Съдържание
84 отношения: Кармати, Калиграфия, Кордовски емират, Константин VI, Керман (остан), Панарабски цветове, Планински евреи, Обсада на Багдад (1258), Омаядски халифат, Оман, Ашот II, Ар-Ракка, Арабска култура, Арабски халифат, Арабски военни селища, Арабски език, Арабско завоюване на Армения, Арабско-византийски войни, Ардабил (остан), Абу Муслим, Абул Абас ас-Сафах, Абасидски халифат, Аглабиди, Алжир, Алп Арслан, Андалус, Национално знаме на Йордания, Наджаф, Радханити, Разпространение на исляма, Ранно средновековие, Роман I Лакапин, Сюлейман I, Сунитски ислям, Смъртно наказание, Списък на владетелите на Армения, Селим I, Тюркски народи, Трансоксиана, Таласка битка, Тан, Умаяди, Университет, Фитна, Хулагу хан, Харун ал-Рашид, Хадис, Халифат, Хамданиди, Хиляда и една нощ, ... Разширете индекс (34 Повече ▼) »
Кармати
Карматите (قرامطة) са привърженици на течение в исляма през IX-XI век.
Калиграфия
Урок по калиграфия, японска гравюра от XVIII век Калиграфията (κάλλος – „добър“ и γραφω – „пиша“) е изкуството на красивото писане, краснопис.
Кордовски емират
Кордовският емират (إمارة قرطبة; 756 – 929) е историческа държава на територията на днешна Испания, основана от последните оцелели Омаяди, които напускат Дамаск след преврата на Абасидите през 750 г.
Виж Абасиди и Кордовски емират
Константин VI
Константин VI (Κωνσταντίνος ΣΤ΄; * 771; † 797) е византийски император от 780 до 797 година.
Керман (остан)
Керман (کرمان) е един от 31 остани (провинции) на Иран.
Панарабски цветове
Знаме на арабското въстание Панарабските цветове са черно, бяло, зелено и червено, всеки от които идва от знамената на различни държави в арабската история.
Виж Абасиди и Панарабски цветове
Планински евреи
Кавказки евреи. Гравюра от Иларион Прянишников, 1881 Планински евреи, Юдейска енциклопедия, 1900 г. Планинските евреи са еврейско население в Дагестан и Азербайджан.
Обсада на Багдад (1258)
Обсадата на Багдад продължава от 29 януари до 10 февруари 1258 г.
Виж Абасиди и Обсада на Багдад (1258)
Омаядски халифат
Омаядският халифат е феодална държава, халифат, съществувал от 661 до 750 година.
Виж Абасиди и Омаядски халифат
Оман
Султанат Оман е държава в Югозападна Азия, разположена на югоизточния бряг на Арабския полуостров.
Виж Абасиди и Оман
Ашот II
Ашот II Железни (Աշոտ Բ, Աշոտ Բ Երկաթ, Achot II, Achot Erkath, Ashot Bagratuni; † 928) от род Багратуни, е от 912 до 928 г.
Ар-Ракка
Ар-Ракка (الرقة – Ар-Ракка), също Ал-Ракка или само Ракка, е град в Северна Сирия.
Арабска култура
Арабската култура е култура, създадена от арабите по време на тяхното историческо развитие.
Арабски халифат
Арабският халифа̀т е общото название на теократична арабско-мюсюлманска държава, възникнала в резултат от арабските завоевания през VII – IX век и оглавявана от халифи – „наместници“ на Мохамед, представляващи всички мюсюлмани и притежаващи пълната религиозна и политическа власт.
Арабски военни селища
Ал-мудун ал-му'аскарат са военни селища, създавани от арабите по време на Арабския халифат.
Виж Абасиди и Арабски военни селища
Арабски език
Арабският език (العَرَبِيَّة) е семитски език, който възниква през I до IV век, а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка.
Арабско завоюване на Армения
Карта на арабската експанзия във времето: завоеванията на Махома; II: Абу Бакр; III: Омар и IV: Утман. Арабско-ислямското завоюване на Армения е част от арабско-ислямските завоевания след смъртта на пророка Мохамед през 632 г.
Виж Абасиди и Арабско завоюване на Армения
Арабско-византийски войни
Арабско-византийските войни са серия военни конфликти в периода 7 – 12 век между Византия и Арабския халифат и неговите наследници.
Виж Абасиди и Арабско-византийски войни
Ардабил (остан)
Ардабил (اردبیل) е един от 31 остана на Иран.
Абу Муслим
Абу Муслим Абд ал-Рахман ибн Муслим Хорасани (أبو مسلمعبد الرحمن بن مسلمالخراساني) e абасидски военачалник.
