Съдържание
140 отношения: Курфюрство Бавария, Картахена (Колумбия), Кардиоида, Карл II (Мекленбург), Карл VII (Свещена Римска империя), Карл Емануил III Савойски, Карл Линей, Карлос III посещава папа Бенедикт XIV в Сградата за отдих на Квиринал, Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен, Каролина фон Хесен-Ротенбург, Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург, Книга на Иова, Пюрмеренд, Пиер Шодерло дьо Лакло, Пиер Мариво, Петър I (Русия), Петър III (Русия), Петер Симон Палас, Пер Лашез, Пенжина, Оберпрокурор, Август III, Август Фердинанд фон Велтхайм, Адам Максимилиан Франц фон Щархемберг, Адолф Фридрих фон дер Шуленбург, Александрийски патриарх, Андре Гретри, Анна София Шарлота фон Бранденбург-Швет, Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург, Национален музей на Швеция, Ниса (град), Руска империя, Република Кентавър, Стелерова гага, Стематография, Сардинско кралство (1720 – 1861), Савоя-Каринян, Савойско херцогство, Саксония-Марксул, Саксония-Ваймар, Саксония-Ваймар-Айзенах, Скутшер, София Кристина фон Золмс-Лаубах, Списък на руските владетели, Списък на владетелите на Молдова, Списък на владетелите на Влахия, Списък на великите княгини на Руската империя, Списък на дожите на Венеция, Списък на немските фелдмаршали, Уналяска, ... Разширете индекс (90 Повече ▼) »
Курфюрство Бавария
Курфюрство Бавария (Kurfürstentum Bayern) e територия на Свещената римска империя, образувана от Херцогство Бавария и просъществува от 1623 до 1806 г.
Картахена (Колумбия)
Картахѐна (Cartagena, пълно име Cartagena de Indias, Картахѐна де Ѝндиас) е град в Колумбия.
Виж 1741 и Картахена (Колумбия)
Кардиоида
Конструкция на кардиоида Кардиоидата (1) в множеството на Манделброт В геометрията кардиоида е равнинна алгебрична крива от четвърта степен, вид епициклоида с единствена рогова точка.
Виж 1741 и Кардиоида
Карл II (Мекленбург)
Карл II фон Мекленбург-Щрелиц (Karl II zu Mecklenburg; * 10 октомври 1741, Миров; † 6 ноември 1816, Нойщрелиц) е от 1794 г.
Виж 1741 и Карл II (Мекленбург)
Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл VII Албрехт (Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г.
Виж 1741 и Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл Емануил III Савойски
Карл Емануил III Савойски, нар.
Виж 1741 и Карл Емануил III Савойски
Карл Линей
Карл Линей (латинизирано: Carolus Linnaeus), по-късно получил благородническа титла като Карл фон Линѐ, е шведски учен, положил основите на съвременната таксономия.
Карлос III посещава папа Бенедикт XIV в Сградата за отдих на Квиринал
„Карлос III посещава папа Бенедикт XIV в Сградата за отдихна Квиринал“ (Carlo di Borbone visita il papa Benedetto XIV nella coffee-house del Quirinale) е картина на италианския художник Джовани Паоло Панини от 1746 г.
Виж 1741 и Карлос III посещава папа Бенедикт XIV в Сградата за отдих на Квиринал
Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен
Каролина Хенриета Кристина Филипина Луиза фон Пфалц-Цвайбрюкен (Karoline von Pfalz-Zweibrücken; Karoline Henriette Christine Luise von Pfalz-Zweibrücken; Große Landgräfin Caroline von Hessen-Darmstadt; 9 март 1721 – 30 март 1774) е ландграфиня на Хесен-Дармщат и една от най-образованите жени на 18 век.
Виж 1741 и Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен
Каролина фон Хесен-Ротенбург
Каролина фон Хесен-Райнфелс-Ротенбург (Karoline von Hessen-Rheinfels-Rotenburg; * 18 август 1714, замък Ротенбург в Ротенбург на Фулда; † 14 юни 1741, Ил де Франс, Париж) е ландграфиня от Хесен-Райнфелс-Ротенбург и чрез женитба херцогиня на Бурбон и принцеса дьо Бурбон-Кондé (1728 – 1741).
Виж 1741 и Каролина фон Хесен-Ротенбург
Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
Дворецът Берлебург Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург (Casimir von Sayn-Wittgenstein-Berleburg; * 31 януари 1687 в Берлебург; † 5 юни 1741 в Берлебург) е граф на Зайн-Витгенщайн-Берлебург, господар на Хомбург, Фалендар и Ноймаген.
Виж 1741 и Казимир фон Зайн-Витгенщайн-Берлебург
Книга на Иова
Книга на Иова (или Книга на Йов) е книга от Кетувим (част от еврейския Танах) и първата поетична книга от Стария завет на християнската Библия.
Пюрмеренд
Пюрмеренд (хол. Purmerend) е град и община в района Ватерланд в холандската провинция Северна Холандия.
Виж 1741 и Пюрмеренд
Пиер Шодерло дьо Лакло
Пиер Амброаз Франсоа Шодерло дьо Лакло (Pierre Ambroise François Choderlos de Laclos, 18 октомври 1741 – 5 септември 1803) е френски армейски генерал, държавен служител и писател, известен най-вече с епистоларния си роман „Опасни връзки“ (Les Liaisons dangereuses).
Виж 1741 и Пиер Шодерло дьо Лакло
Пиер Мариво
Пиер Карле де Шамблен де Мариво (Pierre Carlet de Chamblain de Marivaux), по-известен като Пиер Мариво, е френски драматург и писател.
Петър I (Русия)
Петър I Алексеевич (Пётр I Алексеевич) е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император (1721 – 1725) на Руската империя от династията Романови.
Петър III (Русия)
Петър III Фьодорович (Пётр III Фёдорович), роден Карл Петер Улрихфон Холщайн-Готорп, е император на Русия в продължение на няколко месеца през 1762 г.
Петер Симон Палас
Петер Симон Палас (Peter Simon Pallas; Пётр Симон Паллас) е знаменит германски и руски изследовател, зоолог, геолог и ботаник, работил дълго време и в Русия; член на Санктпетербургската академия на науките, професор в Санктпетербургския университет.
Пер Лашез
„Пер Лашез“ (Cimetière du Père Lachaise) е най-голямото гробище в Париж и сред най-известните в света.
Виж 1741 и Пер Лашез
Пенжина
Карта на водосборния басейн на река Пенжина Пѐнжина е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Камчатски край, вливаща се в Пенжински залив (Пенжинска губа) (североизточната част на залива Шелихов) на Охотско море.
Виж 1741 и Пенжина
Оберпрокурор
Константин Петрович Победоносцев Оберпрокурор е длъжност към Светия Синод на Руската православна църква.
Август III
Август III (ФридрихАвгуст II) (August III, August III Sas, Augustas III, Аўгуст Саксонскі; * 17 октомври 1696, Дрезден, Курфюрство Саксония; † 5 октомври 1763, Дрезден, Курфюрство Саксония) е крал на Полша и велик княз на Литва (1733 – 1763), както и курфюрст на Саксония (1733 – 1763).
Август Фердинанд фон Велтхайм
Август Фердинанд фон Велтхайм (August Ferdinand Graf von Veltheim) от „Черната линия“ на род Велтхайм в Източна Долна Саксония, господар в Харбке, кралски-великобритански и курфюрстки Брауншвайгски-Люнебургски „берг-хауптман“.
Виж 1741 и Август Фердинанд фон Велтхайм
Адам Максимилиан Франц фон Щархемберг
Палат Щархемберг на Доротеергасе, Виена Адам Максимилиан Франц фон Щархемберг (Adam Maximilian Franz Graf von Starhemberg; * 11 октомври 1669 във Виена; † 27 ноември 1741 във Виена) е граф от стария австрийски прочут благороднически род Щархемберг.
Виж 1741 и Адам Максимилиан Франц фон Щархемберг
Адолф Фридрих фон дер Шуленбург
Адолф Фридрихфон дер Шуленбург (Adolf Friedrich Graf von der Schulenburg) е граф от род фон дер Шуленбург, генерал-лейтенант на Шуленбургския регимент в пруската войска на крал ФридрихВилхелм I Пруски.
Виж 1741 и Адолф Фридрих фон дер Шуленбург
Александрийски патриарх
В древността титлата александрийски патриархе била титлата на ръководителя на Александрийската църква – 1 от 5-те древни патриаршии.
Виж 1741 и Александрийски патриарх
Андре Гретри
Родният дом на Гретри в Лиеж, днес негов музей. Андре-Ернест-Модест Гретри (André-Ernest-Modeste Grétry; 9 февруари 1741, Лиеж — 24 септември 1813, Монморанси) е френски композитор от белгийски произход.
Анна София Шарлота фон Бранденбург-Швет
Анна София Шарлота фон Бранденбург-Швет (Anna Sophie Charlotte von Brandenburg-Schwedt; Sophie von Hohenzollern; * 22 декември 1706, Берлин; † 3 януари 1751, дворец Зангерхаузен) от династията Хоенцолерн, е маркграфиня от Бранденбург-Швет и чрез женитба херцогиня на Саксония-Айзенах(1729 – 1741).
Виж 1741 и Анна София Шарлота фон Бранденбург-Швет
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург
Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург (Anna Maria Franziska von Sachsen-Lauenburg; * 13 юни 1672, Нойхауз на Елба; † 15 октомври 1741, Райхщат) от род Аскани, е принцеса от Саксония-Лауенбург и чрез женитби пфалцграфиня на Пфалц-Нойбург и велика херцогиня на Тоскана (1723 – 1737).
Виж 1741 и Анна Мария Франциска фон Саксония-Лауенбург
Национален музей на Швеция
Националният музей на Швеция, разположена на полуостров Бласиехолмен в центъра на Стокхолм.
Виж 1741 и Национален музей на Швеция
Ниса (град)
Нѝса (Nysa; Neiße) е град в Южна Полша, Ополско войводство.
Руска империя
Руска империя (Российская империя) e официално название на Русия от 1721 до 1917 г.
Република Кентавър
Една от измислените планети в популярния сериал Вавилон 5 (1993 – 1998).
Стелерова гага
Стелеровата гага (Polysticta stelleri) е дребна морска прелетна птица от семейство Патицови, най-малкият от четирите вида гаги и отделена в монотипен род.
Стематография
Стематографията е книга от Христофор Жефарович, съдържаща хералдически изображения, и състояща се от 54 непагинирани листа с гравюри и текстове, поясняващи изображенията.
Сардинско кралство (1720 – 1861)
Сардинското кралство, след Войната за испанското наследство, по силата на Договора от Лондон от 1718 г.
Виж 1741 и Сардинско кралство (1720 – 1861)
Савоя-Каринян
Савоя-Каринян е кадетска линия на Савойската династия, започнала с Томас Франциск Савойски, пети по рождение син на Карл Емануил I Савойски, който през 1620 г. му дава титлата „принц на Кариняно“.
Савойско херцогство
Савойското херцогство (Ducatus Sabaudiae; Ducato di Savoia; Duché de Savoie) е създадено през 1416 г.
Виж 1741 и Савойско херцогство
Саксония-Марксул
Саксония-Марксул (Herzogtum Sachsen-Marksuhl) е Ернестинско херцогство в Свещената Римска империя в днешна Тюрингия през 1662 – 1672 г.
Саксония-Ваймар
Херцогството Саксония-Ваймар (Herzogtum Sachsen-Weimar) е територия на Свещената Римска империя в днешна Тюрингия и е управлявано от ернестинските Ветини през 1572 – 1741 г.
Саксония-Ваймар-Айзенах
Херцогството Саксония-Ваймар-Айзенах(Herzogtum Sachsen-Weimar-Eisenach е ернестинско херцогство в територията на Свещената Римска империя в днешна Тюрингия от 1741 до 1918 г. То е управлявано от Ернестините.
Виж 1741 и Саксония-Ваймар-Айзенах
Скутшер
Скутшер (Skutskär) е град в източна Швеция, в рамките на две различни общини от два лена Упсала (община Елвкарлебю, на която е главен административен център) и Йевлебори (община Йевле).
Виж 1741 и Скутшер
София Кристина фон Золмс-Лаубах
София Кристина Вилхелмина фон Золмс-Лаубах(Sophie Christine Wilhemine von Solms-Laubach; * 29 август 1741, Лаубах; † 15 ноември 1772, Браунфелс) е графиня от Золмс-Лаубахи чрез женитба втората княгиня на Золмс-Браунфелс (1761 – 1772).
Виж 1741 и София Кристина фон Золмс-Лаубах
Списък на руските владетели
Тържествен герб на Руската империя Малка форма на герба на Руската империя През различни периоди от историята Русия е управлявана от князе, велики князе, царе, императори.
Виж 1741 и Списък на руските владетели
Списък на владетелите на Молдова
Това е списък на управителите на Княжество Молдова до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.
Виж 1741 и Списък на владетелите на Молдова
Списък на владетелите на Влахия
Това е списък на управителите на Княжество Влахия до обединението на Влашко и Молдова в обединено княжество Влашко и Молдова на дунавските княжества от 24 януари (стар стил) 1862 г.
