Съдържание
101 отношения: Кристиан Детлев фон Рантцау-Брайтенбург, Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт, Катедрала на Осло, Карл VII (Свещена Римска империя), Карл XI, Карл XII, Карл Август I фон Алвенслебен, Карл Фердинанд фон Мандершайд, Кайетан Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн, Козимо III де Медичи, Пърт (Западна Австралия), Петър I (Русия), Петробарок, Петер Август (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек), Пепеляшка, Ото фон Квален, Август II, Август Лудвиг (Анхалт-Кьотен), Амалия Катарина фон Валдек-Айзенберг, Антоан Вато, Николаус Брунс, Рабе Хайнрих I фон Шпигел, Савойска династия, Силвиус II Фридрих (Вюртемберг-Оелс), Симон Хайнрих (Липе), Синята брада, Спящата красавица (приказка), Списък на владетелите на Лотарингия, Списък на великите везири на Османската империя, Списък на немските фелдмаршали, Улрих фон Шверин (1648 – 1697), Франц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд), Франческо Реди, Фридрих Кристиан фон Цинцендорф-Потендорф, Фридрих Бернхард (Пфалц-Гелнхаузен), Фридрих Лудвиг фон Дона-Карвинден, Фридрих Лудвиг фон Дона-Райхертсвалде, Фридрих Лудвиг фон Ден, Филип Ернст фон Хоенлое-Валденбург, Фердинанд III, Хузум, Християнството в дати, Хайнрих II Ройс-Унтерграйц, Хайнрих VI Роус-Оберграйц, Хайнрих Август фон Щолберг-Шварца, Хайнрих Йозеф фон Ауершперг, Ханс Фридрих фон Бранденщайн, Хоспиталиери, Хеймскрингла, Цетине, ... Разширете индекс (51 Повече ▼) »
Кристиан Детлев фон Рантцау-Брайтенбург
Кристиан Детлев фон Рантцау-Брайтенбург (Christian Detlev, Graf zu Rantzau-Breitenburg; * 11 март 1644; † 8 септември 1697, имение Драге в район Щайнбург, Шлезвиг-Холщайн) е 2.
Виж 1697 и Кристиан Детлев фон Рантцау-Брайтенбург
Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт
Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт (Christiane Eberhardine von Brandenburg-Bayreuth; * 29 декември 1671, Байройт; † 4 септември 1727, Преч на Елба) от фамилията Хоенцолерн, е принцеса от Бранденбург-Байройт и чрез женитба от 1694 до 1727 г.
Виж 1697 и Кристиана Еберхардина фон Бранденбург-Байройт
Катедрала на Осло
Катедралата днес Днешната Катедрала на Осло е завършена през 1697 г.
Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл VII Албрехт (Karl VII Albrecht von Bayern) е като Карл I курфюрст на Бавария от 1726 до 1745 г.
Виж 1697 и Карл VII (Свещена Римска империя)
Карл XI
Карл XI (Karl XI) е крал на Швеция от 5-годишна възраст след смъртта на баща му Карл X през 1660 г.
Виж 1697 и Карл XI
Карл XII
Карл XII (Karl XII) е крал на Швеция от 1697 г.
Виж 1697 и Карл XII
Карл Август I фон Алвенслебен
Карл Август I фон Алвенслебен (Carl August von Alvensleben; Karl August I. von Alvensleben; * 5 април 1661, Хале; † 23 юли 1697, Хелмщет) е благородник от род „фон Алвенслебен“, хановерски дворцов съветник в Брауншвайг-Люнебург на курфюрста на Хановер, домхер в Магдебург и частен учен.
Виж 1697 и Карл Август I фон Алвенслебен
Карл Фердинанд фон Мандершайд
Замък Бланкенхайм Карл Фердинанд фон Мандершайд (Karl Ferdinand von Manderscheid; † 19 декември 1697 в Аахен) е граф на Мандершайд-Бланкенхайм, Геролщайн и Руси.
Виж 1697 и Карл Фердинанд фон Мандершайд
Кайетан Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Водният дворец Фугер в Шмихен Дворец Фугер в Тюркенфелд Дворец Фугер в Кирххайм в Швабия, 17 век Кайетан Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн (Cajetan Joseph Fugger Graf zu Kirchberg und Weissenhorn; * 16 септември 1697 в Мюнхен; † 26 март 1764, погребан в Кирххайм) е граф от род Фугер-Кирхберг-Вайсенхорн, господар на Кирххайм в Швабия, Шмихен (при Аугсбург) и Тюркенфелд.
