Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

De jure

Index De jure

#виж Де юре.

Съдържание

  1. 37 отношения: Nulla poena sine lege, Критска държава, Карл V, Киргизстан, Косача (династия), Конрадин, Присъединяване на Трансилвания към Румъния, Превземане на Белград (1521), Палацо Памфили, Печка патриаршия, Албания в Първата световна война, Наследствено право, Народен съд, Непризнати държави, Руско-турска война (1735 – 1739), Разделяне на земите на Ромейската империя, Съюзни републики на СССР, София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург-Целе, Турахан бей, Троен съюз (1882), Тома Палеолог, Франческо II Ачайоли, История на Сръбската православна църква, Ибърски мост, Битка при Ахелой (1359), Белград, Белградски мирен договор (1739), Външна политика на Австро-Унгария, Валтер Ратенау, Византийци, Война за Вльора, Военна граница, Графство Бланкенбург, Два Китая, Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“, Дифамация, Добруджански въпрос.

Nulla poena sine lege

Nulla poena sine lege e сентенция от римското право на латински, която се превежда семантично, че не може да се налага наказание без закон, т.е.

Виж De jure и Nulla poena sine lege

Критска държава

Критската държава (Κρητική Πολιτεία) е създадена през 1898 г.

Виж De jure и Критска държава

Карл V

Карл V (* 24 февруари 1500; † 21 септември 1558) е император на Свещената Римска империя от 1519 до неговата абдикация през 1556.

Виж De jure и Карл V

Киргизстан

Киргизстан, официално Киргизка република (Кыргыз Республикасы, Кыргызская Республика), наричана също Киргизия, е държава в Средна Азия, заемаща западните и централни части на планинския масив Тяншан и на Памиро-Алай.

Виж De jure и Киргизстан

Косача (династия)

Фамилният герб на херцозите на Свети Сава – Косачи. Косача (Kosače) е босненска благородническа фамилия управлявала династично части от днешна Босна и Херцеговина, Далмация (южната част на дн.

Виж De jure и Косача (династия)

Конрадин

Конрад, познат основно под умалителното Конрадин (Konradin, Corradino), е херцог на Швабия (1254 – 1268, като Конрад IV), крал на Йерусалим (1254 – 1268, като Конрад III) и крал на Сицилия (1254 – 1258, de jure до 1268, като Конрад II).

Виж De jure и Конрадин

Присъединяване на Трансилвания към Румъния

Букурещки мирен договор Присъединяването на Трансилвания към Румъния е историческо събитие, което започва 1 декември 1918 г.

Виж De jure и Присъединяване на Трансилвания към Румъния

Превземане на Белград (1521)

Превземането, предшествано от обсада, на Белград от османците става на 28 август 1521 година.

Виж De jure и Превземане на Белград (1521)

Палацо Памфили

Палацо Памфили (Palazzo Pamphilj) – ренесансов дворец в Рим, строен от папа Инокентий X през периода 1646-1650 за снаха му Олимпия Майдалкини.

Виж De jure и Палацо Памфили

Печка патриаршия

Катедралният храм на Печката патриаршия Граници на Печката патриаршия през 16 – 17 век Печката патриаршия (Пећка патријаршија), Пекската патриаршия, още и Ипечка патриаршия или Ипекска патриаршия, е историческа южнославянска автокефална православна църква, конструирана като такава през 1346 г.

Виж De jure и Печка патриаршия

Албания в Първата световна война

Статукво на албанските земи към 1916 г. На територията на съвременна Албания се провеждат военни действия през Първата световна война между 1915 и 1918 г.

Виж De jure и Албания в Първата световна война

Наследствено право

Наследственото право е съвкупност от правни норми, които уреждат правоотношенията, възникващи по повод смъртта на лице, по силата на които de jure се разпределя имуществото на това лице.

Виж De jure и Наследствено право

Народен съд

преврата от 1944 г., е сред малкото оцелели висши политици Народният съд е извънреден съд, действал в Царство България в периода от декември 1944 до април 1945 година като фактически орган на левия революционен терор.

Виж De jure и Народен съд

Непризнати държави

С термина непризнати държави се обозначават територии или държавни образувания, които имат всички признаци на държавност – контрол над територията, система на управление, фактически суверенитет, но в същото време са лишени от пълно или частично международно дипломатическо признаване и като такива не могат де юре да бъдат субект на международните отношения.

Виж De jure и Непризнати държави

Руско-турска война (1735 – 1739)

Руско-турската война (1735 – 1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари.

Виж De jure и Руско-турска война (1735 – 1739)

Разделяне на земите на Ромейската империя

Разделянето на земите на Ромейската империя (Partitio terrarum imperii Romaniae) или Разделянето на кралството на гърците (Partitio regni Graeci) е международен договор, сключен между кръстоносците след превземането на Константинопол от участниците в Четвъртия кръстоносен поход през 1204 г.

Виж De jure и Разделяне на земите на Ромейската империя

Съюзни републики на СССР

Съюзните републики в периода 1922—1991 Според чл.

Виж De jure и Съюзни републики на СССР

София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург-Целе

София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург-Целе (Sophie Dorothea von Braunschweig-Lüneburg-Celle; „Prinzessin von Ahlden“; * 10 септември 1666, Целе; † 13 ноември 1726, дворец Алден, Долна Саксония) от род Велфи („Нов Дом Люнебург“), е принцеса от Брауншвайг-Люнебург и чрез женитба принцеса на Курфюрство Хановер и от 1714 г.

