По-бързо от браузъра!Прилики между Константин I и Списък на римските императори
Константин I и Списък на римските императори има 35 общи неща (в Юнионпедия): Крисп, Калоцер, Квинтил, Клавдий II, Констант, Константин II (император), Константинова династия, Константинопол, Констанций I Хлор, Констанций II, Панония, Аврелиан, Ниш, Рим, Римска империя, София, Север II, Тетрархия, Теодосий I, Юлиан Апостат, Максимиан, Максимин Дая, Максенций, Мизия, Милано, Италия, Валерий Валент, Галия, Галерий, Диоклециан, ..., Доминат, Лициний, Лициний II, 22 май, 25 юли. Разширете индекс (5 Повече ▼) »
Крисп
Флавий Юлий Клавдий Крисп, син на Константин I Велики, е цезар от 317 до 326 г.
Константин I и Крисп · Крисп и Списък на римските императори ·
Калоцер
Калоцер е римски узурпатор при император Константин I. Калоцер е Magister pecoris camelorum („Началник на овцете и камилите“) в Кипър.
Калоцер и Константин I · Калоцер и Списък на римските императори ·
Квинтил
#виж Квинтил (император).
Квинтил и Константин I · Квинтил и Списък на римските императори ·
Клавдий II
#виж Клавдий II Готски.
Клавдий II и Константин I · Клавдий II и Списък на римските императори ·
Констант
Флавий Юлий Констант (Flavius Julius Constans) е римски император (333 – 350), трети син на император Константин I Велики и Фауста.
Констант и Константин I · Констант и Списък на римските императори ·
Константин II (император)
Флавий Клавдий Константин Младши (Flavius Claudius Constantinus Iunior), или Константин ІІ е римски император (314 – 340), най-възрастният син на император Константин I Велики и Фауста.
Константин I и Константин II (император) · Константин II (император) и Списък на римските императори ·
Константинова династия
Константинова династия е неофициално наименование на слабо свързани управляващи фамилии на Римската империя от смъртта на Констанций Хлор през 306 до смъртта на Юлиан през 363.
Константин I и Константинова династия · Константинова династия и Списък на римските императори ·
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константин I и Константинопол · Константинопол и Списък на римските императори ·
Констанций I Хлор
Флавий Валерий Констанций (Flavius Valerius Constantius), е римски император от тетрархията на Диоклециан, избран от него за цезар на западния император Максимиан.
Константин I и Констанций I Хлор · Констанций I Хлор и Списък на римските императори ·
Констанций II
Флавий Юлий Констанций (лат. Flavius Iulius Constantius) е римски император в периода 337 – 361 година.
Константин I и Констанций II · Констанций II и Списък на римските императори ·
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Константин I и Панония · Панония и Списък на римските императори ·
Аврелиан
Луций Домиций Аврелиан (лат. Lucius Domitius Aurelianus) е римски император (септември 270 – септември 275 г.). Негова е заслугата за възстановяване на териториалното единство на Римска империя, след разпадането и кризата ѝ в средата на III век.
Аврелиан и Константин I · Аврелиан и Списък на римските императори ·
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Константин I и Ниш · Ниш и Списък на римските императори ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Константин I и Рим · Рим и Списък на римските императори ·
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Константин I и Римска империя · Римска империя и Списък на римските императори ·
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Константин I и София · София и Списък на римските императори ·
Север II
Флавий Валерий Север (Flavius Valerius Severus) (Север II) е римски император, тетрарх, назначен за цезар от Галерий на 1 май 305, а след това издигнат в август (есента на 306).
Константин I и Север II · Север II и Списък на римските императори ·
Тетрархия
Тетрархията (на гръцки: τετραρχία, управление на четирима) е форма на управление, в която властта е поделена между четирима души (тетрарси).
Константин I и Тетрархия · Списък на римските императори и Тетрархия ·
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Константин I и Теодосий I · Списък на римските императори и Теодосий I ·
Юлиан Апостат
#пренасочване Юлиан.
Константин I и Юлиан Апостат · Списък на римските императори и Юлиан Апостат ·
Максимиан
Марк Аврелий Максимиан (Marcus Aurelius Valerius Maximianus) с прозвище Херкулий (Herculius), известен и само като Максимиан е римски император, управлявал римската империя, заедно с Диоклециан, в периода от 1 март 285 г.
Константин I и Максимиан · Максимиан и Списък на римските императори ·
Максимин Дая
Гай Валерий Галерий Максимин (Gaius Valerius Galerius Maximinus Daia), по-известен като Максимин II Дая, е римски император през периода 308 – 313 г.
Константин I и Максимин Дая · Максимин Дая и Списък на римските императори ·
Максенций
Марк Аврелий Валерий Максенций (Marcus Aurelius Valerius Maxentius) е римски император, син на император Максимиан и първата му жена сирийката Евтропия.
Константин I и Максенций · Максенций и Списък на римските императори ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Константин I и Мизия · Мизия и Списък на римските императори ·
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Константин I и Милано · Милано и Списък на римските императори ·
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Италия и Константин I · Италия и Списък на римските императори ·
Валерий Валент
Аврелий Валерий Валент е римски император от декември 316 до 1 март 317.
Валерий Валент и Константин I · Валерий Валент и Списък на римските императори ·
Галия
Галия е римското наименование на обширна област в Западна Европа, включваща днешните Франция, Белгия, Люксембург, Западна Швейцария, и частите от Нидерландия и Германия на западния бряг на река Рейн.
Галия и Константин I · Галия и Списък на римските императори ·
Галерий
Гай Галерий Валерий Максимиан (Gaius Galerius Valerius Maximianus), понякога наричан с прозвището Арментарий (Armentarius – лат., говедар/пастир), е римски император.
Галерий и Константин I · Галерий и Списък на римските императори ·
Диоклециан
Диоклециан, чието пълно име е Гай Аврелий Валерий Диоклециан (Gaius Aurelius Valerius Diocletianus), е римски император от 20 ноември 284 г.
Диоклециан и Константин I · Диоклециан и Списък на римските императори ·
Доминат
Доминат (лат. dominatus) – форма на управление в Древен Рим, която заменя принципата, установена от Диоклециан (284 – 305 г.), явяваща се открита робовладелческа диктатура.
Доминат и Константин I · Доминат и Списък на римските императори ·
Лициний
Валерий Лициниан Лициний (Gaius Valerius Licinianus Licinius) или Лициний I е римски император през 308 – 324 г.
Константин I и Лициний · Лициний и Списък на римските императори ·
Лициний II
Валерий Лициниан Лициний Младши, или Лициний II Цезар (ок. 315 – 326), е син и съимператор на Лициний от 317 до 324 г.
Константин I и Лициний II · Лициний II и Списък на римските императори ·
22 май
22 май е 142-рият ден в годината според григорианския календар (143-ти през високосна).
22 май и Константин I · 22 май и Списък на римските императори ·
25 юли
25 юли е 206-ият ден в годината според григорианския календар (207-и през високосна година).
25 юли и Константин I · 25 юли и Списък на римските императори ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Константин I и Списък на римските императори са по-чести
- Какви са приликите между Константин I и Списък на римските императори
Сравнение между Константин I и Списък на римските императори
Константин I има 168 връзки, докато Списък на римските императори има 441. Тъй като те са по-чести 35, индекса Jaccard е 5.75% = 35 / (168 + 441).
Препратки
Тази статия показва връзката между Константин I и Списък на римските императори. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
