Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Ахемениди

Index Ахемениди

Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.

Съдържание

  1. 193 отношения: Translatio imperii, Ксеркс II, Каракала, Кадусии, Камбис I, Камбис II, Кападокия, Капител, Киш, Кир II, Кир Млади, Киликия, Киликия (римска провинция), Класическа Гърция, Клазомена, Клинописно писмо, Пасаргада, Партско царство, Пакистан, Памфилия, Поход на десетте хиляди гърци, Персия, Персийска градина, Персийски килим, Персийски език, Персийско-османска война (1623 – 1639), Персеполис, Пенджаб, Обекти на световното наследство в Иран, Астиаг, Атропатена, Атоса, Ахемен, Ахемен (пояснение), Ахеменидска династия, Ахеменидско царство, Ахеменидите, Арсес, Артабаз II, Артаксеркс, Артаксеркс I, Артаксеркс II, Артаксеркс III, Артемизия I, Архитектура, Ардашир I, Ария (сатрапия), Ариана, Ариобарзан, Ариобарзан II (Киос), ... Разширете индекс (143 Повече ▼) »

Translatio imperii

Translatio imperii („пренасяне на властта“) е концепция в средновековната западноевропейска историография, която представя историята като поредица от прехвърляния на властта от един владетел на друг.

Виж Ахемениди и Translatio imperii

Ксеркс II

Ксеркс II (Хашāйāршā – „Цар на героите“) е персийски цар (май – юли 424 пр.н.е.) от династията на Ахеменидите.

Виж Ахемениди и Ксеркс II

Каракала

Марк Аврелий Север Антонин Август (Marcus Aurelius Severus Antoninus Augustus), роден като Луций Септимий Басиан (Lucius Septimius Bassianus) е римски император през периода 211 – 217 г., член на династията на Северите.

Виж Ахемениди и Каракала

Кадусии

Мидийската империя Кадусиите (Καδούσιοι,Cadusii) са древно племе, населявало северозападните части на днешния Иран.

Виж Ахемениди и Кадусии

Камбис I

Камбис I (на персийски език:کمبوجیه Kambūdschīye, староперсийски: Kambūdschiya, Καμβύσης; Kambyses I) е древноперсийски цар на Аншан (в Иран) от 600 пр.н.е. до 559 пр.н.е. (или 580 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Камбис I

Камбис II

Камбис II (کمبوجیه, Камбуджие) е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 530 до 522 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Камбис II

Кападокия

Кападокия в рамките на Римската империя. Кападокия (Cappadocia; Καππαδοκία, на персийски Katpadukya – „Земя на красивите коне“) е историческа област в Централен Анадол.

Виж Ахемениди и Кападокия

Капител

Коринтски капител на колона от Аквилея, Италия Капител от Петра, Йордания Капител от Храма на Бел в Палмира Капител с лъвове от времето на Ашока, Индия Капителът (capitulum – главичка) е увенчаваща част на вертикална подпора – колона, пиластър, стълб, анта или друга конструкция, осигуряваща подкрепа на хоризонтално разположения антаблеман или на арка.

Виж Ахемениди и Капител

Киш

приморската страна. Киш е древен шумерски град в Месопотамия, чието местоположение е на 18 км североизточно от Вавилон.

Виж Ахемениди и Киш

Кир II

Кир II Велики (کوروش کبیر) е шаханшахна Персийската империя от Ахеменидската династия.

Виж Ахемениди и Кир II

Кир Млади

Кир Млади (Κῦρος, کوروش, на древен персийски: Kūruš, на вавилонски: Kuraš, Cyrus; * малко след 423 пр.н.е; † 401 пр.н.е.) е принц от древноперсийската династия на Ахеменидите.

Виж Ахемениди и Кир Млади

Киликия

Киликия (Kilikya; Κιλικία) е историческа област, разположена на югоизточното крайбрежие на Мала Азия.

Виж Ахемениди и Киликия

Киликия (римска провинция)

Киликия е римска сенатска и императорска провинция в периода от 64 г.

Виж Ахемениди и Киликия (римска провинция)

Класическа Гърция

Класическият период от историята на Древна Гърция е между V—IV в.

Виж Ахемениди и Класическа Гърция

Клазомена

Клазомена (Κλαζομεναί) Klazomenai или Clazomenae е древен гръцки полис в Йония, член на Йонийския съюз.

Виж Ахемениди и Клазомена

Клинописно писмо

Клинописното писмо или – както по-често се нарича за краткост – клинописът е първата система от писмени знаци (редом с египетските йероглифи), която е била в състояние да предава еднозначно езиково съдържание.

Виж Ахемениди и Клинописно писмо

Пасаргада

Пасаргад (پاسارگاد) е древна столица на Кир Велики от Ахеменидската династия, основана през 6 век пр.

Виж Ахемениди и Пасаргада

Партско царство

Партското царство е доминиращата сила на територията на днешен Иран от края на III век пр.н.е.

Виж Ахемениди и Партско царство

Пакистан

Пакистан, официално Ислямска република Пакистан (اِسلامی جمہوریہ پاكِستان, Islāmī Jumhūriyah Pākistān, Islamic Republic of Pakistan) е държава в Южна Азия, част от т.

Виж Ахемениди и Пакистан

Памфилия

Памфилия (Pamphylia; Παμφυλία) е древна област в плодородна низина на южния бряг на Мала Азия.

Виж Ахемениди и Памфилия

Поход на десетте хиляди гърци

Карта на похода Походът на десетте хиляди e събитие от Античността, подробно описано от Ксенофонт, един от участниците в него, в книгата му „Анабазис“.

