Прилики между Хайнрих I фон Монфор и Хуго I (Монфор)
Хайнрих I фон Монфор и Хуго I (Монфор) има 15 общи неща (в Юнионпедия): Кур (град), Пфалцграфство Тюбинген, Рудолф I фон Верденберг, Реция, Фрайзинг, Фридрих вилдграф фон Кирбург, Хуго II (Тюбинген), Хуго II фон Монфор-Брегенц, Хайнрих IX (Бавария), Швейцарски исторически лексикон, Швейцария, Графство Брегенц, Горна Германия, Елизабет фон Брегенц, Емихо вилдграф фон Кирбург.
Кур (град)
Хур или Кур (на стандартен немски Chur, на немски се произнася; Coire, Коар, Coira, Койра, на романш Cuira, Куойра, на швейцарски немски, Хуур) е град в Швейцария, столица на кантон Граубюнден и административен център на едноименната община Кур в окръг Плесур.
Кур (град) и Хайнрих I фон Монфор · Кур (град) и Хуго I (Монфор) ·
Пфалцграфство Тюбинген
Пфалцграфството Тюбинген (Pfalzgrafschaft Tübingen) е пфалцграфство през Средновековието в Тюбинген.
Пфалцграфство Тюбинген и Хайнрих I фон Монфор · Пфалцграфство Тюбинген и Хуго I (Монфор) ·
Рудолф I фон Верденберг
Рудолф I фон Верденберг (Rudolf I von Werdenberg; * ок. 1190; † октомври 1244 и 7 октомври 1247) от род Верденберги е граф на Верденберг-Монфорт-Брегенц, родител на графовете фон Верденберг.
Рудолф I фон Верденберг и Хайнрих I фон Монфор · Рудолф I фон Верденберг и Хуго I (Монфор) ·
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.
Реция и Хайнрих I фон Монфор · Реция и Хуго I (Монфор) ·
Фрайзинг
Фрайзинг (Freising) е град в Бавария, Германия, на север от Мюнхен, с население 48 318 жители (по приблизителна оценка от декември 2017 г.). Там се намират катедрала в романски стил (1160 г.), бивш бенедиктински манастир, факултети на Техническия университет Мюнхен, Висш технически институт.
Фрайзинг и Хайнрих I фон Монфор · Фрайзинг и Хуго I (Монфор) ·
Фридрих вилдграф фон Кирбург
Фридрихфон Кирбург (Friedrich Wildgraf von Kyrburg; * пр. 1288; † сл. 1310) от фамилията на вилдграфовете фон Даун и Кирбург, е вилдграф на Кирбург, велик приор, провинц-майстор на Ордена на Тамплиерите за Горна Германия.
Фридрих вилдграф фон Кирбург и Хайнрих I фон Монфор · Фридрих вилдграф фон Кирбург и Хуго I (Монфор) ·
Хуго II (Тюбинген)
Хуго II фон Тюбинген (Hugo II von Tübingen, * 1115, † 18 декември 1182) е пфалцграф на Тюбинген от 1152 до 1182 г.
Хайнрих I фон Монфор и Хуго II (Тюбинген) · Хуго I (Монфор) и Хуго II (Тюбинген) ·
Хуго II фон Монфор-Брегенц
Хуго II фон Монфор-Брегенц (Hugo II, Graf von Montfort-Bregenz; * ок. 1195; † 11 август 1260) е граф на Монфор-Брегенц (1234 – 1260).
Хайнрих I фон Монфор и Хуго II фон Монфор-Брегенц · Хуго I (Монфор) и Хуго II фон Монфор-Брегенц ·
Хайнрих IX (Бавария)
ХайнрихЧерния или ХайнрихIX (Heinrich IX, „der Schwarze“; * 1075; † 13 декември 1126,Равенсбург) е херцог на Бавария от 1120 до 1126 г.
Хайнрих I фон Монфор и Хайнрих IX (Бавария) · Хайнрих IX (Бавария) и Хуго I (Монфор) ·
Швейцарски исторически лексикон
мини Томове от Швейцарския исторически лексикон Швейцарският исторически лексикон (Historische Lexikon der Schweiz; Dictionnaire historique de la Suisse; Dizionario storico della Svizzera), съкратено HLS, е швейцарски проект, започнат през 1988 г., който представя състоянието на знанието за историята на Швейцария във вид на енциклопедия.
Хайнрих I фон Монфор и Швейцарски исторически лексикон · Хуго I (Монфор) и Швейцарски исторически лексикон ·
Швейцария
Швейцария (die Schweiz, Suisse, Svizzera, Svizra), официално – Швейцарска конфедерация (Confoederatio Helvetica, Schweizerische Eidgenossenschaft, Confédération suisse, Confederazione Svizzera, Confederaziun svizra) е малка вътрешноконтинентална федерация от 26 кантона в Централна Европа.
Хайнрих I фон Монфор и Швейцария · Хуго I (Монфор) и Швейцария ·
Графство Брегенц
Графство Брегенц (Grafschaft Bregenz) е графство през Средновековието от 1043 до 1160 г.
Графство Брегенц и Хайнрих I фон Монфор · Графство Брегенц и Хуго I (Монфор) ·
Горна Германия
Горна Германия (Germania Superior) е наречена така, защото се намира над Долна Германия, друга провинция на Римската империя.
Горна Германия и Хайнрих I фон Монфор · Горна Германия и Хуго I (Монфор) ·
Елизабет фон Брегенц
Елизабет фон Брегенц (Elisabeth von Bregenz, * 1152, † сл. 1 април 1216) е графиня от Брегенц и чрез женитба пфалцграфиня на Тюбинген.
Елизабет фон Брегенц и Хайнрих I фон Монфор · Елизабет фон Брегенц и Хуго I (Монфор) ·
Емихо вилдграф фон Кирбург
Емихо (Емих) вилдграф фон Кирбург (Emich (Emicho) Wildgraf von Kyrburg Bischof von Freising; * ок. 1245; † 28 юли 1311) от фамилията на вилдграфовете фон Даун и Кирбург, е 29.
Емихо вилдграф фон Кирбург и Хайнрих I фон Монфор · Емихо вилдграф фон Кирбург и Хуго I (Монфор) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Хайнрих I фон Монфор и Хуго I (Монфор) са по-чести
- Какви са приликите между Хайнрих I фон Монфор и Хуго I (Монфор)
Сравнение между Хайнрих I фон Монфор и Хуго I (Монфор)
Хайнрих I фон Монфор има 32 връзки, докато Хуго I (Монфор) има 40. Тъй като те са по-чести 15, индекса Jaccard е 20.83% = 15 / (32 + 40).
Препратки
Тази статия показва връзката между Хайнрих I фон Монфор и Хуго I (Монфор). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: