Съдържание
18 отношения: Попо Тюрингски, Петър Гойникович, Асирийска източна църква, Арн (Вюрцбург), Арпад, Абасиди, Албино, Сръбски владетели, Формоза (папа), Мунцимир, Марамуреш, Марозия, История на Хърватия, Бранимир (княз), Бертхолд I (Швабия), Бертолд I (Швабия), Ерхангер (Швабия), Ламберт Сполетски.
Попо Тюрингски
Попо II Тюрингски (Poppo II von Thüringen; † сл. 906) е от 878/880 до 906 г.
Петър Гойникович
Петър Гойникович или Петър Гойник е принц на Сърбия, който се опитва да посредничи на византийците за привличането на маджарите срещу българите.
Асирийска източна църква
Асирийската източна църква (пълното ѝ име е Света апостолическа католическа асирийска източна църква, на асирийски език:ܥܕܬܐ ܩܕܝܫܬܐ ܘܫܠܝܚܝܬܐ ܩܬܘܠܝܩܝ ܕܡܕܢܚܐ ܕܐܬܘܪ̈ܝܐ) е една от нехалкедонските църкви и смята себе за най-старото отделно християнско вероизповедание.
Виж 892 и Асирийска източна църква
Арн (Вюрцбург)
Арн фон Вюрцбург (Arn von Würzburg; * пр. 855; † 13 юли 892) е епископ на Вюрцбург от 855 до 892 г.
Арпад
Арпад (Árpád.) е владетел на Кара Булгар, основател на династията на Арпадите.
Виж 892 и Арпад
Абасиди
Абасидите са арабска династия, която управлява Багдадския халифат от 750 до 1258 г.
Виж 892 и Абасиди
Албино
Албино (Albino) е град и община в Северна Италия.
Виж 892 и Албино
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Формоза (папа)
Формоз Портуенски (Formosus Portvenus, формата Формоза е историческа грешка.) е глава на Римокатолическата църква, 111-ият папа в традиционното броене от 6 октомври 891 г.
Мунцимир
Мунцимир, в някои източници срещан и като Мутимир, е хърватски княз, управлявал Приморска Хърватия от 892 до 910 г., представител на династията Търпимировичи.
Виж 892 и Мунцимир
Марамуреш
Марамуреш (Maramureş; Máramaros; Мармарощина или Марамарощина; Marmaroš) е историко-географска област в Румъния и Украйна.
Виж 892 и Марамуреш
Марозия
Марозия (Marozia, Mariuccia, Maria, Mariozza; * 892 г.; † 932 г.), от фамилията на Графовете на Тускулум, е дъщеря на граф Теофилакт I от Тускулум и Теодора I. Тя господства в Рим през първата половина на 10 век като самопровъзгласила се сенаторка („senatrix) и „patricia Romanorum“.
Виж 892 и Марозия
История на Хърватия
Историята на Хърватия от идването на хърватите на Балканския полуостров до края на Първата световна война, може условно да се раздели на четири основни периода.
Бранимир (княз)
Бранимир е хърватски княз, последният потомък на княз Домагой, застанал начело на Приморска Хърватия от 879 до 892 г.
Бертхолд I (Швабия)
Берхтхолд I също наричан Ерхангер I (Berchthold I, Erchanger I) e пфалцграф на Швабия през 880/892 г.
Бертолд I (Швабия)
Бертолд I (Berchthold I, също наричан Erchanger I, Bartold I) от род Ахалолфинги, е пфалцграф в Швабия през 880 – 892 г.
Ерхангер (Швабия)
Ерхангер също Ерхангер II (Erchanger, Erchangar II, * ок. 830, † 21 януари 917 г.) e missus dominicus, пфалцграф на Швабия от 892 г.
Ламберт Сполетски
Ламберт Сполетски (Lambert II) е син на херцог Гуидо Сполетски.