Съдържание
42 отношения: Карагеорги Петрович, Караджорджевичи, Княжество Сърбия, Пръстени на кралица Теодора Смилец, Протогеровисти, Паметник на незнайния юнак (Авала), Петър I Караджорджевич, Обреновичи, Опленац, Никола Христич, Съюз на комунистите на Югославия, Стефан Попиванов, Стевча Михайлович, Сръбски владетели, Свети Урош (Феризово), Светозар Прибичевич, Солунска болница „Хирш“, Солунски процес срещу Черна ръка, Цеко Петков, Музей на македонската борба (Скопие), Майски преврат в Сърбия, Михаил Обренович, Миливое Блазнавац, Милош Обренович, Историография в Северна Македония, Иван Михайлов, Иван Мотикаров, Интегрална Югославия, Забрана на ВМРО (1934), Брегалнишка битка, Балканска война, Благое Крушич, Богдан Раденкович, Белград, Върнячка баня, Велебит, Голем турчин, Димитрие Льотич, Любомир Вулович, Либерализъм в Сърбия, Йован Белимаркович, 1806.
Карагеорги Петрович
Георги или Джордже Петрович, по прякор Карагеорги или Караджордже (Ђорђе Петровић, Карађорђе или Đorđe Petrović, Karađorđe), е сръбски вожд и основоположник на династията на Караджорджевичите.
Виж Александър Караджорджевич и Карагеорги Петрович
Караджорджевичи
Караджорджевичи или Карагеоргиевичи (Карађорђевићи) е сръбска княжеска, а от 1903 г.
Виж Александър Караджорджевич и Караджорджевичи
Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.
Виж Александър Караджорджевич и Княжество Сърбия
Пръстени на кралица Теодора Смилец
Пръстените на кралица Теодора Смилец са два и са открити през 1915 г.
Виж Александър Караджорджевич и Пръстени на кралица Теодора Смилец
Протогеровисти
Протогеровистите, също Вътрешна македонска революционна организация (протогеровисти), а след 1930 година също Шандановисти, са идейно и политическо течение във Вътрешната македонска революционна организация, което се оформя след убийството на генерал Александър Протогеров от юли 1928 година, като опозиция на водената от Иван Михайлов политика в организацията.
Виж Александър Караджорджевич и Протогеровисти
Паметник на незнайния юнак (Авала)
Паметникът на незнайния войн, преименуван на Паметник на незнайния герой, е монумент, изграден по времето на Кралство Югославия на мястото на средновековния град Жърнов на възвишението Авала южно от Белград.
Виж Александър Караджорджевич и Паметник на незнайния юнак (Авала)
Петър I Караджорджевич
Петър I Караджорджевич (Petar I Karađorđević) е крал на Сърбия от 1903 до 1918 г.
Виж Александър Караджорджевич и Петър I Караджорджевич
Обреновичи
Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.
Виж Александър Караджорджевич и Обреновичи
Опленац
Опленац е хълм в близост до град Топола, в областта Шумадия, Сърбия.
Виж Александър Караджорджевич и Опленац
Никола Христич
Никола Христич е сръбски политик, неколкократно министър-председател по времето на трима владетели от династията на Обреновичите – Михаил, Милан и Александър.
Виж Александър Караджорджевич и Никола Христич
Съюз на комунистите на Югославия
Съюзът на комунистите на Югославия или СКЮ (Савез комуниста Југославије/Savez komunista Jugoslavije; Сојуз на комунистите на Југославија; Zveza komunistov Jugoslavije), до 1952 г.
Виж Александър Караджорджевич и Съюз на комунистите на Югославия
Стефан Попиванов
Стефан Попиванов, в СССР наречен Македонович (Стефан Поп-Иванов Македонович) е български просветен деец и активист на БРСДП (т.с.), ЮКП и ВМРО (обединена).
Виж Александър Караджорджевич и Стефан Попиванов
Стевча Михайлович
Стевча Михайлович е сръбски политик, министър-председател на Сърбия по време на Източната криза от 1875-1878 година.
Виж Александър Караджорджевич и Стевча Михайлович
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Александър Караджорджевич и Сръбски владетели
Свети Урош (Феризово)
„Свети Урош“ (Саборна црква Светог Цара Уроша) е православна църква в град Феризово (Урошевац), Косово.
Виж Александър Караджорджевич и Свети Урош (Феризово)
Светозар Прибичевич
Светозар Прибичевич е сръбски и хърватски политически държавен деец, публицист, водач на хърватските сърби в Австро-Унгария, привърженик на федеративното устройство на Кралство СХС, присъединява се към Хърватската селска партия на Степан Радич, обявява се открито срещу диктатурата на крал Александър Караджорджевич и затова е хвърлен в затвора, но под натиска на чуждото обществено мнение е освободен и след това живее в емиграция – Чехословакия и Франция.
Виж Александър Караджорджевич и Светозар Прибичевич
Солунска болница „Хирш“
Солунската болница „Хирш“ (Νοσοκομείο Θεσσαλονίκης „Χιρς“) е историческа еврейска болница в македонския град Солун, Гърция, в миналото е разположена на адрес, съответстващ на днешната улица „Константинуполис“ № 49.
Виж Александър Караджорджевич и Солунска болница „Хирш“
Солунски процес срещу Черна ръка
Солунският процес е съдебен военен процес срещу бившия ръководител на сръбското военно контраразузнаване полковник Драгутин Димитриевич, известен още и с псевдонима си - Апис.
Виж Александър Караджорджевич и Солунски процес срещу Черна ръка
Цеко Петков
Цеко Петков Пешев, известен като Цеко Дългошевски и дядо Цеко войвода – български хайдутин и националреволюционер, борец за освобождение на България от османско владичество.
Виж Александър Караджорджевич и Цеко Петков
Музей на македонската борба (Скопие)
Музеят на македонската борба за държавност и самостоятелност – Музей на ВМРО и Музей на жертвите от комунистическия режим (date) в Скопие, Северна Македония е посветен на революционните борби в областта Македония от периода на Османското владичество до Комунистическата съпротива във Вардарска Македония и включването на областта в Югославия.
Виж Александър Караджорджевич и Музей на македонската борба (Скопие)
Майски преврат в Сърбия
Крал Александър и кралица Драга Майският преврат в Сърбия е извършен на 29 май (11 юни нов стил) 1903 година с убийството на крал Александър Обренович от офицери-заговорници.
Виж Александър Караджорджевич и Майски преврат в Сърбия
Михаил Обренович
Михаи́л Обре́нович III е сръбски княз от 1839 до 1842 и от 1860 до 1868 година.
Виж Александър Караджорджевич и Михаил Обренович
Миливое Блазнавац
Миливое Петрович Блазнавац (Миливоје Петровић Блазнавац) е сръбски военен и политически деец от XIX век, регент и министър-председател в първите години от управлението на княз Милан Обренович (1868 – 1873).
Виж Александър Караджорджевич и Миливое Блазнавац
Милош Обренович
Милош Обренович (Miloš Obrenović), наричан също Милош Теодорович, е първият княз на Сърбия след възстановяването на нейната самостоятелност през 1815.
Виж Александър Караджорджевич и Милош Обренович
Историография в Северна Македония
Историографията в Северна Македония или разговорно северномакедонска историография, е съвкупността от научните методи, източниците, хипотезите и интерпретациите, използвани от учените в Северна Македония за изучаването на историята на областта Македония.
Виж Александър Караджорджевич и Историография в Северна Македония
Иван Михайлов
Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов е български революционер, деец на българското националноосвободително движение в Македония, дългогодишен лидер на Вътрешната македонска революционна организация, писател, последната голяма фигура в историята на македонското освободително движение.
Виж Александър Караджорджевич и Иван Михайлов
Иван Мотикаров
Иван Георгиев Мотикаров е български офицер и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.
Виж Александър Караджорджевич и Иван Мотикаров
Интегрална Югославия
Крал Александър I Караджорджевич, архитект на идеята за интегрална Югославия. Интегрална Югославия или Велика Югославия е политически проект за създаване на голяма южнослаянска федерация на Балканите под контрола на Белград, която да включва и България.
Виж Александър Караджорджевич и Интегрална Югославия
Забрана на ВМРО (1934)
Официалната забрана на Вътрешната македонска революционна организация в България е извършена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 година.
Виж Александър Караджорджевич и Забрана на ВМРО (1934)
Брегалнишка битка
Битката при Брегалница е събирателно название за боевете между сръбски и български войски по средното течение на Вардар, протежението на река Брегалница и склоновете на Осоговската планина между 17 и 26 юни (30 юни – 9 юли по нов стил) 1913 г., приключили с отстъпление на българите към Царево село.
Виж Александър Караджорджевич и Брегалнишка битка
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Александър Караджорджевич и Балканска война
Благое Крушич
Благое Мичков Крушич (Blagoje Mićkov Krušić) е сръбски четник, участник в сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век.
Виж Александър Караджорджевич и Благое Крушич
Богдан Раденкович
Богдан Раденкович (Bogdan Radenković) е сръбски просветен деец, координатор на Сръбската пропаганда в Македония, основател на Черна ръка.
Виж Александър Караджорджевич и Богдан Раденкович
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Александър Караджорджевич и Белград
Върнячка баня
Върнячка баня е курортен град и община в Рашки окръг, Централна Сърбия.
Виж Александър Караджорджевич и Върнячка баня
Велебит
Среден Велебит с Адриатическото крайбрежие. Велебит (Velebit) е планински масив в Хърватия, съставна част от Динарските планини, разположен в непосредствена близост до адриатическото крайбрежие.
Виж Александър Караджорджевич и Велебит
Голем турчин
Голем турчин или Турчин (Голем турчин; Turk i Madh) е най-високият връхв планината Шар, разположен близко до граничната линия между Северна Македония и Косово, изцяло на македонска територия.
Виж Александър Караджорджевич и Голем турчин
Димитрие Льотич
Димитрие Льотич (Димитрије Љотић) е сръбски политик.
Виж Александър Караджорджевич и Димитрие Льотич
Любомир Вулович
Гробът на полковник Драгутин Димитриевич и майор Любомир Вулович на Зейтинлъка Любомир (Люба) Вулович (Ljubomir Vulović) е сръбски офицер и революционер, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.
Виж Александър Караджорджевич и Любомир Вулович
Либерализъм в Сърбия
Либерализмът в Сърбия е политическо движение, следващо идеологията на либерализма, появило се в Сърбия в началото на XIX век и съществуващо до наши дни.
Виж Александър Караджорджевич и Либерализъм в Сърбия
Йован Белимаркович
Йован Белимаркович (Јован Белимарковић) е сръбски офицер (генерал) с голям принос в подготовката и командването на сръбската армия по време на войните с Османската империя от 1876 – 1878 година, както и във вътрешнополитическия живот на страната си при второто управление на Обреновичите.
Виж Александър Караджорджевич и Йован Белимаркович
1806
1806 (MDCCCVI) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Александър Караджорджевич и 1806