Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Изтегляне
По-бързо от браузъра!
 

Амгун

Index Амгун

Карта на водосборния басейн на река Амур Карта на водосборния басейн на рака Амгун Амгу̀н (Амгунь) е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Хабаровски край, ляв приток на Амур.

20 отношения: Александър Мидендорф, Алексей Будишчев, Амур, Нивх (език), Николай Бошняк, Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Тихия океан), Списък на реките в Русия по дължина, Селемджа, Фьодор Шмид, Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860), Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880), Хабаровски край, Чукчагирско езеро, Ям-Алин, Зея, Бурея, Бурейнски хребет, Баджалски хребет, Дусе-Алин, Дмитрий Орлов.

Александър Мидендорф

Александър Фьодорович Мидендорф (Александр Фёдорович Миддендорф; Alexander Theodor von Middendorff) е руски пътешественик, изследовател, географ, ботаник и зоолог от немски произход, основател на науката за вечната замръзналост.

New!!: Амгун и Александър Мидендорф · Виж повече »

Алексей Будишчев

Алексей Фьодорович Будишчев (Алексей Фёдорович Будищев (1830 – 20 август 1868) е руски лесничей, подполковник, топограф.

New!!: Амгун и Алексей Будишчев · Виж повече »

Амур

Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.

New!!: Амгун и Амур · Виж повече »

Нивх (език)

Езикът нивхили гиляк (самоназвание: нивхгу, японски ニヴフ語/ギリヤーク語 nivuhu-go/giriyāku-go)) е език, който се говори в Манджурия, по течението на река Амгун (приток на Амур), по долното течение на Амур и в северната половина на о. Сахалин. Името гиляк е манджурското му име. Хората, които го говорят, се наричат нивхи. Езикът нивхе изолиран език, защото не изглежда сроден с никой друг език. За удобство се причислява към палеоазиатските езици. Много думи в езика имат сходство с думи с подобно значение в други палеоазиатски езици, както и в айну, корейския език и дори някои алтайски езици. При тяхне са открити фонетични закономерности и затова се смятат за заемки от съответните езици. Напоследък езикът нивхбива причислен към противоречивото евразийско езиково семейство според хипотезата на Джоузеф Грийнбърг. Езикът нивхима четири диалекта: амурски, северносахалински, южносахалински и източносахалински. Разликите в речниковия състав и фонетиката между амурския диалект и диалектите на о. Сахалин са толкова големи, че някои езиковеди ги определят за два различни езика, принадлежащи към нивхско езиково семейство. Трябва да се отбележи също така, че употребата на езика се различава дори от човек на човек, а какво остава за разлики на говора в различни села или кланове. Броят на етническите нивхи остава стабилен за последните сто години. През 1897 година са преброени около 4500 нивхи. Обаче сега са останали само около хиляда, които владеят езика като майчин. Категория:Палеоазиатски езици.

New!!: Амгун и Нивх (език) · Виж повече »

Николай Бошняк

Николай Константинович Бошняк е руски флотски офицер, капитан 2-ри ранг, пътешественик-изследовател.

New!!: Амгун и Николай Бошняк · Виж повече »

Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Тихия океан)

В списъка са включени всички реки над над 200 км, принадлежащи към басейна на Тихия океан.

New!!: Амгун и Списък на реките в Русия (водосборен басейн на Тихия океан) · Виж повече »

Списък на реките в Русия по дължина

По данни на Държавния воден регистър на Русия броят на реките в Русия над 10 км е около 3,2 млн.

New!!: Амгун и Списък на реките в Русия по дължина · Виж повече »

Селемджа

Карта на водосборния басейн на река Зея Селемджа̀ е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Амурска област, ляв приток на Зея от басейна на Амур.

New!!: Амгун и Селемджа · Виж повече »

Фьодор Шмид

Фьодор Богданович Шмид (ФридрихКарл Шмид) (Фёдор Богданович Шмидт; Friedrich Karl Schmidt) е руски ботаник, геолог, палеонтолог от немски произход.

New!!: Амгун и Фьодор Шмид · Виж повече »

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860)

Няма описание.

New!!: Амгун и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1800-1860) · Виж повече »

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880)

Няма описание.

New!!: Амгун и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1860-1880) · Виж повече »

Хабаровски край

Хабаровски край e субект на Руската Федерация, в Далекоизточния федерален окръг.

New!!: Амгун и Хабаровски край · Виж повече »

Чукчагирско езеро

Спътникова снимка на езерото (допълнително оцветено) Чукчагирското езеро (озеро Чукчагирское) е голямо сладководно езеро в Азиатската част на Русия, Хабаровски край.

New!!: Амгун и Чукчагирско езеро · Виж повече »

Ям-Алин

Ям-Алѝн (Ям-Алинь) е планински хребет в Далечния Изток, разположен по границата между Хабаровски край и Амурска област в Русия.

New!!: Амгун и Ям-Алин · Виж повече »

Зея

Зѐя е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Амурска област, ляв приток на Амур.

New!!: Амгун и Зея · Виж повече »

Бурея

Карта на водосборния басейн на река Амур Карта на водосборния басейн на река Бурея Бурѐя е река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Хабаровски край и Амурска област, ляв приток на Амур.

New!!: Амгун и Бурея · Виж повече »

Бурейнски хребет

Бурѐйнският хребет (Бурейнский хребет) е планински хребет в Далечния Изток, в югозападната част на Хабаровски край, Русия.

New!!: Амгун и Бурейнски хребет · Виж повече »

Баджалски хребет

Баджа̀лският хребет (Баджальский хребет) е планински хребет в Далечния Изток, в южната част на Хабаровски край.

New!!: Амгун и Баджалски хребет · Виж повече »

Дусе-Алин

Дусѐ-Алѝн (Дуссе-Алинь) е планински хребет в Далечния Изток, в югозападната част на Хабаровски край, Русия.

New!!: Амгун и Дусе-Алин · Виж повече »

Дмитрий Орлов

Дмитрий Иванович Орлов (Дми́трий Ива́нович Орло́в) е руски моряк, изследовател на Далечния изток.

New!!: Амгун и Дмитрий Орлов · Виж повече »

ИзходящIncoming
Хей! Ние сме на Facebook сега! »