Виж 1741 и Списък на владетелите на Влахия
Списък на великите княгини на Руската империя
Това е списък на тези членове от Руското императорско семейство, които носят титлата Велика руска княгиня.
Виж 1741 и Списък на великите княгини на Руската империя
Списък на дожите на Венеция
През 737 г.
Виж 1741 и Списък на дожите на Венеция
Списък на немските фелдмаршали
Списъкът по-долу отразява всички германски военни, които са имали немското звание фелдмаршал.
Виж 1741 и Списък на немските фелдмаршали
Уналяска
Уналяска (Unalaska; Уналашка, Уналяска; наричан още Дъч Харбър (Dutch Harbor, в превод: Нидерландско пристанище)) е град в щата Аляска, САЩ, намиращ се на островите Уналяска и Амакнак, част от архипелага Алеутски острови.
Виж 1741 и Уналяска
Франц Екберт Кемерер фон Вормс
Франц Екберт II Кемерер фон Вормс-Далберг (Franz Eckbert II Kämmerer von Worms-Dalberg; * 28 февруари 1674; † 14 август 1741) е немски благородник, „кемерер“, господар на Вормс в Рейнланд-Пфалц и фрайхер на Далберг при Бад Кройцнах, от 1683 г.
Виж 1741 и Франц Екберт Кемерер фон Вормс
Франческо де Мура
Франческо де Мура (Francesco De Mura), (Неапол, 21 април 1696 – Неапол, 19 август 1782) италиански художник, представител на Неаполитанската школа по живопис.
Фридрих фон Бранденбург-Швет
Фридрихфон Бранденбург-Швет (Friedrich von Brandenburg-Schwedt; Friedrich von Hohenzollern; * 13 август 1710 в Берлин; † 10 април 1741 в Молвиц, Силезия) от династията Хоенцолерн е пруски принц, маркграф на Бранденбург-Швет и пруски полковник.
Виж 1741 и Фридрих фон Бранденбург-Швет
Фридрих Карл (Вид)
ФридрихКарл фон Вид-Нойвид (Friedrich Karl zu Wied; * 25 декември 1741, замък Хахенбург; † 1 март 1809, Хайделберг) е вторият княз на Вид и граф на Изенбург.
Фридрих Александер фон Дона-Шлобитен
ФридрихАлександер фон Дона-Шлобитен (Friedrich Alexander Burggraf und Graf zu Dohna-Schlobitten; * 6 юли 1741, Кьонигсберг, Прусия; † 8 април 1810, дворец Финкенщайн, Прусия, днес в Полша) е бургграф и граф на Дона-Шлобитен в Източна Прусия/Полша.
Виж 1741 и Фридрих Александер фон Дона-Шлобитен
Фридрих Ернст фон Велц
ФридрихЕрнст фон Велц (Friedrich Ernst von Welz; † 3 юли 1741) е австрийски граф от фамилията Велц в Санкт Лоренцен им Мюрцтал в Щирия.
Виж 1741 и Фридрих Ернст фон Велц
Фробен Фердинанд (Фюрстенберг-Мьоскирх)
Фробен Фердинанд Доминик Христоф фон Фюрстенберг-Мьоскирх(Froben Ferdinand Dominik Christoph zu Fürstenberg-Mößkirch; Franz Ferdinand Maria zu Fürstenberg; * 6 август 1664, Мескирх; † 4 април 1741) от род Фюрстенберг, е от 1716 г.
Виж 1741 и Фробен Фердинанд (Фюрстенберг-Мьоскирх)
Хайнрих фон Хесен-Дармщат (1674–1741)
Хайнрихфон Хесен-Дармщат (Heinrich von Hessen-Darmstadt; * 29 септември 1674 в Дармщат; † 31 януари 1741 в Буцбах) е принц от Хесен-Дармщат и императорски генерал и командир на Лерида (Лейда) в испанската наследствена война.
Виж 1741 и Хайнрих фон Хесен-Дармщат (1674–1741)
Хайнрих Вилхелм фон Золмс-Вилденфелс
Ото ХайнрихВилхелм фон Золмс-Вилденфелс (Otto Heinrich Wilhelm zu Solms-Wildenfels; * 16 май 1675, Вилденфелс; † 15 септември 1741, Вартенберг, Олешница, Полша) е граф на Золмс-Вилденфелс, господар на Вилденфелс, Заксенфелд, Билиц и пруски генерал-майор.
Виж 1741 и Хайнрих Вилхелм фон Золмс-Вилденфелс
Ханс Хайнрих V фон Хохберг
Ханс ХайнрихV фон Хохберг (Hans Heinrich V Graf von Hochberg; * 6 ноември 1741; † 22 май 1782, Фюрстенщайн) е граф на Хохберг, фрайхер на Фюрстенщайн в Бавария.
Виж 1741 и Ханс Хайнрих V фон Хохберг
Хоспиталиери
Хоспиталиери (Ordre des Hospitaliers; Ordni ta’ San Ġwann), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (Sovrano militare ordine ospedaliero di San Giovanni, di Gerusalemme, di Rodi e di Malta).
Херцогство Маса и Княжество Карара
Херцогство Маса и Княжество Карара, Синьория Монета и Авенца (Ducato di Massa e principato di Carrara, signoria di Moneta ed Avenza) е малка италианска държава в Северна Тоскана, съществувала между 1664 и 1829 г.
Виж 1741 и Херцогство Маса и Княжество Карара
Хелиоцентрична система
Художествено представяне на хелиоцентричния модел Хелиоцентризмът е теория за строежа на Вселената, според която Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят около него.
Виж 1741 и Хелиоцентрична система
Часовникова кула (Пазарджик)
Часовниковата кула в Пазарджик, 2010 г. Часовниковата кула в Пазарджик е построена през XVIII век в Татар Пазарджик, Османската империя (днес Пазарджик) и е разрушена през 1928 г.
Виж 1741 и Часовникова кула (Пазарджик)
Шамар Кьончог Геуай Юнгнай
Шамар Ринпоче Кьончог Геуай Юнгнай (1733 – 1741) е деветият поред от регентите на линията Карма Кагю на Тибетския будизъм и втори най-важни лами на приемствеността.
Виж 1741 и Шамар Кьончог Геуай Юнгнай
Ян Дисмас Зеленка
Ян Дисмас Зеленка (Jan Dismas Zelenka) е чешки композитор от епохата на Барока.
Мари-Ан дьо Шатору
Мари-Ан дьо Майи-Несл (Marie-Anne de Mailly-Nesle), маркиза дьо Ла Турнел, херцогиня дьо Шатору, е фаворитка и метреса на Луи XV.
Мария Тереза Чибо-Маласпина
Мария Тереза Франческа Чибо-Маласпина (Maria Teresa Francesca Cybo-Malaspina; * 29 юни 1725 в Новелара, Графство Новелара и Баньоло † 25 декември 1790 в Реджо, Херцогство Модена и Реджо) е 5-та херцогиня на Маса и княгиня на Карара (1731 – 1790), херцогиня на Айело и баронеса на Падули, последна представителка на рода Чибо-Маласпина, управляващ тези територии, и чрез женитба – херцогиня на Модена и Реджо (1780 – 1790).
Виж 1741 и Мария Тереза Чибо-Маласпина
Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741)
Мария Елизабет Австрийска (Maria Elisabeth von Österreich; * 13 декември 1680, Линц; † 26 август 1741,дворец Мариемонт при Морланвелз, Хенегау) от династията Хабсбурги, е австрийска ерцхерцогиня и щатхалтерка на Австрийска Нидерландия от 1724 до 1741 г.
Виж 1741 и Мария Елизабет Австрийска (1680 – 1741)
Месия (оратория)
„Месия“ е името на оратория от Георг ФридрихХендел, написана през 1741.
История на Казахстан
Историята на Казахстан включва събития, случили се в Арало-Каспийския регион и на територията на съвременен Казахстан от момента на заселването им.
Виж 1741 и История на Казахстан
Иван VI
Иван VI Антонович (Иван VI Антонович) е император на Русия от 1740 до 1741 година.
Виж 1741 и Иван VI
Иван Шувалов
Иван Шувалов е руски държавен деятел, основател на Императорската художествена академия.
Източнокатолически църкви
Източнокатолическите църкви са онези части на католическата църква, които признават върховенството на римския папа и католическите догми, но използват някои от източните обреди.
Виж 1741 и Източнокатолически църкви
Императорски театър
Императорският театър (Burgtheater) във Виена е националният театър на Австрия.
Виж 1741 и Императорски театър
Жан Антоан Удон
Жан-Антоан Удон (Jean-Antoine Houdon) е френски скулптор.
Жан-Франсоа Лаперуз
Жан-Франсоа дьо Гало Лаперуз (Jean-François de Galaup, comte de La Pérouse) е френски морски офицер и изследовател, чиято експедиция изчезва в Океания.
Виж 1741 и Жан-Франсоа Лаперуз
Зимен дворец
Зимният дворец (Зимний дворец) в Санкт Петербург е архитектурен паметник от руския барок.
Българи в Унгария
Българите са етническа група в Унгария.
Бартоломео Франческо Растрели
Бартоломѐо Франчѐско Растрѐли (Бартоломео Растрели, Франческо Растрелли) (на италиански – Bartolomeo Francesco Rastrelli, на руски – Варфоломей Варфоломеевич Растрелии) е руски архитект, италиански граф, академик по архитектура в Императорската художествена академия.
Виж 1741 и Бартоломео Франческо Растрели
Байракли джамия (Белград)
Белградската Байракли джамия Байракли джамия (Bajrakli džamija) е мюсюлмански храм, построен около 1575 година и е една от 273 джамии, които са посторени в Белград, според пътеписа на Евлия Челеби.
Виж 1741 и Байракли джамия (Белград)
Балдасаре Галупи
Балдаса̀ре Галу̀пи (Baldassare Galuppi) (Бурано, 18 октомври 1706 – Венеция, 3 януари 1785) е италиански бароков композитор, забележителен с творчеството си за клавесин и с оперите си.
Банатски българи
Банатските българи са български преселници, заселили се в историческата област Банат.
Бжег
Бжег (Brzeg; Brieg) е град в Южна Полша, Ополско войводство.
Виж 1741 и Бжег
Битка при Картахена
Битката при Картахена (batalla de Cartagena de Indias) се води през 1741 г.
Виж 1741 и Битка при Картахена
Битка при Молвиц
Битката при Молвиц (Mollwitz) е първото сражение от Войната за австрийското наследство, състояло се на 10 април 1741 г.
Блаж
Блаж (Blasendorf; Balázsfalva) е община в окръг Алба, Трансилвания, Румъния, състоящ се от селищата Блаж, Делени-Обършйе, Флитещ, Извоареле, Петрисат, Тйур и Веза, и селата Мънъраде и Спътак, През 2002 г.
Виж 1741 и Блаж
Вагаршапат
Вагаршапа́т е град в Армавирска област на Армения, един от най-значимите културни и религиозни центрове на страната.
Витус Беринг
Витус Йонассен Беринг (Vitus Jonassen Bering) е датски навигатор на руска служба, капитан-командир, известен сред руските моряци като Иван Иванович.
Вилхелм Кристиан фон Рейнграфенщайн-Хорстмар
Вилхелм Кристиан фон Рейнграфенщайн-Хорстмар (Wilhelm Christian, Wild- und Rheingraf in Horstmar; * 17 юли 1741; † 18 май 1810) е вилд-рейнграф на Салм в Рейнграфенщайн-Хорстмар.
Виж 1741 и Вилхелм Кристиан фон Рейнграфенщайн-Хорстмар
Вилхелм Хайнрих (Саксония-Айзенах)
Вилхелм Хайнрихфон Саксония-Айзенах(Wilhelm Heinrich von Sachsen-Eisenach; * 10 ноември 1691, Ораниенвалд; † 26 юли 1741, Айзенах) от Ернестинските Ветини, е от 1729 до 1741 г.
Виж 1741 и Вилхелм Хайнрих (Саксония-Айзенах)
Вилхелм Емих Кристоф фон Изенбург-Бюдинген
Вилхелм ЕмихКристоф фон Изенбург-Бюдинген (Wilhelm Emich Christoph zu Isenburg und Büdingen; * 5 октомври 1708, Бирщайн; † 31 януари 1741, Венингс в Гедерн) е наследствен принц на Изенбург и Бюдинген.
Виж 1741 и Вилхелм Емих Кристоф фон Изенбург-Бюдинген
Волфганг Август фон Ауершперг
Замък Ауершперг, днес „Град Туриак“ Дворец Зайзенберг (''Žužemberk'') Волфганг Август Кристиан Готфрид фон Ауершперг (Wolfgang August Christian Gottfried Graf von Auersperg, Freiherr von Schonberg und Seisenberg; * 23 октомври 1741; † 9 октомври 1821 в Пургщал на река Ерлауф) е австрийски граф от род Ауершперг, фрайхер на Шонберг и Зайзенберг в Крайна (днес в Словения).
Виж 1741 и Волфганг Август фон Ауершперг
Велик магистър на Малтийския орден
Герб на Великия магистър на Малтийския орден. Велик магистър на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта е ненаследствена титла, с която се удостоява избраният за предводител на Малтийския духовно-военен орден, от 1099 г.
