Съдържание
134 отношения: Кулели Бургас, Крета (област Плевен), Катастрофа на гара Казичене (1992), Кочериново (железопътна гара), Константин Стоянов, Професионален празник, Преход на България към демокрация и пазарна икономика, ПФК Локомотив (Пловдив), Парни мотриси БДЖ серия 200, Пивоварна „Братя Прошекови“, Подуяне (железопътна гара), Подвижен състав по теснолинейката Септември - Добринище, Пожар във влак в Червен бряг, Петър Мутафчиев (политик), Петър Богоев, ОФК „Академик“ (Свищов), Облекло, Александър Обретенов, Николай Подгоров, Носители на орден „Свети Александър“ пета степен, Рупелски пролом, Рижки вагоностроителен завод, Студент, Стамен Стаменов (министър на транспорта), Стоил Фердов, Сименс Смартрон, Симеон Ананиев, Синаговци, Списък на подвижния състав на БДЖ, Спомагателна организация на ВМРО, Теснолинейка, Теснолинейка Каспичан – Тодор Икономово, Теснолинейка Ахтопол – Бродилово – Кости, Теснолинейка Септември – Добринище, Теснолинейки в България, ФК Локомотив (Русе), ФК Локомотив (Мездра), Христо Ковачевски, Централен (район на Пловдив), Шесторката, Макоцево, Манол Велев (бизнесмен), Милко Бичев, Иван Шапкарев, Железопътна линия 1 (България), Железопътна линия 2 (България), Железопътна линия 3 (България), Железопътна линия 4 (България), Железопътна линия 5 (България), Железопътна линия 6 (България), ... Разширете индекс (84 Повече ▼) »
Кулели Бургас
Кулели Бургас или Кулелибургас (Πύθιο; Kuleliburgaz) е селище и важен жележопътен възел в Беломорска Тракия, днес в Гърция, на брега на река Марица, на 16 км източно от Димотика, на границата срещу гр.
Крета (област Плевен)
Крѐта е село в Северна България.
Виж БДЖ и Крета (област Плевен)
Катастрофа на гара Казичене (1992)
Катастрофата на гара Казичене възниква между дизелови: експресен влак и маневрираща товарна композиция на БДЖ на 17 август 1992 г.
Виж БДЖ и Катастрофа на гара Казичене (1992)
Кочериново (железопътна гара)
Гара Кочериново е железопътна гара в гр.
Виж БДЖ и Кочериново (железопътна гара)
Константин Стоянов
Константин Коцев Хаджистоянов е български инженер и политик.
Професионален празник
Професионалният празник е ден, в който празнуват хората от определена или близки професии.
Виж БДЖ и Професионален празник
Преход на България към демокрация и пазарна икономика
Българският преход към демокрация и пазарна икономика е общото название на историческите, политическите и икономическите процеси за установяване на демокрацията в съвременна България, в годините след Ноемврийския пленум на ЦК на БКП през 1989 г.
Виж БДЖ и Преход на България към демокрация и пазарна икономика
ПФК Локомотив (Пловдив)
„Локомотив“ Пловдив е български професионален футболен отбор от Пловдив.
Виж БДЖ и ПФК Локомотив (Пловдив)
Парни мотриси БДЖ серия 200
Това е единствената серия парни мотриси, експлоатирани в БДЖ.
Виж БДЖ и Парни мотриси БДЖ серия 200
Пивоварна „Братя Прошекови“
„Братя Прошекови“ е бивша пивоварна фабрика, със седалище град София.
Виж БДЖ и Пивоварна „Братя Прошекови“
Подуяне (железопътна гара)
Гара Подуяне е втората по големина и значение железопътна гара в София след Централна гара София.
Виж БДЖ и Подуяне (железопътна гара)
Подвижен състав по теснолинейката Септември - Добринище
Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище е строена на шест етапа между 1921 и 1945 година.
Виж БДЖ и Подвижен състав по теснолинейката Септември - Добринище
Пожар във влак в Червен бряг
Пожарът в нощния бърз влак София – Кардам е железопътен инцидент, който възниква на 28 февруари 2008 г.
Виж БДЖ и Пожар във влак в Червен бряг
Петър Мутафчиев (политик)
Петър Василев Мутафчиев е български политик от Българската социалистическа партия.
Виж БДЖ и Петър Мутафчиев (политик)
Петър Богоев
Петър Богоев Петров е български революционер-антифашист, политик от БКП, електроинженер.
ОФК „Академик“ (Свищов)
ОФК Академик (Свищов) е български футболен отбор от Свищов, който участва в Северозападната група на Трета аматьорска футболна лига.
Виж БДЖ и ОФК „Академик“ (Свищов)
Облекло
Мъжко облекло Дамско облекло Облекло се отнася до всяко покритие на човешкото тяло, което е предназначено за носене.
Виж БДЖ и Облекло
Александър Обретенов
Александър Обретенов Обретенов е български изкуствовед, архитект, преподавател, общественик и администратор – професор, член-кореспондент на БАН, член на БКП (1931), член на ЦК на БКП (1962 – 72).
Виж БДЖ и Александър Обретенов
Николай Подгоров
Георги Унтерберг със съпругата си Теофана и синовете си Антон и Николай, 1899 г. Фото: Димитър Карастоянов Николай Георгиев Подгоров (Унтерберг) е български офицер, генерал-майор.
Носители на орден „Свети Александър“ пета степен
Това е списък на наградените с орден „Свети Александър“ пета степен.
Виж БДЖ и Носители на орден „Свети Александър“ пета степен
Рупелски пролом
Рупелският пролом или Рупелското дефиле (Στενωπό τουΡούπελ, Стенопо ту Рупел) е живописен пролом на река Струма (10-и по ред по течението ѝ) в Северна Гърция, между източните склонове на планината Беласица на запад, и западните склонове на Сенгелска планина на изток.
Рижки вагоностроителен завод
Рижкият вагоностроителен завод (РВЗ) (Rīgas Vagonbūves Rūpnīca, RVR, Рижский вагоностроительный завод) – e предприятие в Рига, един от най-големите машиностроителни заводи на територията на Латвия.
Виж БДЖ и Рижки вагоностроителен завод
Студент
Студенти на обучение в университет, Хелзинки, Финландия Студент (студент; student; student; от латински: studens, -entis – „учащ се“) е обучаващ се във висше учебно заведение в едно от образователно квалификационните степени: специалист, бакалавър и магистър.
Виж БДЖ и Студент
Стамен Стаменов (министър на транспорта)
Стамен Делков Стаменов е български политик.
Виж БДЖ и Стамен Стаменов (министър на транспорта)
Стоил Фердов
Стоил Фердов Миланов е български общественик, дипломат и стопански деятел.
Сименс Смартрон
Сименс Смартрон е магистрален електрически локомотив, предназначен основно за теглене на товарни влакове в рамките на една държава.
Симеон Ананиев
Симеон Ананиев Ананиев е български учен, професор, експерт и стопански деец в сферата на транспорта.
Синаговци
Църквата „Св. св. Константин и Елена“ Сина̀говци е село в Северозападна България.
Виж БДЖ и Синаговци
Списък на подвижния състав на БДЖ
Това е списък на локомотивите и мотрисите, експлоатирани от създаването на БДЖ до наши дни.
Виж БДЖ и Списък на подвижния състав на БДЖ
Спомагателна организация на ВМРО
Спомагателната организация е помощна организация на Вътрешна македонска революционна организация, създадена от Тодор Александров в Пиринска Македония.
Виж БДЖ и Спомагателна организация на ВМРО
Теснолинейка
Централна гара София: теснолинейни локомотив Henschel – Cassel и вагон, обслужвали главната българска теснопътна жп линия Радомир – Валовища по долината на река Струма и нейните клонове (Струмски район) към Бяло мореЛокомотивът е произведен в Германия в заводите Henschel – Cassel, с фабричен номер 16012/1918 г.
Теснолинейка Каспичан – Тодор Икономово
Железопътната линия Каспичан – Тодор Икономово е теснолинейна линия с междурелсие 600 mm, днес разглобена и премахната, съществувала в Североизточна България, области Шумен и Силистра.
Виж БДЖ и Теснолинейка Каспичан – Тодор Икономово
Теснолинейка Ахтопол – Бродилово – Кости
Железопътната линия Ахтопол – Бродилово – Кости е теснолинейна линия с междурелсие 600 mm, днес закрита и демонтирана, съществувала в Югоизточна България, област област Бургас.
Виж БДЖ и Теснолинейка Ахтопол – Бродилово – Кости
Теснолинейка Септември – Добринище
Теснопътната железопътна линия Септември – Добринище или линия № 16 от Националната железопътна мрежа на България е единична, неелектрифицирана и единствената действаща теснопътна железопътна линия в България, с междурелсие 760 mm, известно още като босненски тип междурелсие.
Виж БДЖ и Теснолинейка Септември – Добринище
Теснолинейки в България
Строежът на първата теснопътна 600 мм.
Виж БДЖ и Теснолинейки в България
ФК Локомотив (Русе)
Локомотив е български футболен клуб от Русе.
ФК Локомотив (Мездра)
ПФК Локомотив (Мездра) е български футболен отбор от Мездра.
Виж БДЖ и ФК Локомотив (Мездра)
Христо Ковачевски
Христо Стоянов Ковачевски (14 ноември 1860 - 9 ноември 1949) е български архитект.
Централен (район на Пловдив)
Район Централен е най-големият от шестте района на град Пловдив.
Виж БДЖ и Централен (район на Пловдив)
Шесторката
Шесторката е клуп във вид на числото 6 на железопътната линия Горна Оряховица - Дъбово, минаващ през железопътна спирка Бъзовец и село Мръзеци, община Трявна, област Габрово.
Виж БДЖ и Шесторката
Макоцево
Макоцево е село в Западна България.
Виж БДЖ и Макоцево
Манол Велев (бизнесмен)
Манол Йорданов Велев (9 септември 1959 – 25 март 2022) е български бизнесмен, участващ в близо 20 фирми и сдружения.
Виж БДЖ и Манол Велев (бизнесмен)
Милко Бичев
Милко Петров Бичев е български архитект, изкуствовед.
Иван Шапкарев
Иван Кузманов Шапкарев е български военен деец, полковник.
Железопътна линия 1 (България)
Главна железопътна линия №1 Калотина-Запад - Волуяк - Костенец - Ябълково – Свиленград от железопътната мрежа на България е двойна (без отсечките Калотина – Волуяк, Крумово – Катуница и Поповица – Свиленград), електрифицирана (без отклонението към българо-гръцка граница Свиленград - Черномен) с междурелсие 1435 mm.
Виж БДЖ и Железопътна линия 1 (България)
Железопътна линия 2 (България)
Главна железопътна линия № 2 София – Своге – Плевен – Горна Оряховица – Търговище - Белослав – Варна от Националната железопътна мрежа на България е удвоена (с изключение на отсечката Ресен – Поликраище – Горна Оряховица 12 km), електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
Виж БДЖ и Железопътна линия 2 (България)
Железопътна линия 3 (България)
Главна железопътна линия № 3 Илиянци - Локорско – Копривщица - Карлово - Тулово - Сливен - Карнобат - Дъскотна - Комунари - Дългопол - Юнак - Синдел-разпределителна - Варна-фериботна от Националната железопътна мрежа на България е в по-голямата си част единична железопътна линия (удвоени са общо 58 km: гара Тулово - гара Дъбово, гара Прилеп - жп спирка Завет, върху жп естакада над яз.
Виж БДЖ и Железопътна линия 3 (България)
Железопътна линия 4 (България)
Железопътна линия № 4 Русе – Полски Тръмбеш – Горна Оряховица – Велико Търново – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Меричлери – Димитровград – Кърджали – Подкова от железопътната мрежа на България е единична (с изключение на удвоената Дъбово – Тулово 8 км, Стара Загора – Михайлово 23 км), електрифицирана (с изключение на отсечката Димитровград - Подкова 119 км) с междурелсие 1435 mm.
Виж БДЖ и Железопътна линия 4 (България)
Железопътна линия 5 (България)
Главна железопътна линия № 5 София – Кулата от Националната железопътна мрежа на България е единична железопътна линия (с изключение на удвоените отсечки София – Захарна фабрика 3 km, Перник – Перник-разпределителна 3 km и Радомир – Батановци 8 km), електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
Виж БДЖ и Железопътна линия 5 (България)
Железопътна линия 6 (България)
Главна железопътна линия № 6 София – Волуяк – Перник – Гюешево от Националната железопътна мрежа на България е единична (удвоени са София – Волуяк и Батановци – Радомир), електрифицирана (без Радомир - Кюстендил) и с междурелсие 1435 mm.
Виж БДЖ и Железопътна линия 6 (България)
Железопътна линия 7 (България)
Главна железопътна линия № 7 Мездра – Видин от Националната железопътна мрежа на България е единична (с изключение на удвоената отсечка Руска Бяла – Враца), електрифицирана (включително и продължението на линията по Дунав мост-2 към Румъния) и с междурелсие 1435 mm.