Виж 1697 и Кайетан Йозеф Фугер фон Кирхберг-Вайсенхорн
Козимо III де Медичи
Кòзимо III де Мèдичи (Cosimo III., * 14 август 1642 във Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 31 октомври 1723 пак там) от фамилията Медичи е от 1670 до 1723 г.
Виж 1697 и Козимо III де Медичи
Пърт (Западна Австралия)
Пърт (Perth) е най-големият град и столица на щата Западна Австралия.
Виж 1697 и Пърт (Западна Австралия)
Петър I (Русия)
Петър I Алексеевич (Пётр I Алексеевич) е последният цар на Руското царство (1682 – 1721) и първият император (1721 – 1725) на Руската империя от династията Романови.
Петробарок
Църквата Св. св. Петър и Павел в Нова Басманна, в Москва, 1705 – 1728 Петробарок е условното название на архитектурния стил в Русия през първата половина на 18 век.
Петер Август (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек)
Петер Август фон Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек (Peter August von Schleswig-Holstein-Sonderburg-Beck; Пётр Август ФридрихГольштейн-Бекский; * 7 декември 1697, Кьонигсберг, Прусия; † 22 март 1775, Ревал) от странична линия на Дом Олденбург, е титулар-херцог на Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек (1774 – 1775) и генерал-фелдмаршал.
Виж 1697 и Петер Август (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Бек)
Пепеляшка
Пепеляшка и феята Пепеляшка на бала, илюстрация на Гюстав Доре, 1897 Пепеляшка пробва стъклената пантофка Пепеляшка е популярна народна приказка, позната в множество варианти по цял свят в различни епохи и на различни континенти.
Виж 1697 и Пепеляшка
Ото фон Квален
Ото фон Квален (Otto von Qualen; * 11 ноември 1697; † 10 октомври 1767 във Виндеби, Шлезвиг-Холщайн) е благородник от стария род Квален в Шлезвиг-Холщайн, господар на Виндеби, херцогски камер-юнкер и датски конференц-съветник.
Август II
Август II Силни (ФридрихАвгуст I) (August II der Starke, August II Mocny, Augustas II, Аўгуст Моцны; * 12 май 1670, Дрезден, Курфюрство Саксония; † 1 февруари 1733, Варшава, Жечпосполита) е крал на Полша и велик княз на Литва от 1697 до 1706 и от 1709 до 1733 г., както и курфюрст на Саксония в периода 1694 – 1733 г.
Виж 1697 и Август II
Август Лудвиг (Анхалт-Кьотен)
Август Лудвиг фон Анхалт-Кьотен (August Ludwig von Anhalt-Köthen; * 9 юни 1697 в Кьотен; † 6 август 1755 в Кьотен) от род Аскани е управляващ княз на Анхалт-Кьотен (1728–1755).
Виж 1697 и Август Лудвиг (Анхалт-Кьотен)
Амалия Катарина фон Валдек-Айзенберг
Амалия Катарина фон Валдек-Айзенберг (Amalia Katharina von Waldeck-Eisenberg) е графиня от Валдек-Айзенберг и чрез жентитба графиня в Ербахв Оденвалд.
Виж 1697 и Амалия Катарина фон Валдек-Айзенберг
Антоан Вато
Жан-Антоан Вато (Jean Antoine Watteau или Wateau) е френски художник от края на 17 и началото на 18 век, представител на стила рококо.
Николаус Брунс
Николаус Брунс (Nicolaus Bruhns) (1665 – 29 март 1697 г.) е германски композитор и органист, един от най-забележителните музиканти на своето време.
Рабе Хайнрих I фон Шпигел
Останки от замък Дезенберг Дворецът Швекхаузен Рабе ХайнрихI фон Шпигел (Rabe Heinrich I von Spiegel; * 1697; † 19 февруари 1745) е благородник от род фон Шпигел, споменат за пръв път в документи през 1224 г.
Виж 1697 и Рабе Хайнрих I фон Шпигел
Савойска династия
280x280пкс Савойската династия или Дом Савоя е една от най-старите династии в Европа, засвидетелствана от края на X век на територията на Кралство Бургундия.
