Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

774

Index 774

Няма описание.

Съдържание

  1. 37 отношения: Крал на Англия, Крал на Италия, Константин V Копроним, Павел Дякон, Обсада на Павия (773 – 774), Асирийска източна църква, Аричис II, Аделхис, Аделперга, Анса, Аоста, Римско херцогство, Стари италиански държави, Списък на херцозите и маркграфовете на Фриули, Списък на херцозите и принцовете на Беневенто, Списък на владетелите на Тоскана, Тасило III, Телериг, Теодиций (Сполето), Хродгауд (Фриули), Хилдепранд (Сполето), Херцогство Сполето, Херцози и крале на лангобардите, Марка Фриули, История на Милано, Бургария, Битка при Литосория, Вал ди Суза, Веронска марка, Герсвинд, Геролд Млади, Дезидерий, Лангобардско кралство, Лангобарди, Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774), Ломбардия, 774 (пояснение).

Крал на Англия

Това е списък на кралете на Англия от създаването на титлата през 774 г.

Виж 774 и Крал на Англия

Крал на Италия

мини Крал на Италия (rex Italiae; re d'Italia) е титла, носена от владетелите на няколко исторически кралства.

Виж 774 и Крал на Италия

Константин V Копроним

Константин V Копроним (Κωνσταντίνος Ε' Κοπρόνυμος) е византийски император от Исаврийската династия (наричана и Сирийска; основателят ѝ Лъв III Исавър, по народност – исавриец, е роден в сирийската област Комагена).

Виж 774 и Константин V Копроним

Павел Дякон

Павел Дякон (Paulus Diaconus или Paul Warnefried, Warnfridus; * 720 г. във Фриули, Италия, † 799 г. в Монтекасино) е теолог, историк и поет.

Виж 774 и Павел Дякон

Обсада на Павия (773 – 774)

Обсадата на Павия, главният град на Лангобардското кралство, от франкската войска на Карл Велики, се състои през зимата и пролетта на 773/774 г.

Виж 774 и Обсада на Павия (773 – 774)

Асирийска източна църква

Асирийската източна църква (пълното ѝ име е Света апостолическа католическа асирийска източна църква, на асирийски език:ܥܕܬܐ ܩܕܝܫܬܐ ܘܫܠܝܚܝܬܐ ܩܬܘܠܝܩܝ ܕܡܕܢܚܐ ܕܐܬܘܪ̈ܝܐ) е една от нехалкедонските църкви и смята себе за най-старото отделно християнско вероизповедание.

Виж 774 и Асирийска източна църква

Аричис II

Аричис II (Arichis II.; Harichis, Arechis, Arechi, Aregis, Aretchis, Aragisus; * 734; † 26 август 787) е херцог на Херцогство Беневенто от 758 до 787 и през 774 г.

Виж 774 и Аричис II

Аделхис

Аделхис (Adelchis; Adalgis; † 788 г.) е крал на лангобардите (759 – 774).

Виж 774 и Аделхис

Аделперга

Аделперга (Adelperga; Adelberga; * 740; † след февруари 788) е дъщеря на лангобардския крал Дезидериус и съпругата му Анса.

Виж 774 и Аделперга

Анса

Анса или Анза или Ансия (Ansa, Ansia) е съпруга на Дезидериус, крал на лангобардите (757 – 774) и херцог на Тоскана.

Виж 774 и Анса

Аоста

Аòста (на наддиалектен арпитански: Aoûta; на стандартен патоа от Вале д'Аоста: Oûta или Veulla; на варианта на Долна Вале д'Аоста: Ohta; на валзер: Augschtal; на пиемонтски: Osta или Aosta) е италиански град, столица на автономния северноиталиански регион Вале д'Аоста.

Виж 774 и Аоста

Римско херцогство

Римското херцогство е подразделение на Равенския екзархат (от края на 6 век до 751 г.) или по-скоро на византийските владения на полуострова.

Виж 774 и Римско херцогство

Стари италиански държави

Старите италиански държави (на италиански: antichi Stati italiani) са многобройните политически и независими териториални образувания, съществували на италианския полуостров от началото на Средновековието до провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г.

Виж 774 и Стари италиански държави

Списък на херцозите и маркграфовете на Фриули

Херцозите и маркграфовете на Фриули управляват Фриулското херцогство и по-късно Фриулската марка в североизточна Италия през Средновековието.

Виж 774 и Списък на херцозите и маркграфовете на Фриули

Списък на херцозите и принцовете на Беневенто

Херцогство Беневенто в 8 век Това е списък на херцозите и принцовете на Беневенто в Херцогство Беневенто.

Виж 774 и Списък на херцозите и принцовете на Беневенто

Списък на владетелите на Тоскана

Тази страница изброява имената на различните владетели, които през вековете (с различни титли) са управлявали Тоскана (наричана Етрурия в древността и след това Тусция в Ранното средновековие) или са държали нейния „суверенитет“ де юре или де факто.

Виж 774 и Списък на владетелите на Тоскана

Тасило III

Тасило III (Tassilo III; * ок. 741, † ок. 796) е последният херцог на Бавария от 749 до 788 г.

Виж 774 и Тасило III

Телериг

Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.

Виж 774 и Телериг

Теодиций (Сполето)

Теодиций (Theodicius, † 774 в Павия)) е dux (херцог) на лангобардското Херцогство Сполето от 763 до 773 г.

Виж 774 и Теодиций (Сполето)

Хродгауд (Фриули)

Хродгауд (Hrodgaud, Hruodgaud, Rodgaud; † 776) е от 774 до 776 г.

Виж 774 и Хродгауд (Фриули)

Хилдепранд (Сполето)

Хилдепранд (Hildeprand) е последният лангобардски херцог на Сполето през 774 – 788 г.

Виж 774 и Хилдепранд (Сполето)

Херцогство Сполето

Херцогство Сполето е едно от херцогствата, създадени от лaнгобардите в Италия.

Виж 774 и Херцогство Сполето

Херцози и крале на лангобардите

Желязната корона на лангобардите Водан, с Фреа, looks down from their window in the heavens to the Winnili women below (1905) by Emil Doepler. Winnili women with their hair tied as beards looking up at Wodan and Frea (1905) by Emil Doepler. Лангобардите (синьо) през 1.

Виж 774 и Херцози и крале на лангобардите

Марка Фриули

Марка Фриули или Фриулската марка, Маркграфство Фриули (Marche de Frioul; Marca del Friuli) e каролингска марка през 9 – 10 век във Франкската империя в днешен Фриули, в североизточна Италия, през Средновековието, което е образувано след разделянето на бившето лангобардско Фриулско херцогство през 9 век.

Виж 774 и Марка Фриули

История на Милано

Милано (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.

Виж 774 и История на Милано

Бургария

Бургария, Бургàрия, Бургарѝя, а също и Булгарѝя е ранносредновековно феодално контадо в периода 6 – 15 век.

Виж 774 и Бургария

Битка при Литосория

Битката при Литосория е едно от стълкновенията по време на походите на византийския император Константин V Копроним срещу българите.

Виж 774 и Битка при Литосория

Вал ди Суза

Долината в регион Пиемонт Долината на Суза (Val di Susa, Valle di Susa – Вал ди Суза, Вале ди Суза; на пиемонтски: Valsusa; на окситански: Val Susa; на франко-провансалски: Vâl Susa; Vallée de Suse – Вале дьо Суз) е алпийска долина, разположена в западната част на регион Пиемонт (Северна Италия) западно от град Торино, граничеща с Франция.

Виж 774 и Вал ди Суза

Веронска марка

Веронската марка (Marca di Verona, Marca Veronensis et Aquileiensis) е средновековна историческа територия в Североизточна Италия.

Виж 774 и Веронска марка

Герсвинд

Герсвинд (Gersuinda) е първата конкубина на Карл Велики.

Виж 774 и Герсвинд

Геролд Млади

Геролд Млади или Геролд II (Gerold II; † 1 септември 799) е алемански маркграф на Аварската марка, префект на Бавария и основател на род Геролдони.

Виж 774 и Геролд Млади

Дезидерий

Дезидерий (Desiderius; † сл. 786) е херцог на Тоскана от 757 до 774 г.

Виж 774 и Дезидерий

Лангобардско кралство

195x195пкс Лангобардското кралство (Regnum Langobardorum) е държавното образувание, създадено в Италия от лангобардите между 568 и 569 г.

Виж 774 и Лангобардско кралство

Лангобарди

250px Лангобардите са германско племе.

Виж 774 и Лангобарди

Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)

Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774) са 7 групи от исторически постройки, които отразяват постиженията на германското племе лангобарди, установили се в Италия през 6 век и създали Лангобардското кралство, просъществувало до 774 г.

Виж 774 и Лангобардите в Италия: места на властта (568 – 774)

Ломбардия

Ломбардѝя (Lombardia; Lombardia) е италиански регион с обикновен статут в Северозападна Италия, създаден на 16 май 1970 г.

Виж 774 и Ломбардия

774 (пояснение)

774 може да се отнася за.

Виж 774 и 774 (пояснение)