Виж Ахемениди и Поход на десетте хиляди гърци

Персия

Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.

Виж Ахемениди и Персия

Персийска градина

Персийски градини е название на парковото изкуство, възникнало в Древна Персия и оказало влияние върху градинската архитектура по света.

Виж Ахемениди и Персийска градина

Персийски килим

Персийският килим (قالی ايرانى, فرش ايرانى – фарш-е ирани или гали-йе ирани) е вид ръчно изработено текстилно изделие, символ на персийската култура, със запазени до днес древна технология на тъкане и изкусен дизайн.

Виж Ахемениди и Персийски килим

Персийски език

Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.

Виж Ахемениди и Персийски език

Персийско-османска война (1623 – 1639)

Персийско-османската война от 1623-1639 е война между Османската империя и Персия, двете най-големи сили в Близкия изток, за контрола над Месопотамия.

Виж Ахемениди и Персийско-османска война (1623 – 1639)

Персеполис

Персеполис (Περσέπολις – букв. град на персите е гръцкото име на древния персийски град Парса Pārsa) е град, възникнал през VI – V век пр.н.е., една от столиците на Персийската империя по време на Ахеменидите.

Виж Ахемениди и Персеполис

Пенджаб

Пенджаб Карта на провинция Пенджаб през 1903 г. Пенджаб или Петоречие (пендж – пет и аб – вода, река, ਪੰਜਾਬ на гурмукхи, پنجاب на шахмукхи; पंजाब; پنجاب) е историко-географска област в Пакистан и Индия.

Виж Ахемениди и Пенджаб

Обекти на световното наследство в Иран

През 1975 г.

Виж Ахемениди и Обекти на световното наследство в Иран

Астиаг

Астиаг (староперсийски: (A)reštivaiga/(A)ri-Ištivaiga, мидийски: Ištumegu, Astyages, акадски: Ištumegu, Ἀστυάγης – Astyages) е последният цар на Мидия според Херодот от 585 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Астиаг

Атропатена

Атропатена, също Мидия Атропатена (Atropatene, Media Atropatene,, Âturpât(a)kân), е независимо царство на територията главно на иранските провинции Ардабил, Западен и Източен Азербайджан.

Виж Ахемениди и Атропатена

Атоса

Атоса е дъщеря на Кир Велики и членка на династията на Ахеменидите.

Виж Ахемениди и Атоса

Ахемен

Ахемен (староперсийски: Hachāmanisch, еламски: Hakamanuisch, акадски: Amanischa, арамейски: Ahamenesch, Ἀχαιμένης; Achämenes/Achaimenes) е митологичен цар на персите, основател на династията Ахемениди, към която принадлежат великите царе на древноперсийското царство.

Виж Ахемениди и Ахемен

Ахемен (пояснение)

Ахемен (Achaemenes) може да се отнася за.

Виж Ахемениди и Ахемен (пояснение)

Ахеменидска династия

#пренасочване Ахемениди.

Виж Ахемениди и Ахеменидска династия

Ахеменидско царство

Ахеменидското царство (на староперсийски: Ariyānām Xšaçam) е историческа държава (550 пр.н.е. – 330 пр.н.е.) Наричана е също Старо персийско царство, тъй като е първото царство, поставило началото на Персийската империя.

Виж Ахемениди и Ахеменидско царство

Ахеменидите

#виж Ахемениди.

Виж Ахемениди и Ахеменидите

Арсес

Арсес (Arses, гръцка форма от персийски „arsēn“ – мъжествен), понякога обозначаван като Артаксеркс IV, е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 338 до 336 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Арсес

Артабаз II

Артабаз II от Фригия (на староперсийски език: Artavazdâ, Ἀρτάβαζος, Artabazos, * ок. 390 г. пр. Хр., † ок. 325 г. пр. Хр.) е висш персийски благородник, генерал и сатрап и един от най-доверените персийци на Александър Велики.

Виж Ахемениди и Артабаз II

Артаксеркс

Артаксеркс може да се отнася за три персийски шаха и двама владетели от династията Ахемениди.

Виж Ахемениди и Артаксеркс

Артаксеркс I

Артаксеркс I (اردشير يکم, Artaxšaça – „властващият праведно“) е управител на Бактрия и владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 465 до 424 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Артаксеркс I

Артаксеркс II

Артаксеркс II (اردشير يکم; Artaxšaça – „властващият праведно“) е владетел (велик цар) на Ахеменидска Персия от 405/4 до 359/8 г.

Виж Ахемениди и Артаксеркс II

Артаксеркс III

Артаксеркс III (اردشير يکم; Artaxšaça – „властващият праведно“) е владетел (Велик цар) на Ахеменидска Персия от 358 до 338 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Артаксеркс III

Артемизия I

Артемизия I (Ἀρτεμισία, на персийски език: آرت, Artemisia I, fl. 480 пр.н.е.) е царица на Халикарнас (днес Бодрум), град на дорийските гърци и карийците в ахеменидската сатрапия Кария и на Кос през 480 г.

Виж Ахемениди и Артемизия I

Архитектура

С изграждането на купола на „Санта Мария дел Фиоре“ Филипо Брунелески преобразява не само катедралата и силуета на Флоренция, но и обществената роля и статус на архитекта.

Виж Ахемениди и Архитектура

Ардашир I

Ардашир I или Артаксеркс, син на Папак е основател на династията на Сасанидите и пръв владетел на Сасанидска Персия.

Виж Ахемениди и Ардашир I

Ария (сатрапия)

Ария (Ἀρ(ε)ία Ar(e)ia.; Aria, на староперсийски: Haraiva) е историческа територия в Централна Азия; отговаря на днешната афганистанска провинция Херат.

Виж Ахемениди и Ария (сатрапия)

Ариана

Ариана може да се отнася за.

Виж Ахемениди и Ариана

Ариобарзан

Ариобарзан (Ἀριοβαρζάνης) е персийски благородник и сатрап на провинция Персис.

Виж Ахемениди и Ариобарзан

Ариобарзан II (Киос)

Ариобарзан II (Ἀριoβαρζάνης, Ariobarzanes II) е персиец, управлява от 363 пр.н.е. до 337 пр.н.е. град Киос в Мизия на източния бряг на Мраморно море в Понтийското царство.

Виж Ахемениди и Ариобарзан II (Киос)

Ариенида

Ариенида от Лидия (Αρυενίς, * пр. 560 пр.н.е.) е според Херодот дъщеря на лидийския цар Алиат II от династията Мермнади (упр. 605 – 561 пр.н.е.) и сестра на цар Крез.

Виж Ахемениди и Ариенида

Автофрадат

Монета на Автофрадат. Автофрадат (Aὐτοφραδάτης; Autophradates; † сл. 332 пр.н.е.) е персийски командир на флот на царството на Ахеменидите през 4 век пр.н.е.

Виж Ахемениди и Автофрадат

Александър III Македонски

Александър Велики Александър III Македонски или Александър Велики (Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г.

Виж Ахемениди и Александър III Македонски

Амастрида

Амастрида или Амастрис (Αμαστρίς) е дъщеря на Оксиатър, по-малкият брат на персийския цар Дарий III († 330 пр.н.е.) от династията Ахемениди.

Виж Ахемениди и Амастрида

Антична Тесалия

Антична Тесалия е регион от Древна Гърция.

Виж Ахемениди и Антична Тесалия

Национално знаме на Иран

Националното знаме на Иран в сегашния му вид е утвърдено като държавен символ на 29 юли 1980 г.

Виж Ахемениди и Национално знаме на Иран

Нахованд

Нахованд (نهاوند, може да се транскрибира също като Нахаванд, Нахавенд) е град в Иран, остан Хамадан.

Виж Ахемениди и Нахованд

Суза

Суза (شوش Шуш; שושן Шушан) е сред най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците, предполагаемо основан около 4200 г.

Виж Ахемениди и Суза

Статира

Сватбата на Александър и Статира и Хефестиона, Картина от 19 век. Статира (Stateira, Statira, др. име Барсина; ок. 346 –323 пр.н.е.) е най-възрастната дъщеря на персийския цар Дарий III.

Виж Ахемениди и Статира

Староперсийски език

Староперсийският език е един от двата писмено засвидетелствани древни ирански езици.

Виж Ахемениди и Староперсийски език

Сармати

Сарматия като част от Скития през 100 г. пр.н.е. Сарматите (Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в.

Виж Ахемениди и Сармати

Саис

Саис (Σαίς) е древен град в западната делта на Нил, център на 5-и ном в Долен Египет.

Виж Ахемениди и Саис

Сайда

Сайда (صيدا), наричан в древността Сидо̀н (финик. צדן, Σιδών), е град в Ливан, административен център на мухафаза Южен Ливан.

Виж Ахемениди и Сайда

Систан и Балучестан

Систан и Балучестан (سيستان و بلوچستان) е един от 31 остани (провинции) на Иран.

Виж Ахемениди и Систан и Балучестан

Сицилиански войни

Сицилианските войни или Гръко-пуническите войни са серия от конфликти между пуните и елините от Сиракуза, за контролирането на Сицилия и западното Средиземноморие между 600 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Сицилиански войни

Сиртика

Сиртика (ἡ Συρτική, Syrtica regio) е историческа област в Северна Африка по крайбрежието на Либия и Тунис.

Виж Ахемениди и Сиртика

Сиалкот

Сиалко́т (سيالكوٹ) е град в провинция Пенджаб, Пакистан.

Виж Ахемениди и Сиалкот

Списък на държавните глави през 500 пр.н.е.

Списък на държавните глави през 500 пр.н.е..

Виж Ахемениди и Списък на държавните глави през 500 пр.н.е.

Списък на древните царства в Анатолия

de Карта на древните анатолийски земи, градове и царства Това е списък на древните царства на територията на Анатолия.

Виж Ахемениди и Списък на древните царства в Анатолия

Селевкиди

Селевкидите са елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 пр.н.е. чрез неговия македонски генерал и диадохСелевк I Никатор, който през 305 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Селевкиди

Семнан (остан)

Семнан (سمنان‎‎.) е един от 31 остана на Иран.

Виж Ахемениди и Семнан (остан)

Тъй рече Заратустра

„Тъй рече Заратустра“ е философска поема и най-популярното произведение на германския философ ФридрихНицше.

Виж Ахемениди и Тъй рече Заратустра

Турция

Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.

Виж Ахемениди и Турция

Туркменистан

Туркмениста́н (Türkmenistan) е държава в Централна Азия.

Виж Ахемениди и Туркменистан

Трансоксиана

Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад) Трансоксиана (също Маверана́хр (ما وراء النهر), Фарару́д (فرارود‎) или Парару́д (پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан.

Виж Ахемениди и Трансоксиана

Трон Надери

Дворец Голестан, Техеран Трон Надери (تخت نادری, Тахт-е Надери) се изработва в началото на 19 век по нареждане на ФатхАли Шах, вторият от персийската династия Каджар.

Виж Ахемениди и Трон Надери

Таксила

Будисткият манастир Джаулиан в Таксила. Таксила (на брахми пали: 𑀢𑀔𑁆𑀔𑀲𑀺𑀮𑀸; तक्षशिला; تکششیلا) е археологически обект в Пенджаб, Пакистан.

Виж Ахемениди и Таксила

Таласократия

пуническите войни се принудили да се научат на морско дело, за да успеят да разрушат Картаген – макет на римска трирема. руския военноморски флот, се е изобразявал върху санбенитото – жълтата дреха на разкаянието за покаялите се еретици.

Виж Ахемениди и Таласократия

Тиран

Тираните са хора, които притежават абсолютна (неограничена) власт.

Виж Ахемениди и Тиран

Тесалийски съюз

Филип II Македонски - 336 г. пр.н.е.''' Тесалийският съюз или Тесалийската лига (196-146 г. пр.н.е.) е обединение между четири аристократични рода, управлявали Антична Тесалия на основата на съществувалата тесалийска тетрархия.

Виж Ахемениди и Тесалийски съюз

Телурократия

Телурократията (власт; в буквален превод на български: власт чрез сушата) е един от двата подтипа (другия е таласократията) исторически наложили се държавотворчески концепции, който се основава на разбирането, че владението и контрола над сушата предопределя геополитическото превъзходство.

Виж Ахемениди и Телурократия

Узбекистан

Узбекистан, официално Република Узбекистан (O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Централна Азия.

Виж Ахемениди и Узбекистан

Фриги

Фригите също фригийци (Φρύγες.) са древно индоевропейско племе, обитавало първоначално южните части на Балканския полуостров според Херодот под името бриги, след което мигрират окончателно към Мала Азия през Хелеспонт.

Виж Ахемениди и Фриги

Фарс (остан)

Фарс (فارس) е един от 31 остана (провинции) на Иран.

Виж Ахемениди и Фарс (остан)

Фарнабаз

Фарнабаз (Φαρνάβαζος, Pharnabazos) може да се отнася за.

Виж Ахемениди и Фарнабаз

Фарнабаз II

Фарнабаз II (Φαρνάβαζος, Pharnabazos, * ок. 435 пр.н.е., † сл. 373 пр.н.е. в Суза) е висш персийски благородник, генерал и сатрап на Хелеспонтийска Фригия между 413 и 387 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Фарнабаз II

Фарнабаз III

Фарнабаз III (Φαρνάβαζος; Pharnabazos III; * между 370 и 365 пр.н.е; † сл. 331 пр.н.е.; fl. 370-320 пр.н.е.) е висш персийски благородник, командир на флот и генерал на царството на Ахеменидите през 4 век пр.н.е.

Виж Ахемениди и Фарнабаз III

Фарнак (пояснение)

Фарнак (Φαρνάκης, Pharnakes) може да се отнася за.

Виж Ахемениди и Фарнак (пояснение)

Фарнакиди

Фарнакидите (Pharnakiden) са древна благородническа фамилия в персийската империя на Ахеменидите през 5 и 4 век пр.н.е.

Виж Ахемениди и Фарнакиди

Финикия

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е историческа област в Близкия Изток, средище на антична цивилизация, процъфтявала между 15.

Виж Ахемениди и Финикия

Финикийска федерация

Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на финикийските градове Тир, Сидон и Арвад с център новооснования Триполи.

Виж Ахемениди и Финикийска федерация

Фокея

Фокея на картата на Мала Азия Руините на античния театър във Фокея Фоке́я (Φώκαια; Phocaea) е един от 12-те йонийски полиса по крайбрежието на Мала Азия, откъм Егейско море.

Виж Ахемениди и Фокея

Худаферински мостове

Худаферинските мостове (Xudafərin körpüsü; پل‌های خداآفرین) са две средновековни инженерни съоръжения в непризнатата Република Нагорни Карабах, официално и юридически част от Азербайджан.

Виж Ахемениди и Худаферински мостове

Храм на огъня

Енциклопедичния речник на Брокхаус и Ефрон Храмът на огъня в зороастризма е място за поклонение на зороастрийците.

Виж Ахемениди и Храм на огъня

Харпал

Харпал (Ἅρπαλος) е македонски благородник, приятел и управител на хазната на Александър Велики по времето на похода против Ахеменидското царство.

Виж Ахемениди и Харпал

Халеб

Изглед от Цитаделата към Стария град със сука Тясна уличка в християнския квартал Изглед към Цитаделата Ха̀леб (حلب, книжовно – „Хàляб“, с ударение върху първата сричка според произношението на арабски), срещано и като Халѐб (с ударение на последната сричка, повлияно от произношението в турски език), наричан още Халеб аш-Шахба („прясно мляко“); също Халеп (на турски), Алеп (на френски) и Алепо (на английски), حَلَبُ Халеб, Հալեպ Халеб, Χαλέπι; Beroea) е град в Северна Сирия, център на едноименната административна област Халеб.

Виж Ахемениди и Халеб

Хамадан

Хамадан или Хамедан (همدان) (староперсийски: Haŋgmetana, Екбатана) е древен град в Западен Иран, столица на провинция Хамадан.

Виж Ахемениди и Хамадан

Хамадан (остан)

Хамадан или Хамедан (همدان) е един от 31 остана на Иран.

Виж Ахемениди и Хамадан (остан)

Хамилкар I

Хамилкар I или Хамилкар Магон е владетел на Картаген.

Виж Ахемениди и Хамилкар I

Хистасп

Хистасп е персийски държавник, сатрап на Бактрия, една от дванайсетте персийски сатрапии.

Виж Ахемениди и Хистасп

Хирам

Саркофагът на цар Ахирам Хирам I Велики е финикийски цар на Тир (град) и Бибъл (969 г. пр.н.е. – 936 г. пр.н.е.), съвременник на Давид и Соломон, с които според библейската легенда е бил в приятелски съдружнически отношения и в династичен съюз.

Виж Ахемениди и Хирам

Хирам (пояснение)

Хирам е мъжко еврейско име с етимология от/חירם („благороден“).

Виж Ахемениди и Хирам (пояснение)

Хиркания

Хиркания (Ὑρκανία: Hyrkania, на староперсийски 𐎺𐎼𐎣𐎠𐎴:Varkâna, на средноперсийски 𐭢𐭥𐭫𐭢𐭠𐭭: Gurgān) е историко-географска област в югоизточната част на каспийското крайбрежие.

Виж Ахемениди и Хиркания

Царски път

Империята на Ахеменидите с участъка от Царския път, описан от Херодот Царският път е античен път в Близкия и Средния Изток.

Виж Ахемениди и Царски път

Царе на Кападокия

Това е списък на царете на Кападокия.

Виж Ахемениди и Царе на Кападокия

Цилиндър на Кир

Цилиндърът на Кир Цилиндърът на Кир (Ostovanee Kūrosh; استوانه کوروش), наричан също Харта на Кир, е древен археологически паметник – глинен цилиндър, днес счупен на няколко части, върху който с акадски клинопис е изписана декларация от името на ахеменидския владетел Кир Велики, свързана със завземането на Нововавилонското царство от персите.

Виж Ахемениди и Цилиндър на Кир

Цилиндричен печат

Шамаш; Лувър Цилиндричен печат е малък (2 – 3 cm) цилиндър, издълбан от камък, с надлъжен аксиален отвор, който се е използвал в Древния свят като удостоверение за личността на автора на документа или на свидетеля на неговото подписване.

Виж Ахемениди и Цилиндричен печат

Чахар Махал и Бахтияри

Чахар Махал и Бахтияри (چهارمحال و بختیاری) е един от 31 остана на Иран.

Виж Ахемениди и Чахар Махал и Бахтияри

Югозападна Азия

Югозападна Азия е географски регион на континента Азия, разположен в неговата западна част.

Виж Ахемениди и Югозападна Азия

Язд (остан)

Язд (یزد) е остан (провинция) в Иран.

Виж Ахемениди и Язд (остан)

Мардоний

Персийската империя по времето на Дарий I и Мардоний Мардоний е пълководец и военачалник на Персия през царуването на Дарий I и сина му Ксеркс I и участва в най-значителните битки по времето на Втората гръко-персийска война.

Виж Ахемениди и Мардоний

Малка Армения

Малка Армения е историко-географска област и бивша римска провинция, намираща се по горното течение на река Ефрат, Ликус и Халис.

Виж Ахемениди и Малка Армения

Мандане от Мидия

Мандан (Mandane, Mandana; * ок. 584 пр.н.е.) е мидийска принцеса, съпруга на персийския цар Камбис I и майка на Кир II, наричан Кир Велики.

Виж Ахемениди и Мандане от Мидия

Митраизъм

Марино, Италия Митраизмът е мистериален култ, практикуван в Римската империя от II в.

Виж Ахемениди и Митраизъм

Мидия (държава)

Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах.

Виж Ахемениди и Мидия (държава)

Мидийци

Държавата на мидийците около 600 г. пр.н.е. Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.

Виж Ахемениди и Мидийци

Монголска империя

Монголската империя (Монголын Эзэнт Гүрэн), съществувала от 1206 до 1368 г., е втората (след Британската империя) най-голяма държава в историята на света.

Виж Ахемениди и Монголска империя

Мемнон Родоски

Мемнон Родоски (Μέμνων) е брат на Ментор и военачалник на персийския цар Дарий III във войната против Александър Велики.

Виж Ахемениди и Мемнон Родоски

История на Афганистан

Бамян През цялата си история, Афганистан е бил управляван от различни завоеватели – персите, Александър Велики, арабите, които през VII век ислямизират страната.

Виж Ахемениди и История на Афганистан

История на Азербайджан

Азербайджан (Azərbaycan) е страна в Кавказкият регион на Евразия.

Виж Ахемениди и История на Азербайджан

История на Узбекистан

Местоположение на Узбекистан днес Историята на Централна Азия, Великата степ и Узбекистан съдържа серия от събития, свързани с миграция на народи, разцвет и упадък на империи.

Виж Ахемениди и История на Узбекистан

История на изкуството

История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед.

Виж Ахемениди и История на изкуството

История на парите

Банкнота от 200 евро Историята на парите се занимава с възникването и начините на осъществяване на транзакции с помощта на пари.

Виж Ахемениди и История на парите

История на евреите в Иран

Историята на евреите в Иран започва в късната библейска епоха.

Виж Ахемениди и История на евреите в Иран

История на Бурса

Прусий, по примера на Софонизба да изпие горчивата чаша с отрова. Отзад са маймуните, символизиращи Poena cullei: Не знам, не чух, не видях, не разбрах! Бурса в края на 19 век Историята на Бурса обхваща над две хиляди и шестстотин години.

Виж Ахемениди и История на Бурса

История на Бахрейн

Бахрейн на арабски език означава „2 морета“, наречен така поради обкръжаващите архипелага морета.

