Отваряне в Google MapsСъдържание
66 отношения: Как, Кака (митология), Квинкватрия, Конрад (Ивреа), Празник на Италианската република, Прока, Палатин, Пирамида (архитектура), Плебейски сецесии, Порта Тригемина, Политориум, Арка на Лентул и Криспин, Армилистриум, Авентин (митология), Авентин (пояснение), Агрипа Менений Ланат, Ад (Божествена комедия), Адриано Оливети, Аква Юлия, Акония Фабия Павлина, Анк Марций, Невии, Рим, Ромул Силвий, Ромул и Рем, Салии, Санта Сабина, Санта Мария дел Приорато, Сикст III, Сецесия, Сервий Сулпиций Галба (консул 108 пр.н.е.), Сервий Сулпиций Галба (претор 54 пр.н.е.), Седемте хълма на Рим, Табуларий, Тиберий Семпроний Гракх (консул 238 пр.н.е.), Фулвия (дъщеря на Марк Фулвий Флак), Флавий Цецина Деций Максим Василий, Форум Боариум, Хълм, Циркус Максимус, Цецилий Стаций, Чибо, Марк Публиций Малеол, Марк Фулвий Флак (консул 125 пр.н.е.), Марк Фулвий Флак (консул 264 пр.н.е.), Марк Минуций Руф (трибун), Минерва, Мевий (трибун 121 пр.н.е.), Бона Деа, Вила Матеи, ... Разширете индекс (16 Повече ▼) »
Как
Как, Какус (Cacus; κακός, kakós – „лош“) в римската митология е огромен огнедишащ великан–човекоядец, син на Вулкан и брат на Кака.
Виж Авентин и Как
Кака (митология)
Кака (лат. Caca; гр. Κακά, наречена на нейния брат Κακός, лат. Cácus) е древно римско божество на дома и домашното огнище.
Виж Авентин и Кака (митология)
Квинкватрия
Квинкватрия или също Квинкватрус (Quinquatria, Quinquatrus, Quinquatrus maiores) е фестивал, празник в Древен Рим на 19 март в чест на богинята Минерва на хълм Авентин.
Конрад (Ивреа)
Конрад Иврейски, наречен също Конрад Конон (на итал. Corrado Cono; * 935/940 † 997/998), е шести маркграф на Ивреа от 970 г., както и херцог на Сполето и на Камерино поне от юни 996 до 997 г.
Празник на Италианската република
Празникът на Италианската република е италиански национален празник, създаден в чест на раждането на Италианската република.
Виж Авентин и Празник на Италианската република
Прока
Прока е тринадесетият цар на Алба Лонга.
Виж Авентин и Прока
Палатин
Палатин е един от седемте хълма на Рим.
Пирамида (архитектура)
некропола в Гиза - гледка от въздуха. Построени около 2600 г. пр.н.е. Пирамидата (πυραμίς) е сграда или съоръжение, чиято форма наподобява геометричното тяло пирамида – горните повърхности са до известна степен подобни на триъгълници и се събират в една точка.
Виж Авентин и Пирамида (архитектура)
Плебейски сецесии
''Secession plebis'' на ''Mons Sacer'', от ''B. Barloccini'', 1849. Плебейските сецесии (Secessio plebis, в превод Отделяне на плебса) мирен начин на борба на плебеите в римските съсловни борби против патрициите през V - III век пр.н.е.
Виж Авентин и Плебейски сецесии
Порта Тригемина
Порта Тригемина (Porta Trigemina) е една от градските врати на Сервиевата стена в античен Рим.
Политориум
Политориум (Politorium) е град в древен Лацио, Италия.
Арка на Лентул и Криспин
Арката на Лентул и Криспин (Arcus Lentuli et Crispini) е триумфална арка построена в началото на 1 век от новата ера в Рим.
Виж Авентин и Арка на Лентул и Криспин
Армилистриум
Армилустриум (Armilustrium) е религиозен празник (култ) в Древен Рим, който се празнува на 19 октомври в чест на Марс.
Авентин (митология)
Авентин (Aventinus) е син на Херкулес и жрецата Рея.
Виж Авентин и Авентин (митология)
Авентин (пояснение)
Авентин (Aventinus) може да се отнася за.
Виж Авентин и Авентин (пояснение)
Агрипа Менений Ланат
Агрипа Менений Ланат (Agrippa Menenius Lanatus; също и Menenius Agrippa) e политик от епохата на ранната Римска република.
Виж Авентин и Агрипа Менений Ланат
Ад (Божествена комедия)
„Ад“ e първата от трите части на поемата „Божествена комедия“ от Данте Алигиери.
Виж Авентин и Ад (Божествена комедия)
Адриано Оливети
Адриано Оливети (Adriano Olivetti) е италиански предприемач, инженер, политик, писател, издател и специалист по градоустройство.
Аква Юлия
Останки от Аква Юлия, на ''Piazza Vittorio Trofei di Mario'' Аква Юлия (Aqua Iulia; Aqua Julia) e римски акведукт, водопровод, снабдявал с вода хълмовете Целий и Авентин.
Акония Фабия Павлина
Акония Фабия Павлина (Aconia Fabia Paulina; † 384 г.) е благородничка от Древен Рим през 4 век.
Виж Авентин и Акония Фабия Павлина
Анк Марций
Анк Марций (Ancus Marcius) според преданието е четвъртият цар на Древен Рим.
Невии
Невии може да се отнася за.
Виж Авентин и Невии
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Авентин и Рим
Ромул Силвий
Ромул Силвий (Romulus Silvius) в римската митология е потомък на Еней.
Ромул и Рем
Ромул (771 пр.н.е.— 717 пр.н.е.) и Рем (771 пр.н.е.— 753 пр.н.е.) са митичните основатели на Рим, споменати в римската митология като близнаците, синове на весталката Рея Силвия и на бога на войната Марс.
Салии
Салии и Фламини Салии (Salii) са древноримски танцуващи с оръжие жреци.
Виж Авентин и Салии
Санта Сабина
„Санта Сабина“ (Santa Sabina all’Aventino) е католическа базилика в Рим, Италия.
Санта Мария дел Приорато
Санта Мария дел Приорато (Santa Maria del Priorato), или Санта Мария Авентинска (Santa Maria del Aventina) е църква на хълма Авентин в Рим.
Виж Авентин и Санта Мария дел Приорато
Сикст III
Папа Свети Сикст III е римски папа от 31 юли 432 г.
Сецесия
Сецесия (букв. оттегляне)-- доброволно краткотрайно масово изгнание на плебса в близката до Рим Свещена планина (или Авентин) като форма на гражданска съпротива и бунт срещу тежкото си икономическо положение и неравностойното си обществено положение спрямо патрициите.
Сервий Сулпиций Галба (консул 108 пр.н.е.)
Сервий Сулпиций Галба (Servius Sulpicius Galba) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Виж Авентин и Сервий Сулпиций Галба (консул 108 пр.н.е.)
Сервий Сулпиций Галба (претор 54 пр.н.е.)
Сервий Сулпиций Галба (Servius Sulpicius Galba) e политик на Римската република през 1 век пр.н.е. и прадядо на римския император Галба.
Виж Авентин и Сервий Сулпиций Галба (претор 54 пр.н.е.)
Седемте хълма на Рим
Схематична карта на седемте хълма на Рим Седемте хълма на Рим (Sette colli di Roma) са историческа и географска забележителност, разположени в центъра на Рим, източно от река Тибър в рамките на стените на стария град.
Виж Авентин и Седемте хълма на Рим
Табуларий
450п Табуларий (tabularium) е държавният архив в Древен Рим, в който са съхранявани държавни постановления и други държавни актове (tabulae publicae).
Тиберий Семпроний Гракх (консул 238 пр.н.е.)
Тиберий Семпроний Гракх(Tiberius Sempronius Gracchus) e политик на Римската република през 3 век пр.н.е. Гракхе баща на Тиберий Семпроний Гракх(консул 215 и 213 пр.н.е.) и на Публий Семпроний Гракх, който е баща на Тиберий Семпроний Гракх(консул 177 пр.н.е.), който е баща на двамата прочути Гракх – братя (Тиберий и Гай Гракх).
Виж Авентин и Тиберий Семпроний Гракх (консул 238 пр.н.е.)
Фулвия (дъщеря на Марк Фулвий Флак)
Фулвия (Fulvia) е знатна римлянка, живяла в Древен Рим през 2 и 1 век пр.н.е. и баба на Марк Антоний.
Виж Авентин и Фулвия (дъщеря на Марк Фулвий Флак)
Флавий Цецина Деций Максим Василий
Флавий Цецина Деций Максим Василий Младши (Flavius Caecina Decius Maximus Basilius) е политик на Западната Римска империя през 5 век.
Виж Авентин и Флавий Цецина Деций Максим Василий
Форум Боариум
Храм Портуна Форум Боариум (Forum Boarium – Говежди форум) е най-древният форум в Рим.
Хълм
Шоколадовите хълмове във Филипините се наричат така, защото през есента тревата по тяхизсъхва и придобива кафяв цвят. Хълмове от типа ''бют'' в Аризона, САЩ Хълмът е изпъкнала форма на релефа с малка относителна височина – според различни оценки от 200 до 300 m.
Виж Авентин и Хълм
Циркус Максимус
Циркус Максимус и дворецът на Домициан Циркус Максимус (Circus Maximus - Най-голямата арена, Circo Massimo) е древен хиподрум в Рим.
Цецилий Стаций
Цецилий Стаций (Caecilius Statius; * 220 пр.н.е.; † 168 пр.н.е.) e римски поет на комедии.
Чибо
Чибо, наричано още Кибо, е италианска благородническа фамилия от генуезки произход.
Виж Авентин и Чибо
Марк Публиций Малеол
Марк Публиций Малеол (Marcus Publicius Malleolus) e политик на Римската република през 3 век пр.н.е. През 240 пр.н.е. е плебейски едил и конструира храм на Флора.
Виж Авентин и Марк Публиций Малеол
Марк Фулвий Флак (консул 125 пр.н.е.)
Марк Фулвий Флак (Marcus Fulvius Flaccus; M. Fulvius M.f. Flaccus; * 168 пр.н.е.; † 121 пр.н.е.) е политик на Римската Република и съюзник на Гракхиите.
Виж Авентин и Марк Фулвий Флак (консул 125 пр.н.е.)
Марк Фулвий Флак (консул 264 пр.н.е.)
Марк Фулвий Флак (Marcus Fulvius Flaccus; * между 315 и 305 пр.н.е.; † сл. 264 пр.н.е.) e политик на Римската република през 3 век пр.н.е. Той е основател на клон Флаки на фамилията Фулвии.
Виж Авентин и Марк Фулвий Флак (консул 264 пр.н.е.)
Марк Минуций Руф (трибун)
Марк Минуций Руф (Marcus Minucius Rufus) e политик на Римската република през края на 2 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Минуции, клон Руф.
Виж Авентин и Марк Минуций Руф (трибун)
Минерва
Минерва е дъщеря на Юпитер, древноримска девствена богиня на мъдростта и войната за благородна кауза, покровителка на занаятите, изкуствата и науките, почитана още като Медика (Лечителка).
Мевий (трибун 121 пр.н.е.)
Мевий (? Maevius или Mevius) е политик на Римската република през края на 2 век пр.н.е.
Виж Авентин и Мевий (трибун 121 пр.н.е.)
Бона Деа
Бона деа (Bona Dea – „Добрата богиня“) в древноримската митология е богиня, една от богините-майки, чието име е табуирано.
Вила Матеи
Вила Матеи Вила Матеи (също и Вила Челимона) е вила на Целий в Рим, най-известна с градините си.
Винченцо Макулани
Винченцо Макулани (Vincenzo Maculani, също Fra Fiorenzuola, Vincenzo Maculano или Gaspare Maculano, * 11 септември 1578, Фиоренцуола д'Арда при Пиаченца, † 16 февруари 1667, Рим) е италиански католически кардинал, инквизитор и военен архитект.
Виж Авентин и Винченцо Макулани
Ветий Агорий Претекстат
Ветий Агорий Претекстат (Vettius Agorius Praetextatus; * 320; † 384) е сенатор на късната Римска империя и заедно с Квинт Аврелий Симахи Вирий НикомахФлавиан е от най-влиятелните нехристиянски езичнически аристократи през късния 4 век.
Виж Авентин и Ветий Агорий Претекстат
Велабър
Велабър (Velabrum) е античното наименование на дола, който разделя Капитолийския от Палатинския хълм и свързва пространството на Римския форум с това на Говеждия пазар.
Гай Рубелий Бланд
Гай Рубелий Бланд (Gaius Rubellius Blandus; * Тибур; † 38 г.) e политик и сенатор на ранната Римска империя.
Виж Авентин и Гай Рубелий Бланд
Гай Сулпиций Галба (авгур)
Гай Сулпиций Галба (Gaius Sulpicius Ser.) e политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Виж Авентин и Гай Сулпиций Галба (авгур)
Гай Сулпиций Галба (историк)
Гай Сулпиций Галба (Gaius Sulpicius Galba) e политик и историк на Римската република през 1 век пр.н.е. и дядо на римския император Галба.
Виж Авентин и Гай Сулпиций Галба (историк)
Джовани Пиранези
Джовани Батиста Пиранези (Giovanni Battista Piranesi, Giambattista Piranesi) е италиански архитект, художник-график и археолог.
Виж Авентин и Джовани Пиранези
Деций Траян
Гай Месий Квинт Деций Траян (Gaius Messius Quintus Traianus Decius), известен в историята още като Траян Деций, или Деций Траян е римски император през периода 249 – 251 година.
Децим Юний Брут Калаик
Децим Юний Брут Калаик (Decimus Iunius Brutus Callaicus) e значителен политик на Римската република през 2 век пр.н.е.
Виж Авентин и Децим Юний Брут Калаик
Луций Опимий
Луций Опимий (Lucius Opimius) e римски консул през 121 пр.н.е. заедно с Квинт Фабий Максим Алоброгик.
Луций Фабий Цилон
Луций Фабий Цилон (Lucius Fabius Cilo, пълно име: Lucius Fabius Cilo Septiminus Catinius Acilianus Lepidus Fulcinianus) e политик и сенатор на Римската империя през края на 2 и началото на 3 век.
Виж Авентин и Луций Фабий Цилон
Луций Ицилий
Луций Ицилий (Lucius Icilius) е легендарна личност, политик на Римската република през 5 век пр.н.е. Произлиза от фамилията Ицилии.
Луций Лициний Сура
Луций Лициний Сура (Lucius Licinius Sura; * 40 г. в Тараконска Испания; † 110/113 г.) е политик и сенатор на Римската империя.
Виж Авентин и Луций Лициний Сура
Латински съюз
Латински съюз (7 век пр.н.е. - 338 пр.н.е.)Stearns, Peter N. (2001) The Encyclopedia of World History, Houghton Mifflin.
121 г. пр.н.е.
121 (сто двадесет и първа) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
36
36 (тридесет и шеста) година е високосна година, започваща в неделя по юлианския календар.
Виж Авентин и 36