Отваряне в Google MapsСъдържание
582 отношения: Pomatoschistus knerii, Кърка (национален парк), Кърка (приток на Адриатическо море), Кутмичевица, Курбе (линеен кораб, 1911), Куарто (крайцер скаут, 1911), Кубер, Куберова България, Купра Маритима, Крък, Краище, Крайцер скаут, Крайцери скаути тип „Нино Биксио“, Кралевица, Кастро (Пулия), Катрин Хаатая, Католика, Кащела, Картография, Карабурун (полуостров в Албания), Карл IV (Свещена Римска империя), Карпош (община), Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия (броненосен крайцер), Как започна войната на моя остров, Калман Книжник, Калпурнии, Камерленго, Каорле, Кварнер, Киети, Клис (крепост), Климент Охридски, Клокотница, Косово поле, Котор, Которски залив, Котешка змия, Корчула, Коринтски канал, Корнат, Корнати, Конавле (община), Копер, Копер (община), Келтско нашествие на Балканите, Първа македонска война, Първич, Първич (Крък), Пълнена паста в Италия, Пула, ... Разширете индекс (532 Повече ▼) »
Pomatoschistus knerii
Pomatoschistus knerii е вид лъчеперка от семейство Попчеви (Gobiidae).
Виж Адриатическо море и Pomatoschistus knerii
Кърка (национален парк)
Кърка (Krka) е национален парк в Хърватия, в средната част на Далмация по долината на река Кърка между градовете Книн и Шибеник.
Виж Адриатическо море и Кърка (национален парк)
Кърка (приток на Адриатическо море)
Кърка е река в Далмация, в Хърватия.
Виж Адриатическо море и Кърка (приток на Адриатическо море)
Кутмичевица
Кутмичевица, наричана също Деволски комитат, е историческа област в Югоизточна Европа по време на Средновековието.
Виж Адриатическо море и Кутмичевица
Курбе (линеен кораб, 1911)
Курбе (Courbet) е френски линеен кораб.
Виж Адриатическо море и Курбе (линеен кораб, 1911)
Куарто (крайцер скаут, 1911)
Куарто (Quarto) е бронепалубен крайцер на Кралските военноморски сили на Италия от началото на 20 век.
Виж Адриатическо море и Куарто (крайцер скаут, 1911)
Кубер
Хан Ку̀бер е прабългарски владетел в Панония и Македония.
Куберова България
Куберова България е предполагаема ранносредновекова българска държава в централната част на Балканския полуостров съществувала за кратко.
Виж Адриатическо море и Куберова България
Купра Маритима
Ку̀пра Марѝтима (Cupra Marittima, на местен диалект Cōprë, Копръ, до 1863 г. ааа, Марано) е морско курортно градче и община в Централна Италия, провинция Асколи Пичено, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Купра Маритима
Крък
Разположение на острова Пътна карта на острова Крък (Krk; Veglia; Curicta) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на Далматинските острови.
Краище
Физикогеографска карта на областта Краище Краището е физикогеографска и историкогеографска област в Западна България и Източна Сърбия, а съвсем малка част (най-югозападната) попада на територията на Северна Македония.
Виж Адриатическо море и Краище
Крайцер скаут
Крайцер скаут (scout cruiser) е подклас на крайцеритеот началото на 20 век, съществувал във военноморските сили на ред страни.
Виж Адриатическо море и Крайцер скаут
Крайцери скаути тип „Нино Биксио“
Нино Биксио (Nino Bixio) са серия от два бронепалубни крайцери на Кралските военноморски сили на Италия влезли в строй в навечерието на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Крайцери скаути тип „Нино Биксио“
Кралевица
Бакарският залив и протокът с Кралевица Пристанището Корабостроителницата Замъкът Фортица и фарът отзад Мостът към о. Крък Кралевица (Kraljevica), известен и като Порто Ре (Porto Re) е град в Хърватия, Приморско-горанска жупания, административен център на община.
Виж Адриатическо море и Кралевица
Кастро (Пулия)
Ка̀стро (Castro, на местен диалект Casciu, Кашу) е пристанищно село и община в Южна Италия, провинция Лече, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Кастро (Пулия)
Катрин Хаатая
Катрин Елина Хаатая (Katherine Haataja) е финландско-шведска оперна певица и предприемач, известна със своята дейност за подпомагане на млади оперни изпълнители.
Виж Адриатическо море и Катрин Хаатая
Католика
Като̀лика (Cattolica, на местен диалект Catòlga, Католъга) е град и община в Северна Италия, провинция Римини, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Католика
Кащела
Кащела (Kaštela) е град в Централна Хърватия, Сплитско-далматинска жупания.
Виж Адриатическо море и Кащела
Картография
остров Ливингстън в Антарктика Картографията (χάρτις – карта и γραφειν – пиша) е наука и приложна практика за създаване на карти и глобуси.
Виж Адриатическо море и Картография
Карабурун (полуостров в Албания)
Плаж на полуостров Карабурун Карабурун (Gadishulli i Karaburunit) е най-големият полуостров в Албания, национален парк и военна зона, ненаселен.
Виж Адриатическо море и Карабурун (полуостров в Албания)
Карл IV (Свещена Римска империя)
Карл IV (Karl IV.; Karel IV.; * 1316, † 1378) е римско-немски крал (от 1346 г.), крал на Бохемия (от 1347 г.) и император на Свещената Римска империя (от 1355 г.). Той произлиза от династията Люксембурги и е един от най-значимите императори от Късното Средновековие.
Виж Адриатическо море и Карл IV (Свещена Римска империя)
Карпош (община)
Карпош (Општина Карпош) е една от 10-те градски общини на столицата Скопие на Северна Македония.
Виж Адриатическо море и Карпош (община)
Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия (броненосен крайцер)
Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия (SMS Kaiserin und Königin Maria TheresiaПрефиксът „SMS“ е от Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).) e броненосен крайцер на Австро-Унгарския(K.u.K.
Виж Адриатическо море и Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия (броненосен крайцер)
Как започна войната на моя остров
„Как започна войната на моя остров“ (Kako je počeo rat na mom otoku) е хърватски филм от 1996 година, военна комедия на режисьора Винко Брешан по негов сценарий в съавторство с Иво Брешан.
Виж Адриатическо море и Как започна войната на моя остров
Калман Книжник
Калман (Коломан) Книжник (Könyves Kálmán) е крал на Унгария от династията Арпад (1095 – 1116).
Виж Адриатическо море и Калман Книжник
Калпурнии
Калпурниите (Calpurnii, gens Calpurnia) e плебейска фамилия в Древен Рим с прародител Калп (Calpus), третият от четирите сина на Нума Помпилий, вторият цар на Рим.
Виж Адриатическо море и Калпурнии
Камерленго
Камерленго (Gradina Kamerlengo) e крепост със замък в град Трогир, Хърватия, построена от венецианците.
Виж Адриатическо море и Камерленго
Каорле
Ка̀орле (it и Caorle; Cjàurlis, Чаурлис) е морски курортен град и община в Северна Италия, провинция Венеция, регион Венето.
Виж Адриатическо море и Каорле
Кварнер
Карта на залива Кварнер (Kvarnerski zaljev; Golfo del Quarnero) е залив в северната част на Адриатическо море намиращ се между полуостров Истрия и континенталното крайбрежие на Хърватия.
Виж Адриатическо море и Кварнер
Киети
Киѐти (Chieti) е град и община в североизточната част на Южна Италия.
Клис (крепост)
Клис (Tvrđava Klis) е средновековна хърватска крепост извисяваща се над село Клис в Далмация северно от град Сплит.
Виж Адриатическо море и Клис (крепост)
Климент Охридски
Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.
Виж Адриатическо море и Климент Охридски
Клокотница
Клоко̀тница е село в Южна България.
Виж Адриатическо море и Клокотница
Косово поле
Косово поле (Косово поље / Kosovo polje, Fushë Kosovë) е междупланинска котловина, на която е наречена областта Косово поле и по-късно държавата Косово.
Виж Адриатическо море и Косово поле
Котор
Котор е крайбрежен град в югоизточната част на Черна гора.
Которски залив
Которският залив, известен още като Бока Которска (Бока Которска; Bocche di Cattaro), е залив в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Которски залив
Котешка змия
Котешката змия (Telescopus fallax) е вид змия от семейство Смокообразни (Colubridae), разпространена в Югоизточна Европа и Близкия изток.
Виж Адриатическо море и Котешка змия
Корчула
Ко́рчула (Korčula; Κορκυρα Μελαινα; Corcyra Nigra; Curzola) е шестият по големина хърватски остров в Адриатическо море, разположен в южната част на Далматинските острови.
Виж Адриатическо море и Корчула
Коринтски канал
Коринтският канал Коринтският канал е канал в Гърция, който съединява Сароническия залив на Егейско море с Коринтския залив на Йонийско море.
Виж Адриатическо море и Коринтски канал
Корнат
260 п Корнат (Kornat) е хърватски остров в Адриатическо море, в централната част на Далмация, в Шибенишко-книнска жупания.
Виж Адриатическо море и Корнат
Корнати
Корнати (Kornati) е национален парк в Хърватия, разположен в Централна Далмация на архипелага Корнати в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Корнати
Конавле (община)
Конавле (Konavle) е община в Хърватия, част от Дубровнишко-неретванска жупания.
Виж Адриатическо море и Конавле (община)
Копер
Копер (Koper;Capodistria; на хърватски: Kopar) е пристанищен град на Адриатическо море в Обално-крашкия регион на Словения.
Копер (община)
Копер е една от дванадесетте градски общини на Словения.
Виж Адриатическо море и Копер (община)
Келтско нашествие на Балканите
Тракийските племена на Балканите, III век пр.н.е. Келтското нашествие на Балканите се състои от серия походи на келтски племена през IV и III век пр.н.е.
Виж Адриатическо море и Келтско нашествие на Балканите
Първа македонска война
Първата македонска война от 214 до 205 г.
Виж Адриатическо море и Първа македонска война
Първич
Първич (Prvić) е малък хърватски остров в Централна Далмация, в Шибенишко-книнска жупания.
Виж Адриатическо море и Първич
Първич (Крък)
Първич (Prvić) е малък хърватски остров в залива Кварнер в Адриатическо море, влизащ в състава на Сенския архипелаг.
Виж Адриатическо море и Първич (Крък)
Пълнена паста в Италия
Пълнената паста е вид паста, състояща се от една кора (сфоля), със или без яйце, пълнена с месо, риба, зеленчуци или сирене.
Виж Адриатическо море и Пълнена паста в Италия
Пула
Пула (Pula, Pola) е пристанищен град в Хърватия на Адриатическо море.
Пунически войни
Пуническите войни са три войни между Древен Рим и Картаген, състояли се в периода 264 –146 г. пр.н.е. Наричат се пунически, защото римляните наричали картагенците пуни.
Виж Адриатическо море и Пунически войни
Прабългарите през 5-6 век
Прабългарите през 5-6 век са разделени на две големи групи — кутригури, западно от река Дон, и утигури, източно от нея.
Виж Адриатическо море и Прабългарите през 5-6 век
Правителство на Васил Радославов 3
Третото правителство на Васил Радославов е тридесет и пето правителство на Царство България, назначено с Указ № 26 от 23 декември 1913 г.
Виж Адриатическо море и Правителство на Васил Радославов 3
Протей (зоология)
Протеят (Proteus anguinus), наричан още човешка рибка, е ендемично земноводно животно, живеещо в карстовите области в Динарските планини.
Виж Адриатическо море и Протей (зоология)
Прованс (линеен кораб, 1913)
Прованс (Provence) е френски линеен кораб.
Виж Адриатическо море и Прованс (линеен кораб, 1913)
Проклетия
Проклетия се намира южно от същинската Динарска верига. Проклетия или Албански Алпи, както и Северноалбански планини (Krahina Malore Veriore, Alpet e Shqipnis së Veriut; Проклетjе) e планинска система, разположена на територията на Северна Албания, Източна Черна гора и Западно Косово, крайно югоизточно разклонение на Динарските планини.
Виж Адриатическо море и Проклетия
Преходни говори
Преходните у-говори или само преходни говори, класифицирани понякога не съвсем точно като торлашки диалекти или торлашки диалект (Torlački dijalekt) е общо наименование, използвано от езиковедите и диалектолозите за обозначение на диалекти в Източна Сърбия, някои части на Косово, североизточната част на Северна Македония (Крива паланка, Кратово, Куманово), Северозападна и Западна България (Белоградчик, Годеч, Драгоман, Трън, Брезник), както и на говора на малките общности на карашовените в Румъния и гораните в Косово и Албания (вижте нашински).
Виж Адриатическо море и Преходни говори
Пашман
Пашман е остров в централната част на Хърватия край Далматинското крайбрежие южно от Задар.
Виж Адриатическо море и Пашман
Пари (линеен кораб, 1912)
Пари (Paris) е френски линеен кораб.
Виж Адриатическо море и Пари (линеен кораб, 1912)
Паг
Паг (Pag) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на Далматинските острови.
Паданска низина
Равнината на р. По Паданската равнина (Pianura Padana, на латински Padanus – названието на река По у древните римляни) е обширна низина в северната част на Италия и част от кантона Тичино в Швейцария, разположена между Алпите на запад и север, Апенините на юг и Адриатическо море на изток, обхващаща предимно басейна на река По.
Виж Адриатическо море и Паданска низина
Паневропейски транспортен коридор VIII
Трасе на Паневропейски транспортен коридор VIII Паневропейският транспортен коридор VIII между София и Пловдив в частта от автомагистрала Тракия Паневропейски транспортен коридор VIII е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Северна Македония и България.
Виж Адриатическо море и Паневропейски транспортен коридор VIII
Пиценум
Пиценум (Πικηνόν, Πικεντίνη; Picenum) e стара територия в Древен Рим и родно място на Помпей Велики и баща му Гней Помпей Страбон.
Виж Адриатическо море и Пиценум
Пицени
Гърци Regio V – Picenum Пицените (Picentes, Piceni, Picentini), са италийско племе, населявало областта Пиценум, стара територия в Древен Рим и родно място на Помпей Велики и баща му Гней Помпей Страбон.
Виж Адриатическо море и Пицени
Пиран
Пиран (Piran; Pirano) е град в Югозападна Словения, Обално-крашки регион.
Пири Реис
Пѝри Реѝс (Piri Reis; ок. 1480 – 1555) е османски мореплавател и картограф.
Виж Адриатическо море и Пири Реис
Пиаве
Пиаве (Piave) е река в Северна Италия (регион Венето), вливаща се в Адриатическо море.
Пинд
Пинд на физикогеографската карта на Средна Гърция Каменния мост на река Мегдова при Виняни (Аграфа) Пинд (Πίνδος, Пиндос) е планинска система в западната част на Балканския полуостров, в Гърция и Албания (крайните северни разклонения).
Пинето
Пинѐто (Pineto) е морски курортен град и община в Южна Италия, провинция Терамо, регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Пинето
Плеврат II
Плеврат II (Πλευράτος, Pleuratus II) e цар на Илирия и управлява от 260 до 250 пр.н.е.
Виж Адриатическо море и Плеврат II
Плеврат III
Плеврат III (Πλευράτος, Pleuratus III) е цар на ардиеите в Илирия през 205 – 181 пр.н.е.
Виж Адриатическо море и Плеврат III
По
По (Ро), наричана Потамос Ериданус (Ποταμός) от древните гърци, е най-голямата река в Италия (региони Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и автономна област Тренто), вливаща се в Адриатическо море, с дължина 652 km и площ на водосборния басейн 71 000 km².
Потъване на „Курск“
Сравнителна съпоставка на габаритите на потъналата руска подводница „Курск“ с американска подводница клас „Лос Анджелис“ Владимир Путин, президент на РФ на борда на флагмана на руския северен флот – атомния крайцер „Петър Велики“.
Виж Адриатическо море и Потъване на „Курск“
Порта Салария
Порта Салария, рисунка от 18 век Порта Салария на снимка малко преди разрушаването 1871 Порта Салария (Porta Salaria) e порта в Рим на Стената на Аврелиан (270–275), построена между 271 и 275 г.