Виж De jure и София Доротея фон Брауншвайг-Люнебург-Целе

Турахан бей

Турахан бей (Turahan Bey/Beğ; Turhan Bej; Τουραχάνης, Τουραχάν μπέης or Τουραχάμπεης) е виден османски военен и държавен деятел от XV век.

Виж De jure и Турахан бей

Троен съюз (1882)

Тройният съюз към 1913 г. Тройният съюз е военно-политически блок между Германската империя, Австро-Унгария и Кралство Италия, оформен през 1879 – 1882 г., който слага начало на разделението на Европа на два противостоящи лагера и изиграва важна роля в подготовката и избухването на Първата световна война (1914 – 1918), когато прераства в коалицията Централни сили.

Виж De jure и Троен съюз (1882)

Тома Палеолог

Тома Палеолог (на византийски гръцки: Θωμάς Παλαιολόγος) /1409 - 12 май 1465/ е деспот на Деспотат Морея от 1428 до османското му завоюване през 1460 година.

Виж De jure и Тома Палеолог

Франческо II Ачайоли

Франческо II Ачайоли (Francesco II Acciaiuoli), по прякор Франко, е последният херцог на Атина.

Виж De jure и Франческо II Ачайоли

История на Сръбската православна църква

Историята на Сръбската православна църква датира от началото на 13 век, когато на 6 декември 1219 г.

Виж De jure и История на Сръбската православна църква

Ибърски мост

Ибърският мост или Митровски мост, наричан още Аустерлиц (Austerlitz), е нов мост, свързващ бреговете на река Ибър в разделения на етнически признак град Косовска Митровица, Косово.

Виж De jure и Ибърски мост

Битка при Ахелой (1359)

Битката при Ахелой е сражение през пролетта на 1359 г.

Виж De jure и Битка при Ахелой (1359)

Белград

Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.

Виж De jure и Белград

Белградски мирен договор (1739)

Договорът от Белград слага край на войната от 1735 – 1739 г.

Виж De jure и Белградски мирен договор (1739)

Външна политика на Австро-Унгария

Етноси на територията на Австро-Унгария (1910 г.) Външната политика на Австро-Унгария е изцяло насочена и обладана от желание за експанзия с териториално разширение на Балканите, поради липса на алтернатива.

Виж De jure и Външна политика на Австро-Унгария

Валтер Ратенау

Валтер Ратенау (Walther Rathenau) е германски индустриалец, писател и либерален политик от еврейски произход.

Виж De jure и Валтер Ратенау

Византийци

Византийците, или както самите на гръцки език се самоназовавали ромеи (Рωμαίοι), тоест римляни, са поданиците на Източната римска империя, наречена постфактум от историците Византия, по името на града Византион, сетнешния Константинопол, който става столица на Римската империя през 330 година.

Виж De jure и Византийци

Война за Вльора

Войната за Вльора (Lufta e Vlorës; Guerra di Valona) е краткотраен въоръжен конфликт между Княжество Албания и Кралство Италия в периода от 4 юни до 3 септември 1920 г.

Виж De jure и Война за Вльора

Военна граница

Военната граница е de facto исторически обособила се област по време на стогодишната хърватско-османска война през 15-16 век и просъществувала до 19 век (официално през годините 1530 – 1882).

Виж De jure и Военна граница

Графство Бланкенбург

Графството Бланкенбург (Grafschaft Blankenburg) е графство (1123 – 1815), територия на Свещената Римска империя (до 1806) в Долносаксонски имперски окръг в днешните Долна Саксония и Саксония-Анхалт в Германия.

Виж De jure и Графство Бланкенбург

Два Китая

Република Китай (Тайван) Два Китая (兩個中國; liǎng gè Zhōngguó; 两个中国; liǎng gè Zhōngguó) е терминологичен израз за означение на de facto съществуващите паралелни държави с името „Китай“, които са съответно на континента Азия, и на остров Тайван.

Виж De jure и Два Китая

Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“

Италианската окупационна зона в Гърция през ВСВ е в синьо Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“ (1939 – 1941), а по-късно Двадесет и четвърта моторизирана пехотна дивизия „Пинероло“ (1941 - 1945) (24ª Divisione fanteria motorizzata „Pinerolo“) е пехотно и моторизирано пехотно подразделение на Италианската кралска армия по време на Втората световна война.

Виж De jure и Двадесет и четвърта пехотна дивизия „Пинероло“

Дифамация

Дифамацията (diffamatio «разгласяване, разпространение на сплетня; скверност») е лъжлив слухпосредством който се оклеветява лице или се накърнява репутацията на организация, лъжлива мълва.

Виж De jure и Дифамация

Добруджански въпрос

Разделяне на Добруджа между Румъния и България Румъния след Берлинския конгрес (13 юни – 13 юли 1878 г.) през погледа на карикатуриста Добруджански въпрос се нарича въпросът за принадлежността на територията, населението и историческото наследство в Добруджа, и в частност в Северна Добруджа след Руско-турската война (1877 – 1878).

Виж De jure и Добруджански въпрос