Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Аристотел

Index Аристотел

Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.

Съдържание

  1. 494 отношения: M41, Tabula rasa, Кратил, Кратей Македонски, Касандър (брат на Антипатър), Катарзис, Категории (Аристотел), Качество, Картография, Калистен, Камера обскура, Квадратура на кръга, Квинтесенция (ефир), Кино, Кинезиология, Класификация на организмите, Класическа Гърция, Космическо пространство, Корнелиус Касториадис, Козимо де Медичи, Композиция (литература), Комета, Конституция, Конично сечение, Психиатрия, Психика, Психология, Псевдо Лонгин, Птици, Право, Прагматизъм, Приятелство, Причинност, Принцип на Ана Каренина, Принцип на еквивалентност, Произход на живота, Прокъл (философ), Пролог (пояснение), Прекогниция, Пренаселеност, Парадокси на Зенон, Парменид, Павзаний (македонец), Пайдея, Пала Строци, Паоло Веронезе, Питагор, Пития, Пития (съпруга на Аристотел), Пир (диалог), ... Разширете индекс (444 Повече ▼) »

M41

M41 M41 (NGC 2287) е разсеян звезден куп, разположен по посока на съзвездието Малко куче.

Виж Аристотел и M41

Tabula rasa

276x276пкс Римска восъчна дъска със стилус. Tabula rasa (на бълг. чиста дъска, произн. табула раза или раса) е латински израз, който се отнася до епистемологическата идея, че индивидите се раждат без вградено умствено съдържание и следователно всяко знание идва от опит или възприятие.

Виж Аристотел и Tabula rasa

Кратил

Кратил (Κρατύλος, Кратилос) е древногръцки философ, живял през 5 век пр.

Виж Аристотел и Кратил

Кратей Македонски

Кратей (Κρατεύας) e цар на Древна Македония през 399 г. пр. Хр.

Виж Аристотел и Кратей Македонски

Касандър (брат на Антипатър)

Касандър (Κάσσανδρος, Cassander; * вер. в Палиура (Paliura), Древна Македония) е македонски благородник от IV век пр. Хр.

Виж Аристотел и Касандър (брат на Антипатър)

Катарзис

Катарзисът е рязък емоционален преход, представляващ завладяващо чувство на състрадание, мъка, смяхили друга крайна промяна в настроението, която довежда до обновление и възстановяване на желанието за живот.

Виж Аристотел и Катарзис

Категории (Аристотел)

„Категории“ (Κατηγορίαι; Categoriae) е кратко съчинение, което е схващано като Аристотеловото учение за понятието.

Виж Аристотел и Категории (Аристотел)

Качество

Качеството е категория, която описва характеристиките на даден обект.

Виж Аристотел и Качество

Картография

остров Ливингстън в Антарктика Картографията (χάρτις – карта и γραφειν – пиша) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси.

Виж Аристотел и Картография

Калистен

Калистен (Καλλισθένης) е македонски историк.

Виж Аристотел и Калистен

Камера обскура

Схема на камера обскура Изображение, получено с камера обскура Камера обскура (camera obscūra – „тъмна стая“) е опростено оптично устройство, което позволява да се получат оптични изображения на реални обекти.

Виж Аристотел и Камера обскура

Квадратура на кръга

Квадратурата на кръга е една от трите знаменити нерешими задачи на древността, занимавали умовете на математиците с векове.

Виж Аристотел и Квадратура на кръга

Квинтесенция (ефир)

Символично изображение на основните елементи: ефирът е най-отгоре. Според книгата ''Utriusque cosmi metaphysica, physica atque technica historia'' на Робърт Флад, 1617 г. Квинтесенция (ефир) в алхимията е най-високият слой на въздуха; най-тънката пета стихия (петият елемент).

Виж Аристотел и Квинтесенция (ефир)

Кино

Кинематографията или накратко кино (от гръцки: kinesis (движение) и graphos (запис)) е вид визуално изкуство, възникнало в края на 19 век.

Виж Аристотел и Кино

Кинезиология

Кинезиология е науката за движението на тялото.

Виж Аристотел и Кинезиология

Класификация на организмите

464x464пкс Класификацията на организмите, наричана също биологична таксономия (τάξις – „подреждане“, и -νομία – „метод“) или систематика, е научна област в биологията, занимаваща се с именуването, определянето на обхвата и категоризирането на групите организми на основата на споделяни от тяххарактеристики.

Виж Аристотел и Класификация на организмите

Класическа Гърция

Класическият период от историята на Древна Гърция е между V—IV в.

Виж Аристотел и Класическа Гърция

Космическо пространство

Космическо пространство или Космос (на древногръцки κόσμος – „свят“, „Вселена“) в широк смисъл на думата е Вселената, разглеждана като едно цяло.

Виж Аристотел и Космическо пространство

Корнелиус Касториадис

Корнелиус Касториадис (Κορνήλιος Καστοριάδης) е гръцко-френски философ, икономист и психоаналитик.

Виж Аристотел и Корнелиус Касториадис

Козимо де Медичи

Кòзимо ди Джовàни де Мèдичи, наречен Козимо Стари (на италиански: Cosimo il Vecchio) или Баща на родината (на латински: Pater Patriæ; * 27 септември 1389, Флоренция, Флорентинска република; † 1 август 1464, Кареджи, пак там), е италиански политик и банкер, първият господар де факто на Флоренция и първият значим държавник от Дом Медичи.

Виж Аристотел и Козимо де Медичи

Композиция (литература)

Композицията в литературата е един от съществените елементи на художествените форми.

Виж Аристотел и Композиция (литература)

Комета

Кометата Хейл-Боп с видима бяла опашка от прахи синя от газ, снимка от март 1997 г. Кометата Кохоутек, снимка от 1974 г. Комета (komḗtēs – с коса, космат) е малък астрономически обект в Слънчевата система, подобен на астероид, но съставен предимно от лед (въглероден диоксид, метан и вода), прах, скални частици и примеси от различни минерали.

Виж Аристотел и Комета

Конституция

Конституцията (или основен закон) е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.

Виж Аристотел и Конституция

Конично сечение

Конични сечения. А) парабола. В) елипса или окръжност. С) хипербола Конично сечение в математиката е алгебрична крива от втора степен, която може да се получи от сечението на правилна конична повърхнина с равнина.

Виж Аристотел и Конично сечение

Психиатрия

Психиатрията (от гръцки: ψυχή – душа, дух, но означава също така и пеперуда и ιατρός – лекар, „лечение на душата“) е дял от клиничната медицина, който изучава психичните разстройства и техните причини, патогенеза, клинична картина, протичане, патологична анатомия, патофизиология, разпространение, лечение и профилактика.

Виж Аристотел и Психиатрия

Психика

Психиката е свойството на високоорганизираната материя (нервната система на висшите животни и човека) да отразява обективната действителност по особен субективен начин, пречупвайки я през миналия опит на индивида и свързана с управление на поведението му.

Виж Аристотел и Психика

Психология

Психологията (– наука) е наука, която изучава закономерностите на психическата дейност, както и учебен предмет по тази наука.

Виж Аристотел и Психология

Псевдо Лонгин

Да не се бърка с другия автор Касий Лонгин (* 213; † 273). Псевдо Лонгин Касий Дионисий Лонгин (Pseudo-Longinos) e неидентифицираният автор на прочутото древно произведение Peri hypsous (Περὶ ὕψους, Perì hýpsous; лат.: De sublimitate; „За възвишеното“) от 1 век.

Виж Аристотел и Псевдо Лонгин

Птици

Птиците (Aves) са клас двукраки, яйцеснасящи, покрити с пера и с видоизменени в криле предни крайници гръбначни животни.

Виж Аристотел и Птици

Право

date.

Виж Аристотел и Право

Прагматизъм

Иван Саръилиев Прагматизмът е течение във философията, датиращо от втората половина на 19 век.

Виж Аристотел и Прагматизъм

Приятелство

Двама приятели играят футбол Приятелството означава междуличностна връзка, която се изразява в поведение на сътрудничество и подкрепа, взаимно разбиране, уважение и привличане, както и прояви на помощ в случаи на нужда или криза.

Виж Аристотел и Приятелство

Причинност

''Илюстрираната Сутра на причините и следствията'', 8 век, Япония Причинност или причинно-следствена връзка (още – каузалитет, каузалност, обусловеност) се нарича връзката между едно събитие (причина) и друго събитие, наричано резултат или ефект, където второто събитие е разбирано като следствие на първото.

Виж Аристотел и Причинност

Принцип на Ана Каренина

Принципът на Ана Каренина описва ситуация, при която успехът на даден проект е възможен само при едновременното наличие на комплекс от фактори и следователно отсъствието някой от тези фактори води до провал на проекта.

Виж Аристотел и Принцип на Ана Каренина

Принцип на еквивалентност

Принципът на еквивалентността е основен постулат на общата теория на относителността.

Виж Аристотел и Принцип на еквивалентност

Произход на живота

Произходът на живота е област от познанието, която, макар и да е постоянно във фокуса на човешкия интерес, е незавършена.

Виж Аристотел и Произход на живота

Прокъл (философ)

Прокъл (Πρόκλος; Proclus, известен и като Прокъл Диадох) (8 февруари 412 г., Константинопол – 17 април 485 г., Атина) е древногръцки философ от школата на неоплатонизма, ръководител на Платоновата академия.

Виж Аристотел и Прокъл (философ)

Пролог (пояснение)

Пролог може да се отнася за: Начало.

Виж Аристотел и Пролог (пояснение)

Прекогниция

В парапсихологията прекогниция (præ-, „преди“ и cognitio, „придобиване на знание“), също наричана поглед в/към бъдещето, и второ зрение, е вид екстрасензорна перцепция, която включва придобиването или ефектът на бъдеща информация, която не може да бъде логически заключена от предишно налична или нормално придобивана чрез сетивата информация.

Виж Аристотел и Прекогниция

Пренаселеност

Графика на човешкото население от 10 000 г. пр.н.е. до 2000 г. Налице е експоненциално нарастване на световното население от 18 век насам. Карта на гъстотата на населението по страна, на квадратен километър.

Виж Аристотел и Пренаселеност

Парадокси на Зенон

Парадоксите или апории (на старогръцки – απωρια – затруднение, недоумение, главоблъсканица) на Зенон Елейски са кратки твърдения, чрез които древногръцкият философ илюстрира тезата си за единството и непрекъснатостта на битието.

Виж Аристотел и Парадокси на Зенон

Парменид

Парменид Елейски (на старогръцки Παρμενίδης) е древногръцки философ, най-яркият представител на школата на „елеатите“, като според някои е и неин основател.

Виж Аристотел и Парменид

Павзаний (македонец)

Павзаний (Παυσανίας τῆς Ὀρεστίδος) е убиецът на македонския цар Филип II.

Виж Аристотел и Павзаний (македонец)

Пайдея

На старогръцки, думата пайдея или паидея (παιδεία) означава „образование“ или „отглеждане на дете“.

Виж Аристотел и Пайдея

Пала Строци

Пàла ди Онòфрио Стрòци (също ; * 1372, Флоренция, † 8 май 1462, Падуа) e флорентински банкер, политик и хуманист, един от първите италиански ученици на Мануил Хрисолор.

Виж Аристотел и Пала Строци

Паоло Веронезе

Паоло Веронезе (Paolo Veronese) е венециански ренесансов художник.

Виж Аристотел и Паоло Веронезе

Питагор

Питагор (на гръцки Πυθαγόρας) е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейството.

Виж Аристотел и Питагор

Пития

Пития (Πυθία) е името на всяка жрица-пророчица на бог Аполон в неговото светилище в Делфи, разположено в подножието на планината Парнас.

Виж Аристотел и Пития

Пития (съпруга на Аристотел)

Пития (Πυθιάς, Pūthias, Pythias) е съпруга на древногръцкия философ Аристотел.

Виж Аристотел и Пития (съпруга на Аристотел)

Пир (диалог)

Пир – фреска от Пестум, 495 г. пр.Хр. Пирът или Пир (на старогръцки: Συμπόσιον) е диалог на Платон от т.нар.

Виж Аристотел и Пир (диалог)

Пиетро Помпонаци

Пиетро Помпонаци (Pietro Pomponazzi) е италиански философ.

Виж Аристотел и Пиетро Помпонаци

Пиер Абелар

Пиер Абелар или Пиер Абеляр (Pierre Abélard; Petrus Abaelardus) е френски средновековен философ, схоластик, богослов, композитор и поет, известен с възгледите си върху проблема на универсалиите и за оригиналния му подход към диалектиката.

Виж Аристотел и Пиер Абелар

Пиер Гасенди

Пиер Гасенди (Pierre Gassendi) е френски философ, теолог, учен, астроном, и математик.

Виж Аристотел и Пиер Гасенди

Платон

Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.

Виж Аристотел и Платон

Платонова академия

Атинската школа“ Рафаело изобразява редица древни учени. Тук са показани Платон и Аристотел Платоновата академия или Академията на Платон, а също така и само Академията (Ἀκαδημία), е древногръцка философска школа, основана през 387 пр.н.е.

Виж Аристотел и Платонова академия

Плоска Земя

Когато кораб е на хоризонта, долната му част е закрита, заради кривината на земната повърхност. Плоска Земя е древно вярване, според което планетата Земя е имала формата на чиния или диск.

Виж Аристотел и Плоска Земя

Плотин

Плотин (Πλωτίνος, Плотинос; Plotinus, Плотинус) (204 – 270 г. сл. Хр.) е античен философ и е смятан за основател на неоплатонизма.

Виж Аристотел и Плотин

Посидоний

Посидоний (Ποσειδώνιος; Posidonius) е древногръцки философ, историк, географ и астроном, живял през годините около началото на 1 век пр.н.е. (ок. 135 до 51).

Виж Аристотел и Посидоний

Пословица

Пословица е литературен фолклорен жанр, в който народната мъдрост е събрана в едно-единствено изречение.

Виж Аристотел и Пословица

Почтеност

Федералния резерв на Кливланд Почтеност е практикуването на честен начин на живот, както и последователно и безкомпромисно спазване на силни морални и етични принципи и ценности.

Виж Аристотел и Почтеност

Порфирий (философ)

Порфирий (Πορφύριος; Porphyrios) e неоплатонически философ, ученик на Плотин и учител на Ямблих.

Виж Аристотел и Порфирий (философ)

Подводница

Американска атомна подводница SSN-774 Японска подводница клас „Ояшио“, 2010 г. Подводницата е вид специализиран плавателен съд, който може да се потопява и да извършва подводна работа за продължителен период от време.

Виж Аристотел и Подводница

Подозрението

„Подозрението“ (Der Verdacht) е роман от швейцарския писател ФридрихДюренмат (1921 – 1990), публикуван през 1951 г.

Виж Аристотел и Подозрението

Пол Грайс

Херберт Пол Грайс (Herbert Paul Grice; р. 13 март 1913, Бирмингам, Англия - п. 28 август 1988, Бъркли, Калифорния), обикновено публикуващ под името Х.

Виж Аристотел и Пол Грайс

Полис

Акрополът в Атина, важен полис в класическа Гърция Полисът (πόλις буквално град, но също и съобщност от граждани) е термин в съвременната историография, обозначаващ древногръцките укрепени селища, построени около акропол или пристанище с възможност за контрол на околната територия (khôra) и затова често се превежда като „град-държава“.

Виж Аристотел и Полис

Полития

Полития (πολιτεία) е древногръцко понятие използвано в древногръцката политическа мисъл, особено тази на Платон и Аристотел.

Виж Аристотел и Полития

Политическа реч

Политическата реч, още политическо слово и (в реториката) съвещателна реч, е сред основните типове речи, заедно със съдебната и тържествената.

Виж Аристотел и Политическа реч

Политическа антропология

Политическата антропология е научна дисциплина, анализираща „архаичните общества“, в които държавата не е ясно конструирана и общества, в които държавата съществува и показва много силно отличаващи се една от друга конфигурации.

Виж Аристотел и Политическа антропология

Политически спектър

Политическият спектър представлява съвременно разделение на политическите идеологии от политологическа гледна точка.

Виж Аристотел и Политически спектър

Политика

Политическа реч Политиката (от старогръцки: πολιτικός, гръцки: πόλις – град, държава, свързано с жителите на града или държавата) е умението да се управлява полисът и действието по управлението, осъществява се организиран контрол над населението.

Виж Аристотел и Политика

Политика (Аристотел)

„Политика“ (Πολιτικά) е произведение на Аристотел, което е в допълнение към неговите разработки по етика, отнасящи се към индивида.

Виж Аристотел и Политика (Аристотел)

Полибий

Полибий (гр. Πολύβιος; лат. Polybius) е древногръцки историк и военачалник, автор на „Всеобща история“ (наричана и само „Истории“) в 40 книги, която описва събитията в Рим, Гърция, Македония, Мала Азия и други региони в периода 220 г.

Виж Аристотел и Полибий

Полигнот Тасоски

Полѝгнот Тасоски (Πολύγνωτος ό Θάσιος, Полигнотос) е класически древногръцки художник от средата на V век пр.

Виж Аристотел и Полигнот Тасоски

Помпей Трог

Гней Помпей Трог (Gnaeus Pompeius Trogus) е римски историк от келтското племе воконти в провинция Нарбонска Галия през 1 век пр.н.е. по времето на император Август и Тит Ливий.

Виж Аристотел и Помпей Трог

Поезия

Поезията (ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества, в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание.

Виж Аристотел и Поезия

Петниста хиена

Петниста хиена (Crocuta crocuta) е хищник, представител на семейство Хиени и единствен вид от род Crocuta.

Виж Аристотел и Петниста хиена

Периандър

Периандър (Περίανδρος (τοῦ Κυψέλου) ὁ Κορίνθιος – Periandros (син на Kypselos) Коринтийеца); † 583 пр.н.е.) е вторият тиран на Древен Коринт от ок.

Виж Аристотел и Периандър

Перипатетици

„Школата на Аристотел“ Ликейска школа е философска школа в Древна Гърция, чийто основател е Аристотел.

Виж Аристотел и Перипатетици

Оскар Уайлд

Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde), накратко Оскар Уайлд е ирландски драматург, писател и поет.

Виж Аристотел и Оскар Уайлд

Основи на математиката

През дългата си история математиката често се е сблъсквала с проблеми свързани със собствената ѝ същност.

Виж Аристотел и Основи на математиката

Ото Фрайзингски

Ото от Фрайзинг (Otto von Freising, Otto I. von Österreich; * 1112, † 22 септември 1158, манастир Моримонд, Франция) от род Бабенберги, е от 1138 до 1158 г.

Виж Аристотел и Ото Фрайзингски

Охлокрация

Охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος – тълпа и кρατος – сила, власт) буквално значи власт на тълпата, но не трябва да се бърка с демокрацията.

Виж Аристотел и Охлокрация

Органон

„Органон“ (Ὄργανον, „инструмент“) е сборник от 6 произведения на древногръцкия философ Аристотел в областта на логиката и диалектиката.

Виж Аристотел и Органон

Облак

Купеста облачност над Суифт Крийк, Австралия Облаците са аерозолни образувания, съставени от видима маса миниатюрни течни капчици, ледени кристали или други частици, висящи в атмосферата на дадена планета.

Виж Аристотел и Облак

Огюст Конт

Изидор Мари Огюст Франсоа Ксавие Конт (Isidore Marie Auguste François Xavier Comte) е френски философ, основоположник на позитивизма и научната социология.

Виж Аристотел и Огюст Конт

Одеон на Ирод Атик

Одеонът на Ирод Атик (Ωδείο ΗρώδουτουΑττικού), познат също и като Иродион (Ηρώδειο), е древен одеон от времето на Римската империя, който се намира в югозападния склон на Атинския акропол.

Виж Аристотел и Одеон на Ирод Атик

Олимпиодор Млади

Олимпиодор Млади (Ὀλυμπιόδωρος ὁ Νεώτερος.; Olympiodorus) (495 – 570 г.) e неоплатонически философ, последният философ от платоническата и неоплатоническата традиция в Александрия, след Юстиниановия декрет от 529 г., който затваря Платоновата академия.

Виж Аристотел и Олимпиодор Млади

Омир

Омир и неговият водач (Уилям Адолф Бугеро, 1874) Омир (Όμηρος, „заложник“ или „този, който е длъжен да следва“) е легендарен (според някои, митичен) гръцки епически поет и аед от VIII в.

Виж Аристотел и Омир

Онтология

Атинската школа Онтология (от гръцки: ὄντος, ontos, „битие, съществуващо“, и λόγος, logos, „наука, знание“) е философска дисциплина, която се занимава с изследване и разбиране на съществуващото, реалността и битието като цяло.

Виж Аристотел и Онтология

Астрономия

Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.

Виж Аристотел и Астрономия

Асос

Асос, известен също като Бехрамкале или накратко Бехрам, е малък град с богато историческо наследство в околия Айваджък във вилает Чанаккале, Турция.

Виж Аристотел и Асос

Атика

Атика (Αττική, Атики – крайбрежна страна) е една от 13-те области на Република Гърция, с обща площ 3808 км2, което представлява 2,9% от общата площ на страната.

Виж Аристотел и Атика

Атинска демокрация

Атинска демокрация е първата известна форма на демокрация в света, появила се през V век пр.н.е.

Виж Аристотел и Атинска демокрация

Атинска полития

Британската библиотека(''папирус 131'') Атинска полития (Ἀθηναίων πολιτεία) е класически гръцки трактат от две части, едната написана вероятно от Аристотел или негов ученик, другата приписвана на Ксенофонт, но авторството на последния е спорно.

Виж Аристотел и Атинска полития

Атинската школа

Атинската школа (Scuola di Atene) е стенопис от италианския ренесансов художник Рафаело, нарисувана между 1509 г.

Виж Аристотел и Атинската школа

Артур Шопенхауер

Артур Шопенхауер (Arthur Schopenhauer) е германски философ.

Виж Аристотел и Артур Шопенхауер

Артабаз II

Артабаз II от Фригия (на староперсийски език: Artavazdâ, Ἀρτάβαζος, Artabazos, * ок. 390 г. пр. Хр., † ок. 325 г. пр. Хр.) е висш персийски благородник, генерал и сатрап и един от най-доверените персийци на Александър Велики.

Виж Аристотел и Артабаз II

Архаична Гърция

Архаичният период от историята на Древна Гърция започва след гръцките тъмни векове, някъде от 9 век пр.н.е./8 век пр.н.е. – и продължава до персийската инвазия и началото на гръко-персийските войни.

Виж Аристотел и Архаична Гърция

Архелай I Македонски

Архелай I (Ἀρχέλαος Α΄) от династията Аргеади e цар на Древна Македония от 413 г. пр.н.е.

Виж Аристотел и Архелай I Македонски

Арабей I Линкестидски

Арабей I (Ἀρραβαῖος), син на Бромер, е княз на Линкестида в Горна Македония (близо до Преспанско езеро) през V век пр. Хр.

Виж Аристотел и Арабей I Линкестидски

Арабей II Линкестидски

Арабей II (Ἀρραβαῖος) е княз на Линкестида в Горна Македония през късния V век и началото на IV век пр.

Виж Аристотел и Арабей II Линкестидски

Аристид

Аристид (др.-гр. Ἀριστείδης) е атински държавник, наричан „справедливи“.

Виж Аристотел и Аристид

Аристотел (площад в Солун)

„Аристотел“ (Πλατεία Αριστοτέλους) е главният площад в центъра на град Солун, Гърция.

Виж Аристотел и Аристотел (площад в Солун)

Аристотелизъм

#виж Аристотел.

Виж Аристотел и Аристотелизъм

Аристокрация

Хора от аристокрацията танцуват менует Полски аристократи 1697 – 1795 Аристокрация (от гръцки: ἀριστεύς, благороден произход, елит, и κράτος, власт, могъщество) или благородничество, или благородство, или дворянство представлява най-висшето привилегировано съсловие в държава с монархическо устройство.

Виж Аристотел и Аристокрация

Абасидски халифат

Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.

Виж Аристотел и Абасидски халифат

Авицена

Абу Али ал-Хусайн ибн Абдалахибн ал-Хасан ибн Али ибн Сина (ابو علی الحسين بن عبد الله بن سينا), известен и с латинизираната форма на името си – Авицена, е согдийски лекар, философ, естествоизпитател, поет и музикант, сред най-значимите фигури на Ислямския златен век.

Виж Аристотел и Авицена

Авероес

''Colliget'' Авероес е името, с което е известен в Европа Абдул Уалид Мохамед ибн Ахмед ибн Мохамед ибн Ахмед ибн Ахмед (на арабски: أبو الوليد محمد بن احمد بن محمد بن احمد بن احمد بن رشد), наричан още ибн Рушд, арабски философ, лекар, юрист и математик.

Виж Аристотел и Авероес

Агора

Останки от древната агора в Атина Агора̀ (ἀγορά) е названието на главния площад в древногръцките полиси.

Виж Аристотел и Агора

Ад (Божествена комедия)

„Ад“ e първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.

Виж Аристотел и Ад (Божествена комедия)

Адам Смит

Адам Смит (Adam Smith) е шотландски социален философ и един от основоположниците на политическата икономия.

Виж Аристотел и Адам Смит

Айваджък

Айваджъ̀к е град и околия във вилает Чанаккале в административно-географския район Мармара в Турция.

Виж Аристотел и Айваджък

Айн Ранд

Айн Ранд (Ayn Rand), произношение /ˈaɪn ˈrænd/, подобрена версия от 6 февруари 2010.

Виж Аристотел и Айн Ранд

Аксиома

Папирус, съдържащ част от Втора книга от „Елементи“ на Евклид Еварист Галоа (1811 – 1832) Аксиома или постулат в класическата логика е твърдение, което не е доказано, а се разглежда като самоподразбиращо се или като неизбежно произволно приемане.

Виж Аристотел и Аксиома

Акустика

Акустиката е дял от физиката, наука за звука и трептенията (колебанията) на твърдите, течни и газообразни вещества, а електроакустиката изучава методите и техническите средства за превръщане на тези трептения в електрически сигнали и обратно – превръщането на електрическите трептения в механични и от тях – в звукови вълни.

Виж Аристотел и Акустика

Академията на Платон (мозайка)

„Академията на Платон“ (Accademia di Platone) е мозаечно пано с размери 86 х85 см, намерено в Помпей и изложено в Националния археологически музей в Неапол, Италия.

Виж Аристотел и Академията на Платон (мозайка)

Алфред Норт Уайтхед

Алфред Норт Уайтхед (Alfred North Whitehead) е английски математик и философ.

Виж Аристотел и Алфред Норт Уайтхед

Алберт Саксонски

Алберт Саксонски (Albertus de Saxonia; Albert von Rickmersdorf; Albert von Sachsen, Albert von Helmstedt, Albertutius, Albert von Ricmestorp, Albertus parvus) e средновековен германски философ, логик и математик, ученик на Жан Буридан, който, на свой ред, е ученик на Уилям от Окам.

Виж Аристотел и Алберт Саксонски

Алберт Велики

Албертус Магнус, фреска (1352) в Тревизо, Италия Алберт Велики (Albertus Magnus, наричан още Албертус Магнус или Алберт от Кьолн) е немски философ, богослов, светец на Католическата църква и доминикански епископ.

Виж Аристотел и Алберт Велики

Алкман

Алкма́н (Ἀλκμάν, втората половина на VII век пр.н.е.) е древногръцки поет, представител на хоровата лирика.

Виж Аристотел и Алкман

Алевади

Лариса на Алевадите на картата на Антична Тесалия Алевадите (Ἀλευάδαι, Aleuadae) са тесалийски благороднически род в Лариса в Древна Гърция.

Виж Аристотел и Алевади

Александър (филм)

„Александър“ (Alexander) е американски пълнометражен игрален филм на режисьора Оливър Стоун от 2004 г.

Виж Аристотел и Александър (филм)

Александър III Македонски

Александър Велики Александър III Македонски или Александър Велики (Αλέξανδρος Γ' ο Μακεδών или Μέγας Ἀλέξανδρος; Мегас Александрос) е цар (василевс) на античното царство Македония и хегемон на Коринтския съюз от 336 г.

Виж Аристотел и Александър III Македонски

Александър Афродизийски

Началният параграф на трактата „За съдбата“ (Peri eimarmenes) с посвещение за императорите (autokratoras), в анонимно издание от 1658 г. Александър Афродизийски е гръцки философ, перипатетик.

Виж Аристотел и Александър Афродизийски

Александър Ничев

Александър Димитров Ничев е български класически филолог и преводач.

Виж Аристотел и Александър Ничев

Алексис дьо Токвил

Алексис Шарл Анри Морис Клере дьо Токвил (Alexis Charles-Henri-Maurice Clérel de Tocqueville; 29 юли 1805, Париж – 16 април 1859, Кан) е френски политически мислител и историк, известен със своите творби „Демокрацията в Америка“ (появила се в два тома 1835 и 1840) и „Старият режим и Революцията“ (1856).

Виж Аристотел и Алексис дьо Токвил

Аминта II Македонски

Аминта II Малкия (Ἀμύντας Βʹ) от династията Аргеади е цар на Древна Македония през 394 г. пр. Хр.

Виж Аристотел и Аминта II Македонски

Аминта III Македонски

Аминта III (Ἀμύντας Γ΄) е цар на Македония през 393 г. пр. Хр., и от 392 г. пр. Хр.

Виж Аристотел и Аминта III Македонски

Анселм Кентърбърийски

Анселм Кентърбърийски (Anselmus Cantuariensis) роден Анселм Аоста (Anselmo d'Aosta), е средновековен философ, теолог, бенедиктински монахи архиепископ на Кентърбъри от 1093 до 1109 г.

Виж Аристотел и Анселм Кентърбърийски

Анселм Хаверкамп

Анселм Хаверкамп (Anselm Haverkamp, р. 18 юли 1943, Бон, Германия) e германски литературовед и философ, работил дълго време в Съединените щати.

Виж Аристотел и Анселм Хаверкамп

Антропология

Витрувианският човек'' на Леонардо да Винчи. Антропологията (άνθρωπος – човек) е често много общо определяна като наука за човека и човечеството.

Виж Аристотел и Антропология

Антономазия

Антономазия (ἀντονομασία – „преименуване“) е стилистична фигура, при която нарицателно име се заменя със собствено, което е широко известно за обозначаване на лица с определени качества или която се състои в описателно обозначаване на известно лице с представа за събитие, проява, предмет.

Виж Аристотел и Антономазия

Анри Бергсон

Анри Бергсон (Henri Bergson) е френски мислител, една от най-изтъкнатите фигури в европейската философия, особено влиятелен през първата половина на XX век, Нобелов лауреат за литература за 1927 година, член на Френския институт и Френската академия на науките.

Виж Аристотел и Анри Бергсон

Анастас Герджиков

Анастас Георгиев Герджиков е български класически филолог и университетски преподавател, професор доктор на филологическите науки.

Виж Аристотел и Анастас Герджиков

Анатомия

Жерар де Ларес, Илюстрация към „Анатомия на човешкото тяло“, 1685 г. Анатомията (ἀνα – „обособявам“, „разделям“ и τέμνω – „разрязвам“, „разчленявам“) е общобиологична наука, дял от морфологията и тясно свързана с медицината.

Виж Аристотел и Анатомия

Анатомия на растенията

Анатомия на растенията или фитотомия е дял от морфологията, който изучава макроскопския (видим с просто око) строеж на растенията.

Виж Аристотел и Анатомия на растенията

Анациклоза

Политическата доктрина за анациклозата (от гръцки: ἀνακύκλωσις) е циклична теория на политическа еволюция.

Виж Аристотел и Анациклоза

Анаксагор

Анаксагор е древногръцки, предсократически философ, представител на йонийската школа и основоположник на философския живот в Древна Атина, където живее около 30 години, докато не е прогонен от града, след като е обвинен в безбожие.

Виж Аристотел и Анаксагор

Анаксимен

Анаксимен (на гръцки: Άναξιμένης) от Милет е древногръцки философ, досократик от втората половина на 5 век пр.н.е., вероятно по-млад съвременник на Анаксимандър, смятан за негов учител или приятел.

Виж Аристотел и Анаксимен

Аналогия на разделената линия

Аналогия на разделената линията или Линията на Платон е пояснение, което Платон прави при представянето на своите възгледи за структурата на познанието.

Виж Аристотел и Аналогия на разделената линия

Анна Комнина

А̀нна Ко̀мнина (Άννα Κομνηνή) е византийска принцеса, писател и историк.

Виж Аристотел и Анна Комнина

Аполония Илирийска

Руините на Аполония Аполония Илирийска е античен древногръцки град-пристанище в Южна Албания, разположен на морския път от Коринт покрай Корфу на север.

Виж Аристотел и Аполония Илирийска

Няя

Няя е една от шестте ортодоксални (астика) школи в индуистката философия.

Виж Аристотел и Няя

Наутилуси

Наутилусите (Nautilidae, ναυτίλος – "моряк, мореплавател) са семейство морски главоноги.

Виж Аристотел и Наутилуси

Научна революция

Научна революция е понятие, използвано в историята на науката, за да се опишат съществени промени в научната мисъл, възникнали вследствие на важни открития, поставяйки под въпрос съществуващите дотогава виждания за света и човека.

Виж Аристотел и Научна революция

Наука

Наука в най-широкия класически смисъл е систематизирано достоверно знание, което може да бъде убедително обяснено чрез логиката.

Виж Аристотел и Наука

Натурално производство

Натуралното производство е примитивен тип стопанство, при което производството е насочено към удовлетворяване само на собствените потребности (без продажба).

Виж Аристотел и Натурално производство

Наблюдение на морски бозайници

Наблюдение на морски бозайници Наблюдението на морски бозайници е човешка дейност, свързана с тяхното откриване в естествените им хабитати.

Виж Аристотел и Наблюдение на морски бозайници

Наварх

Наварх(ναύαρχος) в Древна Гърция е главният командир на спартанските морски войски.

Виж Аристотел и Наварх

Навзика

Навзика или Навзикея (Ναυσικάα) в древногръцката митология е дъщерята на царя на феаките Алкиной и жена му, царица Арета.

Виж Аристотел и Навзика

Нанчо Попович

Нанчо Попович е български общественик и дарител роден през 1818 г.

Виж Аристотел и Нанчо Попович

Никифор Хумн

Никифо̀р Ху̀мн (Νικηφόρος Χοῦμνος) е виден византийски учен, философ, повлиян от аристотелианството, и държавен деец от края на XIII - началото на XIV век, една от ключовите фигури на така наречения Палеологов ренесанс.

Виж Аристотел и Никифор Хумн

Николай Коперник

Николай Коперник (Nicolaus Copernicus Torinensis; Mikołaj Kopernik; Nikolaus Kopernikus) е полски математик и астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Кралство Полша, и писал главно на латински.

Виж Аристотел и Николай Коперник

Николо Макиавели

Николо̀ ди Бернардо дей Макиавѐли (Niccolò di Bernardo dei Machiavelli) е италиански философ, дипломат, политик и историк от Епохата на Ренесанса.

Виж Аристотел и Николо Макиавели

Никомах (син на Аристотел)

Никомах(Νικόμαχος) е древногръцки философ от края на IV век пр. Хр., син на Аристотел и конкубината му Херпилис (или на Пития).

Виж Аристотел и Никомах (син на Аристотел)

Никомах (баща на Аристотел)

Никомах, живял около 375 г. пр. Хр.

Виж Аристотел и Никомах (баща на Аристотел)

Никомах (митология)

Никомах(Νικόμαχος, Nikomachos) е герой (Heros) от гръцката митология.

Виж Аристотел и Никомах (митология)

Никомах (пояснение)

Никомах(Νικόμαχος, Nicomachus) е име на.

Виж Аристотел и Никомах (пояснение)

Никомахова етика

„Никомахова етика“ (на гръцки език: Ηθικά Νικομάχεια) е етическо произведение, едно от основните произведения на Аристотел, което се състои от три книги и което той посвещава на сина си Никомах.

Виж Аристотел и Никомахова етика

Нерв

Нервът (nervus) е влакно, по което се предават нервните импулси в организма на висшите (сложните многоклетъчни) животни.

Виж Аристотел и Нерв

Негуш

Нѐгуш (Νάουσα, Науса, Ağostos, Агостос, Niausta, Няуста) е град в Гърция, център на дем Негуш в област Централна Македония.

Виж Аристотел и Негуш

Неорганична химия

Йонна структура на дикалиев оксид, K2O Неорганичната химия е дял от химията, който се занимава с изследването на свойствата и поведението на неорганичните съединения – техният строеж и способността им да реагират с други вещества.

Виж Аристотел и Неорганична химия

Рудолф Ойкен

Рудолф Кристоф Ойкен (Rudolf Christoph Eucken) е германски философ, носител на Нобелова награда за литература за 1908 г.

Виж Аристотел и Рудолф Ойкен

Ружански дворец

Ружанският дворец (Ружански замък, Дворец на Сапегите) (Ружанскі палац) е един от най-големите паметници на дворцовата архитектура в Беларус, резиденция на могъщия род Сапеги.

Виж Аристотел и Ружански дворец

Растения

Растенията (Plantae) са царство организми, включващо познати форми, като дървета, храсти, треви, лиани, папрати и мъхове, а според някои дефиниции и зелените водорасли.

Виж Аристотел и Растения

Рафаело Санцио

Рафаело Санцио да Урбино (Raffaello Sanzio da Urbino; наричан също Рафаело Санти или само Рафаело) е италиански художник и архитект от Флорентинската школа.

Виж Аристотел и Рафаело Санцио

Рационализъм

Рационализъм е философско течение, доктрина, която учи, че истината може да бъде открита най-вече и преди всичко чрез разума и анализа на фактите, а не чрез вяра и религиозни учения.

Виж Аристотел и Рационализъм

Разум

Разум (ratio) означава висша степен на познавателна дейност, способност за логическо и абстрактно мислене.

Виж Аристотел и Разум

Развито средновековие

Развитото средновековие е периодът на европейската история, който продължава от около 1000 до 1250 г.

Виж Аристотел и Развито средновековие

Разделение на властите

Разделението на властите е доктрина, според която трите функции на държавното управление – законодателна, изпълнителна и съдебна – трябва да бъдат разделени и изпълнявани от различни органи, определени от конституцията.

Виж Аристотел и Разделение на властите

Райно Попович

Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България.

Виж Аристотел и Райно Попович

Рак (болест)

Ракът, наричан също злокачествен тумор или злокачествена неоплазма, е общо наименование на група заболявания, свързани с анормален растеж на клетките с потенциал за навлизане или разпространение в други части на тялото.

Виж Аристотел и Рак (болест)

Робство

мрежа, е приготвян за продажба, 1905 г. Робски окови Робството е социално-икономическа и правна система, при която хора, наричани роби, са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.

Виж Аристотел и Робство

Реторика

Реторика или риторика (формите са дублети, тоест еднакво правилни), наричана още красноречие, също витийство, ораторско изкуство или ораторство, означава умението да се говори добре.

Виж Аристотел и Реторика

Ренесанс

банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.

Виж Аристотел и Ренесанс

Република

Република (res publica – „дело на народа, държавно дело, обществени дела“) представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органи и начело не стои монарх.

Виж Аристотел и Република

Сюжет

Сюжет (sujet) в художествените произведения е ходът на действието или наборът от събития в една история с причинно-следствените връзки между тях.

Виж Аристотел и Сюжет

Стратон

Стратон от Лампсак (Στράτων ὁ Λαμψακηνός) е древногръцки философ, третият схоларх, ръководил Ликея, основан от Аристотел.

Виж Аристотел и Стратон

Строци (фамилия)

Строци са една от най-старите и важни фамилии във Флоренция, чиито исторически събития се преплитат с някои от най-значимите събития от Късното средновековие и Модерната епоха.

Виж Аристотел и Строци (фамилия)

Старогръцка трагедия

Трагедията (от гръцки – τραγῳδία, tragōidia – песен на козлите, tragos – козел и ode – песен) е най-ранният драматичен вид, възникнал в гръцката древност.

Виж Аристотел и Старогръцка трагедия

Старогръцка комедия

Старогръцката комедия възниква през 6 век пр.н.е., но първите литературни опити в този жанр не са познати.

Виж Аристотел и Старогръцка комедия

Старогръцка литература

Гръцки ръкопис на началото на ''Дела и дни'' от Хезиод Старогръцка литература обхваща произведенията на гръцката литература, написани на старогръцки от най-ранните текстове до около IV век (установяването на Византия).

Виж Аристотел и Старогръцка литература

Старогръцки епос

Старогръцкият епос е първият от трите литературни рода, възникнали в Древна Гърция.

Виж Аристотел и Старогръцки епос

Стагира

Стагира (Στάγειρα) е античен град в Северна Гърция, разположен на Халкидическия полуостров, родно място на Аристотел.

Виж Аристотел и Стагира

Стаи на Рафаело

Залата на Хелиодор, общ поглед Стаите на Рафаело (Stanze di Raffaello) са 4 стаи (зали), намиращи се във Ватиканските музеи, част от апартамента на папа Юлий II.

Виж Аристотел и Стаи на Рафаело

Стилистика

Стилистика e дисциплина в лингвистиката, занимаваща се с изучаването на характеристиките и способите на писмения и говоримия език, като например реторични фигури и синтактични модели, специфични за различни групи, контексти, и по-специално – литературните жанрове.

Виж Аристотел и Стилистика

Стереометрия

Стереометрията е дял от евклидовата геометрия, който изучава главно геометрични тела в тримерното пространство, т.е.

Виж Аристотел и Стереометрия

Стенопеичен фотоапарат

Функциониране на стенопеичния фотоапарат. Светлинните лъчи, които идват от обекта преминават през малкия отвор за да пресъздадат изображението. Стенопеичен фотоапарат (от гръцки στένω/стено-тясен, ὀπή/опе-отвор, дупка) е вид фотоапарат, който създава изображения на базата на камера обскура, заредена със светлочувствителен материал.

Виж Аристотел и Стенопеичен фотоапарат

Схоластика

„Атинската школа“, Рафаело от 1511 – 12 г. Йоан Златоуст пред императрица Евдоксия (картина на Жан-Пол Лоран от 1880 г.) Схола́стиката (σχολαστικός – академично училище) е систематична средновековна философия (9 – 15 век), чието изучаване е концентрирано в първите университети.

Виж Аристотел и Схоластика

Средиземно море

Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.

Виж Аристотел и Средиземно море

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Виж Аристотел и Средновековие

Средновековна философия

Средновековна философия е философията на Европа и Близкия изток в ерата сега известна като Средновековние или Средните векове, периодът, който се простира най-грубо казано от падането на Римската империя през 5 век до епохата на Ренесанса през 16 век.

Виж Аристотел и Средновековна философия

СОНМ (издателство)

Издателство „СОНМ“ е създадено през 1993 г.

Виж Аристотел и СОНМ (издателство)

Сатирна драма

Сатирна драма, изобразена на ойнохое Сатирна драма (δράμα σατυρικόν, σάτυροι) е жанр в древногръцкия театър, който запазва структурата и характера на трагедията, но действието протича в рустикална обстановка и носи оптимистична атмосфера, подобно на съвременната трагикомедия.

