Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Анаксагор

Index Анаксагор

Анаксагор е древногръцки, предсократически философ, представител на йонийската школа и основоположник на философския живот в Древна Атина, където живее около 30 години, докато не е прогонен от града, след като е обвинен в безбожие.

Съдържание

  1. 26 отношения: Квадратура на кръга, Клазомена, Произход на живота, Перикъл, Облаците, Атиняни, Архелай, Аристарх Самоски, Ад (Божествена комедия), Анаксагор (пояснение), Сократ, Списък на философи, Тукидид, Хипотеза за космичен произход, Материализъм, История на психологията, Животът на философите, Дуализъм (религия), Древна Атина, Древна Гърция, Досократици, Дервентски папирус, Еврипид, Елинистическа литература, Йонийска школа (философия), 500 г. пр.н.е..

Квадратура на кръга

Квадратурата на кръга е една от трите знаменити нерешими задачи на древността, занимавали умовете на математиците с векове.

Виж Анаксагор и Квадратура на кръга

Клазомена

Клазомена (Κλαζομεναί) Klazomenai или Clazomenae е древен гръцки полис в Йония, член на Йонийския съюз.

Виж Анаксагор и Клазомена

Произход на живота

Произходът на живота е област от познанието, която, макар и да е постоянно във фокуса на човешкия интерес, е незавършена.

Виж Анаксагор и Произход на живота

Перикъл

''Анаксагор и Перикъл'' от Огюстен-Луи Бел (1757–1841) Перикъл (гр. Περικλῆς, лат. Periklēs, ок.495 – 429 пр.н.е.) е древногръцки политик, управлявал Древна Атина през втората половина на 5 век пр.н.е.

Виж Анаксагор и Перикъл

Облаците

„Облаците“ (Νεφέλαι Nephelai) е старогръцка комедия, написана от знаменития комедиограф Аристофан.

Виж Анаксагор и Облаците

Атиняни

Това е списък на известни личности, свързани с Атина.

Виж Анаксагор и Атиняни

Архелай

Архелай (Archelaus; на гръцки: Ἀρχέλας) е древногръцки философ по Естествена философия от 5 век пр.н.е. Роден е вероятно в Атина.

Виж Анаксагор и Архелай

Аристарх Самоски

АристархСамоски (Ἀρίσταρχος ὁ Σάμιος) e древногръцки астроном и математик от III век пр. Хр..

Виж Анаксагор и Аристарх Самоски

Ад (Божествена комедия)

„Ад“ e първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.

Виж Анаксагор и Ад (Божествена комедия)

Анаксагор (пояснение)

Анаксагор може да се отнася за.

Виж Анаксагор и Анаксагор (пояснение)

Сократ

Сократ (Σωκράτης, Сократес) е древногръцки философ, един от най-важните символи на западната философска традиция.

Виж Анаксагор и Сократ

Списък на философи

А – Б – В – Г – Д – Е – Ж – З – И – Й – К – Л – М – Н – О – П – Р – С – Т – У – Ф – Х – Ц – Ч – Ш – Щ – Ъ – Ю – Я ----.

Виж Анаксагор и Списък на философи

Тукидид

Тукидид (Θουκυδίδης; Thucydides) е древногръцки историк и военачалник, автор на „История на Пелопонеската война“ в 8 книги.

Виж Анаксагор и Тукидид

Хипотеза за космичен произход

Хипотезата за космичен произход твърди, че животът на Земята е пренесен от космоса, чрез панспермия (от гръцки пан-всеобщ, и сперма).

Виж Анаксагор и Хипотеза за космичен произход

Материализъм

Материализмът ( – веществен) e монистично направление в онтологията, според което всичко реално съществуващо е материя – всички обекти са материални и всички явления, включително съзнанието, са резултат от материални взаимодействия, като материята е единствената субстанция.

Виж Анаксагор и Материализъм

История на психологията

Днес психологията се определя като „научно изследване на поведението и психичните процеси“.

Виж Анаксагор и История на психологията

Животът на философите

Кодекс 90 на манастира Дионисият, ръкопис от 13 век, съдържащ творби на Херодот, Плутархи (на картинката) Диоген Лаерций „Животът на философите“ (Βίοι καὶ γνῶμαι τῶν ἐν φιλοσοφίᾳ εὐδοκιμησάντων, Животът и ученията на видните философи) е доксография на гръцки философи от Диоген Лаерций, писана на старогръцки, може би в първата половина на 3 век.

Виж Анаксагор и Животът на философите

Дуализъм (религия)

Като дуалистични (duo, dualis: две, двойствен) биват определяни философските и/или религиозни системи, защитаващи наличието на две основни начала (принципа, естества, същности), разглеждани като напълно независими едно от друго и антагонистични (намиращи се в постоянна борба помежду си): доброто и злото, силите на светлината (познанието, красотата и духовността) и тъмнината (мракобесието, злобата, греха и порочността), Бог и Сатаната.

Виж Анаксагор и Дуализъм (религия)

Древна Атина

Древна Атина (Αρχαία Αθήνα) е полис в Атика, който от V век пр.н.е. заедно със Спарта играе водеща и определяща роля в историята на Древна Гърция.

Виж Анаксагор и Древна Атина

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.

Виж Анаксагор и Древна Гърция

Досократици

Предсократици (нем.:Vorsokratiker; фр. présocratiques) е историко-философски термин, назоваващ дервногръцките философи активни преди и до времето на Сократ(470 – 399 пр.н.е.) Тъй като филосфските идеи и школи, които тръгват от тях, в много случаи се проследяват и по-късно, „предсократическа философия“ се счита за неудачен термин.

Виж Анаксагор и Досократици

Дервентски папирус

Дервентският папирус (Πάπυρος τουΔερβενίου) е древногръцки папирус, открит в 1962 година.

Виж Анаксагор и Дервентски папирус

Еврипид

Еврипид (Εὐριπίδης) е древногръцки поет и драматург, ученик на софистите Анаксагор, Продик и Протагор и приятел на Сократ.

Виж Анаксагор и Еврипид

Елинистическа литература

Елинистическата литература е литературата от елинистическата епоха, наречена така от Й.

Виж Анаксагор и Елинистическа литература

Йонийска школа (философия)

Карта на Древна Йония, по източния бряг на Егейско море. Йонийска школа е школа в древногръцката философия, която е била разположена в Милет, Йония през 6 и 5 век пр.н.е., е в някакъв смисъл грешен термин.

Виж Анаксагор и Йонийска школа (философия)

500 г. пр.н.е.

Римската република към 500 г. пр.н.е.

Виж Анаксагор и 500 г. пр.н.е.