Виж Адриатическо море и Порта Салария
Порто Реканати
По̀рто Рекана̀ти (Porto Recanati) е морски курортен град и община в Централна Италия, провинция Мачерата, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Порто Реканати
Порто Сан Джорджо
По̀рто Сан Джо̀рджо (Porto San Giorgio) е пристанищен град и община в Централна Италия, провинция Фермо, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Порто Сан Джорджо
Порто Сант'Елпидио
По̀рто Сант'Елпѝдио (Porto Sant'Elpidio, на местен диалект lu Portu de Sallupìjo, лу Порту де Салупийо) е морски курортен град и община в Централна Италия, провинция Фермо, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Порто Сант'Елпидио
Порко Росо
„Порко Росо“ (紅の豚) е японски детски аниме филм с елементи на фентъзи и приключенски филм от 1992 година на режисьора Хаяо Миядзаки от „Студио Гибли“ по негов собствен сценарий, базиран на комикса му „Епохата на летящите кораби“.
Виж Адриатическо море и Порко Росо
Под сянката на падишаха
„Под сянката на падишаха“ (Im Schatten Des Grossherrn) е цикъл от 6 (7 в първата му версия) приключенски романа на немския писател Карл Май.
Виж Адриатическо море и Под сянката на падишаха
Полиняно а Маре
Полиня̀но а Ма̀ре (Polignano a Mare, на местен диалект Peghegnéne, Пъгъненъ) е пристанищен и курортен град и община в Южна Италия, провинция Бари, в регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Полиняно а Маре
Попово поле
Попово поле (Popovo polje; Popovo polje) е карстово поле в южната част на Босна и Херцеговина, в близост до Требине, източна Херцеговина.
Виж Адриатическо море и Попово поле
Пескара
---- Песка̀ра (Pescara) е град и община в Южна Италия, административен център на провинция Пескара в регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Пескара
Пескара (река)
река Пескара Пескара или Атерно-Пескара (Aterno-Pescara; Aternus, Aternum) e река в Италия.
Виж Адриатическо море и Пескара (река)
Пескичи
Пѐскичи (Peschici) е малко пристанищно курортно градче и община в Южна Италия, провинция Фоджа, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Пескичи
Педазо
Педа̀зо (Pedaso) е малко пристанищно градче и община в Централна Италия, провинция Фермо, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Педазо
Пезаро
Пѐзаро (Pesaro) e град и община, административен център на провинция Пезаро и Урбино, в региона Марке, Италия.
Виж Адриатическо море и Пезаро
Пелопонески войни
Пелопонеските войни представляват военен конфликт в Древна Гърция, в който участва от една страна Атина, а от друга Пелопонеския съюз под предводителството на Спарта.
Виж Адриатическо море и Пелопонески войни
Пентаполис
Петте града на Филистия в Светите земи (червено) Пентаполис (Pentapolis; от гръцки: penta „пет“ и polis „град“) или Петградие e географска или институционална група от 5 града.
Виж Адриатическо море и Пентаполис
Пенински Алпи
Пенинските Алпи (на немски Walliser Alpen; на френски Alpes Pennines; на италиански Alpi Pennine) са един от най-известните и най-високите дялове в Алпите, разположени на границата между Италия (области Вале д'Аоста и Пиемонт) и Швейцария (кантон Вале).
Виж Адриатическо море и Пенински Алпи
Пеней
Река Пеней на картата на Гърция. Пеней или Пиниос (Πηνειός, Пиниос, старогръцко произношение Пенейос) е река в Гърция, най-голямата в историко-гографската област Тесалия с дължина 216 km.
Осум
Осум (Osum) е река в Южна Албания.
Отрантски проток
Отрантският пролив Отрантският проток, наричан още и само Отранто, е проток, разделящ Адриатическо от Йонийско море в Средиземно море.
Виж Адриатическо море и Отрантски проток
Офанто
река ОфантоОфанто (Ofanto; Aufidus, от гръцкото: Ophidus, Ωφιδους) e река в Южна Италия с дължина 170 км.
Виж Адриатическо море и Офанто
Охридско езеро
Охридското езеро (Охридско Езеро; Liqeni i Pogradecit) е най-дълбокото езеро на Балканския полуостров, разделено между Северна Македония и Албания.
Виж Адриатическо море и Охридско езеро
Ортона
Орто̀на (Ortona, на местен диалект Urtònë, Уртонъ) е пристанищен град и община в Южна Италия, провинция Киети, регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Ортона
Обровац
Обровац (Obrovac) е град и център на община в Хърватия.
Виж Адриатическо море и Обровац
Обално-крашки регион
Обално-крашка (Приморско-карстов; Coastal-Karst) е област (регион) в западна Словения.
Виж Адриатическо море и Обално-крашки регион
Оберто II ди Биандрате
Граф Оберто II ди Биандрате (Oberto II di Biandrate или Uberto o Umberto II) e италиански участник в Четвъртия кръстоносен поход и временно регент на Кралство Солун през 1207 – 1209 година.
Виж Адриатическо море и Оберто II ди Биандрате
Огулин
Огулин (Ogulin) е град в централна Хърватия, Карловацка жупания.
Виж Адриатическо море и Огулин
Озимо
О̀зимо (Osimo) е град в Италия.
Ольо
Ольо (Oglio) е река в Северна Италия (регион Ломбардия, провинции Бреша, Бергамо, Кремона и Мантуа), ляв приток на По.
Олиб
Олиб (Olib) е хърватски остров в Адриатическо море, Северна Далмация, Задарска жупания.
Опатия
Опатия (Opatija) е град и община в Западна Хърватия, Приморско-горанска жупания.
Виж Адриатическо море и Опатия
Опара
Опара е местност в днешна Албания, заемаща средищния район по течението на Девол, между Корча и Берат.
Операция „Приливна вълна“
Операция „Приливна вълна“ е битка през Втората световна война.
Виж Адриатическо море и Операция „Приливна вълна“
Ашот Таронит
Ашот Таронит (Ασώτιος Ταρωνίτης) е арменски благородник от X - XI век, на византийска и българска служба при император Василий II Българоубиец и цар Самуил.
Виж Адриатическо море и Ашот Таронит
Атри
А̀три (Atri) е град и община в източна част на Южна Италия.
Атлантропа
Атлантропа, известна и като Пантропа, е огромен инженерен проект, разработен от германския архитект Херман Соргел през 1920-те години и защитаван от него до самата му смърт през 1952 г.
Виж Адриатическо море и Атлантропа
Атлантически океан
Атлантическият океан е вторият по големина океан на Земята (след Тихия океан), заемащ приблизително една пета от нейната площ и е част от Световния океан.
Виж Адриатическо море и Атлантически океан
Архелай (генерал)
Архелай (Archelaus) е най-известният понтийски генерал по времето на Първата Митридатова война (89 – 85 пр.н.е.), между силите на Митридат VI и Римската Република.
Виж Адриатическо море и Архелай (генерал)
Аргонавтика
Аргонавтика (Ἀργοναυτικά) е гръцка епическа поема, написана от Аполоний Родоски през 3 век пр.н.е.
Виж Адриатическо море и Аргонавтика
Ардиеи
Ардиеите (Ἀρδιαῖοι или Οὐαρδαῖοι; Vardiaei, Vardaei) са древен илирийски народ, който през IV в.
Виж Адриатическо море и Ардиеи
Арно
Арно (Arno) е река в Средна Италия (регион Тоскана), вливаща се в Лигурско море.
Аар
Карта на водосборния басейн на река Аар Аа̀р (Aar; Aare, Аа̀ре) е река в Швейцария (кантони Берн, Золотурн и Ааргау), най-голямата изцяло в границите на страната, ляв приток на Рейн.
Абруцки Апенини
Абруцките Апенини (Appennino Abruzzese, от латински abruptus – стръмен) са най-високата и широка част на Апенинските планини в Италия.
Виж Адриатическо море и Абруцки Апенини
Абруцо
Абруцо (Abruzzo) e един от 20-те региона в Италия.
Виж Адриатическо море и Абруцо
Австрийска академия на науките
Австрийска академия на науките (Österreichische Akademie der Wissenschaften) е националната академия на Австрия, централната извънуниверситетска научна и изследователска институция в страната.
Виж Адриатическо море и Австрийска академия на науките
Австрийско-пруско-италианска война
Пропаганда в Чехия: Прусия и Италия са представени като лодкари, „които биха дали всичко, за да имат очи на гърба“, за да видят камъка (Австрийските съюзници), който ще ги разбие на парчета Австро-пруската война (Deutscher Krieg – Немска война), известна още като Седемседмична война и Немска гражданска война, се води през 1866 г.
Виж Адриатическо море и Австрийско-пруско-италианска война
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Адриатическо море и Австро-Унгария
Автомагистрала A1 (Албания)
Автомагистрала A1 (Autostradë A1) е автомагистрала в Албания.
Виж Адриатическо море и Автомагистрала A1 (Албания)
Автомагистрала А1 (Словения)
Автомагистрала А1 на Република Словения (Avtocesta A1) е транспортен коридор, който свързва Шентил (на австро-словенската граница) с Копер (град на Адриатическо море).
Виж Адриатическо море и Автомагистрала А1 (Словения)
Автомагистрала А14 (Италия)
А14 Автомагистрала А14 на Република Италия (Autostrada A14 или Autostrada Adriatica) е транспортен коридор, който свързва Болоня с Таранто.
Виж Адриатическо море и Автомагистрала А14 (Италия)
Адрия
А̀дрия (Adria) е град и община в северна Италия, провинция Ровиго, регион Венето.
Адриатическа есетра
Адриатическата есетра (Acipenser naccarii) е вид лъчеперка от семейство Есетрови (Acipenseridae).
Виж Адриатическо море и Адриатическа есетра
Адриатическо-йонийска автомагистрала
Адриатическо-йонийската автомагистрала е проект за бъдеща обща автомагистрала по протежение на източното крайбрежие на Адриатическо море и Йонийско море, с цел подобряване транспортните връзки в западната част на Балканския полуостров (Adriatisch-ionischer Verkehrskorridor durch das Territorium der Republik Kroatien; PDF; 2,5 MB) – подобно на тези в източната му част с проектирания Черноморски магистрален пръстен от Организацията за черноморско икономическо сътрудничество.
Виж Адриатическо море и Адриатическо-йонийска автомагистрала
Адриатика
#виж Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Адриатика
Адриан (име)
Адриан или Адриян е българско мъжко име, произхождащо от името на римския император император Адриан.
Виж Адриатическо море и Адриан (име)
Адриана (име)
Адриана или Адрияна е женско лично име с латински произход, женската версия на Адриан (Adrian).
Виж Адриатическо море и Адриана (име)
Ада (река)
Ада (Adda) е река в Северна Италия (регион Ломбардия), ляв приток на По.
Виж Адриатическо море и Ада (река)
Адидже
Камбанарията в Решензе А̀дидже (Adige, произнася се), Etsch, Еч, на венециански: Àdexe, на трентински диалект: Ades, на фриулски: Adis, на ладински: Adesc или Adiç, Athesis) е втората по дължина река в Италия, след река По, (региони Трентино-Южен Тирол и Венето), вливаща се в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Адидже
Адолф Хитлер
Адолф Хитлер (Adolf Hitler) (20 април 1889 – 30 април 1945) е германски политик, райхсканцлер от 1933 г., райхспрезидент и от 1934 г.
Виж Адриатическо море и Адолф Хитлер
Айо I (херцог на Беневенто)
Айо I или Аиулф I (Ajo I., Aiulf I; † 646 при Сипонто, Апулия) е през 641 до 646 херцог на Херцогство Беневенто.
Виж Адриатическо море и Айо I (херцог на Беневенто)
Аквилея
Аквилея (Aquileia, Акуилея, на словенски Oglej, Оглей) е град и община в Североизточна Италия, провинция Удине на регион Фриули-Венеция Джулия.
Виж Адриатическо море и Аквилея
Алба Адриатика
А̀лба Адриа̀тика (Alba Adriatica) е морски курортен град и община в Южна Италия, провинция Терамо, регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Алба Адриатика
Албанска голгота
Албанска голгота (Албанска голгота) е отстъплението на сръбската армия към Адриатическо море през зимата на 1915-1916 година, по време на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Албанска голгота
Албанска криза
Албанската криза е дипломатическа криза в отношенията между Сърбия и Австро-Унгария през октомври 1913 година.
Виж Адриатическо море и Албанска криза
Албанска низина
Музакия на заден план е най-обширната равнина от цялата низина. На преден план е манастира Света Богородица (Аполония) Албанската низина (Ultësira Perëndimore e Shqipërisë) е един от четирите географски региона в Албания, а именно единствения равнинен и разположен западно от т.нар.
Виж Адриатическо море и Албанска низина
Албански планини
Албански планини може да се отнася за.
Виж Адриатическо море и Албански планини
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Виж Адриатическо море и Албания
Албания под венецианска власт
Албания под венецианска власт (Albania Veneta) е период на владение на албанските земи от Венецианската република, простиращи се на югоизточния бряг на Адриатическо море, в най-южната част на Далмация, в периода от 1420 до 1797 година.
Виж Адриатическо море и Албания под венецианска власт
Алексий I Комнин
Алексий I Комнин (Ἀλέξιος Α' Κομνηνός) е византийски император от 1081 до смъртта си през 1118 г.
Виж Адриатическо море и Алексий I Комнин
Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия
Сградата, в която се е състояло първото заседание на АВНОЮ в град Яйце Антифашистикото събрание за народно освобождение на Югославия или АВНОЮ (Антифашистичко веће народног ослобођења Југославије – АВНОЈ) е формирано на 26 и 27 ноември 1942 година в Бихач като общонационално и общополитическо представителство на комунистическото движение в окупирана Югославия.
Виж Адриатическо море и Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия
Андрагаций
Андрагаций (Andragathius, Ανδραγατιον; † 388 г.) e военачалник на Римската империя през 4 век по времето на император Грациан.
Виж Адриатическо море и Андрагаций
Андреа Бочели
Андреа Бочели (Andrea Bocelli) е италиански оперен певец, тенор.
Виж Адриатическо море и Андреа Бочели
Анджелика Каталани
Портрет на Анджелика Каталани (1806 г.) Анджелика Каталани (Angelica Catalani) е италианска оперна певица, колоратурен сопран.
Виж Адриатическо море и Анджелика Каталани
Анкона
Анко́на (Ancona) е пристанищен град в Италия, столица на регион Марке, административен център на едноименна провинция.
Виж Адриатическо море и Анкона
Аполония Илирийска
Руините на Аполония Аполония Илирийска е античен древногръцки град-пристанище в Южна Албания, разположен на морския път от Коринт покрай Корфу на север.
Виж Адриатическо море и Аполония Илирийска
Апенински планини
Апенинските планини (Appennini; Απεννινος; Appenninus), съкращавано като Апенини, са планинска верига в Италия.
Виж Адриатическо море и Апенински планини
Апенински полуостров
Физическа карта на Апенинския полуостров Апенинският полуостров (Penisola appenninica), или Италиански полуостров (Penisola italiana), е най-малкият от трите големи полуострова в Южна Европа.
Виж Адриатическо море и Апенински полуостров
Нумана
Нума̀на (Dicomano) е малко пристанищно и морско курортно градче и община в Централна Италия, провинция Анкона, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Нумана
Натизоне
Река Натизоне при град Чивидале дел Фриули Натизоне (Natisone, Natiso; Nadison; Nadiža; Надижа) е река в Словения и източен Фриули, в северно-източна Италия.
Виж Адриатическо море и Натизоне
Нарта
Изглед към лагуната Нарта Нарта (Laguna e Nartës) е лагуна в западна Албания, втората по големина в страната след Караваща.
Никифоров мир
Никифоровият мир е периодът на мирни отношения установили между Византийската и Франкската империя, установени с мирния договор между императорите Никифор I и Карл Велики през 803 година и доразвити с договорите между техните наследници през 811 и 814 година.
Виж Адриатическо море и Никифоров мир
Ниобе (бронепалубен крайцер, 1899)
Ниобе (SMS NiobeПрефиксът „SMS“ е от Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).) е германски бронепалубен крайцер от времето на Първата световна война, кораб от серията крайцери тип „Газеле“.
Виж Адриатическо море и Ниобе (бронепалубен крайцер, 1899)
Норча
Норча (Norcia, на лат.: Nursia) e град и община в провинция Перуджа, регион Умбрия, Централна Италия.
Несебър
---- Несѐбър е курортен град в югоизточна България, разположен на брега на Черно море.
Виж Адриатическо море и Несебър
Неум
Неум (Neum) е единственият крайбрежен морски град на Босна и Херцеговина.
Неретва
Неретва (Neretva) е река в Босна и Херцеговина и Хърватия (Дубровнишко-неретванска жупания), вливаща се в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Неретва
Неретляни
ЗахълмиеНеретляните (познати също като неретвани и пагани) са славяните, населявали междуречието на Цетина и Неретва през IX-XI век.
Виж Адриатическо море и Неретляни
Неаполитански Апенини
Неаполитанските Апенини или Кампански Апенини (Appennino Napoletano, Appennino campano) са част от Апенинските планини в Италия, разположени в тяхната южна част.
Виж Адриатическо море и Неаполитански Апенини
Руско-австроунгарски преговори (1878)
Руско-австроунгарските преговори (1878) след края на Руско-турската война (1877 – 1878) са част от дипломатическата подготовка на Берлинския конгрес.
Виж Адриатическо море и Руско-австроунгарски преговори (1878)
Рубикон
Рубикон (Rubico; Rubicone, Рубиконе) е река в Италия, на Апенинския полуостров, която се влива в Адриатическо море на север от град Римини при град Белария.
Виж Адриатическо море и Рубикон
Румия
Румия (ср. Румија) е планина в Черна гора между Шкодренското езеро и Барското поле в югоизточната част на страната в близост до албанската граница.
Раб
Раб е остров в северната част на Хърватия близо до Далматинското крайбрежие в залива Кварнер в Адриатическо море.
Рава
Рава (Rava) е хърватски остров в Адриатическо море, част от Задарския архипелаг.
Равенски екзархат
Византийската базилика „Сан Витале“ в Равена Мозаична украса в базиликата „Сан Витале“ Равенският екзархат е византийска провинция, намираща се на Апенинския полуостров (Североизточна Италия) със столица Равена, укрепен град, представящ защита срещу настъплението на варварите.
Виж Адриатическо море и Равенски екзархат
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Виж Адриатическо море и Равена
Радика
Вълковия Ра̀дика (Радика) е река в Северна Македония.
Виж Адриатическо море и Радика
Разпадане на Югославия
(1992 – 1997), част от Босна и Херцеговина (1997–) Разпадането на Югославия възниква в резултат от поредица политически катаклизми и конфликти в началото на 1990-те години.
Виж Адриатическо море и Разпадане на Югославия
Рапан
Рапанът (Rapana venosa) е хищен морски охлюв от род Рапани (Rapana) на семейство Muricidae.
Рисняк
Национален парк Рисняк (Risnjak) е известен национален парк в Хърватия.
Виж Адриатическо море и Рисняк
Рисорджименто
Битката при Солферино – една от най-значителните битки в епохата на Рисорджименто.Рисорджименто (Risorgimento – възраждане) е политическо и обществено движение от 18 – 19 век, довело до обединяването на държавите на Апенинския полуостров и изграждането на италианска нация и национална държава.
Виж Адриатическо море и Рисорджименто
Ричоне
Ричо̀не (Riccione, на местен диалект Arciòun, Арчоун) е град и община в Северна Италия, провинция Римини, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Ричоне
Римини
Рѝмини (Rimini; Arminium, Ариминум) е град и община в региона Емилия-Романя, Италия и столица на едноименната провинция Римини.
Виж Адриатическо море и Римини
Риекски залив
Риекският залив (Riječki zaljev) е залив в северната част на Адриатическо море, край бреговете на Хърватия.
Виж Адриатическо море и Риекски залив
Рогерий (син на Дагоберт)
Рожер, или още Рогерий, син на Дагоберт, е нормански магнат, който дезертира във Византийската империя, където постъпва на служба при император Алексий I Комнин (управлявал 1081 – 1118).
Виж Адриатическо море и Рогерий (син на Дагоберт)
Родон
320 п Родон (Kepi i Rodonit) познат също като Скендербег (Kepi i Skenderbeut) е скалист нос с дължина 10 km на брега на Адриатическо море разположен северно от град Драч в областта Драч в Албания.
Родон (крепост)
Родон (Kalaja e Rodonit; Kalaja e Skënderbeut) е крепост на скалистия нос Родон на брега на Адриатическо море в Драчка област, Албания.
Виж Адриатическо море и Родон (крепост)
Розето дели Абруци
Местоположение на община Розето дели Абруци в провинция Терамо Розѐто дели Абру̀ци (Roseto degli Abruzzi) е морски курортен град и община в Южна Италия, провинция Терамо, регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Розето дели Абруци
Роман III Аргир
Роман III Аргир (Ρωμανός Γ΄ Αργυρός) е ромейски (източноримски) император (василевс) от 15 ноември 1028 до 11 април 1034.
Виж Адриатическо море и Роман III Аргир
Романя
Романя (Romagna, Rumâgna, Die Romanei, на лангобардски: Romania) е историческа област в Северна Италия, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Романя
Рона
Рона (Rhône, Рон) е река в Швейцария (кантони Вале, Во и Женева) и Франция (департаменти Ен, Горна Савоя, Изер, Рон, Ардеш, Дром, Гар, Воклюз и Буш дю Рон), вливаща се в Средиземно море.
Реджа Марина
Реджа Марина (Regia Marina – Кралски морски сили) е вид въоръжени сили на Италианското кралство.
Виж Адриатическо море и Реджа Марина
Рейн
Рейн (Rhein,; Rhin) е една от най-важните и големи реки в Европа, с дължина от 1233 km и среден дебит от над 2000 m³/s.
Рено (река)
Рено (Reno) е река в Северна Италия (региони Тоскана и Емилия-Романя), вливаща се в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Рено (река)
Създатели на българската държава
Паметникът и Шумен, изглед от Шуменската крепост Паметникът отвътре Галерията на хановете – Тервел, Крум и Омуртаг '''94а.''' Създатели на българската държава „Създателите на българската държава“, известен също като „1300 години България“, е архитектурен комплекс, посветен на 1300-годишнината от създаването на българската държава.
Виж Адриатическо море и Създатели на българската държава
Сусак
Сусак (Susak., италиански Sansego) е малък хърватски остров в Адриатическо море, в залива Кварнер.
Стариградско поле
Стариградското поле (Starogradsko polje) е равнина, разположена на хърватския остров Хвар в близост до Стари град.
Виж Адриатическо море и Стариградско поле
Стон
Стон (Ston) е село в югоизточна Хърватия, център на община Стон в Дубровнишко-неретванска жупания.
Сръбско-турска война (1876)
Сръбско-турската война от 1876 г. (наричана също и Сръбско-черногорско-турска война от 1876 – 1878 г.) е въоръжен конфликт между Сърбия и Черна гора, от една страна, и Османската империя, от друга.
Виж Адриатическо море и Сръбско-турска война (1876)
Срацимир (деспот)
Срацимир (на среднобългарски: Сраѯимиръ) е висш български аристократ от 13 век, деспот и основател на династията Срацимировци, клон на династията Шишмановци.
Виж Адриатическо море и Срацимир (деспот)
Срацимировци
Срацимировците са последната владетелска династия на Средновековна България, която е клон на династията на Шишмановци (която от своя страна е клон на династиите на Асеневци, Комнин Дука и Неманичи).
Виж Адриатическо море и Срацимировци
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Виж Адриатическо море и Средиземно море
Саранда
мини Саранда (Saranda или Sarandë, Сарандъ; Άγιοι Σαράντα, Агии Саранда или само Σαράντα, в превод Свети четиридесет мъченици) е крайбрежен град в Южна Албания.
Виж Адриатическо море и Саранда
Сардинско кралство (1720 – 1861)
Сардинското кралство, след Войната за испанското наследство, по силата на Договора от Лондон от 1718 г.
Виж Адриатическо море и Сардинско кралство (1720 – 1861)
Сава (река)
Карта на водосборния басейн на река Сава Сава (Sava; Sava; Sava и Sava) е река в Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Адриатическо море и Сава (река)
Сазани
Сазани (Sazani; Saseno; Σάσων) е остров в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Сазани
Салентина
Салентина (Salintina), е полуостров в югоизточната част на Италия, наричан още „токът на италианския ботуш“.
Виж Адриатическо море и Салентина
Самнитски войни
Самнитски войни е името на редица военни конфликти между Римската република и самнитските племена.
Виж Адриатическо море и Самнитски войни
Сан Марино
Сан Марино (San Marino, произношение), официално Светлейшата Република Сан Марино (Serenissima Repubblica di San Marino), но обикновено се нарича само Република Сан Марино (Repubblica di San Marino), е държава в Южна Европа, в североизточната част от апенинския полуостров, изцяло обградена от Италия.
Виж Адриатическо море и Сан Марино
Сан Марино (Сан Марино)
Сан Марино е столица и община на Република Сан Марино, разположена на Апенинския полуостров, недалеч от Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Сан Марино (Сан Марино)
Сан Микеле
Островът (в синьо) спрямо историческия център на Венеция Сан Микеле (San Michele) е остров във Венеция, Италия.
Виж Адриатическо море и Сан Микеле
Сан Бенедето дел Тронто
Сан Бенедѐто дел Тро̀нто (San Benedetto del Tronto, на местен диалект: Sammenedèttë, Саменедетъ) е град и община в източна Италия, известен още като палмовата ривиера, провинция Асколи Пичено, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Сан Бенедето дел Тронто
Санта Чезареа Терме
Санта Чеза̀реа Тѐрме (Santa Cesarea Terme, на местен диалект Santa Cisaria, Санта Чизария) е малко пристанищно градче и община в Южна Италия, провинция Лече, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Санта Чезареа Терме
Светац
Светац (Svetac.) е хърватски остров в Адриатическо море, един от най-изолираните и до днес.
Виж Адриатическо море и Светац
Свети Никола (крепост)
Свети Никола (Utvrda sv.) е крепост на източния бряг на Адриатическо море, в един от най-старите хърватски градове - Шибеник в Централна Далмация.
Виж Адриатическо море и Свети Никола (крепост)
Свети Никола (остров)
Панорамен изглед към остров Св. Никола в залива Островът „Свети Никола“ (Ostrvo Sveti Nikola) е разположен в залива на Будин на 1 км от стария град в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Свети Никола (остров)
Свети Стефан
Свети Стефан може да се отнася за.
Виж Адриатическо море и Свети Стефан
Силба
Силба (Silba.) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на страната.
Силви
Сѝлви (Silvi) е морски курортен град и община в Южна Италия, провинция Терамо, регион Абруцо.
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Виж Адриатическо море и Симеон I
Син (Хърватия)
Син (Sinj) е град в Южна Хърватия, в Сплитско-далматинска жупания.
Виж Адриатическо море и Син (Хърватия)
Синя пещера
Синята пещера (Modra špilja) е морска пещера в Хърватия на остров Бишево.
Виж Адриатическо море и Синя пещера
Синьо море
#виж Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Синьо море
Славянско заселване на Балканите
Славянското заселване на Балканите е продължителен процес, продължил близо два века – от около 519 г.
Виж Адриатическо море и Славянско заселване на Балканите
Славонски брод
Славонски брод (Slavonski Brod) е град в историческата област Славония в Хърватия, отстоящ на 197 км югоизточно от столицата Загреб.
Виж Адриатическо море и Славонски брод
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
Виж Адриатическо море и Словения
Социалистическа федеративна република Югославия
Социалистическа федеративна република Югославия, обикновено наричана СФР Югославия или просто Югославия, е държава в Централна и Югоизточна Европа.
Виж Адриатическо море и Социалистическа федеративна република Югославия
Соча
Соча (Soča; Isonzo, Изо̀нцо) е река в Словения и италианския регион Фриули-Венеция Джулия.
Солунски фронт
Солунският фронт, наричан понякога Македонски фронт, също и Южен фронт за България, е сред театрите на бойните действия по време на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Солунски фронт
Спагети ала китара
Спагети ала китара или макарони ала китара са разнообразие от яйчена паста, традиционна за италианската кухня, за централно-южните райони на Адриатика, особено за регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Спагети ала китара
Списък на римските пътища
Римските пътища около 125 г.Списъкът на римските пътища отразява запазените римски пътища.
Виж Адриатическо море и Списък на римските пътища
Списък на реките в Албания
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я ----.
Виж Адриатическо море и Списък на реките в Албания
Списък на реките в Северна Македония
Карта на реките и езерата в Северна Македония. В Република Северна Македония има над 360 реки с дължена над 10 km.
Виж Адриатическо море и Списък на реките в Северна Македония
Списък на реките в Черна гора
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я ----.
Виж Адриатическо море и Списък на реките в Черна гора
Списък на реките в Босна и Херцеговина
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я ----.
Виж Адриатическо море и Списък на реките в Босна и Херцеговина
Списък на реките в Гърция
А — Б — В — Г — Д — Е — Ж — З — И — Й — К — Л — М — Н — О — П — Р — С — Т — У — Ф — Х — Ц — Ч — Ш — Щ — Ю — Я ----.
Виж Адриатическо море и Списък на реките в Гърция
Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
Карта на основните водосборни байсейни в Европа В списъка са описани всички реки над 200 km във водосборния басейн на Атлантическия океан, попадащ на територията на Европа.
Виж Адриатическо море и Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан)
Сплит
Пристанището на Сплит ферибот в пристанище Сплит Сплит (Split) е град в Хърватия, най-важният център в Далмация.
Северна Македония
Северна Македония (Северна Македонија; Maqedonia e Veriut), официално Република Северна Македония (Република Северна Македонија; Republika e Maqedonisë së Veriut), е независима държава в централната част на Балканския полуостров в Югоизточна Европа.
Виж Адриатическо море и Северна Македония
Северен Велебит
Северен Велебит (Sjeverni Velebit.) е национален парк в Хърватия, Северна Далмация.
Виж Адриатическо море и Северен Велебит
Семани
Снимка на течението на река Семани от въздуха Семани (Semani) е река в Западна Албания.
Виж Адриатическо море и Семани
Сен (град)
Сен (Senj.; Segna; Senia; Zengg) е град намиращ се в Западна Хърватия на брега на Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Сен (град)
Сенжерменски договор
Сен-Жерменският договор е договор между Австрия и победителите в Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Сенжерменски договор
Сенигалия
Сенигалия (Senigallia, на местен диалект Sinigaglia, Синигаля, на латински език Sena Gallica, Сена Галика) е град и община на Адриатическо море и морски курорт в италианската провинция Анкона.
Виж Адриатическо море и Сенигалия
Сенони
Сеноните (Senones) са келтско племе, населяващо Галия, граничещо на север с паризиите, на запад с карнутите, на юг с едуите и на изток с лингоните, бойите и мандубиите.
Виж Адриатическо море и Сенони
Търсат
360п Гледката от крепостта към Адриатическо море и река Риечина Търсат (Trsat) е част от съвременния град Риека, Хърватия.
Виж Адриатическо море и Търсат
Търпан
Търпан (Trpanj) е град в Южна Хърватия в северозападната част на полуостров Пелешац на брега на Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Търпан
Тънкомуцунеста игла
Тънкомуцунестата игла (Syngnathus tenuirostris) е вид морска дънна риба от семейство иглови (Syngnathidae).
Виж Адриатическо море и Тънкомуцунеста игла
Тракия (римска провинция)
Тракия (Provincia Thracia; ἐπαρχία Θρᾳκῶν) е провинция на Римската империя, сформирана през 46 г.
Виж Адриатическо море и Тракия (римска провинция)
Трансадриатически газопровод
Трансадриатическият тръбопровод е проект за газопровод с дължина 520 км, предвиждан да транспортира природен газ от Каспийския регион и Близкия изток до Южна Европа.
Виж Адриатическо море и Трансадриатически газопровод
Триглав (парк)
Националният парк „Триглав“ (Tríglavski národni párk) е разположен в северозападна Словения, Юлийските Алпи.
Виж Адриатическо море и Триглав (парк)
Триестки залив
Триестки залив (Golfo di Trieste; Tržaški zaliv; Tršćanski zaljev; Golf von Triest) е плитък залив на Адриатическо море, разположен в крайната му северна част.
Виж Адриатическо море и Триестки залив
Трогир
Трогир (Trogir; Traù; Tragurium) e град в историческата област Далмация, Хърватия.
Виж Адриатическо море и Трогир
Требине
Требине е град, административен център на община Требине, Република Сръбска (Босна и Херцеговина).
Виж Адриатическо море и Требине
Тремити
Островите Трѐмити (Tremiti) са островна група в южното Адриатическо море, близо до италианския бряг.
Виж Адриатическо море и Тремити
Тавланти
Северен Античен Епир през античните времена Тавлантите (Ταυλάντιοι; Taulanti; Taulantët) са илирийско племе в Северен Античен Епир.
Виж Адриатическо море и Тавланти
Танаро
Та̀наро (Tanaro) е река в Северозападна Италия (региони Пиемонт и Лигурия), десен приток на По.
Виж Адриатическо море и Танаро
Тичино
Тичино (Tessin; Ticino; Ticinus) е река в Швейцария (кантон Тичино) и Северна Италия (региони Пиемонт и Ломбардия), ляв приток на По.
Виж Адриатическо море и Тичино
Тирана (област)
Област Тирана е административно-териториална област в Албания, разположена в централната част на страната, с площ от 1652 км2.
Виж Адриатическо море и Тирана (област)
Тибър
Тибър (Tevere) е река в Средна Италия (региони Тоскана, Умбрия и Лацио), вливаща се в Тиренско море.
Тоскано-Емилиански Апенини
Тоскано-Емилианските Апенини (среща се и като Етруски Апенини) (Appennino Tosco-Emiliano) са разположени в северната част на Апенинските планини в Италия.
Виж Адриатическо море и Тоскано-Емилиански Апенини
Томиславград
Томиславград (на бошняшки Tomislavgrad) познат също като Дувно, е град и община в югозападна Босна и Херцеговина, 10-и херцегбосненски кантон.
Виж Адриатическо море и Томиславград
Термоли
Тѐрмоли (Termoli) е пристанищен град и община в Южна Италия, провинция Кампобасо, регион Молизе.
Виж Адриатическо море и Термоли
Тевта
Тевта става царица на ардиеите около 231 пр.н.е. след смъртта на нейния мъж, владетеля Агрон.
Тегетхоф (линеен кораб, 1912)
Тегетхоф (SMS Tegetthoff) е австро-унгарски линеен кораб от времето на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Тегетхоф (линеен кораб, 1912)
Теоло
Тео̀ло (Teolo) е град и община в североизточна Италия.
Устоноги
Устоноги (Stomatopoda), още стоматоподи или скариди богомолка (mantis – „богомолка“), са разред месоядни морски ракообразни (Crustacea), разклоняващи се от други представители на класа Malacostraca преди около 340 милиона години.
Виж Адриатическо море и Устоноги
Углян
Углян (Ugljan.) е остров в Адриатическо море в централната част на Хърватия, близо до Далматинското крайбрежие.
Умбро-Маркски Апенини
Умбро-Маркските Апенини (Appennino Umbro-Marchigiano) са разположени в централната част на Апенинските планини в Италия.
Виж Адриатическо море и Умбро-Маркски Апенини
Уна
Река Уна при босненския град Бихач Уна (на босненски и хърватски Una) е река в Хърватия и Босна и Херцеговина, десен приток на Сава.
Уние
Уние (Unije.) е хърватски остров в залива Кварнер на Адриатическо море в Приморско-горанска жупания.
Фьодор Гейсмар
Фьодор Клементиевич Гейсмар (Фёдор Клементьевич Гейсмар) е немски барон, военачалник на Руската империя по време на войните с Наполеон от 1805 – 1814 и с Османската империя от 1806 – 1812 и 1828 – 1829 година.
Виж Адриатическо море и Фьодор Гейсмар
Франс (линеен кораб, 1912)
Франс (France) е френски линеен кораб.
Виж Адриатическо море и Франс (линеен кораб, 1912)
Франкавила ал Маре
Франкавѝла ал Ма̀ре (Francavilla) е пристанищен и морски курортен град и община в Южна Италия, провинция Киети, регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Франкавила ал Маре
Франкопан
240 п Франкопани (Frankopani, Frankapani.; Frangepán; Frangepanus/Francopanus) са аристократичен хърватски род.
Виж Адриатическо море и Франкопан
Фриули - Венеция Джулия
Фриули – Венеция Джулия (Friuli-Venezia Giulia; Friûl Vignesie Julie; Furlanija Julijska Krajina; Friaul Julisch Venetien) е административен регион в Североизточна Италия с население – 1 233 723 жители (2009), който се ползва със специален автономен статут.
Виж Адриатическо море и Фриули - Венеция Джулия
Френтани
Монета от Френтрум Френтаните (Frentani; на гръцки: Φρεντανοί; Φερεντανοί) са древен народ, живял в Централна Италия до Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Френтани
Фалконара Маритима
Фалкона̀ра Марѝтима (Falconara Marittima, на местен диалект Falcunara, Фалкунара) е пристанищен град и община в Централна Италия, провинция Анкона, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Фалконара Маритима
Фано
Фа̀но (Fano) е град и община в централна Италия, провинция Пезаро и Урбино, регион Марке.
Филипо Строци (1541 – 1582)
Филипо ди Пиетро Строци (* април 1541, Венеция, Венецианска република; † 27 юли 1582, Азорски острови) е италиански благородник, генерал и кондотиер.
Виж Адриатическо море и Филипо Строци (1541 – 1582)
Хърватска война за независимост
Хърватската война за независимост (Velikosrpska agresija; Рат у Хрватској) е остър въоръжен конфликт между сърби и хървати, който започва през 1991 г.
Виж Адриатическо море и Хърватска война за независимост
Хърватски език
Хърватският език е официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия).
Виж Адриатическо море и Хърватски език
Хърватия
Хърватия (Hrvatska), наричана също Хърватско или Хърватска, е държава в Югоизточна Европа.
Виж Адриатическо море и Хърватия
Хасково
Ха̀сково е град в централна Южна България.
Виж Адриатическо море и Хасково
Хамидие (бронепалубен крайцер)
Хамидие (Hamidiye) е бронепалубен крайцер във флота на Османската империя и след това на Република Турция, определян като най-известният турски военен кораб през 20 век.
Виж Адриатическо море и Хамидие (бронепалубен крайцер)
Хвар
Хвар (Hvar; Lesina; Pharia; Χβαρ) е четвъртият по големина хърватски остров в Адриатическо море, разположен в южната част на Далматинските острови.
Хиларий от Аквилея
Хиларий (Hilarius; Ilario d'Aquileia, Ellaro, Elaro; † 16 март 284, Аквилея) е раннохристиянски духовник, епископ на град Аквилея (на адриатическото крайбрежие).
Виж Адриатическо море и Хиларий от Аквилея
Химара
Химара (Himara) е град в Южна Албания, в окръг Вльора на област Вльора.
Виж Адриатическо море и Химара
Херцогство Сполето
Херцогство Сполето е едно от херцогствата, създадени от лaнгобардите в Италия.
Виж Адриатическо море и Херцогство Сполето
Херцег Нови
Херцег Нови (на латиница: Herceg Novi, на кирилица: Херцег Нови, на италиански: Castelnuovo, на гръцки: Neòkastron или Νεοκαστρον) е град и административен център на едноименна община в Югозападна Черна гора.
Виж Адриатическо море и Херцег Нови
Црес
Црес е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на Далматинските острови.
Цигани
Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.
Виж Адриатическо море и Цигани
Централна Хърватия
Централна Хърватия (Središnja Hrvatska) е една от четирите главни историко-географски области на Хърватия, наред със Славония, Далмация и Истрия.
Виж Адриатическо море и Централна Хърватия
Централни Източни Алпи
Централни Източни Алпи (на немски език Zentrale Ostalpen) или също Австрийски Източни Алпи, се нарича планинска верига, която заема централно положение в Източните Алпи.
Виж Адриатическо море и Централни Източни Алпи
Чита Сант'Анджело
Чита̀ Сант'Анджело (Città Sant'Angelo) е град и община в Южна Италия.
Виж Адриатическо море и Чита Сант'Анджело
Чивитанова Марке
Чивитано̀ва Ма̀рке (Civitanova Marche, на местен диалект Citanò, Читано) е пристанищен град и община в Централна Италия, провинция Мачерата, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Чивитанова Марке
Чиово
Чиово е остров в централната част на Хърватия.
Четвърти кръстоносен поход
Четвъртият кръстоносен поход е военна експедиция от 1202 – 1204 година, в която участват главно войски от Венеция, Свещената Римска империя и Френското кралство.
Виж Адриатическо море и Четвърти кръстоносен поход
Червия
Червия (Cervia) е град и община на Адриатическо море в провинцията Равена на регион Емилия-Романя в Северна Италия.
Виж Адриатическо море и Червия
Черна (река)
Църна, по-известна с книжовната форма Черна (Црна, произнасяно Църна), е река в Северна Македония, най-големият десен приток на Вардар.
Виж Адриатическо море и Черна (река)
Черна гора
Черна гора (Crna Gora, „Черна планина“) е държава на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и Черна гора
Черник (град)
Черник (Τζερνίκου) е средновековен град, разположен в днешна средна Албания.
Виж Адриатическо море и Черник (град)
Черно море (магистрала)
Автомагистрала „Черно море“, означена като А5, е автомагистрала в Източна България.
Виж Адриатическо море и Черно море (магистрала)
Чезенатико
Чезенатѝко (Cesenatico, на местен диалект Ziznàtic, Цизънатик) е град и община в северна Италия, провинция Форли-Чезена, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Чезенатико
Шьонбрунски мирен договор
Шонбрунският договор (Traité de Schönbrunn; Friede von Schönbrunn), известен и като Виенски договор, е мирният договор, с който на 14 октомври 1809 г.
Виж Адриатическо море и Шьонбрунски мирен договор
Шибеник
Шибеник (Šibenik; Sebenico) е град в Хърватия.
Виж Адриатическо море и Шибеник
Шкумба
Шкумба (Shkumbini) е река в Централна Албания, разделяща условно страната на две – Северна и Южна Албания.
Виж Адриатическо море и Шкумба
Шкодренско езеро
Шкодренско езеро в 1920 г. Шкодренското езеро, или Скадърско езеро (Shkodër; Skadarsko) е най-голямото езеро на Балканския полуостров, разположено на границата между Черна гора и Албания, на 5 m н.в., с площ от 356 до 370 km² (в зависимост от сезонното колебание на нивото му).
Виж Адриатическо море и Шкодренско езеро
Шолта
Шолта (Šolta) е остров в южната част на Хърватия в Адриатическо море, близо до далматинското крайбрежие.
Шести кръстоносен поход
Фридрих(''ляво'') и султан Ал-Камил Шестият кръстоносен поход, известен като кръстоносният поход на ФридрихII (1228 – 1229), е военна експедиция за възвръщане на град Йерусалим.
Виж Адриатическо море и Шести кръстоносен поход
Югославска операция
Югославската операция, с кодово наименование „Ауфмарш 25“ (Aufmarsch 25; Travanjski rat (Априлска война); на сръбски / босненски / черногорски: Априлски рат / Aprilski rat; Aprilska vojna), е военна операция на Страните от Оста срещу Кралство Югославия в периода 6 – 17 април 1941 година.
Виж Адриатическо море и Югославска операция
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Виж Адриатическо море и Югославия
Южна Италия
Южна Италия Южна Италия (Italia Meridionale, Sud Italia, Bassa Italia) е южната част на Материкова Италия.
Виж Адриатическо море и Южна Италия
Южни славяни
Държави, в които национален език са други славянски езици Южни славяни (истор. славини) е общо название за съвременните славянски народи, населяващи най-вече Балканския полуостров - българи, сърбохървати (сърби, хървати, бошняци, черногорци) и словенци.
Виж Адриатическо море и Южни славяни
Юлия Младша
Юлия Младша или Юлила (малката Юлия) (Iulia minor); Випсания Юлия Агрипина (Vipsania Julia Agrippina); * 19/18 пр.н.е.; † 28 г. сл.н.е. е най-възрастната дъщеря на Марк Випсаний Агрипа и Юлия Старша е така се пада внучка по майчина линия на император Октавиан Август.
Виж Адриатическо море и Юлия Младша
Юлийски Алпи
Юлийските Алпи (на словенски Julijske Alpe, на италиански Alpi Giulie) са дял на Алпите, разположен между реките Таляменто и Сава.
Виж Адриатическо море и Юлийски Алпи
Юнио Валерио Боргезе
вензелите на яката - знак на въоръжените сили на RSI. На левия ръкав е видна емблемата на Decima Flottiglia MAS Принц Юнио Валерио Шипионе Гецо Маркантонио Мария Боргезе (Артена, Провинция Рим, 6 юни 1906 - Кадис, Испания, 26 август 1974), по прякор Черният принц, е командир от италианския военен флот по времето на режима на Националната фашистка партия на Бенито Мусолини и виден крайно десен неофашистки политик в следвоенна Италия.
Виж Адриатическо море и Юнио Валерио Боргезе
Ядрански дворец
Ядранският дворец (Palača Jadran) е исторически и архитектурен паметник в Риека, Хърватия.
Виж Адриатическо море и Ядрански дворец
Япиги
Монета на япигите с Херкулес, от гр. Ория Япигите (лат.: Iapyges, Iapygii; Iapyghìa; Iapigi; гръцки: Ιάπυγες) са древен индоевропейски народ, населявал Япигия, днешна Апулия в Италия през 2 или 1 хилядолетие пр.н.е.
Яподи
Илирия през 5 век пр.н.е. Яподите (Iapodi, Iapoden, Iapydes, Iapodes, Japodes, Giapidi; на гръцки: "Ιάποδες") са племе, живяло северно от либурните на Адриатическия бряг в Истрия в днешна Хърватия и Босна и Херцеговина.
Муртер
Муртер (Murter; Mortero; Colentum) е хърватски остров в Адриатическо море в централната част на далматинското крайбрежие.
Виж Адриатическо море и Муртер
Музакия
Изглед от Музакия на запад от Люшня – хълмове, разположени успоредно по крайбрежието на Адриатика Музакия (Myzeqeja; Muzachia) е област в Южна Албания.
Виж Адриатическо море и Музакия
Мраморна пъстърва
Мраморните пъстърви (Salmo marmoratus) са вид актиноптери от семейство Пъстървови (Salmonidae).
Виж Адриатическо море и Мраморна пъстърва
Маун (остров)
Маун е необитаем хърватски остров в Адриатическо море в централната част на Далмация.
Виж Адриатическо море и Маун (остров)
Мат (река)
Мат (Mat) е река в Северна Албания.
Виж Адриатическо море и Мат (река)
Матажур
Матайур (словенски: Matajur или Velika baba), също позната като Монте Матайур, е планина в Италия и Словения с най-висок връх1650 м в Юлийските Алпи с изглед към Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Матажур
Маручини
Маручините (Marrucini) са древно италийско племе и са говорели на оско - умбрийски език.
Виж Адриатическо море и Маручини
Мартин Стрел
Мартин Стрел (род. 1 октомври 1954, Мокроног-Требелно, Югославия) е словенски плувец на свръхдълги дистанции.
Виж Адриатическо море и Мартин Стрел
Мартинсикуро
Мартинсикуро (Martinsicuro) е град и община в североизточната част на Южна Италия.
Виж Адриатическо море и Мартинсикуро
Марано Лагунаре
Мара̀но Лагуна̀ре (Marano Lagunare; Maran, Маран) е пристанищно село и община в Северна Италия, провинция Удине, автономен регион Фриули-Венеция Джулия.
Виж Адриатическо море и Марано Лагунаре
Мария Селесте
„Мери Селест“ (Mary Celeste) е злополучна бригантина (вид търговски платноходен кораб) от ХІХ век, първоначално канадска, после американска.
Виж Адриатическо море и Мария Селесте
Марк Калпурний Бибул
Марк Калпурний Бибул (Marcus Calpurnius Bibulus; † 48 пр.н.е.) е политик от късната Римска република.
Виж Адриатическо море и Марк Калпурний Бибул
Марк Октавий (едил 50 пр.н.е.)
Марк Октавий (Marcus Octavius; † 46 пр.н.е.) е политик на късната Римска република.
Виж Адриатическо море и Марк Октавий (едил 50 пр.н.е.)
Марк Валерий Левин
Марк Валерий Левин (Marcus Valerius Laevinus) e политик и генерал на Римската република през 3 век пр.н.е. по времето на Първата римско-македонска война.
Виж Адриатическо море и Марк Валерий Левин
Марк Випсаний Агрипа
Марк Випсаний Агрипа (Marcus Vipsanius Agrippa) е древноримски държавник и генерал, вторият най-могъщ човек през ранната Римска империя.
Виж Адриатическо море и Марк Випсаний Агрипа
Марке
Марке (Marche, името се счита като множествено число: le Marche) е административен регион в Централна Италия с 1 565 335 жители, чийто административен център е град Анкона.
Маре Еритреум
Маре Еритреум е много тъмен регион на повърхността на Марс, който може да бъде видян и с малък телескоп.
Виж Адриатическо море и Маре Еритреум
Македония (провинция)
Македония (Macedonia; Ἐπαρχία Μακεδονίας) е римска провинция, заемаща централната и южна част на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и Македония (провинция)
Малко Преспанско езеро
Малкото Преспанско езеро или Малото Преспанско езеро, наричано още и Вентрок (Λίμνη Μικρή Πρέσπα, Лимни Микри Преспа, Liqen i Prespës së vogël) е езеро в географската област Македония разделено между Гърция и Албания.
Виж Адриатическо море и Малко Преспанско езеро
Михаил I Рангаве
Михаил I Рангаве (Μιχαήλ Α΄ Ραγκαβές) е византийски император от 811 до 813 г.
Виж Адриатическо море и Михаил I Рангаве
Мизано Адриатико
Миза̀но Адриатѝко (Misano Adriatico, на местен диалект Misên, Мизен) е град и община в северна Италия, провинция Римини, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Мизано Адриатико
Миланско херцогство
Миланското херцогство (Ducato di Milano) е от 1395 до 1797 г.
Виж Адриатическо море и Миланско херцогство
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Виж Адриатическо море и Милано
Милано Маритима
Милано Маритима (Milano Marittima) е квартал на италианския град Червия.
Виж Адриатическо море и Милано Маритима
Минчо
Минчо (Mincio; в Античността: Mincius; Μιγχιος) е река в Северна Италия, ляв приток на река По.
Мостар
Мостар е град и община в Босна и Херцеговина.
Виж Адриатическо море и Мостар
Моруна
Моруната (Huso huso) е най-голямата риба срещаща се в Дунав, има сведения за екземпляри, надхвърлящи два тона тегло и 6 метра дължина.
Виж Адриатическо море и Моруна
Море
Черно море при Каваците Изглед от Черно море край Севастопол Морето е воден басейн, част от Световния океан, често в една или друга степен обособен от него посредством различни форми на релефа.
Молунат
Молунат (Molunat) е село и същевременно най-южното населено място на Хърватия, което се намира на брега на адриатическо море в Далмация.
Виж Адриатическо море и Молунат
Мола ди Бари
мини Мо̀ла ди Ба̀ри (Mola di Bari, на местен диалект Maule, Мауле) е пристанищен град и община в Южна Италия, провинция Бари, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Мола ди Бари
Молат
Молат е остров в централната част на Хърватия в Адриатическо море, разположен на северозапад от Задар.
Молизе
Молизе (Molise) е административен регион в Южна Италия с население – 320 360 жители (2009).
Виж Адриатическо море и Молизе
Монтесилвано
Монтесилва̀но (Montesilvano, на местен диалект Munzelvànë, Мундзелванъ) е морски курортен град и община в Южна Италия, провинция Пескара, регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Монтесилвано
Монтефиоре Конка
Монтефио̀ре Ко̀нка (Montefiore Conca, на местен диалект Munt Fior, Мунт Фиор) е село и община в северна Италия, провинция Римини, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Монтефиоре Конка
Монополи (Италия)
Моно̀поли (Monopoli, на местен диалект: Menòpele, Менопеле, на дръвногръцки: Μινωπολις, Минополис) е пристанищен град и община в Южна Италия, провинция Бари, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Монополи (Италия)
Метрополен град Столица Рим
Метрополен град Столица Рим (Città metropolitana di Roma Capitale) е метрополен град на регион Лацио, Централна Италия.
Виж Адриатическо море и Метрополен град Столица Рим
Истрия
Карта на полуострова Истрия (Istra; Istra; Istria) е полуостров в крайната западна част на Балканския полуостров, разположен основно на територията на Хърватия и частично в Словения и Италия.
Виж Адриатическо море и Истрия
Истрорумъни
Истрорумъните, наричани още Истровласи, Далмати, Морлаци, са местен романски народ в западната част на Балканите край Адриатическо море, които живеят днес в Хърватия (по крайбрежието на Далмация), както и разпръснати в Италия (в региона Фриули - Венеция Джулия), където са прогонени от югославските власти след 1945 г.
Виж Адриатическо море и Истрорумъни
История на Унгария
358x358px Унгария в модерните си (след 1946 г.) граници приблизително съответства на Великата унгарска равнина (Карпатски басейн).
Виж Адриатическо море и История на Унгария
История на Хърватия
Историята на Хърватия от идването на хърватите на Балканския полуостров до края на Първата световна война, може условно да се раздели на четири основни периода.
Виж Адриатическо море и История на Хърватия
История на изкуството
История на изкуството e история на всеки вид художествена активност или артефакт, произведени от хората във визуална форма с естетическа, както и комуникативна функция, като изразява идеи, емоции и определен светоглед.
Виж Адриатическо море и История на изкуството
История на Италия
Карта на Италия Векове наред Италия е географско понятие, регион, а не название на държава.
Виж Адриатическо море и История на Италия
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
Виж Адриатическо море и История на България
Ислам Гръчки
Ислам Гръчки (Islam Grčki) е село в южната част на Хърватия, Задарска жупания.
Виж Адриатическо море и Ислам Гръчки
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Адриатическо море и Италия
Италия (географски регион)
Географската област, известна като Италия (също Географска Италия, Италиански географски регион, Италиански физически регион или Италиански регион), се намира в Централна и Южна Европа, ограничена на север от веригата на Алпите, а в останалата част от брега на Средиземно море.
Виж Адриатическо море и Италия (географски регион)
Италианска кампания (Втора световна война)
Италианската кампания през Втората световна война включва съюзническите действия в и около Кралство Италия от 1943 г.
Виж Адриатическо море и Италианска кампания (Втора световна война)
Италиански фронт (Първа световна война)
Италиански фронт е военният фронт в североизточната част на Апенинския полуостров, на която по време на Първата световна война се водят военни действия между Италия и нейните съюзници Франция, Великобритания и САЩ от една страна и Австро-Унгария, подкрепена от Германия, от друга.
Виж Адриатическо море и Италиански фронт (Първа световна война)
Ибър (река)
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Ибър (Ibar) е река в Черна гора, Сърбия и Косово, десен приток на Западна Морава, от басейна на Дунав.
Виж Адриатическо море и Ибър (река)
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
Виж Адриатическо море и Иван Асен II
Иван Бързаков
Иван Бързаков е български психолог, педагог и поет, създател на OptimaLearning, професор.
Виж Адриатическо море и Иван Бързаков
Източна Херцеговина
Херцеговинска Грачаница Източна Херцеговина е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, разположена източно от река Неретва.
Виж Адриатическо море и Източна Херцеговина
Изарко
Изарко (на италиански Isarco) е река в Алпите, северна Италия, ляв приток на Адидже.
Виж Адриатическо море и Изарко
Изола
Изола (Izola) е стар рибарски град и община в югозападна Словения на брега на Адриатическо море.
Изер
Долината на Изер – изглед от планината Шартрьоз Река Изѐр (Isère) е река в Югозточна Франция (департаменти Савоа, Изер и Дром), ляв приток на Рона.
Икономика на Черна гора
Икономиката на Черна гора е в период на преход към пазарна система, въпреки че държавният контрол остава голям и са нужни институционални промени.
Виж Адриатическо море и Икономика на Черна гора
Илири
Илирите (на гръцки: Ἰλλυριοί, Illyrioi; на латински: Illyrii or Illyri) са индоевропейски племена, населявали западния дял на Балканския полуостров през Античността от 2 хилядолетие пр.н.е.
Илирийска война
Илирийската война от 35 до 33 пр.н.е. се провежда в Илирия на Адриатическо море (днешните Хърватско, Босна и Монтенегро) от бъдещия император Август, неговата първа далмато-илирийска кампания.
Виж Адриатическо море и Илирийска война
Илирийски войни
Илирийските войни се водят между Римската република и илирийските племена през 229 пр.н.е., 219 пр.н.е. и 168 пр.н.е.
Виж Адриатическо море и Илирийски войни
Ин
Карта на водосборния басейн на река Ин Ин (Inn; Aenus) е река в Швейцария (кантон Граубюнден), Австрия (провинция Тирол) и Германия (провинция Бавария), десен приток на Дунав.
Инсубрийска линия
261x261px Инсубрийската линия, наричана също Периадриатическа линия (Linea periadratica) и в зависимост от географските сектори Линия на Канавезе, Линия на Тонале, Линия на Пустерия/Линия на Гайл или Линия на Джудикарие, е важна тектонична линия, образувана от система от свързани помежду им регионални разломи с преобладаваща ориентация изток-запад и почти вертикално разположение, което геологично разделя главната верига на Централните Алпи от областта на Югоизточните Алпи, които включват Италианските Предалпи и Доломитите.
Виж Адриатическо море и Инсубрийска линия
Индомитейбъл (линеен крайцер, 1907)
Индомитейбъл (Indomitable) е линеен крайцер на Британския Кралски флот, от типа „Инвинсибъл“.
Виж Адриатическо море и Индомитейбъл (линеен крайцер, 1907)
Инициатива „Три морета“
Инициатива „Три морета“ (съкратено TSI), известна още като Инициатива за Балтийско, Адриатическо, Черно море (BABS) или просто като „Трите морета“, е организация на тринадесет държави в Европейския съюз.
Виж Адриатическо море и Инициатива „Три морета“
Жут
Жут (Žut) е остров в Адриатическо море, територия на Хърватия.
Жан Барт (линеен кораб, 1911)
Жан Барт (Jean Bart) е френски линеен кораб.
Виж Адриатическо море и Жан Барт (линеен кораб, 1911)
Жана д’Арк (броненосен крайцер)
Жана д’Арк (Jeanne d'Arc) е броненосен крайцер на ВМС на Франция от края на XIX век.
Виж Адриатическо море и Жана д’Арк (броненосен крайцер)
Захумлие
Захълмието (Захумље) е историко-географска област, разположена по източното крайбрежие на Адриатическо море, между устието на Неретва и Дубровник, включваща части от Далмация и днешна Херцеговина.
Виж Адриатическо море и Захумлие
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Виж Адриатическо море и Загреб
Загора (Хърватия)
Загора Загора (Zagora) е името на вътрешната неприморска географска област на Хърватия, принадлежаща към Далмация, но неразположена по адриатическото крайбрежие.
Виж Адриатическо море и Загора (Хърватия)
Задар
Задар (Zadar; Zara) е град в Южна Хърватия, в областта Северна Далмация, административен център на Задарска жупания.
Залцах
Залцах(Salzach) е река в Австрия (провинции Залцбург и Горна Австрия) и Германия (провинция Бавария), десен приток на Ин (десен приток на Дунав).
Виж Адриатическо море и Залцах
Западна Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Западна Морава или Сръбска Морава (Zapadna Morava) е река в Сърбия, лява съставяща на Велика Морава (десен приток на Дунав).
Виж Адриатическо море и Западна Морава
Звернец
Звернец е остров в лагуната Нарта, Южна Албания.
Виж Адриатическо море и Звернец
Зларин
Зларин (Zlarin.) е хърватски остров в Адриатическо море, Шибенишко-книнска жупания.
Виж Адриатическо море и Зларин
Българо-византийски войни
Българо-византийските войни са поредица от сблъсъци между българи и византийци, които протичат през по-голямата част от Средновековието предимно на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и Българо-византийски войни
Бутринт
Бутринт (Butrint) е античен и средновековен град, чиито останки са разкрити в Южна Албания, на около 15 км южно от град Саранда.
Виж Адриатическо море и Бутринт
Бургас
Бурга̀с е най-големият град в Югоизточна България и вторият по големина на българското Черноморие, а със своето землище от 253,644 km², той е вторият град по площ в България (след София).
Виж Адриатическо море и Бургас
Будванска ривиера
Поглед към Будва от планината Плажът Яз Будва́нската ривие́ра (Budvanska Rivijera) е крайбрежна ивица в Черна гора около градчето Будва.
Виж Адриатическо море и Будванска ривиера
Бряг
Редуване на плажове и клифове на остров Крит Брегът е ивицата на взаимодействие между сушата и воден басейн (океан, море, езеро, залив, река, язовир).
Брач
Брач (Brač; Brazza; Brattia) е третият по големина хърватски остров в Адриатическо море, разположен в южната част на Далматинските острови.
Брист
Брист (Brist) е село в Хърватия, в Южна Далмация.
Бристъл (бронепалубен крайцер)
Бристъл (HMS Bristol, Кораб на Негово Величество „Бристъл“) е британски бронепалубен крайцер от от едноименния тип.
Виж Адриатическо море и Бристъл (бронепалубен крайцер)
Брибир
Брибир (Bribir) е село в южна Хърватия, Шибенишко-книнска жупания, в областта Равни котари недалеч от Скрадин.
Виж Адриатическо море и Брибир
Брибир (Хърватско приморие)
Брибир (Bribir) е село в западна Хърватия, Приморско-горанска жупания, Винодолска община.
Виж Адриатическо море и Брибир (Хърватско приморие)
Бриги
ВръхХоломон, планински регион в и около Мигдония. Бриги (Βρύγοι или Βρίγες) е историческото име на народ, обитавал античните Балкани.
Бриндизи
Брѝндизи (Brindisi; известен още като Брундизий/Brundisium) е град с многовековна история и община, разположен в днешна Южна Италия.
Виж Адриатическо море и Бриндизи
Бриони
Бриони (Brijuni, Бриюни; Brioni, Бриони) е островна група от 14 хърватски малки острови в северната част на Адриатическо море, до западното крайбрежие на Истрия.
Виж Адриатическо море и Бриони
Броненосен крайцер
„Авероф“ – единственият броненосен крайцер, съхранен до днес Броненосен крайцер е клас крайцери, използвани от втората половина на XIX до началото на XX век.
Виж Адриатическо море и Броненосен крайцер
Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“
Бристъл (Bristol) са серия бронепалубни крайцери на Британския Кралски флот, построени преди избухването на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“
Бронепалубен крайцер
Аврора“ – кораб музей – Санкт Петербург, Русия Олимпия“ – кораб музей – Филаделфия, САЩ Бронепалубният крайцер е разпространен в края на 19 век и началото на 20 век тип крайцери, чиято защита на машините и оръдейните погреби се състои от бронирана палуба, плоска или издадена (черупковидна).
Виж Адриатическо море и Бронепалубен крайцер
Бари
Ба̀ри (Bari) е община в Италия, столица на регион Пулия и административен център на едноименна провинция.Едно от най-важните за икономиката на Италия пристанища, свързващо я с портовете на Адриатическо, Йонийско море и Средиземно море.
Барлета
Барлѐта (Barletta) e пристанищен град и община на Адриатическо море в провинция Барлета-Андрия-Трани, Апулия, Южна Италия.
Виж Адриатическо море и Барлета
Балтийско-адриатически коридор
Разположение на железопътния коридор в Европа. Разположение на железопътния коридор в централна Европа. Балтийско-адриатическият коридор е европейска инициатива за изграждане на железопътен коридор с висока пропускателна способност от Северна Европа на юг, свързвайки по този начин град Гданск на Балтийско море с Болоня на Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Балтийско-адриатически коридор
Балканска война
Балканската война, наричана още Първата балканска война, е военен конфликт между Османската империя, от една страна, и съюзените България, Сърбия, Гърция и Черна гора, от друга, продължил от 26 септември (9 октомври по нов стил) 1912 до 17 (30) май 1913 г.
Виж Адриатическо море и Балканска война
Балканска къртица
Балканска къртица (Talpa stankovici) е вид дребен бозайник от семейство Къртицови (Talpidae).
Виж Адриатическо море и Балканска къртица
Балкански съюз
Български войски, 1912 Балканският съюз е антиосманска военна коалиция, формирана в навечерието на Балканската война от България, Сърбия, Гърция и Черна гора.
Виж Адриатическо море и Балкански съюз
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Адриатическо море и Балкански полуостров
Балканизация
Балканите от 1796 година до 2008 Балканизацията е геополитически термин, който означава процес на разпад на държава или федерация, съпроводен с по-нататъшна етническа и политическа фрагментация на новообразуваните политически единици, които встъпват в конфликтни отношения помежду си и могат да стигнат и до гражданска война.
Виж Адриатическо море и Балканизация
Бистрица (Гърция)
Бистрица (Αλιάκμονας, Алиакмонас, Ἁλιάκμων, Халиакмон, катаревуса: Ἁλιάκμων, Алякмон, İnce Karasu, Индже Карасу, Haliacmon) е най-дългата изцяло гръцка река, с дължина 388 km.
Виж Адриатическо море и Бистрица (Гърция)
Бистрица (Епирска)
Бистрица (Bistrica) е река в най-южната част на Албания, исторически Епир (Северен Епир).
Виж Адриатическо море и Бистрица (Епирска)
Битка при Орхомен
Битката при Орхомен (Orchomenus) се провежда през 85 г.
Виж Адриатическо море и Битка при Орхомен
Битка при Аоос
Битката при Аоос (Vjosa; Αώος; Aous) се провежда през 198 г. пр. Хр.
Виж Адриатическо море и Битка при Аоос
Битка при Аполония
Битката при Аполония, в Илирия, през 214 г.
Виж Адриатическо море и Битка при Аполония
Битка при Никопол
Битката при Никопол се състои на 25 септември 1396 г.
Виж Адриатическо море и Битка при Никопол
Битка при Траянови врата
Битката при Траянови врата (Μάχη στις Πύλες τουΤραϊανού (Ма́хи стис Пи́лес ту Траяну́)) от 17 август 986 г.
Виж Адриатическо море и Битка при Траянови врата
Битка при Филипи
Битката при Филипи е последното сражение от войните на Втория триумвират между силите на Марк Антоний и Октавиан Август срещу войската, водена от убийците на Цезар, Марк Юний Брут и Касий през 42 г. пр. Хр.
Виж Адриатическо море и Битка при Филипи
Битка при Драч (1018)
Обсадата или битката при Драч през февруари 1018 г.
Виж Адриатическо море и Битка при Драч (1018)
Битка при Дирахиум
Битката при Дирахиум се провежда на 10 юли 48 пр.н.е. в днешен Драч, Албания.
Виж Адриатическо море и Битка при Дирахиум
Битка при Лилибеум
Битката при Лилибеум е първото морско сражение между римляни и картагенци, състояло се в хода на Втората пуническа война в близост до западното крайбрежие на остров Сицилия.
Виж Адриатическо море и Битка при Лилибеум
Биоград на Мору
Биоград на Мору (Biograd na Moru; Zaravecchia; Tengerfehérvár) е град в Далмация, Хърватия.
Виж Адриатическо море и Биоград на Мору
Босна (река)
Босна (Bosna) е третата по големина река в Босна и Херцеговина, десен приток на Сава.
Виж Адриатическо море и Босна (река)
Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и Босна и Херцеговина
Бояна (река)
Бояна (Buna; Бојана, Bojana) е реката която отводнява Шкодренското езеро към Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Бояна (река)
Бояна (остров)
Бояна или Ада Бояна (ada – остров, т.е. остров Бояна) е остров на Черна гора.
Виж Адриатическо море и Бояна (остров)
Бора
Адриатическа бора в Триест. Бора̀ (bura; bura; βοράς; bora; burja; bora) е северен, североизточен силен студен, сух, поривист вятър, който духа от ниски планински хребети към топло море.
Борис Спаски
Борис Василиевич Спаски е съветски, френски и руски шахматист, десети световен шампион по шахмат (1969 – 1972), както и журналист. Носител е на Шахматен Оскар за 1968 и 1969 г.
Виж Адриатическо море и Борис Спаски
Боемунд I Антиохийски
Боемунд I (1058 – 1111 г.), (или Боемон, Bohemond I, изписван и като Bohemund, Boamund) е нормански благородник, принц на Таранто и княз на Антиохийското княжество.
Виж Адриатическо море и Боемунд I Антиохийски
Бечичи
Бечичи е курортно градче на брега на Адриатическо море в Черна гора, разположено в община Будва.
Виж Адриатическо море и Бечичи
Бертхолд IV (Андекс)
Бертхолд IV Мерански (Berthold IV von Andechs, † 12 август 1204) е от 1172 г.
Виж Адриатическо море и Бертхолд IV (Андекс)
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Виж Адриатическо море и Берлински договор
Беласишка битка
Бела̀сишката битка, известна още като битката при Беласица, битката при Ключ или битката при Клидион (на гръцки: Μάχη τουΚλειδίου), се състои на 29 юли 1014 г.
Виж Адриатическо море и Беласишка битка
Белария-Иджеа Марина
Бела̀рия-Иджѐа Марѝна (Bellaria-Igea Marina, на местен диалект Belèria-Igèa Marèna, Белерия-Иджеа Марена) е община в северна Италия, провинция Римини, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Белария-Иджеа Марина
Бениамино Джили
Бениамино Джили (Beniamino Gigli) е италиански оперен певец, считан за един от най-великите тенори в историята на оперното изкуство.
Виж Адриатическо море и Бениамино Джили
Върбас (река)
Уна (Vrbas) е река в Босна и Херцеговина, десен приток на Сава.
Виж Адриатическо море и Върбас (река)
Въздушни удари на НАТО срещу остатъчна Югославия
Въздушните удари срещу остатъчна Югославия от страна на НАТО са нападение, извършено от 11 държави членки на НАТО срещу Съюзна република Югославия по време на войната в Косово.
Виж Адриатическо море и Въздушни удари на НАТО срещу остатъчна Югославия
Вьоса
Карта на водосборния басейн на река Вьоса Вьоса или Вовуса (Vjosa), също и Воюса, Воюша или Аоос (Αώος; Aous) е река в Северозападна Гърция и Южна Албания.
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Адриатическо море и Втора българска държава
Вранско езеро (Црес)
Вранското езеро (Vransko jezero) е хърватско езеро разположено на остров Црес в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Вранско езеро (Црес)
Вранско езеро (Далмация)
Вранското езеро (Vransko jezero) е най-голямото езеро в Хърватия.
Виж Адриатическо море и Вранско езеро (Далмация)
Вардар
Ва̀рдар (Вардар; Αξιός, Аксиос или Βαρδάρης, Вардарис), в древността известна като Аксий, е най-дългата и значима река в историко-географската област Македония, протичаща през територията на Северна Македония и Гърция.
Виж Адриатическо море и Вардар
Вайсензее (езеро в Австрия)
Вайсензе (Weißensee) е езеро в Австрия, във федералната област Каринтия, в района на Гайлталските Алпи.
Виж Адриатическо море и Вайсензее (езеро в Австрия)
Вис (остров)
Вис или Иса или Лиса (Vis; на лат., итал.: Lissa; на гръцки: Issa) е хърватски остров в Адриатическо море, в южната част на Далматинските острови.
Виж Адриатическо море и Вис (остров)
Висовац
Висовац (Visovac) е малък хърватски остров в националния парк „Кърка“.
Виж Адриатическо море и Висовац
Виа Клавдия Августа
Камък на ''Via Claudia Augusta'' при Унтердисен, Ландсберг ам Лех, Бавария Виа Клавдия Августа (Via Claudia Augusta) е важен римски път, който свързвал река По в Северна Италия с Реция, територия в днешна Южна Германия.
Виж Адриатическо море и Виа Клавдия Августа
Виа Салария
Виа Салария (в сиво). Виа Салария (Via Salaria) е древен римски път в Италия.
Виж Адриатическо море и Виа Салария
Виа Цецилия
Виа Цецилия (Via Caecilia) е римски път, построен през 142 пр.н.е. от Луций Цецилий Метел Калв или 117 пр.н.е. от Луций Цецилий Метел Диадемат като разклонение от Виа Салария през Амитернум (при Л'Акуила), пресича централните Апенини на Passo delle Capanelle и води към Hatria (днес Атри) или през Interamnia Praetuttiorum (Терамо) към Castrum Novum (Джулианова) към Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Виа Цецилия
Виа Егнация
Виа Егнация при Радожда, Северна Македония Античният път Виа Егнатия. Виа Егнация (Via Egnatia; Εγνατία Οδός, Егнатия Одос) е сред най-известните военни пътища, построени от древните римляни през 145 г.
Виж Адриатическо море и Виа Егнация
Византийски пентаполис
Във Византийска Италия Херцогство Пентаполис е военен окръг между Романя, Марке и Умбрия, управляван от херцог (дук), назначен от и под властта на Равенския екзарх(584 – 751).
Виж Адриатическо море и Византийски пентаполис
Виктор Емануил III Савойски
Виктор Емануил III Савойски (Vittorio Emanuele III di Savoia), роден Виктор Емануил Фердинанд Мария Януарий Савойски (на италиански: Vittorio Emanuele Ferdinando Maria Gennaro di Savoia; * 11 ноември 1869, Неапол, Кралство Италия; † 28 декември 1947, Александрия, Египет), е крал на Италия (1900 – 1946), император на Етиопия (1936 – 1943), пръв маршал на Империята заедно с Мусолини (от 4 април 1938) и крал на Албания (1939 – 1943).
Виж Адриатическо море и Виктор Емануил III Савойски
Викос-Аоос
Националният парк „Викос-Аоос“ (Εθνικός Δρυμός Βίκου-Αώου) е национален парк в Северен Пинд, Янинско, Гърция.
Виж Адриатическо море и Викос-Аоос
Винденис
Винденис е археологически обект в североизточната част на Косово, в община Подуево.
Виж Адриатическо море и Винденис
Виесте
Виѐсте (Vieste, на местен диалект Vìste, Висте) е пристанищен и морски курортен град и община в Южна Италия, провинция Фоджа, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Виесте
Вльора
Вльора или Валона (на албански Vlorë или Vlora; Valona) е второто по големина пристанище в Албания.
Виж Адриатическо море и Вльора
Вльора (залив)
Триестки залив (Gji i Vlorës) е залив на Адриатическо море, разположен в крайната му югоизточна част, край бреговете на Албания.
Виж Адриатическо море и Вльора (залив)
Водице (Шибенишко-книнска жупания)
250 п Водице (Vodice) е град в Хърватия, в Северна Далмация, на брега на Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Водице (Шибенишко-книнска жупания)
Война в Босна и Херцеговина
Войната в Босна и Херцеговина (Rat u Bosni i Hercegovini) е остър междуетнически конфликт в периода от 6 април 1992 до 14 декември 1995 г.
Виж Адриатическо море и Война в Босна и Херцеговина
Военноукрепително дело в българските земи
Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.
Виж Адриатическо море и Военноукрепително дело в българските земи
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Виж Адриатическо море и Велика Морава
Велебит
Среден Велебит с Адриатическото крайбрежие. Велебит (Velebit) е планински масив в Хърватия, съставна част от Динарските планини, разположен в непосредствена близост до адриатическото крайбрежие.
Виж Адриатическо море и Велебит
Венето
Вѐнето (Véneto) е административен регион в Североизточна Италия.
Виж Адриатическо море и Венето
Венеция
Венеция (Venezia) е град в Североизточна Италия, център на областта Венето, пристанище на Адриатическо море с товарооборот над 20 млн.
Виж Адриатическо море и Венеция
Венецианска република
Венецианската република е бивш град-държава във Венеция, Североизточна Италия.
Виж Адриатическо море и Венецианска република
Венецианска лагуна
Венецианската лагуна (Laguna di Venezia) е залив в най-северозападната част на Венецианския залив в Адриатическо море, в който се намира прочутият град Венеция, Италия.
Виж Адриатическо море и Венецианска лагуна
Венециански залив
Венецианският залив (Golfo di Venezia; Venecijanski zaljev; Beneški zaliv) е залив в северната част на Адриатическо море, между делтата на река По в северната част на Италия и полуостров Истрия в Хърватия.
Виж Адриатическо море и Венециански залив
Гърция в Първата световна война
Военни действия на границата на Гърция и Сърбия, 1916 година. Гърция в Първата световна война запазва първоначално неутралитет, но въпреки това гръцки части окупират през октомври 1914 година Северен Епир, откъдето се изтеглят в края на Балканските войни.
Виж Адриатическо море и Гърция в Първата световна война
Градо
Гра̀до (Grado, на местен диалект Gravo, Граво, на фриулски Grau, Грау) е пристанищен град и община в североизточна Италия, провинция Гориция, автономен регион Фриули-Венеция Джулия.
Гротамаре
Гротама̀ре (Grottammare, на местен диалект lë Grottë, лъ Гротъ) е морски курортен град и община в Централна Италия, провинция Асколи Пичено, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Гротамаре
Гацка
Гацка (Gacka) е река, която се намира в провинция Лика в централната част на Хърватия.
Гаргано
Гаргано (Gargano; Monte Gargano) е полуостров в югоизточната част на Италия, наричан още „шпората на италианския ботуш“.
Виж Адриатическо море и Гаргано
Габриеле Д'Анунцио
Габриеле Д'Анунцио, роден Габриеле д'Анунцио (Gabriele d'Annunzio), е италиански писател, поет, драматург, военен, политик, журналист и патриот, символ на Декадентството (по-точно на течението на Естетизма) и прославена фигура от Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Габриеле Д'Анунцио
Габиче Маре
Габѝче Ма̀ре (Gabicce Mare, на местен диалект el Gabec, ел Габеч) е морско курортно градче и община в Централна Италия, провинция Пезаро и Урбино, регион Марке.
Виж Адриатическо море и Габиче Маре
Гал Аноним
Гал Аноним (Gallus Anonymus; Gall Anonim; XI – XII век) е автор на най-старата (пълна) полска хроника.
Виж Адриатическо море и Гал Аноним
Галешняк
Галешняк (наричан още Островът на любовта) е остров, намиращ се в Пашманския канал, между остров Пашман и Туран – населено място в континентална Хърватия.
Виж Адриатическо море и Галешняк
Гийом Лежан
Гийом Лежан (Guillaume Lejean) е френски пътешественик, дипломат, изследовател на Европа, Африка и Азия.
Виж Адриатическо море и Гийом Лежан
Глазгоу (бронепалубен крайцер)
Глазгоу (HMS Glasgow) e британски бронепалубен крайцер от типа „Бристъл“.
Виж Адриатическо море и Глазгоу (бронепалубен крайцер)
Глостър (лек крайцер, 1937)
Глостър (HMS Gloucester (62)) е лек крайцер на Британския Кралски флот, от времето на Втората световна война от втората серия крайцери тип „Таун“.
Виж Адриатическо море и Глостър (лек крайцер, 1937)
Госпич
Госпич (Gospić) е град в Хърватия, административен център и главен град на Лишко-сенска жупания.
Виж Адриатическо море и Госпич
Горски котар
Горски котар (Gorski kotar) е планински район в Северна Хърватия.
Виж Адриатическо море и Горски котар
Горан Брегович
Горан Брегович в Тбилиси, Грузия Го̀ран Брѐгович (Горан Бреговић, Goran Bregović) е музикант и композитор от Босна и Херцеговина, известен със своята филмова музика и един от най-разпознавяемите музиканти от Балканския регион.
Виж Адриатическо море и Горан Брегович
Горица и Градишка
Графството Горица и Градишка или Графство Горица (Grafschaft Görz; Contea di Gorizia e Gradisca; Goriška in Gradiščanska grofija) (1754 – 1919) е територия, която от 1365 г.
Виж Адриатическо море и Горица и Градишка
Горо
Го̀ро (Goro, на местен диалект Gòr, Гор) е малко пристанищно градче и община в северна Италия, провинция Ферара, регион Емилия-Романя.
Голи Оток
Изоставеният затвор на о. Голи оток Голи Оток (Goli otok, в превод „Голи остров“) е остров в северната част на Адриатическо море и в Северна Далмация край Хърватското приморие, Хърватия.
Виж Адриатическо море и Голи Оток
Георги Христович
Георги Константинов Христович е български зоолог, академик, общественик, природолюбител, природозащитник и ловен деятел.
Виж Адриатическо море и Георги Христович
География на Албания
Физикогеографска карта на Албания Географски Албания е балканска страна, с площ 28 748 km².
Виж Адриатическо море и География на Албания
География на Сърбия
Сърбия е държава, разположена в северната част на Балканския полуостров (в тази статия географията на Сърбия се разглежда отделно от самопровъзгласилата се Република Косово).
Виж Адриатическо море и География на Сърбия
География на Словения
Словения е държава разположена в Югоизточна Европа, в крайната севорозападната част на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и География на Словения
География на Северна Македония
Северна Македония е държава разположена в централната част на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и География на Северна Македония
География на Хърватия
Хърватия е държава разположена в Югоизточна Европа, в западната и севорозападната част на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и География на Хърватия
География на Черна гора
Черна гора е държава разположена в Югоизточна Европа, в западната част на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и География на Черна гора
География на Швейцария
Швейцария е държава, разположена в югозападната част на Централна Европа.
Виж Адриатическо море и География на Швейцария
География на Италия
Италия е държава в Южна Европа разположена на Апенинския полуостров, островите Сицилия (24 400 km²), Сардиния (23 800 km²), Елба (224 km²) и редица малки острови в Адриатическо, Йонийско, Средиземно, Тиренско и Лигурско море.
Виж Адриатическо море и География на Италия
География на България
Топографска карта на България. България е европейска, балканска, черноморска и придунавска държава.
Виж Адриатическо море и География на България
География на Босна и Херцеговина
Босна и Херцеговина е държава разположена в Югоизточна Европа, в западната част на Балканския полуостров.
Виж Адриатическо море и География на Босна и Херцеговина
География на Европа
Европа е оцветена в зелено. Континентът Европа представлява полуостров в западната част на Евразия.
Виж Адриатическо море и География на Европа
Дървеник Вели
Дървеник Вели (Drvenik Veli) е хърватски остров в Адриатическо море, в Централна Далмация.
Виж Адриатическо море и Дървеник Вели
Дърниш
Дърниш (Drniš) е град в Хърватия, Шибенишко-книнска жупания, равно отдалечен (на 25 км) от двата най-големи града в провинцията - Шибеник и Книн.
Виж Адриатическо море и Дърниш
Дюранс
Дюранс (Durance; Durença; Druentia) е река в Югозточна Франция (департаменти Горни Алпи, Алпи Горен Прованс, Воклюз и Буш дю Рон), ляв приток на Рона.
Виж Адриатическо море и Дюранс
Дубровник
Дубрòвник (Dubrovnik; Ragusa, Рагуса) е град с древна история в най-южната част на Хърватия, на самия край на Дубровнишкия провлак.
Виж Адриатическо море и Дубровник
Дуги оток
Дуги оток (Dugi Otok) е хърватски остров в Адриатическо море, Централна Далмация, Задарска жупания.
Виж Адриатическо море и Дуги оток
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Драч
Драч(Durrësi, Дуръс,Dyrrhachium, Дирахиум, Durazzo, Дурацо, Δυρράχιο, Дирахио, катаревуса: Δυρράχιον, Дирахион) е град в Албания, административен център на едноименните област и окръг.
Драва
Драва (на италиански, словенски, хърватски и унгарски: Drava; Drau) е река в Италия (област Венето), Австрия (провинции Тирол и Каринтия), Словения (региони Корошки и Подравски), Хърватия (жупании Вараждинска, Копривнишко-крижевска, Вировитишко-подравска и Осиешко-баранска) и Унгария (области Шомод и Бараня), десен приток на Дунав.
Дрин
Буна Дрин или Дрим (Drini; Българска литература Дрим; Δρινος), е река в Северна Албания. Дължина 148 km (с дясната съставяща я река Бели Дрин 323 km). Площ на водосборния басейн 12 600 km².
Дрински залив
Дринският залив, а северозападно от него е Велики плаж. Изглед към Шенгин. Дринският залив оформя югоизточната част на Адриатическо море по крайбрежието на Северна Албания.
Виж Адриатическо море и Дрински залив
Дрина
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия (водосборният басейн на река Длина е в западната част на страната и е оцветен в светлокафяво) Дрина (Drina; Дрина) е река в Босна и Херцеговина и Сърбия, десен приток на Сава.
Дрино
Дрино е река в Южна Албания (Северен Епир), ляв приток на Воюса.
Далмати
Далматите (Dalmatae или Delmatae) са илирийски народ, населявал източното крайбрежие на Адриатическо море (Хърватия), където след покоряването от римляните се образува римската провинция Далмация.
Виж Адриатическо море и Далмати
Далматински тип бряг
Далматинския тип бряг - поглед от Дубровник към Пелешац. Далматинският тип бряг е сложно разчленен, съгласуван тип морски бряг, с множество удължени заливи, острови и полуострови – успоредни на планинските ридове.
Виж Адриатическо море и Далматински тип бряг
Далматински острови
Далматинските острови Далматинските острови (dalmatinski otoka) е архипелаг, състоящ се от 1246 острова, разположени в Адриатическо море, под хърватски суверенитет.
Виж Адриатическо море и Далматински острови
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Виж Адриатическо море и Далмация
Далмация (тема)
Далмация (θέμα Δαλματίας/Δελματίας) е тема на Източната Римска империя, съществувала през IX-XI век и включваща намиращите се под неин контрол пристанища по източния бряг на Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Далмация (тема)
Далмация (пояснение)
Далмация може да се отнася за.
Виж Адриатическо море и Далмация (пояснение)
Дванайсета нощ
„Дванайсета нощ или каквото щете“ (Twelfth Night, or What You Will.) е романтична комедия от Уилям Шекспир, за която се смята, че е написана около 1601 – 1602 година по време на фестивала на Дванадесетата нощ за края на коледния сезон.
Виж Адриатическо море и Дванайсета нощ
Дворец на Диоклециан
Дворецът на Диоклециан (Dioklecijanova palača) е построен от римския император Диоклециан на 6 километра югозападно от античния Салона (днешен Солин, Хърватия), заемайки днес половината от Стария град в Сплит.
Виж Адриатическо море и Дворец на Диоклециан
Джураш Илиич
Джураш Илиич ((управление 1326 – 1362) е средновековен сръбски благородник, служил до смъртта си на сръбските монарси Стефан Дечански (1321 – 1331), Стефан Душан (1331 – 1355) и Стефан Урош V (1355 – 1371).
Виж Адриатическо море и Джураш Илиич
Джулианова
Джулиано̀ва (Giulianova, на местен диалект Gigljië, Джилиъ) е пристанищен град и община в Южна Италия, провинция Терамо, регион Абруцо.
Виж Адриатическо море и Джулианова
Джулио Чезаре (линеен кораб, 1911)
„Джулио Чезаре“ (Giulio Cesare) e италиански линеен кораб от времето на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Джулио Чезаре (линеен кораб, 1911)
Джовинацо
Джовина̀цо (Giovinazzo, на местен диалект Scevenàzze, Шевенаце) е пристанищен град и община в Южна Италия, провинция Бари, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Джовинацо
Джемано
Джема̀но (Gemmano, на местен диалект Gemà, Джема) е село и община в северна Италия, провинция Римини, регион Емилия-Романя.
Виж Адриатическо море и Джемано
Дзапонета
Дзапонѐта (Zapponeta, на местен диалект Zapponète, Дзапонете) е малко морско курортно градче и община в Южна Италия, провинция Фоджа, регион Пулия.
Виж Адриатическо море и Дзапонета
Диалектен континуум
Романски езици в Европа. Западно-романските езици исторически представляват един неравномерно разпределен диалектен континуум. На изток е обозначен източнороманският езиков ареал.
Виж Адриатическо море и Диалектен континуум
Динарски планини
Динарските планини или просто Динарите, е най-обширната планинска система на Балканския полуостров, с дължина около 650 km от Юлийските Алпи на северозапад до река Дрин на югоизток и ширина от 60 km на северозапад до 230 km на югоизток и се простира на територията на Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна Гора, Косово и Албания.
Виж Адриатическо море и Динарски планини
Дож на Венеция
„Връчване на пръстена на дожа“, худ.Парис Бордоне Дож на Венеция е титлата на изборния държавен глава на Венецианската република в продължение на повече от 10 века (от VIII до XVIII век).
Виж Адриатическо море и Дож на Венеция
Девол (река)
Девол (изписване до 1945 година: Дѣволъ; Devolli) е река в Албания.
Виж Адриатическо море и Девол (река)
Декларация от Вльора
Оригиналът на декларацията Провъзгласяването на независимостта на Албания във Вльора. С декларацията от Вльора, издадена на 28 ноември (15 ноември стар стил) 1912 г., се обявява независимостта на Албания от Османската империя.
Виж Адриатическо море и Декларация от Вльора
Деметрий от Фарос
Деметрий (Demetrius; † 214 пр.н.е.) е владетел в територията на Адриатическо море през първата и втората илирийска война и след това близък на цар Филип V Македонски.
Виж Адриатическо море и Деметрий от Фарос
Етруски
Етру̀ските (или туски; Etrusci, Tusci; Τυρσηνοί, Τυρρηνοί – тирсени, тирени), които се самоназовавали расени (Rasenna) или расни (Rasna) (алтернативен термин, използван в научната литература на български, е етрури) са древни племена, населявали през първото хилядолетие пр.н.е.
Виж Адриатическо море и Етруски
Етиси
Етисите (мелтемите) се формират вследствие центрове на високо атмосферно налягане на Балканите и ниско над Турция Етисите, от Древногръцки ετησίαι ('годишници'), също споменати в латински първоизвори с латинската им форма etesiae, или в заемка от италианското mal tempo (лошо време) като мелтеми μελτέμι (на гръцки), или мелтем (на турски) са мощни и спорадични, но сезонни сухи северни ветрове пораждащи се в североизточно Егейско море и духащи основно в посока югозапад и югоизток от средата на май до средата на септември.
Ерих фон Фалкенхайн
ЕрихГеорг Антон Себастиан фон Фалкенхайн е немски военен деец, генерал от пехотата на германската имперска армия и фелдмаршал на османската армия.
Виж Адриатическо море и Ерих фон Фалкенхайн
Ереник
Ереник или още Рибник е река е Косово, която се извира от Проклетия и по-точно от Жеравишкото езеро.
Виж Адриатическо море и Ереник
Евразийски таралежи
Евразийските таралежи, известни още като горски таралежи (Erinaceus) са род дребни бозайници от семейство Таралежови (Erinaceidae).
Виж Адриатическо море и Евразийски таралежи
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж Адриатическо море и Европа
Емилия Лепида (дъщеря на Юлия Младша)
Емилия Лепида (Aemilia Lepida; * 4/3 пр.н.е.; † 53 г.) е дъщеря на Юлила или Юлия Младша и Луций Емилий Павел (консул 1 г.) и първата правнучка на император Август.
Виж Адриатическо море и Емилия Лепида (дъщеря на Юлия Младша)
Емилия-Романя
Емилия-Романя, името се среща също и като Емилия-Романия (Emilia-Romagna) e един от 20-те региони в Италия.
Виж Адриатическо море и Емилия-Романя
Енхелейци
Енхелейците (Εγχελιοι, Enchelioi; Encheleae, на албански: Enkelejtë) са племе на илирите, което населява през VIII и VII век пр. Хр.
Виж Адриатическо море и Енхелейци
Епидамн
Епидамн или Епидамнус е античен гръцки полис на Адриатическо море в околностите на Драч в днешна Албания.
Виж Адриатическо море и Епидамн
Луций Корнелий Сула
Луций Корнелий Сула Феликс (Lucius Cornelius Sulla Felix) е римски държавник и военачалник.
Виж Адриатическо море и Луций Корнелий Сула
Лугано (езеро)
Град Лугано, разположен на северния бряг на езерото Лугано (на италиански Lago di Lugano) е езеро в Швейцария (кантон Тичино) и Италия (провинция Ломбардия), което принадлежи към групата на североиталианските езера (заедно с Лаго Маджоре, Комо, Изео и Гарда).
Виж Адриатическо море и Лугано (езеро)
Лудвиг Кюблер
Лудвиг Кюблер (Ludwig Kübler) (1889 – 1947) е немски офицер изгубил и тримата си братя през Първата световна война, кавалер на отличието Рицарски кръст през Втора световна война.
Виж Адриатическо море и Лудвиг Кюблер
Лудовико Мария Сфорца
Лудовѝко Марѝя Сфòрца, известен като Лудовико ил Моро (на италиански: Ludovico Maria Sforzo, detto il Moro, букв. „Мавърът“; * 27 юли 1451 във Виджевано или 3 август 1452 в Милано, Миланско херцогство, † 27 май 1507 в Замък Лош, Кралство Франция) е херцог на Бари от 1479 г., регент на Миланското херцогство от 1480 до 1494 г.
Виж Адриатическо море и Лудовико Мария Сфорца
Лука Карбони
Лука Карбони (* 12 октомври 1962 в Болоня, Италия) е италиански певец, автор на песни и музикант.
Виж Адриатическо море и Лука Карбони
Лукански Апенини
Луканските Апенини (Appennino Lucano) са част от Апенинските планини в Италия, разположени в тяхната южна част.
Виж Адриатическо море и Лукански Апенини
Ластово
Ластово Ластово е остров, община и град в Дубровнишко-неретванска жупания в Хърватия.
Виж Адриатическо море и Ластово
Ласло I
Свети Ласло I (I.) е крал на Унгария (1077 – 1095) от династията на Арпадите.
Виж Адриатическо море и Ласло I
Лагуна
Лагуната Гленрок в Австралия Устието на река Велека, което представлява лиман, макар че погрешно често се нарича лагуна Лагуна (итал. laguna, от лат. lacus – езеро) е плитък водоем, залив, съединяващ се с морето с тесен проток (или протоци) или отделен от него с пясъчна коса (пясъчен бар) или коралов риф.
Виж Адриатическо море и Лагуна
Лаго Маджоре
Карта на езерото Лаго Маджоре Лаго Маджоре (Lago Maggiore, Lago Verbano) е второто по големина езеро в Италия (провинции Ломбардия и Пиемонт) след Гарда и 3-то по големина в Швейцария (кантон Тесин) след Женевското и Боденското.
Виж Адриатическо море и Лаго Маджоре
Ладзарето Векио
Изглед към Ладзарето Векио от о. Лидо Изглед от въздуха Ладзарето Векио (Lazzaretto Vecchio, Ладзарето Векио – Старият лазарет) е италиански остров в южната част на Венецианската лагуна в Адриатическо море.
Виж Адриатическо море и Ладзарето Векио
Лазар Хребелянович
Княз Лазар – паметник на героя в Крушевац Владенията на Лазар в навечерието на Косовската битка Лазар Хребелянович (Лазар Хребељановић) е княз на Моравска Сърбия, управлявал от 1371 до 1389 г.
Виж Адриатическо море и Лазар Хребелянович
Лихнида
Статуята на Изида, Лихнида Плаошнишката поликонхална църква Лихнида, също Лихнид или Лихнидос (Λυχνιδός, Λύχνιδος,, Lycnidus, Licnidus) е древен град на Охридското езеро, предшественик на днешния град Охрид в Северна Македония.
Виж Адриатическо море и Лихнида
Либурни
Илирия през 5 век пр.н.е. Либурните (Liburni, на гръцки: Λιβυρνοί) са илирийско племе, живяло на източния Адриатически бряг в Либурния в областта на Иадер (днешен Задар, в Южна Хърватия), в областта Северна Далмация от река Arsa (днес Raša) в Истрия до Titius (Крка) до залива Кварнер в Далмация.
Виж Адриатическо море и Либурни
Лидо
Лидо (Lido) е остров в Адриатическо море, част от град Венеция в Италия.
Лим
Река Лим в района на Приеполе Лим (Лим) е река в Черна гора, Албания, Сърбия и Босна и Херцеговина, десен приток на Дрина (десен приток на Сава).
Линяно Сабиадоро
Линя̀но Сабиадо̀ро (Lignano Sabbiadoro; Lignan, Линян) е морско курортно и пристанищно градче и община в Северна Италия, провинция Удине, автономен регион Фриули-Венеция Джулия.
Виж Адриатическо море и Линяно Сабиадоро
Линия „Густав“
Карта на Линията „Густав“ и спомагателните отбранителни линии около нея Линията „Густав“ (Gustav-Linie) е германска отбранителна линия в Италия по време на Италианската кампания на Втората световна война.
