Съдържание
140 отношения: Кюнринги, Кремс, Клостернойбург (манастир), Конрад I (Германия), Конрад I фон Раабс, Конрад II фон Бабенберг, Конрад Стари (Конрадини), Конрад Монфератски, Конрадини, Попо (архиепископ на Трир), Попо I (Вюрцбург), Попо I (Грабфелд), Попо Тюрингски, Попони, Остаричи, Ото I (Мерания), Ото II (Швабия), Ото Фрайзингски, Отокар II (Щирия), Отоне Орсеоло, Агнес фон Андекс-Мерания, Агнес фон Баден-Австрия, Агнес фон Вайблинген, Агнес Австрийска, Агнес Бабенберг (Полша), Адалберт, Адалберт I фон Боген, Адалберт III фон Боген, Адалберт IV фон Боген, Адалберт Победител, Адалберт от Бабенберг, Аделхайд от Суза, Адела от Хамаланд, Алтман от Пасау, Алберт II фон Боген, Рихарда от Суалафелдгау, Римски и византийски императрици, Резидентен град, Суплинбурги, Сорбенмарк, Списък на баварските владетели, Списък на владетелите на Курпфалц, Списък на владетелите на Тюрингия, Списък на маркграфовете и херцозите на Австрия през Средновековието, Тулифелд, Теодора Комнина (херцогиня на Австрия), Улрих III (I) фон Пернег, Улрих III (Каринтия), Улрих IV фон Пернег, Унгарска марка, ... Разширете индекс (90 Повече ▼) »
Кюнринги
Леополд IV Баварски (ляво) и Хадмар I фон Кюнринг, в „Меческа кожа“, ''fol. 8v'', рисунка от 14 век Герб на Кюнрингите Герб на Кюнрингите (ок. 1310 г.), ''fol. 8r''.
Кремс
Кремс, известен и с имената Кремс на Дунав, Кремс ан дер Донау (Krems, Krems an der Donau.) е старинен австрийски град в провинция Долна Австрия.
Клостернойбург (манастир)
Манастир Клостернойбург Олтарът на манастирската църква Намирането на булото, Манастирски музей Клостернойбург. Манастир Клостернойбург (Stift Klosterneuburg) се намира в град Клостернойбург, северозападно от Виена в Долна Австрия.
Виж Бабенберги и Клостернойбург (манастир)
Конрад I (Германия)
Конрад I Млади e (Konrad I. der Jüngere; * 881; † 23 декември 918, Вайлбург, погребан във Фулда) е херцог на Херцогство Франкония (906), граф на Хесенгау (908), граф на Келдахгау (910), крал на Източнофранкското кралство (911 – 918), единственият крал от фамилията Конрадини.
Виж Бабенберги и Конрад I (Германия)
Конрад I фон Раабс
Конрад I фон Раабс (Konrad I von Raabs, † ок. 1143) е от ок.
Виж Бабенберги и Конрад I фон Раабс
Конрад II фон Бабенберг
Конрад II фон Бабенберг (Konrad von Babenberg; * ок. 1115, † 28 септември 1168, Залцбург) от род Бабенберги, е като Конрад I епископ на Пасау (1148 – 1164) и като Конрад II архиепископ на Залцбург (1164 – 1168).
Виж Бабенберги и Конрад II фон Бабенберг
Конрад Стари (Конрадини)
Конрад Стари (Konrad der Ältere; † 27 февруари 906, Фритцлар) е херцог на Херцогство Франкония в Източнофранкското кралство, баща на по-късния немски крал Конрад I Млади.
Виж Бабенберги и Конрад Стари (Конрадини)
Конрад Монфератски
Конрад Монфератски (Corrado del Monferrato; Corrado degli Aleramici, Konrad von Montferrat; * 1146; † 28 април 1192, Тир) e маркграф на Монферат, важна личност от Третия кръстоносен поход, господар на Тир, крал на Йерусалим 1192 г., кесар във Византия.
Виж Бабенберги и Конрад Монфератски
Конрадини
Конрадините (Konradiner, Conradines) са благороднически и владетелски род на западногерманските франки от 8 до 11 век.
Попо (архиепископ на Трир)
Попо фон Бабенберг (Poppo von Babenberg; * 986; † 16 юни 1047, Трир) е от 1016 до 1047 г.
Виж Бабенберги и Попо (архиепископ на Трир)
Попо I (Вюрцбург)
Попо I (Poppo I, † 14/15 февруари 961) е кралски канцлер от 931 до 940 г.
Виж Бабенберги и Попо I (Вюрцбург)
Попо I (Грабфелд)
Попо I фон Грабфелд (Poppo I von Grabfeld; Popo comes; † 839/840841) e прародител на род Попоните и през ранния 9 век (по документи 819 – 839) е граф в Грабфелд, между днешните Бавария и Тюрингия, 819 – 839 г.
Виж Бабенберги и Попо I (Грабфелд)
Попо Тюрингски
Попо II Тюрингски (Poppo II von Thüringen; † сл. 906) е от 878/880 до 906 г.
Виж Бабенберги и Попо Тюрингски
Попони
Попоните или също франкските Бабенберги (Popponen, fränkischen Babenberger, Popponides, Popponians) произлизат от Грабфелдгау.
Остаричи
Остаричи (Ostarrîchi) първоначалоно се казва също Marcha orientalis, по-късно Marcha Austriae или Osterland, като Марка Австрия или Маркграфство Австрия (Mark Österreich или Markgrafschaft Österreich) от 19 век е наричан също като Източна марка (Остмарк), е част в Херцогство Бавария от 976 г.
Ото I (Мерания)
Ото I (Otto I; † 7 май 1234 в Безансон) от Андекската династия е от 1205 г.
Виж Бабенберги и Ото I (Мерания)
Ото II (Швабия)
Ото II от Швабия (Otto II von Schwaben; † 7 септември 1047, замък Томбург, Райнбах, при Бон) от фамилията на Ецоните, e пфалцграф на Лотарингия (1035 – 1045) и херцог на Швабия (1045 – 1047).
Виж Бабенберги и Ото II (Швабия)
Ото Фрайзингски
Ото от Фрайзинг (Otto von Freising, Otto I. von Österreich; * 1112, † 22 септември 1158, манастир Моримонд, Франция) от род Бабенберги, е от 1138 до 1158 г.
Виж Бабенберги и Ото Фрайзингски
Отокар II (Щирия)
Отокар II (Ottokar II, Otakar, † 28 ноември 1122) от род Отакари от Траунгау, е маркграф на Щирия от 1082 до 1122 г.
Виж Бабенберги и Отокар II (Щирия)
Отоне Орсеоло
Отоне Орсеоло (Ottone Orseolo, също Urseolo), (ок. 993 - † 1032) e двадесет и седми дож на Република Венеция от 1009 до 1026 г.
Виж Бабенберги и Отоне Орсеоло
Агнес фон Андекс-Мерания
Агнес фон Андекс-Мерания (Agnes von Andechs-Meranien; * ок. 1215; † 7 януари 1263, погребана в Зитих) от Андекската династия, е принцеса от Мерания, наследничка на Марка Крайна, и чрез женитби херцогиня на Австрия и Щирия (1230 – 1243) и Каринтия (1256 – 1263).
Виж Бабенберги и Агнес фон Андекс-Мерания
Агнес фон Баден-Австрия
Агнес фон Баден-Австрия (Agnes von Baden-Österreich; * 1250, † 2 януари 1295, Винер Нойщат) е принцеса от Маркграфство Баден, херцогиня от Австрия и Щирия и чрез женитба херцогиня на Каринтия и графиня на Хоенбург.
Виж Бабенберги и Агнес фон Баден-Австрия
Агнес фон Вайблинген
Агнес фон Вайблинген (Agnes von Waiblingen; * края на 1072, † 24 септември 1143, манастир Клостернойбург) от фамилията на Салиите, е херцогиня на Швабия и маркграфиня на Австрия.
Виж Бабенберги и Агнес фон Вайблинген
Агнес Австрийска
Агнес Австрийска (Agnes von Österreich; * 1206; † 29 август 1226) от династията Бабенберги, е херцогиня на Саксония.
Виж Бабенберги и Агнес Австрийска
Агнес Бабенберг (Полша)
Агнес фон Бабенберг (Agnes von Babenberg; Agnes von Österreich; Agnieszka Babenberg; * ок. 1108/1113; † 24/25 януари 1163, Алтенбург) е австрийска маркграфиня от род Бабенберги и чрез женитба херцогиня на Полша и херцогиня на Силезия.
Виж Бабенберги и Агнес Бабенберг (Полша)
Адалберт
Адалберт от Прага Адалберт (Adalbert) е немско мъжко име.
Адалберт I фон Боген
Адалберт I фон Боген или Алберт фон Пернег (Adalbert I/Albert I von Bogen, Albert I zu Pernegg; Adalbert I „der Charakterlose“; † 27 юли 1100) от род Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1075 – 1100) в Бавария.
Виж Бабенберги и Адалберт I фон Боген
Адалберт III фон Боген
Адалберт III (IV) фон Боген или Алберт III (IV) фон Боген (Adalbert III von Bogen; Albert III von Bogen; Albrecht III, Albert IV/Adalbert IV) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1197), също фогт на манастирите Прюфенинг, Обералтайхи Виндберг.
Виж Бабенберги и Адалберт III фон Боген
Адалберт IV фон Боген
Адалберт/Алберт IV/V фон Боген (Adalbert/Albert IV.; * ок. 1191; † 15 януари 1242) е граф на Боген и Виндберг (1221 – 1242), фогт на Обералтайхи Виндберг.
Виж Бабенберги и Адалберт IV фон Боген
Адалберт Победител
Адалберт I Победител (Adalbert der Siegreiche; * 985; † 26 май 1055, Мелк) от род Бабенберги, е 3-ти маркграф на Остаричи (Маркграфство Австрия, Marcha orientalis) от 1018 до 1055 година.
Виж Бабенберги и Адалберт Победител
Адалберт от Бабенберг
Адалберт Бабенбергски (Adalbert von Babenberg; * 854; † 9 септември 906 при Хасфурт) е граф в Източнофранкското кралство, от род Попони, по-старите Бабенберги, на Среден Рейн.
