Съдържание
26 отношения: Касити, Клинописно писмо, Кодове на езици, Ахеменидско царство, Азупирану, Акадска империя, Новоасирийско царство, Саламин (Кипър), Сирохетски царства, Содом и Гомора, Семитски езици, Сенахериб, Тигър (река), Тиглатпаласар III, Хабиру, Хамурапи, Цилиндър на Кир, Число (граматика), Месопотамия, Бог, Бедржих Хрозни, Вавилония, Дамаск, Двойствено число, Епилепсия, Епос за Гилгамеш.
Касити
Вавилония при управлението на каситската династия - 13 век пр.н.е. Каситите (на акадски: кашу) са древни племена обитавали в днешен Западен Иран горното течение на река Дияла и притоците ѝ в съседство със северозападните предели на Елам.
Клинописно писмо
Клинописното писмо или – както по-често се нарича за краткост – клинописът е първата система от писмени знаци (редом с египетските йероглифи), която е била в състояние да предава еднозначно езиково съдържание.
Виж Акадски език и Клинописно писмо
Кодове на езици
Кодовете на езиците са кратки буквени, цифрови или комбинирани кодове за представяне на езици при обработка на данни и комуникация.
Виж Акадски език и Кодове на езици
Ахеменидско царство
Ахеменидското царство (на староперсийски: Ariyānām Xšaçam) е историческа държава (550 пр.н.е. – 330 пр.н.е.) Наричана е също Старо персийско царство, тъй като е първото царство, поставило началото на Персийската империя.
Виж Акадски език и Ахеменидско царство
Азупирану
Азупирану е град в Древна Месопотамия.
Акадска империя
Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI „Страната Акад“; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.
Виж Акадски език и Акадска империя
Новоасирийско царство
Новоасирийското царство е историческа държава в Близкия изток, съществувала в периода X-VII век пр.н.е.
Виж Акадски език и Новоасирийско царство
Саламин (Кипър)
Саламин или Саламис (на асирийски: Ki-(i)-su, Σαλαμίς,; Constantia) е древногръцки полис от от желязната епоха в източната част на остров Кипър на около 6 km северно от днешна Фамагуста.
Виж Акадски език и Саламин (Кипър)
Сирохетски царства
Сирохетските царства, наричани също и Къснохетски или Неохетски царства, са държавнополитически образувания от ранножелязната епоха на територията на Киликия и Древна Сирия.
Виж Акадски език и Сирохетски царства
Содом и Гомора
Джон Мартин (1789 – 1854) Содом и Гомора са градове, споменати в книгата Битие в Танах, в Новия Завет, девтероканоничните книги и Корана.
Виж Акадски език и Содом и Гомора
Семитски езици
Семитските езици са езиково семейство, което се говори от повече от 370 милиона души в по-голямата част от Близкия изток, Северна и Източна Африка.
Виж Акадски език и Семитски езици
Сенахериб
Саргон II вдясно Сенахериб (около 705 – януари 681 пр.н.е.), е син на Саргон II, когото наследил на асирийския престол и царувал 37 години (720-681 пр.н.е. (други източници – 683 пр.н.е.).
Тигър (река)
Тигър (Dicle, Диджле; دجلة, Диджла; Dîcle) е река в Турция и Ирак и частично по границата на двете страни със Сирия, лява съставяща на Шат ал-Араб.
Виж Акадски език и Тигър (река)
Тиглатпаласар III
Тиглатпаласар III (на акадски: Тукулти-апил-Ешара, означаващо „моето доверие е в сина на Ешара“) е цар на Асирия от 745 до 727 г. пр.н.е. Той изгражда силни гражданска, военна и политическа системи в империята си.
Виж Акадски език и Тиглатпаласар III
Хабиру
Хабиру (на египетски: ˁpr.w, Aper(u), Apiru; вавилонски: Ḫabiru, Chabiru) е име, дадено в различни шумерски, египетски, акадски, хетски, митанийски и угаритски източници, датирани между 21 и 12 век пр.н.е., на група народи, живеещи в Североизточна Месопотамия и Плодородния полумесец от границите на Древен Египет в Ханаан до Иран.
Хамурапи
Хамурапи (род. 1792; †1752 г. пр. Хр.) е шестият цар от първата царска династия на Старовавилонското царство.
Цилиндър на Кир
Цилиндърът на Кир Цилиндърът на Кир (Ostovanee Kūrosh; استوانه کوروش), наричан също Харта на Кир, е древен археологически паметник – глинен цилиндър, днес счупен на няколко части, върху който с акадски клинопис е изписана декларация от името на ахеменидския владетел Кир Велики, свързана със завземането на Нововавилонското царство от персите.
Виж Акадски език и Цилиндър на Кир
Число (граматика)
В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.
Виж Акадски език и Число (граматика)
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Виж Акадски език и Месопотамия
Бог
Бог е най-висшето същество, божеството сътворител и главният обект на вярата в монотеизма.
Бедржих Хрозни
БедржихХрозни (Bedřich Hrozný, 6 май 1879 – †12 декември 1952) е чешки ориенталист и лингвист.
Виж Акадски език и Бедржих Хрозни
Вавилония
Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).
Дамаск
Дамаск (دمشق) е столицата на Сирия, център на едноименната столична област Дамаск.
Двойствено число
Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.
Виж Акадски език и Двойствено число
Епилепсия
Епилепсия (επιληψία – „нападам, атака“), известна още като morbus sacer (свещена болест, от старогръцкия глагол „епиламбано“ (ἐπιλαμβάνειν), е група дълготрайни неврологични нарушения, характеризиращи се с епилептични пристъпи.
Епос за Гилгамеш
Фрагмент от акадска плочка с описание на Потопа в Епоса за Гилгамеш Епосът за Гилгамеш е епична поема от Месопотамия и една от най-древните литературни творби, запазени до наши дни.
Виж Акадски език и Епос за Гилгамеш
Известен като Староасирийски език, Вавилонски, Вавилонски език.