Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)

Хилок vs. Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)

Разликите между Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) не са налични.

Прилики между Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)

Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) има 9 общи неща (в Юнионпедия): Карско море, Амур, Ангара, Русия, Селенга, Чикой, Байкал, Енисей, Лена.

Карско море

Катер на въздушна възглавница Хивус-10 на брега на Карско море Ка̀рско море (Карское море) е периферно море на Северения ледовит океан.

Карско море и Хилок · Карско море и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Амур

Амур (Амур; на трад. китайски: 黑龍江, Хъйлундзян) е голяма река в Азиатската част на Русия, Далечния Изток, Забайкалски край, Амурска област, Еврейска автономна област и Хабаровски край и Китай, провинция Хъйлундзян.

Амур и Хилок · Амур и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Ангара

Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн само на река Ангара без този на езерото Байкал Ангара̀ (на бурятски: Ангар мүрэн) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Иркутска област и Красноярски край десен приток на река Енисей.

Ангара и Хилок · Ангара и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Русия

Русѝя (Росси́я) или Ру̀ска федера̀ция (Росси́йская Федера́ция), съкратено РФ е държава в Европа и Азия, заемаща източната част (38,6 %) на Европа и северната част (30,7 %) на Азия.

Русия и Хилок · Русия и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Селенга

Карта на водосборния басейн на река Енисей Карта на водосборния басейн на река Селенга. Селенга̀ (на бурятски: Сэлэнгэ мүрэн; Сэлэнгэ мөрөн) е голяма река в Монголия, аймаци Хьовсгьол, Булган и Селенге и Азиатската част на Русия, Република Бурятия вливаща се в езерото Байкал.

Селенга и Хилок · Селенга и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Чикой

Карта на водосборния басейн на река Селенга. Чико̀й (на бурятски: Сухэ мурэн) е река в Азиатската част на Русия, Забайкалски край и Република Бурятия и Монголия, аймак Селенге, десен приток на Селенга. Дължината ѝ е 769 km, която ѝ отрежда 76-о място по дължина сред реките на Русия. Река Чикой води началото си от източния склон на Чикоконския хребет, на 1810 m н.в., в югозападната част на Забайкалски край. В горното си течение реката тече покрай източния склон на хребета, след което го заобикаля от север и навлиза в източната част на Чикойската котловина. В този участък долината ѝ е тясна, със стръмни склонове, а течението бурно с множество прагове и бързеи. През Чикойската котловина, разположена южно от Малханския хребет река Чикой тече на протежение от 130 km в посока запад-югозапад, като тук долината ѝ е значително по-широка от 1 – 2 до 8 km, а течението по-спокойно. След това реката отново навлиза в тесен участък, разположен между Асинския и Мензинския хребети на югоизток и Малханския хребет на северозапад. След устието на река Катанца, на протежение от около 140 km Чикой служи за граница между Русия и Монголия, като тук заобикаля от югозапад Малханския хребет в дълбока и тясна долина. При село Чикой, Република Бурятия реката излиза от планините и навлиза в ниското Селенгинско средногорие. В този последен участък от течението ѝ долината ѝ става широка, с полегати склонове, появява се широка заливна тераса, в която Чикой се разделя на множество ръкави и образува дълги и непостоянни острови. Течението ѝ е бавно и спокойно. Влива се отдясно в река Селенга, при нейния 285 km, на 535 m н.в., при село Новоселенгинск, Република Бурятия. Водосборният басейн на Чикой има площ от 46,2 хил. km2, което представлява 10,34% от водосборния басейн на река Селенга и обхваща части от Република Бурятия и Забайкалски край в Русия и аймаците Тьов, Селенге и Хентий в Монголия. Границите на водосборния басейн на реката са следните.

Хилок и Чикой · Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) и Чикой · Виж повече »

Байкал

Байкал е езеро с тектоничен произход, разположено в южната част на Източен Сибир, на границата между Иркутска област и Република Бурятия.

Байкал и Хилок · Байкал и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Енисей

Карта на водосборния басейн на река Енисей Голям (вляво) и Малък Енисей при град Кизил Енисѐй (Енисей, на евенкски Ионесси „голяма вода“, на хакаски Ким, на тувински Улуг-Хем „велика река“, на кетски Хук, на селкупски Пуул Таяс-колд, на ненецки Енся’ ям’, на ескимоски Eнненайваам) е голяма река в Азиатската част на Русия, Среден Сибир, Република Тува, Красноярски край и Република Хакасия.

Енисей и Хилок · Енисей и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Лена

Ле́на (Лена; Өлүөнэ; Зγлхэ) е река в Азиатската част на Русия, Източен Сибир, Иркутска област и Република Якутия (Саха), най-пълноводната река в Източен Сибир.

Лена и Хилок · Лена и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900)

Хилок има 18 връзки, докато Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900) има 277. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 3.05% = 9 / (18 + 277).

Препратки

Тази статия показва връзката между Хилок и Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (1880-1900). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:

Хей! Ние сме на Facebook сега! »