръстеник (Сърбия), Ташмайдан, Тимошко, Хатишериф (1830), Хайдутин, Шумадия, Мачва, История на Сърбия, Белград, Вукова реформа, Велика Морава, Гроцка, Дахия, Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език, Демография на Белград, Евгений Савойски, Левач.
Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.
Виж Белградски пашалък и Княжество Сърбия
Костолац
ТЕЦ „Костолац“ Костолац е градче в Източна Сърбия, Браничевски окръг, разположено срещу Дунавац, край устието на река Млава, на ръкава Мали Дунав.
Виж Белградски пашалък и Костолац
Австро-турска война (1716 – 1718)
Австро-турската война от 1716/18 г. се води между Свещената Римска империя и Османската империя.
Виж Белградски пашалък и Австро-турска война (1716 – 1718)
Административно деление на Османската империя
Административното деление на Османската империя е организирано според държавното устройство на Османската империя, основаващо се на военното администриране, но и с участие на цивилното управление.
Виж Белградски пашалък и Административно деление на Османската империя
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Белградски пашалък и Сръбски владетели
Сръбско-турски войни
Сръбско-турските войни през Средновековието са военните сблъсъци между османските турци и сърбите, които започват през 50-те години на XIV век (по времето на Стефан Душан) и приключват със завладяването на Смедеревското деспотство от османските турци през 1459 година.
Виж Белградски пашалък и Сръбско-турски войни
Тръстеник (Сърбия)
Църквата на Любостинския манастир Тръстеник е град, административен център на община Тръстеник в Расински окръг на Централна Сърбия, Поморавие.
Виж Белградски пашалък и Тръстеник (Сърбия)
Ташмайдан
„Ташмайдан“ или Ташмайдански парк (Tašmajdanski park) е парк в Белград.
Виж Белградски пашалък и Ташмайдан
Тимошко
Тимошко (Timočka Krajina; Valea Timocului или Timocul) е историко-географска област в Източна Сърбия, разположена по течението на река Тимок, на границата с България и Румъния.
Виж Белградски пашалък и Тимошко
Хатишериф (1830)
Княжество Сърбия в първоначалните си граници и с териториалното разширение от 1833 година В сръбската история под хатишериф от 1830 година се разбира указът, с който османският султан Махмуд II предоставя автономия на Сръбското княжество, важен етап от държавно-правното обособяване на страната и отхвърлянето на османското владичество.
Виж Белградски пашалък и Хатишериф (1830)
Хайдутин
Хайдут Велко – българин от Зайчарско, изявен балкански хайдутин от първата половина на 19 век Ильо войвода често е сочен като „последният хайдутин“ Хайду̀тите (haydùt) са групи от нередовна пехота в европейската част на Османската империя през XVII-XIX век.
Виж Белградски пашалък и Хайдутин
Шумадия
Шумадия (Šumadija) е историко-географска и етнографска област в Сърбия, разположена в централната част на страната.
Виж Белградски пашалък и Шумадия
Мачва
Долни Срем или Мачва (Macsó) е историко-географска област в Сърбия.
Виж Белградски пашалък и Мачва
История на Сърбия
Славянската прародина на сърбите, известна като Бела Сърбия или Бойка, се е намирала в Бохемия или Галиция.
Виж Белградски пашалък и История на Сърбия
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Белградски пашалък и Белград
Вукова реформа
фес Девизът на Вуковата реформа бил: „Пиши, както говориш!“ старовлашки тип на Вук в Тършич, Западна Сърбия Под Вукова реформа или Вукова книжовна реформа се разбира реорганизацията в периода 1814 – 1868 г.
Виж Белградски пашалък и Вукова реформа
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Белградски пашалък и Велика Морава
Гроцка
Гроцка (Гроцка) е град в Сърбия, Белградски окръг.
Виж Белградски пашалък и Гроцка
Дахия
Дахия, мн.ч.
Виж Белградски пашалък и Дахия
Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език
„Додатък към Санктпетербургските сравнителни речници на всички езици и наречия, с особен оглед към български език“ излиза в печатно издание в началото на 1822 година във Виена, столицата на Австрийската империя, като приложение към вестника „Новине Србске“.
Демография на Белград
Белград през 1521 година Последното преброяване в Сърбия от 2007 година сочи, че населението на столицата Белград възлиза на 1 130 000 жители, което го прави 4-тия по големина град на Балканския полуостров след Истанбул, Атина и София.
Виж Белградски пашалък и Демография на Белград
Евгений Савойски
Франсоа-Йожен, принц на Савоя-Каринян (François-Eugène, Prince of Savoy-Carignan; Prinz Eugen von Savoyen) е австрийски благородник и военачалник, участвал активно в Австро-турската война (1667 – 1700) г., Войната за Испанското наследство (1701 – 1714) г.
Виж Белградски пашалък и Евгений Савойски
Левач
Карта на етносите по река Велика Морава с региона на Левач Левач или Левоч (от старобългарски: Лѣвъ/Лѣвѝ) е географски регион (област) на/в Поморавието, разположен в Поморавски окръг на Централна Сърбия.
Виж Белградски пашалък и Левач