Виж Бабенберги и Адалберт от Бабенберг
Аделхайд от Суза
Аделхайд (Аделаида) от Суза или от Торино (Adelaide di Susa, Adelaide di Torino; * 1010/1016 или 1020 1016, Торино, Маркграфство Торино; † 19 или 25 декември 1091, Канискио, пак там) е маркграфиня на Торино/Суза (1034 – 1091) и чрез бракове херцогиня на Швабия (1037 – 1038), маркграфиня на Монферат (1042 – 1045) и графиня на Савоя (1046 – 1057), както и графиня-регент на Савоя (1051 – 1091).
Виж Бабенберги и Аделхайд от Суза
Адела от Хамаланд
Адела от Хамаланд (Adela von Hamaland; Adela van Hamaland, Adela van Renkum * ок. 955, † 1021/1028 в Кьолн) от фамилия Билунги е графиня на Дренте в Нидерландия.
Виж Бабенберги и Адела от Хамаланд
Алтман от Пасау
Алтман (Altmann von Passau; * ок. 1015, Вестфалия, † 8 август 1091, манастир Цайзелмауер, Долна Австрия) е основател на манастири и епископ на Пасау (1065 – 1091).
Виж Бабенберги и Алтман от Пасау
Алберт II фон Боген
Алберт II фон Боген/Адалберт II фон Боген (Albert II von Bogen; Adalbert II von Bogen; † 13 януари 1146) от род Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг (1100 – 1146), граф в Донаугау, фогт на Регенсбург и Прюфенинг.
Виж Бабенберги и Алберт II фон Боген
Рихарда от Суалафелдгау
Рихарда от Суалафелдгау, също Рихварда, Рихвардис или Рикхарда (Richarda von Sualafeldgau, Richwarda, Richwardis, Rikchard; * 945/950; † 8 юли 994) е чрез женитба маркграфиня на Остаричи (от 976 г. Херцогство Австрия).
Виж Бабенберги и Рихарда от Суалафелдгау
Римски и византийски императрици
Това е списък на жените, които са били римски императрици, т.е.
Виж Бабенберги и Римски и византийски императрици
Резидентен град
Резидентен град е градски център, който е седалище (резиденция) на монархили княз.
Виж Бабенберги и Резидентен град
Суплинбурги
Суплинбургите (Supplinburger; Süpplingenburg) са фамилията на римско-германския император Лотар III.
Сорбенмарк
Сорбенмарк (Limes Sorabicus, нем. Sorbenmark, Sorbische Mark) е гранична зона между Франкската империя и на изток от нея живеещите сорби.
Списък на баварските владетели
Списък на баварските владетели.
Виж Бабенберги и Списък на баварските владетели
Списък на владетелите на Курпфалц
Това е списък на владетелите на Курпфалц.
Виж Бабенберги и Списък на владетелите на Курпфалц
Списък на владетелите на Тюрингия
Списък на владетелите на Тюрингия.
Виж Бабенберги и Списък на владетелите на Тюрингия
Списък на маркграфовете и херцозите на Австрия през Средновековието
alt.
Виж Бабенберги и Списък на маркграфовете и херцозите на Австрия през Средновековието
Тулифелд
Тулифелд (Tullifeld) е част от Бухония (Buchonia, Buchengau) и средновековно гауграфство в днешната западна част на Тюрингия, Германия.
Теодора Комнина (херцогиня на Австрия)
Теодора Комнина (ок. 1132 г. - 3 януари 1183) е византийска принцеса и австрийска херцогиня, втора съпруга на ХайнрихII Язомиргот от династията Бабенберги.
Виж Бабенберги и Теодора Комнина (херцогиня на Австрия)
Улрих III (I) фон Пернег
Тайя Останки от замък Вайтенег на Дунав (2018) УлрихIII (I) фон Пернег (Ulrich III.; † ок. 1170/сл. 1172) от рода на графовете на дворец Раабс на Тайя в Долна Австрия е господар на Дегендорф (ок.
Виж Бабенберги и Улрих III (I) фон Пернег
Улрих III (Каринтия)
УлрихIII (Ulrich III von Spanheim; * ок. 1220, † 27 октомври 1269, Чивидале дел Фриули) от род Спанхайми, е от 1248/1251 г.
Виж Бабенберги и Улрих III (Каринтия)
Улрих IV фон Пернег
УлрихIV (II) фон Пернег (Ulrich IV/II von Pernegg; † 25 януари 1218) от рода на графовете на дворец Раабс на Тайя в Долна Австрия е граф на Пернег на Мур в Щирия (от 1200), граф на Дегендорф в Германия (от 1203), основа манастирите Герас и Бернек.
Виж Бабенберги и Улрих IV фон Пернег
Унгарска марка
Унгарската марка (Ungarische Mark, Ungarnmark, Neumark) е за късо време средновековна историческа територия в днешна Долна Австрия, разположена между планината Лайзер Берге, Морава и Лайта.
Виж Бабенберги и Унгарска марка
Фридрих I (Швабия)
ФридрихI (Friedrich I von Hohenstaufen; * 1050; † пр. 21 юли 1105) e от 1079 до смъртта си първият херцог на Швабия от фамилията Хоенщауфен.
Виж Бабенберги и Фридрих I (Швабия)
Фридрих I (Баден)
ФридрихI Бадски (* 1249, Алланд, Австрия; † 29 октомври 1268, Неапол, Италия) е маркграф на Баден и Верона от 4 октомври 1250 до смъртта си.
Виж Бабенберги и Фридрих I (Баден)
Фридрих I Барбароса
ФридрихI, наречен Барбароса (червената брада) (Friedrich I Barbarossa), е херцог на Швабия от 1147 до 1152 г.
Виж Бабенберги и Фридрих I Барбароса
Фридрих I Бабенберг
ФридрихI Католик (Friedrich I, der Christliche, der Katholische, ок. 1175 – 1198) е от 1194 г.
Виж Бабенберги и Фридрих I Бабенберг
Фридрих II Бабенберг
ФридрихII, известен като Свадливия или Войнствения (Friedrich der Streitbare; * 25 април 1211, † 15 юни 1246), е средновековен германски благородник от династията Бабенберги, херцог на Австрия и Щирия през периода 1230 – 1246.
Виж Бабенберги и Фридрих II Бабенберг
Фридрих III фон Регенсбург
ФридрихIII фон Регенсбург също ФридрихII фон Боген (Friedrich III Domvogt von Regensburg; Friedrich II von Bogen; † 29 октомври 1120) е граф на Боген и катедрален (дом) фогт на Регенсбург.
Виж Бабенберги и Фридрих III фон Регенсбург
Хабсбургска монархия
Хабсбургските владения в Централна Европа от 1282 до 1918 г. Владения на австрийските (в жълто) и испанските (в червено) Хабсбурги, 1700 г. Хабсбургска монархия (Habsburgermonarchie), също Хабсбургска империя (Habsburgerreich, Habsburgisches Reich) или само Хабсбурги (Habsburger), наричана още Дунавска монархия и Австрийска монархия, е неофициално наименование на територията с владенията на династията Хабсбурги и наследилата я династия Хабсбург-Лотаринги до 1918 г.
Виж Бабенберги и Хабсбургска монархия
Хадвига Бабенберг
Хадвига Бабенберг (Hadwig, Hedwiga, Hathui, Hadui(ch); † 24 декември 903) произлиза от франкските Бабенберги (Попони) и е херцогиня на Саксония и пра-пра-правнучка на Карл Велики.
Виж Бабенберги и Хадвига Бабенберг
Хайнрих I (Австрия)
ХайнрихI Силни (Heinrich I, der Starke; † 1018) от род Бабенберги, е от 994 до 1018 г.
Виж Бабенберги и Хайнрих I (Австрия)
Хайнрих I (Трир)
ХайнрихI фон Трир (Heinrich I von Trier, Hinricus aps; † 3 юли 964, Рим) е архиепископ на Трир от 956 до 964 г.
Виж Бабенберги и Хайнрих I (Трир)
Хайнрих I Птицелов
ХайнрихI Птицелов (Heinrich I der Finkler, Heinrich der Vogler; Henricius Auceps; * 876; † 2 юли 936, манастир до Мемлебен на Унструт) от династията Лиудолфинги, e от 912 г.
Виж Бабенберги и Хайнрих I Птицелов
Хайнрих II Язомиргот
ХайнрихII (Heinrich II, Jasomirgott; * 1107; † 13 януари 1177, Виена), известен като ХайнрихЯзомиргот от династията Бабенберги, е пфалцграф при Рейн през периода 1140 – 1141, маркграф на Австрия (1141 – 1156), а като ХайнрихXI също херцог на Бавария (1141 – 1156) и 1-ви херцог на Австрия (1156 – 1177).
Виж Бабенберги и Хайнрих II Язомиргот
Хайнрих III (Каринтия)
ХайнрихIII фон Каринтия (Heinrich III von Kärnten, * ок. 1050, † 4 декември 1122) от род Епенщайни, е граф на Епенщайн, маркграф на Крайна (1077 – 1093), Фриули (1077 – 1093), Истрия (1077/1086 - 1093) и Верона (1076/1090 - 1101/1102), херцог на Каринтия (1090 – 1122), фогт на Аквилея и Моозбург.
Виж Бабенберги и Хайнрих III (Каринтия)
Хайнрих IV (Свещена Римска империя)
ХайнрихIV (Heinrich IV; * 11 ноември 1050, Гослар; † 7 август 1106, Лиеж) е германски крал и император на Свещената Римска империя, представител на Салическата династия.
Виж Бабенберги и Хайнрих IV (Свещена Римска империя)
Хайнрих Горди
ХайнрихГорди (Heinrich der Stolze; * 1102 или 1108; † 20 октомври 1139, Кведлинбург) от род Велфи, е от 1126 до 1138 г.
Виж Бабенберги и Хайнрих Горди
Херцогство Австрия
Херцогство Австрия (Duchy of Austria) е територия, образувана през 1156 г.
Виж Бабенберги и Херцогство Австрия
Херман II (Винценбург)
Херман II фон Винценбург (Hermann II von Winzenburg, † 29 януари 1152) от фамилията на графовете на Формбах, е граф на Винценбург, маркграф на Майсен (1123 – 1130) и ландграф на Тюрингия (1124 – 1130).
Виж Бабенберги и Херман II (Винценбург)
Херман III (Швабия)
Херман III (Hermann III, * пр. октомври 995; † 1 април 1012) е херцог на Швабия през 1003 – 1012 г.
Виж Бабенберги и Херман III (Швабия)
Херман IV (Швабия)
Херман IV (Hermann IV; * ок. 1015; † 28 юли 1038 при Неапол) от род Бабенберги е от 1030 г.
Виж Бабенберги и Херман IV (Швабия)
Херман фон Щалек
Замък Щалек Херман III фон Щалек (Hermann III von Stahleck, † 20 септември 1156) е пфалцграф на Рейн от 1142 до 1155 г.
Виж Бабенберги и Херман фон Щалек
Чехия
Чешката република (Česka republika), съкратено Чехия (Česko), е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Юстиция Австрийска
Юстиция Австрийска (Justizia von Österreich; † 30 януари между 1120/1122) от род Бабенберги, е маркграфиня от Австрия и чрез женитба графиня на Волфратсхаузен, Дийсен.
Виж Бабенберги и Юстиция Австрийска
Юдит Бабенберг
Юдит Австрийска Бабенбергска (Judith von Österreich von Babenberg, Jutta, Giuditta di Babenberg; * ок. 1115, † 1168) от род Бабенберги, е съпруга на Вилхелм V, маркграф на Монферат.
Виж Бабенберги и Юдит Бабенберг
Маргарет фон Бабенберг
Маргарет фон Бабенберг (Маргарета Австрийска) (Margarete von Babenberg, Margareta von Österreich; Markéta Babenberská) е австрийска херцогиня, кралица на Германия (1225 – 1235) и кралица на Чехия (1253 – 1260).
Виж Бабенберги и Маргарет фон Бабенберг
Марка Крайна
Марка Крайна или Маркграфство Крайна (Marca Carniola; Kranjska krajina; Mark Krain) е територия на Свещената Римска империя, предшественик на Херцогство Крайна в днешна Словения.
Маркграфство Австрия
Маркграфството Австрия или Източната Марка или Остмарк (marchia Austriae, Marcha Orientalis, marchia Orientalis; Ostmark; Marchia orientalis) е държава в Свещената Римска империя през 976–1156 г.
Виж Бабенберги и Маркграфство Австрия
Маркграфство Торино
Маркграфство Торино или Маркграфство Суза (Marca di Torino, Marca di Susa) е васална територия (марка) от 10 век на Кралство Италия и Свещената Римска империя, създадена, за да управлява вакуумът на властта, възникнал с края на господството на Анскаридите заедно с други две марки: Орбертинова и Алерамическа.
Виж Бабенберги и Маркграфство Торино
История на Чехия
Етническа карта на Австро-Унгарската империя (1911) Историческа Чехия заема област в Централна Европа, лежаща между Силезия, Саксония, Бавария, Австрия и Моравия, в междуречието на Одер и Дунав, североизточно от Алпите.
Виж Бабенберги и История на Чехия
Ида Австрийска
Ида Австрийска (Ida von Österreich, Itha; * 1060, † вер. 1101 при Хераклея) е графиня от Форнбах-Рателнберг и чрез женитба маркграфиня на Австрия.
Виж Бабенберги и Ида Австрийска
Ингелтруда
Ингелтруда (Ingeltrud, Angeltrud, Engeltrud; * 837/840; † сл. 2 април 870) от род Унруохинги, е чрез женитба херцогиня на Австразия и Франкония.
Заалгау
Заалгау (Saalgau) е през Средновековието гауграфство около Хамелбург в Бавария.
Зигфрид I (Спанхайм)
Зигфрид I фон Спанхайм (Siegfried I von Sponheim, * ок. 1010/1015, замък Спонхайм, † 7 февруари 1065, България) е прародител на каринтийските Спанхайми.
Виж Бабенберги и Зигфрид I (Спанхайм)
Зигхард X фон Шала-Бургхаузен
Замъкът Бургхаузен Собственостите на графовете фон Пайлщайн и Бургхаузен-Шала в края на 12 век Зигхард X/XI фон Шала-Бургхаузен (Sieghard X/XI Graf von Schala und Burghausen; † 19 април 1142) е 1120 г.
Виж Бабенберги и Зигхард X фон Шала-Бургхаузен
Буркхард (Остмарк)
Буркхард (Burkhard, Burchard; * сл. 926, † ок. 981) е от 955 до 976 г.
Виж Бабенберги и Буркхард (Остмарк)
Бржетислав I (Бохемия)
Бржетислав I (Břetislav I.; * 1002/1005, † 1055), известен като Бохемският Ахил, от династията на Пршемисловци, е херцог на Бохемия от 1034 г.