Силвиус II Фридрих (Вюртемберг-Оелс)
Силвиус II Фридрихфон Вюртемберг-Оелс (Sílvius II Friedrich von Württemberg-Oels; * 21 февруари 1651, Оелс; † 3 юни 1697, Оелс) от Дом Вюртемберг (Линия Вайлтинген), е херцог на Вюртемберг-Оелс в Силезия (1668 – 1697).
Виж 1697 и Силвиус II Фридрих (Вюртемберг-Оелс)
Симон Хайнрих (Липе)
Симон Хайнрихфон Липе-Детмолд (Simon Heinrich zur Lippe-Detmold; * 13 март 1649 в Щернберг; † 2 май 1697 в Детмолд) от Дом Липе е от 1666 до 1697 г.
Виж 1697 и Симон Хайнрих (Липе)
Синята брада
Синята брада е народна приказка, преразказана от Шарл Перо и публикувана за първи път през 1697 г.
Спящата красавица (приказка)
Спящата красавица (издавана в миналото като „Спящата хубавица“) е народна приказка, най-популярните версии на която са преразказани от Шарл Перо (1697) и Братя Грим (1812).
Виж 1697 и Спящата красавица (приказка)
Списък на владетелите на Лотарингия
Това е списък на владетелите на Лотарингия. Лотарингия влиза до 855 г.
Виж 1697 и Списък на владетелите на Лотарингия
Списък на великите везири на Османската империя
Това е списък на великите везири на Османската империя.
Виж 1697 и Списък на великите везири на Османската империя
Списък на немските фелдмаршали
Списъкът по-долу отразява всички германски военни, които са имали немското звание фелдмаршал.
Виж 1697 и Списък на немските фелдмаршали
Улрих фон Шверин (1648 – 1697)
Улрихфон Шверин (Ulrich Graf von Schwerin; * 18 февруари 1648 в Льовиц (част от Духеров) в Мекленбург-Предна Померания; † 8 август 1697 в Барт в Мекленбург-Предна Померания) e граф, благородник от род Шверин от Мекленбург, господар в Льовиц, кралски шведски управленски съветник, дворцов хауптман в Шверин.
Виж 1697 и Улрих фон Шверин (1648 – 1697)
Франц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд)
Франц Йосиас фон Саксония-Кобург-Заалфелд (Franz Josias von Sachsen-Coburg-Saalfeld; * 25 септември 1697, Заалфелд; † 16 септември 1764, Родах) от рода на Ернестинските Ветини, е от 1729 до 1764 г.
Виж 1697 и Франц Йосиас (Саксония-Кобург-Заалфелд)
Франческо Реди
Франческо Реди (Francesco Redi) е италиански лекар, натуралист и поет.
Фридрих Кристиан фон Цинцендорф-Потендорф
ФридрихКристиан фон Цинцендорф-Потендорф (Friedrich Christian von Zinzendorf und Pottendorf) е имперски граф, господар на Цинцендорф и Потендорф в Австрия, камерхер в Курфюрство Саксония.
Виж 1697 и Фридрих Кристиан фон Цинцендорф-Потендорф
Фридрих Бернхард (Пфалц-Гелнхаузен)
ФридрихБернхард фон Пфалц-Биркенфелд-Гелнхаузен- (Friedrich Bernhard von Pfalz-Birkenfeld-Gelnhausen; * 28 май 1697, Гелнхаузен; † 5 август 1739, Гелнхаузен) от страничната линия на Вителсбахите в Пфалц, е пфалцграф и херцог на Цвайбрюкен-Биркенфелд цу Гелнхаузен.
Виж 1697 и Фридрих Бернхард (Пфалц-Гелнхаузен)
Фридрих Лудвиг фон Дона-Карвинден
ФридрихЛудвиг фон Дона-Карвинден (Friedrich Ludwig zu Dohna-Carwinden; * 27 март/6 април 1694/31 август 1697, Дрезден; † 6 януари 1749, Везел, Мекленбург-Предна Померания) е бургграф и граф на Дона-Карвинден, пруски генерал-фелдмаршал и дипломат, комтур на Лагов, амтхауптман на Тайденбург-Золдау и Вилемберг.
Виж 1697 и Фридрих Лудвиг фон Дона-Карвинден
Фридрих Лудвиг фон Дона-Райхертсвалде
ФридрихЛудвиг фон Дона-Райхертсвалде (Friedrich Ludwig Burggraf und Graf zu Dohna-Reichertswalde; * 8 юни 1697, Райхертсвалде (Мораг), Силезия, Източна Прусия, Полша); † 21 юни 1766, Райхертсвалде) е бургграф и граф на Дона-Лаук-Райхертсвалде, господар на Засен.
Виж 1697 и Фридрих Лудвиг фон Дона-Райхертсвалде
Фридрих Лудвиг фон Ден
ФридрихЛудвиг фон Ден (Friedrich Ludwig von Dehn; * 7 септември 1697; † 2 юли 1771, Лудвигсбург, Шлезвиг-Холщайн) е граф и датски дипломат.
Виж 1697 и Фридрих Лудвиг фон Ден
Филип Ернст фон Хоенлое-Валденбург
Филип Ернст фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (Philipp Ernst von Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfurst;; * 29 декември 1663 в Шилингсфюрст, Бавария; † 29 ноември 1759) е от 1697 до 1759 г.
Виж 1697 и Филип Ернст фон Хоенлое-Валденбург
Фердинанд III
Фердинанд III е император на Свещената Римска империя в периода 15 февруари 1637 – 1657 година, крал на Унгария от 1625 година, крал на Бохемия от 1627 г., и наследява баща си като Римско-немски крал през 1636 г., и оттам и като император на Свещената римска империя 1637 г.
Хузум
Хузум (Husum, на фризийски Hüsem) е град в Северна Германия, провинция Шлезвиг-Холщайн.
Виж 1697 и Хузум
Християнството в дати
Християнството в дати представлява хронологично представяне на по-важните дати и личности в историята на християнството от смъртта на Иисус Христос до днешно време.
Виж 1697 и Християнството в дати
Хайнрих II Ройс-Унтерграйц
Долният дворец/''Унтерграйц'' в Грайц (отзад Горният дворец/''Оберграйц''), 2009 Дворецът Бургк на река Зале ХайнрихII Ройс-Унтерграйц (Heinrich II Reuss zu Untergreiz; * 8 януари 1634 в Грайц; † 5 октомври 1697 в Гера) от фамилията Ройс (Ройс стара линия) е господар на Роус-Унтерграйц (1667 – 1673), от 26 август 1673 г.
Виж 1697 и Хайнрих II Ройс-Унтерграйц
Хайнрих VI Роус-Оберграйц
Горният дворец в Грайц ХайнрихVI Роус-Оберграйц (Heinrich VI Graf Reuss zu Obergreiz; * 7 август 1649 в Грайц; † 11 октомври 1697 в Сцегедин/Сегед, Унгария) от фамилията Ройс „старата линия“ е граф на Роус-Оберграйц на 26 август 1673 г.
Виж 1697 и Хайнрих VI Роус-Оберграйц
Хайнрих Август фон Щолберг-Шварца
ХайнрихАвгуст фон Щолберг-Шварца (Heinrich August zu Stolberg-Schwarza; * 17 юни 1697 в Гедерн; † 14 септември 1748 в Шварца) от фамилията Щолберг е граф на Щолберг-Шварца.
Виж 1697 и Хайнрих Август фон Щолберг-Шварца
Хайнрих Йозеф фон Ауершперг
ХайнрихЙозеф Йохан фон Ауершперг (Heinrich Josef Johann 4.Fürst von Auersperg) е от 1713 г.
Виж 1697 и Хайнрих Йозеф фон Ауершперг
Ханс Фридрих фон Бранденщайн
Ханс Фридрихфон Бранденщайн (Hans Friedrich von Brandenstein; * 1634; † 10 октомври 1697) е фрайхер от род Бранденщайн от Тюрингия.
Виж 1697 и Ханс Фридрих фон Бранденщайн
Хоспиталиери
Хоспиталиери (Ordre des Hospitaliers; Ordni ta’ San Ġwann), известни и като Йоанити, са членове на католически рицарски орден, наричан Малтийски орден, с официално име Суверенен военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта (Sovrano militare ordine ospedaliero di San Giovanni, di Gerusalemme, di Rodi e di Malta).
Хеймскрингла
Хеймскрингла (на исландски Heimskringla, в превод „Земният кръг“) е сборник скандинавски саги, чийто автор се предполага, че е исландският поет и историк Снори Стурлусон.