Виж 1741 и Велик магистър на Малтийския орден
Велика Морава
Карта на водосборните басейни на реките в Сърбия Карта на етносите по река Велика Морава Велика Морава или само Морава (Velika Morava) е река в Сърбия, десен приток на Дунав.
Велино
Велино е село в Североизточна България.
Виж 1741 и Велино
Венецианският търговец
„Венецианският търговец“ (The Merchant of Venice) е една от най-известните пиеси на Уилям Шекспир, написана вероятно през 1596 г., в която се разказва за търговец от Венеция, който е заплашен да изтърпи тежко телесно наказание, след като не успява да се разплати с кредитора си - евреин, от когото е взел огромен заем за да услужи на приятел.
Виж 1741 и Венецианският търговец
Генерална старшина
Генерална старшина се нарича висшата държавна администрация на Казашкото хетманство през XVII – XVIII век.
Даниел Лудолф фон дер Шуленбург
Дворец Алтенхаузен, ок. 1860 Дворец Бодендорф в Саксония-Анхалт, 1857/83 Даниел Лудолф фон дер Шуленбург (Daniel Ludolf Graf von der Schulenburg; * 1667; † 1741) е граф от род „фон дер Шуленбург“ от клон „Бялата линия“ в Саксония-Анхалт.
Виж 1741 и Даниел Лудолф фон дер Шуленбург
Джовани Батиста Тиеполо
Джовàни Батѝста Тиèполо (Giovanni Battista Tiepolo; * 5 март 1696, Венеция, Венецианска република, † 27 март 1770, Мадрид, Кралство Испания), наричан също Джамбатиста или Дзуан Батиста Тиеполо (Giambatista, Zuan Batista Tiepolo), е италиански художник и гравьор.
Виж 1741 и Джовани Батиста Тиеполо
Дом „Панигарола“
Дом „Панигарола“ е историческа сграда на площад „Мерканти“ в Милано, Северна Италия.
Еберхард фон Геминген (1674 – 1741)
Еберхард фон Геминген (Eberhard von Gemmingen; * 7 юли 1674; † 16 август 1741 в Кирххайм унтер Тек) е благородник от стария алемански рицарски род Геминген в Крайхгау в Баден-Вюртемберг от линията „Б (Хорнберг) на фрайхерен фон Геминген“ и „линията Некарцимерн/Бюрг“, господар в Бюрг и Престенек (в Нойенщат ам Кохер).
Виж 1741 и Еберхард фон Геминген (1674 – 1741)
Елисавета (Русия)
Елисавета Петровна (Елизаве́та Петро́вна) е императрица и самодържица всерусийска в периода 1741 – 1762 г.
Елизабет Тереза Лотарингска
Елизабет Тереза Лотарингска (Elisabeth Therese von Lothringen) е херцогиня от Лотарингия и чрез женитба кралица на Сардиния (1737 – 1741).
Виж 1741 и Елизабет Тереза Лотарингска
Елеонора фон Лобковиц
Княгиня Елеонора фон Лобковиц Дворец Шварценберг, Виена Елеонора Елизабет Амалия Магдалена фон Лобковиц (Eleonora Elisabeth Amalia Magdalena von Lobkowicz; * 20 юни 1682 в дворец Мелник, или във Виена; † 5 май 1741 в дворец Шварценберг, Виена) е бохемска принцеса от Лобковиц (1682 – 1701) и чрез женитба наследствена принцеса (1701 – 1703), княгиня на Шварценберг и херцогиня на Крумау и графиня фо Зулц (1703 – 1732), и княжеска вдовица на Шварценберг (1732 – 1741).
Виж 1741 и Елеонора фон Лобковиц
Лъв (хералдически символ)
Хералдически лъв Лъвът и леопардът са най-предпочитаните животни в хералдиката.
Виж 1741 и Лъв (хералдически символ)
Лудвиг Максимилиан I фон Изенбург-Бюдинген
Дворец ВехтерсбахЛудвиг Максимилиан I фон Изенбург-Бюдинген (Ludwig Maximilian I von Ysenburg-Büdingen; * 28 юли 1741 във Вехтерсбах; † 23 юни 1805 във Вехтерсбах) е граф на Изенбург-Бюдинген и господар на Вехтерсбах.
Виж 1741 и Лудвиг Максимилиан I фон Изенбург-Бюдинген
Луиза-Елизабет Бурбон-Френска
Мария-Луиза-Елизабет е най-голямата от дъщерите на Луи XV и Мария Лешчинска.
Виж 1741 и Луиза-Елизабет Бурбон-Френска
Леонтий Бенингсен
Леонтий Леонтиевич Бенингсен, по рождение Левин Август Готлийб Теофил фон Бенингзен (Леонтий Леонтьевич Беннигсен; Levin August Gottlieb Theophil, Graff fon Bennigsen, 10 февруари 1741 – 3 октомври 1826) е немски граф, генерал от кавалерията на служба в руската армия.
Леополд фон Кюенбург
Леополд Мария Йозеф Йохан Непомук Франц де Паула Венцел фон Кюенбург (Leopold Maria Josef Johann Nepomuk Franz de Paula Wenzel Graf von Küenburg; * 24 октомври 1741 в Залцбург; † 11 август 1812 в Теплитц/Тршебич, Бохемия) е граф от род Кюенбург в Австрия.
Виж 1741 и Леополд фон Кюенбург
Йохан Херман Лесток
Граф Иван Иванович Лесток (Jean Armand de L’Estocq; Johann Hermann Lestocq) е лекар-хирург от френско-немски произход.
Виж 1741 и Йохан Херман Лесток
Йозеф II
Йозеф II (Joseph II) е император на Свещената Римска империя в периода 1765 – 1790, както и ерцхерцог на Австрия, крал на Бохемия, крал на Унгария (под име Йожеф II – II.).
Виж 1741 и Йозеф II
Йозеф Хайдн
Франц Йозеф Хайдн (Franz Joseph Haydn), (31 март 1732 – 31 май 1809) е австрийски композитор, представител на Виенската класическа школа.
10 февруари
10 февруари е 41-вият ден в годината според григорианския календар.
10 април
10 април е 100-тният ден в годината според григорианския календар (101-ви през високосна година).
Виж 1741 и 10 април
12 август
12 август е 224-тият ден в годината според григорианския календар (225-и през високосна).
Виж 1741 и 12 август
13 март
13 март е 72-рият ден в годината според григорианския календар (73-ти през високосна година).
Виж 1741 и 13 март
15 юли
15 юли е 196-ият ден в годината според григорианския календар (197-и през високосна).
Виж 1741 и 15 юли
15 февруари
15 февруари е 46-ият ден в годината според григорианския календар.
1790
1790 (хиляда седемстотин и деветдесета) година (MDCCXC) е.
Виж 1741 и 1790
1811
1811 (MDCCCXI) година е обикновена година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж 1741 и 1811
19 декември
19 декември е 353-тият ден в годината според григорианския календар (354-ти през високосна).
20 февруари
20 февруари е 51-вият ден в годината според григорианския календар.
20 август
20 август е 232-рият ден в годината според григорианския календар (233-ти през високосна).
Виж 1741 и 20 август
20 март
20 март е 79-ият ден в годината според григорианския календар (80-и през високосна година).
Виж 1741 и 20 март
22 септември
22 септември е 265-ият ден в годината според григорианския календар (266-и през високосна година).
23 януари
23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж 1741 и 23 януари
23 август
23 август е 235-ият ден в годината според григорианския календар (236-и през високосна).
Виж 1741 и 23 август
24 ноември
24 ноември е 328-ият ден в годината според григорианския календар (329-и през високосна).
25 ноември
25 ноември е 329-ият ден в годината според григорианския календар (330-и през високосна година).
27 ноември
27 ноември е 331-вият ден в годината според григорианския календар (332-ри през високосна).
28 юли
28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-и през високосна година).
Виж 1741 и 28 юли
30 октомври
30 октомври е 303-тият ден в годината според григорианския календар (304-ти през високосна).
31 юли
31 юли е 212-ият ден в годината според григорианския календар (213-и през високосна).
Виж 1741 и 31 юли
31 декември
31 декември е последният ден в годината според григорианския календар, 365-и подред (366-и през високосна година).
4 март
4 март е 63-тият ден в годината според григорианския календар (64-ти през високосна година).
Виж 1741 и 4 март
5 февруари
5 февруари е 36-ият ден в годината според григорианския календар.
5 ноември
5 ноември е 309-ият ден в годината според григорианския календар (310-и през високосна).
Виж 1741 и 5 ноември
6 декември
6 декември е 340-ият ден в годината според григорианския календар (341-ви през високосна).
8 септември
8 септември е 251-вият ден в годината според григорианския календар (252-ри през високосна година).