Съдържание
109 отношения: Къзълкум, Къзълординска област, Кундуз (река), Кафирниган, Карасукска култура, Карадаря, Каракумски канал, Каракалпакстан, Казахстан, Казахска степ, Кантубек, Канал, Кандзю, Кизилсу (приток на Пяндж), Кизилсу (приток на Вахш), Космос 140, Кокча, Кокарал, Кокаралска стена, Келес (река), Пяндж (река), Пьотър Анжу, Приаралски Каракум, Паласов теодоксус, Памук, Платика, Печенеги, Атлантропа, Ахангаран (река), Аралск, Аралкум, Арис (река), Азия, Айдаркул, Актобенска област, Алани, Александър Маркевич, Александър Можайски, Алексей Бутаков, Амударя, Антракс, Нарин (река), Напояване, Николай Северцов, Николай Барбот дьо Марни, Разпространение на исляма, Реки в Казахстан, Сърдаря, Сурхандаря, Судоче, ... Разширете индекс (59 Повече ▼) »
Къзълкум
Изглед от Къзълкум. Къзълку́м (Qizilqum; Қызылқұм; букв. „червен пясък“) Кызылкум) е голяма пясъчна пустиня в централната част на Средна Азия, простираща се на територията на Узбекистан, Казахстан и Туркменистан, с площ около 300 хил.km² (11-ата по големина пустиня в света).
Къзълординска област
Къзълординска област (Қызылорда облысы; Кызылординская область) е една от 14-те области на Казахстан.
Виж Аралско море и Къзълординска област
Кундуз (река)
Кундуз (کوندز), (в горното течение Бамиян بامیان, в средното Сурхаб سرخآب) е река в северната част на Афганистан, ляв приток на Амударя), протичаща през провинциите Бамиян, Баглан и Кундуз.
Виж Аралско море и Кундуз (река)
Кафирниган
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Кафирниган (Кофарниҳон; Kofarnihon; Кафирниган) е река в Таджикистан и частично (около 50 km) по границата с Узбекистан, десен приток на Амударя.
Карасукска култура
Разкопки на карасукски некропол Карасукска култура е археологическа култура от бронзовата епоха в Южен Сибир и Казахстан (от горното течение на Енисей до Аралско море), датирана към периода 13-9 век пр.н.е.
Виж Аралско море и Карасукска култура
Карадаря
Нарин (сателитна снимка) Карадаря (Кара-Дарыя; Qoradaryo, Қорадарё; Карадарья) е река в Киргизстан (Ошка и Джалалабадска област) и Узбекистан (Андижанска и Наманганска област), лява съставяща на река Сърдаря.
Каракумски канал
Каракумският канал на карта на Туркменистан. Изглед от канала. Каракумският канал (Garagum kanaly) в Туркменистан е най-големият напоителен канал в света.
Виж Аралско море и Каракумски канал
Каракалпакстан
Каракалпакстан (Qoraqalpog`iston Respublikasi) е автономна република в Узбекистан.
Виж Аралско море и Каракалпакстан
Казахстан
Казахстан, (Қазақстан), официално Република Казахстан, (Қазақстан Республикасы) е република в централната част на Евразия.
Казахска степ
Казахската степ обхваща обширен палеарктически регион в Централна Азия.
Виж Аралско море и Казахска степ
Кантубек
Кантубек (Кантюубек), наричан още Аралск-7, е изоставен град на остров Возрождение (на Узбекистан) в Аралско море.
Канал
Каналите са изкуствени водни пътища, обикновено свързващи съществуващи езера, реки или морета.
Кандзю
Карта на пътуването на Джан Циен, на която е отбелязана и Кандзю Кандзю (康居; Kāngjū) е историческа държава в Централна Азия, известна от китайски източници за времето между 2 век пр.н.е.
Кизилсу (приток на Пяндж)
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Кизилсу (Мулокани, Шурабдаря) (Қизилсу; Кызылсу) е река в Таджикистан, десен приток на Пяндж (лява съставяща на Амударя).
Виж Аралско море и Кизилсу (приток на Пяндж)
Кизилсу (приток на Вахш)
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Кизилсу (Карасу) (Кызыл-Суу; Кизилсӯ; Кызылсу) е река в Киргизстан (Ошка област) и Таджикистан, дясна съставяща на Вахш (дясна съставяща на Амударя).
Виж Аралско море и Кизилсу (приток на Вахш)
Космос 140
Космос 140 е третият експериментален съветски космически кораб от типа „Союз“.
Кокча
Кокча (رودخانه کوکچه) е река в североизточната част на Афганистан, ляв приток на Пяндж (лява съставяща на Амударя).
Кокарал
Остров Кокарал (в зелено) на картата на Аралско море Кокарал (Көкарал – Зелен остров) до 1973 г.
Кокаралска стена
Малък Арал (долу) преди и (горе) след създаването на Кокаралската стена Кокаралска стена се нарича изкуствена стена, разделяща пролива между 2-те части на пресъхващото Аралско море – Голям Арал (Южно Аралско море) и Малък Арал (Северно Аралско море).
Виж Аралско море и Кокаралска стена
Келес (река)
Келес (Келес; Keles/Келес; Келес) е река в Южен Казахстан (Туркестанска област) и частично (около 15 km) по границата с Узбекистан, десен приток на Сърдаря.
Виж Аралско море и Келес (река)
Пяндж (река)
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Река Пяндж Пяндж (Панҷ; Пяндж) е голяма река в Централна Азия, по цялото си протежение служеща за граница между Таджикистан на север и Афганистан на юг, лява съставяща на Амударя.
Виж Аралско море и Пяндж (река)
Пьотър Анжу
Пьотър Фьодорович Анжу (Пётр Фёдорович Анжу) е руски адмирал, полярен изследовател.
Виж Аралско море и Пьотър Анжу
Приаралски Каракум
Приаралски Каракум (Арал қарақұмы; Приара́льские Караку́мы, букв.) е пясъчна пустиня в Приаралието (Къзълординска област), Казахстан, Средна Азия.
Виж Аралско море и Приаралски Каракум
Паласов теодоксус
Паласов теодоксус (Theodoxus pallasi) е вид морско коремоного от семейство Неритиди (Neritidae).
Виж Аралско море и Паласов теодоксус
Памук
Памук Памукът е ценна влакнодайна култура, добивана от семепъпката на няколко вида от растителния род Памук (Gossypium) – G. arboreum, G. barbadense, G. herbaceum и G. hirsutum.
Платика
Платиката (Abramis brama) е сладководна риба от семейство Шаранови.
Печенеги
Територия, контролирана от печенегите около 1030 година Печенегите или печенезите (pacanāk; πατζιναικος; besenyő; pacinacae, bisseni) са съюз на тюркоезични номадски или полуномадски племена от Централна Азия, които се установяват в Северното Причерноморие в края на IX век, а през XI-XII век част от тяхсе преселват на Балканите.
Атлантропа
Атлантропа, известна и като Пантропа, е огромен инженерен проект, разработен от германския архитект Херман Соргел през 1920-те години и защитаван от него до самата му смърт през 1952 г.
Ахангаран (река)
Ахангаран (Ангрен) (Ohangaron/Оҳангарон; Ахангаран, Ангрен) е река в Узбекистан, Наманганска и Ташкентска област, десен приток на Сърдаря.
Виж Аралско море и Ахангаран (река)
Аралск
Аралск (Арал) е град в Югозападен Казахстан, Къзълординска област, административен център на Аралски район.
Аралкум
Анимирана карта на намаляващото Аралско море и разрастващия се Аралкум Аралку́м (понякога Аккум) е нова пустиня, образувана през 1960-те години (и разширяваща се) на мястото на пресъхващото Аралско море в Средна Азия.
Арис (река)
Арис (Арыс өзені; Арыс) е река протичаща по територията на Южен Казахстан (Южноказахстанска област), десен приток на Сърдаря.
Виж Аралско море и Арис (река)
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Айдаркул
Айдарку́л (Aydar ko‘li) е изкуствено езеро на територията на Узбекистан.
Актобенска област
Актобенска област (Ақтөбе облысы; Актюбинская область) е една от 14-те области на Казахстан.
Виж Аралско море и Актобенска област
Алани
Аланите са иранска народност, част от сарматите, обитавала през I век териториите североизточно от Черно море.
Александър Маркевич
Александър Прокофиевич Маркевич (1905 – 1999) е изтъкнат украински зоолог и паразитолог.
Виж Аралско море и Александър Маркевич
Александър Можайски
Можайски на пощенска марка от 1963 г. Александър Фьодорович Можайски (Алекса́ндр Фёдорович Можа́йский) е руски военноморски деец – контраадмирал, изобретател – пионер в авиацията.
Виж Аралско море и Александър Можайски
Алексей Бутаков
Алексей Иванович Бутаков е руски военноморски деятел, контраадмирал (15 октомври 1867), един от първите изследователи на Аралско море.
Виж Аралско море и Алексей Бутаков
Амударя
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Амударя, космическа снимка на делтата, ноември 1994 г. Амударя (آمو سيند; Амударё; Amyderýa; Amudaryo; آمودریا – дар на фарси означава река, море или океан.
Антракс
Антраксът (от старогръцки: ἄνθραξ – въглен; латинско име: Pustula maligna; на български известен и като синя пъпка, сибирска язва, въглен и злокачествен оток) е остро заразно заболяване, което се характеризира с тежка интоксикация.
Нарин (река)
Сливането на Карадаря с Нарин (сателитна снимка) Нарин (Нарын; Norin; Нарын) е река в Киргизстан (Исъккулска, Наринска и Джалалабадска област) и Узбекистан (Наманганска област), дясна съставяща на река Сърдаря.
Виж Аралско море и Нарин (река)
Напояване
Система за напояване чрез дъждуване в Ню Джърси, САЩ Напояването е изкуствено увеличаване на влажността на почвата, най-често с цел да се подпомогне растежът на земеделски култури, особено в райони с неблагоприятен климат.
Николай Северцов
Николай Алексеевич Северцов (Никола́й Алексе́евич Се́верцов) е руски зоолог и пътешественик-изследовател.
Виж Аралско море и Николай Северцов
Николай Барбот дьо Марни
Николай Павлович Барбот дьо Марни (Николай Павлович Барбот де Марни) е руски изследовател, геолог, професор в Петербургския минен институт (1866).
Виж Аралско море и Николай Барбот дьо Марни
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Аралско море и Разпространение на исляма
Реки в Казахстан
Водно-стопански басейни в Казахстан На територията на Казахстан протичат над 85 000 големи и малки реки.
Виж Аралско море и Реки в Казахстан
Сърдаря
Сърдаря (سيردريا; Сырдария; Сирдарё; Sirdaryo) е най-дългата и втора по водоносност река в Средна Азия, протичаща по територията на Узбекистан, Таджикистан и Казахстан.
Сурхандаря
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Сурхандаря (Surxondaryo; Сурхандаря) е река в Узбекистан, десен приток на Амударя.
Судоче
Судоче (Sudochye ko‘li, Судочье кўли; Судочье) е бивше единно, сладководно езеро в Узбекистан (Република Каракалпакстан).
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Виж Аралско море и Средиземно море
Саръкамъшка котловина
Саръкамъшката котловина (Саръкамъшка падина) (Sarygamyş çöketligi; Sariqamish botig`i; Сарыкамышская котловина) е обширна безотточна котловина (падина) в Средна Азия, на границата между пустинята Каракум, на югоизток и пустинното плато Устюрт на северозапад и север.
Виж Аралско море и Саръкамъшка котловина
Саръкамъшко езеро
Саръкамъшкото езеро или Саръкамъш (Sarygamyş köli; Sariqamish ko‘li; Сарыкамышское озеро) е безотточно горчиво-солено езеро, разположено в Саръкамъшката котловина, в северната част на Туркменистан (по-голямата южна част) и западната част на Узбекистан (малка част от северния участък).
Виж Аралско море и Саръкамъшко езеро
Сармати
Сарматия като част от Скития през 100 г. пр.н.е. Сарматите (Sarmatæ) са голяма група древни източноирански конни номадски народи, произхождащи от централните части на Евразийската степ и мигрирали към Понтийско-Каспийската степ в периода от III в.
Сайга
Степите в Казахстан са дом на голяма част от Саигите Картина на група Сайги Сайга отблизо Сайга́та (Saiga tatarica), известна още като сайга́к, степна антилопа или степна сайга, е вид средно голям чифтокопитен бозайник от семейство Кухороги.
Солено езеро
Соленото езеро е изолиран от световния океан воден басейн, който има концентрация на соли (обикновено натриев хлорид) и други разтворени минерали, значително по-висока от тази в повечето езера (обикновено най-малко три грама сол на литър).
Виж Аралско море и Солено езеро
Сонгкул
Сонгкул (Сонкьол, Сонгкьол) (Соңкөл; Сонкёль) е сладководно езеро в Централен Тяншан, в Киргизстан (Наринска област).
Селско стопанство на Русия
Селското стопанство е отрасъл на икономиката на Русия.
Виж Аралско море и Селско стопанство на Русия
Селджуци
Селджуците (производно от основната форма селджук в м.р. ед. ч.), понякога селджукски турци, са военно-племенен конгломерат от огузки тюркски народи.
Тураниди
Туранската раса (тураниди, Turanid race) е остарял термин, използван през 20 век в общата (физическа) антропология, за да бъдат обозначени представителите на популациите, населяващи Средна Азия и Казахстан.
Таймлапс
Цъфтящ здравец – 2 часа редуцирани до няколко секунди Таймлапс на залез Бобови семена покълват – възпроизведени 10 дена за 1 минута newspaper.
Тоехиро Акияма
Тоехи́ро Акия́ма (秋山 豊寛) е японски журналист и космонавт.
Виж Аралско море и Тоехиро Акияма
Устюрт
Устюрт (Үстірт; Ustyurt; Üstyurt – възвишение) е обширно плато в западната част на Средна Азия – основно в Казахстан (Мангистауска област), частично в Узбекистан (Република Каракалпакстан) и в Туркменистан.
Узбекистан
Узбекистан, официално Република Узбекистан (O‘zbekiston Respublikasi) е държава в Централна Азия.
Фадей Белингсхаузен
Фадей Фадеевич Белингсхаузен (Фаддей Фаддеевич Беллинсга́узен; Fabian Gottlieb Thaddeus von Bellingshausen) е знаменит руски мореплавател от немски произход, адмирал.
Виж Аралско море и Фадей Белингсхаузен
Хиванско ханство
Хиванското ханство (خانات خیوه; Xiva xonligi, Хива хонлиги, خیوه خانلیگ) е историческа узбекска държава, съществувала в историческата област Хорезмия от 1511 до 1920 година, с изключение на период на персийска окупация от Надир Шах между 1740 – 1746.
Виж Аралско море и Хиванско ханство
Хорасански път
Хорасанския път през Средновековието е стратегически търговски път, по който се движат кервани между Багдад, столицата на Абасидите и североизточната провинция Хорасан, а от там – към страните от Средна Азия и Китай.
Виж Аралско море и Хорасански път
Хорезъм
Хорезъм, също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море.
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
Виж Аралско море и Централна Азия
Чаткал
Чатка̀л (Чаткал; Chatqol, Чатқол) е река в Джалалабадска област на Киргизстан и Ташкентска област на Узбекистан.
Чирчик (река)
Чирчик (Chirchiq, Чирчиқ) е река в Ташкентска област на Узбекистан, десен и най-пълноводен приток на Сърдаря.
Виж Аралско море и Чирчик (река)
Чингис хан
Чингис хан (Чингис хаан; първо се казва: Темуджин или Темууджин, на монголски: Тэмүжин, Тэмүүжин: Ковача; Dschingis Khan; * вероятно 1155, 1162 или 1167; † вероятно на 18 август 1227) е хан на Монголите, монголски държавник, основал Монголската империя, най-голямата държава в човешката история.
Шалкартениз
Шалкартениз (Челкартениз) (Шалқартеңіз – безбрежно море; Шалкартениз) е обширен солончак, разположен на около 200 km североизточно от Аралско море, в южната част на Тургайската падина, в югоизточната част на Актобенска област на Казахстан.
Виж Аралско море и Шалкартениз
Юебан
Юебан (悅般; Yuèbān) е държава в Централна Азия, съществувала от средата на II век до края на V век.
Муйнак
Муйнак (Мўйноқ; каракалпакски: Moynaq или Мойнақ) е град в Република Каракалпакстан, Западен Узбекистан.
Михаил Лазарев
Михаил Петрович Лазарев е руски мореплавател, пътешественик-изследовател на Антарктика, адмирал.
Виж Аралско море и Михаил Лазарев
Море
Черно море при Каваците Изглед от Черно море край Севастопол Морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа.
История на Казахстан
Историята на Казахстан включва събития, случили се в Арало-Каспийския регион и на територията на съвременен Казахстан от момента на заселването им.
Виж Аралско море и История на Казахстан
История на Турция
Териториална експанзия на Османската империя Република Турция е наследник на Османската империя, създадена след падането на султан Мехмед VI от новото републиканско събрание на Турция през 1922 година.
Виж Аралско море и История на Турция
История на Узбекистан
Местоположение на Узбекистан днес Историята на Централна Азия, Великата степ и Узбекистан съдържа серия от събития, свързани с миграция на народи, разцвет и упадък на империи.
Виж Аралско море и История на Узбекистан
Ибн Фадлан
Ахмед ибн Фадлан ибн ал-Аббас ибн Рашид ибн Хаммад (на арабски أحمد بن فضلان بن العباس بن راشد بن حماد) е арабски пътешественик и писател живял през първата половина на Х в.
Засоляване на почвите
Засоляването на почвите е една от причините за намаляване на почвеното плодородие.
Виж Аралско море и Засоляване на почвите
Бял щъркел
Белият щъркел (Ciconia ciconia) е вид едра птица, представител на семейство Щъркелови.
Бряг
Редуване на плажове и клифове на остров Крит Брегът е ивицата на взаимодействие между сушата и воден басейн (океан, море, езеро, залив, река, язовир).
Барсуки
Барсуки (Големи Барсуки и Малки Барсуки) (Үлкен Борсық; Большие Барсуки, Малые Барсуки) са две меридионално разположени и успоредни помежду си пустини в Казахстан, в южната част на Актобенска и северозападната част на Къзълординска област, северно от Аралско море.
Барсакелмес
Барсакелмес е бивш остров на Казакстан в Аралско море.
Виж Аралско море и Барсакелмес
Бартанг
Изглед от каньоновидната долина на река Бартанг Бартанг (Бартанг — тясно корито; Бартанг) е река, протичаща по територията на Афганистан и Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област), десен приток на Пяндж (лява съставяща на Амударя).
Балхаш
Балха́ш (Балқаш Көлі) е безотточно полусолено езеро в югоизточната част на Казахстан, второто по големина солено езеро в света (след Каспийско море) и 14-ото по площ.
Безотточна област
Безотточната област на Каспийско море Безотточната област е вътрешноконтинентална територия от земната повърхност, която или не се отводнява, или ако се отводнява, водата не достига до световния океан.
Виж Аралско море и Безотточна област
Белинсхаузен
Белинсхаузен може да се отнася за.
Виж Аралско море и Белинсхаузен
Белингсхаузен (пояснение)
Белингсхаузен може да се отнася за.
Виж Аралско море и Белингсхаузен (пояснение)
Вахш (река)
Схематична карта на водосборния басейн на река Амударя Вахш (Вахш; Вахш) е река в Таджикистан, дясна съставяща на Амударя.
Виж Аралско море и Вахш (река)
Вахандаря
Вахандаря (в горното течение – Вахджир) (وخاندریا, Вахондарё) е река в североизточната част на Афганистан, лява съставяща на Пяндж (лява съставяща на Амударя).
Вилхелм де Рубрук
Вилхелм де Рубрук (Willielmus de Rubruquis), наричан още Вилхелм Рубрук, Гийом де Рубрук или Уилям от Рубрук, е фламандски монах, мисионер, дипломат и пътешественик, автор на съчинение, описващо бита и историята на народите в Средна Азия в средата на XIII век.
Виж Аралско море и Вилхелм де Рубрук
Возрождение (остров)
Остров Возрождение от Космоса, ноември 1994 г. Остров Возрождение се свърза със сушата в средата на 2001 г. Остров Возрождение (Возрождение аралы; Tiklanish orollari; Остров Возрождения) е бивш остров (до 2001 година и през 2009 – 2010 г.), а понастоящем полуостров в Аралско море.
Виж Аралско море и Возрождение (остров)
Вокил
Вокѝл (или Укил) е българска (прабългарска) владетелска династия, вписана в Именника на българските ханове, от която произхождат няколко владетели, управлявали България през VIII век.
Велики Селджук
Селджукската империя или Велики Селджук е тюрко-персийска сунитска мюсюлманска империя по време на Развитото средновековие, произхождаща от клон на племето Огуз.
Виж Аралско море и Велики Селджук
Гунт
Гунт (Гунд; Гунт) е река, протичаща по територията на Таджикистан (Горнобадахшанска автономна област), десен приток на Пяндж (лява съставяща на Амударя).
Големите езера
Големите езера от космоса Големите езера (Great Lakes) са група от 5 големи езера в Северна Америка, в близост или на границата между САЩ и Канада.
Виж Аралско море и Големите езера
География на Казахстан
Казахстан, официално Република Казахстан (Қазақстан Республикасы) е суверенна държава в централната част на Евразия. Площ 2 724 902 km² (4-то място по големина в Азия и 9-о място в света).
Виж Аралско море и География на Казахстан
География на Киргизстан
Карта на Киргизстан Киргизстан е държава в Централна Азия или в североизточната част на Средна Азия.
Виж Аралско море и География на Киргизстан
География на Узбекистан
Спътникова фотоснимка на Узбекистан Узбекистан (O‘zbekiston) е независима държава разположена в югозападната част на Централна Азия.
Виж Аралско море и География на Узбекистан
Дещи Къпчак
Дещи Къпчак (Дешт-и Кипчак, دشت قپچاق, „Кипчакска степ“) е историческа област в Евразия, обхващаща степните области от долното течение на Дунав до Аралско море и езерото Балхаш.
Виж Аралско море и Дещи Къпчак
Ефталити
Ефталитите, или бели хуни, са степен народ от групата на хионитите, завладял през 5 – 6 век обширна територия от Тарим и Согдиана до Пенджаб.
Едуард Фридрих Еверсман
Александър Едуард Фридрихфон Еверсман (Alexander Eduard Friedrich Eversmann; Эдуард Александрович Эверсман) е германски зоолог, ботаник и изследовател, работил през по-голямата част от живота си в Русия.
Виж Аралско море и Едуард Фридрих Еверсман
Езеро
Крайморското бургаското езеро в България Високопланинското езерото Близнака от Седемте рилски езера Ледниково езеро, пощенска картичка от 1906, Източник ДАА. Езерото е котловинно понижение на сушата, запълнено с вода с характерни брегове и забавен водообмен, създадени под въздействието на ветровите вълнения и езерните течения.
Ливаден гущер
Ливадният гущер (Lacerta agilis) е вид средноголям гущер, разпространен в големи части от Евразия, включително и България.
Виж Аралско море и Ливаден гущер
Лев Берг
Лев Семьонович Берг (Лев Семёнович Берг) е руски и съветски зоолог и географ.
60-и източен меридиан
60-ият източен меридиан или 60° източна дължина e меридиан, който се разпростира от Северния полюс на север, през Северния ледовит океан, Европа, Азия, Индийския океан и Антарктида, до Южния полюс на юг.
Виж Аралско море и 60-и източен меридиан