Виж Аристотел и Сатирна драма

Сабаил (замък)

Сабаил (Сабаилски замък, Шахри Саба, Шахри Нау, Байловски камъни) (Bayıl qalası) е древен град-замък, потънал в Каспийско море на 350 м от брега на Баку, столицата на Азербайджан.

Виж Аристотел и Сабаил (замък)

Свръхнова

Остатък от свръхновата на Кеплер. Свръхнова, заснета от космическия телескоп Хъбъл В астрономията свръхнова (също супернова) се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.

Виж Аристотел и Свръхнова

Свободно време

Обществените паркове се създават за отдих, свободно време и спорт. Мъж отпочива в диван. Хора се радват на свободното си време. Плуване в оазис през свободно време. Свободно време е време, прекарано извън бизнес, трудови отношения, търсене на работа, домакински задачи и образование, както и необходимите действия за ядене и спане.

Виж Аристотел и Свободно време

Света гора (планина)

Света гора или Атон (Άθως, Άγιο Όρος) е планина в Солунско, Гърция.

Виж Аристотел и Света гора (планина)

Свети Николай Филантропинов

„Свети Николай Филантропинов“ (Ιερά Μονή ΑγίουΝικολάουτων Φιλανθρωπηνών) е най-старият действащ и първенстващ манастир на безименния остров в Янинското езеро.

Виж Аристотел и Свети Николай Филантропинов

Сира Елимийски

Сѝра (Σίρρας) e горномакедонски владетел на Елимия през късния V и ранния IV век пр. Хр., или принц-регент, съцар на Линкестида от около 423 до 393 г. пр. Хр.

Виж Аристотел и Сира Елимийски

Сила

Силата е физична величина, основно понятие във физиката, мярка за взаимодействието между телата, което предизвиква или деформация (когато тялото е с крайни размери) University Physics, Sears, Young & Zemansky, pp.

Виж Аристотел и Сила

Силогизъм

Силогизмът (συλλογισμός) е дедуктивно умозаключение с две предпоставки, свързани със среден термин, наречен медиатор, при което се прави извод.

Виж Аристотел и Силогизъм

Симеон I

Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Виж Аристотел и Симеон I

Симеонов сборник

Симеоновият сборник е пергаментов сборник със съчинения на гръцки автори, главно с богословски характер, преведени на старобългарски език.

Виж Аристотел и Симеонов сборник

Скай Тилеораси

Скай Тилеораси (ΣΚΑΪ Τηλεόραση) е гръцки частен развлекателно-информационен телевизионен канал.

Виж Аристотел и Скай Тилеораси

Скилак

Скилакс Кариандски (Σκύλαξ ὁ Καρυανδεύς) е древногръцки мореплавател и географ от 6 век пр.н.е.

Виж Аристотел и Скилак

Скепсида

Приблизително местонахождение на Скепсис (синя точка) във вилает Чанаккале (в светло синьо), Турция.Per location of http://www.fallingrain.com/world/TU/17/Bayramic.html Bayramiç Скепсида или Скепсис (Σκέψις) е древно населено място в малоазийска, Мизия, където днес се намира турското селище Куршунлутепе, близо до град Байрамич.

Виж Аристотел и Скепсида

Смях

Смеещ се мъж Смехът е звучно изразяване на веселие, радост, забава или вътрешно чувство на щастие и удоволствие, придружено от характерни изражения на лицето и дори гримаси.

Виж Аристотел и Смях

Смелост

„Бог да бъде с теб!“, худ. Едмънд Лейтън Смелостта е способността и желанието на човек да се изправи срещу страха, болката, опасността, несигурността или сплашване.

Виж Аристотел и Смелост

Софизъм

Софизъм е oценъчна дума, предаваща отношението към аргумент, с който изказващият се не е съгласен.

Виж Аристотел и Софизъм

Софокъл

Софокъл е древногръцки драматург и поет.

Виж Аристотел и Софокъл

Социална философия

Социалната философия е дял на философията, който се занимава с намирането на отговори на въпросите за това, какво е общество и какво е място на човека в него.

Виж Аристотел и Социална философия

Созиген

Созиген от Александрия (Sosigenes) е александрийски учен, живял през I век пр.н.е. и I век.

Виж Аристотел и Созиген

Сократ

Сократ (Σωκράτης, Сократес) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция.

Виж Аристотел и Сократ

Сократически диалог

Сократически диалог (или Σωκρατικὸς διάλογος) е вид литературни произведения в проза, разработени в Гърция в началото на четвърти век пр.н.е, запазени днес в диалозите на Платон и сократическите творби на Ксенофонт – драматични или описателни, в които героите които обсъждат морални или философски проблеми, илюстрирайки метода на Сократ.

Виж Аристотел и Сократически диалог

Сократов проблем

Сократов проблем – формирането на точна представа за историческата личност Сократ и за неговите философски гледни точки е съвсем проблематично.

Виж Аристотел и Сократов проблем

Списък на философи

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ъ – Ю – Я ----.

Виж Аристотел и Списък на философи

Списък на астероиди, свързани с България

Това е списък на астероиди, открити в България или наименувани на страната или на българи.

Виж Аристотел и Списък на астероиди, свързани с България

Списък на древногръцки философи

А — Б — В — Г — Д — Е — Ж – З — И — Й — К — Л — М — Н – О — П — Р — С — Т — У — Ф – Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ъ — Ю – Я ----.

Виж Аристотел и Списък на древногръцки философи

Спиритуализъм (философия)

Спиритуализъм е философско учение, признаващо превъзходството на духа над материята и разглеждащо материалния свят както творение на духа (Бога) и противоположно по съдържание на материализма.

Виж Аристотел и Спиритуализъм (философия)

Спор за универсалиите

Спор за универсалиите е названието на средновековен философски проблем, който разглежда съществуването на универсалиите, общите понятия на нещата.

Виж Аристотел и Спор за универсалиите

Севт II

За цялата политическа история на траките, знаем много малко имена на парадинасти.

Виж Аристотел и Севт II

Седемте добродетели

Седемте добродетели, още седемте християнски добродетели или небесни добродетели, са морална категория в християнската етика, използвана от Римокатолическата църква, като противовес на седемте смъртни гряха.

Виж Аристотел и Седемте добродетели

Семиотика

Семиотиката (понякога семиология) е научна дисциплина, която изучава знаците както поотделно, така и групирани в знакови системи.

Виж Аристотел и Семиотика

Търтей

Търтей Търтей се нарича мъжкият екземпляр при пчелите.

Виж Аристотел и Търтей

Трагедия

Трагическа маска (вероятно оброчна), приписвана на скулптора Силанион. Средата на 4 век пр.н.е. Археологически музей на Пирея Трагедията (от латински: tragoedia, от старогръцки: τραγῳδία, tragōidia) е драматично представление, филм, драматичен жанр, или дори нещастно стечение на обстоятелствата в реалния живот, който има лош край.

Виж Аристотел и Трагедия

Талес

Талес (на гръцки: Θαλής) от Милет е древногръцки философ, един от Седемте мъдреци.

Виж Аристотел и Талес

Танц

Класически танц Танцът е вид изкуство, при който средства за създаване на художествен образ са движението и смяната на положението на човешкото тяло.

Виж Аристотел и Танц

Тимокрация

Тимокрацията (τῑμοκρᾰτία, от τῑμή, „цена, чест“ и κράτος, «власт, сила») е форма на управление при която държавната власт е в привилегировано малцинство, като правило богато.

Виж Аристотел и Тимокрация

Точни науки

Точните науки са науки, които се стремят към абсолютна прецизност в резултатите си.

Виж Аристотел и Точни науки

Тодор Полименов

Тодор Полименов е български философ, професор във Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Виж Аристотел и Тодор Полименов

Тодор Врачански

Поп Тодор Врачански е български духовник и книжовник от XVIII век.

Виж Аристотел и Тодор Врачански

Тома Аквински

Свети Тома Аквински (или Тома от Аквино Thomas Aquinas; Tomasso di Aquino) е италиански богослов и схоластически философ.

Виж Аристотел и Тома Аквински

Топика (Аристотел)

Топика е едно от шестте съчинения на Аристотел, обединени в т.нар.

Виж Аристотел и Топика (Аристотел)

Топика (пояснение)

Топика може да се отнася за.

Виж Аристотел и Топика (пояснение)

Технокрация

Технокрацията е форма на управление, при която вземащите решения се избират въз основа на техния опит и технологична експертност в дадена област на мениджърска отговорност, особено по отношение на научните или техническите познания McKenna, Bernard J.; Graham, Philip (2000).

Виж Аристотел и Технокрация

Технология и техника на живописта

Технология на живописните материали изучава вида и свойствата на всеки елемент, от който е изградено едно произведение на живописта, а техника на живописния процес – последователността на отделните етапи и приложението на съответните материали за неговото създаване.

Виж Аристотел и Технология и техника на живописта

Театър

Театър „Колон“ в Буенос Айрес Кармел, Калифорния Театърът (θέατρον – място за зрелища) е вид сценично изкуство, което се състои от изиграване на сценарии или истории пред публика, при което се използва съчетание от реч, жестове, музика, танц, звук и зрелище.

Виж Аристотел и Театър

Телемах

Телемахв древногръцката митология е син на Одисей и Пенелопа.

Виж Аристотел и Телемах

Темистий

Темистий (Themistius; * 317 г. в Пафлагония; † 388 г.) е от най-известните ретори и философи на късната античност.

Виж Аристотел и Темистий

Теофраст

Теофраст (Θεόφραστος, 370 – ок. 285 г. пр.н.е.), роден и живял в Ересос на о-в Лесбос, е ученик на Аристотел в Перипатетическата школа.

Виж Аристотел и Теофраст

Теория за формите

Теория за формите e теория на Платон, развита в книгата му „Държавата“.

Виж Аристотел и Теория за формите

Теодор Метохит

Теодор Метохит е византийски държавник, дипломат, теолог, философ, историк, астроном, поет и меценат на изкуствата.

Виж Аристотел и Теодор Метохит

Теодор Газа

Поклонението на влъхвите“ на Ботичели, 1475 г. Теодор Газа (Θεόδωρος Γαζής; Teodoro Gaza; Theodorus Gazes), известен с прякора Солунчанин (на гръцки: Θεσαλλονικεύς, на латински: Thessalonicensis) е виден гръцки гръцки учен от XV век, хуманист, преводач на Аристотел.

Виж Аристотел и Теодор Газа

Убеждение

Убеждението е форма на социално влияние.

Виж Аристотел и Убеждение

Уилям Пети

Сър Уилям Петѝ е английски учен, икономист и философ.

Виж Аристотел и Уилям Пети

Уилям Окам

Уилям О̀кам (William of Ockham – буквално Уилям от Окам) (ок. 1285 – 1349) е английски францискански монахи философ-схоластик, родом от Окам, малко селце в Съри.

Виж Аристотел и Уилям Окам

Уилям Уимзът

Уилям Курц Уимзът Младши (William Kurtz Wimsatt, Jr., р. 17 ноември 1907, Вашингтон, САЩ – п. 17 декември 1975, САЩ) е американски литературен теоретик.

Виж Аристотел и Уилям Уимзът

Ум

Умът обхваща познавателните и аналитични способности на човека.

Виж Аристотел и Ум

Университет

университета в Болоня, основан през 1088 г. Университет (universitas – цяло) е място, средище за висше образование за обучение на студенти и научни изследвания, което предоставя обучение в различни научни области и при завършването му образователни и научни степени, като първоначалната е бакалавърска степен и магистърска степен, както и следдипломно обучение.

Виж Аристотел и Университет

Функция на принадлежност

Функции на принадлежност в класическия случай (сиво) и в размития (черно) Функция на принадлежност (membership function) в размитите множества е обобщение на понятието за принадлежност на даден елемент към множество в класическата теория на множествата.

Виж Аристотел и Функция на принадлежност

Франц Брентано

Франц Клеменс Брентано (Franz Clemens Honoratus Hermann Brentano) е германски философ и психолог.

Виж Аристотел и Франц Брентано

Франческо Реди

Франческо Реди (Francesco Redi) е италиански лекар, натуралист и поет.

Виж Аристотел и Франческо Реди

Фридрих II (Свещена Римска империя)

ФридрихII Хоенщауфен (Friedrich II von Hohenstaufen) е крал на Германия от 9 декември 1212, император на Свещената Римска империя от 22 ноември 1220 и крал на Сицилия (под името Федерико I, 1198 – 1250 г.).

Виж Аристотел и Фридрих II (Свещена Римска империя)

Фридрих Ницше

ФридрихНицше (Friedrich Nietzsche, произнесено) е класически филолог, философ и писател.

Виж Аристотел и Фридрих Ницше

Фридрих Хайек

ФридрихАвгуст фон Хайек (Friedrich August von Hayek) е австрийски икономист и политически философ, известен със своята защита на либералната демокрация и свободния пазар срещу разпространението на социализма и колективизма в средата на 20 век.

Виж Аристотел и Фридрих Хайек

Фараби

Абу Насър Мухаммад ибн Мухаммад ал-Фараби (ابو نصر محمد بن محمد فارابی) е ирански философ, юрист и учен.

Виж Аристотел и Фараби

Фаларис

Фаларис (Φάλαρις, Phalaris) е от ок.

Виж Аристотел и Фаларис

Физика

Физиката (φυσικός (фисикос) – „естествен“, φύσις (фисис) – „природа“) е естествена наука, изучаваща общите и фундаментални закономерности, определящи структурата и еволюцията на материалния свят.

Виж Аристотел и Физика

Физика (Аристотел)

„Физика“ (Physica) е фундаментален трактат от Аристотел, който се счита че е заложил основите на физиката като наука (в докласически, преди Нютон смисъл).

Виж Аристотел и Физика (Аристотел)

Филип (син на Александър I)

Филип или Менелай (Φίλιππος) е принц и престолонаследник на Древна Македония от династията Аргеади.

Виж Аристотел и Филип (син на Александър I)

Филип Уилрайт

Филип Елис Уилрайт (Philip Ellis Wheelwright, р. 6 юли 1901, Елизабет, Ню Джърси, САЩ – п. 6 януари 1970, Ривърсайд, Калифорния, САЩ) е американски философ, класически филолог и литературен теоретик.

Виж Аристотел и Филип Уилрайт

Философия

Платон (''ляво'') и Аристотел (''дясно''): детайл от ''Атинската школа'' на Рафаело, 1509 Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света.

Виж Аристотел и Философия

Философия на историята

Терминът философия на историята се отнася до теоретичните аспекти на историята в две направления, които обичайно се разграничават като критическа философия на историята и спекулативна философия на историята.