Виж Ахемениди и История на Бахрейн

История на Египет

Египетската история започва още през палеолита, когато различни племена живеят по възвишенията и се прехранват с лов и риболов.

Виж Ахемениди и История на Египет

Исфахан (остан)

Исфахан (اصفهان) е един от останите (провинции) в Иран.

Виж Ахемениди и Исфахан (остан)

Ирак

Ирак (العراق, عێراق), официално Република Ирак (جمهورية العراق, جمهورية العراق) е федерална парламентарна република в Западна Азия.

Виж Ахемениди и Ирак

Иран

Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.

Виж Ахемениди и Иран

Иранска монархия

Иранската монархия се е преобразила много през вековете, от времето на Персийската империя до съвременен Иран.

Виж Ахемениди и Иранска монархия

Ирански календар

Иранският календар или Слънчева хиджра (تقویمهجری شمسی؛ سالنمای هجری خورشیدی) е астрономически слънчев календар, използван официално в Иран и Афганистан.

Виж Ахемениди и Ирански календар

Източен Азербайджан

Източен Азербайджан (آذربایجان شرقی) е един от 31 остана на Иран.

Виж Ахемениди и Източен Азербайджан

Илам (остан)

Илам (ایلام) е един от 31 остана на Иран.

Виж Ахемениди и Илам (остан)

Желязна епоха

Желязната епоха е исторически период, характеризиращ се с широкото използване на желязо за изработването на инструменти и оръжия.

Виж Ахемениди и Желязна епоха

Зурван

Зурван, Зерван (Авеста), Зрван, Азруа, Сурван са само част от имената на бог в древноиранската митология, олицетворяващ Времето и Съдбата.

Виж Ахемениди и Зурван

Заратустра

Зороастър, също Заратустра (на авестийски език: Zaraθuštra, Zarathustra, Ζωροάστηρ Zōroastēr / Ζωροάστρης Zōroástrēs) е ирански религиозен реформатор, основоположник на зороастризма, държавна религия на Персия от времето на Ахеменидите до края на Сасанидската епоха.

Виж Ахемениди и Заратустра

Зороастризъм

Зороастризмът (آيين زرتشت, аине зертош), наричан още зороастрийство, маздеизъм и парсизъм, е една от най-древните съществуващи днес религии, „съчетаваща космогоничен дуализъм с есхатологичен монотеизъм по начин, уникален...

Виж Ахемениди и Зороастризъм

Бубар

Бубар или Вуварос (Bubares, † сл. 480 пр.н.е.) е персийски благородник и инженер на служба на Ахеменидското царство през 5 век пр.н.е..

Виж Ахемениди и Бубар

Бахрейн

Кралство Бахрейн (مملكة البحرين) е малка островна държава, разположена в близост до западния бряг на Персийския залив.

Виж Ахемениди и Бахрейн

Баал-Тарс

Баал-Тарс (комбинация от „Баал“ и „Тарс“; на арамейски: בעלתרז) е божество в империята на Ахеменидите, отъждествявано от елините като Ваал или Зевс на град Тарс, родния град на апостол Павел в Киликия.

Виж Ахемениди и Баал-Тарс

Багой

Багой (Bagoi; Bagoas, † 336 г. пр. Хр.) е през IV век пр. Хр. дворцов министър в Персийската империя.

Виж Ахемениди и Багой

Багой (любимец)

Багой моли при Александър за милост за Набарзан. (1468 – 1475). Багой (на староперсийски: 𐎲𐎦𐎡, Βαγώας, Bagōas) е евнухв Персийската империя през IV век пр.н.е., любовник на Дарий III, и по-късно на Александър Велики.

Виж Ахемениди и Багой (любимец)

Битка при Платея

Битката при Платея е едно от най-големите сухопътни сражения па време на Гръко-персийските войни, състояло се през 479 г.

Виж Ахемениди и Битка при Платея

Битка при Персийската врата

Битката при Персийската врата е военен конфликт между ахеменидската персийска армия, командвана от сатрапа на Персис, Ариобарзан и нахлуващата македонска армия, командвана от Александър Велики.

Виж Ахемениди и Битка при Персийската врата

Битка при Яксарт

Битката при Яксарт е сражение, провело се в октомври 329 година пр. Хр.

Виж Ахемениди и Битка при Яксарт

Битка при Граник

Битката при Граник през май 334 г.

Виж Ахемениди и Битка при Граник

Битка при Евримедон (469/466 пр.н.е.)

Битката при Евримедонт (Εὐρυμέδων, Eurymedon, Köprüçay) се води по море и суша през 469 пр.н.е. или 466 пр.н.е. между Атинския морски съюз под командването на Кимон и персите (държавата на Ахеменидите на Ксеркс I), край бреговете на южното малоазийско крайбрежие при устието на река Евримедон (днес Köprüçay в Южна Турция) в Памфилия през късната фаза на Персийските войни.

Виж Ахемениди и Битка при Евримедон (469/466 пр.н.е.)

Боспорско царство

Боспорското царство e историческа гръко-скитска държава, разположена в източен Крим и Таманския полуостров, на брега на днешния Керченски проток (тогава известен като Кимерийски Босфор), образувано през V век пр.н.е.

Виж Ахемениди и Боспорско царство

Бес

Бес (др.-перс. Artaxšaçrā V, Βήσσος; Bessus), самообявил се за Артаксеркс V, е бактрийски сатрап и зет на Дарий III, който като самозванец срещу Александър Македонски умъртвил своя тъст и последен персийски шахот династията на Ахеменидите и се провъзгласил за персийски шахи управлявал в Хорезъм само година през 330 – 329 г.

Виж Ахемениди и Бес

Бехистунски надпис

Бехистунският надпис е триезичен клинописен текст (староперсийски, еламски и вавилонски) издълбан на скала в днешен Иран – югозападно от Екбатана между Хамадан и Керманшах.

Виж Ахемениди и Бехистунски надпис

Безсмъртни (пояснение)

Безсмъртните може да се отнася за.

Виж Ахемениди и Безсмъртни (пояснение)

Валтасар

Валтасар е регент на Нововавилонското царство, управлявал през 550 – 539 година пр.

Виж Ахемениди и Валтасар

Вишапи

Вишапи (վիշապներ), още вешапи и аждахаки, са древни митологични същества, изобразявани във вид на високи каменни изваяния (менхири).

Виж Ахемениди и Вишапи

Владетели на финикийските градове-държави

Това е пълен списък на известните владетели на финикийските градове-държави от древността до античността.

Виж Ахемениди и Владетели на финикийските градове-държави

Вологаз I (Партия)

Вологаз I е владетел на Партия от династията на Арсакидите.

Виж Ахемениди и Вологаз I (Партия)

Гробница на Кир Велики

Гробницата на Кир II Велики, цар на Мидия, се намира в град Пасаргад, Иран.

Виж Ахемениди и Гробница на Кир Велики

Гаумата

Гаумата (още известен като Лъже-Смердис, Бардия, Смердис, Оропаст или Сфендадатили Мардос) е персийски цар, наследил престола на Камбиз II и управлявал от 1 юли до 29 септември 522 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Гаумата

Ганат

Ганат (قنات – ганат, کاریز – кариз) е древно изкуствено подземно иригационно съоръжение.

Виж Ахемениди и Ганат

Гандхара

Гандхара също Гандара, Чандахара (Gandhāra, на пущунски: ګندهارا, گندھارا; गन्धार) е древен регион около град Пешавар, днес гранична територия между Афганистан и Пакистан.

Виж Ахемениди и Гандхара

Гилан

Гилан (گیلان) е един от 31 остана на Иран.

Виж Ахемениди и Гилан

Голям Иран

Географски обхват: Иранско плато, Южна Централна Азия до Хиндукуш на изток, Афганистан и Западен Пакистан, от Дагестан до Иракски Кюрдистан на запад Големият Иран (ایران بزرگ – Iran-e bozorg, ایرانزمین – Iranzamin), Велик Иран или Ирански културен континент, е исторически регион, който е силно повлиян от иранската култура още от древността.

Виж Ахемениди и Голям Иран

Голестан

Голестан (گلستان) е един от останите (провинции) в Иран.

Виж Ахемениди и Голестан

Герб на Иран

Гербът на Иран (от хералдическа гледна точка – емблема) в сегашната му форма е приет след Иранската революция през 1979 г.

Виж Ахемениди и Герб на Иран

Гедрозия

Гедрозия (Γεδρωσία, Gedrosia) е древното име на планински регион в юга на днешните Иран и Пакистан, на територията на днешен Белуджистан.

Виж Ахемениди и Гедрозия

Дубай

Дубай (دبيّ) е столицата и най-големият град на емирство Дубай от Обединените арабски емирства.

Виж Ахемениди и Дубай

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.

Виж Ахемениди и Древна Гърция

Даскилеон

Даскилеон (Daskyleion, Dascylium) днес Хисартепе (Hisartepe) е древен град във Витиния, Мала Азия и се намира на 30 км южно от Бандърма близо до езерото Куш, 2 км западно от село Ергили (в Турция).

Виж Ахемениди и Даскилеон

Дахи

Дахите (Dahae, на староперсийски език: ‏داها‎; Δάοι, Δάαι, Daoi, Daai) са конфедерация от три древни ирански племена, които са живеели източно от Каспийско море.

Виж Ахемениди и Дахи

Дарий I

Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Дарий I

Дарий II

Дарий II (داريوش دوم), (Dārayavahuš, „държащ доброто“, или „добронравен“, гръцки Δαρεῖος), е владетел на Ахеменидска Персия от 423 до 405 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Дарий II

Дарий III

Дарий III Кодоман (на персийски Дараявауш) е последният персийски владетел от рода на Ахеменидите.

Виж Ахемениди и Дарий III

Дарик (монета)

Дарик от 490 г. пр.н.е. Дарик или Дарейка (darayaka; δαρετκος; daric) е древна златна персийска монета.

Виж Ахемениди и Дарик (монета)

Двадесет и шеста династия на Древен Египет

26-а династия на Древен Египет управлява между 685 и 525 пр.н.е.

Виж Ахемениди и Двадесет и шеста династия на Древен Египет

Дворец на Дарий в Суза

Капител с 2 скулптури на бик, Лувър, Париж Дворецът на Дарий е дворцов комплекс в Суза, който е сред най-древните градове в света, столица на Ахеменидското царство.

Виж Ахемениди и Дворец на Дарий в Суза

Диктатура

Карта на света, в червено и черно са показаните авторитарните режими Диктатурата (dictatura) е автократична форма на управление, при която властта е концентрирана в една личност (диктатор) или ограничена група от хора (партия, хунта, семейство и други).

Виж Ахемениди и Диктатура

Динон от Колофон

Динон (Δίνων or Δείνων, Dinon, Deinon, * ок. 360 пр.н.е. в Колофон, Мала Азия; † ок. 330 пр.н.е.) е древногръцки исторически писател.