Абул Абас ас-Сафах
Абул Абас Абдуллахибн Мухаммад ас-Сафах(أبو العباس عبد الله بن محمد السفّاح) е първият халиф на Абасидския халифат.
Виж Абасиди и Абул Абас ас-Сафах
Абасидски халифат
Абасидският халифат (الخلافة العباسية الإسلامية), наричан и Багдадски халифат, е историческа държава в Близкия изток, съществувала от средата на VIII до средата на XIII век.
Виж Абасиди и Абасидски халифат
Аглабиди
Паметник в Кайруан от Аглабидите Аглабидите е арабска династия, управляваща емирата Ифрикия в Северна Африка в периода 800 – 909 г.
Алжир
Алжѝр (الجزائر – Ал-Джаза́ир), с официално название Алжирска народно-демократична република (الجمهورية الجزائرية الديمقراطية الشعبية – Ал-Джумхурѝя ал-Джазаирѝя ад-Димукратѝя аш-Шаабѝя), е държава в Северна Африка.
Виж Абасиди и Алжир
Алп Арслан
Мохамед бен Дауд, наричан Алп Арслан (от тюркски „Смел лъв“), е вторият селджукски султан и правнук на Селджук, основателя на династията.
Андалус
А́ндалус (الأندلس), също Ал-Андалус, е арабско наименование на териториите от Пиренейския полуостров, които между VIII и XV век са под контрола на мюсюлмански владетели.
Национално знаме на Йордания
Националното знаме на Йордания е прието на 2 септември 1920 година.
Виж Абасиди и Национално знаме на Йордания
Наджаф
Наджаф или Ан Наджаф (النجف) е град, административен център на област Наджаф, Ирак.
Виж Абасиди и Наджаф
Радханити
Карта на търговските пътища в Евразия към 870 г. Радханитите (на иврит רדהני, الرذنية, Ar-Raḏaniyya) са еврейски търговци, които през IX век играят важна роля в международната търговия с луксозни стоки между християнския и ислямския свят.
Разпространение на исляма
По времето на Омаядски халифат, 661 – 750 г. Разпространението на исляма започва след смъртта на Мохамед, когато арабите разпространяват исляма чрез завоевания в Северна Африка, Сомалия, Западна Африка и Близкия Изток и тези региони са включени в поредица от халифати, макар че може да се разглеждат и общо като Арабски халифат, за да се направи разлика с халифата по време на Османската империя.
Виж Абасиди и Разпространение на исляма
Ранно средновековие
Ранното средновековие е период от човешката история и етап от Средновековната епоха, който е преход между Късната античност и Развитото средновековие.
Виж Абасиди и Ранно средновековие
Роман I Лакапин
Роман I Лакапин (Ρωμανός Α΄ Λακαπήνος; Romanus I Lecapenus) е византийски император от 920 до детронирането си на 16 декември 944 година.
Сюлейман I
Сюлейман I (Birinci Süleyman, Kanuni Sultan Süleyman; Süleymân-ı evvel), известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година.
Сунитски ислям
Сунитският ислям е направлението в исляма с най-многобройни последователи (наричани сунити).
Смъртно наказание
Законна форма на наказание Смъртното наказание е налагането на смърт като наказание за дадено престъпление в резултат на съдебен процес.
Виж Абасиди и Смъртно наказание
Списък на владетелите на Армения
Това е списък на владетелите на Армения.
Виж Абасиди и Списък на владетелите на Армения
Селим I
Селим I Явуз (Yavuz Sultan Selim) е 9-ият султан на Османската империя в периода 24 април 1512 – 22 септември 1520 година.
Тюркски народи
Тюркските народи са северно и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти.
Трансоксиана
Историческа Трансоксиана (на североизток), заедно с Хорасан (юг) и Хорезъм (северозапад) Трансоксиана (също Маверана́хр (ما وراء النهر), Фарару́д (فرارود) или Парару́д (پرارود)) е историко-географска област в Централна Азия, съответстваща приблизително на съвременен Узбекистан, Таджикистан, южен Киргизстан и югозападен Казахстан.
Таласка битка
Таласката битка или Битката на Талас (怛羅斯會戰) (معركة نهر طلاس) е сражение в Таласката долина (на границата на съвременните Казахстан и Киргизстан), провело се в град Атлахмежду войските на Абасидите от халифата и империята Тан.
Тан
Тан (на китайски 唐朝) е династия императори, управлявала Китай между 618 и 907.
