Прилики между Тракия и Трета българска държава
Тракия и Трета българска държава има 8 общи неща (в Юнионпедия): Ньойски договор, Съединение на България, Странджа, Южна България, Мизия, Източна Румелия, Българо-турска конвенция (1915), Берлински договор.
Ньойски договор
Ньойският договор е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война (виж Версайска система от договори).
Ньойски договор и Тракия · Ньойски договор и Трета българска държава ·
Съединение на България
#пренасочване Съединение на Източна Румелия с Княжество България.
Съединение на България и Тракия · Съединение на България и Трета българска държава ·
Странджа
Географска карта на Странджа Странджа е планина в Югоизточна България (Бургаска и Ямболска област) и Европейска Турция.
Странджа и Тракия · Странджа и Трета българска държава ·
Южна България
'''Южна България''' на картата на България Южна България е част от територията на Република България, включваща земите на юг от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част.
Тракия и Южна България · Трета българска държава и Южна България ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Мизия и Тракия · Мизия и Трета българска държава ·
Източна Румелия
Източна Румелия е автономна провинция на Османската империя, създадена в Южна България съгласно Берлинския договор от 1878 година и просъществувала до Съединението с Княжество България през 1885 г.
Източна Румелия и Тракия · Източна Румелия и Трета българска държава ·
Българо-турска конвенция (1915)
Поправката на границата според Българо-турската конвенция Територия отстъпена на България от Османската империя Територия на България след подписването на Българо-турската конвенция Българо-турската конвенция или Софийската конвенция е договор, подписан на 24 август/6 септември 1915 година в София между България и Османската империя, който коригира Цариградския договор за по-нататъшно уреждане териториалните въпроси между двете страни.
Българо-турска конвенция (1915) и Тракия · Българо-турска конвенция (1915) и Трета българска държава ·
Берлински договор
Берлинският договор от 1/13 юли 1878 г.
Берлински договор и Тракия · Берлински договор и Трета българска държава ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Тракия и Трета българска държава са по-чести
- Какви са приликите между Тракия и Трета българска държава
Сравнение между Тракия и Трета българска държава
Тракия има 104 връзки, докато Трета българска държава има 73. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 4.52% = 8 / (104 + 73).
Препратки
Тази статия показва връзката между Тракия и Трета българска държава. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: