Съдържание
26 отношения: Ba, Период на полуразпад, Периодична система, Азот, Алкалоземен метал, Радий, Радиоактивни изотопи, Радиоактивност, Ред на относителната активност, Стронций, Слюди, Флуорит, Химични елементи по атомен номер, Цезий, Мусковит, Модул на свиваемост, Зеолити, Барит, Бариев сулфат, Биотит, Високотемпературна свръхпроводимост, Вещества по плътност, Грес, Електроотрицателност, Лантан, Йерархия.
Ba
#виж Барий.
Виж Барий и Ba
Период на полуразпад
Период на полуразпад (символно означение: t1⁄2) е времето, което е нужно за едно количество да намалее наполовина от първоначалната си стойност.
Виж Барий и Период на полуразпад
Периодична система
мини Менделеев, портрет от Иля Репин (1885 г.) Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства.
Виж Барий и Периодична система
Азот
Азотът е химичен елемент с атомен номер 7 и означение N. Намира се в 15 (5A) група, втори период на периодичната система и при обикновени условия е двуатомен газ с атомна маса 14,00674.
Виж Барий и Азот
Алкалоземен метал
Втора група от периодичната система, наречена още „Алкалоземна група“, включва елементите.
Радий
Радият е радиоактивен метал съдържащ се в урановата руда.
Виж Барий и Радий
Радиоактивни изотопи
Радиоактивните изотопи (радиоизотопите) са изотопи на някои химични елементи, които се характеризират с излишък на енергия в ядрата си, което води до спонтанно радиоактивно разпадане.
Виж Барий и Радиоактивни изотопи
Радиоактивност
Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).
Ред на относителната активност
Атомите на химичните елементи се различават по своята редукционна активност, по способността си да отдават валентните си електрони.
Виж Барий и Ред на относителната активност
Стронций
Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.
Виж Барий и Стронций
Слюди
Колекция от 14 вида слюди, Манхатън, Ню Йорк, САЩ Мусковит – Бразилия Биотит – Бразилия Флогопит – Афганистан Парагонит Лепидолит – Минас Жерайс, Бразилия Гранули глауконит – Нидерландия Селадонит, насложен върху стилбит – Махаращра, Индия Слюдите са група планарни минерали, отнасящи се към слоестите силикати, с близки свойства и обща формула (К,Na) (Al,Mg,Fe,Li)3 (OH,F)2.
Виж Барий и Слюди
Флуорит
Флуоритът представлява основно калциев дифлуорид и се среща като кубични, по-рядко додекаедрични и октаедрични кристали, масивни зърнести агрегати или землести маси.
Виж Барий и Флуорит
Химични елементи по атомен номер
Това е списък на химичните елементи, подредени по атомен номер.
Виж Барий и Химични елементи по атомен номер
Цезий
Цезият (Cs) е химичен елемент с атомен номер 55 и атомна маса 133 от групата на алкалните метали.
Виж Барий и Цезий
Мусковит
Мусковитът (muscovite) е широко разпространен минерал и най-често срещаната калиева слюда.
Виж Барий и Мусковит
Модул на свиваемост
Пример, показващ свиването на тяло, което е подложено на изостатично напрежение Модулът на свиваемост (наричан още модул на всестранно свиване, модул на обемна еластичност или модул на обемните деформации; означение – K или B) е свойството на дадено вещество да се съпротивлява спрямо всестранно свиване.
Виж Барий и Модул на свиваемост
Зеолити
Гранули от зеолитов минерал, ползвани като молекулярно сито Гранули от синтетичен зеолит от типа NaX Структура на зеолитов минерал Структура на фожасит Зеолитите са голяма група минерали, които представляват водни алумосиликати предимно на натрия и калция и по-рядко на калия или бария.
Виж Барий и Зеолити
Барит
Барит с галенит и хематит от Полша Кристална решетка на баритБаритът (BaSO4) е минерал, състоящ се от бариев сулфат.
Виж Барий и Барит
Бариев сулфат
Бариевият сулфат е химично съединение между Бариев катион и Сулфатен анион с химична формула BaSO4.
Биотит
Плочка черен биотит Биотит от региона Еронго, Намибия Биотитът е широко разпространена магнезиево-желязна слюда от клас силикати.
Виж Барий и Биотит
Високотемпературна свръхпроводимост
Високотемпературни свръхпроводници се наричат материалите с критична температура на свръхпроводимост, по-висока от -200 °C, най-ниската температура на охлаждане, постижима с течен азот.
Виж Барий и Високотемпературна свръхпроводимост
Вещества по плътност
Това е списък на вещества и материали, подредени по плътност във възходящ ред.
Виж Барий и Вещества по плътност
Грес
Греста (grease; schmierfett) представлява пастообразно смазочно вещество, емулсия от минерални и/или растителни масла, сапун като сгъстител и специално подбрани добавки, което служи за намаляване на триенето на движещи се машинни части.
Виж Барий и Грес
Електроотрицателност
Електроотрицателността, символизирана като χ, е тенденцията атом на даден химичен елемент да привлича споделени електрони (или електронна плътност), когато образува химическа връзка.
Виж Барий и Електроотрицателност
Лантан
Лантанът е редкоземен химичен елемент от 3-та група със символ La и атомен номер 57.
Виж Барий и Лантан
Йерархия
Йерархията (ἱεραρχία; ἱερός - „свещен“ и ἀρχή – „управление“) е система от взаимни връзки и зависимости за ръководство (управление), и изпълнение (подчинение) на различни задачи, процеси, и функции.
Виж Барий и Йерархия