Виж Абасиди и Тан
Умаяди
Омая̀дите (Умаяди, Омеяди или Умеяди, Бану Умая̀ (الخلافة الأموية, Aл-хилефат ал-умауия) са арабска династия, управлявала Омаядския халифат от 661 до 750 г. Династията е първата, управлявала след Четиримата праведни халифи.
Виж Абасиди и Умаяди
Университет
университета в Болоня, основан през 1088 г. Университет (universitas – цяло) е място, средище за висше образование за обучение на студенти и научни изследвания, което предоставя обучение в различни научни области и при завършването му образователни и научни степени, като първоначалната е бакалавърска степен и магистърска степен, както и следдипломно обучение.
Фитна
Фитна (فتنة) – изкушение; онова, което отклонява от истината.
Виж Абасиди и Фитна
Хулагу хан
Хулагу хан или Хулегу хан е внук на Чингис хан, син на Толуй и Сорхагтани беки, брат на великите ханове Мунке и Кубилай, предводител на близкоизточния поход на монголите, основател на династията и държавата Илханат (Персия).
Харун ал-Рашид
Хару́н ал-Раши́д или Хару́н ар-Раши́д – тоест Харун Справедливия (пълното име هارون الرشيد بن محمد بن المنصور – Харун ар-Рашид бин Мухаммад бин ал-Мансур) е 5-ият и най-известен халиф от династията на Абасидите.
Хадис
Хадит (حديث,, в множествено число: أحاديث – ахадит), повече срещано като хадис (в мн. ч.: ахадис) е устно предание за пророка Мухаммед.
Виж Абасиди и Хадис
Халифат
Халифатът (خلافة, хилāфа) е ислямска форма на теокрация като държавно управление, която отразява политическото единство и ръководство на мюсюлманския свят Ума'а.
Хамданиди
Хамданидските емирати в Мосул и Алепо и съседите им – Буиди, Фатимиди и Византия Хамданидите(Ḥamdānyūn) са арабска шиитска династия, управлявала Джазира (Северна Месопотамия, днес част от Турция, Сирия и Ирак) от края на IX век до 991 г.
Хиляда и една нощ
„Приказки от хиляда и една нощ“ (كتاب ألف ليلة وليلة; هزار و یک شب), известни също като „Приказки на Шехерезада“, е сборник от народни приказки от Близкия изток и Южна Азия, съставен на арабски език през Златния век на исляма.
Виж Абасиди и Хиляда и една нощ
Масджид ал-Харам
Масджид ал-Харам или Свещената джамия (المسجد الحرام) в свещения град Мека, Саудитска Арабия е най-голямата, най-старата и най-почитаната джамия, в чийто двор се намира древният храм Кааба.
Виж Абасиди и Масджид ал-Харам
Маруан II ибн Мохамед
Маруан II (Маруан ибн Мохамед ибн Маруан; Маруан ал-Химар; Маруан Глухият) (688 – 750 г.) е последният, четиринадесети арабски халиф (744 – 750) от династията Омаяди, управлявал в Дамаск.
Виж Абасиди и Маруан II ибн Мохамед
Мароко
Кралство Мароко е държава в Северозападна Африка.
Виж Абасиди и Мароко
Мамелюкски султанат
Мамелюкски султанат е историческа средновековна държава, обхващаща Египет, Леванта и Хиджаз със свещените мюсюлмански градове Мека и Медина.
Виж Абасиди и Мамелюкски султанат
Михаил III (Византия)
Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.
Виж Абасиди и Михаил III (Византия)
Мохамед ал-Хорезми
Мохамед ибн Муса ал-Хорезми (محمد بن موسى الخوارزمي) е хорезмийски математик, астроном и географ, работил през по-голямата част от живота си в Багдад – столицата на Абасидския халифат.
Виж Абасиди и Мохамед ал-Хорезми
Монголски нашествия в Сирия
Монголските нашествия в Сирия са мащабни военни операции с цел да бъдат завладени Египет и Сирия, част от монголските нашествия.
Виж Абасиди и Монголски нашествия в Сирия
История на Египет
Египетската история започва още през палеолита, когато различни племена живеят по възвишенията и се прехранват с лов и риболов.
Виж Абасиди и История на Египет
История на Либия
Историята на Либия е понятие, включващо историята на различните народи, обитавали през годините границите на днешната суверенна държава Либия, и тази на коренното ѝ население – берберските племена.
Виж Абасиди и История на Либия
Ислямска калиграфия
و لا غالب إلا الله, „Бог е единственият победител“ Ислямската калиграфия е основана на арабската азбука и се практикува в страните с ислямски културни традиции.