Виж Ахемениди и Динон от Колофон

Дионисий от Хераклея

Дионисий Хераклейски (Διονύσιος, Dionysios, * 360 пр.н.е., † 305 пр.н.е.) е тиран на Хераклея Понтика на Черно море от 337/336 пр.н.е. до смъртта си.

Виж Ахемениди и Дионисий от Хераклея

Египет

Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.

Виж Ахемениди и Египет

Екбатана

Екбатана на географската карта Екбатана (Ἐκβάτανα; Ἀγβάτανα, на асирийски: Hagmatana) е древен град в Мидия, столицата на Велика Мидия (на юг).

Виж Ахемениди и Екбатана

Елам

Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.

Виж Ахемениди и Елам

Еламски език

Табличка с древен еламски клинопис Еламският език е език на еламитите, разпространен в историческата област Елам в периода III – I хил.

Виж Ахемениди и Еламски език

Еолия

Еолия в тъмно червено на картата. Еолия или Еолида (Αιολίδα) е антична област на брега на Егейско море в Западна Мала Азия (в близост с Троада, Мизия, Лидия) и прилежащите острови (Лесбос и Тенедос).

Виж Ахемениди и Еолия

Лурестан

Лурестан или Лорестан (لرستان) е един от 31 остана на Иран.

Виж Ахемениди и Лурестан

Лазка война

Лазката война (ეგრისის დიდი ომი., Egrisis Didi Omi) се провежда през 542 – 562 г.

Виж Ахемениди и Лазка война

Лидия

Карта на Лидия към средата на 6 в. пр.н.е. (с алтернативна граница в червено Лидия Мала Азия в древността Лидия (асирийски: Luddu; гръцки: Λυδία; староперсийски: Спарда), или по-рано Меония, е древно царство (1200 – 546 пр.н.е.) на територията на днешна Турция.

Виж Ахемениди и Лидия

Йордания

Хашемитско кралство Йордания, наричано за кратко Йордания, е държава в Близкия изток.

Виж Ахемениди и Йордания

284 г. пр.н.е.

284 (двеста осемдесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Ахемениди и 284 г. пр.н.е.

330 г. пр.н.е.

330 (триста и тридесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Ахемениди и 330 г. пр.н.е.

333 г. пр.н.е.

333 (триста тридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Ахемениди и 333 г. пр.н.е.

336 г. пр.н.е.

336 (триста тридесет и шеста) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Ахемениди и 336 г. пр.н.е.

338 г. пр.н.е.

338 (триста тридесет и осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Ахемениди и 338 г. пр.н.е.

343 г. пр.н.е.

343 (триста четиридесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Ахемениди и 343 г. пр.н.е.

Известен като Ахеменидска империя.

, Ариенида, Автофрадат, Александър III Македонски, Амастрида, Антична Тесалия, Национално знаме на Иран, Нахованд, Суза, Статира, Староперсийски език, Сармати, Саис, Сайда, Систан и Балучестан, Сицилиански войни, Сиртика, Сиалкот, Списък на държавните глави през 500 пр.н.е., Списък на древните царства в Анатолия, Селевкиди, Семнан (остан), Тъй рече Заратустра, Турция, Туркменистан, Трансоксиана, Трон Надери, Таксила, Таласократия, Тиран, Тесалийски съюз, Телурократия, Узбекистан, Фриги, Фарс (остан), Фарнабаз, Фарнабаз II, Фарнабаз III, Фарнак (пояснение), Фарнакиди, Финикия, Финикийска федерация, Фокея, Худаферински мостове, Храм на огъня, Харпал, Халеб, Хамадан, Хамадан (остан), Хамилкар I, Хистасп, Хирам, Хирам (пояснение), Хиркания, Царски път, Царе на Кападокия, Цилиндър на Кир, Цилиндричен печат, Чахар Махал и Бахтияри, Югозападна Азия, Язд (остан), Мардоний, Малка Армения, Мандане от Мидия, Митраизъм, Мидия (държава), Мидийци, Монголска империя, Мемнон Родоски, История на Афганистан, История на Азербайджан, История на Узбекистан, История на изкуството, История на парите, История на евреите в Иран, История на Бурса, История на Бахрейн, История на Египет, Исфахан (остан), Ирак, Иран, Иранска монархия, Ирански календар, Източен Азербайджан, Илам (остан), Желязна епоха, Зурван, Заратустра, Зороастризъм, Бубар, Бахрейн, Баал-Тарс, Багой, Багой (любимец), Битка при Платея, Битка при Персийската врата, Битка при Яксарт, Битка при Граник, Битка при Евримедон (469/466 пр.н.е.), Боспорско царство, Бес, Бехистунски надпис, Безсмъртни (пояснение), Валтасар, Вишапи, Владетели на финикийските градове-държави, Вологаз I (Партия), Гробница на Кир Велики, Гаумата, Ганат, Гандхара, Гилан, Голям Иран, Голестан, Герб на Иран, Гедрозия, Дубай, Древна Гърция, Даскилеон, Дахи, Дарий I, Дарий II, Дарий III, Дарик (монета), Двадесет и шеста династия на Древен Египет, Дворец на Дарий в Суза, Диктатура, Динон от Колофон, Дионисий от Хераклея, Египет, Екбатана, Елам, Еламски език, Еолия, Лурестан, Лазка война, Лидия, Йордания, 284 г. пр.н.е., 330 г. пр.н.е., 333 г. пр.н.е., 336 г. пр.н.е., 338 г. пр.н.е., 343 г. пр.н.е..