Виж Аристотел и Философия на историята

Флогистон

Алхимикът и физик Йохан Йоахим Бехер, създател на теорията за флогистона Флогистон (φλογιστός – „горим, запалим“) е опровергана хипотетична „свръхтънка материя“, „огнена субстанция“, която уж изпълва всички запалими вещества и се освобождава от тяхпри горене.

Виж Аристотел и Флогистон

Фотография

Фото студио Фотография (φως, φωτος – светлина и γραφω – пиша, писец, четка) се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или електронно.

Виж Аристотел и Фотография

Форма на Земята

дясно Форма на Земята е термин за формата на земната повърхност в геодезията и астрономията, който се отнася до размера и формата, използвани за моделиране на Земята.

Виж Аристотел и Форма на Земята

Формална логика

Формална логика е термин на Имануел Кант, с който традиционната логика – а именно силогистиката (Аристотеловата теория за формално-валидните умозаключения), допълнена в традицията с учението за понятието и учението за съждението, – се различава от развитата от самия Кант т.нар.

Виж Аристотел и Формална логика

Христо Г. Данов (награда)

Националната награда „Христо Г.

Виж Аристотел и Христо Г. Данов (награда)

Хризип

Хризип от Соли в Киликия, 280 – 207 г. пр.н.е. е стоически философ от епохата на Старата стоа.

Виж Аристотел и Хризип

Халкида

Халкѝда (Χαλκίδα, на старогръцки и катаревуса: Χαλκίς, Халкис) е град в Република Гърция, център на дем Халкида, столица на остров Евбея.

Виж Аристотел и Халкида

Ханс-Георг Гадамер

Ханс-Георг Гадамер (Hans-Georg Gadamer) е германски философ, ученик на Хайдегер, основател на философската херменевтика, известен на първо място със своя magnum opus от 1960 г.

Виж Аристотел и Ханс-Георг Гадамер

Хана Аренд

Хана Аренд (Hannah Arendt) е германо-американски политически теоретик и философ.

Виж Аристотел и Хана Аренд

Хвърляне на жребий

В политиката хвърляне на жребий (теглене на жребий) означава подбор на длъжности лица чрез лотария.

Виж Аристотел и Хвърляне на жребий

Хиромантия

Хиромантия (от гръцки „хиро“ – длан и „мантия“ – предсказване) е псевдонаучен метод за „гадаене“ и анализ на характера, основаващ се на линиите, формата, големината и особеностите на човешките длани.

Виж Аристотел и Хиромантия

Хилеморфизъм

Хилеморфизъм е философска теория на Аристотел, която анализира субстанцията като материя и форма.

Виж Аристотел и Хилеморфизъм

Химия

Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.

Виж Аристотел и Химия

Химичен елемент

Периодична система на елементите Химичен елемент се нарича всяка група от атоми, които имат еднакъв брой протони в ядрата си.

Виж Аристотел и Химичен елемент

Хипатия

Хипа́тия (Ипа́тия) Александри́йска (Ὑπᾰτία ἡ Ἀλεξάνδρεῖα) е късноантичен гръцки учен, математик и философ от Александрия.

Виж Аристотел и Хипатия

Хипий (тиран)

Хипий (Ἱππίας, Hippias † 490 пр.н.е.) е от 527 до 510 пр.н.е.

Виж Аристотел и Хипий (тиран)

Хипотеза

Хипотеза (от старогръцки – ὑπόθεσις под-теза) е предложено обяснение на дадено явление.

Виж Аристотел и Хипотеза

Хиподам Милетски

Хиподам Милетски (Ιππόδαμος ο Μιλήσιος; 498 – 408 г. пр.н.е.) е древногръцки учен, теоретик, архитект и прагматик, живял през 5 век пр.н.е..

Виж Аристотел и Хиподам Милетски

Хипократ

Хипократ (Ιπποκράτης) е най-великият лекар на Античността, още наричан баща на медицината и смятан за една от най-значими фигури в областта на медицината.

Виж Аристотел и Хипократ

Хефестион

Масовата сватба в Суза Александър, до дясната му ръка Хефестион Хефестион (Ἡφαιστίων, Hephaistion, * 360 г. пр. Хр. в Пела, Македония, † зимата 324/323 г. пр. Хр.

Виж Аристотел и Хефестион

Хермий (тиран)

Хермий (Ερμίας ο Αταρνεύς, Hermeias, Hermias, † 342 пр.н.е.) е тиран на Атарней в Еолия, Мала Азия, от ок.

Виж Аристотел и Хермий (тиран)

Херменевтика

Херменевтика (ερμηνεύω – „тълкуващ“, „обясняващ“) е теорията и умението за интерпретиране на стари, главно литературни текстове с оглед на произхода, езика и съдържанието им.

Виж Аристотел и Херменевтика

Хегемон Тасоски

Хегемон от Тасос (Ηγήμων ο Θάσιος) е древногръцки писател от първия период на древногръцката комедия, наричан от александрийските граматици „Старата комедия“.

Виж Аристотел и Хегемон Тасоски

Хектокотил

Оригинално изображение на хектокотил нарисувано от Жорж Кювие Хектокотил (от гръцки hekaton – сто и kotyle – издънка) е своеобразно видоизменено пипало при мъжките главоноги индивиди.

Виж Аристотел и Хектокотил

Хелиоцентрична система

Художествено представяне на хелиоцентричния модел Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.

Виж Аристотел и Хелиоцентрична система

Цицерон

Марк Тулий Цицерон (Marcus Tullius Cicero) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул.

Виж Аристотел и Цицерон

Цочо Бояджиев

Цочо Христов Бояджиев (25 септември 1951, Троян) е български философ, историк, преводач и поет.

Виж Аристотел и Цочо Бояджиев

Шарл дьо Монтескьо

Шарл Луи де Секонда, барон дьо Ла Бред и дьо Монтескьо (Charles-Louis de Seconda, Baron de La Brède et de Montesquieu) е френски висш аристократ, писател, юрист, социолог.

Виж Аристотел и Шарл дьо Монтескьо

Шестоднев (Йоан Екзарх)

„Шестоднев“ е известно произведение на българския средновековен книжовник Йоан ЕкзархБългарски, представител на Преславската книжовна школа.

Виж Аристотел и Шестоднев (Йоан Екзарх)

Щастие

Лицето Усмивчица или т.н. Смайли е добре познат символ на щастието Щастие е емоционално състояние, при което човек изпитва чувства, вариращи от задоволство и удоволствие до пълно блаженство и прекалена радост.

Виж Аристотел и Щастие

Ян Лукашевич

Ян Лео̀полд Лукашѐвич (Jan Leopold Łukasiewicz) е полски математик-логик и философ, професор, член на Полската академия на науките (от 1937), преподавател в Лвовския и Варшавския университет, а по-късно – в Кралската ирландска академия (от 1945).

Виж Аристотел и Ян Лукашевич

Музей на македонската борба (Хромио)

Музеят на македонската борба (Μουσείο Μακεδονικού Αγώνα) в Хромио (Сфилци), Гърция е посветен на революционните борби на гърците в областта Македония от периода на Османското владичество до присъединяването на Егейска Македония към Гърция след Междусъюзническата война.

Виж Аристотел и Музей на македонската борба (Хромио)

Математика

Формули Математика (μάθημα, матема – знание, изучаване, учене) е изучаването на области като количествата (т.е. теория на числата) Определение за „математика“ от Оксфордския речник на английския език,, математически – абсктрактни структури (включително пространствените структури), типовете физично пространство, извършването на изчисления и математически анализ.

Виж Аристотел и Математика

Марсилий Падуански

Марсилий Падуански (Marsilio или Marsiglio da Padova), е виден италиански учен, медик и богослов.

Виж Аристотел и Марсилий Падуански

Мартин Хайдегер

Ма̀ртин Ха̀йдегер (Martin Heidegger) е германски философ, най-известен с приносите си към феноменологията, херменевтиката и екзистенциализма, един от най-значимите и влиятелни философи на XX век.

Виж Аристотел и Мартин Хайдегер

Мартин Лутер

Ма̀ртин Лутер (Martin Luther) е немски духовник и теолог, който поставя началото на протестантската Реформация.

Виж Аристотел и Мартин Лутер

Мария Лукреция де Медичи

Мария Лукреция де Мèдичи (* 3 април 1540, Флоренция, Флорентинско херцогство; † 19 ноември 1557, Ливорно, пак там) е принцеса от Флорентинското херцогство.

Виж Аристотел и Мария Лукреция де Медичи

Максим от Ефес

Максим от Ефес (Μάξιμος ὁ Ἐφέσιος, също Максим Ефески; 310 – 372) е философ–неоплатоник, приятел и учител на император Юлиан Апостат.

Виж Аристотел и Максим от Ефес

Македонски гърци

Македонските гърци (Μακεδόνες Έλληνες) се наричат гърците, населяващи областта Македония.

Виж Аристотел и Македонски гърци

Мантикора

Мантикора или мантикор (Manticora) е легендарно митологично чудовище, описано най-напред от Ктезий, а след това и от Аристотел и Плиний Стари.

Виж Аристотел и Мантикора

Манфред Фурман

Манфред Фурман (Manfred Fuhrmann) е германски професор по класическа филология.

Виж Аристотел и Манфред Фурман

Мишел Вебер

Мишел Вебер е белгийски философ, роден в Брюксел, Белгия през 1963 г.

Виж Аристотел и Мишел Вебер

Миграция на птиците

белобузи гъски Миграцията на птиците представлява извършване на редовни прелети от много видове птици, които се осъществяват в резултат на сезонни или периодични премествания на птиците дължащи се на настъпили промени в средата на обитание, наличността на хранителните ресурси или метеорологични промени.

Виж Аристотел и Миграция на птиците

Мимезис

Мимезисът означава подражание и е термин от Античността.

Виж Аристотел и Мимезис

Минерал

Сбирка от минерали в Природонаучния музей в Берлин Смес от кристали на елбаит, лепидолит и кварц Рутил с хематит Минералите са твърди природни, неорганични, по-рядко органични обекти, с определена структура и химичен състав, образувани при определени физикохимични условия в резултат на различни геоложки процеси.

Виж Аристотел и Минерал

Миеза

Миеза или Меза (Μίεζα, Μέζα) е малък античен македонски град, разположен в Ботиая, близо до днешното село Голишани (Левкадия), на три километра североизточно от град Негуш (Науса).

Виж Аристотел и Миеза

Миезки нимфеум

Миезкият нимфеум (Το Νυμφαίο της Μίεζας) е храм на нимфите в останките от античния град Миеза, Гърция.

Виж Аристотел и Миезки нимфеум

Многомерна геометрия

Многомерна геометрия е сборно понятие, с което се означават клоновете от геометрията, които се занимават с пространства с повече от три размерности.

Виж Аристотел и Многомерна геометрия

Морска биология

Кораловите рифове предоставят морско местообитание за водни гъби, които от своя страна представляват местообитание за различни риби. Откритият океан е зоната отвъд континенталния шелф.

Виж Аристотел и Морска биология

Морски бозайник

Морските бозайници са животни от клас Бозайници, които обитават и се изхранват в морските екосистеми.

Виж Аристотел и Морски бозайник

Мовсес Хоренаци

Мовсес Хоренаци (Մովսէս Խորենացի) е арменски историк, наречен с основание „Баща на арменската историография“.

Виж Аристотел и Мовсес Хоренаци

Моисей Маймонид

Моше бен Маймон (موسى ابن ميمون‎), известен още като Рамба̀м (רמב"ם, съкр. от רבי משה בן מיימון) или Моисей Маймонид, е известен еврейски философ, лекар, равин, изследовател на Петокнижието и законотворец.

Виж Аристотел и Моисей Маймонид

Метафизика

Метафизиката (μετά – „след, отвъд“ и φυσικά – „физика, природа, естествени неща“) е дял от философията, който се занимава с „първичните принципи“ и „съществуването“.

Виж Аристотел и Метафизика

Метафизика (Аристотел)

„Метафизика“ е основно съчинение на древногръцкия философ Аристотел от IV век пр.

Виж Аристотел и Метафизика (Аристотел)

Метеорология

Метеорологията е наука, изучаваща атмосферните явления и климатичните условия, тяхното моментно състояние, както и тяхното прогнозиране.

Виж Аристотел и Метеорология

Медика

Медика (Maedica; Μαῖδικη) е антична област, обитавана от тракийското племе меди.

Виж Аристотел и Медика

Медовина (напитка)

Медовина Медовина или медено вино е алкохолна напитка, която се прави от мед и вода посредством ферментация с дрожди.

Виж Аристотел и Медовина (напитка)

Мекотели

Мекотелите (Mollusca) са огромен тип обединени в морфологично отношение безгръбначни трипластни животни, които отстъпват само на членестоногите по разнообразие и численост на видовете.

Виж Аристотел и Мекотели

Меланхолия

Албрехт Дюрер,''„Меланхолия I“'' (гравюра, 1514) Меланхолия (μελανχολια) е вид човешко настроение, неточно определен вид депресия.

Виж Аристотел и Меланхолия

Мелис

Мелис от Самос, Мелис Самоски (на старогръцки Μέλισσος ὁ Σάμιος) – древногръцки философ, един от видните представители на школата на „елеатите”.

Виж Аристотел и Мелис

Мемо ди Филипучо

Мèмо ди Филипучо (Memmo di Filippuccio; * ок. 1260/1265, † сл. 1324) е италиански художник от Сиенската школа.

Виж Аристотел и Мемо ди Филипучо

История

Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.

Виж Аристотел и История

История на физиката

Първите стъпки в познанията за някои физични явления възникват още в древността, доразвиват се от Аристотел, Архимед и др., но появата на физиката като самостоятелна наука се свързва Ренесанса.

Виж Аристотел и История на физиката

История на Антарктида

Историята на Антарктида започва с разпространените на запад теории за обширен континент, известен като Тера Аустралис, за който се смята, че съществува далеч на юг.

Виж Аристотел и История на Антарктида

История на астрономията

Астрономията като наука за движението и свойствата на небесните тела е една от най-древните естествени науки.

Виж Аристотел и История на астрономията

История на икономическата мисъл

Корица на „Богатството на нациите“ от Адам Смит, 1776 г. Историята на икономическата мисъл е дял на историята на науката, разглеждащ развитието на науката икономика от Античността до наши дни, включително появата и развитието на различните школи на икономическата мисъл.

Виж Аристотел и История на икономическата мисъл

История на науката

Роджър Бейкън Историята на науката е дял на историята, изследващ развитието на науката и научното познание и нейното отражение върху културата, икономиката и обществения живот.

Виж Аристотел и История на науката

История на психологията

Днес психологията се определя като „научно изследване на поведението и психичните процеси“.

Виж Аристотел и История на психологията

История на политическите и правни учения

Историята на политическите партии и учения е учебна дисциплина, преподавана и изучавана в специалностите Политология и Право на висшите училища.

Виж Аристотел и История на политическите и правни учения

История на евреите в Турция

Ямболската синагога, построена във Византия Турски евреин, рисунка от 1779 г. Историята на евреите в земите на днешна Турция и по-точно в Анатолия бележи началото си още от античността.

Виж Аристотел и История на евреите в Турция

История на екологията

Може да се каже, че един от първите еколози е Аристотел, който проявявал интерес към много видове животни.

Виж Аристотел и История на екологията

История на Драч

Дуръс през 1916 г. по време на Първата световна война Драч е сред най-древните градове в Средиземноморието и света.

Виж Аристотел и История на Драч

Исая Бърлин

Сър Исая Бърлин (Isaiah Berlin) е руски и британски социален и политически теоретик, философ, историк на идеите и есеист от руско-еврейски произход, „считан от мнозина за един от най-важните социални учени на своето поколение“.

Виж Аристотел и Исая Бърлин

Исак Нютон

Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.

Виж Аристотел и Исак Нютон

Исихазъм

Зографският манастир e едно от местата, където исихазмът намира здрави корени. Исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) е степен на свързване с Бога в православното християнство, 28-а от общо 30 по лествицата на свети Йоан Лествичник.

Виж Аристотел и Исихазъм

Искреност

„Съгласие, Милосърдие и Искреност побеждават Раздора“, худ. Abraham Janssens Искреността е добродетелта на този, който общува и действа в съответствие със своите чувства, убеждения, мисли и желания.

Виж Аристотел и Искреност

Италианска литература

Средновековни и хуманистически италиански писатели: Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Франческо Петрарка, Гуидо Кавалканти, Чино да Пистоя и Гуитоне д'Арецо, изобразени от италианския художник и историк Джорджо Вазари (1544 г.) Италианската литература е литература, писана на италиански език, особено в Италия.

Виж Аристотел и Италианска литература

Ирина Комнина (севастократорица Ирина)

Ирина Комнина (ок 1110 – след. 1151/52), известна като севастократорица Ирина, е византийска аристократка от средата на XII век, съпруга на севастократор Андроник Комнин и снаха на император Мануил I Комнин.

Виж Аристотел и Ирина Комнина (севастократорица Ирина)

Ибн Туфайл

Абу Бакр Мухаммад ибн Абд ал-Малик ибн Мухаммад ибн Туфайл ал-Каиси ал-Андалуси (أبو بكر محمد بن عبد الملك بن محمد بن طفيل القيسي الأندلسي), известен в Европа и с латинизираното име Абубакер, е андалуски философ, лекар и политик.

Виж Аристотел и Ибн Туфайл

Ибн ал-Хайтам

Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам (أبو علي الحسن بن الهيثم), известен също с латинизираното име Алхазен (или Алхацен), е арабски математик, астроном и оптик.

Виж Аристотел и Ибн ал-Хайтам

Идея

Идея (от гръцки ἰδέα – вид, форма) е философски термин свързан с мисловен образ на някаква част от битието, атрибут на мисленето и логиката.

Виж Аристотел и Идея

Извънземен живот

Снимка на НЛО Извънземен живот се нарича живот, който е възможно да се е зародил извън пределите на Земята.

Виж Аристотел и Извънземен живот

Изкуство

Раждането на Венера от Сандро Ботичели; и глава на окинавски лъв. Изкуството (искоусъ – опит, изпитание) е разнообразна гама от човешки дейности и произведения, създадени с естетична цел, но също така и комуникативна чрез визуални, слухови или изпълнителни материали, изразяващи въображаемите и техническите умения на автора, предназначени да бъдат оценени заради тяхната красота и емоционален заряд.

Виж Аристотел и Изкуство

Изкуствознание

Джорджо Вазари Изкуствознанието е хуманитарна наука, изучаваща изкуството (предимно визуалните изкуства) и художествената култура на обществото като цяло, отделните видове изкуство и отношението им към действителността, изследването, анализа и теорията на художествените явления и въпросите, свързани с формата и съдържанието им.

Виж Аристотел и Изкуствознание

Изота Ногарола

Изòта Ногарòла (Isotta Nogarola) е ренесансова писателка и поетеса, хуманистка.

Виж Аристотел и Изота Ногарола

Икономика (наука)

Икономистите изучават решенията в търговията, продукцията и консумацията, като тези, които възникват в традиционния сергиен пазар. (Продавачка на зеленчуци на пазара в Балард, Сиатъл, Вашингтон.) Икономиката е социална наука, която изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на стоки и услуги.

Виж Аристотел и Икономика (наука)

Имануел Кант

Имануел Кант (Immanuel Kant; 22 април 1724 – 12 февруари 1804) е германски философ от 18 век от пруския град Кьонигсберг.

Виж Аристотел и Имануел Кант

Имена на гърците

Гърците се определят с няколко етнонима.

Виж Аристотел и Имена на гърците

Интелект

Интелект (intellectus – познание, разбиране) е термин, с който се определя човешката способност за разсъждаване, анализ и синтез на информация.

Виж Аристотел и Интелект

Ипостас

В християнството думата „ипостас“ (гръцки: ὑπόστᾰσις) има сложна и донякъде объркана история.

Виж Аристотел и Ипостас

Жак Рансиер

Жак Рансиер (Jacques Rancière, р. 10 юни 1940 г.) е френски философ, професор по философия в Европейския университет за интердисциплинарни изследвания и заслужил професор в Университета Париж-VIII, където преподава от основаването му през 1969 до 2000 г.

Виж Аристотел и Жак Рансиер

Жан Буридан

Жан Буридан (Jean Buridan; Joannes Buridanus) е френски философ.

Виж Аристотел и Жан Буридан

Жан-Жак Русо

Жан-Жак Русо (Jean-Jacques Rousseau) е женевски философ, писател, музиколог и композитор, работил през голяма част от живота си във Франция.

Виж Аристотел и Жан-Жак Русо

Животът на философите

Кодекс 90 на манастира Дионисият, ръкопис от 13 век, съдържащ творби на Херодот, Плутархи (на картинката) Диоген Лаерций „Животът на философите“ (Βίοι καὶ γνῶμαι τῶν ἐν φιλοσοφίᾳ εὐδοκιμησάντων, Животът и ученията на видните философи) е доксография на гръцки философи от Диоген Лаерций, писана на старогръцки, може би в първата половина на 3 век.

Виж Аристотел и Животът на философите

Живопис

Живописта е вид изящно изобразително изкуство за нанасяне на боя, пигмент и други оцветители върху повърхности.

Виж Аристотел и Живопис

Жорж Сорел

Жорж Сорел (Georges Eugène Sorel) е френски философ и създател на сорелианизма.

Виж Аристотел и Жорж Сорел

Жозеф дьо Местр

Жозеф-Мари дьо Местр (Joseph-Marie de Maistre) е френскоезичен (савойски) философ, юрист и дипломат, поданик на Сардинското кралство.

Виж Аристотел и Жозеф дьо Местр

Жестомимичен език

Жестомимичен език е език, при който общуването се извършва с помощта на жестове и чрез езика на тялото, без да се разчита на звукови символи.

Виж Аристотел и Жестомимичен език

За въртенето на небесните сфери

„За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbium coelestium) е книга на Николай Коперник, отпечатана през 1543 г.

Виж Аристотел и За въртенето на небесните сфери

За оратора

„За оратора“ е основното произведение на Марк Тулий Цицерон, посветено на ораторското изкуство и изключително популярно още по времето на класическата гръко-римска античност.

Виж Аристотел и За оратора

За поетическото изкуство

„За поетическото изкуство“, е философски трактат от Аристотел, който представлява цялостно изложение на въпросите на естетиката.

Виж Аристотел и За поетическото изкуство

Завист

Завист на Джото Чуковец Завистта е емоция, която изразява вътрешна злоба, предизвикана от успехите, радостта, задоволството и благополучието на други хора.

Виж Аристотел и Завист

Закон за запазване на масата

Законът за запазване на масата е физичен закон, съгласно който масата на една физична система се запазва при всички природни и изкуствени процеси.

Виж Аристотел и Закон за запазване на масата

Закон за изключеното трето

Законът за изключеното трето е един от трите основни закони на логиката, заедно със Закона за тъждеството и Закона за непротиворечието.

Виж Аристотел и Закон за изключеното трето

Здрав разум

Здравият разум е характеристика приписвана на човек, чиито възгледи за действителност и ценности съвпадат с общоприетите в неговото общество.

Виж Аристотел и Здрав разум

Златен век (митология)

''Златната епоха'' Картина от Лукас КранахСтари, 1530,Старата пинакотека, Мюнхен Златната епоха или Златен век (χρύσεον γένος chrýseon génos „Златен род“, aurea aetas, aurea saecula „Златна епоха“) е понятие от древната митология.

Виж Аристотел и Златен век (митология)

Златен век на исляма

Златният век на исляма, понякога наричан Ислямски ренесанс и Мюсюлмански ренесанс е исторически период от около средата на VIII до средата на XIII век, в чието начало Арабският халифат е най-голямата държава на своето време.

Виж Аристотел и Златен век на исляма

Зенон от Елея

Зенон от Елея, Зенон Елейски (старогръцки – Ζήνων ὁ Ἐλεάτης) е античен философ от досократовия период, един от най-важните представители на философската школа на „елеатите”.

Виж Аристотел и Зенон от Елея

Бяс

Електронномикроскопска снимка на ''Rabies virus'' и ''телца на Бабеш – Негри'' Бесът (Rabies, Lyssa; Rabies; Tollwut и Бешенство) е остра заразна болест, която засяга бозайниците и човека.

Виж Аристотел и Бяс

Бял щъркел

Белият щъркел (Ciconia ciconia) е вид едра птица, представител на семейство Щъркелови.

Виж Аристотел и Бял щъркел

Буриданово магаре

Американския конгрес като ''Буридановото магаре'', двоумящо се между пътя за Панама и пътя за Никарагуа. Буридановото магаре е илюстрация на парадокс във философията, отразяващ противоречието между концепциите за свободната воля и детерминизма.

Виж Аристотел и Буриданово магаре

Бръснач на Окам

Бръсначът на О̀кам е най-разпространеното наименование на принципа за простотата в науката.

Виж Аристотел и Бръснач на Окам

Брунето Латини

Брунето Латини (който подписва името си Burnectus Latinus на латински и Burnecto Latino на италиански; –1294) е италиански философ, учен, нотариус, политик и държавник.

Виж Аристотел и Брунето Латини

Британско кралско научно дружество

Британското кралско научно дружество (Royal Society of London for the Improvement of Natural Knowledge) е научно общество, аналог на национална академия на науките на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Виж Аристотел и Британско кралско научно дружество

Бачковски манастир

Главната порта на Бачковския манастир Изглед от северния двор на манастира Бачковският манастир „Успение Богородично“ е ставропигиален манастир край село Бачково, община Асеновград, област Пловдив.

Виж Аристотел и Бачковски манастир

Барбара Касен

Барбара Касен (Laure Sylvie Barbara Cassin) е френски филолог и философ, активна участничка в множество международни проекти от тези области.

Виж Аристотел и Барбара Касен

Баба (нос)

Нос Баба (Baba Burnu) или нос Лектон (Λεκτόν), е най-западната точка на континенталната част на Турция, което го прави най-западната точка на Азия.

Виж Аристотел и Баба (нос)

Битие

Битие, в най-общ и понятен смисъл, е една от основните философски категории за обозначаване на обективната реалност, съществуваща независимо от човешкото съзнание.

Виж Аристотел и Битие

Бируни

Абу́ Рейха́н Мохаме́д ибн Ахме́д ал-Бируни́ (ابوریحان بیرونی; أبو الريحان البيروني.) (973 – 1048) г.

Виж Аристотел и Бируни

Библиотека „Философско наследство“

Библиотека „Философско наследство“ е книжна поредица, издавана от издателство Наука и изкуство от 60-те до 90-те години на XX век.

Виж Аристотел и Библиотека „Философско наследство“

Библиотека „Естетика и изкуствознание“

Библиотека „Естетика и изкуствознание“ е поредица от книги, издавани от издателство „Наука и изкуство“ в периода 1966 – 1996 г.

Виж Аристотел и Библиотека „Естетика и изкуствознание“

Биология

Биологията (βιολογία; βίος – живот и λόγος – учение, наука – „наука за живота“) е фундаментална природна наука, изучаваща живота и живите организми, включително тяхното устройство, начин на функциониране, растеж, разпространение, произход и развитие, таксономия и връзките между тяхи неживата природа.

Виж Аристотел и Биология

Борис Гройс

Борис Ефимович Гройс (р. 19 март 1947) е руски изкуствовед, философ, писател, публицист.

Виж Аристотел и Борис Гройс

Богдан Богданов

Богдан Иванов Богданов е учредител на Нов български университет, председател на Настоятелството на НБУ, класически филолог, преводач, университетски мениджър.

Виж Аристотел и Богдан Богданов

Божествена комедия

Катедралата на Флоренция. „Божествена комедия“ или само „Комедия“ (Commedia, по-късно Divina Commedia) е италианска алегорично-поучителна поема от Данте Алигиери,Данте се появява в тройната роля на герой, разказвач и автор.

Виж Аристотел и Божествена комедия

Боеций

Аниций Манлий Северин Боеций (Anicius Manlius Severinus Boethius) е римски философ, преводач и държавник.

Виж Аристотел и Боеций

Втори видински сборник

Вторият видински сборник („Разкази и разсъждения“) е компилация от басни и нравоучителни разкази, съставена от Софроний Врачански във Видин през 1802 година.

Виж Аристотел и Втори видински сборник

Варлаам Калабрийски

Варлаам Калабрийски или Варлаам от Калабрия (роден със светско и латинско име Бернардо Масари) е калабрийски монах, писател, философ и теолог, който завършва земните си дни в лоното на Римокатолическата църква в сан като епископ на Джераче.

Виж Аристотел и Варлаам Калабрийски

Виа Аристотелис

Виа Аристотелис (Задбалкански път, Via Aristotelis, Аристотелов път) e главен маршрут на миграция на птиците от Европа към Африка минаващ през Западна България и вторият по численост на мигриращите птици след Виа Понтика.

Виж Аристотел и Виа Аристотелис

Византийски и християнски музей

Византийският и християнски музей, ВХМА (Βυζαντινό και Χριστιανικό Μουσείο; BCMA) е централен музей в Атина и един от основните в Гърция, събрали византийско и пост-византийско изкуство от късната Античност и Средновековието.