Виж Бабенберги и Бржетислав I (Бохемия)
Бабо I фон Регенсбург
Бабо I фон Регенсбург (Babo I von Regensburg, Papo, Poppo, Puapo; Pabonis comitis; † между 5 март 1001 и 1002) от баварската фамилия фон Риденбург е граф в Западен Донаугау (975 – 980) и бургграф на Регенсбург (983).
Виж Бабенберги и Бабо I фон Регенсбург
Бабони
Граф Бабо с неговите 32 сина и 8 дъщери (''Babotriptychon'' градски музей Абенсберг) Дворецът Щефлинг, днес част от Нитенау Замъкът Бург Прун, ок. 1700 Бабоните или Пабоните (Babonen, Pabonen, Puaponen, Popponen, Paponen) са значим баварски благороднически род през Средновековието, клон на Хуоси, и до ок.
Битка на Моравско поле
Битката на Моравското поле (Schlacht bei Dürnkrut und Jedenspeigen; Schlacht auf dem Marchfeld;; Morvamezei csata) е битка на 26 август 1278 г.
Виж Бабенберги и Битка на Моравско поле
Бохемска марка
Бохемската марка (Böhmische Mark; marchia bohemica) е средновековно маркграфство на Свещената Римска империя в днешна Долна Австрия.
Виж Бабенберги и Бохемска марка
Бонифаций Монфератски
Бонифаций I Монфератски (Bonifacio del Monferrato) (известен още и като Бонифас Монфератски) е Монфератски маркиз (маркграф) (1191 – 1207) в Италия, избран през 1201 г.
Виж Бабенберги и Бонифаций Монфератски
Бертхолд I фон Боген
Бертхолд I фон Боген (Berthold I. Graf von Bogen; † 21 юни/2 август 1141) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и Виндберг в Долна Бавария.
Виж Бабенберги и Бертхолд I фон Боген
Бертхолд III фон Боген
Бертхолд III фон Боген (Bertold III, Graf von Bogen; * ок. 1190; † 12 август 1218, Дамиета) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия, е граф на Боген и кръстоносец.
Виж Бабенберги и Бертхолд III фон Боген
Бертхолд фон Швейнфурт
Бертхолд фон Швейнфурт (Berthold von Schweinfurt, Bertoldus, * неизвестно, † 15 януари 980) от род Швайнфурти става през 941 г.
Виж Бабенберги и Бертхолд фон Швейнфурт
Бертолд II фон Боген
Бертолд II фон Боген (Berthold II von Bogen; * ок. 1125; † 21 март 1167) от род фон Боген, странична линия от династията Бабенберги от Австрия е граф на Боген и Виндберг (1146 – 1167), фогт на Обералтайх(1154), Прюфенинг (1156) и Виндберг (1158).
Виж Бабенберги и Бертолд II фон Боген
Беатрис II Бургундска
Герб на графовете на Андекс Беатрис II Бургундска (Béatrice II de Bourgogne, Béatrice de Hohenstaufen; Beatrix von Burgund, Beatrix von Staufen; * ок. 1191; † 7 май 1231) от род Хоенщауфен е пфалцграфиня на Бургундия от 1205 до 1231 г.
Виж Бабенберги и Беатрис II Бургундска
Вратислав II (Бохемия)
Вратислав II (Vratislav II.; * 1032/1035, † 14 януари 1092), е първият крал на Бохемия от 15 юни 1085 г.
Виж Бабенберги и Вратислав II (Бохемия)
Вацлав Моравски
Вацлав Моравски или Владислав Пршемисъл (Vladislav Český; Vladislav von Mähren; * 1227, † 3 януари 1247) от род Пршемисловци, е принц на Бохемия, маркграф на Моравия като Вацлав III (1239 – 1247), и чрез женитба от 1246 до 1247 г.
Виж Бабенберги и Вацлав Моравски
Вилхелм I (Ваймар)
Вилхелм I фон Ваймар (Wilhelm I, † 16 април 963) е граф на Ваймар и основател на род Дом Ваймар-Орламюнде.
Виж Бабенберги и Вилхелм I (Ваймар)
Вилхелм V (Монферат)
Вилхелм V Стари (Guglielmo il Vecchio; Wilhelm V. der Alte, * ок. 1100, † 1191) от род Алерамичи е през 1136–1191 г.
Виж Бабенберги и Вилхелм V (Монферат)
Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)
Вилхелм Монфератски „Дългия меч“ (Guglielmo Lungaspada; Willelmus Longaspatha; Wilhelm Langschwert von Montferrat, * между 1135 и 1145 г., † 1177), е граф на графството Яфа и Аскалон в Йерусалимското кралство.
Виж Бабенберги и Вилхелм Монфератски (граф на Яфа и Аскалон)
Владислав I (Бохемия)
Владислав I (1065 – 1125) е дук на Бохемия от Пшемисловата династия.
Виж Бабенберги и Владислав I (Бохемия)
Вормсгау
Вормсгау (Wormsgau; pagus wormatiensis) е през Средновековието графство около град Вормс, Германия.
Графство Орламюнде
Графството Орламюнде (Grafschaft Orlamünde) е територия на Свещената Римска империя в днешна Тюрингия, Германия.