Цетине
Цетине (Cetinje), остаряло Цетина, e град в южната част на Черна гора, административен център на едноименната община.
Виж 1697 и Цетине
Червената шапчица
Червената шапчица е приказка, пресъздадена от Шарл Перо във Франция и Братя Грим в Германия.
Шарл Перо
Шарл Перо (Charles Perrault) е френски писател и фолклорист, автор на голям брой детски приказки, сред които Спящата красавица, Синята брада, Котаракът в чизми, Пепеляшка, Малечко Палечко, Червената шапчица, Магарешката кожа и други.
Виж 1697 и Шарл Перо
Шварцбург-Зондерсхаузен
Шварцбург-Зондерсхаузен (Fürstentum Schwarzburg-Sondershausen.) е княжество в Свещената римска империя в днешна Тюрингия от 1599 до 1918 г.
Виж 1697 и Шварцбург-Зондерсхаузен
Ян Дисмас Зеленка
Ян Дисмас Зеленка (Jan Dismas Zelenka) е чешки композитор от епохата на Барока.
Мария Аделаида Савойска
Мария Аделаида Савойска (* 6 декември 1685, Торино, Савойско херцогство; † 12 февруари 1712, Версайски дворец, Кралство Франция) е принцеса на Савоя и чрез брак дофинa на Франция, майка на френския крал Луи XV.
Виж 1697 и Мария Аделаида Савойска
Макуахуитъл
Макуахуитъл (maːˈkʷawit͡ɬ) е ръкопашно оръжие, издялано от дърво във формата на меч, използвано от ацтеките и маите.
Малечко Палечко
Малечко Палечко (Le Petit Poucet) е популярна детска приказка, написана от Шарл Перо и издадена през 1697 година.
Източнокатолически църкви
Източнокатолическите църкви са онези части на католическата църква, които признават върховенството на римския папа и католическите догми, но използват някои от източните обреди.
Виж 1697 и Източнокатолически църкви
Изопериметрична задача
Изопериметричната задача (от лат. „изо“ + „периметър“) е задача за намиране на максимална площ при зададена обиколка.
Виж 1697 и Изопериметрична задача
Император на Свещената Римска империя
Тази страница е списък на императорите на Свещената Римска империя от основаването ѝ от Карл Велики през 800 г.
Виж 1697 и Император на Свещената Римска империя
Брюксел
Брюксел (Bruxelles; Brussel; Brüssel) е столица на Белгия.
Виж 1697 и Брюксел
Баш чаршия
Баш чаршия (Baščaršija; Башчаршија) е пазарен площад и кварталът около него – запазената стара част на Сараево, столицата на Босна и Херцеговина.
Битка при Зента
Битката при Зента между християнските сили, предвождани от Евгений Савойски, и османската армия, предвождана лично от султан Мустафа II, се състои на 11 септември 1697 г.
Бернард
Бернард е собствено име и фамилия, както и наименование.
Виж 1697 и Бернард
Вал ди Суза
Долината в регион Пиемонт Долината на Суза (Val di Susa, Valle di Susa – Вал ди Суза, Вале ди Суза; на пиемонтски: Valsusa; на окситански: Val Susa; на франко-провансалски: Vâl Susa; Vallée de Suse – Вале дьо Суз) е алпийска долина, разположена в западната част на регион Пиемонт (Северна Италия) западно от град Торино, граничеща с Франция.
Винченцо Гонзага Дория
Винченцо Гонзага Дориа (Vincenzo Gonzaga Doria, * 1602 в Гуастала, † 23 октомври 1697 в Саламанка) от род Гонзага е испански военен, вицекрал на Валенсия (1663), вицекрал на Каталония (1664 – 1667) и вицекрал на Сицилия от 1678 г.
Виж 1697 и Винченцо Гонзага Дория
Велик магистър на Малтийския орден
Герб на Великия магистър на Малтийския орден. Велик магистър на Суверенния военен орден на хоспиталиерите на Свети Йоан, от Йерусалим, Родос и Малта е ненаследствена титла, с която се удостоява избраният за предводител на Малтийския духовно-военен орден, от 1099 г.
Виж 1697 и Велик магистър на Малтийския орден
Грегорио Барбариго
Грегорио Барбариго (Gregorio Barbarigo) е венециански кардинал, канонизиран от Католическата църква.