Виж Абасиди и Ислямска калиграфия
Ирак
Ирак (العراق, عێراق), официално Република Ирак (جمهورية العراق, جمهورية العراق) е федерална парламентарна република в Западна Азия.
Виж Абасиди и Ирак
Зиряб
Абу И-Хасан „Али Ибн Нафи“ (арабски: أبو الحسن علي ابن نافع; кюрдски: أبو الحسن علي ابن نافع Zorab) е арабски, африкански, кюрдски или персийски полимат (от гръцки: „който е научил много“): най-вече музикант, певец, поет, но също и химик, козметолог, моден дизайнер, стратег, астроном, ботаник и географ.
Виж Абасиди и Зиряб
Зириди
Зиридското емирство, около 1000 г. сл. Хр. Династията на Зиридите (زيريون) е берберска сарацинска аристократична фамилия, управлявала емирство в Северна Африка през Средновековието.
Виж Абасиди и Зириди
Бяло знаме
Бяло знаме Белите знамена са имали различни значения в исторически план и в зависимост от случая.
Багратуни
Реконструкция на флага на Багратуни Багратуни (Բագրատունիներ, Բագրատունյաց Արքայական Տոհմ) са древен арменски влиятелен княжески род в Армения.
Багдад
Багдад (بغداد, //) е столицата на Ирак и административен център на област Багдад.
Виж Абасиди и Багдад
Битка на Киликийските порти
Битката на Киликийските порти е тежко поражение на арабските сили, командвани от Абдула ибн Рашид, от войските на византийския император Василий I през 878 г.
Виж Абасиди и Битка на Киликийските порти
Битка при Капетра
Битката при Капетра е мимолетен епизод от продължилия близо 3 века военен конфликт между Източната римска империя и селджукските турски държави.
Виж Абасиди и Битка при Капетра
Битка при Кесария
Обсадата на Кесария е съществена стратегическа завоевателна победа на военните сили на селджукския султан Алп Арслан срещу войските на Византийската империя.
Виж Абасиди и Битка при Кесария
Бербери
Берберите (наричани също имазиген, „свободни хора“, ед.ч. амазиг) са етническа група, обитаваща Северозападна Африка и говореща берберски езици от афроазиатското езиково семейство.
Василий I Македонец
Василий I Македонец (Βασίλειος Α΄ο Μακεδών) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 23/24 септември 867 г.
Виж Абасиди и Василий I Македонец
Василий II Българоубиец
Василий II Българоубиец (Βασίλειος Β΄ Βουλγαροκτόνος) е император на Византия от Македонската династия, управлявал от 976 до 1025 година.
Виж Абасиди и Василий II Българоубиец
Византийска реконкиста
Политическо състояние в Леванта през 1135 г. (виж кръстоносни държави) Византийската реконкиста се нарича периода между 780 – 1180 г., когато Византийската империя отвоюва от Абасидите и Фатимидите по-голяма част от тъй наречената от тяхВелика Сирия или по-точно Същинска Сирия с райони на съвременните Ирак, Палестина, Сирия, Анатолия и Южна Италия в цяла поредица от войни за надмощие в Източното Средиземноморие.
Виж Абасиди и Византийска реконкиста
Византийско-селджукски конфликти
Византийско-селджукските конфликти са серия военни сблъсъци в Мала Азия и Сирия между византийците и селджуците в периода от втората половина на 11 век до началото на 14 век.
Виж Абасиди и Византийско-селджукски конфликти
Велики Селджук
Селджукската империя или Велики Селджук е тюрко-персийска сунитска мюсюлманска империя по време на Развитото средновековие, произхождаща от клон на племето Огуз.
Ганат
Ганат (قنات – ганат, کاریز – кариз) е древно изкуствено подземно иригационно съоръжение.
Виж Абасиди и Ганат
Дубай
Дубай (دبيّ) е столицата и най-големият град на емирство Дубай от Обединените арабски емирства.
Виж Абасиди и Дубай
Дамиета
Дамиета (دمياط) е град в Египет и административен център на едноименната област.
Джизие
Джизие или харач (харадж) е паричен данък в мюсюлманските страни, който бил събиран от немюсюлманското население.
Виж Абасиди и Джизие
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Виж Абасиди и Египет
Йерусалим
Йерусалим (ירושלים,; القدس) или Ерусалим е град в източен Израел, административен център на Йерусалимски окръг.
Йемен
Йемен (اليَمَن), официално Република Йемен (الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив.
Виж Абасиди и Йемен
10 февруари
10 февруари е 41-вият ден в годината според григорианския календар.
13 век
13 век започва на 1 януари 1201 г.
Виж Абасиди и 13 век