Виж Бабенберги и Графство Орламюнде
Графство Хенеберг
Графството Хенеберг (Grafschaft Henneberg) е франкско графство на Свещената Римска империя от 1096 до 1660 г.
Виж Бабенберги и Графство Хенеберг
Графство Ваймар
Графството Ваймар (Grafschaft Weimar) е от 949 г.
Виж Бабенберги и Графство Ваймар
Гарс ам Камп
Гарс ам Камп (Gars am Kamp) е град и община (Marktgemeinde) в окръг Хорн в Долна Австрия с 3542 жители (на 1 януари 2016).
Гизела Швабска
Гизела Швабска (Gisela von Schwaben, Gisela von Limburg, * 11 ноември 989 или на 13 ноември 990, сп. гробната плоча 999; † 15 февруари 1043, Гослар) e от 21 септември 1024 г.
Виж Бабенберги и Гизела Швабска
Готфрид II фон Раабс
Готфрид II фон Раабс (Gottfried II von Raabs, † ок. 1137) е от ок.
Виж Бабенберги и Готфрид II фон Раабс
Готфрид II Раабс
Готфрид II фон Раабс (Gottfried II von Raabs; † ок. 1137/сл. 14 май 1147) е господар на Раабс (1100 – 1147) и от ок.
Виж Бабенберги и Готфрид II Раабс
Готвалд II фон Грабфелд
Готвалд II фон Грабфелд (Gottwald II von Grabfeld; † 922) е граф на Грабфелд от рода на Попоните (франкските Бабенберги) и Хенебергите.
Виж Бабенберги и Готвалд II фон Грабфелд
Гертруда фон Бабенберг
Гертруда фон Бабенберг (Gertrude von Babenberg; Gertruda Babenberská; * 1120, † 8 април 1150) от род Бабенберги, е маркграфиня от Остаричи (Австрия) и чрез женитба херцогиня на Бохемия (1140 – 1150).
Виж Бабенберги и Гертруда фон Бабенберг
Гертруда Саксонска
Гертруда Саксонска Суплинбург (Gertrud, Gertraud; * 18 април 1115; † 18 април 1143) е единствената дъщеря на император Лотар III и Рихенза Нортхаймска.
Виж Бабенберги и Гертруда Саксонска
Гертруда Бабенберг
Гертруда Бабенберг също Гертруда Австрийска (Gertrud von Babenberg, Gertrud von Österreich; * 1226; † 24 април 1288 или: * ок. 1228; † 24 април 1299) е херцогиня на Мьодлинг, титуларна херцогиня на Австрия и Щирия.
Виж Бабенберги и Гертруда Бабенберг
Гертруда Бабенберг (Тюрингия)
Гертруда Бабенберг или Гертруда Австрийска (Gertrud von Babenberg; * 1210/1215, † 1241) от династията Бабенберги, е ландграфиня на Тюрингия.
Виж Бабенберги и Гертруда Бабенберг (Тюрингия)
Герберга Бургундска
Герберга Бургундска (Gerberga von Burgund; * 965 или 966; † 7 юли 1019) от бургундската кралска фамилия от династията Велфи, е чрез женитби графиня на Верл и херцогиня на Швабия.
Виж Бабенберги и Герберга Бургундска
Гебхард I фон Зулцбах
Гебхард I фон Зулцбах(Gebhard II von Sulzbach; * сл. 1025; † ок. 1080 убит) от род Бабенберги, е граф на Зулцбахв Нордгау в Бавария.
Виж Бабенберги и Гебхард I фон Зулцбах
Гебхард II фон Зулцбах
Гебхард II фон Зулцбах(Gebhard II von Sulzbach; † 1085) от род Бабенберги, е граф на Зулцбахв Нордгау в Бавария.
Виж Бабенберги и Гебхард II фон Зулцбах
Гебхард IV (Регенсбург)
Герб на рода фон Раабс Гебхард IV фон Регенсбург (Gebhard IV Bischof von Regensburg; Gebhard IV von Gosham; von Gotzenheim; von Hohenlohe-Gotzesheim) е 18-и епископ на Регенсбург (1089 – 1105).
Виж Бабенберги и Гебхард IV (Регенсбург)
Дом Хенеберг
Герб на Хенебергите Герб на Хенебергите Георг Ернст княз цу Хенеберг, последният от Хенебергите († 1583) Дом Хенеберг (Haus Henneberg) е франкски благороднически род, издигнат през 1310 г.
Дом Ваймар-Орламюнде
Зигфрид II фон Ваймар-Орламюнде († 1124) Ваймар-Орламюнде (Weimar-Orlamünde) е значима висша благородническа фамилия на графовете на Ваймар-Орламюнде през 10-12 век в днешна Тюрингия.
Виж Бабенберги и Дом Ваймар-Орламюнде
Ернст (Австрия)
Ернст I фон Бабенберг Смели (Ernst von Babenberg, der Tapfere; * 1027, † 10 юни 1075) от род Бабенберги, е от 1055 до 1075 г.
Виж Бабенберги и Ернст (Австрия)
Ернст I (Швабия)
Ернст I (Ernst I; * пр. 994; † 31 май 1015) от род Бабенберги, е херцог на Швабия от 1012 до смъртта си през 1015 г.
Виж Бабенберги и Ернст I (Швабия)
Ернст I фон Хоенбург
Ернст I фон Хоенбург (Ernst I von Hohenburg; † сл. 1222) от фамилията фон Зулцбах, клон на род Бабенберги, е граф на Хоенбург и Вилдберг в Нордгау в Бавария.
Виж Бабенберги и Ернст I фон Хоенбург
Ернст II (Швабия)
Ернст II (Ernst II; * 1010; † 17 август 1030, при замък Фалкенщайн на Баар, Шварцвалд) от род Бабенберги, е от 1015 до 1030 г.
Виж Бабенберги и Ернст II (Швабия)
Ернсте
Ернсте (Ernste) са франкска благородническа фамилия, която през 9 век се отличава особено в Бавария.
Екберт I фон Пернег
Екберт I фон Дегендорф и Пернег (Eckbert von Deggendorf und Pernegg; † 19 януари 1200) от рода на графовете на дворец Раабс на Тайя в Долна Австрия е 1171 г.
Виж Бабенберги и Екберт I фон Пернег
Екберт II фон Формбах
Екберт II фон Формбах(Ekbert II von Formbach; † 24 ноември 1144) е 1113 г.
Виж Бабенберги и Екберт II фон Формбах
Екберт III фон Нойбург
Екберт III фон Нойбург (Ekbert III von Neuburg; † 5 август 1158, Милано) е от 1151 г.
Виж Бабенберги и Екберт III фон Нойбург
Елена Унгарска (Австрия)
Елена (Хелена или Илона) Унгарска (Helena (Ilona) von Ungarn; * ок. 1158; † 25 май 1199) от род Арпади, е херцогиня на Австрия.
Виж Бабенберги и Елена Унгарска (Австрия)
Людолф (Фризия)
Людолф (Liudolf, † 23 април 1038) от род Брунони е граф в Дерлингау, граф на Брауншвайг и маркграф на Фризия.
Виж Бабенберги и Людолф (Фризия)
Лутолд (Моравия)
Лутолд или Литолд (Litold znojemský; Lutold von Znaim, Litold, Litolda, Ludolf, Lutolf; Lutoldus Znoyemsis; † 15 март 1112) от династията Пршемисловци, е 1.
Виж Бабенберги и Лутолд (Моравия)
Лиутгард фон Бургхаузен
Лиутгард фон Бургхаузен (Liutgard von Burghausen; † 24 февруари 1195) от странична линия на род Зигхардинги, е графиня от Бургхаузен и чрез женитба графиня на Боген и Виндберг.
Виж Бабенберги и Лиутгард фон Бургхаузен
Лотар II (Валбек)
Лотар II фон Валбек (Lothar II von Walbeck, * ок. 900/915, † 21 януари 964 или 3 декември 991) е от 929 г.
Виж Бабенберги и Лотар II (Валбек)
Леополд (Бавария)
Леополд IV Щедри (Leopold, der Freigiebige; * 1108; † 18 октомври 1141, Нидералтайх, Долна Бавария) от фамилията Бабенберги, е от 1136 г.
Виж Бабенберги и Леополд (Бавария)
Леополд I (Австрия)
Леополд I Знаменити (Leopold I., der Erlauchte/Durchlauchtigte, Luitpold, Liutpold; * 940; † 10 юли 994, Вюрцбург) от род Бабенберги, е граф в баварския Донаугау и през 976 – 994 г.
Виж Бабенберги и Леополд I (Австрия)
Леополд I (Щирия)
Леополд I Смели (Leopold I, Liutpold, der Tapfere, der Starke, † 26 октомври 1129) от род Отакари от Траунгау, е маркграф на Щирия от 1122 до 1129 г.
Виж Бабенберги и Леополд I (Щирия)
Леополд II (Австрия)
Леополд II Красиви (Leopold II, „der Schöne“; Liutpold; * 1050; † 12 октомври 1095, вер. в Гарс ам Камп, Долна Австрия) от род Бабенберги, е от 1075 г.
Виж Бабенберги и Леополд II (Австрия)
Леополд III (Австрия)
Леополд III Благочестиви, наричан още Святи и Милостиви (Leopold III, der Fromme, der Heilige, der Milde; * 1073, Мелк; † 15 ноември 1136 при Клостернойбург) от род Бабенберги, е от 1095 до 1136 г.
Виж Бабенберги и Леополд III (Австрия)
Леополд V Бабенберг
Леополд V (Leopold V, der Tugendhafte/Tugendreiche), наричан Добродетелни, е средновековен германски благородник от династията Бабенберги, херцог на Австрия от 1177 и Щирия от 1192 г.
Виж Бабенберги и Леополд V Бабенберг
Леополд VI Бабенберг
Леополд VI (1176 – 1230 г.), известен като Леополд Славни или Леополд Австриийски (Leopold VI, der Glorreiche), е средновековен германски благородник от династията Бабенберги, херцог на Австрия (1198 – 1230) и Щирия (1194 – 1230).
Виж Бабенберги и Леополд VI Бабенберг