Виж БДЖ и Железопътна линия 7 (България)
Железопътна линия 8 (България)
Главна железопътна линия № 8 Пловдив – Бургас от националната железопътна мрежа на България е удвоена линия, с изключение на 142 km в отсечките Пловдив – Филипово, Филипово – Михайлово, Калитиново – Кермен и Зимница – Ямбол, електрифицирана, междурелсие 1435 mm.
Виж БДЖ и Железопътна линия 8 (България)
Железопътна линия Калотина – Станянци
Железопътна линия 11 е еднопътна и неелектрифицирана железопътна линия от Националната железопътна мрежа, намираща се в Западна България с нормално междурелсие (1435 mm).
Виж БДЖ и Железопътна линия Калотина – Станянци
Железопътна линия Александруполис - Свиленград
Железопътна линия Александруполис – Свиленград е единична, неелектрифицирана, отклонение на Първа жп линия при жп гара Свиленград.
Виж БДЖ и Железопътна линия Александруполис - Свиленград
Железопътна линия Разделна – Кардам
Железопътната линия Повеляново – Кардам – Черна вода (Румъния) е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в североизточна България, област Варна и област Добрич.
Виж БДЖ и Железопътна линия Разделна – Кардам
Железопътна линия Самуил – Силистра
Железопътна линия 91 е еднопътна и неелектрифицирана железопътна линия от Националната железопътна мрежа, намираща се в Североизточна България с нормално междурелсие (1435 mm).
Виж БДЖ и Железопътна линия Самуил – Силистра
Железопътна линия Свищов – Левски – Троян
Железопътната линия Свищов – Левски – Троян е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в централна Северна България, област Велико Търново, област Плевен и област Ловеч.
Виж БДЖ и Железопътна линия Свищов – Левски – Троян
Железопътна линия Царева ливада – Габрово
Железопътна линия 42 е електрифицирана и неудвоена железопътна линия в централна България, свързваща Габрово с жп линия 4 (Подкова, общ. Кирково, обл. Кърджали – Русе) в Царева ливада.
Виж БДЖ и Железопътна линия Царева ливада – Габрово
Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега
Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега е единична, неелектрифицирана, отклонение на главна линия № 2.
Виж БДЖ и Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега
Железопътна линия Юнак – Старо Оряхово
Железопътната линия Юнак – Старо Оряхово е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, понастоящем демонтирана, намираща се в област Варна.
Виж БДЖ и Железопътна линия Юнак – Старо Оряхово
Железопътна линия Ямбол – Елхово
Железопътната линия Ямбол – Елхово е железопътна линия в Югоизточна България, Ямболска област с нормално междурелсие (1435 mm), вече закрита за пътническо и товарно движение и предвидена за демонтиране.
Виж БДЖ и Железопътна линия Ямбол – Елхово
Железопътна линия Волуяк – Банкя
Железопътна линия Волуяк – Банкя е единична, електрифицирана, с нормално междурелсие 1435 mm, отклонение на главна линия № 1.
Виж БДЖ и Железопътна линия Волуяк – Банкя
Железопътна линия Горна Оряховица – Елена
Железопътна линия Горна Оряховица – Лясковец – Златàрица – Елена е единична, неелектрифицирана, отклонение от главна линия 4.
Виж БДЖ и Железопътна линия Горна Оряховица – Елена
Железопътна линия Генерал Тодоров – Петрич
Железопътната линия Генерал Тодоров – Петрич е железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Благоевград.
Виж БДЖ и Железопътна линия Генерал Тодоров – Петрич
Железопътна линия Дупница – Бобов дол
Железопътната линия Дупница – Бобов дол е единична, електрифицирана железопътна линия с нормално междурелсие (1435 mm), намираща се в югозападна България, област Кюстендил.
Виж БДЖ и Железопътна линия Дупница – Бобов дол
Бърз влак със задължителна резервация на БДЖ
Дъбово Бърз Влак със Задължителна Резервация (съкратено: БВЗР), предишни имена експресен влак, експрес, ускорен бърз влак, е категория пътнически влак, поддържана и експлоатирана от „Български държавни железници“ ЕАД.
Виж БДЖ и Бърз влак със задължителна резервация на БДЖ
Българска железопътна компания
„Българска железопътна компания“ АД (БЖК) е акционерно дружество, основано през 2004 г., чийто основен предмет на дейност е предоставяне на железопътни транспортни услуги за превоз на товари във вътрешно и международно съобщение.
Виж БДЖ и Българска железопътна компания
Бургас
Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).
Виж БДЖ и Бургас
Брусарци
Бруса̀рци (от брус) е град в Северозападна България, област Монтана, административен център на община Брусарци.
Виж БДЖ и Брусарци
Брест (област Плевен)
Брест е село, намиращо се в Северна България, община Гулянци, област Плевен.
Виж БДЖ и Брест (област Плевен)
Банкя
Ба̀нкя (остаряло: Банки) е известен национален и международен балнеоложки курорт, град и същевременно район на София, София-град, Западна България.
Виж БДЖ и Банкя
Борущица
ЖП гара Борущица, началото на XX век. Гарата, началото на XX век. Борущица е село в Южна България.
Виж БДЖ и Борущица
Борис Бушнаков
Борис Наумов Бушнаков или Бошнаков е български юрист и общественик.
Болярка (компания)
„Болярка ВТ“ АД е акционерно дружество със седалище град Велико Търново, с основен предмет на дейност производство и продажба на бира и малц.
Влак
Влак в Аржентина Най-новият и най-старият влак в БДЖ Влак, или остарялата дума трен, е вид превозно средство, движещо се по железопътни релси и състоящо се от поредица скачени вагони и един или няколко локомотива, които го привеждат в движение, както и със съответните сигнализация и служебни документи за движение.
Виж БДЖ и Влак
Веселин Павлов
Веселин Василев Павлов е български политик от БСП.
Верила (железопътна спирка)
Верила е железопътна спирка на железопътна линия № 1 по направлението София - Пловдив.
Виж БДЖ и Верила (железопътна спирка)
Георги Белев (певец)
Георги Белев е именит български оперен певец, тенор, прочул се на в България и на европейската оперна сцена.
Виж БДЖ и Георги Белев (певец)
Георги Вълков (офицер)
Георги Вълков Вълков е български офицер, генерал-майор от инженерни войски, участник в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота от 11-а пионерна дружина и командир на Минохвъргачната дружина през Първата световна война (1915 – 1918).
Виж БДЖ и Георги Вълков (офицер)
Държавно предприятие
Държавна компания е юридическо лице което извършва предприемачество от името на държавата, която е негов собственик.
Виж БДЖ и Държавно предприятие
Дизелова мотриса БДЖ 21-01
Мотрисата 21-01 е първото возило с двигател с вътрешно горене в БДЖ.
Виж БДЖ и Дизелова мотриса БДЖ 21-01
Дизелова мотриса БДЖ 29-01
Мотрисата 29 – 01 е закупена през 1965 г.
Виж БДЖ и Дизелова мотриса БДЖ 29-01
Дизелови мотриси БДЖ 06-00
Мотрисите са доставени от завод „23 august“ – Bucureşti (Румъния) в края на 1961 г.
Виж БДЖ и Дизелови мотриси БДЖ 06-00
Дизелови мотриси БДЖ серия 22-00
Мотрисите са доставени от австрийската фабрика „Simmeringer“ – Wien през 1936 г.
Виж БДЖ и Дизелови мотриси БДЖ серия 22-00
Дизелови мотриси БДЖ серия 23-00
Мотрисите са строени от австрийската фабрика „Simmeringer“ – Wien през 1942 г., като в договора е включена и доставката на 5 броя еднотипни вагони-ремаркета.
Виж БДЖ и Дизелови мотриси БДЖ серия 23-00
Дизелови мотриси БДЖ серия 24-00
През 1938 БДЖ вземат под наем една четириосна дизелова мотриса тип 015 от Италианските железници „FS“.
Виж БДЖ и Дизелови мотриси БДЖ серия 24-00
Димитър Стоевски
Димитър Стоевски (истинско име: Динчо Стоев Чолаков) е български писател, драматург и преводач главно на произведения от немската художествена литература.
Електрически мотрисен влак БДЖ серия 32.000
Електрически мотрисен влак БДЖ серия 32.000 (ЕМВ 32) – съветски електрически мотрисен влак за БДЖ производство на Рижкия Вагоностроителен Завод (латв. Rīgas Vagonbūves Rūpnīca, RVR).
Виж БДЖ и Електрически мотрисен влак БДЖ серия 32.000
Електрически мотрисен влак БДЖ серия 33.000
Електрически мотрисен влак БДЖ серия 33.000 (ЕМВ 33) – съветски електрически мотрисен влак за БДЖ производство на Рижкия Вагоностроителен Завод (латв. Rīgas Vagonbūves Rūpnīca, RVR).
Виж БДЖ и Електрически мотрисен влак БДЖ серия 33.000
Електрически мотрисен влак БДЖ серии 30 и 31
Електрическите мотрисни влакове (ЕМВ) са строени в немската фирма Siemens AG през 2007 и 2008 г.
Виж БДЖ и Електрически мотрисен влак БДЖ серии 30 и 31
Локомотив
Американски дизел-електрически магистрален локомотив Шведски променливотоков електрически локомотив Локомотивът (loco motivus) е тягов подвижен състав с огромна теглителна мощност за придвижване на композиции от вагони.
Виж БДЖ и Локомотив
Локомотив (стадион, Русе)
Стадион „Локомотив“ е спортно съоръжение в Русе.
Виж БДЖ и Локомотив (стадион, Русе)
Локомотив БДЖ 09.01
Това е единственият локомотив в България със система на парната машина „Vierling“ и първият локомотив, доставен в БДЖ, работещ с прегрята пара.
Локомотив БДЖ 18.01
Локомотив 18.01 е единична машина, получена в резултат от първата голяма реконструкция на парен локомотив, предприета в БДЖ.
Локомотив БДЖ 29.01
Локомотив 29.01 е единственият система „Mallet“ в историята на БДЖ.
Локомотив БДЖ 400.76
Локомотив 40076 е единственият единичен парен локомотив за междурелсие 760 mm.
Виж БДЖ и Локомотив БДЖ 400.76
Локомотив БДЖ 80.001
Първият дизелов маневрен локомотив на БДЖ за междурелсие 760 mm е строен в немската фирма „Henschel“ – Kassel (фабр. № 31172/1966).
Виж БДЖ и Локомотив БДЖ 80.001
Локомотиви V-60
Локомотивите БДЖ серия 52.000, дизелхидравлични, тип D, с мощност 650 к.с.
Локомотиви БДЖ 142-150
Локомотивите 142-150 – 9 броя, попадат в БДЖ с откупуването на железопътната линия Русе-Варна през 1888 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ 142-150
Локомотиви БДЖ 171-178
Това са първите локомотиви в БДЖ система „Compound“ (Компаунд).
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ 171-178
Локомотиви БДЖ 1918 и 1 TL
Локомотивите 1918 и 1919са единствените двуосни нормалнорелсови с парна тяга, притежавани от БДЖ.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ 1918 и 1 TL
Локомотиви БДЖ 1920-1922
Локомотивите 1921 и 1922 са закупени на старо от БДЖ през 1905 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ 1920-1922
Локомотиви БДЖ 243-246
Локомотивите 243-246 – 4 броя, попадат в БДЖ с откупуването на железопътната линия Русе-Варна през 1888 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ 243-246
Локомотиви БДЖ серия 01.60
Локомотивите 01.0060 попадат в БДЖ през 1942 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 01.60
Локомотиви БДЖ серия 02.00
Тази серия локомотиви са първите в БДЖ с трицилиндрова парна машина системе „Drilling“.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 02.00
Локомотиви БДЖ серия 03.00
Тази локомотивна серия е развитие на серия 01.00 и серия 02.00 с цел избягване на появилите се дефекти при тяхната експлоатация.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 03.00
Локомотиви БДЖ серия 04.000
Първите магистрални дизелови локомотиви на БДЖ са строени в австрийската фирма „Simmering-Graz-Pauker“, а монтажът, изпитанията и приемането им става във „Wiener lokomotivfabrik“ – Floridsdorf (WLF).
