Отваряне в Google MapsСъдържание
170 отношения: Chronicon Pictum, II Партски легион, Via Gemina, XIII Близначен легион, Капелиан, Квинтил (император), Константин II (император), Конрад V (Тек), Конкордия Саджитария, Келтска митология, Публий Корнелий Сципион Назика, Пупиен, Пагано дела Торе, Паладий от Рациария, Панония, Пиран, Пий I, Пиколомини, Пилграм II фон Ауершперг, Пиетро III Кандиано, Петър (дипломат), Пемо, Отон (Римска империя), Отоне Висконти, Атила, Арка на Сергиите, Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.), Агапия, Ирина и Хиония, Агило, Агнес фон Рохлиц, Адалберт III Бохемски, Адолф I фон Уршперг, Акуилея, Аларих I, Албрехт фон Ортенбург, Алберт I (Горица), Алберто Анджела, Амфитеатър в Пула, Антон I фон Турн и Валсасина, Андрагаций, Андреа Паладио, Натизоне, Наполеоне дела Торе, Николаус Люксембургски, Руфин Аквилейски, Руперт фон Урзин, Равена, Раймондо дела Торе, Рикомер (консул 384 г.), Римско завоевание на Илирия, ... Разширете индекс (120 Повече ▼) »
Chronicon Pictum
Chronicon Pictum (от латински за илюстрирана хроника, Képes Krónika, също наричана Chronica Hungarorum, Chronicon (Hungariae) Pictum, Chronica Picta or Chronica de Gestis Hungarorum) е средновековна илюстрирана хроника от Кралство Унгария от втората половина на 14 век.
Виж Аквилея и Chronicon Pictum
II Партски легион
билон с надпис: GALLIENVS AVGustus und LEGio II PARThica VI Pia VI II Партски легион (Legio II Parthica; Legio secunda Parthica) е легион на римската войска.
Виж Аквилея и II Партски легион
Via Gemina
Виа Гемина (Via Gemina) е древен римски път в Североизточна Италия, в регион Фриули - Венеция Джулия между Аквилея и Емона (днес Любляна) в Словения.
XIII Близначен легион
. XIII Близначен легион (Legio XIII Gemina) е римски легион.
Виж Аквилея и XIII Близначен легион
Капелиан
Капелиан (Capellianus) е римски управител на Нумидия, който през Годината на шестимата императори (238 г.) прекратява въстанието на подкрепяните от римския Сенат императори Гордиан I и Гордиан II против Максимин Трак.
Квинтил (император)
Марк Аврелий Клавдий Квинтил (Marcus Aurelius Claudius Quintillus; * ок. 220 в Сирмиум, Панония; + октомври 270) в Аквилея, Италия) е римски император за ок. 2 месеца (според Павел Орозий 17 дена) от август до октомври през 270 г.
Виж Аквилея и Квинтил (император)
Константин II (император)
Флавий Клавдий Константин Младши (Flavius Claudius Constantinus Iunior), или Константин ІІ е римски император (314 – 340), най-възрастният син на император Константин I Велики и Фауста.
Виж Аквилея и Константин II (император)
Конрад V (Тек)
Конрад V фон Тек (Konrad V von Teck; Conrad V von Teck; * 5 май 1361; † между 29 октомври 1385 и 10 юли 1386) от страничната линия Тек на рода на Церингите, е херцог на Тек (1361 – 1386).
Конкордия Саджитария
Конкордия Саджитария (Concordia Sagittaria) е град и община в провинция Венеция, в регион Венето, в Италия.
Виж Аквилея и Конкордия Саджитария
Келтска митология
Келтската митология е митологията на келтите.
Виж Аквилея и Келтска митология
Публий Корнелий Сципион Назика
Публий Корнелий Сципион Назика (Publius Cornelius Scipio Nasica) e римски политик.
Виж Аквилея и Публий Корнелий Сципион Назика
Пупиен
Марк Клодий Пупиен Максим (Marcus Clodius Pupienus Maximus) е римски император заедно с Балбин от 22 април до 29 юли 238 г.
Виж Аквилея и Пупиен
Пагано дела Торе
Пагано дела Торе (Pagano della Torre; † 6 януари 1241) от знатния род Дела Торе (или Ториани) е италиански благородник от рода Дела Торе, граф на Валсасина в Ломбардия от 1216 г.
Виж Аквилея и Пагано дела Торе
Паладий от Рациария
Паладий от Рациария (Palladius Ratiarensis; 315 – ?) е древноримски духовник от ІV век.
Виж Аквилея и Паладий от Рациария
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Пиран
Пиран (Piran; Pirano) е град в Югозападна Словения, Обално-крашки регион.
Виж Аквилея и Пиран
Пий I
Папа свети Пий I е папа вероятно от 140 до 154 г., въпреки че Ватиканския Annuario Pontificio от 2003 посочва 142 или 146 г.
Виж Аквилея и Пий I
Пиколомини
Пиколомини (Piccolomini) е римски род, получил власт и контрол в Сиена в началото на 18 век.
Пилграм II фон Ауершперг
Пилграм II фон Ауершперг (Turjaški; * ок. 1095; † 1160) е австрийски благородник от фамилията Ауершперг.
Виж Аквилея и Пилграм II фон Ауершперг
Пиетро III Кандиано
Пиетро III Кандиано (Pietro III Candiano) е двадесет и първи дож на Венецианската република.
Виж Аквилея и Пиетро III Кандиано
Петър (дипломат)
Петър е родственик на княз (кан) Борис I, ръководил дипломатически мисии във връзка с покръстването на българите.
Виж Аквилея и Петър (дипломат)
Пемо
Пемо (Pemmo) e от 706 до 739 г.
Виж Аквилея и Пемо
Отон (Римска империя)
Марк Салвий Отон (Marcus Salvius Otho) е римски император за три месеца от 15 януари до 16 април 69 г., в Годината на четиримата императори.
Виж Аквилея и Отон (Римска империя)
Отоне Висконти
Отоне Висконти (Ottone Visconti, Ottorino, * 1207 в Инворио, † 8 август 1295 в Абатство Киаравале в Милано) е архиепископ на Милано (22 юли 1262 – 8 август 1295) и пръв от сем.
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
Виж Аквилея и Атила
Арка на Сергиите
Победната арка в Пула Арката на Сергиите (Arcus Sergii; Slavoluk Sergijevaca) е древноримска триумфална арка в Пула, Хърватия.
Виж Аквилея и Арка на Сергиите
Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.)
Авъл Манлий Вулзон (Aulus Manlius Vulso) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Виж Аквилея и Авъл Манлий Вулзон (консул 178 пр.н.е.)
Агапия, Ирина и Хиония
Агапия, Ирина и Хиония, наричани Аквилейски, Солунски и Илирийски (Αγάπη, Ειρήνη, Χιονία), са православни светици, сестри, почитани като мъченици, от IV век.
Виж Аквилея и Агапия, Ирина и Хиония
Агило
Агило (Agilo) е висш римски военачалник от Късната Античност.
Виж Аквилея и Агило
Агнес фон Рохлиц
Агнес фон Рохлиц (Agnes von Rochlitz; * ок. 1152; † 25 март 1195, Дисен ам Амерзе) от фамилията Ветини, е чрез женитба херцогиня на Мерания.
Виж Аквилея и Агнес фон Рохлиц
Адалберт III Бохемски
Адалберт III Бохемски, Адалберт III фон Залцбург (Adalbert III von Böhmen; Adalbertus III Archiepiscopus Salzburgenzis; Vojtěch III.; * 1145 като Войтех; † 8 април 1200, Залцбург) е архиепископ на Залцбург (1168 – 1177 и 1183 – 1200).
Виж Аквилея и Адалберт III Бохемски
Адолф I фон Уршперг
Адолф I (Алтхауф) фон Уршперг (Adolf I von Ursperg; Althauf (Adolf) I von Auersperg; * ок. 990; † 1060) е австрийски благородник, прародител на фамилията Ауершперг.
Виж Аквилея и Адолф I фон Уршперг
Акуилея
#пренасочване Аквилея.
Аларих I
АларихI (Alarich I., лат.: Alaricus; * около 370 г. на остров Пойке; † 410 г. при Косенца, Калабрия, Италия) е първият със сигурност известен крал на вестготите (визиготите), управлявал от 395 до 410 г., и първият герман, превзел Рим.
Албрехт фон Ортенбург
Албрехт фон Ортенбург (Albrecht von Ortenburg; Albert I; † сл. 1334) е граф на Ортенбург в Каринтия (1286 – 1335).
Виж Аквилея и Албрехт фон Ортенбург
Алберт I (Горица)
Алберт I (Albert I) от род Майнхардини, е граф на Тирол и Горица от 1271 (1258) до 1304 г.
Виж Аквилея и Алберт I (Горица)
Алберто Анджела
Алберто Анджела (Alberto Angela) е италиански палеонтолог, сценарист, журналист, телевизионен водещ, научен популяризатор и писател, автор на произведения в жанровете научно-популярна и историческа литература.
Амфитеатър в Пула
Амфитеатърът в Пула или Пулска арена (Pulska Arena), също Арена на Пула (Arena di Pola), се намира в град Пула, Хърватия.
Виж Аквилея и Амфитеатър в Пула
Антон I фон Турн и Валсасина
Палатът ''Турн и Валсасина'' във Виена Антон I фон Турн и Валсасина (Anton I von Thurn und Valsassina; † 1512) от италианската фамилия Ториани/Дела Торе е австрийски благородник, господар на Турн и Валсасина в Каринтия.
Виж Аквилея и Антон I фон Турн и Валсасина
Андрагаций
Андрагаций (Andragathius, Ανδραγατιον; † 388 г.) e военачалник на Римската империя през 4 век по времето на император Грациан.
Андреа Паладио
Андреа ди Пиетро де ла Гондола (Andrea di Pietro della Gondola), по-известен като Паладио, е най-значителният ренесансов архитект от Северна Италия, считан от мнозина за твореца, оказал най-силно влияние върху класическата архитектура след ренесанса.
Натизоне
Река Натизоне при град Чивидале дел Фриули Натизоне (Natisone, Natiso; Nadison; Nadiža; Надижа) е река в Словения и източен Фриули, в северно-източна Италия.
Наполеоне дела Торе
Наполеоне дела Торе или Ториани, наречен Напо (Napoleone della Torre, Napo Torriani; † 16 август 1278, Комо) е италиански кондотиер, господар на Милано от 24 декември 1265 до 21 януари 1277 г.
Виж Аквилея и Наполеоне дела Торе
Николаус Люксембургски
Николаус Люксембургски (Nikolaus von Luxemburg; Nicola di Lussemburgo, * 1322, Прага; † 30 юли 1358, Белуно) е патриархна Аквилея от 1350 до 1358 г.
Виж Аквилея и Николаус Люксембургски
Руфин Аквилейски
Тираний Руфин или Руфин Аквилейски (Tyrannius Rufinus, Rufinus Aquileiensis, * ок. 345 в Конкордия при Аквилея; † 400/411/412 в Месина на Сицилия) е монах, историк и теолог.
Виж Аквилея и Руфин Аквилейски
Руперт фон Урзин
Руперт фон Урзин (Rupert von Ursin; † 17 юли сл. 1130) е благородник, господар на Урзин или замък Ирзе (при Кауфбойрен) в Швабия/Бавария и от ок.
Виж Аквилея и Руперт фон Урзин
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Виж Аквилея и Равена
Раймондо дела Торе
Раймондо дела Торе (Raymondo della Torre; † 23 февруари 1299) е епископ на Комо (1262 – 1273) и патриархна Аквилея (1273 – 1299).
Виж Аквилея и Раймондо дела Торе
Рикомер (консул 384 г.)
Флавий Рикомер (Flavius Richomeres; Richomer) е франк, политик и военен на Римската империя през 4 век.
Виж Аквилея и Рикомер (консул 384 г.)
Римско завоевание на Илирия
Римското завладяване на Илирия и Панония e серия от военни кампании, състояли се през периода 229 пр.н.е. – 9 г.
Виж Аквилея и Римско завоевание на Илирия
Ровин
Ровин произнасян още като Ровини или Ровиня (Rovinj; Rovigno, Ровиньо) е град на Адриатическото крайбрежие на Хърватия.
Виж Аквилея и Ровин
Регинхарт III фон Урзин
Регинхарт III фон Урзин (Reginhart III von Ursin; † ок. 24 ноември 1101/1102) е благородник, господар на Урзин или замък Ирзе (при Кауфбойрен) в Швабия/Бавария.
Виж Аквилея и Регинхарт III фон Урзин
Синьория Милано
Синьория Милано е стара италианска държава, създадена през май 1259 г.
Словенска марка
Словенската марка или Марка Виндика (Slovenska krajina, Slovenska marka; Windische Mark; Vindorum Marchiae, Marchia Slavica) е провинция на Свещената Римска империя през Средновековието на територията на днешна Словения.
Спурий Постумий Албин Магнус
Спурий Постумий Албин Магнус (Spurius Postumius Albinus Magnus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е. През 148 пр.н.е. e избран за консул заедно с Луций Калпурний Пизон Цезонин.
Виж Аквилея и Спурий Постумий Албин Магнус
Списък на римските пътища
Римските пътища около 125 г.Списъкът на римските пътища отразява запазените римски пътища.
Виж Аквилея и Списък на римските пътища
Списък на римските папи
Гербът на Папския престол Това е списък на папите на Римокатолическата църква.
Виж Аквилея и Списък на римските папи
Спирано
Спирано (Spirano, на местния диалект Spira, Спира) е град и община в провинция Бергамо на регион Ломбардия в Италия.
Тавриски
301x301пкс Тавриските (които според Плиний Стари съответстват на самите норики), са древно население от келтски произход, което мигрира в Северен Норик (съответстващ на днешна Източна Бавария, северната част на провинция Залцбург, Горна и Долна Австрия) около 350 г.
Тит Аний Луск (посланик)
Тит Аний Луск (Titus Annius Luscus) e военен на Римската република през 2 век пр.пр.н.е. Произлиза от фамилията Ании и е син на генерал Тит Аний, който през 218 г. пр. Хр.
Виж Аквилея и Тит Аний Луск (посланик)
Тит Цезерний Квинкциан
Тит Цезерний Квинкциан или Тит Цезерний Стаций Квинкций Македон Квинкциан (Titus Caesernius Statius Quinctius Macedo Quinctianus; * ок. 101) e политик и сенатор на Римската империя през 2 век и приятел на император Адриан.
Виж Аквилея и Тит Цезерний Квинкциан
Тит Цезерний Стациан
Тит Цезерний Стаций Квинкций Стациан Мемий Макрин (Titus Caesernius Statius Quinctius Statianus Memmius Macrinus; * 105 г.) е политик и сенатор на Римската империя през 2 век и приятел на император Адриан.
Виж Аквилея и Тит Цезерний Стациан
Тит Цезерний Македон
Тит Цезерний Македон или Тит Цезерний Стаций Квинкций Македон (Titus Caesernius Statius Quinctius Macedo) е римски конник от 1 и 2 век.
Виж Аквилея и Тит Цезерний Македон
Томазо Мочениго
Томазо Мочениго (Tommaso Mocenigo) е шестдесет и четвъртият венециански дож от 1414 до 1423 г.
Тевтони
Миграциите на тевтони и кимбри Тевтони или Тевтонци (Teutoni, Teutones) са варварско северноевропейско племе, вероятно германско, чиято прародина е според географа Страбон е полуостров Ютландия на източния бряг на Северно море.
Теодорих Велики
ТеодорихВелики (Flavius Theodoricus Rex; Theoderich;; * ок. 454, близо до Балатонското езеро, Панония; † 30 август 526, Равена, Италия) от рода на Амалите, е крал на остготите (474 – 526), консул на Римската империя (484), патриций, крал на Италия (493 – 526), крал на вестготите (511 – 526).
Удалшалк I фон Лурнгау
Удалшалк I фон Лурнгау (Udalschalk Graf im Lurngau; comes Oudalscalh; * ок. 1050; † 20 ноември 1115) от род Ернсте-Грьоглинг-Хиршберг е граф на Лурн в Лурнгау в Горна Каринтия, Австрия.
Виж Аквилея и Удалшалк I фон Лурнгау
Удине (провинция)
Удине (Provincia di Udine; Provincie di Udin; Videmska Pokrajina) е провинция в Италия, в региона Фриули-Венеция Джулия.
Виж Аквилея и Удине (провинция)
Улрих I (Каринтия)
УлрихI (Ulrich I, † 7 април 1144) от род Спанхайми, е херцог на Каринтия и в персоналунион маркграф на Верона от 1135 до 1144 г.
Виж Аквилея и Улрих I (Каринтия)
Улрих I (Истрия-Крайна)
УлрихI (Ulrich I, Udalrich I, † 6 март 1070) от фамилията Ваймар-Орламюнде е маркграф на Истрия (1045/1060–1070) и Крайна (1050/1058–1070) и граф на Ваймар (1067–1070).
Виж Аквилея и Улрих I (Истрия-Крайна)
Улрих II (Тек)
УлрихII фон Тек (Ulrich II von Teck; Ulricus dux Teccenses; † 7 август 1432) от страничната линия Тек на рода на Церингите, е херцог на Тек (1391 – 1432).
Улрих III (Каринтия)
УлрихIII (Ulrich III von Spanheim; * ок. 1220, † 27 октомври 1269, Чивидале дел Фриули) от род Спанхайми, е от 1248/1251 г.
Виж Аквилея и Улрих III (Каринтия)
Улрих фон Епенщайн
Улрихфон Епенщайн (Ulrich von Eppenstein, * ок. 1055, † 21 декември 1121) от род Епенщайни, е абат на абатство Санкт Гален (1077 – 1121), гегенабат на манастир Райхенау (1079) на остров Райхенау и патриархна Аквилея (1086 – 1121).
Виж Аквилея и Улрих фон Епенщайн
Улрих фон Епенщайн (Щирия)
Улрихфон Епенщайн (Ulrich von Eppenstein; † 1120) е благородник от фамилията на графовете от род Епенщайн в Щирия.
Виж Аквилея и Улрих фон Епенщайн (Щирия)
Фриулски език
Фриулският език е романски език, говорен в североизточните провинции на Италия.
Фриулско херцогство
Фриулското херцогство (Ducato del Friuli o di Cividale; Herzogtum Friaul) е лангобардско херцогство в днешен Фриули от 568 до 776 г.
Виж Аквилея и Фриулско херцогство
Фриули
Фриули (на фриулски език: Friûl, Friuli) е историческа област в Северна Италия, съставна част на региона Фриули-Венеция Джулия.
Виж Аквилея и Фриули
Фридрих I фон Понгау
ФридрихI фон Понгау (Friedrich I. vom Pongau; * ок. 1030; † 17 юли 1071) от род Зигхардинги е граф на Понгау-Тенглинг (1048), граф в Залцбургау в Херцогство Бавария.
Виж Аквилея и Фридрих I фон Понгау
Фридрих III (Тек)
ФридрихIII фон Тек (Friedrich III von Teck; † 28 септември 1390) от страничната линия Тек на рода на Церингите, е херцог на Тек (1334 – 1390) и фогт в Аугсбург (1347), в Швабия и Елзас (1359), и императорски дворцов съдия (1367).
Виж Аквилея и Фридрих III (Тек)
Фридрих IV (Тек)
ФридрихIV фон Тек (Friedrich IV von Teck; * ок. 1370; † 4 август 1411) от страничната линия Тек на рода на Церингите, е херцог на Тек (1391).
Виж Аквилея и Фридрих IV (Тек)
Филип фон Спанхайм
Филип фон Спанхайм (Philipp von Spanheim, Philipp von Sponheim, † 22 юли 1279, Кремс) от род Спанхайми, е елект (избран архиепископ) на Залцбург (1247 – 1256), патриархна Аквилея (1269 – 1272), граф на Лебенау (1254 – 1279) и номинално (1276 – 1279) херцог на Каринтия.
Виж Аквилея и Филип фон Спанхайм
Филипо Сколари
Филипо Сколари или Пипо Спано (Pipo Ozorai; 1369 – 1426), познат в българския юнашки епос като Филип Маджарин, е италиански благородник на служба при унгарския император Сигизмунд.
Флавий Аеций
Флавий Аеций (Flavius Aëtius) е римски военачалник от последните десетилетия на Западната Римска империя, трикратен консул (432, 437 и 446 г.), удостоен от историците с епитета „последният римлянин“ (заедно с друг римски военачалник, Бонифаций).
Хрисогон
Хрисогон (Χρυσόγονος, Хрисогонос) е християнски мъченик от края на III - началото на IV век, почитан като светец от Православната и Католическата църква.
Хайнрих (Истрия)
Хайнрих(Heinrich, Heinrich IV, Heinrich II, * ок. 1175, † 18 юли 1228 във Виндишгрец) от Андекската династия е маркграф на Истрия-Крайна (1204 – 1228) и граф на Щайн (Камник в Горна Крайна).
Виж Аквилея и Хайнрих (Истрия)
Хайнрих I (Бавария)
ХайнрихI (Heinrich I.; * 919/922, Нордхаузен; † 1 ноември 955, Херцберг) от род Лиудолфинги (Саксонска династия), e херцог на Бавария от 952 до 955 г.
Виж Аквилея и Хайнрих I (Бавария)
Хайнрих I фон Ронсберг
ХайнрихI фон Ронсберг (Heinrich I von Ronsberg; * ок. 1140; † пр. 6 септември 1191, Неапол) е граф и маркграф на Ронсберг в Швабия/Бавария.
Виж Аквилея и Хайнрих I фон Ронсберг
Хайнрих III (Каринтия)
ХайнрихIII фон Каринтия (Heinrich III von Kärnten, * ок. 1050, † 4 декември 1122) от род Епенщайни, е граф на Епенщайн, маркграф на Крайна (1077 – 1093), Фриули (1077 – 1093), Истрия (1077/1086 - 1093) и Верона (1076/1090 - 1101/1102), херцог на Каринтия (1090 – 1122), фогт на Аквилея и Моозбург.
Виж Аквилея и Хайнрих III (Каринтия)
Хайнрих III фон Горица
ХайнрихIII фон Горица (Heinrich III von Görz; * 1263; † 1323) от род Майнхардини, е граф на Горица (Гьорц) от 1304 до 1323 г.
Виж Аквилея и Хайнрих III фон Горица
Хайнрих от Аквилея
Хайнрихот Аквилея/Хайнрихфон Бибург (Heinrich von Aquileia; Enrico di Biburgo; † 28 март 1084) е патриархна Аквилея (1077 – 1084) по времето на Борбата за инвеститура след събитията от Каноса (януари 1077).
Виж Аквилея и Хайнрих от Аквилея
Хиларий от Аквилея
Хиларий (Hilarius; Ilario d'Aquileia, Ellaro, Elaro; † 16 март 284, Аквилея) е раннохристиянски духовник, епископ на град Аквилея (на адриатическото крайбрежие).
Виж Аквилея и Хиларий от Аквилея
Хорутани
Карта славяни и съседите им в VII-VIII век. ръкописът Брижински паметници Княжи камък" (Knežji kamen) при столицата Крън-град (Krnski grad, нем. Karnburg) Тронът на Каратаните – Vojvodski stol/prestol Хорутани или Карантани, Коротани (Quarantani; Karantanci; кирилица: Хорутані) ранносредновековно старославянско племе, т.нар.
Хербард I фон Ауершперг
Хербард I (Хервард I) фон Ауершперг (Herbard I/Herward I von Auersperg; Hervard Turjaški; * 1230; † 24 юни 1283) е австрийски благородник от фамилията Ауершперг.
Виж Аквилея и Хербард I фон Ауершперг
Хермагор Аквилейски
Хермагор (Hermagoras, † ок. 304, Сингидунум) е светец на католическата църква.
Виж Аквилея и Хермагор Аквилейски
Хедвига Силезийска
Света Хедвига фон Андекс или Хедвига Силезийска (Hedwig von Andechs, Hedwig von Schlesien; Święta Jadwiga Śląska; * 1174, Андекс, † 15 октомври 1243, Тшебница) е херцогиня на Силезия (1232 – 1238) и светица, почитана от католическата църква на 16 октомври.
Виж Аквилея и Хедвига Силезийска
Цецилия Паулина
Цецилия Паулина (Caecilia Paulina; † 235/ 236 г.) е императорка, Августа на Римската империя, съпруга на император Максимин Трак или Максимин I Тракиеца (Maximinus Thrax; 235 – 238).
Юстина
Юстина (Justina; † 388) e втората съпруга на римския император Валентиниан I (364 – 375) и майка на Валентиниан II (375 – 392).
Виж Аквилея и Юстина
Юдита Пршемисловна
Юдита Пршемисловна също Юдита Чешка (Česká, Judita Přemyslovna, Judita Přemyslovna; Judith (Jutta) von Böhmen; * ок. 1202; † 2 юни 1230) от династията на Пршемисловците, е принцеса от Бохемия и чрез женитба херцогиня на Каринтия.
Виж Аквилея и Юдита Пршемисловна
Ян Люксембургски
Ян Люксембургски Слепия (Jan Lucemburský, Jang de Blannen, Johann von Böhmen, Johann der Blinde von Luxemburg, Jean de Luxembourg, Jean l’Aveugle; 10 август 1296 – 26 август 1346) е граф на Люксембург (1313 – 1346), маркграф на Моравия (1311 – 1333), крал на Бохемия (1310 – 1346) и титулуван крал на Полша (1310 – 1335).
Виж Аквилея и Ян Люксембургски
Матео I Висконти
Матео I Висконти, наречен Матео Велики (Matteo I Visconti, Matteo Magno; * 15 август 1250, Инворио; † 24 юни 1322, Крешенцаго, Милано) от фамилията Висконти, е капитан на народа и фактически господар на Милано (1287−1302); Граф на Милано 1311 – 1322 г.; имперски викарий за Ломбардия 1297 – 1317 г.
Виж Аквилея и Матео I Висконти
Марк Корнелий Цетег (консул 160 пр.н.е.)
Марк Корнелий Цетег (Marcus Cornelius Cethegus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е. Принадлежи към клон Цетег на фамилията Корнелии.
Виж Аквилея и Марк Корнелий Цетег (консул 160 пр.н.е.)
Марка Истрия
Марка Истрия (Mark Istrien) е територия на Каролингската империя на полуостров Истрия, образувана през 789 г.
Маркварт IV
Маркварт IV (Markwart IV von Eppenstein, * 1010/1020, † 1076) от род Епенщайни, е граф на Фихбахгау, от 1039 г.
Маркоманска война
Маркоманската война (bellum Germanicum et Sarmaticum) (166 – 180) е война на германските и сарматските племена с Рим, предизвикана от придвижването на тези племена към източните граници на Римската империя.
Виж Аквилея и Маркоманска война
Магн Максим
Магн Максим (Flavivs Magnvs Maximvs Avgvstvs) е изтъкнат военачалник на Западната римска империя и римски император в периода 383 – 388 година.
Майнхард I
Майнхарт I (Meinhard I von Tirol, Meinhard III von Görz, * пр. 17 януари 1194, † 22 юли 1258) от род Майнхардини, е граф на Горица и Истрия и граф на Тирол (1253 – 1258), също Фогт на Аквилея, Тренто, Бриксен и Болцано.
Майнхард I (Горица)
Майнхард I фон Гьорц (Meinhard I von Görz; * ок.
Виж Аквилея и Майнхард I (Горица)
Майнхардини
Герб на Майнхардините (Горицка династия) 1890 г. Майнхардините или Горицката династия (Meinhardiner, Görzer; Conti di Gorizia, Mainardini, Гьорц) са благороднически род от баварски произход в Австрия.
Максим (император)
Гай Юлий Вер Максим (Gaius Julius Verus Maximus) е син на римския император Максимин Трак и Цецилия Паулина, провъзгласен от баща си за съимператор.
Виж Аквилея и Максим (император)
Максимин Трак
Гай Юлий Вер Максимин (Gaius Julius Verus Maximinus, ок. 173 – 238), известен като Максимин I Тракиец, или още като Максимин Трак (Maximinus Thrax), е римски император в периода 235 – 238 г.
Мило фон Аменслебен
Мило фон Аменслебен (Milo (II) von Ammensleben; * ок. 1095; † 18 февруари 1126 при Кулм в Чехия) е граф на Аменслебен (днес в Нидере Бьорде) и фогт на манастир Хилерслебен (днес част от Вестхайде).
Виж Аквилея и Мило фон Аменслебен
Изола
Изола (Izola) е стар рибарски град и община в югозападна Словения на брега на Адриатическо море.
Виж Аквилея и Изола
Зигхард VII
Зигхард VII фон Химгау или Зицо (Sieghard VII (Sizo) von Chiemgau, * ок. 1010, † 5 юли 1044 в Менфьо, Унгария) от род Зигхардинги е граф в Химгау (Кимгау).
Зигхард X фон Шала-Бургхаузен
Замъкът Бургхаузен Собственостите на графовете фон Пайлщайн и Бургхаузен-Шала в края на 12 век Зигхард X/XI фон Шала-Бургхаузен (Sieghard X/XI Graf von Schala und Burghausen; † 19 април 1142) е 1120 г.
Виж Аквилея и Зигхард X фон Шала-Бургхаузен
Зигхард от Аквилея
Зигхард (Sigeardo (Singifrédo) di Beilstein o di Tengling; Sieghard, Syrus, Sigehard von Peilstein; † 12 август 1077) от баварския род Зигхардинги, e патриархна Аквилея от 1068 до 1077 г.
Виж Аквилея и Зигхард от Аквилея
Зигхардинги
Зигхардингите (Sieghardinger) са важна баварска благородническа фамилия от средата на 9 до началото на 13 век.
Бурхард (Истрия)
Буркхард от Истрия (Burchard II von Moosburg/Burkhard II/Purcard von Istrien; † 1106/пр. 13 февруари 1107) е като Буркхард II граф на Мозбург на Изар, от пр.
Виж Аквилея и Бурхард (Истрия)
Буркхард I фон Мозбург
Буркхард I фон Мозбург (Burkhard I von Moosburg; † сл. 1060) е първият известен граф на Мозбург на Изар в Бавария и граф в Горен Ампер.
Виж Аквилея и Буркхард I фон Мозбург
Буркхард III фон Мозбург
Буркхард III фон Мозбург (Burkhard III von Moosburg; † сл. 1133) е граф на Мозбург на Изар в Бавария, фогт на Св.
Виж Аквилея и Буркхард III фон Мозбург
Битка при Аравзио
Битката при Аравзио се провежда на 6 октомври 105 пр.н.
Виж Аквилея и Битка при Аравзио
Битка при Норея
Битката при Норея се провежда през 112 пр.н.е. Това е началото на Кимврийската война – военен конфликт между Римската република и племената на кимври и тевтони.
Битка при Сава
Битката при Сава се провежда през 388 г.
Битка при Бурдигала
Битката при Бурдигала (Burdigala) се провежда през 107 пр.н.е.
Виж Аквилея и Битка при Бурдигала
Бибург (Долна Бавария)
Герб Бившата манастирска църква Мария Имакулата Бибург (Biburg) е община в района на Келхайм в Долна Бавария, Германия с 1256 жители (към 31 декември 2017).
Виж Аквилея и Бибург (Долна Бавария)
Бертхолд IV (Андекс)
Бертхолд IV Мерански (Berthold IV von Andechs, † 12 август 1204) е от 1172 г.
Виж Аквилея и Бертхолд IV (Андекс)
Бертхолд V (Андекс)
Бертхолд (Berthold V von Andechs, Berthold von Aquileia; Bertoldo di Andechs-Merania; * 1180, Бамберг; † 23 май 1251) е от 1204 г.
Виж Аквилея и Бертхолд V (Андекс)
Бернхард фон Спанхайм
Бернхард фон Спанхайм (Bernhard von Spanheim, * 1176 или 1181, † 4 януари 1256, Фьолкермаркт) от род Спанхайми, е един от най-значимите херцози на Каринтия от 1202 до 1256 г.
Виж Аквилея и Бернхард фон Спанхайм
Виченца
Виченца (Vicenza) е град и община в италианската област Венето, столица на провинция Виченца.
Виа Постумия
Виа Постумия, Верона Виа Постумия (Via Postumia) е римски път от Генуа за Аквилея, дълъг около 300 римски мили, това са около 450 километра.
Виа Ания
Виа Ания (Via Annia) е римски път в Цизалпийска Галия.
Виа Диагоналис
Късната античност Виа Милитарис (Via militaris) е древен римски път, построен от римляните на Балканския полуостров, който минава през Белград (Singidunum), Ниш (Naissus), София (Serdica), Пловдив (Philippopolis), Одрин (Hadrianopolis) и, обединявайки се с Виа Игнация, стига до Константинопол.
Винченцо Скамоци
Винченцо Скамоци (Vincenzo Scamozzi) е италиански архитект и теоретик на късния Ренесанс и на маниеризма.
Виж Аквилея и Винченцо Скамоци
Вериганд (Фриули)
Вериганд (Werigand, Weriant, Wergant, Werichen, Werihent, Werinhent, Varient, Warientus, Wezzelin, * ок. 970, † ок. 1051) е граф на Истрия-Фриули и също фогт на херцога на Каринтия, фогт на Св.
Виж Аквилея и Вериганд (Фриули)
Венеция и Истрия
Венеция и Истрия или Регион X Венетия и Истрия (Regio X Venetia et Histria) е административно-териториална единица в Римската империя през епохата на принципата – „регион“, в състава на римска Италия.
Виж Аквилея и Венеция и Истрия
Венецианска република
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.
Виж Аквилея и Венецианска република
Гуидо дела Торе
Гуидо дела Торе (Guido della Torre; * 27 септември 1259; † лято на 1312 в Кремона) от рода Дела Торе е италиански кондотиер, капитан на народа и господар на Милано от юни 1302 до 6 януари 1311 г.
Графство Ортенбург
Графството Ортенбург (Grafschaft Ortenburg) е имперско графство на Свещената Римска империя в Каринтия.
Виж Аквилея и Графство Ортенбург
Гай Фламиний (консул 187 пр.н.е.)
Гай Фламиний (Gaius Flaminius; † след 181 пр.н.е.) e римски политик и военачалник от плебейския gens Фламинии.
Виж Аквилея и Гай Фламиний (консул 187 пр.н.е.)
Галски войни
Галските войни са серия от военни кампании, проведени от римския проконсул Юлий Цезар срещу населяващите Галия племена, продължила от 58 пр.н.е. до 51 пр.н.е..
Гала (съпруга на Теодосий I)
Флавия Гала (Flavia Galla; * между 370 и 375; † 394) e втората съпруга на източноримския император Теодосий I.
Виж Аквилея и Гала (съпруга на Теодосий I)
Готфрид I фон Ронсберг
Готфрид I фон Ронсберг (Gottfried I von Ronsberg, Graf von Ronsberg; † между 3 април 1166 и ок. 1170/1172) е благородник, господар на Урзин или замък Ирзе (при Кауфбойрен) в Швабия/Бавария, от ок.
Виж Аквилея и Готфрид I фон Ронсберг
Готфрид фон Гунделфинген
Готфрид фон Гунделфинген (Gottfried von Gundelfingen; † сл. 1172) е благородник от Гунделфинген на Дунав.
Виж Аквилея и Готфрид фон Гунделфинген
Готфрид от Аквилея
Готфрид фон Хоенщауфен или Готфрид фон Зелс (Gottfried von Hohenstaufen/ von Sehls, Patriarch von Aquileja; Goffredo/Gotofredo/Gotifredo di Hohenstaufen; † 7 октомври или 9 октомври 1194) е немски католически патриархна Аквилея (1182 – 1194).
Виж Аквилея и Готфрид от Аквилея
Гебхард I фон Бургхаузен
Гебхард I фон Бургхаузен (Gebhard I Graf von Burghausen; Gebhard I Graf von Plain und Hardegg; † 4 декември 1164) от странична линия на род Зигхардинги и наследник на Зигхардингите, е граф на Бургхаузен от 1129 г.
Виж Аквилея и Гебхард I фон Бургхаузен
Дитрих фон Аменслебен
Дитрихфон Аменслебен (Dietrich II, Graf von Ammensleben; † 1120) е от 1108 г.
Виж Аквилея и Дитрих фон Аменслебен
Диемо I фон Гунделфинген
Диемо I фон Гунделфинген (Diemo I von Gundelfingen; † сл. 1150/сл. 1172) е благородник от Гунделфинген на Дунав и господар на замък Хеленщайн над Хайденхайм ан дер Бренц в Баден-Вюртемберг.
Виж Аквилея и Диемо I фон Гунделфинген
Децим Магн Авзоний
Децим Магн Авзоний (Decimius Magnus Ausonius; * 310, Бурдигала, днес Бордо, Франция; † 393 г., Бурдигала) е древен висш гало-римски държавен служител, възпитател на принц и поет.
Виж Аквилея и Децим Магн Авзоний
Ерик (Фриули)
Ерик (Eric, Heirichus, Ehericus; † 799) e херцог на Фриули (dux Foroiulensis) от 789 г.
Егилберт фон Бамберг
Егилберт фон Бамберг (Egilbert von Bamberg; † 29 май 1146, Бамберг) е патриархна Аквилея (1129 – 1130) и епископ на Бамберг (1139 – 1146).
Виж Аквилея и Егилберт фон Бамберг
Екберт фон Андекс-Мерания
Герб на графовете на Андекс Екберт фон Андекс-Мерания (Ekbert von Andechs-Meranien; Ekbert von Bamberg; * сл. 1173; † 5 юни 1237 във Виена) от Андекската династия-Мерания е от 1203 г.
Виж Аквилея и Екберт фон Андекс-Мерания
Еленхард
Еленхард фон Фрайзинг (Ellenhard von Freising; † 11 март 1078) от рода на Зигхардингите, е епископ на Фрайзинг от 1052 до 1078 г.
Ембрихо фон Вюрцбург
| описание.
Виж Аквилея и Ембрихо фон Вюрцбург
Енгелберт (Каринтия)
Енгелберт II (Engelbert, Engelbert II), † 13 април 1141 в манастир Зееон) от род Спанхайми, е маркграф на Марка Истрия, Крайна и Верона (1107 – 1123) и херцог на Каринтия (1123 – 1135).
Виж Аквилея и Енгелберт (Каринтия)
Енгелберт II (Горица)
Енгелберт II фон Гьорц (Engelbert II von Görz; † 1 април 1191) от род Майнхардини е маркграф и пфалцграф на графство Горица (1150 – 1191), 1137 г.
Виж Аквилея и Енгелберт II (Горица)
Енгелберт III (Горица)
Енгелберт III (Engelbert III von Görz, † 1220) от род Майнхардини, е граф на Графство Горица от 1191 до 1220 г.
Виж Аквилея и Енгелберт III (Горица)
Епенщайни
Знаме на Епенщайните Епенщайните (Eppensteiner) са немски средновекоен благороднически род, който дава първите местни национални херцози на Каринтия и два маркграфа на Марка Щирия (marchia Carantana).
Луций Манлий Ацидин Фулвиан
Луций Манлий Ацидин Фулвиан (Lucius Manlius Acidinus Fulvianus) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Виж Аквилея и Луций Манлий Ацидин Фулвиан
Луций Вер
Луций Цеионий Комод Вер Арменски (Lucius Ceionius Commodus Verus Armeniacus; * 15 декември 130 в Рим; † януари 169 в Алтинум близо до Венеция), познат и само като Луций Вер е римски съимператор с Марк Аврелий в периода от 161 г.
Лудвиг VI (Тек)
Лудвиг VI фон Тек (Ludwig VI von Teck; Ludovico di Teck; * ок. 1375; † 19 август 1439, Базел) от страничната линия Тек на рода на Церингите, е херцог на Тек (1401 – 1411) и патриархна Аквилея (1412 – 1439).
Лудвиг VI (пояснение)
Лудвиг VI, Луи (Ludwig, Louis) може да се отнася за: Владетели и благородници.
Виж Аквилея и Лудвиг VI (пояснение)
Луитполд фон Епенщайн
Луитполд фон Епенщайн или Лиутолд фон Епенщайн (Luitpold von Eppenstein, Liutold von Eppenstein, * ок. 1050, † 12 май 1090) от род Епенщайни, е граф на Епенщайн, от 1077 до 1090 г.
Виж Аквилея и Луитполд фон Епенщайн
Луп (Фриули)
Луп (Lupus, † 666) е лангобардски dux (херцог) на Фриулското херцогство от 663 до смъртта си през 666 г.
Йохан Антон I фон Егенберг
Йохан Антон I фон Егенберг (Johann Anton I von Eggenberg) е 2.
Виж Аквилея и Йохан Антон I фон Егенберг
Йохан Хайнрих (Люксембург)
Йохан Хайнрих(Люксембург) (Johann Heinrich von Luxemburg, Jan Jindřich Lucemburský; * 12 февруари 1322, Мелник до Прага; † 12 ноември 1375, Бърно) от род Люксембурги, е от 1335 до 1341 г.
Виж Аквилея и Йохан Хайнрих (Люксембург)
Йоан (римски император)
Йоан, или Йохан (лат. Iohannes) – узурпира императорския сан на Западната Римска империя от август 423 до май 425.
Виж Аквилея и Йоан (римски император)
Йероним Блажени
Евсевий Йероним Софроний (Sophronius Eusebius Hieronymus; * 347 г. в Стридон, Далмация – † 30 септември 420 г., Витлеем) е преводачът на Библията от гръцки и еврейски на латински език между 383 г.
12 юли
12 юли е 193-тият ден в годината според григорианския календар (194-ти през високосна).
Виж Аквилея и 12 юли
148 г. пр.н.е.
148 (сто четиридесет и осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
175 г. пр.н.е.
175 (сто седемдесет и пета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
181 г. пр.н.е.
181 (стоосемдесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.