Съдържание
15 отношения: Ки, Анцу, Списък на божества от шумеро-акадската митология, Урук, Шумер, Мардук, Ме, Ищар, Инана, Гърленски храм-кладенец, Египетски божества по азбучен ред, Енхедуана, Енки, Енлил, Епос за Гилгамеш.
Ки
Ки е богинята на земята в шумерската митология.
Виж Ану и Ки
Анцу
Цу или Анцу (в персийски и шумерски произлиза от думата „ан“, която означава „небе“ и „цу“ – „далеч“) в акадската митология е син на богинята на птиците Сирис.
Виж Ану и Анцу
Списък на божества от шумеро-акадската митология
В списъкъка са включени различни богове, демони и герои, а също локации и абстрактни понятия от шумеро-акадската митология.
Виж Ану и Списък на божества от шумеро-акадската митология
Урук
Градовете в Месопотамия през II хил. пр. Хр. Керамична плочка от Урук, III хил. пр. Хр. Урук (на шумерски Unug, библ. Erech)Trevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.
Виж Ану и Урук
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Виж Ану и Шумер
Мардук
Мардук (Клинопис: 𒀭𒀫𒌓 dAMAR.UTU; шумерски: amar utu.k „теле на слънцето; слънчево теле“; класически сирийски: ܡܪܘܿܕ݂ܵܟܼ (Mrōḏāḵ), еврейски: מְרֹדַךְ, съвременен: Mərōdaḵ, тибирийски: Merōḏaḵ) е бог от древна Месопотамия и божество покровител на град Вавилон.
Виж Ану и Мардук
Ме
В шумерската митология ме (шумерски, /me/ или /mi/) или ŋe (/ŋе/) или парсу (акадски) са законите и правилата на боговете, божествени, тайнствени сили, даващи основата на онези социални институции, религиозни практики, технологии, поведения и човешки състояния, които правят цивилизацията възможна, каквито представи са имали шумерите за нея.
Виж Ану и Ме
Ищар
Ищар-Инана Възстановка на храма на Ищар с храмов инвентар и статуетки на молещи се. Ашур, ок. 2400 г. пр. н. е., Музей Пергамон, Берлин Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин.
Виж Ану и Ищар
Инана
Инана (Inanna, също Нинана, вероятна етимология – „владетелка на ветровете“) е шумерска богиня на плодородието, плътската любов, битките и раздора, господарка на планетата Венера.
Виж Ану и Инана
Гърленски храм-кладенец
Гърленският храм-кладенец е археологически обект, датиран към късната бронзова епоха, намиращ се северно от село Гърло, област Перник (България).
Виж Ану и Гърленски храм-кладенец
Египетски божества по азбучен ред
Тази статия представя списък на египетски божества по азбучен ред.
Виж Ану и Египетски божества по азбучен ред
Енхедуана
Енхедуана (En-hedu-ana) (2285 г. пр.н.е. – 2250 г. пр.н.е.), също и като Енхедуанна, означаващо „повелителка, принадлежаща на Ану“ или „висша жрица, принадлежаща на Ану“ (Ану – небето, небесата, рая) е била акадска жрица на Луната или Нанна в Ур.
Виж Ану и Енхедуана
Енки
Енки (шумерски: владетел на земята), или Еа (Ейя) на акадски език и във вавилонската религия, е един от главните богове в шумеро-акадския пантеон.
Виж Ану и Енки
Енлил
Енлил (Еллил, вероятна етимология – „владетел на ветровете“) е шумерски и вавилонски бог на въздуха и бурите, владетел на пространството между небето и земята, господар на света.
Виж Ану и Енлил
Епос за Гилгамеш
Фрагмент от акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.