Виж Адриатическо море и Линия „Густав“
Линейни кораби тип „Конте ди Кавур“
Конте ди Кавур (Conte di Cavour) са серия италиански линейни кораби от времето на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Линейни кораби тип „Конте ди Кавур“
Линейни кораби тип „Тегетхоф“
Тегетхоф (TegetthoffВ литературата се среща и като „Линейни кораби тип „Вирибус Унитис““ (нем. Viribus-Unitis-Klasse).) са серия австро-унгарски линейни кораби от времето на Първата световна война.
Виж Адриатическо море и Линейни кораби тип „Тегетхоф“
Линейни кораби тип „Бретан“
Бретан (Bretagne) са серия френски линейни кораби от 1910-те години.
Виж Адриатическо море и Линейни кораби тип „Бретан“
Линеен кораб
класа на линкорите Ямато“ – един от двата най-големи линкора в историята Линеен кораб (Battleship) е класът на най-мощните артилерийски бронирани кораби на XX век.
Виж Адриатическо море и Линеен кораб
Лошин
Лошин (Lošinj.) е хърватски остров в Адриатическо море, в северната част на страната.
Лорен (линеен кораб, 1913)
Лорен (Lorraine) е френски линеен кораб.
Виж Адриатическо море и Лорен (линеен кораб, 1913)
Лодос
Лодос е силен югозападен вятър, който може епизодично да преобладава в Егейско и Мраморно море, както и целогодишно по средиземноморското крайбрежие на Турция.
Лондонски мирен договор (1913)
Лондонският мирен договор от 17 май (30 май по нов стил) 1913 година е договор между държавите от Балканския съюз (България, Сърбия, Гърция и Черна гора) и Османската империя, с който се слага край на Балканската война (1912 – 1913).
Виж Адриатическо море и Лондонски мирен договор (1913)
Лежа
Лежа или Леж (Lezhë) е град в Северна Албания, център на едноименния окръг Лежа и област Лежа.
Леки крайцери тип „Новара“
Новара (Novara) са тип леки крайцериСпоред официалната австро-унгарска класификация се обозначават като „бързоходни крайцери“ (от Rapidkreuzer).
Виж Адриатическо море и Леки крайцери тип „Новара“
Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“
Дука дели Абруци (Luigi di Savoia Duca degli Abruzzi) са серия леки крайцери на италианския флот от времето на Втората световна война.
Виж Адриатическо море и Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“
Леки крайцери тип „Ерзац Зента“
Ерзац Зента (Ersatz-Zenta) са тип леки крайцери планирани за приемане на въоръжение в Австро-унгарския флот(K.u.K. Kriegsmarine).
Виж Адриатическо море и Леки крайцери тип „Ерзац Зента“
Леонардо да Винчи
Леонардо да Винчи (Leonardo di ser Piero da Vinci) е знаменит италиански художник, изобретател, инженер, скулптор и архитект от епохата на Ренесанса.
Виж Адриатическо море и Леонардо да Винчи
Леополд V Бабенберг
Леополд V (Leopold V, der Tugendhafte/Tugendreiche), наричан Добродетелни, е средновековен германски благородник от династията Бабенберги, херцог на Австрия от 1177 и Щирия от 1192 г.
Виж Адриатическо море и Леополд V Бабенберг
Йоцталски Алпи
ВръхХинтере Шварце Карта на Йоцталските Алпи (на немски език) Йоцталски Алпи (на немски Ötztaler Alpen, на италиански Alpi Venoste) се нарича дял на Алпите, част от Източните Алпи.
Виж Адриатическо море и Йоцталски Алпи
Йоан Хрисилий
Йоан Хрисилий (Ἰωάννης Χρυσήλιος) e провинциален благородник от края на X век, назначен за протевон (управител) на адриатическото пристанище Драч.
Виж Адриатическо море и Йоан Хрисилий
Йонийско море
Йонийско море (Deti Jon, Нашето море, гр. Ιόνιο Πέλαγος, ит. Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на Средиземно море.
Виж Адриатическо море и Йонийско море
Йези
Йези (Jesi) е град в източната част на Централна Италия.
214 г. пр.н.е.
214 (двеста и четиринадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Адриатическо море и 214 г. пр.н.е.
216 г. пр.н.е.
216 (двеста и шестнадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Адриатическо море и 216 г. пр.н.е.
220 г. пр.н.е.
220 (двеста и двадесета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Адриатическо море и 220 г. пр.н.е.
228 г. пр.н.е.
228 (двеста двадесет осма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Адриатическо море и 228 г. пр.н.е.
283 г. пр.н.е.
283 (двеста осемдесет и трета) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Адриатическо море и 283 г. пр.н.е.
324 г. пр.н.е.
324 (триста двадесет и четвърта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Виж Адриатическо море и 324 г. пр.н.е.
42 г. пр.н.е.
42 (четиридесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е обикновена година, започваща в понеделник, вторник или сряда, или високосна година, започваща в четвъртък по юлианския календар.
Виж Адриатическо море и 42 г. пр.н.е.
43-ти северен паралел
43-тият северен паралел или 43° северна ширина e паралел, който се намира на 43° северно от екваториалната равнина.
Виж Адриатическо море и 43-ти северен паралел
539
539 (DXXXIX) година е обикновена година, започваща в събота.
, Пунически войни, Прабългарите през 5-6 век, Правителство на Васил Радославов 3, Протей (зоология), Прованс (линеен кораб, 1913), Проклетия, Преходни говори, Пашман, Пари (линеен кораб, 1912), Паг, Паданска низина, Паневропейски транспортен коридор VIII, Пиценум, Пицени, Пиран, Пири Реис, Пиаве, Пинд, Пинето, Плеврат II, Плеврат III, По, Потъване на „Курск“, Порта Салария, Порто Реканати, Порто Сан Джорджо, Порто Сант'Елпидио, Порко Росо, Под сянката на падишаха, Полиняно а Маре, Попово поле, Пескара, Пескара (река), Пескичи, Педазо, Пезаро, Пелопонески войни, Пентаполис, Пенински Алпи, Пеней, Осум, Отрантски проток, Офанто, Охридско езеро, Ортона, Обровац, Обално-крашки регион, Оберто II ди Биандрате, Огулин, Озимо, Ольо, Олиб, Опатия, Опара, Операция „Приливна вълна“, Ашот Таронит, Атри, Атлантропа, Атлантически океан, Архелай (генерал), Аргонавтика, Ардиеи, Арно, Аар, Абруцки Апенини, Абруцо, Австрийска академия на науките, Австрийско-пруско-италианска война, Австро-Унгария, Автомагистрала A1 (Албания), Автомагистрала А1 (Словения), Автомагистрала А14 (Италия), Адрия, Адриатическа есетра, Адриатическо-йонийска автомагистрала, Адриатика, Адриан (име), Адриана (име), Ада (река), Адидже, Адолф Хитлер, Айо I (херцог на Беневенто), Аквилея, Алба Адриатика, Албанска голгота, Албанска криза, Албанска низина, Албански планини, Албания, Албания под венецианска власт, Алексий I Комнин, Антифашистко събрание за народно освобождение на Югославия, Андрагаций, Андреа Бочели, Анджелика Каталани, Анкона, Аполония Илирийска, Апенински планини, Апенински полуостров, Нумана, Натизоне, Нарта, Никифоров мир, Ниобе (бронепалубен крайцер, 1899), Норча, Несебър, Неум, Неретва, Неретляни, Неаполитански Апенини, Руско-австроунгарски преговори (1878), Рубикон, Румия, Раб, Рава, Равенски екзархат, Равена, Радика, Разпадане на Югославия, Рапан, Рисняк, Рисорджименто, Ричоне, Римини, Риекски залив, Рогерий (син на Дагоберт), Родон, Родон (крепост), Розето дели Абруци, Роман III Аргир, Романя, Рона, Реджа Марина, Рейн, Рено (река), Създатели на българската държава, Сусак, Стариградско поле, Стон, Сръбско-турска война (1876), Срацимир (деспот), Срацимировци, Средиземно море, Саранда, Сардинско кралство (1720 – 1861), Сава (река), Сазани, Салентина, Самнитски войни, Сан Марино, Сан Марино (Сан Марино), Сан Микеле, Сан Бенедето дел Тронто, Санта Чезареа Терме, Светац, Свети Никола (крепост), Свети Никола (остров), Свети Стефан, Силба, Силви, Симеон I, Син (Хърватия), Синя пещера, Синьо море, Славянско заселване на Балканите, Славонски брод, Словения, Социалистическа федеративна република Югославия, Соча, Солунски фронт, Спагети ала китара, Списък на римските пътища, Списък на реките в Албания, Списък на реките в Северна Македония, Списък на реките в Черна гора, Списък на реките в Босна и Херцеговина, Списък на реките в Гърция, Списък на реките в Европа (водосборен басейн на Атлантическия океан), Сплит, Северна Македония, Северен Велебит, Семани, Сен (град), Сенжерменски договор, Сенигалия, Сенони, Търсат, Търпан, Тънкомуцунеста игла, Тракия (римска провинция), Трансадриатически газопровод, Триглав (парк), Триестки залив, Трогир, Требине, Тремити, Тавланти, Танаро, Тичино, Тирана (област), Тибър, Тоскано-Емилиански Апенини, Томиславград, Термоли, Тевта, Тегетхоф (линеен кораб, 1912), Теоло, Устоноги, Углян, Умбро-Маркски Апенини, Уна, Уние, Фьодор Гейсмар, Франс (линеен кораб, 1912), Франкавила ал Маре, Франкопан, Фриули - Венеция Джулия, Френтани, Фалконара Маритима, Фано, Филипо Строци (1541 – 1582), Хърватска война за независимост, Хърватски език, Хърватия, Хасково, Хамидие (бронепалубен крайцер), Хвар, Хиларий от Аквилея, Химара, Херцогство Сполето, Херцег Нови, Црес, Цигани, Централна Хърватия, Централни Източни Алпи, Чита Сант'Анджело, Чивитанова Марке, Чиово, Четвърти кръстоносен поход, Червия, Черна (река), Черна гора, Черник (град), Черно море (магистрала), Чезенатико, Шьонбрунски мирен договор, Шибеник, Шкумба, Шкодренско езеро, Шолта, Шести кръстоносен поход, Югославска операция, Югославия, Южна Италия, Южни славяни, Юлия Младша, Юлийски Алпи, Юнио Валерио Боргезе, Ядрански дворец, Япиги, Яподи, Муртер, Музакия, Мраморна пъстърва, Маун (остров), Мат (река), Матажур, Маручини, Мартин Стрел, Мартинсикуро, Марано Лагунаре, Мария Селесте, Марк Калпурний Бибул, Марк Октавий (едил 50 пр.н.е.), Марк Валерий Левин, Марк Випсаний Агрипа, Марке, Маре Еритреум, Македония (провинция), Малко Преспанско езеро, Михаил I Рангаве, Мизано Адриатико, Миланско херцогство, Милано, Милано Маритима, Минчо, Мостар, Моруна, Море, Молунат, Мола ди Бари, Молат, Молизе, Монтесилвано, Монтефиоре Конка, Монополи (Италия), Метрополен град Столица Рим, Истрия, Истрорумъни, История на Унгария, История на Хърватия, История на изкуството, История на Италия, История на България, Ислам Гръчки, Италия, Италия (географски регион), Италианска кампания (Втора световна война), Италиански фронт (Първа световна война), Ибър (река), Иван Асен II, Иван Бързаков, Източна Херцеговина, Изарко, Изола, Изер, Икономика на Черна гора, Илири, Илирийска война, Илирийски войни, Ин, Инсубрийска линия, Индомитейбъл (линеен крайцер, 1907), Инициатива „Три морета“, Жут, Жан Барт (линеен кораб, 1911), Жана д’Арк (броненосен крайцер), Захумлие, Загреб, Загора (Хърватия), Задар, Залцах, Западна Морава, Звернец, Зларин, Българо-византийски войни, Бутринт, Бургас, Будванска ривиера, Бряг, Брач, Брист, Бристъл (бронепалубен крайцер), Брибир, Брибир (Хърватско приморие), Бриги, Бриндизи, Бриони, Броненосен крайцер, Бронепалубни крайцери тип „Бристъл“, Бронепалубен крайцер, Бари, Барлета, Балтийско-адриатически коридор, Балканска война, Балканска къртица, Балкански съюз, Балкански полуостров, Балканизация, Бистрица (Гърция), Бистрица (Епирска), Битка при Орхомен, Битка при Аоос, Битка при Аполония, Битка при Никопол, Битка при Траянови врата, Битка при Филипи, Битка при Драч (1018), Битка при Дирахиум, Битка при Лилибеум, Биоград на Мору, Босна (река), Босна и Херцеговина, Бояна (река), Бояна (остров), Бора, Борис Спаски, Боемунд I Антиохийски, Бечичи, Бертхолд IV (Андекс), Берлински договор, Беласишка битка, Белария-Иджеа Марина, Бениамино Джили, Върбас (река), Въздушни удари на НАТО срещу остатъчна Югославия, Вьоса, Втора българска държава, Вранско езеро (Црес), Вранско езеро (Далмация), Вардар, Вайсензее (езеро в Австрия), Вис (остров), Висовац, Виа Клавдия Августа, Виа Салария, Виа Цецилия, Виа Егнация, Византийски пентаполис, Виктор Емануил III Савойски, Викос-Аоос, Винденис, Виесте, Вльора, Вльора (залив), Водице (Шибенишко-книнска жупания), Война в Босна и Херцеговина, Военноукрепително дело в българските земи, Велика Морава, Велебит, Венето, Венеция, Венецианска република, Венецианска лагуна, Венециански залив, Гърция в Първата световна война, Градо, Гротамаре, Гацка, Гаргано, Габриеле Д'Анунцио, Габиче Маре, Гал Аноним, Галешняк, Гийом Лежан, Глазгоу (бронепалубен крайцер), Глостър (лек крайцер, 1937), Госпич, Горски котар, Горан Брегович, Горица и Градишка, Горо, Голи Оток, Георги Христович, География на Албания, География на Сърбия, География на Словения, География на Северна Македония, География на Хърватия, География на Черна гора, География на Швейцария, География на Италия, География на България, География на Босна и Херцеговина, География на Европа, Дървеник Вели, Дърниш, Дюранс, Дубровник, Дуги оток, Дунав, Драч, Драва, Дрин, Дрински залив, Дрина, Дрино, Далмати, Далматински тип бряг, Далматински острови, Далмация, Далмация (тема), Далмация (пояснение), Дванайсета нощ, Дворец на Диоклециан, Джураш Илиич, Джулианова, Джулио Чезаре (линеен кораб, 1911), Джовинацо, Джемано, Дзапонета, Диалектен континуум, Динарски планини, Дож на Венеция, Девол (река), Декларация от Вльора, Деметрий от Фарос, Етруски, Етиси, Ерих фон Фалкенхайн, Ереник, Евразийски таралежи, Европа, Емилия Лепида (дъщеря на Юлия Младша), Емилия-Романя, Енхелейци, Епидамн, Луций Корнелий Сула, Лугано (езеро), Лудвиг Кюблер, Лудовико Мария Сфорца, Лука Карбони, Лукански Апенини, Ластово, Ласло I, Лагуна, Лаго Маджоре, Ладзарето Векио, Лазар Хребелянович, Лихнида, Либурни, Лидо, Лим, Линяно Сабиадоро, Линия „Густав“, Линейни кораби тип „Конте ди Кавур“, Линейни кораби тип „Тегетхоф“, Линейни кораби тип „Бретан“, Линеен кораб, Лошин, Лорен (линеен кораб, 1913), Лодос, Лондонски мирен договор (1913), Лежа, Леки крайцери тип „Новара“, Леки крайцери тип „Дука дели Абруци“, Леки крайцери тип „Ерзац Зента“, Леонардо да Винчи, Леополд V Бабенберг, Йоцталски Алпи, Йоан Хрисилий, Йонийско море, Йези, 214 г. пр.н.е., 216 г. пр.н.е., 220 г. пр.н.е., 228 г. пр.н.е., 283 г. пр.н.е., 324 г. пр.н.е., 42 г. пр.н.е., 43-ти северен паралел, 539.