Георг Алберт фон Мансфелд
Георг Алберт фон Мансфелд (Georg Albert von Mansfeld-Vorderort; * 4 май 1642; † 1696/1697) е граф на Мансфелд-Фордерорт.
Виж 1697 и Георг Алберт фон Мансфелд
Драгоево
Драгоево е село в Североизточна България.
Виж 1697 и Драгоево
Джан Гастоне де Медичи
Джовàни Батѝста Гастòне де Мèдичи (Giovanni Battista Gastone de’ Medici; * 24 или 25 май 1671, Флоренция, Велико херцогство Тоскана; † 9 юли 1737, пак там) е от 1723 до 1737 г.
Виж 1697 и Джан Гастоне де Медичи
Деветгодишна война
Деветгодишната война (1688 – 1697 г.) е наричана от историците и с много други имена: Войната на Аугсбургската лига, Войната на Великия съюз, Войната за Пфалцкото наследство.
Ернст Фридрих фон Андлау
Ернст Фридрихфон Андлау (Ernst Friedrich von Andlau, Freiherr von Andlau, Herr zu Birseck; * ок. 1627, кръстен 27 май 1627 в Ензисхайм в кантон Базел Ландшафт; † 28 ноември 1697 в Делсберг/Дьолемон в кантон Юра, Швейцария) е господар в Андлау в Елзас/Гранд Ест и Бирзек в кантон Базел Ландшафт, издигнат на фрайхер на Андлау в Елзас/Гранд Ест на 16 март 1676 г.
Виж 1697 и Ернст Фридрих фон Андлау
Ернестина Теодора фон Пфалц-Зулцбах
Ернестина Теодора фон Пфалц-Зулцбах(Ernestine Theodora von Pfalz-Sulzbach; * 15 май 1697, Зулцбах; † 14 април 1775, Нойбург на Дунав) от фамилията Вителсбахи, е пфалцграфиня от Пфалц-Зулцбахи чрез женитба ландграфиня на Хесен-Ванфрид.
Виж 1697 и Ернестина Теодора фон Пфалц-Зулцбах
Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска
Елеонора Мария Йозефа Австрийска (Eleonore Maria Josefa von Österreich) е ерцхерцогиня на Австрия, кралица на Полша (1670 – 1673) и херцогиня на Лотарингия (1678 – 1697).
Виж 1697 и Елеонора Мария Хабсбург-Австрийска
Лудвиг Густав фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст
Лудвиг Густав фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (Ludwig Gustav von Hohenlohe-Waldenburg-Schillingsfurst; * 8 юни 1634; † 21 февруари 1697, Франкфурт на Майн) е граф на Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст (1635 – 1697).
Виж 1697 и Лудвиг Густав фон Хоенлое-Валденбург-Шилингсфюрст
Лужица
Лу́жица (Lausitz; Łužica; Łužyca; Łużyce) e историческа област, която обхваща основно части от източните германски провинции Саксония и Бранденбург и малки територии от Югозападна Полша (Долносилезко войводство) и Северна Чехия.
Виж 1697 и Лужица
Луиза Кристина фон Хесен-Дармщат
Луиза Кристина фон Хесен-Дармщат (Luise Christine von Hessen-Darmstadt; * 5 февруари 1636, Марбург; † 11 ноември 1697, Щолберг в Харц) е принцеса от Хесен-Дармщат и чрез женитба графиня на Щолберг.
Виж 1697 и Луиза Кристина фон Хесен-Дармщат
Латвийски етнографски музей на открито
Латвийският етнографски музей на открито в Рига е сред най-старите и най-големи музеи на открито в Европа, със статут на национален паметник на културата.
Виж 1697 и Латвийски етнографски музей на открито
Йохан Адолф I (Саксония-Вайсенфелс)
Йохан Адолф I фон Саксония-Вайсенфелс (Johann Adolf I von Sachsen-Weißenfels; * 2 ноември 1649, Хале на Заале; † 24 май 1697, Вайсенфелс) от рода на Албертинските Ветини, е вторият херцог на Саксония-Вайсенфелс и княз на Саксония-Кверфурт (1680 – 1697).
