Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Яблонов хребет

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Яблонов хребет

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) vs. Яблонов хребет

Разликите между Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Яблонов хребет не са налични.

Амур

Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.

Амур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Амур и Яблонов хребет · Виж повече »

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Русия и Яблонов хребет · Виж повече »

Селенга

Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.

Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Селенга и Яблонов хребет · Виж повече »

Тихия океан

#виж Тихи океан.

Тихия океан и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Тихия океан и Яблонов хребет · Виж повече »

Хилок

Хило̀к (на бурятски: Хëлго мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край (625 km) и Република Бурятия (215 km), десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 840 km, която ѝ отрежда 61-во място по дължина сред реките на Русия. Река Хилок води началото си от езерото Арахлей (58,5 km2), разположено на 961 m н.в., на 30 km северозападно от град Чита, Забайкалски край. След като премине през Шакшинското езеро (53,6 km2) се насочва на юг, като тече в широка междупланинска долина. След станция Сохондо реката завива на югозапад и на протежение от над 400 km тече между Яблоновия хребет на юг и хребета Цаган Хуртей на север. При село Сарантуй Хилок навлиза в дългата над 100 km Хилокска котловина, като тук долината ѝ се разширява от 2 – 3 до 10 – 15 km и, в която тя силно меандрира и се разделя на ръкави. След град Хилок излиза от котловината и долината ѝ отново се стеснява. След устието на най-големия си приток Унга (ляв) Хилок навлиза в Бичурската котловина (дължина около 150 km и ширина до 20 km), разположена между Малханския хребет на юг и Заганския хребет на север. Тук течението ѝ отново се успокаява, появяват се характерните меандри, старици, ръкави и дълги пясъчни острови. В края на котловината (при село Нижний Мангиртуй, Република Бурятия) Хилок рязко завива на север, излиза от планините и навлиза в хълмистото Селенгинско средногорие. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 242 km, на 519 m н.в., в Република Бурятия. Карта на водосборния басейн на река Селенга. Водосборният басейн на Хилок има площ от 38,5 хил. km2, което представлява 8,61% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Забайкалски край и Република Бурятия. Във водосборния ѝ басейн има 1752 езера, сред които са големите Арахлей, Шакшинско, Ирген и Голям Ундугун. Границите на водосборния басейн на реката са следните.

Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Хилок и Яблонов хребет · Виж повече »

Шилка (река)

Карта на водосборния басейн нарека Амур Карта на водосборния басейн на река Шилка Шѝлка е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Амур от басейна на Охотско море.

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Шилка (река) · Шилка (река) и Яблонов хребет · Виж повече »

Малхански хребет

Физикогеографска карта на Забайкалски край Малха̀нският хребет (Даурский хребет) е нископланински хребет в южната част на Забайкалието, в западната част на Забайкалски край и югоизточната част на Бурятия в Русия.

Малхански хребет и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Малхански хребет и Яблонов хребет · Виж повече »

Ингода

Карта на водосборния басейн на река Шилка Ингода̀ е река в Азиатската част на Русия, Южен Сибир, Забайкалски край, лява съставяща на река Шилка от басейна на Амур.

Ингода и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Ингода и Яблонов хребет · Виж повече »

Витим

Карта на водосборния басейн на река Лена Устието на Витим Карта на водосборния басейн на река Витим Витѝм (на евенкски: Видым) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Република Бурятия, Забайкалски край Иркутска област и Република Якутия (Саха), десен приток на Лена.

Витим и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Витим и Яблонов хребет · Виж повече »

Енисей

Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.

Енисей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Енисей и Яблонов хребет · Виж повече »

Лена

Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.

Лена и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Лена и Яблонов хребет · Виж повече »