Съдържание
44 отношения: Кьопрюлю, Карл XII, Кандид или оптимизмът, Константинополски стени, Прутска война, Патрона Халил, Пахарник, Писмо на запорожките казаци до турския султан, Пороище, Османска империя, Одрински инцидент, Ахмед, Ахмед Деде Мюнеджимбаши, Александрос Маврокордатос (велик драгоман), Нов дворец, Нова академия, Невшехирли Дамат Ибрахим паша, Руско-турска война (1768 – 1774), Робство в Османската империя, Султан Мурад джамия, Стефан Кантакузин, Света София (Константинопол), Списък на османските султани, Техеран, Фейзуллах ефенди, Хиподрум (Константинопол), Чешнегирово, Мустафа II, Мустафа III, Махмуд I, Махмуд Драмали паша, Михай Раковица, Мехмед Йермисекиз Челеби, История на Влахия, Жан-Батист дьо Буайе, маркиз д’Аржан, Базиликална цистерна, Въстание на Патрона Халил, Валиде султан, Дамян Хуго фон Фирмонд, Деснобрежна Украйна, Еснаф, Еничарски корпус, Епоха на лалетата, 30 декември.
Кьопрюлю
Фазъл Ахмед паша Кьопрюлю, най-успешният османски държавник Кьопрюлю (Köprülü; Qyprilliu) е най-известната управляваща династия в Османската империя, в периода от втората половина на XVII век и първата половина на XVIII век.
Карл XII
Карл XII (Karl XII) е крал на Швеция от 1697 г.
Кандид или оптимизмът
„Кандид, или оптимизмът“ (Candide, ou l'Optimisme) е френска сатирична новела, публикувана за пръв път през 1759 г.
Виж Ахмед III и Кандид или оптимизмът
Константинополски стени
Карта на Константинополската укрепителна система Теодосиеви стени, втора военна порта, т.нар. Белградски врата Крепостните стени на Константинопол са серия от отбранителни съоръжения за защита на византийската столица Константинопол (днес Истанбул), издигнати при обявяването му за нова столица на Римската империя от Константин Велики.
Виж Ахмед III и Константинополски стени
Прутска война
Прутската война, или Прутски поход, е част от Руско-турските войни, водена през 1711 г.
Патрона Халил
Патрона Халил (Horpeşteli Arnavut Halil или само Patrona Halil) е албански революционер, инициатор на народно въстание в 1730 година, сложило край на Епохата на лалетата в Османската империя.
Пахарник
Лазар Календероглу е пахарник Пахарник е исторически ненаследствен болярски титул във Влахия и Молдова.
Писмо на запорожките казаци до турския султан
Запорожките казаци пишат писмо на турския султан, картина от Иля Репин, Руски музей – Санкт Петербург Писмото на запорожките казаци до турския султан е оскърбителен отговор на запорожките казаци, написан до османски султан (по една от версиите, Мехмед IV) в отговор на негов ултиматум: да спрат да нападат Високата порта и да се предадат.
Виж Ахмед III и Писмо на запорожките казаци до турския султан
Пороище
Поро̀ище е село в Североизточна България, област Разград, община Разград.
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Ахмед III и Османска империя
Одрински инцидент
Одринският инцидент (script) обозначаван в историографията и като Истанбулското въстание е събитие от 1703 г.
Виж Ахмед III и Одрински инцидент
Ахмед
Ахмед може да се отнася за.
Ахмед Деде Мюнеджимбаши
Ахмед Лютфула Деде, наречен Мюнеджимбаши, тоест Глава на астролозите (Ahmed Dede Müneccimbaşi), е османски астроном, астролог и историк от XVII век.
Виж Ахмед III и Ахмед Деде Мюнеджимбаши
Александрос Маврокордатос (велик драгоман)
Александрос Маврокордатос (Ἀλέξανδρος Μαυροκορδάτος) е османски политик и втори велик драгоман в историята на Османската империя.
Виж Ахмед III и Александрос Маврокордатос (велик драгоман)
Нов дворец
Новият дворец (Saray-ı Cedid-i Amire) или още и Одринските сараи (Edirne Sarayı) е османски дворец и резиденция в Одрин от периода на формиране на еничарския корпус до превземането на Константинопол (1453).
Нова академия
Новата академия в Москополе (някогашен град, а сега селце в Югоизточна Албания) е най-известната общообразователна институция в Османската империя през ХVІІІ век, от епохата на Просвещението.
Невшехирли Дамат Ибрахим паша
Невшехирли Дамат Ибрахим паша (1666 – 16 октомври 1730) е велик везир на Османската империя.
Виж Ахмед III и Невшехирли Дамат Ибрахим паша
Руско-турска война (1768 – 1774)
Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.
Виж Ахмед III и Руско-турска война (1768 – 1774)
Робство в Османската империя
Османци с християнски роби, рисунка от 1639 г. Робството в Османската империя представлявало законна и важна част от икономиката и обществото на империята.
Виж Ахмед III и Робство в Османската империя
Султан Мурад джамия
Султан Мурад джамия (Султан-муратова џамија) е най-старата запазена джамия в Скопие, столицата на Северна Македония.
Виж Ахмед III и Султан Мурад джамия
Стефан Кантакузин
Стефан Канкатузино (Стефан Кантакузен) е последният господар на Влашко (1714 – 1716), преди властта в страната да премине във фанариотите, и в частност в семейство Маврокордато.
Виж Ахмед III и Стефан Кантакузин
Света София (Константинопол)
„Света София“ (Ἁγία Σοφία; Sancta Sophia; Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ и официално - Голямата Джамия „Света София“(на турски: Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi) е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция.
Виж Ахмед III и Света София (Константинопол)
Списък на османските султани
Османски флаг В долупосоченото родословие са изложени всички владетели на Османската империя, в периода от 1299 до 1922 г.
Виж Ахмед III и Списък на османските султани
Техеран
Техеран (تهران.) е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция.
Фейзуллах ефенди
Фейзуллахефенди е роден през 1639 г.
Виж Ахмед III и Фейзуллах ефенди
Хиподрум (Константинопол)
Хиподрумът на Константинопол (Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия.
Виж Ахмед III и Хиподрум (Константинопол)
Чешнегирово
Чешнегирово е село в Южна България.
Мустафа II
Мустафа II е 22-рият султан на Османската империя, управлява в периода 6 февруари 1695 – 22 август 1703 година.
Мустафа III
Мустафа III, наричан Иновативния, е 26-ият султан на Османската империя.
Махмуд I
Махмуд I, наричан Махмуд Гърбавия (محمود اول; I.Mahmud) е 24-тият султан на Османската империя от 20 септември 1730 до смъртта си на 13 декември 1754 година.
Махмуд Драмали паша
Махмуд Драмали паша (Dramalı Mahmut Paşa) е османски държавник и военачалник.
Виж Ахмед III и Махмуд Драмали паша
Михай Раковица
Михай или Михаил Раковица e на три пъти господар на Молдова и на два пъти на Влашко през първата половина на XVIII век.
Виж Ахмед III и Михай Раковица
Мехмед Йермисекиз Челеби
Мехмед Йермисекиз Челеби (Yirmisekiz Mehmed Çelebi), известен като Мехмед Ефенди, е османски държавник и дипломат от началото на XVIII в., посланик на султан Ахмед III в двора на Луи XV през 1720 – 1721 г.
Виж Ахмед III и Мехмед Йермисекиз Челеби
История на Влахия
Историята на Влахия (Istoria Țării Românești), като самостойна област в долнодунавската низина, датира от 1330 г.
Виж Ахмед III и История на Влахия
Жан-Батист дьо Буайе, маркиз д’Аржан
Жан-Батист дьо Боайе, маркиз д’Аржан (Jean-Baptiste de Boyer, Marquis d’Argens; * 27 юни 1703, Екс ан Прованс; † 12 януари 1771, дворец де ла Гард близо до Тулон) е френски писател и философ, на чието творчество се обръща голямо внимание в много европейски страни през 18 век.
Виж Ахмед III и Жан-Батист дьо Буайе, маркиз д’Аржан
Базиликална цистерна
Базиликалната цистерна (Βασιλική κινστέρνή, Yerebatan Sarnıcı, „Подземна цистерна“' или Yerebatan Saray, „Подземен дворец“) е подземен резервоар за питейна вода с формата на хипостилна зала.
Виж Ахмед III и Базиликална цистерна
Въстание на Патрона Халил
Въстанието на Патрона Халил е социално въстание в Османската империя сложило край на т.нар.
Виж Ахмед III и Въстание на Патрона Халил
Валиде султан
Бюст на Айше Хафса Султан, съпруга на Селим I и майка на Сюлейман Великолепни, Маниса, Турция. Валиде султан е титла, носена от майката на управляващия султан на Османската империя.
Дамян Хуго фон Фирмонд
Дамян Хуго Франц Адриан Антон фон Фирмонд (Damian Hugo Franz Adrian Anton Graf von Virmond; * 24 август 1666 в дворец Хертен; † 21 април 1722 в Сибиу/Херманщат в Трансилвания, Румъния) е фрайхер, от 1706 г.
Виж Ахмед III и Дамян Хуго фон Фирмонд
Деснобрежна Украйна
Деснобрежна УКрайна (XVII – XVIII век) Деснобрежна Украйна (Правобере́жна Украї́на) е историческо и географско название на административно-политическо образувание, намиращо се на десния бряг на река Днепър.
Виж Ахмед III и Деснобрежна Украйна
Еснаф
Еснаф в Османската империя (също еснафски съюзи, особено за периода на Възраждането, но и за по-ранни периоди или след Освобождението) е сдружение със затворен характер на занаятчии от даден занаят в определено населено място.
Еничарски корпус
Еничарският корпус е основен род войска в Османската империя, създадена на базата на отряди от еничари (يڭيچرى, yeni çeri, означаващо „нов войник“).
Виж Ахмед III и Еничарски корпус
Епоха на лалетата
Фонтанът на Ахмед III е класически пример за архитектурата на епохата на лалетата. Епохата на лалетата (Lâle Devri; لاله دورى.) е период в историята на Османската империя (21 юли 1718 – 28 септември 1730) получил името си заради модата за отглеждане на лалета, която е пренесена от Нидерландия.
Виж Ахмед III и Епоха на лалетата
30 декември
30 декември е 364-тият ден в годината според григорианския календар (365-и през високосна година).