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 04.000
Локомотиви БДЖ серия 05.00
Локомотивите серия 05.00 са предназначени за возене на бързи и експресни влакове по линии с наклони до 1,5 %. Със своята конструктивна скорост от 120 км/ч те са най-бързоходните парни локомотиви в БДЖ.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 05.00
Локомотиви БДЖ серия 06.000
Серия 06.000 са първите 6-осни и първите дизел-електрически магистрални локомотиви на БДЖ.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 06.000
Локомотиви БДЖ серия 07.000
Първите локомотиви от серия 07 са доставени и пуснати в експлоатация в България в началото на 1972 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 07.000
Локомотиви БДЖ серия 08.00
Тази серия локомотиви са първите в бързоходни локомотиви в БДЖ и първите с парна машина Вулф-компаунд.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 08.00
Локомотиви БДЖ серия 12.00
Тази серия е попада съвсем непредвидено в БДЖ.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 12.00
Локомотиви БДЖ серия 13.00
Тази серия е образувана от останали след Втората световна война в България и след това закупени на старо локомотива, собственост на германските железници „DR“.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 13.00
Локомотиви БДЖ серия 16.00
Локомотивите серия 16.00 са строени през годините на Втората световна война и къс период след нея.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 16.00
Локомотиви БДЖ серия 20.00
Локомотивите серия 20.00 попадат непредвидено в БДЖ.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 20.00
Локомотиви БДЖ серия 26.00
Локомотивите серия 26.00, доставени в периода 1901 – 1909 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 26.00
Локомотиви БДЖ серия 28.00
Локомотивите серия 28.00 са първите в БДЖ с пет свързани колооси и до доставката на локомотивите серия 45.00 са най-мощните товарни локомотиви.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 28.00
Локомотиви БДЖ серия 400.60
Локомотивите 40060 са основната серия теснолинейни (600 mm) локомотиви в БДЖ от 1916 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 400.60
Локомотиви БДЖ серия 41.000
Първите локомотиви от първата серия електрически локомотиви на БДЖ 41.000 са строени през 1961 и 1962 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 41.000
Локомотиви БДЖ серия 42.000
Серийното производство и доставката на локомотивите от втората серия електрически локомотиви на БДЖ 42.000 започва с една машина-прототип Е42-01, която през 1965 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 42.000
Локомотиви БДЖ серия 45.00
Локомотивите серия 45.00 са поръчани специално за обслужване на тежките въглищни влакове в участъка Перник - София.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 45.00
Локомотиви БДЖ серия 46.000
Първите 6-осни електрически локомотиви в БДЖ, доставени през 1986 год.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 46.000
Локомотиви БДЖ серия 47.00
Това е най-многобройната серия маневрени парни локомотиви на БДЖ, а и най-продължително попълваната изобщо в цялата история на нашите железници - 28 години.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 47.00
Локомотиви БДЖ серия 48.00
Първите три единици Локомотиви серия 48.00 на БДЖ са закупени за нуждите на мините в Перник от фирма Ханомаг.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 48.00
Локомотиви БДЖ серия 500.76
Локомотивите 50176 – 50476 са първите за междурелсие 760 mm с паропрегревател и 5 свързани колооси в БДЖ.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 500.76
Локомотиви БДЖ серия 51.000
Доставката на локомотивите серия 51.000 за БДЖ започва през 1965 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 51.000
Локомотиви БДЖ серия 55.00
Локомотивите БДЖ серия 61.00 (до 1965 г. - серия 55.00, различна от серия БДЖ 55.000) са първите дизелови маневрени локомотиви в България.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 55.00
Локомотиви БДЖ серия 60.000
Първите електрически маневрени локомотиви в БДЖ са серия 60.000 (до 1988 г. - серия 70) са 4 броя.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 60.000
Локомотиви БДЖ серия 600.76
Локомотивите 60076 са най-мощните и най-тежки парни машини за междурелсие 760 mm в БДЖ.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 600.76
Локомотиви БДЖ серия 61.000
Първите маневрени електрически локомотиви серийна доставка в БДЖ 61.000 са строени през 1991 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 61.000
Локомотиви БДЖ серия 75.000
Първите магистрални дизелови локомотиви на БДЖ за междурелсие 760 мм са строени в немската фирма „Henschel“ – Kassel, а са въведени в експлоатация в България в началото на 1966 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 75.000
Локомотиви БДЖ серия 76.000
След 1973 г.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 76.000
Локомотиви БДЖ серия 81.000
Теснолинейните локомотиви серия 81.000 са строени и доставени от „Машиностроителен завод“ – град Камбарка (Русия) по обща поръчка (10 броя) - за БДЖ и български промишлени предприятия.
Виж БДЖ и Локомотиви БДЖ серия 81.000
Локомотивен машинист
мини Локомотивен машинист е човек, който притежава професионална квалификация да управлява локомотиви.
Виж БДЖ и Локомотивен машинист