Виж Аристотел и Византийски и християнски музей

Винко Прибоевич

Слово за произхода на увенчаните със слава славяни, Венеция, второто издание на италиански език, 1595 г. Винко Прибоевич (Vinko Pribojević) e хърватски историк, доминиканец, формулирал панславянската идея.

Виж Аристотел и Винко Прибоевич

Гръцки език

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.

Виж Аристотел и Гръцки език

Гръмотевица

Гръмотевична буря над Пирачичаба, Бразилия Гръмотевицата е силен звук, наподобяващ гърмеж, съпровождащ явлението мълния (или светкавица).

Виж Аристотел и Гръмотевица

Гравитация

Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне; gravitas – „тежест“) е природно явление, в резултат на което всички обекти, притежаващи маса или енергия – включително планети, звезди, галактики и дори светлината – се привличат (или гравитират) един към друг.

Виж Аристотел и Гравитация

Гражданство

Гражданството е устойчивата политико-правна връзка на човек (физическо лице) с държавата.

Виж Аристотел и Гражданство

Гражданска война във Византия (1341 – 1347)

Гражданската война във Византия е военен конфликт през периода 1341 – 1347 във Византийската империя между привърженици на Йоан Кантакузин и привърженици на регентския съвет на Йоан V Палеолог, начело с Анна Савойска.

Виж Аристотел и Гражданска война във Византия (1341 – 1347)

Гражданска добродетел

Картина на Жак-Луи Давид от 1784 г. ''Клетвата на Хорациите'', илюстрираща драматичен момент на Тит Ливий от историята на Рим, въплъщаваща идеите за '''граждански добродетели''' през 18век.

Виж Аристотел и Гражданска добродетел

Граматика

Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.

Виж Аристотел и Граматика

Григор Татеваци

Григо́р Татеваци́ (Գրիգոր Տաթեւացի; около 1346, крепост Тмок – 25 или 27 декември 1409 г., Татевски манастир) е арменски философ,.

Виж Аристотел и Григор Татеваци

Газания

Газания (Gazania) e растение от семейство Asteraceae.

Виж Аристотел и Газания

Гай Марий Викторин

Гай Марий Викторин Афер (Gaius Marius Victorinus; Victorinus Afer; * между 281 и 291; † след 363 г.) e граматик, реторик, неоплатонически философ и християнски учен през 4 век по времето на император Констанций II.

Виж Аристотел и Гай Марий Викторин

Галактика

Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.

Виж Аристотел и Галактика

Галилео Галилей

Галилео Галилей (Galileo Galilei) е италиански физик, астроном, астролог и философ, считан заедно с Френсис Бейкън за основоположник на съвременния научен метод.

Виж Аристотел и Галилео Галилей

Готфрид Лайбниц

Готфрид Вилхелм Лайбниц (Gottfried Wilhelm Leibniz) е германски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.

Виж Аристотел и Готфрид Лайбниц

Готика

Катедрала „Света Богородица“ (Страсбург). катедралата в Шартър (ок. 1145). Тези статуи са най-ранните готически скулптури; революционизират стила и стават модел за следващите поколения скулптори.

Виж Аристотел и Готика

Гортински закони

Каменна плоча с Гортински закони Гортинските закони са свод или набор от закони открити в древногръцкия град Гортина на остров Крит.

Виж Аристотел и Гортински закони

Гордост

Гордост Гордостта е вътрешно насочена емоция, която носи две общи значения.

Виж Аристотел и Гордост

Герардус Меркатор

Герардус Меркатор (Gerardus Mercator, латинизирана форма на името: Герт Кремер) е фламандски картограф, известен с изработената от него карта на света в меркаторова проекция.

Виж Аристотел и Герардус Меркатор

Гемлик

Гемлик (Gemlik), преди Киос е пристанищен град и район, недалече от Бурса на Мраморно море в Турция с 92 765 жители (през 2010 г.). Гемлик е известен със сорта черни маслини.

Виж Аристотел и Гемлик

Георг Вилхелм Фридрих Хегел

Георг Вилхелм ФридрихХегел (Georg Wilhelm Friedrich Hegel, произношение) е един от големите мислители на немската идеалистическа философия.

Виж Аристотел и Георг Вилхелм Фридрих Хегел

Георги Гочев (филолог)

Георги Иванов Гочев е български класически филолог, преводач, културолог, университетски преподавател, публицист.

Виж Аристотел и Георги Гочев (филолог)

Геометрия

Илюстрация на теоремата на Дезарг Геометрията (γεωμετρία; от γῆ-, „земя“, и μέτρον, „измерване“) е клон на математиката, един от най-ранните, наред с аритметиката.

Виж Аристотел и Геометрия

Държава

Левиатан'' от Томас Хобс Държава (или разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политически организирана общност, заемаща дадена територия, имаща правителство (система за управление) и притежаваща вътрешен и външен суверенитет.

Виж Аристотел и Държава

Държавно устройство

Под държавно устройство или политическа система на дадена държава се разбира съвкупността от принципи и институции, на чиято основа функционира държавата.

Виж Аристотел и Държавно устройство

Дънс Скот

Джон Дънс Скот (John Duns Scotus), алтернативно Йоан Дънс Скот е шотландски философ, метафизик, францискански богослов.

Виж Аристотел и Дънс Скот

Душа

Душата според редица религиозни, философски и фолклорни традиции е нематериална част (есенция) на човешкия индивид.

Виж Аристотел и Душа

Дуализъм (философия)

Дуализъм е всяко философско учение, което, за разлика от монизма, предполага съществуването на две различни, равноправни, равнопоставени начала: материалната и духовната субстанция, обективният свят и субективната реалност на Аза, както и самото това противоречие във философските концепции, субстанцията, свойствата или атрибутите на разглежданите обекти.

Виж Аристотел и Дуализъм (философия)

Дуализъм (религия)

Като дуалистични (duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната.

Виж Аристотел и Дуализъм (религия)

Драконови закони

Драконовските закони, срещани още и като Драконовски мерки, са първите писани закони на древногръцкото право.

Виж Аристотел и Драконови закони

Древна Атина

Древна Атина (Αρχαία Αθήνα) е полис в Атика, който от V век пр.н.е. заедно със Спарта играе водеща и определяща роля в историята на Древна Гърция.

Виж Аристотел и Древна Атина

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.

Виж Аристотел и Древна Гърция

Древни олимпийски игри

Награждаване на победителите Древните олимпийски игри са спортни игри, провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището Олимпия (в Елида, Пелопонес).

Виж Аристотел и Древни олимпийски игри

Древногръцки театър

Бронзова статуя на гръцки актьор (идентифицира се по полумаската върху очите и носа). Облечен е в женски дрехи, но носи мъжка шапка – женските роли се играели от мъже.

Виж Аристотел и Древногръцки театър

Древногръцки календар

В Древна Гърция са се използвали различни лунно-слънчеви календари, всеки от които с различно начало и специфични начини за коригиране в различните полиси.

Виж Аристотел и Древногръцки календар

Давид

Давид („мил, възлюбен“) е библейски цар на Израил и Юдея, приемник на Саул, баща и предшественик на цар Соломон.

Виж Аристотел и Давид

Две концепции за свободата

„Две концепции за свободата“ (Two Concepts of Liberty) е встъпителна лекция, изнесена от либералния философ Исая Бърлин в Оксфордския университет на 31 октомври 1958 г.

Виж Аристотел и Две концепции за свободата

Джироламо Савонарола

Джироламо Савонарола (Girolamo Maria Francesco Matteo Savonarola) е италиански свещеник от Ордена на доминиканците, който се установява във Флоренция в последните години на държавника Лоренцо де Медичи и играе разрушителна роля за града като център на ренесансовото изкуство.

Виж Аристотел и Джироламо Савонарола

Джорджо Агамбен

Джорджо Агамбен (Giorgio Agamben) е италиански философ.

Виж Аристотел и Джорджо Агамбен

Джовани Пико дела Мирандола

Джовани Пико дела Мирандола (Giovanni Pico della Mirandola; Ioannes Picus Mirandula) е италиански философ, изтъкнат представител на ренесансовия хуманизъм.

Виж Аристотел и Джовани Пико дела Мирандола

Джон Лангшоу Остин

Джон Лангшоу Остин (John Langshaw Austin) е английски философ на езика, популярен с концепцията за речевите актове и идеята, че речта сама по себе си е вид действие.

Виж Аристотел и Джон Лангшоу Остин

Джон Лок

Джон Лок (John Locke) е английски философ и лекар, смятан за един от най-влиятелните мислители на Просвещението и наричан Баща на класическия либерализъм.

Виж Аристотел и Джон Лок

Диалектика

Диалектиката (διαλεκτική, „(изкуство на) разговора“) е понятие във философията, което неколкократно изменя значението си в хода на историята.

Виж Аристотел и Диалектика

Дикеарх

Дикеархот Месена (Δικαίαρχος) е древногръцки философ, картограф, географ и математик.

Виж Аристотел и Дикеарх

Диоген Аполонийски

Диоген Аполонийски или Диоген от Аполония (гр.: Διογένης ὁ Ἀπολλωνιάτης) е древногръцки философ и учен, причисляван към предсократиците.

Виж Аристотел и Диоген Аполонийски

Доброта

Две деца, споделящи безалкохолна напитка в Белия дом Добротата е морално качество и добродетел; вид поведение, белязано с прояви на щедрост, внимание или загриженост за другите, без да се очаква похвала или награда.

Виж Аристотел и Доброта

Доналд Дейвидсън

Доналд Херберт Дейвидсън (Donald Herbert Davidson; р. 6 март 1917 – п. 30 август 2003) е американски философ.

Виж Аристотел и Доналд Дейвидсън

Деспотизъм

Деспотизъм (гръцки: δεσποτία – неограничена власт, от δεσπότης – глава на семейство, господар) е форма на държавно управление – автократично или олигархично.

Виж Аристотел и Деспотизъм

Дерда II Елимийски

Дерда II (Δέρδας) е архонт на Елимия през ранния IV век пр. Хр.

Виж Аристотел и Дерда II Елимийски

Дедукция

Схемата на класическото представяне на връзката между теорията, емпиризма, индукцията и приспадането Дедукция произлиза от латинската дума deductio (извеждам, продължавам) и във философията означава извеждане на особеното и единичното от общото, както и схващане на единичния случай на базата на един всеобщ закон.

Виж Аристотел и Дедукция

Демархия

Демархия или лотокрация е форма на обществено управление, при която чрез жребий се определят лицата във властови позиции.

Виж Аристотел и Демархия

Демостен

Демостен (Δημοσθένης, Dēmosthénēs) е известен древногръцки държавник и оратор.

Виж Аристотел и Демостен

Демокрит

Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.

Виж Аристотел и Демокрит

Дентална медицина

Стоматологична операция Денталната медицина (още зъболечение) е приложна медико-биологична наука.

Виж Аристотел и Дентална медицина

Дени Дидро

Дени Дидро (Denis Diderot) е известен френски философ, просветител, писател, художествен критик.

Виж Аристотел и Дени Дидро

Естествено състояние

„Естественото състояние“ е термин в политическата философия, използвано в социални договорни теории, за да опише хипотетичното състояние, което предхожда правителствата.

Виж Аристотел и Естествено състояние

Есхил

Есхил (Αισχύλος) е древногръцки драматург.

Виж Аристотел и Есхил

Етика

мини Етика, или в някои случаи философия на морала, е дял от философията, който се отнася до въпросите на морала и нравствеността.

Виж Аристотел и Етика

Етос

Етос (гр. ἦθος, ἔθος, ethos – „морален характер, природа, предразположение, навик, обичай“), в реториката това е обликът на автора, оратора и т.н.

Виж Аристотел и Етос

Евър

Евър (Εὖρος, Eurus) в древногръцката митология е бог на източния вятър, който носи топлина и дъжд.

Виж Аристотел и Евър

Евтидем

„Евтидем“ е диалог на древногръцкия философ Платон.

Виж Аристотел и Евтидем

Евклид

Евклид (Εὐκλείδης) е древногръцки математик, живял в египетския град Александрия при управлението на Птолемей I (323 – 283 година пр.н.е.). Често определян като баща на геометрията, той е автор на книгата „Елементи“, един от най-влиятелните трудове в историята на математиката, служил като основен учебник при преподаването на математика и най-вече на геометрия от времето на своята поява до края на XIX век и началото на XX век.

Виж Аристотел и Евклид

Едип цар

„Едип цар“ (Οἰδίπους Τύραννος) е трагедия от Софокъл, изпълнена на сцена за първи път през 429 г.

Виж Аристотел и Едип цар

Езикознание

Езикознанието (или още лингвистиката) е наука, изучаваща естествените езици.

Виж Аристотел и Езикознание

Езоп

Езоп е легендарен древногръцки баснописец, живял в периода около 620–560 г. пр.н.е. Според античните сведения Езоп е бил роден в Месемврия (дн. Несебър) около 620 г.

Виж Аристотел и Езоп

Елинистическа литература

Елинистическата литература е литературата от елинистическата епоха, наречена така от Й.

Виж Аристотел и Елинистическа литература

Елеати

Древногръцки градове в съвременния „регион Кампания“ (Campania), сред които Елеа Елеати или Елеатска школа са последователи на философска школа от досократическия период на древногръцката философия, възникнала през 6 век пр.

Виж Аристотел и Елеати

Емануел Сведенборг

Емануел Сведенборг (Emanuel Swedenborg, по рождение Емануел Сведберг, правопис по правилата за транскрипции от 1995 г. Еманюел Сведенбори, Еманюел Сведбери) е шведски учен, философ, християнски мистик и теолог.

Виж Аристотел и Емануел Сведенборг

Емпиризъм

Емпиризмът е течение във философията, според което цялото човешко знание произхожда от опита и се свежда до него, познанието трябва да се основава на емпирично изследване и индуктивни разсъждения.

Виж Аристотел и Емпиризъм

Емпедокъл

Емпедокъл (рисунка на Д.Кунего по Рафаело, 1785) Емпедокъл (Ἐμπεδοκλῆς) е древногръцки философ и гражданин на Акрагант, (колония на гр. Джела в Сицилия).

Виж Аристотел и Емпедокъл

Ентелехия

Ентелехия (ἐντελέχεια) е философско понятие, обозначаващо състоянието на нещо, което е било реализирано или което е постигнало своето предназначение.

Виж Аристотел и Ентелехия

Енциклопедия

Многотомно китайско издание от 2007 година на Енциклопедия Британика Енциклопедията е вид справочник, съдържащ обобщение на цялата информация от всички области на знанието или от дадена негова област.

Виж Аристотел и Енциклопедия

Енергия

Енергията (– активност, работа) е скаларна физична величина, която характеризира способността на дадена система да променя състоянието на заобикалящата среда или да извършва работа.

Виж Аристотел и Енергия

Енергия (психология)

Душевната или психичната енергия или активност е концепция на принципна активност, захранваща операциите на ума, душата или психиката.

Виж Аристотел и Енергия (психология)

Епистемология

Познанието и неговата теоретична рефлексия; от James Ayscough, ''A Short Account of the Eye and Nature of Vision'' (Лондон, 1752), S. 30 Епистемологията (ἐπιστήμη, „знание“ и λόγος – „слово, учение“) е разклонение на философията, занимаващо се с произхода, обхвата и особеностите на познанието.

Виж Аристотел и Епистемология

Епикур

Епикур (Ἐπίκουρος) е древногръцки философ, основоположник на епикурейството.

Виж Аристотел и Епикур

Лъв

Лъвът (Panthera leo) е едър хищник от семейство Коткови и един от четирите представители на род Пантери.

Виж Аристотел и Лъв

Луций Калвизий Тавър

Луций Калвизий Тавър (Lucius Calvenus Taurus или Calvisius Taurus; * 105) е гръцки философ от Средния Платонизъм през 2 век.

Виж Аристотел и Луций Калвизий Тавър

Лукреция Торнабуони

Лукрèция Торнабуòни (Lucrezia Tornabuoni, * 22 юни 1425 във Флоренция, Флорентинска република; † 28 март 1482, пак там) е италианска поетеса, господарка на Флоренция чрез брака си с Пиеро ди Козимо де Медичи „Подагрения“ и майка на Лоренцо Великолепни.

Виж Аристотел и Лукреция Торнабуони

Лунна дъга

водопада Виктория водопада Виктория Лунната дъга (известна още като бяла дъга или слаба дъга) е дъга, произведена от лунна светлина, а не от пряка слънчева светлина.

Виж Аристотел и Лунна дъга

Литературна критика

Литературната критика е изследването, изучаването, някои видове литературен анализ, когато включва литературно научни подходи, а също така дискусията, в някои случаи оценяването на нови автори от сътветните литературно критически авторитети, както и интерпретирането на литературните текстове.

Виж Аристотел и Литературна критика

Лицей

Лицеят (Λύκειον) е вид училище в образователните системи на редица държави.

Виж Аристотел и Лицей

Ликимний

Ликимний (Λικύμνιος, Likymnios) може да се отнася за.

Виж Аристотел и Ликимний

Ликофрон (софист)

Ликофрон (Λυκόφρων, Lykophron) е софист - философ от първата половина на 4 век пр.н.е. Той поддържа тезата, че всички хора са еднакви и че държавата има за задача да им гарантира правата.

Виж Аристотел и Ликофрон (софист)

Лоренцо де Медичи (Великолепни)

Лорèнцо ди Пиèро де Мèдичи (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила на Медичите в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни (Lorenzo il Magnifico), от рода Медичи, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флорентинската република от 1469 г.

Виж Аристотел и Лоренцо де Медичи (Великолепни)

Логика

Грегор Райш (* ок. 1480, † 1525), „Логиката представя своите централни теми“, ''Margarita Philosophica'', 1503. Двете кучета ''veritas'' и ''falsitas'' преследват заека ''problema'', логиката бърза след тях, въоръжена с меча ''syllogismus''.

Виж Аристотел и Логика

Лопе де Вега

Лопе Феликс де Вега Карпио„На 6 декември 1562 г.

Виж Аристотел и Лопе де Вега

Лев Толстой

Граф Лев Николаевич Толстой (Лев Никола̀евич Толсто̀й) е виден руски писател и мислител.

Виж Аристотел и Лев Толстой

Йохан Фауст

Йохан Георг Фауст (Johann Georg Faust) е алхимик и астролог, с легендарна биография, според която е живял през първата половина на XVI век в Германия.

Виж Аристотел и Йохан Фауст

Йоан Филопон

Йоан Филопон (наричан понякога и Йоан Граматик или Йоан Александрийски) е византийски философ, живял в Александрия, Египет.

Виж Аристотел и Йоан Филопон

Йоанис Котуниос

Йоанис Котуниос (Ιωάννης Κωττούνιος, понякога Κοττούνιος) е виден ренесансов гръцки философ и писател, известен като Мъдрецът от Верия.

Виж Аристотел и Йоанис Котуниос

Йонийска школа (философия)

Карта на Древна Йония, по източния бряг на Егейско море. Йонийска школа е школа в древногръцката философия, която е била разположена в Милет, Йония през 6 и 5 век пр.н.е., е в някакъв смисъл грешен термин.

Виж Аристотел и Йонийска школа (философия)

1 хилядолетие пр.н.е.

Първото хилядолетие обхваща периода от началото на 1000 г. пр.н.е. до края на 1 г. пр.н.е.

Виж Аристотел и 1 хилядолетие пр.н.е.

11 февруари

11 февруари е 42-рият ден в годината според григорианския календар.

Виж Аристотел и 11 февруари

285 г. пр.н.е.

285 (двеста осемдесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Аристотел и 285 г. пр.н.е.

322 г. пр.н.е.

322 (триста двадесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Аристотел и 322 г. пр.н.е.

335 г. пр.н.е.

335 (триста тридесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Аристотел и 335 г. пр.н.е.

342 г. пр.н.е.

342 (триста четиридесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Аристотел и 342 г. пр.н.е.

344 г. пр.н.е.

344 (триста четиридесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Аристотел и 344 г. пр.н.е.

347 г. пр.н.е.

347 (триста четиридесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Аристотел и 347 г. пр.н.е.

7 март

7 март е 66-ият ден в годината според григорианския календар (67-и през високосна).

Виж Аристотел и 7 март

, Пиетро Помпонаци, Пиер Абелар, Пиер Гасенди, Платон, Платонова академия, Плоска Земя, Плотин, Посидоний, Пословица, Почтеност, Порфирий (философ), Подводница, Подозрението, Пол Грайс, Полис, Полития, Политическа реч, Политическа антропология, Политически спектър, Политика, Политика (Аристотел), Полибий, Полигнот Тасоски, Помпей Трог, Поезия, Петниста хиена, Периандър, Перипатетици, Оскар Уайлд, Основи на математиката, Ото Фрайзингски, Охлокрация, Органон, Облак, Огюст Конт, Одеон на Ирод Атик, Олимпиодор Млади, Омир, Онтология, Астрономия, Асос, Атика, Атинска демокрация, Атинска полития, Атинската школа, Артур Шопенхауер, Артабаз II, Архаична Гърция, Архелай I Македонски, Арабей I Линкестидски, Арабей II Линкестидски, Аристид, Аристотел (площад в Солун), Аристотелизъм, Аристокрация, Абасидски халифат, Авицена, Авероес, Агора, Ад (Божествена комедия), Адам Смит, Айваджък, Айн Ранд, Аксиома, Акустика, Академията на Платон (мозайка), Алфред Норт Уайтхед, Алберт Саксонски, Алберт Велики, Алкман, Алевади, Александър (филм), Александър III Македонски, Александър Афродизийски, Александър Ничев, Алексис дьо Токвил, Аминта II Македонски, Аминта III Македонски, Анселм Кентърбърийски, Анселм Хаверкамп, Антропология, Антономазия, Анри Бергсон, Анастас Герджиков, Анатомия, Анатомия на растенията, Анациклоза, Анаксагор, Анаксимен, Аналогия на разделената линия, Анна Комнина, Аполония Илирийска, Няя, Наутилуси, Научна революция, Наука, Натурално производство, Наблюдение на морски бозайници, Наварх, Навзика, Нанчо Попович, Никифор Хумн, Николай Коперник, Николо Макиавели, Никомах (син на Аристотел), Никомах (баща на Аристотел), Никомах (митология), Никомах (пояснение), Никомахова етика, Нерв, Негуш, Неорганична химия, Рудолф Ойкен, Ружански дворец, Растения, Рафаело Санцио, Рационализъм, Разум, Развито средновековие, Разделение на властите, Райно Попович, Рак (болест), Робство, Реторика, Ренесанс, Република, Сюжет, Стратон, Строци (фамилия), Старогръцка трагедия, Старогръцка комедия, Старогръцка литература, Старогръцки епос, Стагира, Стаи на Рафаело, Стилистика, Стереометрия, Стенопеичен фотоапарат, Схоластика, Средиземно море, Средновековие, Средновековна философия, СОНМ (издателство), Сатирна драма, Сабаил (замък), Свръхнова, Свободно време, Света гора (планина), Свети Николай Филантропинов, Сира Елимийски, Сила, Силогизъм, Симеон I, Симеонов сборник, Скай Тилеораси, Скилак, Скепсида, Смях, Смелост, Софизъм, Софокъл, Социална философия, Созиген, Сократ, Сократически диалог, Сократов проблем, Списък на философи, Списък на астероиди, свързани с България, Списък на древногръцки философи, Спиритуализъм (философия), Спор за универсалиите, Севт II, Седемте добродетели, Семиотика, Търтей, Трагедия, Талес, Танц, Тимокрация, Точни науки, Тодор Полименов, Тодор Врачански, Тома Аквински, Топика (Аристотел), Топика (пояснение), Технокрация, Технология и техника на живописта, Театър, Телемах, Темистий, Теофраст, Теория за формите, Теодор Метохит, Теодор Газа, Убеждение, Уилям Пети, Уилям Окам, Уилям Уимзът, Ум, Университет, Функция на принадлежност, Франц Брентано, Франческо Реди, Фридрих II (Свещена Римска империя), Фридрих Ницше, Фридрих Хайек, Фараби, Фаларис, Физика, Физика (Аристотел), Филип (син на Александър I), Филип Уилрайт, Философия, Философия на историята, Флогистон, Фотография, Форма на Земята, Формална логика, Христо Г. Данов (награда), Хризип, Халкида, Ханс-Георг Гадамер, Хана Аренд, Хвърляне на жребий, Хиромантия, Хилеморфизъм, Химия, Химичен елемент, Хипатия, Хипий (тиран), Хипотеза, Хиподам Милетски, Хипократ, Хефестион, Хермий (тиран), Херменевтика, Хегемон Тасоски, Хектокотил, Хелиоцентрична система, Цицерон, Цочо Бояджиев, Шарл дьо Монтескьо, Шестоднев (Йоан Екзарх), Щастие, Ян Лукашевич, Музей на македонската борба (Хромио), Математика, Марсилий Падуански, Мартин Хайдегер, Мартин Лутер, Мария Лукреция де Медичи, Максим от Ефес, Македонски гърци, Мантикора, Манфред Фурман, Мишел Вебер, Миграция на птиците, Мимезис, Минерал, Миеза, Миезки нимфеум, Многомерна геометрия, Морска биология, Морски бозайник, Мовсес Хоренаци, Моисей Маймонид, Метафизика, Метафизика (Аристотел), Метеорология, Медика, Медовина (напитка), Мекотели, Меланхолия, Мелис, Мемо ди Филипучо, История, История на физиката, История на Антарктида, История на астрономията, История на икономическата мисъл, История на науката, История на психологията, История на политическите и правни учения, История на евреите в Турция, История на екологията, История на Драч, Исая Бърлин, Исак Нютон, Исихазъм, Искреност, Италианска литература, Ирина Комнина (севастократорица Ирина), Ибн Туфайл, Ибн ал-Хайтам, Идея, Извънземен живот, Изкуство, Изкуствознание, Изота Ногарола, Икономика (наука), Имануел Кант, Имена на гърците, Интелект, Ипостас, Жак Рансиер, Жан Буридан, Жан-Жак Русо, Животът на философите, Живопис, Жорж Сорел, Жозеф дьо Местр, Жестомимичен език, За въртенето на небесните сфери, За оратора, За поетическото изкуство, Завист, Закон за запазване на масата, Закон за изключеното трето, Здрав разум, Златен век (митология), Златен век на исляма, Зенон от Елея, Бяс, Бял щъркел, Буриданово магаре, Бръснач на Окам, Брунето Латини, Британско кралско научно дружество, Бачковски манастир, Барбара Касен, Баба (нос), Битие, Бируни, Библиотека „Философско наследство“, Библиотека „Естетика и изкуствознание“, Биология, Борис Гройс, Богдан Богданов, Божествена комедия, Боеций, Втори видински сборник, Варлаам Калабрийски, Виа Аристотелис, Византийски и християнски музей, Винко Прибоевич, Гръцки език, Гръмотевица, Гравитация, Гражданство, Гражданска война във Византия (1341 – 1347), Гражданска добродетел, Граматика, Григор Татеваци, Газания, Гай Марий Викторин, Галактика, Галилео Галилей, Готфрид Лайбниц, Готика, Гортински закони, Гордост, Герардус Меркатор, Гемлик, Георг Вилхелм Фридрих Хегел, Георги Гочев (филолог), Геометрия, Държава, Държавно устройство, Дънс Скот, Душа, Дуализъм (философия), Дуализъм (религия), Драконови закони, Древна Атина, Древна Гърция, Древни олимпийски игри, Древногръцки театър, Древногръцки календар, Давид, Две концепции за свободата, Джироламо Савонарола, Джорджо Агамбен, Джовани Пико дела Мирандола, Джон Лангшоу Остин, Джон Лок, Диалектика, Дикеарх, Диоген Аполонийски, Доброта, Доналд Дейвидсън, Деспотизъм, Дерда II Елимийски, Дедукция, Демархия, Демостен, Демокрит, Дентална медицина, Дени Дидро, Естествено състояние, Есхил, Етика, Етос, Евър, Евтидем, Евклид, Едип цар, Езикознание, Езоп, Елинистическа литература, Елеати, Емануел Сведенборг, Емпиризъм, Емпедокъл, Ентелехия, Енциклопедия, Енергия, Енергия (психология), Епистемология, Епикур, Лъв, Луций Калвизий Тавър, Лукреция Торнабуони, Лунна дъга, Литературна критика, Лицей, Ликимний, Ликофрон (софист), Лоренцо де Медичи (Великолепни), Логика, Лопе де Вега, Лев Толстой, Йохан Фауст, Йоан Филопон, Йоанис Котуниос, Йонийска школа (философия), 1 хилядолетие пр.н.е., 11 февруари, 285 г. пр.н.е., 322 г. пр.н.е., 335 г. пр.н.е., 342 г. пр.н.е., 344 г. пр.н.е., 347 г. пр.н.е., 7 март.