Прилики между Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой
Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой има 9 общи неща (в Юнионпедия): Карско море, Амур, Ангара, Русия, Селенга, Хилок, Монголия, Байкал, Енисей.
Карско море
Катер на въздушна възглавница Хивус-10 на брега на Карско море Ка̀рско море (Карское море) е периферно море на Северения ледовит океан.
Карско море и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Карско море и Чикой ·
Амур
Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.
Амур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Амур и Чикой ·
Ангара
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей.
Ангара и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Ангара и Чикой ·
Русия
Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.
Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Русия и Чикой ·
Селенга
Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.
Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Селенга и Чикой ·
Хилок
Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.
Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Хилок и Чикой ·
Монголия
Монголия (Монгол Улс; до 1992 г. Монголска народна република) е държава в Източна Азия (в Централна Азия според международната дефиниция на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО), граничеща с Русия на север и с Китай на юг.
Монголия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Монголия и Чикой ·
Байкал
Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.
Байкал и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Байкал и Чикой ·
Енисей
Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.
Енисей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) · Енисей и Чикой ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой са по-чести
- Какви са приликите между Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой
Сравнение между Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой
Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) има 398 връзки, докато Чикой има 18. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 2.16% = 9 / (398 + 18).
Препратки
Тази статия показва връзката между Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (XVIII в.) и Чикой. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: