По-бързо от браузъра!
46 отношения: Damnatio ad bestias, Католицизъм, Караханиди, Константин IV Погонат, Първа българска държава, Прабългари, Православие, Предрумънски топоними в Северна Добруджа, Плиска, Покръстване на България, Асирийска източна църква, Аспарух, Агатон, Народна република България, Новиодунум (Мизия), Севери (племе), Т8М-301 България 1300, Християнството в дати, Шуменска крепост, Шести вселенски събор, Малчика, Мизия, История на Румъния, История на Молдова, История на България, История на Варна, Българска архитектура, Български владетели, България, Бяла (област Варна), Буджак, Вселенски събор, Втора българска държава, Византийска империя, Влашко, Военноукрепително дело в българските земи, Герб на Народна република България, Държавно устройство на Народна република България, Еброин, Лъв II (папа), Йоан Филопон, 1 хилядолетие, 10 януари, 13 века България (орден), 17 август, 9 август.
Damnatio ad bestias
''Пантери разкъсват престъпник'', древноримска подова мозайка, III век, Археологически музей Тунис ''„Мъченик на циркова арена“'', картина на Фьодор Бронников, 1869 ''„Св. Игнатий Богоносец, разкъсван от лъвове“''. Damnatio ad bestias (от лат., букв. „предаване на зверовете“, ad bestias, ad bestie, често разкъсване от лъвове; по-точно разкъсване от диви животни) – вид смъртно наказание в Древен Рим чрез хвърляне на осъдения на арена, за да бъде разкъсан от животни (често лъвове).
New!!: 681 и Damnatio ad bestias · Виж повече »
Католицизъм
Католицизъм е най-разпространеният клон на християнството, наброяващ приблизително 1,3 милиарда последователи.
New!!: 681 и Католицизъм · Виж повече »
Караханиди
Караханидите са тюркска династия, управлявала в Централна Азия между 840 и 1212.
New!!: 681 и Караханиди · Виж повече »
Константин IV Погонат
Константин IV (Κωνσταντίνος Δ') е византийски император от 668 до смъртта си през 685 година.
New!!: 681 и Константин IV Погонат · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: 681 и Първа българска държава · Виж повече »
Прабългари
Златното съкровище от Над Сент Миклош с предполагаем прабългарски произход. '''Прабългари посичат ромеи''', миниатюра от Минология на Василий II, XI век. Виждат се характерните за прабългарите права сабя, кафтан, номадска кожена шапка, и тънък, богато украсен с метална пластика колан. Прабългарите (също първобългари, тюркобългари, или хунобългари) са група полуномадски племена, които се появяват за пръв път в историята в Източна Европа през късната античност.
New!!: 681 и Прабългари · Виж повече »
Православие
Православното християнство или Източно православие е една от трите деноминации в християнството и трета по численост, след католицизма и протестантството.
New!!: 681 и Православие · Виж повече »
Предрумънски топоними в Северна Добруджа
Това е списък на топонимите (ороними, хидроними, регионими и ойконими) в Северна Добруджа, използвани от българското население в тази област и на техните съвременни официални румънски съответствия заедно с имената и на българските институти и личности в този край.
New!!: 681 и Предрумънски топоними в Северна Добруджа · Виж повече »
Плиска
Първото българско царство Плѝска е български град в община Каспичан, област Шумен, Северна България.
New!!: 681 и Плиска · Виж повече »
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
New!!: 681 и Покръстване на България · Виж повече »
Асирийска източна църква
Асирийската източна църква (пълното ѝ име е Света апостолическа католическа асирийска източна църква, на асирийски език:ܥܕܬܐ ܩܕܝܫܬܐ ܘܫܠܝܚܝܬܐ ܩܬܘܠܝܩܝ ܕܡܕܢܚܐ ܕܐܬܘܪ̈ܝܐ) е една от нехалкедонските църкви и смята себе за най-старото отделно християнско вероизповедание.
New!!: 681 и Асирийска източна църква · Виж повече »
Аспарух
Хан Аспарух(681 – 701) и хан Тервел (701 – 721) Карта на битката при Онгъла в делтата на р. Дунав, на която се вижда несъществуващият днес о-в Певки. На този остров се заселват Аспаруховите прабългари и изграждат главното си укрепление при пристигането си на Балканите. Карта на прабългарски погребения на Долния Дунав от 8 – 9 век. Това са около 30% от разкритите погребения в Южна Добруджа и Лудогорието. На повече от 80% от територията на днешна България няма прабългарски некрополи. Карта на сферите на племенен контрол в Българската държава след основаването ѝ. В розово са отбелязани държавните граници. В жълто са маркирани зоните под пряк прабългарски контрол, а в синьо тези под славянско самоуправление. Аспару̀х(или Испор, Исперих, Есперих, Есперерих, Аспар-хрук, Батий) е български владетел, основател на Дунавска България.
New!!: 681 и Аспарух · Виж повече »
Агатон
Свети Агатон (Agatone, мъжка версия на разпространеното име Агата) е римски папа през периода 678 – 681 г., роден най-вероятно през 577 г.
New!!: 681 и Агатон · Виж повече »
Народна република България
Наро̀дна репу̀блика Бълга̀рия (съкратено НРБ) е официалното име на България от 15 септември 1946 г.
New!!: 681 и Народна република България · Виж повече »
Новиодунум (Мизия)
Tabula Peutingeriana Новиодунум (Noviodunum) e римски град в Мизия на южния бряг на Долен Дунав.
New!!: 681 и Новиодунум (Мизия) · Виж повече »
Севери (племе)
Северите (Σέβερεις) са славянско племе, населявало Добруджа и Лудогорието, по поречието на реките Камчия, Провадийска, Черни и Бели (Русенски) Лом.
New!!: 681 и Севери (племе) · Виж повече »
Т8М-301 България 1300
„Т8М-301 България 1300“ е модел трамвай, произвеждан от завод „Трамкар“, София от 1981 година.
New!!: 681 и Т8М-301 България 1300 · Виж повече »
Християнството в дати
Християнството в дати представлява хронологично представяне на по-важните дати и личности в историята на християнството от смъртта на Иисус Христос до днешно време.
New!!: 681 и Християнството в дати · Виж повече »
Шуменска крепост
Изглед от Шуменската крепост Изглед от Шуменската крепост Изглед от Шуменската крепост Шуменската крепост (известна в Шумен и като Старият град) се намира в Шуменското плато, край град Шумен.
New!!: 681 и Шуменска крепост · Виж повече »
Шести вселенски събор
Шести Вселенски събор, ''Manasses-Chronik'', 14. Jhd., Miniatur 45 Шестият вселенски събор или Третият константинополски събор се провежда в периода от 7 ноември 680 г.
New!!: 681 и Шести вселенски събор · Виж повече »
Малчика
Ма̀лчика (старо име Лъжене) е село в Северна България, община Левски, област Плевен.
New!!: 681 и Малчика · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: 681 и Мизия · Виж повече »
История на Румъния
Император Траян.
New!!: 681 и История на Румъния · Виж повече »
История на Молдова
Молдавия по времето на Стефан Велики през 1483 година Бесарабската губерния през 1883 година Териториите на Молдова са обитавани от даките през Античността, по-късно от романизирани даки в Ранното средновековие.
New!!: 681 и История на Молдова · Виж повече »
История на България
Историята на българските земи може да бъде условно разделена на 5 основни периода: Праистория, Античност, Средновековие, Османско владичество и Съвременна история.
New!!: 681 и История на България · Виж повече »
История на Варна
Тази статия е за историята на град Варна в България от античността до наши дни.
New!!: 681 и История на Варна · Виж повече »
Българска архитектура
Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи.
New!!: 681 и Българска архитектура · Виж повече »
Български владетели
Няма описание.
New!!: 681 и Български владетели · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: 681 и България · Виж повече »
Бяла (област Варна)
Бя̀ла е град в Североизточна България.
New!!: 681 и Бяла (област Варна) · Виж повече »
Буджак
Буджак е остаряло наименование за южната част на историческата област Бесарабия в Украйна и Молдова.
New!!: 681 и Буджак · Виж повече »
Вселенски събор
Вселенските събори са събрания на епископите от поместните църкви за постигане на единство и съгласие по въпросите на вярата и християнското учение.
New!!: 681 и Вселенски събор · Виж повече »
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
New!!: 681 и Втора българска държава · Виж повече »
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
New!!: 681 и Византийска империя · Виж повече »
Влашко
Влашко или Влахия (Țara Românească, в превод „Романска страна“) е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния.
New!!: 681 и Влашко · Виж повече »
Военноукрепително дело в българските земи
Военноукрепителното дело в български земи се заражда още в античността.
New!!: 681 и Военноукрепително дело в българските земи · Виж повече »
Герб на Народна република България
Гербът на Народна република България е използван от 1946 до 1990 г.
New!!: 681 и Герб на Народна република България · Виж повече »
Държавно устройство на Народна република България
Основни принципи, върху които се изгражда и действа политическата системата на обществото в НРБ, са народен суверенитет, единство на властта, демократичен централизъм, социалдемократизъм, законност и социалистически интернационализъм.
New!!: 681 и Държавно устройство на Народна република България · Виж повече »
Еброин
Денар на Еброин Еброин (Ebroin, † 681) е франкски майордом в Неустрия от 658 до 673 и от 675 до 681 г.
New!!: 681 и Еброин · Виж повече »
Лъв II (папа)
Свети Лъв II е римски папа в периода 17 август 681 г.
New!!: 681 и Лъв II (папа) · Виж повече »
Йоан Филопон
Йоан Филопон (наричан понякога и Йоан Граматик или Йоан Александрийски) е византийски философ, живял в Александрия, Египет.
New!!: 681 и Йоан Филопон · Виж повече »
1 хилядолетие
Първото хилядолетие обхваща периода от началото на 1 година до края на 1000 г.
New!!: 681 и 1 хилядолетие · Виж повече »
10 януари
10 януари е 10-ият ден в годината според григорианския календар.
New!!: 681 и 10 януари · Виж повече »
13 века България (орден)
Орденът „13 века България“ е втория (считано от октомври 1981 г.) по старшинство орден в наградната система на НРБ.Учреден е на 16 октомври 1981 г.
New!!: 681 и 13 века България (орден) · Виж повече »
17 август
17 август е 229-ият ден в годината според григорианския календар (230-и през високосна).
New!!: 681 и 17 август · Виж повече »
9 август
9 август е 221-вият ден в годината според григорианския календар (222-ри през високосна година).
New!!: 681 и 9 август · Виж повече »
