Прилики между Трета българска държава и Учредително събрание
Трета българска държава и Учредително събрание има 11 общи неща (в Юнионпедия): Княжество България, Пловдив, Одринска Тракия, Санстефански мирен договор, Северна Добруджа, Тракия, Македония (област), Мизия, Източна Румелия, Берлински договор, Временно руско управление.
Княжество България
Княжество България е официалното наименование на България от приемането на Търновската конституция през 1879 г., последвано от Съединението на Източна Румелия, до обявяването на независимост през 1908 г.
Княжество България и Трета българска държава · Княжество България и Учредително събрание ·
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Пловдив и Трета българска държава · Пловдив и Учредително събрание ·
Одринска Тракия
#виж Одрински вилает.
Одринска Тракия и Трета българска държава · Одринска Тракия и Учредително събрание ·
Санстефански мирен договор
Санстефанският мирен договор е прелиминарен (предварителен) мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г.
Санстефански мирен договор и Трета българска държава · Санстефански мирен договор и Учредително събрание ·
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
Северна Добруджа и Трета българска държава · Северна Добруджа и Учредително събрание ·
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Тракия и Трета българска държава · Тракия и Учредително събрание ·
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Македония (област) и Трета българска държава · Македония (област) и Учредително събрание ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Мизия и Трета българска държава · Мизия и Учредително събрание ·
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Източна Румелия и Трета българска държава · Източна Румелия и Учредително събрание ·
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Берлински договор и Трета българска държава · Берлински договор и Учредително събрание ·
Временно руско управление
Временно руско управление в България, съкратено ВРУ, е наричано управлението от руски граждански и военни власти от юни 1877 г.
Временно руско управление и Трета българска държава · Временно руско управление и Учредително събрание ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Трета българска държава и Учредително събрание са по-чести
- Какви са приликите между Трета българска държава и Учредително събрание
Сравнение между Трета българска държава и Учредително събрание
Трета българска държава има 73 връзки, докато Учредително събрание има 124. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 5.58% = 11 / (73 + 124).
Препратки
Тази статия показва връзката между Трета българска държава и Учредително събрание. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: