Прилики между Теодорих Велики и Триарий (баща на Теодорих Страбон)
Теодорих Велики и Триарий (баща на Теодорих Страбон) има 4 общи неща (в Юнионпедия): Константинопол, Амали, Теодорих Страбон, Мизия.
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Константинопол и Теодорих Велики · Константинопол и Триарий (баща на Теодорих Страбон) ·
Амали
Амалите (Amali, Amals, Amalings) са господарствен род на готите, който дава царе на остготите и по времето на Ерманарихпрез 4 век господства над цялото готско царство.
Амали и Теодорих Велики · Амали и Триарий (баща на Теодорих Страбон) ·
Теодорих Страбон
ТеодорихСтрабон (Theoderich „Strabo“-„der Schieler“; Theodoricus, Theodericus, Theoderic Strabo; † 481) е военноначалник magister militum от остготски произход.
Теодорих Велики и Теодорих Страбон · Теодорих Страбон и Триарий (баща на Теодорих Страбон) ·
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
Мизия и Теодорих Велики · Мизия и Триарий (баща на Теодорих Страбон) ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Теодорих Велики и Триарий (баща на Теодорих Страбон) са по-чести
- Какви са приликите между Теодорих Велики и Триарий (баща на Теодорих Страбон)
Сравнение между Теодорих Велики и Триарий (баща на Теодорих Страбон)
Теодорих Велики има 94 връзки, докато Триарий (баща на Теодорих Страбон) има 7. Тъй като те са по-чести 4, индекса Jaccard е 3.96% = 4 / (94 + 7).
Препратки
Тази статия показва връзката между Теодорих Велики и Триарий (баща на Теодорих Страбон). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: