По-бързо от браузъра!
94 отношения: Magister militum, Крайбрежна Дакия, Касиодор, Консул (Древен Рим), Константинопол, Панония, Песен за Нибелунгите, Острогота (кралица), Одоакър, Аудофледа, Аталарих, Арианство, Аквилея, Аларих II, Амалазунта, Амали, Анастасий I (Византийска империя), Нарсес, Норик, Нове, Равена, Римската империя, Реция, Суавегота, Сабиниан Магн, Свищов, Сигизмунд, Тракия, Тиудимир, Теудигота, Теодимунд, Теодорих I, Теодорих Страбон, Феликс IV, Хилдерих I, Хервиг Волфрам, Юстиниан I, Македония (област), Малх Филаделфиец, Мала Азия, Мизия, Милано, Исаврия, Италия, Ил, Зенон (Византийска империя), Балатон, Балканите, Византия, Воден, ..., Верона, Велизарий, Великото преселение на народите, Гориция, Дунав, Далмация, Долна Мизия, Деций Марий Венанций Василий, Еутарих, Ерелиева, Епир, Лъв I (император), Йоан I (папа), Йоан Скита, 10 юли, 15 март, 25 февруари, 30 август, 454, 462, 469, 471, 473, 474, 476, 478, 479, 481, 484, 485, 487, 488, 489, 491, 493, 497, 5 март, 511, 512, 515, 526, 534, 535, 552. Разширете индекс (44 Повече ▼) »
Magister militum
#виж Магистър Милитум.
New!!: Теодорих Велики и Magister militum · Виж повече »
Крайбрежна Дакия
Крайбрежна (Брегова) Дакия или Дакия Рипензис (Dacia Ripensis) е римска провинция, която се образува ок.
New!!: Теодорих Велики и Крайбрежна Дакия · Виж повече »
Касиодор
Касиодор (Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator, * 485 в Скилациум, Брутиум; † 580 в манастира Вивариум при Скилациум) е римски писател и учен, държавник по времето на управлението на ТеодорихВелики, крал на остготите в Италия.
New!!: Теодорих Велики и Касиодор · Виж повече »
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
New!!: Теодорих Велики и Консул (Древен Рим) · Виж повече »
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
New!!: Теодорих Велики и Константинопол · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Теодорих Велики и Панония · Виж повече »
Песен за Нибелунгите
#пренасочване Песен за нибелунгите.
New!!: Теодорих Велики и Песен за Нибелунгите · Виж повече »
Острогота (кралица)
Острогота Ариагна (Ostrogota, Ariagne; * ок. 475/ 480, Мизия; † сл. 500) е кралица на бургундите.
New!!: Теодорих Велики и Острогота (кралица) · Виж повече »
Одоакър
Флавий Одоакър или Одоакер (Odovacar, Odovacer, Odowac, Flavius Odovacar, Odovacer или Fl.; * 433, † 15 март 493, Равена) е римски войник, който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae).
New!!: Теодорих Велики и Одоакър · Виж повече »
Аудофледа
Аудофледа (Audofleda; * ок. 470; † сл. 526) е дъщеря на краля на франките, меровинга ХилдерихI и Базина от Тюрингия и сестра на по-късния крал Хлодвиг I, Албофледа († 498) и Лантехилд.
New!!: Теодорих Велики и Аудофледа · Виж повече »
Аталарих
Аталарих(Athalarich; * 516; † 2 октомври 534, Равена) е крал на остготите в Италия през 526 – 534 г.
New!!: Теодорих Велики и Аталарих · Виж повече »
Арианство
Арианството е антитринитарен възглед, поддържан от последователите на Арий.
New!!: Теодорих Велики и Арианство · Виж повече »
Аквилея
Аквилея (Aquileia, Акуилея, на словенски Oglej, Оглей) е град и община в Североизточна Италия, провинция Удине на регион Фриули-Венеция Джулия.
New!!: Теодорих Велики и Аквилея · Виж повече »
Аларих II
Пръстен с АларихII АларихII (Alaricus; Alarich II, Alaric II; * 460 † 507 във Vougle) е крал на вестготите от 484 г.
New!!: Теодорих Велики и Аларих II · Виж повече »
Амалазунта
Амалазунта (Amalasuntha, също Amalasuentha, Amalaswintha, Amalasuintha; * 496; † 30 април 535, убита на остров Мартана в Болсенското езеро, Лациум) е кралица на остготите (526 – 535).
New!!: Теодорих Велики и Амалазунта · Виж повече »
Амали
Амалите (Amali, Amals, Amalings) са господарствен род на готите, който дава царе на остготите и по времето на Ерманарихпрез 4 век господства над цялото готско царство.
New!!: Теодорих Велики и Амали · Виж повече »
Анастасий I (Византийска империя)
Флавий Анастасий (Flavius Anastasius) e източноримски (византийски) император от 11 април 491 до 9/10 юли 518 г.
New!!: Теодорих Велики и Анастасий I (Византийска империя) · Виж повече »
Нарсес
Мъж, традиционно идентифициран като Нарсес от мозайката, изобразяваща Юстиниан и неговия антураж в базиликата Сан Витале в Равена Нарсес (Narses; гръцки: Ναρσής; * 490; † 574 в Рим) е евнухи генерал на източно римския император Юстиниан I. Нарсес, произлиза от т.нар.
New!!: Теодорих Велики и Нарсес · Виж повече »
Норик
Норик (Noricum) е историкогеографски район, разположен между горното течение на реките Драва и Дунав, който от края на 1 век пр.н.е. е императорска провинция на Римската империя.
New!!: Теодорих Велики и Норик · Виж повече »
Нове
Нове (Novae) е име на антично селище, което се намира на 4 километра източно от центъра на днешния град Свищов, България в местността Паметниците, наричана още Стъклен.
New!!: Теодорих Велики и Нове · Виж повече »
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
New!!: Теодорих Велики и Равена · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: Теодорих Велики и Римската империя · Виж повече »
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.
New!!: Теодорих Велики и Реция · Виж повече »
Суавегота
Суавегота (Suavegotta; Suavegotho) е кралица на франките, съпруга на крал ТеодорихI.
New!!: Теодорих Велики и Суавегота · Виж повече »
Сабиниан Магн
Сабиниан Велики (Sabinianus Magnus) e висш военачалник и областен управител в Източната Римска империя през 5 век при император Зенон.
New!!: Теодорих Велики и Сабиниан Магн · Виж повече »
Свищов
Свищо̀в (изписване към 1873 година: Свѣщовъ) е град в област Велико Търново, разположен на река Дунав в Централна Северна България.
New!!: Теодорих Велики и Свищов · Виж повече »
Сигизмунд
#виж Сигизмунд Люксембургски.
New!!: Теодорих Велики и Сигизмунд · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Теодорих Велики и Тракия · Виж повече »
Тиудимир
Тиудимир (Thiudimir; † 474) е крал на остготите (469 – 474).
New!!: Теодорих Велики и Тиудимир · Виж повече »
Теудигота
Теудигота (Theudigota, Thiudigoto; ок. 475/ 480; † след 500) e кралица на вестготите, съпруга на АларихII.
New!!: Теодорих Велики и Теудигота · Виж повече »
Теодимунд
Теодимунд (Theodimund; * 450; † 479) е остготски принц и генерал.
New!!: Теодорих Велики и Теодимунд · Виж повече »
Теодорих I
ТеодорихI (Theuderich I; Thierry * пр. 484; † 533) е от 511 до 533 г.
New!!: Теодорих Велики и Теодорих I · Виж повече »
Теодорих Страбон
ТеодорихСтрабон (Theoderich „Strabo“-„der Schieler“; Theodoricus, Theodericus, Theoderic Strabo; † 481) е военноначалник magister militum от остготски произход.
New!!: Теодорих Велики и Теодорих Страбон · Виж повече »
Феликс IV
Свети Феликс IV (Felix PP.) е римски папа от 526 до 530 г.
New!!: Теодорих Велики и Феликс IV · Виж повече »
Хилдерих I
Хилдерих(ок.440 – 481) е меровингски крал на Салическите франки, управлявал от 457 до смъртта си през 481 г.
New!!: Теодорих Велики и Хилдерих I · Виж повече »
Хервиг Волфрам
Проф.
New!!: Теодорих Велики и Хервиг Волфрам · Виж повече »
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
New!!: Теодорих Велики и Юстиниан I · Виж повече »
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
New!!: Теодорих Велики и Македония (област) · Виж повече »
Малх Филаделфиец
МалхФиладелфиец (Μάλχος, Málkhos; Malchus) е византийски историк през късния 5 век.
New!!: Теодорих Велики и Малх Филаделфиец · Виж повече »
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
New!!: Теодорих Велики и Мала Азия · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Теодорих Велики и Мизия · Виж повече »
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
New!!: Теодорих Велики и Милано · Виж повече »
Исаврия
Исаврия (Ισαυρία) е неголяма историческа област в южната част на Мала Азия, днес на територията на Турция.
New!!: Теодорих Велики и Исаврия · Виж повече »
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
New!!: Теодорих Велики и Италия · Виж повече »
Ил
Ил (Illus, Ἰλλός; † 488, Исаврия) e византийски военачалник от исаврийски произход, който играе важна роля по времето на управлението на императорите Зенон и Василиск.
New!!: Теодорих Велики и Ил · Виж повече »
Зенон (Византийска империя)
Флавий Зенон (Flavius Zeno; Ζήνων) е един от най-видните ранни източноримски императори.
New!!: Теодорих Велики и Зенон (Византийска империя) · Виж повече »
Балатон
Балатон (Balaton) е тектонско езеро в Западна Унгария (области Веспрем, Шомод и Зала), най-голямото в Централна Европа.
New!!: Теодорих Велики и Балатон · Виж повече »
Балканите
#виж Балкански полуостров.
New!!: Теодорих Велики и Балканите · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Теодорих Велики и Византия · Виж повече »
Воден
Во̀ден (на местния говор Водин), (Έδεσσα, Ѐдеса, до 1923 година Βοδενά, Водена̀, Vodina) е един от най-красивите градове в Северна Гърция (Егейска Македония), разположен на около 90 km западно от Солун, главен град на дем Воден.
New!!: Теодорих Велики и Воден · Виж повече »
Верона
Средновековна кула, пл. „Ербе“ Кулата на църквата „Св. Анастасия“ отпред, Кулата на Ламбертите отзад Изглед от Стария град Веро̀на (Verona) е град и община, административен център на провинция Верона в регион Венето, Североизточна Италия.
New!!: Теодорих Велики и Верона · Виж повече »
Велизарий
Флавий Велизарий (Βελισάριος; Flavius Belisarius) (505 – 565) или Белисарий или Белисариус е един от най-великите военачалници на Източната Римска империя и един от най-известните пълководци.
New!!: Теодорих Велики и Велизарий · Виж повече »
Великото преселение на народите
#виж Велико преселение на народите.
New!!: Теодорих Велики и Великото преселение на народите · Виж повече »
Гориция
---- Горѝция (Gorizia; Gurize, Гурице; Gorica, Горица; Görz, Гьорц) е град и община в Североизточна Италия, административен център на провинция Гориция в регион Фриули-Венеция Джулия.
New!!: Теодорих Велики и Гориция · Виж повече »
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
New!!: Теодорих Велики и Дунав · Виж повече »
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
New!!: Теодорих Велики и Далмация · Виж повече »
Долна Мизия
Римските провинции в Южна Европа (от Атлас от 19 век) Темите на Източен Рим Долна Мизия (лат. Moesia Inferior) е провинция на Римската империя до 314 г., когато попада в Източната Римска империя.
New!!: Теодорих Велики и Долна Мизия · Виж повече »
Деций Марий Венанций Василий
Деций Марий Венанций Василий (Decius Marius Venantius Basilius) е римски политик по времето на Одоакър през 5 век.
New!!: Теодорих Велики и Деций Марий Венанций Василий · Виж повече »
Еутарих
Еутарих(Flavio Eutarico Cillica; лат.: Flavius Eutharicus Cillica; * ок. 480; † 522) е вестготски княз, от амалите, и съпруг на кралицата на остготите Амалазунта.
New!!: Теодорих Велики и Еутарих · Виж повече »
Ерелиева
Ерелиева-Овзебия (Hereleuvae – Eusebia; * пр. 440; † 500) e майка на ТеодорихВелики.
New!!: Теодорих Велики и Ерелиева · Виж повече »
Епир
Епир (Ήπειρος, Ипирос, Epir, Епир) е историко-географска област в западната част на Балканския полуостров, днес разделена между Гърция (Южен Епир) и Албания (Северен Епир).
New!!: Теодорих Велики и Епир · Виж повече »
Лъв I (император)
#пренасочване Лъв I Тракиец.
New!!: Теодорих Велики и Лъв I (император) · Виж повече »
Йоан I (папа)
Свети Йоан I (Johannes PP.) е римски папа от 523 до 526 г.
New!!: Теодорих Велики и Йоан I (папа) · Виж повече »
Йоан Скита
Йоан Скита (Iohannes Scytha; Ἰωάννης ὁ Σκύθης) e политик и военачалник на Източната Римска империя през края на 5 век.
New!!: Теодорих Велики и Йоан Скита · Виж повече »
10 юли
10 юли е 191-вият ден в годината според григорианския календар (192-ри през високосна).
New!!: Теодорих Велики и 10 юли · Виж повече »
15 март
15 март е 74-тият ден в годината според григорианския календар (75-и през високосна година).
New!!: Теодорих Велики и 15 март · Виж повече »
25 февруари
25 февруари е 56-ият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Теодорих Велики и 25 февруари · Виж повече »
30 август
30 август е 242-рият ден в годината според григорианския календар (243-ти през високосна).
New!!: Теодорих Велики и 30 август · Виж повече »
454
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 454 · Виж повече »
462
Статуята на Зевс изгаря в двореца на императора Теодосий II в Константинопол.
New!!: Теодорих Велики и 462 · Виж повече »
469
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 469 · Виж повече »
471
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 471 · Виж повече »
473
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 473 · Виж повече »
474
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 474 · Виж повече »
476
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 476 · Виж повече »
478
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 478 · Виж повече »
479
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 479 · Виж повече »
481
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 481 · Виж повече »
484
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 484 · Виж повече »
485
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 485 · Виж повече »
487
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 487 · Виж повече »
488
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 488 · Виж повече »
489
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 489 · Виж повече »
491
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 491 · Виж повече »
493
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 493 · Виж повече »
497
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 497 · Виж повече »
5 март
5 март е 64-тият ден в годината според григорианския календар (65-и през високосна година).
New!!: Теодорих Велики и 5 март · Виж повече »
511
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 511 · Виж повече »
512
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 512 · Виж повече »
515
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 515 · Виж повече »
526
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 526 · Виж повече »
534
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 534 · Виж повече »
535
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 535 · Виж повече »
552
Няма описание.
New!!: Теодорих Велики и 552 · Виж повече »