Виж 1697 и Йохан Адолф I (Саксония-Вайсенфелс)
Йохан Александер фон Каленберг
Дворец Мускау Йохан Александер фон Каленберг (Johann Alexander Graf von Callenberg; * 12 март 1697 в Мускау; † 13 февруари 1776 в Мускау) е граф на Каленберг.
Виж 1697 и Йохан Александер фон Каленберг
Йохан Беро Ернст фон Рехберг
Йохан Беро Ернст фон Рехберг (Johann Bero Ernst Freiherr von Rechberg; * 2 декември 1697, Келмюнц на Илер; † 12 май 1745, дворец Вайсенщайн) от благородническия швабски род Рехберг, е фрайхер на Рехберг в Хоенрехберг (при Швебиш Гмюнд), Келмюнц, Вайсенщайн, Донцдорф и Келмюнц, императорсрски и курфюрстки-баварски кемерер и полковник на кавалерията.
Виж 1697 и Йохан Беро Ернст фон Рехберг
Йохан Георг (Саксония-Вайсенфелс)
Йохан Георг фон Саксония-Вайсенфелс (Johann Georg von Sachsen-Weißenfels; * 13 юли 1677, Хале; † 16 март 1712, Вайсенфелс) от рода на Албертинските Ветини е от 1697 до 1712 г.
Виж 1697 и Йохан Георг (Саксония-Вайсенфелс)
Йохан Лудвиг Вилхелм (Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург)
Йохан Лудвиг Вилхелм фон Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург (Johann Ludwig Wilhelm on Leiningen-Dagsburg-Falkenburg; * 5 април 1697, дворец Бройч, Мюлхайм ан дер Рур; † ноември 1762) е граф на Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург.
Виж 1697 и Йохан Лудвиг Вилхелм (Лайнинген-Дагсбург-Фалкенбург)
Йохан Йоаким Кванц
„Флейтов концерт на ФридрихВелики в Сансуси“ (Карл Филип Емануил Бахакомпанира на клавесина, Кванц е най-вдясно), от Адолф фон Менцел, 1852 г. Йохан Йоаким Кванц (Johann Joachim Quantz) (30 януари 1697 – 12 юли 1773) е германски флейтист, композитор, музикален теоретик и майстор на флейти.
Йохана Елизабет фон Баден-Дурлах
Йохана Елизабет фон Баден-Дурлах(Johanna Elisabeth von Baden-Durlach; * 3 октомври 1680, замък Карлсбург, Дурлах; † 2 юли 1757, дворец Щетен) от фамилията Дом Баден, е принцеса от Баден-Дурлахи чрез женитба херцогиня на Вюртемберг (1697 – 1733).
Виж 1697 и Йохана Елизабет фон Баден-Дурлах
1 април
1 април е 91-вият ден в годината според григорианския календар (92-ри през високосна).
Виж 1697 и 1 април
1 март
1 март е 60-ият ден в годината според григорианския календар (61-ви през високосна година).
Виж 1697 и 1 март
10 ноември
10 ноември е 314-ият ден в годината според григорианския календар (315-и през високосна).
11 септември
11 септември е 254-тият ден в годината според григорианския календар (255-и през високосна).
14 март
14 март е 73-тият ден в годината според григорианския календар (74-ти през високосна година).
Виж 1697 и 14 март
18 февруари
18 февруари е 49-ият ден в годината според григорианския календар.
19 април
19 април е 109-ият ден в годината според григорианския календар (110-и през високосна).
Виж 1697 и 19 април
20 януари
20 януари е 20-ият ден в годината според григорианския календар.
Виж 1697 и 20 януари
20 април
20 април е 110-ият ден в годината според григорианския календар (111-и през високосна година).
Виж 1697 и 20 април
24 ноември
24 ноември е 328-ият ден в годината според григорианския календар (329-и през високосна).
26 октомври
26 октомври е 299-ият ден в годината според григорианския календар (300-и през високосна година).
29 март
29 март е 88-ият ден в годината според григорианския календар (89-и през високосна година).
Виж 1697 и 29 март
5 април
5 април е 95-ият ден в годината според григорианския календар (96-и през високосна).
Виж 1697 и 5 април
6 август
6 август е 218-ият ден в годината според григорианския календар (219-и през високосна година).
Виж 1697 и 6 август
7 октомври
7 октомври е 280-ият ден в годината според григорианския календар (281-ви през високосна).